Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

410                                                  21.12.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,             І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети ноември                             две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                     

                                                                                               НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1409 по описа за 2016 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.Н.Н. чрез адв. П.К. против решение № 710 от 08.07.2016 г., постановено по гр.дело № 1004/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда С.Н.Н. да заплати на Т.И.Н. сумата 22370 лева, представляваща дадена и получена на 07.04.2011 г. без основание парична сума, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.02.2016 г. до окончателното й изплащане; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Намира, че изводът на съда за липса на дарствено намерение бил неправилен и не почивал на доказателствата по делото. Сочи, че решението било немотивирано. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да осъди ищцата да му заплати  направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемата Т.И.Н. чрез пълномощника си адв. Ж.З., оспорва въззивната жалба като необоснована и неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения. Моли съдът на основание чл.272 от ГПК да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като осъди въззивника да й заплати направените пред настоящата инстанция разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. 

 

            Ищцата Т.И.Н. твърди в исковата си молба, че на 07.04.2011 год. с банково бордеро на „Юробанк и Еф Джи България” АД превела от своята банкова сметка ***2 370 лв. Сочи, че извършила превода на сумата без правно основание. На 21.01.2016г. поканила ответника да й върне сумата в тридневен срок по посочена банкова сметка. ***.01.2016 г., но не върнал на ищцата погрешно платената от нея сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С.Н.Н. да й заплати сумата от 22 370 лв., представляваща получена без основание сума, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на иска в съда до окончателното й изплащане. Ответникът С.Н.Н. твърди в отговора си, че ищцата била негова снаха -  съпруга на сина му Н.С.Н.. На 04.10.2010 г. ответникът сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Стара Загора, ул. …, ет. …, ап…., за сумата 47845 евро, като 36375 евро ответникът заплатил преди подписване на договора с пари, дарени му от сина му Н., а остатъка в размер на 11470 евро, следвало да се заплати в седемдневен срок от получаване на разрешение за ползване за сградата. Ответникът заявил на ищцата и сина си Н., че купува апартамента, за да живеят те в него, като един ден след смъртта му този апартамент щял да остане за тях. Н. и Т. започнали да обзавеждат апартамента по свой вкус, още преди да бъде въведена сградата в експлоатация, със съзнанието, че те ще живеят в апартамента. Сградата била въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 25.03.2011 г., като за ответника възникнало задължението да заплати на продавача 11470 евро, или 22370 лв. Именно тази сума ищцата превела на 07.04.2011 г. по сметка на ответника с цел да бъде извършено плащане към продавача по НА за покупка на апартамента. Като основание за плащането на процесната сума било посочено „превод”, но нямало съмнение, че сумата била предоставена безвъзмездно с конкретна цел - доплащане на апартамента и страните не се били уговаряли сумата да се връща. Ответникът превел същата сума на продавача на 14.04.2011г. Ищцата и съпругът й продължили да обзавеждат апартамента и заживели в него в края на 2011г. с позволението на ответника, който им го предоставил да го ползват. Впоследствие обаче се влошили отношенията между ответника и сина му Н. дотолкова, че в началото на 2014г. ответникът изпратил на сина си нотариална покана, с която го поканил да освободи апартамента в гр. Стара Загора, на ул. … № …, ет…., ап….или да му плати 100 000лв., за да го закупи. В отговор на поканата Н. заявил, че бил правил подобрения и нямало да напусне жилището, и че разваля даренията си към баща си и го кани да му върне сумата 34000 евро до 19.10.2014г. Пак в отговор на същата нотариална покана ищцата изпратила писмо до ответника, с която го канела да й върне сумата 22370 лв., заедно със законната лихва. През 2015 г. ответникът завел дело срещу Н.С.Н. с искане за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и връщане на даденото във връзка, с която било постановено решение, което не било влязло в законна сила. На 21.01.2016г., очевидно като ответна реакция на горното дело, ищцата пратила на ответника нова покана, в която вече въвеждала твърдението, че процесната сума била получена от него без основание. От изложената фактическа обстановка било видно, че сумата от 22370 лв. била предадена веднага и  безвъзмездно от ищцата на ответника, с конкретна цел: доплащане на недвижим имот - апартамент, като ищцата още при предаване на сумата знаела, че ще обитава в бъдеще това жилище. Ответникът твърди, че нямало уговорка за връщане на сумата, и то с лихва, както се твърдяло в поканата. От изложеното следвало, че ищцата била предала на ответника сумата от 22370 лева, съгласно тяхна уговорка, като сумата била предадена веднага и безвъзмездно, и била приета от ответника, тъй като той веднага заплатил с нея свое задължение. Тъй като не било уговаряно сумата да бъде върната уговорките между страните носели белезите на договор за дарение на движими вещи - пари, сключен в предвидената от закона форма - с предаването им.

 

Основните елементи на фактическия състав, от който възниква вземането по чл.55, ал.1 ЗЗД са: даване, респ. получаване, на имуществена облага и липса на основание за това имуществено разместване.

 

Безспорно е установено по делото, че от сметката на ищцата на 07.04.2011 г. е извършен банков превод по сметката на ответника в Банка ДСК, при който последния е получил от ищцата сумата 22370 лева. Фактът на получаването на тази сума не е спорен.

При фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане на нещо, получено без основание, ищецът следва да докаже факта на плащането на паричната сума, а ответникът - основанието за получаването или за задържане на полученото.  Правното твърдение на ответника е, че сумата 22370 лв. е получена от него по силата на сключен с ищцата договор за дарение. Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 ЗЗД, дарението е договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Съществен елемент на дарението е наличието на типична и непосредствен правна цел на сделката /кауза/ - дарствено намерение. Намерението да се дари се изразява в съгласието на дарителя нещо да премине от неговото имущество в имуществото на дарения без насрещен еквивалент.  Дарственото намерение не се предполага, а следва да бъде доказано от страната, която го твърди. Дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се презумира, то се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване. В настоящия  

 

 

 

случай, ответникът не представи доказателства, които да установяват наличие на намерение у ищцата за надаряване на ответника, при извършването на превода на сумата 22370 лв. на 07.04.2011 г. Обстоятелството, че сумата е използвана за доплащане на стойността на придобит от ответника недвижим имот, в който впоследствие са живели ищцата и съпругът й, не обосновава намерение у ищцата да прояви щедрост по отношение на  ответника. С оглед на това съдът счита за недоказани твърденията на ответната страна, че процесната сума е дадена и получена на основание договор за дарение.

Изложената във въззивната жалба фактическа обстановка, касаеща отношенията между страните по делото, е неотносима към предмета на иска. Районният съд в мотивите на решението си е изложил накратко твърдените от ответника факти, по закупуване на недвижим имот от ответника, със суми дарени му от неговия син и доплащане – исковата сума, предоставена му от неговата снаха- ищцата, като е приел, че от тези отношения между страните не може да се направи извод за наличие на договор за дарение между тях. Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционният съд към които препраща на основание чл.272 ГПК. Предоставянето на сумата от 22370 лв. от ищцата на ответника, без уговорка за връщането й, за доплащане на стойността на недвижим имот, в който ищцата и съпругът и ще живеят не обосновава дарствено намерение от ищцата в полза на ответника. Както беше посочено по – горе това намерение не следва да се презумира, а следва да се установи с всички допустими доказателствени средства в процеса. Дарственото намерение е намерение за облагодетелстване на надареното лице, затова от значение е преценката дали конкретното дарение е морално и житейски оправдано, в контекста на събраните по делото доказателства. Установените от събраните по делото доказателства финансови отношения между страните по предаване на  суми от ищцата и съпругът й на ответника за закупуване от негово име на апартамент, в който те да живеят не обосновават наличие на дарствено намерение. Наличието на конкретна цел на предаването на сумата – доплащане на недвижим имот – апартамент, със знанието на ищцата, че ще го обитава в бъдеще, също не обосновава извод за наличие на договор за дарение. Липсата на уговорка за връщане на сумата, при превода й, също не води до извод за сключен между страните договор за дарение. Влошаването на отношенията между ищцата и ответника, при което последния я е поканил, заедно със съпруга си да напусне обитаваното от нея жилище, или да заплати сумата от 100 000 лв. за да го купи, обяснява факта, че ищцата е поискала връщане на дадената от нея на ответника сума за доплащане на недвижимия имот – 22370 лв.  

Във връзка с твърдението на въззивника, че ищцата не доказала липсата на основание на дадената сума, съдът намира, че ищцата е установила положителния факт на предаване на сумата от нея на ответника. Отрицателният факт на липса на основание за предаване на сумата, не подлежи на установяване от нея. Наличието на основание за задържане на сумата, поради сключен между страните договор за дарение, следва да бъде доказано от ответника, който твърди този факт в отговора си. В случая, ответникът не може да се позовава на наличие на основание за задържане на получената от ищцата сума, а следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на конкретно основание за задържане на сумата – договор да дарение. Тъй като от събраните по делото писмени доказателства, това обстоятелство не се доказва, съдът намира, че ответникът не е доказал твърдението си за сключен между него и ищцата договор за дарение за получаването на процесната сума от 22370 лв.    

При тези обстоятелства съдът намира, че не се установи наличие на основание за задържане от ответника на получената от него при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД сума в размер на 22370 лева и същата следва да бъде върната на ищцата. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата 22370 лева, представляваща дадена и получена на 07.04.2011 г. без основание парична сума, ведно със законната лихва върху тази сума от дата на предаване на иска - 29.02.2016 г. до окончателното й изплащане, е основателен и следва да бъде уважен.

            Неоснователно е оплакването на въззивника, че решението на съда е немотивирано, тъй като съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства. Въззивната инстанция намира, че решението на районния съд е мотивирано и почива на събраните по делото доказателства. Изложени са съображения за относимите към предмета на делото факти и правилно са приложени съответните материални разпоредби на закона.  

            Неоснователно е оплакването в жалбата досежно прекомерността на заплатения адвокатски хонорар на ищцата в първоинстанционното производство, тъй като съдът в определение от 15.09.2016г. след постановяване на решението е обсъдил съображенията на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение и е намалил същото до размера на 1800 лв. съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.  Това определение не е било обжалвано в законния срок, поради което същото е влязло в сила.

 

            С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като токова следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски в размер на 1800 лв. за адвокатска защита за въззивната инстанция, съгласно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК.  

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 710 от 08.07.2016 г., постановено по гр.дело № 1004/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд,.

           

ОСЪЖДА С.Н.Н. ***, ЕГН********** да заплати на Т.И.Н. ***, ЕГН********** сумата от 1800 / хиляда и осемстотин/ лева, представляващи направените разноски за възнаграждение за един адвокат за въззивната инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: