Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер 390…………………14.12.2016 година……………..Град С.    

 

С. ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…петнадесети ноември…….………………………………………..Година 2016

В публичното заседание в следния състав:  

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        МАРИАНА МАВРОДИЕВА     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар С.С.…………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1386……по описа за 2016…………...година.

 

Производство е по реда на  чл. 294, ал. 1 вр. 258 – 273 ГПК.

Образувано е, след като с решение № 169 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр.д. 2023/2016 г., е отменено решение № 24 от 22.01.2016 г. на С. окръжен съд по гр. д. № 1612/2015 г., с което е потвърдено решение № 1029 от 06.11.2015 г. на С. районен съд по гр.д. № 3330/2015 г., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В отменителното решение на ВКС изрично е указано, че въззивният съд следва да се произнесе по наведените в исковата молба доводи за незаконосъобразност на уволнението - ненадлежно връчване на заповедта, липса на мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение, нарушена закрила по чл. 333 КТ, липса на подбор при заемане на същата длъжност от двама служители и непритежаване на нужното образование от другия служител. Процесуалните действия, които следва да се извършат се състоят в разглеждане на спора по същество на заявените в исковата молба основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, изложените в отговора на исковата молба възражения и доводи, в това число и релевираните във въззивната жалба оплаквания.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба подадена от И. /ИАРА/, подадена от юрк. М.А., против решение № 1029/06.11.2015 г., постановено по гр.д. № 3330/2015 г. по описа на С.я районен съд, с което е са уважени предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, като уволнението, обективирано в Заповед № 80/19.05.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ИАРА на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата, е признато за незаконно и отменено, а ищецът С.П.Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист РК” с място на работа ГД “Р.“, в отдел “Р.“ – С.. Първоинстанционният съд частично е уважил предявения осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за периода от 20.05.2015 г. до 20.08.2015 г. в размер на сумата от 1400,00 лв., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 07.07.2015 г., до окончателното й заплащане, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 2100,00 лв. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника в размер на 700,00 лв. на основание чл. 220, ал. 1 КТ.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно. Неправилно първоинстанционният съд приел, че съдебен контрол по същество бил невъзможен, тъй като заповедта за уволнение не била мотивирана. При наличие на безвиновно основание за уволнение в заповедта за уволнение не следвало да се излага мотиви. Поддържа, че е било налице реално съкращаване на длъжността на ищеца. Сочи се, че служителят не се е ползвал от предварителна закрила по реда на чл. 333 КТ, тъй като в деня на връчване на заповедта бил на работа. Проведен бил законосъобразен подбор по реда на чл. 329 КТ. Спазено било изискването за предоставяне на предизвестие при уволнението. Първоинстанционното решение било неправилно и в частта за разноските.

Въззиваемия С.Т.П. чрез адв. Р.А. моли да се приеме жалбата като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение и се присъдят направените разноски. Излагат се подробни съображения относно липсата на мотиви на процесната заповед за уволнение, което препятствало съдебния контрол. Не била спазена и процедурата по нейното издаване с невръчване на предизвестие на служителя. Моли да се потвърди решението на С. районен съд и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Ищецът твърди, че работил при ответника по безсрочен трудов договор на длъжност „главен специалист РК“, с място на работа ГД “Р.“, отдел “Р.“ – С.. Сочи, че е бил на работа последно на 19.05.2015 г., тъй като ползвал отпуск за временна неработоспособност смитано от 20.05.2015 г. до 27.05.2015 г. На 28.05.2015 г. се явил на работа и му било съобщено, че трудовият му договор с ответника бил прекратен. Едва на 03.07.2015 г. му било дадено копие от заповедта му за уволнение, но без отбелязване на момента на получаване. Не му било връчвано и предизвестие. В заповедта за уволнение не било конкретизирано, в коя от двете хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ бил уволнен. Твърди, че не бил извършен подбор преди провеждане на процесното уволнение, а в отделът, в който работел имало още един служител на същата длъжност, който дори нямал нужното образование за заемане на длъжността. Счита уволнението си за незаконосъобразно, тъй като липсвали законовите предпоставки, актове и процедури по чл. 328, ал.1, т.2 КТ. Твърди, че при уволнението му работодателят не е връчил заповедта надлежно, не е връчил предизвестие, нарушена била закрилата му по чл. 333 КТ, не е спазено изискването на чл. 329 КТ за извършване на подбор и заповедта не била мотивирана. Моли съда да отмени уволнението, наложено със Заповед № 80/19.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА , като незаконосъобразна, като го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист РК“, с място на работа ГД “Р.“, отдел “Р.“ – С., претендира разноски.

Ответникът ИАРА оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че било налице реално съкращаване на щата и премахване на трудовите функции, които ищецът изпълнявал до прекратяване на трудовото правоотношение. В отговора на исковата молба поддържа още, че заповедта била връчена надлежно при условията на отказ, оформен с подписи на свидетели, и ищецът не се ползвал от закрилата по чл. 333 КТ. По съображения за неоснователност на главния иск счита за такива и акцесорните искове по чл. 344 ал.1 т. 2 и т. 3 КТ. Под евентуалност прави възражение за прихващане на с обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Моли съда да отхвърли обективно съединените искове, като неоснователни и недоказани, претендира разноски.

Не е спорно обстоятелството, че ищецът е работил при ответника по силата на трудов договор № 25/04.03.2013 г. С последното допълнително споразумение № 83/07.07.2014 г. е назначен на длъжност „главен специалист РК“, с място на работа ГД “Р.“, отдел “Р.“ – С..

От представената заповед № 80/19.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА, се установява, че на осн. чл. 328 ал.1 т. 2 КТ, считано от 20.05.2015 г. се прекратява трудовото правоотношение с ищеца, поради съкращаване на щата и утвърдено със заповед № РД-233/21.04.2015 г. длъжностно разписание. Заповедта е връчена на ищеца на 20.05.2015 г. при условията на отказ удостоверен с подписите на трима свидетели.

От представените по делото писмени документи се установява, че ищецът е завършил средно образование, със специалност „Горско и ловно стопанство“, има висше образование, степен „Бакалавър“ по специалността „Зооинженерство“ – уверение от 25.09.2015 г. /л.208 от първоинст. дело/. Няма данни по делото обстоятелството относно наличието на висше образование на ищеца да е било известно на работодателя до момента на уволнението на 20.05.2015 г.

От представеното по делото длъжностно разписание на И., в сила от 03.04.2015 г., утвърдено със заповед № РД-198/02.04.2015 г. на изпълнителния директор на агенцията се установява, че в отдел “Р.“ С. две щатни бройки за длъжност „главен специалист РК“, като изискванията за заемане на длъжността е завършено средно образование и професионален опит две години. От длъжностно разписание на И., в сила от 21.04.2015 г., утвърдено със заповед № РД-223/21.04.2015 г. на изпълнителния директор на агенцията се установява, че отдел “Р.“ С. е закрит. Посоченият отдел заедно с отдели “Р.“ К., П., П., С., С., Х. и Я. /също закрити/ са обединени в един отдел наименован отдел “Р.“ – Южна Б. /чл. 14, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на ИАРА/. Общата численост на длъжностите „главен специалист РК“ е бил 14 щатни бройки в отдели “Р.“ – гр. К., П., П., С., С., Х., Я. и С. преди извършената структурна промяна /длъжностно разписание от 03.04.2015 г. След обединяването на посочените отдели в един общ отдел “Р.“ – Южна Б. щатните бройки за длъжността „главен специалист РК“ са намалени на осем, като изискванията за заемане на длъжността остават непроменени – изисква се завършено следно образование и професионален опит две години – длъжностна характеристика.

От приложената по делото трудова книжка на ищеца се установява, че в периода 20.05.2015 г. – 20.08.2015 г. не е бил на работа при друг работодател. От заключението на изслушаната от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението за оставане без работа за посочения период е 2100 лв.

От показанията на разпитания като свидетел С. С. – служител в ИАРА на длъжност „главен специалист РК“ се установява, че на 20.05.2015 г. свидетелят, ищеца и други техни колеги са били на работа. Сутринта на посочената дата са били в 01 РУП за съставяне на актове за установяване на административни нарушения на нарушители, а следобед са отишли в „офиса“ след обаждане от изпълняващия длъжността началник Т. Т., за да им бъдат раздадени допълнителни споразумения. Свидетелят изяснява, че на него му връчили допълнително споразумение, но на ищеца и още един техен колега – И. В. им връчили заповеди за уволнение. Ищецът видял заповедта и попитал дали това наистина е заповед за уволнение. След това казал, че излиза навън да говори по телефона и повече не се върнал. Поради това свидетелят и още двама колеги подписали заповедта му като връчена при отказ.

По делото е разпитана като свидетел и В. Ч. – служител в ИАРА на длъжност „главен специалист административно обслужване“. Свидетелката твърди, че на 20.05.2015 г. следобед е била извикана от изпълняващият длъжността началник отдел Т., за да им бъдат връчени допълнителни споразумения. Ищецът е бил там и получил заповед за освобождаване от длъжност. Свидетелката изяснява, че ищецът се е запознал със съдържанието на заповедта, казал, че няма да я подпише и след това излязъл, като до края на работния ден не се върнал. Бил във видимо добро здравословно състояние. Свидетелката се подписала върху заповедта на ищеца като свидетел за връчването.

 От показанията на св. С. К. се установява, че на 19.05.2015 г. ищецът не се чувствал добре, през нощта се прибрал от работа и тя му предложила да отидат на лекар. Свидетелката заявява, че преди да отидат на лекар ищецът се е явил в полицията и едва след като си свършил работата отишли при личния лекар. Това се е случило сутринта на 20.05.2015 г., като на тази дата ищецът не е ходил на работа.

По делото е представено като писмени доказателства болничен лист от 20.05.2015 г. и от 25.05.2015 г., от които се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 20.05.2015 г. до 27.05.2015 г. Представен е и АУАН № В съставен на дата 20.05.2015 г. с актосъставител ищеца по делото.

Въззивната жалба разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. С оглед на задължителните указания на ВКС за разглеждане на трудовия спор по същество ще бъдат разгледани последователно всички доводи на ищеца в релевирани в исковата молба заедно със съответните оплаквания във въззивната жалба.

По иска с правно основание чл. 344, т. 1 КТ:

Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1/ съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2/ моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3/ компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4/ работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.

Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание.

Въззивният съд се съобразява с практиката на ВКС обективирана в решение № 158/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1008/2012 г., IV г.о. и решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о., съгласно която ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. В този смисъл са и указанията дадени в отменителното решение на ВКС, които са задължителни за настоящата инстанция.

Ищецът е оспорил уволнението на следните основания: заповедта за уволнение не бира връчена надлежно, не му било връчвано предизвестие, не била спазена закрилата по чл. 333 КТ, не бил извършен подбор, заповедта не била мотивирана, не било посочено точното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Тези са наведените основания за незаконност на уволнението, на които ищецът се е позовал в исковата молба и други основания за неговата отмяна съдът не може да разглежда. Оплакванията във въззивната жалба са контрапункт на основанията изложени в исковата молба.

Съдът намира, че възражението за ненадлежно връчване на заповедта за уволнение на ищеца е неоснователно. Съгласно практиката на ВКС обективирана в решение № 386/31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1309/2010 г., IV г.о. законът /чл. 335 КТ/ не предвижда изискване отказът на работник да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед, отказът може да бъде установен с всички доказателствени средства. Законът /КТ и ГПК/ не предвижда изискване свидетелите за връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат работници, нито да възпроизведат пред съда съдържанието на заповедта дословно, важно е да могат да установят пред съда /да възпроизведат/ изявлението на работодателя за прекратяването и че е достигнало до адресата. В решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о. също са приети за неоснователни доводи, че връчването на писменото уволнително волеизявление не може да бъде извършено по друг начин, освен по предвидените в чл. 195, ал. 2 ГПК или чрез прочитането му от работодателя на работника, ако откаже да го подпише. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ касае връчване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания /включително „забележка“/. Няма основание да се счита, че тя ограничава възможността за връчване на изявления за прекратяване на трудови правоотношения само до посочените в нея начини. Няма и законово изискване текстът на връчените документи да бъде прочетен на лицето, което отказва да удостовери с подписа си получаването им, за да се счете редовно извършено връчването при отказ. Подобно изискване може да се обоснове логически, само ако адресатът е неграмотен. В противен случай е достатъчно фактическото предоставяне на документа на адресата /решение № 48/28.02.2013 г. по гр. д. № 265/2012 г., IV г. о., ВКС/. В закона не е уредена форма за доказване на това обстоятелство и то може да бъдат установявано с всички доказателствени средства. Удостоверяването му в документ, подписан от свидетели, е обичайна практика, но при оспорване доказването му в гражданския процес се осъществява чрез разпит на свидетелите. В настоящия случай заповедта е подписана от трима служители на ИАРА, които са присъствали на отказа на ищеца да получи заповедта. Двама от тези служители са разпитани пред районния съд като свидетели очевидци на връчването на заповедта. Те са потвърдили подписите си и в хода на съдебното дирене са възпроизвели свои преки възприятия за реакцията на ищеца, неговите въпроси – „това заповед за уволнение ли е?“ и отказ да получи заповедта, след което напуснал офиса. И двамата свидетели непосредствено са възприели, че на ищеца му е била предоставена за връчване заповед за уволнение като той е бил наясно с това обстоятелство. Въпреки, ме двамата свидетели са служители при ответника съдът дава вяра на техните показания като добросъвестни, и непротиворечиви и в съответствие с останалите писмени доказателства по делото. Действително св. Кънчева твърди, че ищецът не е ходил на работа на 20.05.2015 г., но нейните показания освен общи и неконкретизирани остават изолирани от останалите доказателства по делото /писмени и гласни/. Освен това твърдението на свидетелката, че ищецът не е ходила на работа на 20.05.2015 г. е обективно необосновано с оглед на съставения от ищеца АУАН от същата дата.

Възражението за неспазена предварителна закрила съгласно чл. 333 КТ също е неоснователно. В решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о. е прието, че предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е приложима в случаите, когато служителят е започнал ползването на разрешен отпуск. Ако служителят се е явил на работа и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест, работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението. Работникът следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения /в същия смисъл са и посочената в това съдебно решение практика на ВКС -  решение № 283/08.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 233/2009 г., IV г.о., решение № 63/31.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1728/2009 г., IV г.о., решение № 197/09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 661/2010 г., IV г.о., решение № 437/20.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1594/2010 г., IV г.о., решение № 468/10.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1621/2011 г., IV г.о., решение № 492/21.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1696/2011 г., IV г.о./. Решение № 567/13.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1130/2009 г., III г.о. допълва, че работникът следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. По делото е установено от гласните и писмени доказателства /особено съставения АУАН/, че ищецът е бил на работа на 20.05.2015 г. Поради това въпреки представения по делото болничен лист от 20.05.2015 г. съдът приема че ищецът е бил на местоработата на посочената дата. Действително има значение кога е разрешен отпуска, но от показанията на разпитаните свидетели при връчване на заповедта за уволнение еднозначно се установява, че първоначално сутринта ищецът е бил в 01 РУП във връзка с проверка и съставяне на АУАН, а следобед се е явил заедно с всички останали служители от отдела за връчване на допълнителни споразумения. Свидетелите безпротиворечиво заявяват, че не са възприели ищецът да е съобщил за заболяване или за разрешен му отпуск по болест. Той е отказал за получи заповедта си и е напуснал офиса.

  По отношение на доводите за липса на мотиви в заповедта за уволнение съдът не споделя изложените от първата инстанция подробни съображения за необходимостта от нейното мотивиране, като това възражение в исковата молба се явява неоснователно. Районният съд не е отчел правилно значението и приложението на основанието за уволнение е съкращаване на щата. При това безвиновно основание за уволнение фактическите и правните основания съвпадат, като е напълно достатъчно посочването в заповедта, че съкращаването на щата е вследствие на новоутвърдено длъжностно разписание. Ищецът е уволнен поради съкращение в щата. Процесната заповед № 80/ 19.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА е мотивирана. В заповедта ясно е посочена волята на работодателя да прекрати правоотношението с ищеца, считано от 20.05.2015 г.  Записани са длъжността на  Т., мястото му на работа и основанието за уволнение - чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ  поради съкращаване на щата. Следователно съдържанието на заповедта ясно показва причината за прекратяване на трудовото правоотношение, която причина съответства на посочената с цифри законова разпоредба. Следва да се има предвид, че в случая не се касае за дисциплинарно уволнение, само при което законът е поставил императивни изисквания за подробно мотивиране на заповедта. В конкретната хипотеза е налице извършено уволнение на безвиновно основание, поради което не е необходимо заповедта да съдържа подробни мотиви. Достатъчно е да се посочи основанието за уволнение и правната норма, под която е подведено, което в случая е сторено от работодателя. В същия смисъл са и решение № 314/30.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 840/2014 г., IV г.о., решение № 346/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 468/2009 г., IV г.о., в които е прието, че няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В същия смисъл е и решение № 255/11.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 194/2014 г., IV г.о., в което се приема, че при безвиновно основание за уволнение каквото е съкращаване на щата в разпоредбите на КТ не са предвидени изисквания за мотивиране на заповедта.

Следващото основание за незаконност на процесното уволнение посочено от ищеца в исковата молба е, че посоченото правно основание в заповедта е чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а тази норма съдържала две отделни хипотези – намаляване обема на работа и съкращаване на щата. Действително цитираната разпоредба съдържа две безвиновни основания за уволнение – закриване на част от предприятието /а не намаляване на обема на работа както е посочил ищеца/ и съкращаване на щата. В процесната заповед № 80/ 19.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА е посочено като правно основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Въпреки, че в случая работодателят не е изпълнил задължението си в заповедта за уволнение да уточни правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ съдът намира, че при връчване на заповедта служителят е узнал правното основание /това личи и от исковата молба/ и целта на закона е постигната – интереса му като уволнено лице е защитен. Отделно от това в съдържанието на самата заповед ясно е посочено „съкращаване на щата“. Ищецът не е поставен в положение на неизвестност, срещу кое от двете различни основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да се брани и не е поставен в положение на „процесуално неравенство“ тъй като с ясното посочване на „съкращаване на щата“ предметът на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено /в този смисъл решение № 145/18.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 565/2009 г., III г.о./. Освен това в решение № 530/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1654/2009 г., III г.о. е прието, че „меродавна е обстоятелствената /текстова/ част в заповедта, която съдържа причините за уволнението, както и реалното им осъществяване в действителността, а не правната квалификация, посочена от работодателя, която по правило се определя от съда. От съществено значение е работникът или служителят да знае причините за уволнението, за да може да организира адекватно защитата си при евентуалното му оспорване пред работодателя или съда“. Както вече се посочи в текстовата част на заповедта ясно е посочено като причина за уволнението съкращаване на щата.

Доводите свързани с невръчване на предизвестие от работодателя на служителя няма да бъдат обсъждани тъй, като в отменителното решение на ВКС е прието, че те са неоснователни.

По изложения довод на ищеца в исковата молба за неизвършен подбор на чл. 329 КТ при заемане на същата длъжност от двама служители и непритежаване на нужното образование за заемане на длъжността от другия служител въззивният съд намира следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че компетентен орган на работодателя е утвърдил промяната в длъжностното щатно разписание на И., към която е процесното структурно звено отдел “Р.“ С. – директорът на ответната агенция. От представените две щатни разписания се изяснява правнорелевантният факт, че част от щатните бройки за процесната длъжност са премахнати – от новото длъжностно щатно разписание, в сила от 21.04.2015 г. и на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на ИАРА, се установява, че съществуващите 27 отдела “Р.“ са обединени в четири отдела “Р.“. Отдел “Р.“ – С. /където е работил ищецът/ заедно с отдели “Р.“ К., П., П., С., С., Х. и Я. /също закрити/ са обединени в един отдел наименован “Р.“ – Южна Б.. По предходното длъжностно разписание от 03.04.2015 г. щатните бройки за длъжността „главен специалист РК“ са били общо 14 за отдели “Р.“ К., П., П., С., С., Х., Я. и С., а по новото щатно разписание от 21.04.2015 г.  щатните бройки за длъжността „главен специалист РК“ в отдел “Р.“ – Южна България са 8. При извършената реорганизация /обединяване/ на отделите са премахнати 6 щатни бройки за длъжността заемана от ищеца. Следователно, съкращаването в щата е реално. Отделно от това тези факти не се оспорват от ищеца, който не излага доводи в исковата молба, че съкращаването на щата не е реално извършено. Ищецът нито релевира в исковата молба, нито установи в процеса на доказване, че извършеното съкращаване на длъжността представлява превратно упражняване на субективни права – с единствената цел да се създаде привидно уволнително основание. Освен това основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата, без да се изследват причините, наложили съкращаването /решение № 183/25.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 7042/2013 г., III г.о./.

Работодателят не установи в процеса на доказване, че е извършил подбор съобразно критериите, изчерпателно изброени в чл. 329, ал. 1 КТ. Тази разпоредба предписва, че при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в интерес на службата да уволни работници, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Тъй като в настоящото производство се установи, че не е закрита длъжността „главен специалист “Р.“ при ответника, работодателят е следвало да извърши подбор между всички, работещи на тази длъжност в отдел “Р.“ – Южна България /предишни отдели “Р.“ К., П., П., С., С., Х., Я. и С./. Изпълнението на материалното задължение, уредено в чл. 329 КТ, предпоставя законосъобразното упражняване на потестативното право за прекратяване на процесното трудово правоотношение понеже длъжността, която ищецът е изпълнявал, не е била закрита при ответника.

В този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 3/16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК – „при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение”, както и задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 246/23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1152/2010 г., III г.о., в което се приема, че „по въпроса за задължителния подбор са постановени множество решения на Върховния касационен съд, някои от които са задължителни на основание т. 2 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Те са подчинени на разбирането, че работодателят няма задължение за подбор, когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл.329, ал.1 КТ. Обратно – винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една длъжност, както и когато се възползва от правото си на подбор”, както и с решение № 752/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1095/2009 г., IV г. о.

Въззивният съд приема, че правото на възражение на ответната агенция на твърдяното от ищеца още с исковата му молба, че не е извършен подбор на основание чл. 329 КТ, е преклудирано при условията на чл. 133 ГПК. В подадения от агенцията отговор на исковата молба на С.Т. ответникът не е направил каквито и да било възражения в тази насока, не е представил и доказателства, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, поради което е загубил възможността да направи това по-късно. Фактическо твърдение за извършен от работодателя подбор заедно с представяне на доказателство е въведено за пръв път в т. 2 от писмени бележки от 01.10.2015 г. /л. 80 от първоинстанционното дело/. Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не взема становище, не направи възражения, той губи възможността да упражни тези права по-късно. Действително това не изключва по-нататъшното участие на ответника в производството и не го лишава изобщо от процесуални права свързани с неговата защита. Това следва от аргумент за противното на уредбата на института на неприсъственото решение по чл. 238, ал. 1 ГПК, което може да се постанови само когато ответникът не подаде отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, при това без изрично да е поискал разглеждането му в негово отсъствие. Законодателят приема пълно отсъствие на процесуална позиция от страна на ответника само в тази изключително тясна хипотеза и я свързва с постановяване на неприсъствено решение, което и не подлежи на обжалване/чл. 239, ал.4 ГПК/. Разпоредбата на чл. 133 ГПК обаче въвежда строга преклузия по отношение на изрично упоменатите в тази разпоредба процесуални действия на ответника относно разширяване предмета на делото /предявяване от ответника на насрещен иск и инцидентен установителен иск/, относно отклонения във връзка със страните/привличане от ответника на трето лице-помагач/, както и относно несвоевременно въвеждане чрез възражение на релевантни за спора факти и събиране на доказателства за тях. В този смисъл е и т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК, в което е прието, че по силата на изричната разпоредба на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.

С подадения отговор на исковата молба ответникът е следвало да изрази становище по основателността на иска, становище по обстоятелствата, на които се основава иска и съгласно чл. 131, ал. 2 ГПК в този срок е следвало да посочи доказателствата и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. В случая по отношение на твърденията за извършен подбор това не е сторено, тъй като отговорът, съдържа становище и искане за събиране на писмените доказателства твърдяното от ответника реално съкращаване на щата, връчването на заповедта за уволнение и липсата на задължение да се съобрази с предварителна закрила по чл. 333 КТ. Твърдения за извършен подбор не са изложени. На ответника е предоставена възможност за подаване на отговор и с него да направи доказателствени искания. Същият не е упражнил процесуалното си право да въведе фактически твърдения за извършен подбор надлежно. Поради това санкцията за пасивното поведение на ответника, е именно преклудиране на правото му да направи това в един по - късен момент. Първоинстанционният съд му е връчил препис от исковата молба на 15.07.2015 г., като със съобщението /л. 22 от първоинст. дело/ му е разяснено и е предупреден за всички преклузии свързани с неподаване на отговор на исковата молба в законоустановения срок или непосочване на всички свои възражения. Представените от ответника доказателства във връзка с негови твърдения за извършен подбор са от дати 13.05.2015 г. /заповед РД-276/ и 14.05.2015 г. /протокол № Ч-5021/. Поради това фактът на извършен подбор е бил налице към момента на изтичане на срока за отговор на исковата молба и ответникът е следвало да го посочи в подадения отговор. Като не е сторил това с отговора на исковата молба, а едва с писмени бележки преди откритото съдебно заседание проведено на 02.10.2015 г. на основание чл. 133 ГПК правото да го упражни е било преклудирано и поради тази причина съдът не следва да го разглежда. Възражението за извършен подбор на основание чл. 329 КТ се обхваща от преклузията по чл. 133 ГПК и защото не е чисто правно съображение срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства /когато не би било преклудирано/, защото е невъзможно да бъде разгледано, без за него да бъдат посочени факти и доказателства, които не фигурират в исковата молба, респ. в доклада по чл. 146 ГПК и които са извън хипотезите на чл. 147 ГПК.

В подкрепа на изложеното по аргумент от противното е приетото в определение № 179/11.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 6321/2015 г., III г.о., че след предявяването на иска, ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочва нови факти, само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи /или не е могъл да знае/ някои от фактите, на които то се основава.  Същото е прието и в решение № 158/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1008/2012 г., IV г.о. - ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. С оглед на посочената практика на ВКС съдът приема, че ответникът следва в отговора на исковата молба да въведе всички факти, които пораждат правото му на уволнение или имат значение за неговото надлежно упражняване. Като не стори това ответникът губи възможността да направи това по-късно.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи и обстоятелството, че подбор е следвало да бъде извършен между всички служители на длъжност „главен специалист РК“ в отдели “Р.“ К., П., П., С., С., Х., Я. и С. обединени в отдел “Р.“ – Южна България, а не само между двамата служители в отдел “Р.“ С.. Това е ката, защото посочените местни звена са закрити и обединени в обща структурна единица, като от всички 14 щатни бройки за посочената длъжност /в различните местни отдели/, след съкращението са останали 8 в новосъздадения общ отдел.

По иска с правно основание чл. 344, т. 2 КТ:

Предвид изхода на правния спор по конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и поради това, че ищецът е полагал труд при ответника по трудово правоотношение за неопределено време, настоящият състав приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и уволненият служител следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист РК” в с място на  работа ГД “Р.“, в отдел “Р.“ – С..

По иска с правно основание чл. 344, т. 3 КТ:

За да бъде уважен искът по чл.344, ал. 1, т. 3, във вр. чл.225, ал.1 КТ следва да се установи, че са налице следните юридически факти: 1/ да е налице противоправно поведение от работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищцата трудово правоотношение; 2/ ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3/ причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. В тежест на ищеца е да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение – ТР № 6/2013 г., ОСГК на ВКС.  В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено и поради това осъдителният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа също се явява основателен. Посредством констатираната липса на отбелязвания в трудовата книжка на последващи уволнението трудови правоотношения /протокол от открито съдебно заседание на 02.10.2015 г./, в производството се доказа оставане на ищеца без работа за периода 20.05.2015 г. – 20.08.2015 г. Това доказателство е достатъчно за основателността на иска – решение № 306/2010 г. на ВКС по гр.д. № 4246/2008 г., I г.о. Размерът на претендираното обезщетение се определя съгласно нормата на чл. 225, ал.1 вр. чл. 228, ал. 1 КТ – последното получено месечно брутно трудово възнаграждение преди трудовото правоотношение да бъде прекратено за претендирания шестмесечен период /в исковата молба се претендира обезщетение за четири месеца/. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприе като компетентно и добросъвестно се установява, че размерът на претендираното обезщетение за посочения период е в размер на 2100 лв. Своевременно релевираното в отговора на исковата молба от ответника възражение за прихващане  в размер на сумата от 700 лв. на основание чл. 220, ал. 1 КТ /фиш № 1/май 2015 г./ е основателно. Поради това обезщетението следва да бъде присъдено като дължимо за целия претендирания в исковата молба тримесечен период, като след извършеното прихващане общият му размер е 1400 лв.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват крайния резултат на делото пред първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по разноските по делото. Пред въззивната и касационната инстанции въззиваемата стара С.П.Т. е поискал присъждане на разноските, които е направил. Предвид изхода на спора по настоящото производство, разноски следва да се присъдят в негова полза на основание чл.78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК. С оглед направените своевременно възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което въззивният съд намира за основателно, за определяне на неговия размерсъдът взе предвид чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ. По делото са представени два договора за правна защита и съдействие – първият от дата 01.12.2015 г. /л. 16 от в.гр.д. № 1612/2015 г./ когато минималната работна заплата за страната е била в размер на 380 лв. /ПМС № 139/04.06.2015 г./ и вторият от дата 21.03.2016 г. /л. 31 от гр.д. № 2023/2016 г./ когато минималната работна заплата за страната е била в размер на 420 лв. /ПМС № 375/28.12.2015 г./. Следователно разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца следва да се определят в общ размер на 800 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно посочените договори за правна защита и съдействие.

Въззивникът следва да заплати на съда дължимата държавна такса за всеки от исковете за двете съдебни инстанции /двата неоценяеми - по 30 лв. всеки - чл. 3 от Тарифа за ДТ, общо в размер на 120 лв., които се събират от съдилищата по ГПК и оценяемия – 56 лв. за първа инстанция и 28 лв. за въззивна инстанция, общо 84 лв. - чл.1/.

Воден от горните мотиви, С. Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1029/06.11.2015г., постановено по гр.д. № 3330/2015 г. по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Р.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „К.“ №. да заплати на С.П.Т., ЕГН: ********** *** сумата 800 /осемстотин/ лева, представляваща направените разноски пред въззивната и касационна инстанции -  адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Р.“, ЕИК ... да заплати по сметка на С. окръжен съд държавна такса за първа и въззивна инстанция в размер на 204 /двеста и четири/ лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:          1.                                                                                                            

 

2.