Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 398                               21.12.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 23 ноември                                               две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1402 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на М.П.Е., подадена от адв. Р.Т., против решение № 397 от 03.08.2016 г., постановено по гр.дело № 115/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се признава за установено по отношение на М.П.Е., че дължи на Г.А.Т.- Н. сумата от 17 250 лева по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2903/2015 г. по описа на КРС и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а също така се осъжда М.П.Е. да заплати на Г.А.Т.- Н. законната лихва за забава върху главницата от 17 250 лева, считано от датата на депозиране на заявлението – 17.11.2015 г., както и  разноски в размер на 345 лева за заповедното производство и 1395.40 лв. съдебни разноски в настоящото производство.            

         Въззивницата счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни аргументи. Намира, че пропускането на възможността да се направи възражение за погасителна давност в срока по чл.131 от ГПК не може да се приравни  към ограничения за становище по основателността на предявения иск. Към датата на предявяване на съдебната претенция по чл.410 от ГПК намира, че петгодишният давностен срок е изтекъл, поради което веднъж изтекла, погасителната давност не може да бъде прекъсната или спряна. В хода на процеса въззиваемата не била ангажирала никакви доказателства, които да установяват обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността преди образуване на заповедното производство.  Моли съдът да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявения иск, както и да й присъди направените разноски по делото в двете съдебни инстанции.

         Въззиваемата Г.А.Т.– Н. чрез адв. М.Д. оспорва изцяло въззивната жалба и счита същата за неоснователна и недоказана, а решението на първоинстанционния съд за правилно, обосновано, мотивирано и законосъобразно. Излага подробни съображения. Намира, че с подписването на 10.08.2012 г. на анекса към договора за заем се прекъсва давността и от тази дата започва да тече новата петгодишна давност, която към датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д. № 2903/2015 г. по описа на КРС не е изтекла, налице е хипотезата на чл.116, ал.1 от ЗЗД. Цитира съдебна практика. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение, както и да й се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 17 250,00 лв. ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението.

Ищцата Г.А.Т.- Н. чрез пълномощника си адв. М.Д.Д. твърди в исковата молба, че на 21.03.2007г. в гр. Казанлък между нея в качеството на заемодател и ответницата, в качеството на заемател бил подписан Договор за заем на парична сума от 21.03.2007г. с нотариална заверка на подписа рег. № 866 от 21.03.2007г. на Нотариус Н.Б.. Съгласно чл. 2 от договора ищцата предала на Е. заемната сума от 17 250лв. в деня на подписването му - 21.03.2007г., а ответницата подписала разписка, че е получила заемната сума. Съгласно чл. 6 от договора за заем, ответницата трябвало да върне заетата сума в срок до 20.08.2007г. на вноски, подробно описани в алинея втора на същия член. Ищцата твърди, че при настъпване падежа на първата вноска, а и на падежите на следващите вноски, ответницата не ги заплатила, въпреки многобройните й обаждания по телефон и молби при личните им срещи, като Е. обяснявала неизпълнението си с финансови затруднения и обещавала в най- кратък срок да върне на ищцата цялата сума. При настъпване падежа на цялото задължение- 20.08.2007г., ответницата не върнала дадената в заем сума, нито част от нея. След тази дата продължили непрестанните контакти на ищцата с ответницата, която постоянно намирала различни оправдания за невръщането на сумата. По изрична молба на Е., на 10.08.2012г. с ищцата подписали анекс към договора за заем, като удължили срока на връщане на сумата до 28.08.2013г. Твърди, че този анекс бил собственоръчно попълнен от ответницата и подписан от ищцата и Е.. Въпреки това и до 28.08.2013г. ответницата не върнала сумата от 17 250лв. Във връзка с непогасяване на задължението ищцата, като кредитор депозирала пред РС- Казанлък заявление за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК срещу ответницата Е., като длъжник за следните суми: 17 250 лв. главница; както и  345.00 лв. разноски за държавна такса. По образуваното ч.гр.д. № 2903/2015г. по описа на РС- Казанлък била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът-ответницата подал възражение по чл. 414 ал.2 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата има срещу ответницата валидно и изискуемо вземане за сумата от 17250лв. по договор за заем на парична сума от 21.03.2007г. с нотариална заверка на подписа рег. № 866 от 21.03.2007г. на Нотариус Н.Б. и Анекс към договор за заем на парична сума от 10.08.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК- 17.11.2015г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2903/2015г. по описа на РС- Казанлък. Претендира за направените в заповедното  и в исковото производства разноски.

По делото не е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание се е явил процесуален представител на ответницата и депозирал писмено становище, озаглавено „отговор“. В становището – отговор е направено възражение за погасителна давност и са изискани оригиналите на Договор за заем и Анекс към него, които се намират към приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 2903/2015 г. по описа на КРС.

Видно от приложеното по делото ч.гр.дело № 2903/2015 г. по описа на Районен съд гр. Казанлък, на основание чл. 417 от ГПК съдът е издал заповед № 1977/18.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредил длъжникът М.П.Е. да заплати на кредитора Г.А.Т., сумата 17250  лв. – главница, както и 345лв. разноски за държавна такса. Посочено е, че вземането произтича от договор за заем от 21.03.2007г.

В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника М.П.Е.. В законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 ГПК заявителката Г.А.Т. е предявила иск за съществуване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 2903/2015 г. на РС-Казанлък, във връзка с което е образувано производството по настоящото дело.

Искът за съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът длъжник е възразил срещу издадената по ч.гр.д.№ 2903/2015 г. по описа на РС Казанлък заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

За основателността на иска по чл. 422 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за заем, по която ищецът е предал заемната сума, предмет на договора, на ответника. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането. В петитума на исковата молба е поискана и законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението (съгласно чл. 422 ал.1 от ГПК искът се счита предявен от датата на заявлението). Съдът следва да се произнесе и по законната лихва, доколкото същата не представлява иск, а законна последица при уважаване на иска и може да бъде поискана от страната до края на устните състезания. В случая обаче диспозитивът следва да е осъдителен, защото законната лихва върху главницата не е включена в заповедта за изпълнение, тъй като не е поискана със заявлението. По аргумент на по-силното основание това искане е допустимо щом в производството по реда на чл. 422 от ГПК може да се съедини още с исковата молба друг иск на ищеца срещу ответника – чл. 210 ал. 1 от ГПК (вж. Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).

От фактическа страна по делото е установено от представения  Договор за заем на парична сума от 21.03.2007 г. и разписката в края на договора, че ищцата е предоставила в заем сумата от 17 250 лева на ответницата М.П.Е.. Всъщност страните не спорят по този факт. С оглед на това съдът намира, че страните се намират във валидна облигационна връзка по договор за заем.

Във възражението си в заповедното производство ответницата е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като е заплатила цялата сума. В настоящото производство такива доводи не се навеждат нито пред първата, нито пред въззивната инстанция.  

Основният спор в исковото производство касае въпроса дали е погасено по давност вземането и какво е значението на срока по чл. 131 от ГПК.

Видно от Договора за заем същия е с нотариална заверка на подписите и в него е определен краен срок за плащане 20.08.2007 г. Видно от подаденото заявление по чл. 417 от ГПК е, че дело за събиране на вземането е образувано 8 години по – късно – на 17.11.2015 г. Във възражението по чл. 414 от ГПК – няма направени изявления за погасяване по давност на вземането. Длъжникът М.Е. е възразила, като е заявила, че е изплатила цялата сума. По делото няма постъпил отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Възражение за давност е релевирано за първи път в първото по делото съдебно заседание. Съдът не може да приложи служебно давността, освен ако страната не се е позовала на нея и то в определените за това срокове. Съгласно чл. 133 от ГПК „Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал.1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.“ Безспорно е, че възражението за давност следва да се направи в месечния срок за отговор на исковата молба. В този смисъл е трайната  съдебна практика, която е последователна по отношение на срока за релевиране на възражение за давност – в този смисъл Решение № 85 от 17.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 54 от 20.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 336/2011 г., I т. о., ТК.

Въпреки това в допълнение следва да се посочи, че е налице и  Анекс към Договор за заем на парична сума, с който се изменя крайния срок за плащане на 28.08.2013 г. и който би имал значение, ако възражението за давност бе предявено в срок. Въпреки това настоящият състав намира, че следва да отбележи, че представеният анекс се отнася до процесния договор. Направеното оспорване на Анекса по реда на чл. 193 от ГПК освен, че е въведено по делото извън процесуалните срокове за това, същото няма как да доведе до друг извод по делото. Страните не отричат, че между тях съществуват само два договора за заем, както и че ответницата е подписала процесния анекс. Видно от приложеното ч.гр.д. № 106/2016 г. другият договор за заем между страните е в размер на 24 800 лева.

Освен възражението за давност и оспорването на Анекс към Договора за паричен заем по делото няма други оспорвания, които съдът да обсъди. При установеното заемно правоотношение между страните, ответницата не е доказала погасяване или изплащане на заемната сума.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че следва да уважи изцяло така предявения иск, доколкото същият се явяват доказан изцяло по основание и размер от представените писмени доказателства.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно и в частта за разноски.

         Ето защо въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

 

         Пред въззивната инстанция въззиваемата е направила искане за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. С оглед неоснователността на въззивната жалба следва да бъде уважено това искане, поради което въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата направените разноски пред настоящата инстанция, които са общ в размер на 1257 лв. – адвокатски хонорар.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 397 от 03.08.2016 г., постановено по гр.дело № 115/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА М.П.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г.А.Т.- Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. М.Д. ***, съдебен адрес:*** сумата 1257 лв. /хиляда двеста петдесет и седем лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: