Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

391                                                 15.12.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети ноември                                    две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                      

                                                                                               НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1400 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Опан против решение № 774 от 27.07.2016 г., постановено по гр.дело № 1142/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отменя като незаконосъобразна заповед № 86 от 18.02.2016 г. на кмета на Община Опан, с която е наложено дисциплинарно наказание “забележка” на Б.Д.Б. ***, присъдени са разноски и държавна такса.

                       

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и като реши спора по същество, да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.

 

Въззиваемият Б.Д.Б. чрез адв. Р.М., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира, че изводите и съображенията на СтРС са правилни и в съответствие с разпоредбите на закона. Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли съдът да  потвърди обжалваното решение и да му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ за отмяна на заповед за налагане дисциплинарно наказание „Забележка”.

 

            Ищецът твърди, че работи като кмет на село Ястребово, община Опан, област Стара Загора по трудово правоотношение, възникнало въз основа на избор, съгласно удостоверение № 7/26.10.2015 г., издадено от Общинска избирателна комисия село Опан, област Стара Загора. Със заповед № 86/18.02.2016 г. на кмета на община Опан му било наложено дисциплинарно наказание „забележка” за това, че на 02.02.2016 г. и на 04.02.2016 г. напуснал преждевременно работното си място - кметство село Ястребово без уважителни причини. Оспорва издадената заповед и счита същата за нищожна. Алтернативно моли заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна. Счита, че неговото работно място било на цялата територия на кметство село Ястребово, а не само в административната сграда на кметството. Сочи, че на посочените дати и часове бил на територията на кметството и  изпълнявал своите служебни задължения. Твърди, че имал служебен мобилен телефон, на който при спешна необходимост можел да бъде открит, а нямало регистрирано обаждане. Счита, че наложеното дисциплинарно наказание било поради лично отношение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконосъобразна и да отмени Заповед № 86/18.02.2016 г. на Кмета на община Опан, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че след провеждането на съответните местни избори и след обявяването на кандидата за избран, за кмета на кметство възниквало трудово правоотношение с Община Опан на основание чл.83 и чл.86 КТ. Съгласно чл.88 КТ, неговите норми се прилагали субсидиарно по отношение на ТПО, възникнало от избор, ако няма специална регламентация. В ЗМСМА единствено се разглеждали основанията за прекратяване на такъв вид правоотношения, тъй като там имало специален ред и орган, който прекратявал избора. За всички останали случаи се прилагал КТ. Счита, че негово правомощие било да санкционира кмет на населено място при нарушение на неговите трудови задължения. Намира, че атакуваната заповед не е нищожна и е издадена от компетентен орган. Счита, че при възникването на едно ТПО винаги се определяло мястото на работа, а за кмета на кметство, това било сградата на кметството. Там се осъществявали основните трудови задължения. Ако изпълненията на задълженията налагали дейност извън кметството, то за това трябвало да бъде уведомен поне техническият сътрудник. В дадените от ищеца писмени обяснения не било видно какви точно задължения изпълнявал на посочените в заповедта дати и защо напуснал преждевременно работното си място.

 

По делото не е спорно, че ищецът Б.Д.Б. е избран за кмет на кметство с. Ястребово на изборите, проведени на 25.10.2015 г., като издигнат от БСП – удостоверение № 7 от 26.10.2015 г. на ОИК Опан. Със заповед № 86 от 18.02.2016 г. на кмета на Община Опан, му е наложено дисциплинарно наказание „забележка” за това, че на 02.02.2016 г. и на 04.02.2016 г. е напуснал преждевременно работното си място – сградата на Кметство село Ястребово, без уважителни причини.

 

За изясняване на фактите по делото пред първата инстанция са допуснати гласни доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на 02.02.2016 г. кметът бил на селско тържество; на 04.02. – в дома на свид. Н.Н., където й помагал да попълни декларация за детски, и че за м. януари 2016 г. не са подавани заявления-декларации от желаещи да получават помощи. 

 

При така установената фактическа обстановка съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗМСМА, пълномощията на кмета на кметството възникват от полагането на клетва, като съгласно ал. 7 на същия текст кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Ето защо, в случая следва да се приеме, че между страните по делото съществува трудово правоотношение, възникнало въз основа на избор - чл. 83 КТ. Отношенията са договорни, независимо, че са възникнали въз основа на избор и пораждат права и задължения и за двете страни. В този случай общината се явява работодател по смисъла на КТ и отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат като трудови правоотношения, а кметът на общината упражнява работодателската власт.

Не е предвидено, обаче, кметът на общината да упражнява дисциплинарна власт по отношение на кметовете на кметствата. Това е така, защото упражняването на дисциплинарна власт, респ. налагането на дисциплинарни наказания, е несъвместимо с правното положение на кмета, избран пряко от населението. Трудовото правоотношение с кмет на кметство възниква с избора му, проведен по реда на ИК. Съгласно чл. 88 и чл. 340 КТ, разпоредбите му се прилагат за възникнало от избор правоотношение, доколкото в друг закон не е предвидено друго. Разпоредбите на ЗАдм и ЗМСМА са разпоредби на специални закони, които предвиждат друго относно възникването и прекратяването на правомощията на кметовете на общини и кметства. Упражняването на дисциплинарната власт от страна на работодателя включва налагането на дисциплинарно наказание. Видовете дисциплинарни наказания са предвидени в КТ – чл.188 – забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. В случай, че се приеме, че кметът на общината може да налага на кмета на кметство, избран пряко от населението, дисциплинарно наказание „забележка”, то би следвало той да може да наложи и наказание „уволнение”, което означава предсрочно прекратяване на пълномощията му. По силата на специалния закон обаче - чл. 42 от ЗМСМА, пълномощията на кметовете на общини или кметства, се прекратяват предсрочно при посочените в тази разпоредба предпоставки. Не е предвидена възможност, пълномощията на кмета да се прекратят при условията на чл.330, ал.1 т.6 КТ, т.е. при дисциплинарно уволнение. Щом работодателят не може по-голямото, да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, той не може и по-малкото – да наложи по-леко дисциплинарно наказание. Разпоредбите на КТ относно дисциплинарната отговорност са несъвместими с правното положение на кмет на кметство, избран пряко от населението. Противното би дало възможност за лесна подмяна на вота. 

            Предвид горните съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

 

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че щом правоотношението било трудово, страните по него трябвало да упражняват правата и задълженията си в цялост, както и, че не можело да се разделя властта на работодателя на работодателска и дисциплинарна.  В случая не се касае до типичен трудов договор. Съгласно чл. 88 и чл. 340 от КТ, разпоредбите на КТ се прилагат за възникнало от избор правоотношение, доколкото в друг закон не е предвидено друго. Разпоредбите на ЗМИ и ЗМСМА са разпоредби на специални закони, които предвиждат нещо различно относно възникването и прекратяването на правомощията на кметовете на общини и кметства. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗМСМА, кметът на общината, както и кметовете на кметствата се избират пряко от населението при условия и по ред, определени със закон, а съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗМСМА, правомощията на кметовете на общини, кметовете на райони и кметствата възникват от деня на полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1. Пак по силата на специалния закон - чл. 42 от ЗМСМА, пълномощията на кметовете на общини или кметства, се прекратяват предсрочно при посочените в тази разпоредба предпоставки. Разпоредбите на КТ относно налагането на дисциплинарни наказания са несъвместими с правното положение на кмет на кметство, избран пряко от населението.

 

            Не е налице вътрешно противоречие на мотивите на районния съд досежно качеството на кмета на общината на работодател и ограничаването на функциите му като такъв, тъй като съгласно чл.44, ал.1, т.3 от ЗМСМА, кметът на общината има възможност да налага предвидените от закона дисциплинарни наказания. Тези негови правомощия обаче се разпростират само върху служителите в общината, които той назначава и освобождава от длъжност: заместник – кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация. В изброените длъжности в посочената разпоредба на ЗМСМА, липсва длъжността кмет на кметство. Тази разпоредба не може да се тълкува разширително и да се прилага за длъжности, които не са посочени изрично. Нещо повече, по аргумент на противното, след като изрично не е предвидена възможност кметът на общината да налага дисциплинарни наказания на кметовете на кметства, то това следва да се тълкува като липса на дисциплинарна власт на кмета на общината по отношение на кметовете на кметства.

 

            Неоснователно е оплакването на въззивника, че мотивите на съда били в противоречие с материалния закон. Въззивната инстанция намира, че изложените в обжалваното решение съображения на първоинстанционния съд са изцяло съобразени и почиват на разпоредбите на приложимите закони.

 

            С оглед на изложените съображения, въззивната инстация намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.  

             

            В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените разноски в размер на 200 лв. за адвокатска защита за въззивната инстанция.  

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 774 от 27.07.2016 г., постановено по гр.дело № 1142/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

ОСЪЖДА Община Опан, представлявана от кмета Г.Д.К., ЕИК 000817917 да заплати на Б.Д.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 200 / двеста/ лева, представляващи направените разноски за възнаграждение за един адвокат за въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: