Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 397…………………21.12.2016 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На двадесет и втори ноември………………………………………….Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар С.С.……………...……………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1394……по описа за 2016……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 373 от 21.07.2016 г., постановено по гр.дело № 1598/2015 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Общото събрание на етажната собственост на Ваканционен комплекс “Л.” с.Р., област Б., против „ Ф.” ООД гр. К. установителен иск да бъде признато за установено по отношение „Ф.” ООД гр. К., че дължи на Общото събрание на етажната собственост на Ваканционен комплекс „Лъки”, сумата от 2267 лева, представляваща възнаграждение за поддръжка и управление за 2012 г., за която е издадена по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 915/2015г. по описа на РС- К., ведно със законната лихва.

 

        Въззивникът ОС на ЕС на ВК “Л.” с.Р., област Б., чрез пълномощника си адв.К.Л., счита, че решението е неправилно. Неправилно съдът приел, че плащането на ЕС на разходите за поддръжка, представлявана от председателя на УС, ще се явява плащане на погрешния кредитор. Моли решението да бъде отменено изцяло и уважен предявеният иск. Претендира за присъждане на разноски по делото.

     

        Въззиваемият “Ф.” ООД гр.К. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. Представил е писмено становище на 21.11.2016 г., с което оспорва въззивната жалба и счита изложените в същата съображения за несъстоятелни. Моли първоинстанционното решение като правилно да бъде оставено в сила.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

                            

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК. Ищецът Общото събрание на етажната собственост на Ваканционен комплекс „Лъки“ с.Равда, твърди, че ответното дружество – “Ф.“ ООД, е собственик на апартаменти, находящи се в комплекса. С оглед необходимостта от събиране на парични средства за поддържане общите части на комплекса, който разполагал с басейн, охрана, тревни площи и други, на 24.09.2011 г. било проведено учредително събрание на собствениците на имоти в комплекса и били взети решения да се извърши регистрация по ЗУЕС на ОС на ЕС на ваканционния комплекс. На същия ден, непосредствено след приключване на учредителното заседание, била проведена втора част от заседанието, на което било взето решение да бъде сключен договор за поддръжка и управление на общите части на комплекса с фирма „Р.” ООД гр.С., като собствениците заплащат по осем евро, с включен ДДС, на квадратен метър притежавана площ за година, за поддръжката на общите части, двора и други съоръжения в комплекса. Твърди, че на проведеното заседание ответното дружество било представлявано от пълномощник – Г. И. Г.. Така взетите решения не били обжалвани по законоустановения ред и влезли в законна сила. Въз основа на решенията бил сключен договор за поддръжка и управление на общите части на комплекса с „Р.” ООД гр.С.. Твърди още, че ответникът бил един от малкото собственици, който не заплащал дължимите суми за поддръжка, които възлизали на общо 5538 лв., от които: за 2012 г.- 2267 лв., за 2013 г.- 1004 лв. и за 2014 г.- 2267 лв. Тъй като управителят на ответното дружество отказвал да заплати дължимата сума, ищецът подал пред РС- К. заявление за издаване на заповед изпълнение на основание чл.410 ГПК. По образуваното ч.гр.дело № 915/2015 г. на РС- К. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като в срока по чл.414 ГПК ответникът- длъжник в заповедното производство възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което пораждало и правния му интерес от водене на настоящото производство. Претендира да се признае за установено, че ответното дружество му дължи по издадената по ч.гр.д. № 915/2015 г. на РС- К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, следните суми: 5538 лв. главница, представляваща незаплатени суми за поддръжка за 2012 г.- 2267 лв., за 2013 г.- 1004 лв. и за 2014 г.- 2267 лв., ведно със законната лихва върху тази сума.

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът “Ф.” ООД- К. е оспорил исковете като недопустими, респ. като неоснователни и недоказани. Исковете били недопустими като предявени от ненадлежно легитимирана страна и в тази връзка оспорва активната легитимация на ищеца, като твърди, че липсват доказателства за свикване на редовно учредително Общо събрание на ЕС. Освен това ищецът претендирал за суми по договор от 2012 г., който видно от чл.19 бил със срок за една година, поради което нямал право да търси суми по същия. Излага съображения, че дори и договора да е валиден, видно от т.4, т.12 и т.21 отговорност за неизпълнение по него за дължимост на сумите имат лично собствениците, а не ЕС като правен субект. Навежда доводи за противоречие на така сключения договор с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС. Твърди, че макар и недължимо, е платил задълженията си по договора на изпълнителя „Р.” ЕООД за 2013 г. и за 2014 г., а задълженията за 2012 г. били погасени по давност.

 

        В съдебно заседание на 16.11.2015 г. поради плащане на дължимите суми за 2013 г. и 2014 г. ищецът е оттеглил исковете за сумите 1004 лв. за 2013 г. и 2267 лв. за 2014 г. и производството по делото в тази му част е прекратено в влязло в сила определение.  

 

        От приложеното ч.гр.дело № 915/2015 г. по описа на К. районен съд е  видно, че е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 610/27.04.2015 г., с която е разпоредено длъжникът “Ф.” ООД гр.К. да заплати на ОС на ЕС на Ваканционен комплекс “Л.” с.Р. сумата от 5538 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2015 г. до изплащане на вземането и разноски по производството 110.76 лв., срещу която заповед ответникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

 

        По делото не е спорно, че ответното дружество притежава апартаменти във Ваканционен комплекс “Л.” с.Р., община Н.. От представените по делото протоколи се установява, че на 24.09.2011 г. е проведено Общо събрание на собствениците на ваканционния комплекс и е взето решение формата на управление на ЕС да бъде „Общо събрание“ съгласно чл.9 ЗУЕС. Избрани са Управителен съвет и Контрольор, като за председател на УС е избран Р.В.. Мандатът на управителните органи е 2 години. На същата дата, в по- късен час, ОС е взело решение за сключване на договор за поддръжка с „Р.“ ООД- С. при условията на предложената оферта за една календарна година – 2012 г.; дължимата вноска е определена на 8 евро на кв.метър. Сроковете за плащане са определени на две вноски – първата до 31.01. на календарната година, а втората до 30.07. Упълномощен е председателят на УС Р.В. да сключи договора за поддръжка и управление.

        Представено е заверено копие от Договор за поддръжка и управление на общите части на Ваканционен комплекс “Л.” с.Р., сключен на 29.11.2011 г. между “Р.” ООД гр.С., представлявано от управителя С. Г. У. /изпълнител/ и Р.С.В. като председател на УС при ваканционно селище “Л.” с.Р. /възложител/. Договорът е сключен за срок от една година, като условията за всяка следваща година се уточняват в допълнително споразумение към договора или нов договор, като условие за сключването е взето решение на ОС на ЕС. Представени са отчети по сметка, платежно нареждане, проформа фактура от 20.07.2015 г. и фактура № 797/22.07.2015 г. за заплащане от ответника на “Р.” ЕООД- С. на сумата 2526.30 лв. за поддръжка  и управление на обект Лъки с.Равда за 2014 г.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: От представените протоколи на ОС на ЕС на ВК “Л.” с.Р. се установи, че е взето решение за сключване на договор за поддръжка на обектите във ваканционния комплекс, който да се сключи с “Р.” ООД- С. при условията, посочени в протокола, за календарната 2012 г., като председателят на УС Р.В. е упълномощен да сключи договора.  Възраженията на ответника за незаконосъобразност на проведените ОС и взетите на тях решения са неоснователни. Съгласно чл. 40 ЗУЕС, законосъобразността на решенията на ОС на ЕС може да се атакува в отделно съдебно производство в посочени преклузивни срокове с конститутивен иск за отмяната им. Тя не би могла да бъде разглеждана преюдициално по възражение на ответника по предявен срещу него иск на етажната собственост за изпълнение на взетите решения. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, за обжалването на решенията на общото събрание по реда на чл.40 ЗУЕС. Следователно, представените в настоящото производство решения на ОС са влезли в сила.

 

        Основателно е възражението на ответника, че задължението му за плащане на разходите по поддръжка и управление на обектите му във ВК са към дружеството “Р.”, а не към ЕС. Съгласно чл.17 от Договора, всички суми по договора, изчислени съгласно договореното в чл.2 от същия, ще се заплащат от всеки един от собствениците на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ авансово, на две вноски по начина, подробно описан в текста. Всички суми се заплащат по банковата сметка на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, която е посочена подробно в самия договор. В чл. 20 и чл.21 от договора също се посочва, че при незаплащане в срок всеки един от собствениците дължи на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ неустойка в посочения размер, а в случай, че някой от собствениците изпадне в забава за срок по-дълъг от 45 дни, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ има право да се снабди с изпълнителен лист по предвидения от закона ред за това и да предприеме действия за събирането на тези суми, и да насочи изпълнението към имота на собственика, намиращ се на територията на комплекса, който дължи възнаграждението. Следователно, задължението на всеки един от собствениците за плащане на дължимите суми по договора за поддръжка и управление на общите части на комплекса е към изпълнителя “Р.” ООД, а не към ЕС. Сам ищецът, въззивник в настоящото производство е приел плащанията, извършени от ответника по сметка на “Р. за 2013 и 2014 г., за изпълнение на задълженията му по процесния договор , поради което е оттеглил претенцията си за тези суми. В случая е налице изрично решение по чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС, оправомощаващо председателя на УС да подпише договор за управление и поддръжка на общите части, но с оглед клаузите на договора, материалното правоотношение по заплащане на дължимото възнаграждение в полза на изпълнителя по договора е възникнало между всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в комплекса и изпълнителя по договора. Ето защо, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да  бъде отхвърлен. Ответникът няма задължение за сумата от 2267 лева, представляваща възнаграждение за поддръжка и управление за 2012 г., към ищеца ОС на ЕС, както правилно е приел и районният съд.

 

        С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 373 от 21.07.2016 г., постановено по гр.дело № 1598/2015 г. по описа на К. районен съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: