Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

409                                                  21.12.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,             І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети ноември                             две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                     

                                                                                               Н. УРУКОВ

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1407 по описа за 2016 година.

 

Производството е образувано по въззивни жалби на М.К.Г. и Н.М.К. чрез адв. И.П. ***, чрез ст. юриск. С.Н. против решение № 705 от 08.07.2016 г., постановено по гр.дело № 5744/2015 г. по описа на  Старозагорския районен съд, с което се: признава за установено по отношение на Община Стара Загора, представлявана от кмета Ж.В.Т., че М.К.Г. и Н.М.К. са собственици по давност и наследство на 1218 кв.м., представляващи част от Поземлен имот № 000199 по действащата карта на възстановената собственост на землището на с.Ново село, влязла в сила на 28.06.1996г., заемаща част от този имот, така както е показано със зелен цвят на комбинираната скица – Приложение 2 към допълнителното заключение на вещото лице инж.К.Й., заключена между точките А, Б, В, Г, Д, и Е, като се отхвърля като неоснователен иска в останалата му част до претендираните 3050 кв.м; признава за установено по отношение на Община Стара Загора, представлявана от кмета Ж.В.Т., че М.К.  Г. и Н.М.К. са собственици по давност и наследство на 637 кв.м., представляващи част от Поземлен имот № 055006 по действащата карта на възстановената собственост на землището на с.Ново село, влязла в сила на 28.06.1996г., заемаща част от този имот, така както е показано със зелен цвят на комбинираната скица – Приложение 2 към допълнителното заключение на вещото лице инж.К.Й., заключена между точките Ж, З, И, Й и К, като отхвърля иска в останалата му част до претендираните 1380 кв.м. като неоснователен;  присъдени са разноски.

 

Въззивниците М.Г. и Н.К. обжалват решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част, с която се отхвърля иска като неоснователен до претендираните 3050 кв.м., представляващи имот пл.№202 по стария план, който имот е идентичен с имот № 000199 и имот № 000198 по КВС , както и имот № 206, който попада върху имот № 055006 по КВС и имот № 000198. Считат, че същото е неправилно, тъй като неправилно се третирала засегнатата площ на имотите, с оглед данните по картата на възстановената собственост. Излагат подробни съображения.Молят съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да уважи предявения иск изцяло, като бъде признато за установено по отношение на Община Стара Загора, че ищците са собственици на процесните недвижими имоти, както и да им присъди направените по делото разноски.

 

Въззиваемата страна Община Стара Загора, чрез ст. юрисконсулт С.Н. оспорва твърденията на въззивниците в жалбата и счита, че въззивната жалба е недопустима по отношение на имот № 000198 по Картата на възстановената собственост на с. Ново село, тъй като ищците се отказали от иска си и съдът прекратил производството за този имот и за имот №055002 по КВС на с. Ново село, а по отношение на останалите имоти счита въззивната жалба за неоснователна. Твърдението на жалбоподателите, че владеят имотите не кореспондирало със заключението на вещите лица. Излага подробни съображения. Моли съдът да отхвърли предявената въззивна жалба, както и да им присъди направените по делото пред двете инстанции разноски.

Въззивникът Община Стара Загора, чрез ст. юриск. С.Н.  обжалва решението на районния съд в уважената му част. Счита, че решението в обжалваните части е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени обжалваното решение в уважената му част, както и в частта за разноските. Моли съдът да присъди направените разноски по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите по въззивната жалба на Община Стара Загора, чрез пълномощника си адв. И.П. оспорват жалбата. Намират, че същата е неоснователна и недоказана, а решението в частта, с която се уважава иска - правилно и законосъобразно. Излагат подробни съображения и цитират съдебна практика. Молят съдът да приеме, че подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана, както и да им присъди направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.124,  ал.1 от ГПК.

 

 Ищците твърдят, че били собственици по наследство на следните недвижими имоти - празно дворно място, съставляващо имот пл. № 204 с площ от 135 кв. м., имот пл. № 202 с обща площ от 3050 кв.м. и имот пл. № 206 с площ 1380 кв. м., по стария кадастрален и регулационен план на Старозагорски минерални бани от 1967 г., намиращи се извън регулацията на този план. Общата площ на така описаните имоти била 4565кв. м. Тези имоти наследили от наследодателите им – К.К.Д. и Д.К.Д., като последните притежавали първични документи за собственост от 1885год., 1919год и от 1923год. С Решение № 16/27.01.1994г. по гр. д. № 1093/1993 г. по описа на Окръжен съд - Ст. Загора, били обявени за нищожни Заповед № 1019 / 17. 06.1976 г. на ГОНС - Ст. Загора, с която били отчуждени посочените по-горе имот пл. № 204 и част от имот пл. № 202 , както и Заповед № 2436/31.08.1992 г. на Кмета на Община Стара Загора. Въз основа на това влязло в сила съдебно решение била издадена Заповед №1328/06.06.1994г. на кмета на Община Ст. Загора, за отписване на процесните имоти от акта за държавна собственост.  Цитираната заповед и до днес не била изпълнена, което им създавало неудобства и пречки да ползват и се разпореждат с имота си. Процесните недвижими имоти били отчуждени със Заповед №1019/17.05.1976год. за мероприятие на ГОНС - за парк на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ, като тези недвижими имоти към момента на отчуждаването били извън регулацията и от датата на отчуждаване на тези недвижими имоти до настоящия момент се владели от тях, а преди това от техните наследодатели. Упражнявали владение повече от 20 години върху тези имоти, като заплащали местни данъци и такси. Тези недвижими имоти, никога не били влизали в блок на ТКЗС, поради което не поискали възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и поради фактът, че тези имоти никога не им били отнемани. Осъществявали непрекъснато и несмущавано владение върху процесните недвижими имоти необезпокоявани от никой повече от 20 години, но същевременно не можели да извършват строителство и преустройства. Видно от геодезическото заснемане, което извършили, процесните недвижими имоти, попадали върху следните недвижими имоти от картата на възстановената собственост: имот №055002, №000199, и имот №000198 всички в земл. на с.Ново село, общ.Стара Загора.           Молят съда да постанови съдебно решение, съгласно което да бъде признато за установено, по отношение на Община Стара Загора, представлявана от Кмета на Общината, че двамата ищци са собственици по наследство и давностно владение на следните недвижими имоти: имот пл.№204 с площ от 135 кв.м. по рег.план от 1965год., който недвижим имот, попада върху недвижим имот №055002 в землището на с.Ново село, Мин.бани, с площ от 0.565дка, пета категория,, находящ се в местността „Реката"; поземлен имот пл.№202 с площ от 3050кв.м.,съгласно рег.план на Старозаг.мин.бани и с.Ново село от 1965год., който имот попада върху имот №000199 с площ от 2903кв.м. в землището на с.Ново село, общ.Стара Загора, местност „Реката"; имот №000198 в землището на с.Ново село, общ.Стара Загора, с площ от 2 716кв.м. в местността „Реката";  поземлен имот пл.№206 с площ от 1380кв.м., съгласно рег.план на Старозаг.мин.бани и с.Ново село от 1965год., който имот попада върху имот №055006 с площ от 5 000кв.м., находящ се в местността „Бента", както и върху имот №000198 в землището на с.Ново село, общ.Стара Загора, с площ от 2 716 кв.м. в местността „Реката".

Ответникът Община Стара Загора заявява, че предявеният иск е недопустим по отношение на имот № 000198, тъй като видно от представената по делото скица № Ф01221/12.08.2015г. имотът бил собственост на Държавата. Също така счита предявеният иск за недопустим и по отношение на имот № 055002, който видно от представената по делото скица № К01308/04.08.2015 г. бил собственост на П.Д.И., съгласно решение по чл.18ж /1/ от ППЗСПЗ/. По отношение на посочените по - горе имоти липсвал правен интерес за водене на иск срещу Община Стара Загора. Относно имот № 000199 и имот № 055006 счита иска за допустим, но неоснователен. Към настоящият момент имоти с пл. № № 202, 204 и 206 по плана на Старозагорските минерални бани, както и по КВС на с.Ново село не съществували. Възразява относно твърдението на ищците, че били собственици по наследство и давностно владение на описаните в исковата молба имоти. Съгласно чл. 86 (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) от Закона за собствеността не можело да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗОС (обн. ДВ бр. 44/1996 г.) имотите и вещите - общинска собственост, не можело да се придобиват по давност. В по - късната редакция на чл.7, ал.1 от ЗОС (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) имотите и вещите - публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии - общинска собственост, не можело да се придобиват по давност. Наред с това според § 1, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.) от Закон за допълнение на Закона за собствеността давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спирала да тече до 31 декември 2017 г. Съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ /обн. - ДВ, бр. 17 от 1991г./ земеделската земя, останала след възстановяване правата на собствениците, се включвала към общинския поземлен фонд. В конкретния случай Картата на възстановената собственост за землището на с. Ново село била влязла в сила през 1996 г. Моли съда да прекрати производството по гр. дело № 5744/2015г. по описа на Районен съд Стара Загора, поради недопустимост на предявения иск по отношение на имот № 000198, собственост на Държавата и имот № 055002 собственост на Пена Димитрова И. поради липса на правен интерес. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявеният срещу Община Стара Загора иск по отношение на имот № 000199 и имот № 055006 находящи се в землището на с. Ново село, Община Стара Загора.

 

В съдебно заседание на 15.03.2016г., по молба на ищците, чрез пълномощника им адв. И.П., съдът е допуснал оттегляне на иска по отношение на имоти № № 000198 и 055002 по картата на възстановената собственост на с.Ново село, като е прекратил производството по отношение на тези два имота.           

Не се спори по делото, че ищците наследници на Д.К.Д., починал на 01.11.1961г., на К.К.Д., починал на 09.02.1977г., на Е.Ж.Д., починала на 24.11.1978г. и на Р.Д.Г., починала на 10.04.1992г.

 

С нотариален акт № 940 от 16.06.1919г., К.К.Д., Г.К.Д. и Д.К.Д. по силата на чл.323 от Закона за задълженията и договорите са придобили правата от наследството на починалия Койчо Драгиев и са посочени като приематели. С нотариален акт № … от … г., К.К.Д., Г.К.Д. и Д.К.Д. са признати за собственици на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка. Имотът представлява едно воденично място/оджак/ в землището на село Сулица, местност „Атъ Кушуму", Лъдженската река състоящо се от 1600 м2, заедно с постройките в него, водна мелница с два камъка с квадратура от 105 м2 на един етаж, при страни: път, река и орман от двете страни. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197 от 15.03.1923г., наследницата на Г.К.Д., Е.Д. продава на К. и Д.Д. своята 1/3 ид.част от 1600 м2 от воденично място/оджак/ в землището на село Сулица в местност „Атъ Кушуму" на Лъдженската река при граници: път, река и от две страни орман. Със Заповед № 1019 от 17.06.1976 г., на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ, са отчуждени за мероприятие на Градски народен съвет за „Парк" имоти пл.№ 204 и част от имот пл.№ 202, както и подобренията в имотите. Имотите са собственост на Е.Ж.Д. и Р.Д.Г.. Отчуждени са Дворно място от 486 м2 като от имот  пл.№ 204 са отчуждени 135 м2 и от имот пл.№ 202 са отчуждени 351/3050 кв.м., както и жилищна сграда от 150 кв.м. и стопанска сграда от 247 кв.м.  Съставен е Акт № 6201 от 30.03.1977г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се на Старозагорски минерални бани. С Решение № 16 от 27.01.1994г. на Окръжен съд Стара Загора е обявена за нищожна Заповед № 1019 от 17.06.1976 г. на ГОНС Стара Загора, с която са отчуждени имот пл.№ 204 и част от имот пл.№ 202 по плана на Старозагорски минерални бани, собственост на наследниците на Е.Ж.Г. и Р.Д.Г.-М.К.Г. и Н.М.К. /ищци в настоящото производство/. Със същото решение е обявена за нищожна и Заповед № 2436/31.08.1992г. на Кмета на Община –Стара Загора. Решението е влязло в законна сила.

 

Със Заповед № 2625 от 29.12.1975 г., Градски общински народен съвет Стара Загора отчуждава за мероприятията на ГОНС по изграждане на „Парк", част от имот пл.№ 202 и пл.№ 206 заедно с всички сгради и подобрения в имотите, собственост на К.К.Д.. По отношение на тази заповед Окръжен съд – Стара Загора е приел, че липсва заповед, тъй като представената по делото е със зачертани номер и дата. Тези имоти не са били одържавени.

 

Със Заповед № 1328 от 06.06.1994 г. на Кмета на Община Стара Загора, е постановено да бъдат отписани от акта за държавна собственост № 6201 от 30.03.1977 г. имот пл.№ 204 и част от имот пл.№ 202 по плана на Старозагорски минерални бани.

 

 От заключението на назначената съдебно – техническата експертиза по делото, се установява, че със Заповед № 1853 от 05.07.1965 година е одобрен кадастрален и регулационен план на Старозагорски минерални бани. Съгласно поименния стопански справочен регистър, т.нар.разписен списък от 1965г. за имот пл.№ 202 са записани имената на К.К.Д. и Д.К.Д.с нотариален акт № …от 1919 година и нотариален акт № …от 1923 година. За имот пл.№ 204 са записани имената на Е.Ж.Д. и Р.Д.Г., с документ за собственост нотариален акт № … от 1976 година. За имот пл.№ 206 са записани имената на К.К.Д. с документ за собственост нотариален акт № …от 1923 година и нотариален акт № …от 1979 година. Съгласно кадастралният регистър-разписен списък към одобрения кадастрален план от 1965 година, имот пл.№ 202 е с площ от 3050 кв.м., собственост на К.К.Д. и Д.К.Д.. Имот пл.№ 206 е с площ от 1380 кв.м. и е собственост на К.К.Д. и Д.К.Д.. Действащият към момента кадастрален и регулационен план на Старозагорски минерални бани е одобрен със Заповед № 705 от 04.05.1993 година на Кмета на Община Стара Загора. Съгласно този план процесните имоти с пл.№№ 202 и 206 се намират извън регулация. Одобрена е карта на възстановената собственост-плана за земеразделяне на землище на село Ново село, влязла в сила на 28.06.1996 година и обнародвана в ДВ бр.55 от 28.06.1996г. Съгласно КВС, поземлен имот № 055006 е с площ от 5.800 дка находящ се в местност „Бента" землище на с.Ново село; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: пета; собственост: земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвано от Община Стара Загора, съгласно решение по чл. 18ж/1/ от ПЗСПЗЗ № 10 от 15.01.2002 г. Поземлен имот № 000199 е с площ от 2.903 дка находящ се в местност „Реката" землище на с.Ново село; начин на трайно ползване: храсти; категория на земята: пета;собственост :земи по чл.19 от ЗСПЗЗ рег.№ 29909 и стопанисвано от Община Стара Загора. Поземлени имоти пл.№ 202 и пл.№ 206/от стария кадастрален план от 1965 г.на Старозагорски минерални бани/ съответно с площи от 3050 кв.м. и 1380 кв.м. попадат върху имот № 000199, имот № 055006 и имот № 000198/от плана за земеразделяне на землище на с.Ново село/.

Вещото лице установява, че Поземлен имот № 000199 е с площ от 2.903 дка, находящ се в местност „Реката" землище на с.Ново село; начин на трайно ползване: храсти; категория на земята: пета; собственост: земи по чл.19 от ЗСПЗЗ рег.№ 29909 и стопанисвано от Община Стара Загора. Засегнатата площ от имот № 000199 по КВС е от 1218 м2 за имот пл. № 202 от стария регулационен план, съгласно Приложение 1 и Приложение 2 към заключението.Установява в заключението си, че Поземлен имот № 055006 е с площ от 5.800 дка находящ се в местност „Бента" землище на с.Ново село; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: пета; собственост: земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвано от Община Стара Загора, съгласно решение по чл.18ж/1/ от ППЗСПЗЗ № 10 от 15.01.2002г. Засегнатата площ от имот № 055006 по КВС е от 637 м2 за имот пл.№ 206 от стария регулационен план.

 

            При извършената от вещото лице справка в Общинска служба „Земеделие" град Стара Загора, не са открити данни процесните имоти пл.№№ 202 и 206, собственост на К.К.Д. и Д.К.Д. някога да са били включвани в блок на ТКЗС.

 

От показанията на разпитаните по делото свидетели А.П.А. и Б.С.Б. -съпруг на сестрата на ищеца М.Г., е видно, че свидетелят А. посещавал процесния имот от 1968г., а свидетелят Б. – от 1974г. Според свидетелите, имотът се намира на входа на Старозагорски минерални бани, вляво на пътя, като граничи с реката, преди автогарата. В имота имало построена воденица и няколко стаи, както и засадени плодни дръвчета. Според свидетеля А. в имота е живеел К.Д.. След смъртта му свидетелят Андреев твърди, че помагал на М.Г. за ремонти в имота. Според свидетелите, ищците ползват имотите и към момента, като се грижат за плодните дръвчета в същия, тъй като сградите са унищожени, а голямата постройка е неизползваема. Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечи помежду си и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-технико агрономическа експертиза, вещите лица по която дават заключение, че в засегнатата площ от процесния поземлен имот № 000199 по КВС от 1218 кв.м. за имот пл.№ 202 от стария регулационен план и засегнатата площ от поземлен имот № 055006 по КВС от 637 кв.м. за имот пл.№ 206 от стария регулационен план не съществуват постройки. В засегнатата площ от процесните имоти има трайни насаждения, а именно: 2 броя асми, акация, круша, 15 броя сливи, 5 броя орехи, 10 броя череши, 2 броя дюли, 2 броя черници. Повечето овощни дървета са в период на съхнене. Започнали са да съхнат полускелетните и скелетните разклонения. Растежът и плододаването е силно намалял. Не са извършвани последващи резитби за поощряване на растежа. В добра фенофаза са орехите и дюлите. Сливовите и черешовите дръвчета са с изтекъл амортизационен срок. При огледа на място вещото лице е установило, че имотите са запустяли, не са извършвани агротехнически и фитосанитарни мероприятия. Процесните имоти не са в добър агрофонд. През последните години не са създавани необходимите условия за най-рационално използване на земята. 

 

  За ищците е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, поради оспорването на собствеността върху процесните имоти от ответника Община Стара Загора, поради което предявеният иск е допустим.

            Безспорно се установи по делото, че имотите са били собственост на общите за ищците наследодатели. По силата на наследственото правоприемство ищците са получили правото на собственост върху процесните имоти. Ищците и наследодателите им преди това не са губили владението върху имотите, нито те са им били отнемани физически или юридически. По делото няма данни тези имоти да са били внасяни в ТКЗС. При това положение те не са подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети от собствениците им. Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, са станали държавна или кооперативна собственост при масовизацията, нито стават такива при промяна на регулационния план. В този случай, ако земята фактически не е била отнета, собственикът запазва собствеността си изцяло, а по силата на наследственото правоприемство тази собственост преминава върху неговите наследници. Както бе посочено по-горе, такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито пък могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.

 

Не е налице основанието на чл.19 ЗСПЗЗ, тъй като процесните имоти не са останали след възстановяването на правата на собствениците. Същите никога не са били внасяни в ТКЗС, собствеността върху тях не е губена, поради което не е било необходимо възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ. Общината не е станала собственик на спорните части от имотите, тъй като ищците не са загубили собствеността си, от момента на придобиването им и продължава да се владее и ползва от тях. Процесните имоти не би могло да станат общинска собственост на основание чл.19 ЗСПЗЗ и защото общината не е започнала да ги стопанисва и управлява. 

С оглед на тези съображения съдът намира, че възражението на ответника, че е собственик на процесните имоти по силата на закона, е неоснователно.  По отношение на такива имоти не е приложима и забраната за придобиване по давност по чл.86 ЗС. След като имотите никога не са внасяни в ТКЗС и от 1919г. са владяни от наследодателите на ищците, а след смъртта им от тях през годините явно и необезпокоявано, то имотите са запазили статута си на частна собственост и са могли да бъдат обект на придобивна давност.

 

            По делото се установи по категоричен начин, че ищците са собственици на част от имот № 000199 по КВС, с площ 1218 кв.м., която съвпада с площта на  част от имот пл. № 202 от стария регулационен план. Тази площ от 1218 кв.м. съставлява част от Поземлен имот № 000199 по действащата карта на възстановената собственост на землището на с.Ново село, влязла в сила на 28.06.1996г., заемаща част от този имот, така както е показано с червен цвят на комбинираната скица - Приложение № 1 към допълнителното заключение на вещото лице инж. Камен Йорданов, /л.171 от делото на районния съд./ В останалата част – до претендираните 3050 кв.м., искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

            От заключението на вещото лице се установи, че ищците са собственици на част от имот № 055006 по КВС, с площ 637 кв.м., представляващ част от имот пл. № 206 от стария регулационен план. Тази площ от 637 кв.м. съставлява част от Поземлен имот № 055006 по действащата карта на възстановената собственост на землището на с.Ново село, влязла в сила на 28.06.1996г., заемаща част от този имот, така както е показано с червен цвят на комбинираната скица - Приложение № 1 към допълнителното заключение на вещото лице инж. К.Й. /л.171/. В останалата част – до претендираните 1380 кв.м., искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

            С оглед на изложеното по – горе, въззивната инстанция намира, че от събраните по делото доказателства се установи правото на собственост на ищците върху имотите, предмет на настоящия спор, до размерите посочени в допълнителното заключение на вещото лице, съгласно комбинирана скица – Приложение 1/л.171/. Ето защо, предявения иск е частично основателен и доказан и следва да бъде уважен в тази част.

В диспозитива на решението си районният съд правилно е посочил площта на частите от имоти № № 000199 и 055006 за който предявения иск е основателен, но неправилно се е позовал и включил в решението си комбинирана скица – Приложение № 2 от допълнителното заключение на вещото лице, в която имотите, защриховани в зелен вят и означени с букви А, Б, В, Г, Д и Е, както и с букви Ж, З, И, Й, К, видимо навлизат в съседни имоти на процесните имоти №№ 000199 и  055006, които съседни имоти не са предмет на настоящото дело.

           

            Предявената въззивна жалба от М.К.Г. и Н.М.К. против решението на Старозагорския районен съд в частта й, относно имот № 000198, за който с определение от 15.03.2016г. в о.с.з., производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска от ищците, направено чрез пълномощника им адв.И.П. е недопустима. В тази част въззивната жалба, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото пред въззивната инстанция прекратено.

 

            Неоснователно е оплакването на въззивниците Г. и К., че съдът неправилно установил засегната площ, с оглед данните на картата на възстановената собственост, а трябвало само да признае правото им, а самото нанасяне на КВС било последваща процедура. Предявеният установителен иск, също както и осъдителния иск за собственост изисква ищците да установят по категоричен начин правото си на собственост върху конкретна площ от имота, предмет на спора. Не е допустимо, установяване по принцип правото на собственост. Това е така и защото по отношение на останалата част от имоти №№ 000199 и 055006, извън защрихованата в червено площ, от комбинирана скица – Приложение 1 към допълнителното заключение на вещото лице, е настъпил  фактическия състав на чл.19 от ЗСПЗЗ и тези части от двата имота са станали общински по силата на посочената разпоредба. По отношение на тези части от имоти давност не тече, съгласно чл. 86 (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) от Закона за собствеността, чл.7, ал.1 от ЗОС (обн. ДВ бр. 44/1996 г.), по - късната редакция на чл.7, ал.1 от ЗОС (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.), § 1, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.) от Закон за допълнение на Закона за собствеността. Видно от посочените разпоредби не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, както и имоти и вещи - публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии - общинска собственост, като давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017 г.

В този смисъл, твърденията на ищците, че владеят необезпокоявано процесните недвижими имоти в цялост са неоснователни, тъй като по отношение на тези имоти давност не тече. Ето защо въззивната жалба на ищците е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

            По въззивната жалба на Община Стара Загора, съдът намира, че същата е частично основателна, досежно твърдението, че районният съд неправилно е определил правото на собственост на ищците по комбинираната скица - Приложение 2 от допълнителното заключение на в.л., за частите от имоти защриховани в зелен цвят, които видимо навлизат в съседни на процесните имоти, които не са предмет на делото. 

 

            Неоснователно е оплакването на въззивника Община Стара Загора, че претендираните недвижими имоти като земеделски земи, извън регулацията на населените места, съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ са били включени в общинския поземлен фонд. Както се установи по – горе, ищците и наследодателите им не са загубвали владението върху процесните имоти през годините, последните не са били включени в ТКЗС, поради което за тези имоти не са били налице предпоставките за включването им в общинския поземлен фонд. Неоснователно е твърдението, че от съдебно – технико агрономическата експертиза станало ясно, че повечето овощни дървета в процесните имоти не са обработвани и обгрижвани, поради което са в процес на съхнене, а процесните имоти – запустяли, което оборвало твърденията на ищците за владение върху имотите. Заключението на вещите лица по комплексната съдебно – технико агрономическа експертиза установява, че плодните дървета в процесните имоти към момента на експертизата не са обработени, но не установяват по категоричен начин липсата на владение върху имотите от ищците или владение, осъществено от други лица или от ответника. От показанията на свидетелите Андреев и Бончев, се установява, факта на владение върху имотите от М. и сина му Н., след смъртта на наследодателите им. Свидетелите установяват, че са посещавали имотите заедно с ищците, както и че последните са извършвали ремонти и  са ползвали плодните дървета, намиращи се в тях.    

           

С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно в частта му, в която районният съд е уважил иска съгласно комбинирана скица – Приложение № 2 от допълнителното заключение на вещото лице, за имотите, защриховани в зелен вят и означени с букви А, Б, В, Г, Д и Е, както и с букви Ж, З, И, Й, К. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо това следва да се уважи иска, съгласно комбинирана скица – Приложение № 1/ л.171/, от допълнителното заключение на вещото лице, за имотите защриховани в червен цвят, която скица приподписана от състава на съда, следва да се счита неразделна част от решението. 

           

            С оглед на изхода на делото в настоящата инстанция, предвид частичното уважаване на въззивната жалба на Община Стара Загора, следва да й се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в половин размер – 162.50 лв., представляващи държавна такса за въззивното обжалване – 12.50 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. На въззивниците М.К.Г. и Н.М.К., предвид неуважаването на въззивната им жалба, разноски не следва да се присъждат.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на М.К.Г. ***, ЕГН ********** и Н.М.К. ***, ЕГН********** чрез адв. И.П. в частта й, с която се обжалва решението, постановено по гр.д.№ 5744/2015г. по отношение на имот № 000198 по КВС на с. Ново село, като недопустима, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

 

ОТМЕНЯ решение № 705 от 08.07.2016 г., постановено по гр.дело № 5744/2015 г. по описа на  Старозагорския районен съд, в частта му в която се признава за установено по отношение на Община Стара Загора, че М.К.Г. и Н.М.К. са собственици по давност и наследство на 1218 кв.м., представляващи част от Поземлен имот № 000199 по действащата карта на възстановената собственост на землището на с.Ново село, влязла в сила на 28.06.1996г., заемаща част от този имот, така както е показано със зелен цвят на комбинираната скица – Приложение 2 към допълнителното заключение на вещото лице инж.К.Й., заключена между точките А, Б, В, Г, Д, и Е; както и на 637 кв.м., представляващи част от Поземлен имот № 055006 по действащата карта на възстановената собственост на землището на с.Ново село, влязла в сила на 28.06.1996г., заемаща част от този имот, така както е показано със зелен цвят на комбинираната скица – Приложение 2 към допълнителното заключение на вещото лице инж.К.Й., заключена между точките Ж, З, И, Й и К като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Стара Загора, представлявана от кмета Ж.В.Т., че М.К.  Г. с ЕГН ********** и Н.М.К. с ЕГН **********,*** са собственици по давност и наследство на 1218 кв.м., представляващи част от Поземлен имот № 000199 по действащата карта на възстановената собственост на землището на с.Ново село, влязла в сила на 28.06.1996г., заемаща част от този имот, защрихована в червен цвят на комбинираната скица, Приложение № 1 към допълнителното заключение на вещото лице инж. К.Й., както и на 637 кв.м., представляващи част от Поземлен имот № 055006 по действащата карта на възстановената собственост на землището на с.Ново село, влязла в сила на 28.06.1996г., заемаща част от този имот, защрихована в червен цвят на комбинираната скица -Приложение № 1 към допълнителното заключение на вещото лице инж. К.Й., която скица, приподписана от настоящия състав на съда е неразделна част от решението.

 

            ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

 

ОСЪЖДА М.К.  Г. с п.а. и Н.М.К. ***, представлявана от кмета Ж.В.Т. сумата от 162.50 лв./сто шестдесет и два лв. и 50 ст./, представляващи направените пред настоящата инстанция разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата.

           

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: