Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  400                              21.12.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 23 ноември                                               две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1401 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Н.Х.Д., М.Х.П. и Г.Д.П., подадена от адв. С.Б., против решение № 344 от 07.07.2016 г., постановено по гр.дело № 638/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Въззивниците считат, че решението на първоинстанционния съд е изцяло порочен – недопустим, алтернативно неправилен, необоснован, противоправен, несправедлив и незаконосъобразен акт. В решението не се съдържал нито един истинен и верен правен мотив на съдията – докладчик, който да се основава на приетите писмени доказателства. Намират, че е възникнало съмнение у тях за евентуална заинтересованост у съдията към изхода на спора, което се е породило и от решаващия мотив, че „Ответниците по делото се легитимират като изключителни собственици на 10 бр. земеделски земи на основание саморъчното завещание на Б.И.П.”. Освен това намират, че съдията – докладчик се е отклонил от правомощията си и по същество не е разгледал предявените четири иска, а се е произнесъл с решение в полза на ответниците. Излагат подробни съображения, докладвани в с.з. Молят съдът да обезсили изцяло решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови ново по предявените от тях съдебни искове, с което да ги уважи изцяло, като признае по отношение на ищците, че ответниците Т.Г.П. и Т.И.Б. не са изключителни собственици на оставените им в наследство недвижими поземлени имоти – подробно описани; да прогласи за частично нищожно нотариалното действие извършено от нотариус П.К., обективирано в нот. акт № …,  т…., рег. № …, д. № …г.; да отмени същия в частта на удостоверяване над 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху поземлените имоти. Молят съдът да им присъди направените в двете съдебни инстанции разноски. Подадено е и допълнение към въззивната жалба, в което излагат допълнителни доводи. Представена е и писмена защита.

Въззиваемите Т.Г.П. и Т.И.Б., чрез адв. И.Д. заявяват, че подадената въззивна жалба е редовна и допустима, подадена в законноустановения срок от активно легитимирани лица чрез упълномощен техен представител, но по отношение на допълнението, считат същото за недопустимо, подадено след изтичане на законноустановения четиринадесетдневен срок. Намират, че жалбата е напълно неоснователна, необоснована и недоказана, а съдебният акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, постановен при спазване на материалния и процесуалния закон, и напълно обоснован с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства. В него подробно и детайлно били изложени съображения  относно основателността на всички предявени искове. Излагат подробни съображения.  Намират, че съдът правилно и обосновано е приел, че  е налице завещание от Б.И.П. в полза на неговия син И.П. и на основата на този правилен извод съдът е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт. Молят съдът да потвърди първоинстанционното решение, както и да осъди въззивниците да им заплатят направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са три обективно съединени иска - по чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 77 от ЗС и вр. чл. 5 ал.1 от ЗН и чл. 10 ал.1 от ЗН; по чл. 576 от ГПК във вр. чл. 574 от ГПК и вр. чл. 587 ал.1 и ал. 3 от ГПК и по чл. 537 ал.2 от ГПК във вр. чл. 77 от ЗС, вр. чл. 5 ал.1 от ЗН и чл. 10 ал.1 от ЗН вр чл. 193 ал.1 от ГПК. С искова молба с вх. № 6431/20.06.2016г. ищците са предявили и инцидентен установителен иск на основание чл. 212 от ГПК.

Ищците Н.Х.Д., М.Х.П. и Г.Д.П. твърдят в исковата си молба, че с ответниците имали общ наследодател – Б.И.П., бивш жител ***, починал на 14.09.1995г. Сочат, че с Решение № 32 и Решение № 33, и двете от 12.10.1998г. на Общинска служба по земеделие - гр. Мъглиж, на наследодателя им му било възстановено право на собственост върху негови земеделски земи в землището на с. Дъбово, като ищците и ответниците придобили равни права върху общо десет имота - земеделски земи с обща площ от 31,037 дка. Този правен факт бил известен на ответниците и особено на втората- Т.И.Б., която се опитала по правно недопустим според ищците начин заедно с другата ответница – Т.Г.П., да го игнорира, като на 05.10.2015г. поискали от Нотариус К. двете да бъдат признати за изключителни собственици на оставените в наследство от общия наследодател Б.И.П. недвижими имоти - земеделски земи в землището на с. Дъбово. Посочват, че нотариусът съставил и издал констативен нотариален акт № …, том …, рег.№…, дело№…, от 05.10.2015г., с който ответниците в производството били признати за собственици по завещание от Б.И.П., ЕГН **********, починал на 14.09.1995г., бивш жител ***, и по наследство   от   И.Б.П. върху общо десетте поземлени имота, находящи се в землището на с.Дъбово. Считат, че издателят на този частично неверен и с частично неистинно съдържание констативен нотариален акт по отношение на ищците е извършил едно частично нищожно нотариално действие спрямо тях, като е действал в нарушение на чл.574 от ГПК във вр. с чл.587, ал.1 и ал.3 от ГПК в полза на ответниците, без те да са му предоставили никакъв истински, още по-малко верен и надлежен документ или писмено доказателство, което да удостоверява изключителните им права на собственост върху индивидуализираните в този нотариален акт недвижими имоти. Това обуславяло правния им интерес от предявяване на съдебни искове, с които да защитят правата си на собственост спрямо оставените им в наследство земеделски земи от общия им с ответниците наследодател.

Молят съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ищците, че ответниците не са изключителни собственици на оставените им в наследство недвижими  поземлени имоти, подробно описани в исковата молба от общия им наследодател Б.И.П., ЕГН **********, починал на 14.09.1995г., бивш жител ***, след като са издадени Решение №32 и Решение №33, и двете от 12.10.1998г. на Общинска служба по земеделие, гр.Мъглиж, бивша Общинска поземлена комисия - гр. Мъглиж, в законна сила от 12.11.1998г.

Молят съда да прогласи за частично нищожно нотариалното действие, извършено от Нотариус П.К., с рег. № 100 при НК - гр. София, с район на действие - Районен съд - Казанлък, обективирано в нот. акт №…, том …, рег.№…, дело № …от … г. по описа на същия нотариус, с което ответниците са признати за собственици по завещание от Б.И.П., б.ж. на с. Дъбово   и   наследство   от   И.Б.П. на подробно описаните недвижими имоти - земеделски земи, находящи се в землището на с.Дъбово, ЕКАТТЕ 24342, общ.Мъглиж, обл. Ст.Загора, тъй като ответниците пред нотариуса на 05.10.2015г. не са представили никакви надлежни писмени доказателства, които да установяват и доказват правото им на собственост върху тези поземлени имоти над 1/2 идеална част от правото на собственост върху тях и нотариуса не е имал право да извърши обективираното в посочения нотариален акт нотариално действие, за да констатира право на собственост в полза на Т.Г.П., ЕГН ********** и Т.И.Б., ЕГН ********** над 1/2 идеална част от правото на собственост върху посочените поземлени имоти, като е извършил това нотариално действие в нарушение на чл.574 от ГПК във вр. с чл.587, ал.1 и ал.3 от ГПК, което е и едно от основанията за нищожност на нотариалното действие, регламентирано в нормата на чл.576 от ГПК.

Молят съда да отмени като частично неистинен и неверен нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело № … г., издаден от Нотариус П.К., с рег. № 100 при Нотариална камара - гр.София, с район на действие – РС - Казанлък, с което ответниците са признати за собственици по завещание от Б.И.П., б.ж. на с.Дъбово и наследство от И.Б.П. на процесните недвижими имоти - земеделски земи, находящи се в землището на с.Дъбово, ЕКАТТЕ 24342, общ.Мъглиж, обл. Ст.Загора, в частта на удостоверяване над 1/2 идеална част от правото на собственост върху тези поземлени имоти, тъй като Т.Г.П., ЕГН ********** и Т.И.Б., ЕГН ********** не притежават право на собственост върху тези десет поземлени имоти общо над 1/2 идеална част от правото на собственост върху тях, което обстоятелство и факт  е предмет на установяване с първия предявен с исковата молба иск против ответниците.

С инцидентния установителен иск ищците молят съда да признае за установено, че предоставеното с отговора на исковата молба от ответниците във вариант „копие“ саморъчно завещание, носещо имената на общия на страните наследодател Б.И.П., ЕГН **********, починал на 14.09.1995г., бивш жител ***, приложено на л. 79 от свързаните с кориците на гр.д. № 638/2016г. по описа на РС -  Казанлък документи, не съдържа никакво завещателно разпореждане за след смъртта на този наследодател, от който произтичат правата на наследство, както на ищците, така и на ответниците, спрямо процесните поземлени имоти, предмет на предявените от ищците искове с първоначалната им искова молба и че в това завещание не се съдържа никакво завещателно разпореждане спрямо същите 10  поземлени имота, и че ответниците Т.Г.П., ЕГН ********** и Т.И.Б., ЕГН ********** не притежават право на собственост върху тези десет поземлени имоти за общо над 1/2 идеална част от правото на собственост върху тях.

Ответниците Т.Г.П. и Т.И.Б. посочват, че искането на ищците за обявяване нищожност на нотариалното действие не било изяснено конкретно в какво точно се изразявала незаконосъобразността на нотариалните удостоверявания. Неяснота пораждало и включването на чл. 10 ал.1 от ЗН в правните основания, посочени като относими към първия и третия предявени искове. Ответниците считат втория и третия иск за недопустими, като се позовават на съдебна практика на ВКС. Твърдят, че трите обективно съединени искове са неоснователни и необосновани с оглед изложените в исковата молба обстоятелства. Сочат,  че са наследници на И.Б.П., който от своя страна е наследник на общия наследодател Б.И.П.. Преди да почине,  на 01.11.1990г., Б.И.П. съставил саморъчно завещание, с което завещал цялото си имущество - движимо и недвижимо, на сина си И.Б.П.. На 03.07.1996г. това завещание било обявено от Нотариус Б. по искане на ответницата Т.И.Б.. Твърдят, че до настоящия момент това завещание не било оспорвано по съдебен ред. Посоченото завещание като генерално завещателно разпореждане прехвърляло на лицето, в полза на което било направено, цялото имущество на завещателя като съвкупност от права, задължения и имуществени отношения, като по този начин изключвало всички наследници по закон. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗН, завещателното разпореждане, по силата на което завещателят се разпореждал посмъртно в полза на едно лице с цялото си имущество, съставлявало основание за универсално правоприемство, установено по силата на закона и в този смисъл И.Б.П. придобил по завещание цялото имущество на баща си, а след неговата смърт то преминало върху ответниците по настоящото дело, които били приели наследството. Това завещание ги легитимирало като изключителни собственици и на имотите, предмет на предявените искове. Считат, че на база представеното завещание и удостоверение за наследници, както и на цитираната задължителна съдебна практика, правилно и обосновано Нотариус К. удостоверила правото им на собственост в констативния нотариален акт, който съставила. Посочват, че представили пред нотариуса истински, верен и надлежен документ, който да ги легитимира като изключителни собственици на процесните имоти. Освен посочените основания за придобиване правото на собственост на десетте броя земеделски земи - по завещание и наследство, ответниците били собственици и на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърдят, че от обявяване на саморъчното завещание през 1996г. и до 2015г. нито ищците, нито техният наследодател не били предявявали претенции към тези земеделски земи. Сочат, че причината, поради която пристъпили към снабдяване с констативен нотариален акт било искането на арендатора, на който отдали имотите си под аренда, при сключване на договора за аренда да се легитимират като изключителни собственици на имотите именно с нотариален акт. Молят съда да остави без разглеждане предявените искове, като недопустими, алтернативно - да ги отхвърли, като неоснователни. По отношение на допълнително предявения инцидентен установителен иск, ответниците чрез процесуалния си представител са представили отговор, съгласно който считат иска за нередовен, недопустим и неоснователен.  Посочват, че исковата молба била нередовна, неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК, тъй като не съдържала никакви фактически и правни основания, както и не била внесена дължимата за предявяване на иска държавна такса. Сочат също така, че макар и неконкретизиран предявеният иск е недопустим, тъй като бил предявен след изтичане на всички законоустановени срокове. Излагат съображения и за неоснователност на иска, позовавайки се на задължителна съдебна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д. № 1/2004г. на ОСГК.

По делото е безспорно установено, че страните са наследници на общия наследодател Б.И.П., ЕГН **********, починал на 14.09.1995г., бивш жител ***, видно от представено Удостоверение за наследници № 14/12.02.2016г., издадено от Кметство с. Дъбово, община Мъглиж.

Установено е по делото, че на 01.11.1990г. Б.И.П. е съставил саморъчно завещание в полза на сина си И.Б.П., с което е завещал на същия цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Б.И.П. е починал на 14.09.1995г. Саморъчното завещание е обявено от нотариус Б. на 03.07.1996г. по искане на Т.И.Б. и е вписано в Службата по вписванията на 31.08.2015г., видно от Протокол за обявяване на саморъчно завещание.

С Решение № 32 и 33, и двете от 12.10.1998г. Общинска служба по земеделие – гр. Мъглиж, е възстановила на Б.И.П. правото на собственост в съществуващи стари реални граници на 2 броя ниви и с план за земеразделяне – още 7 броя ниви и една ливада, съставляващи процесните 10 броя земеделски имота. Процесните имоти са заявени за възстановяване пред Общинската служба по земеделие от общия наследодател Б.И.П. със заявление с вх. № 1012Д от 10.01.1992г. и са възстановени отново на него от общинската служба по земеделие.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани пред Казанлъшкия районен съд свидетели. От същите се установява, че в периода от възстановяване на процесните имоти до лятото на 2015г., имотите са ползвани от една от ответниците – Т.И.Б., която е сключвала арендни договори с различни арендатори – „Силмик” ЕООД, „Пленти” АД и други, като същата е получавала рентата по тях. Този факт, макар и оспорен от пълномощника на ищците, се потвърждава от всички събрани по делото гласни доказателства – както на свидетелите, водени от ответниците (макар и с родствена връзка с тях), така и от показанията на свидетелите, водени от ищците. Съдът правилно е кредитирал с доверие и показанията, дадени от свидетелите К.Б. – дъщеря на ответницата Т.Б., и тези на свидетеля Н.Б. – неин съпруг, тъй като същите са непротиворечиви и се подкрепят от показанията на свидетелката Т.З., водена от ищците и без връзка с нито една от страните по делото. Показанията на  тези трима свидетели, доколкото касаят един и същ период от време – от 1998г. до 2012г., са единни, последователни и непротиворечиви. От показанията на свидетелката П.П.– В., работила в „Силмик” ЕООД  от 2012г., както и към момента, се установява, че за 2012, 2013 и 2014г. цялата рента от всичките отдадени под аренда земеделски земи продължава да получава ответницата Т.И.Б.. Поради това съдът правилно и законосъобразно е приел този факт за установен и необорен от страните. Съгласно показанията на свидетелката Т.З.(работила като касиер при различни арендатори до 2012г.), които показания първоинстанционния съд също е кредитирал с доверие, тъй като се подкрепят и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, за известен период от време ответницата Т.Б. е сключвала отделен аренден договор за нива от 5 дка и за този период е нареждала на свидетелката рентата за тази нива да бъде плащана на ищцата Г.Д.П. (нейна чинка).

Установено е по делото, че през 2015г. ищцата Н.Х.Д. предявява към свидетелката П.П.– В. претенция за половината от рентата за 2015г. и въз основа на представено удостоверение за наследници на Б.И.П. свидетелката В. й изплаща половината от рентата за 2015г..

При така установената фактическа обстановка, следва да се посочи, че предявените от ищците с първоначалната искова молба обективно съединени искове, както и инцидентният установителен иск, предявен с допълнителна искова молба, са допустими – предявени от надлежно активно легитимирани страни, имащи правен интерес от образуване и водене на настоящото дело. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. В това решение е прието, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат констативните нотариални актове. Налице е и надлежна пасивна легитимация на ответниците по делото с оглед направената правна квалификация на исковете, изложената фактическа обстановка и събрания по делото доказателствен материал.

Разгледани по същество исковете – както първоначално съединените, така и последващия инцидентен установителен иск, са неоснователни и недоказани.

С оглед на това въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционния районен съд е разгледал първоначално предявения  инцидентен установителен иск, с който се иска от съда да се произнесе относно несъществуването на едно спорно правоотношение, от което зависи изхода на делото, поради което е разгледал и изложил мотивите си по отношение на неговата неоснователност.

С инцидентния установителен иск ищците, в качеството си на наследници на общия наследодател Б.И.П., целят да установят, че притежаваното от ответниците саморъчно завещание, оставено от Б.П. в полза на сина му И.Б.П., не съдържа завещателно разпореждане по отношение на процесните имоти, тъй като същите са възстановени на наследодателя след неговата смърт.

Това становище на ищците е неоснователно и незаконосъобразно. Налице е задължителна съдебна практика, по този въпрос. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д. № 1/2004г. на ОСГК „универсалните завещателни разпореждания имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделски земи, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и наследството на завещателя е открито преди обявяване противоконституционността на нормата на чл. 90а от ЗН (обн. ДВ бр. 21 от 1996г.) в хипотезите на висящ съдебен спор към датата на обявяване на противоконституционността на нормата на чл. 90а от ЗН, т.е. към дата 16.03.1996г.” В този смисъл е и Решение № 166/08.05.2012г. по гр.д. № 65/2012г. на ВКС, което също е от категорията решения, задължителни за съдилищата по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК.

 В настоящия случай представеното саморъчно завещание, оставено от общия на страните наследодател, е именно от категорията на универсалните завещателни разпореждания по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗН, тъй като с него завещателят се разпорежда с цялото свое имущество към момента на смъртта си. Изпълнени са всички изисквания на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството, като  завещанието е изцяло написано ръкописно от самия завещател, съдържа означение на датата, когато е съставено и подписът е поставен след завещателните разпореждания.

След смъртта на Б.И.П. и след обявяване на завещанието от Нотариус Б., цялото имущество на наследодателя преминава към сина му И.П., в полза на когото е направено, като поради естеството си и на основание разпоредбите на Закона за наследството, изключва от наследяване всички наследници по закон, в това число и ищците по настоящото дело. В имуществото, което преминава по силата на завещанието към И.Б.П., а в последствие на основата на наследяване - към ответниците по настоящото дело, въз основа на посочените по – горе решения на ВКС следва да се включат и процесните 10 броя земеделски земи, тъй като откриването на наследството на Б.П. е извършено преди обявяване противоконституционността на нормата на чл. 90а от ЗН.

Съдът не споделя становището, изложено в писмената защита на пълномощника на ищците, според което завещанието не съдържа завещателно разпореждане с имуществото на завещателя за след смъртта му, включително и за процесните имоти, тъй като в завещанието не било написано „след смъртта ми”, а „по време на моята смърт”, каквото било изискването на чл. 13 от ЗН. Напротив, съдът счита, че обратното би представлявало правен абсурд, тъй като със смъртта на лицето то престава да бъде правен субект, респективно да бъде носител на права, задължения и участник в правоотношения. В този смисъл със завещанието завещателят се разпорежда с това имущество, което притежава към момента на своята смърт, към кого да премине същото след откриване на наследството, респективно след приемането му. Ето защо в това имущество следва да се считат включени и процесните имоти в настоящия случай.

Неоснователни са и съображенията на пълномощника на ищците, че това завещание не съдържа завещателна воля, тъй като след съставянето му Б.П. е прехвърлил на сина си И.П. своите 4/6 идеални части от правото си на собственост върху дворно място, находящо се в с. Дъбово и съответно от сградата, построена в него, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 89, том ІV, дело № 1179/1991г. Наличието на прехвърлителна или каквато и да било сделка, извършена от общия наследодател след съставяне на завещанието не опорочава същото и не доказва липса на завещателна воля. Както е посочено в самото завещание, с него Б.П. завещава на сина си И.П. цялото имущество, което притежава към момента на своята смърт. Наличието на завещание не лишава завещателя от правото да владее, ползва или се разпорежда с имуществото си докато е жив и в този смисъл той има правото както да прехвърля свои права, така и да придобива нови такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗН всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Поради това сделката, материализирана в представения от ищците Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № …, том …, дело № … г. не оказва влияние върху валидността и действието на завещанието, от което ответниците черпят правата си.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че правилно КРС е приел, че  предявения инцидентен установителен иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Основателността на този иск определя и основателността на предявените първоначално с исковата молба искове, поради което същите се явяват неоснователни и недоказани също.

Ответниците по делото се легитимират като изключителни собственици на всичките 10 броя земеделски земи на основание на посоченото и обсъдено по – горе саморъчно завещание от Б.И.П.. Като валидно и истинско универсално завещателно разпореждане, то изключва ищците, в качеството им на наследници по закон, от кръга на лицата, имащи право да получат дял от наследството на Б.И.П., включително от процесните имоти. Поради това и Нотариус К., съставяйки нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело № …от … г. на базата на представеното завещание, е извършила едно правилно и законосъобразно нотариално удостоверяване, съответстващо на закона и на обективната действителност. Съгласно Тълкувателно решение № 11/2013 г.  по тълк.д. №11/2012г. на ОСГК на ВКС при оспорване на признатото с нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Това оспорване се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая ищците не са провели пълно и главно доказване на твърденията си за извършване от страна на нотариуса на частично нищожно нотариално действие спрямо тях.

В подкрепа на неоснователността на този иск са и обстоятелствата, че

въз основа на събраните по делото гласни доказателства, е установено, че по отношение на ответниците е налице и фактическия състав на придобивната давност по отношение на процесните 9 броя ниви и една ливада. Това се установява от свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели, съгласно които ответницата Т.Б. е ползвала всички възстановени земи, сключвала е арендните договори, получавала е цялата рента от 1998г. до 2015г., като до лятото на 2015г. ищците по никакъв начин не са заявявали претенциите си на наследници на част от тези имоти, не са търсили рента, не са предприели действия за снабдяване с нотариален акт и не са водени дела с ответниците по какъвто и да било спор досежно процесните имоти. Владението на Т.Б. и нейната майка е несмущавано и спокойно през целия период от време, повече от 10 години, до лятото на 2015г., като през цялото време ответниците са действали със съзнанието и увереността, че са изключителни собственици на процесните имоти. Предявяването на иск срещу арендатора, платил половината от рентата за 2015г. на ищцата Н.Х., само по себе си също доказва собственическото отношение на ответниците към процесните имоти. Неоснователно е твърдението на пълномощника на ищците, че последните са разбрали за завещанието едва през 2015г., когато същото е вписано в Службата по вписванията. Напротив, в този случай, след като не са знаели за завещанието ищците на още по – голямо основание са можели да претендират половината от процесните имоти, придобити по наследство от Б.П., а те не са направили това до 2015г.

Следва да се има предвид и факта, че според практиката на ВКС правилото по чл. 113 от Закона за собствеността е неприложимо, когато се касае до отношения на придобиване на наследствени права по силата на завещание спрямо наследника по закон, както и че с факта на обявяване на саморъчното завещание от нотариуса то е можело да стане известно на заинтересованите страни, тъй като нотариалните книги са публични и отразените в тях обстоятелства се считат за известни на всички (Решение № 206 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 238/2012 г.на ВКС, Решение № 698 от 8.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2009 г.на ВКС, Решение № 176 от 15.05.2010 г. по гр. д. № 673/2009 г. на ВКС, Решение № 87 от 11.04.2014 г. по гр. д. № 870/2014 г.на ВКС).

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира за безспорно установено и доказано по делото, че ответниците са изключителни собственици на процесните общо 10 броя недвижими имоти, както на основание притежавано от тях саморъчно завещание, оставено от Б.И.П. в полза на сина му И.Б.П., така и на основание на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

С оглед на горното въззивният съд намира, че и четирите обективно съединени иска са неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.

         Ето защо въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

В допълнение следва да се посочи, че във въззивната жалба се навеждат твърдения за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, които са общи и бланкетни, без конкретни оплаквания.  Посочва се, че съдът тенденциозно, порочно и недопустимо сее отклонил от разглеждане на правните доводи на ищците, които от своя страна както в исковата молба, така и във въззивната жалба се свеждат единствено до оспорване на завещателното разпореждане, направено от Б.И.П. в полза на сина му И.Б.П..

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба, следва въззивниците да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите направените разноски пред въззивната инстанция, които са общо в размер на 1000лв. /хиляда лева/-адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 344 от 07.07.2016 г., постановено по гр.дело № 638/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА Н.Х.Д., ЕГН: **********,***, Маргарета Х.П., ЕГН: **********,*** и Г.Д.П., ЕГН: **********,*** да заплатят на Т.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: *** и Т.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: