Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер 401……………………21.12.2016 година……………..Град Стара Загора    

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…двадесет и втори ноември………………………………………..Година 2016

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар С.С.…………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1411……по описа за 2016…………...година.

 

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 404/11.08.2016 г., постановено по гр. дело № 3241/2015 г. по описа на К. районен съд, е отхвърлен предявения от Н.К.К. срещу Б.Х. Т. положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за установяване съществуването на паричните задължения, удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2714/2015 г. по описа на К. районен съд, за сумата от 1560 лв. ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.10.2015 г., представляваща даденото при отпаднало с обратна сила правно основание по договор за изработка /за извършване на строително-монтажни работи-ремонт на тераса/.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата по делото, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от К. районен съд. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за същността на договора за изработка, правата и задълженията на страните при сключване на такъв договор. Пространно е анализирана правната уредба съдържаща се в Закона за задълженията и договорите. Въззивницата поддържа от фактическа страна, че през м. септември 2014 г. страните по делото са сключили договор за изработка, като ответникът по делото се е задължил да изработи метална конструкция за стена и таван за остъкляване на част от тераса, монтаж на покривно покритие, поставяне на улуци, направа на колона от тухли под терасата. Заплатила авансово сумата от 1560 лв. за извършване на строително монтажните работи. Ответникът признал договора с въззивницата в писмените си обяснения дадени по образувана прокурорска преписка № 1273/2015 г. по описа на РП-К.. С исковата молба депозирана повече от година след изтичане на срока за предаване на изработеното договорът бил развален поради частичното му неизпълнение от страна на изпълнителя. В тази връзка се оспорва правния извод на първоинстанционния съд, че неизпълнената част от договора била незначителна по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Излагат се доводи, че развалянето на договора се реализира с едностранното волеизявление на кредитора, многократно е даван срок за изпълнение, но такова не последвало. Отделно от това заплатената цена била завишена. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1560 лв., претендира разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Б.Х.Т. чрез адв. Р.Д. е оспорена подадената въззивна жалба, като се сочи, че първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Признава се наличието на договор за извършване на сочените във въззивната жалба строително-монтажни работи, като се твърди, че по-голямата част от процесната сума е изразходена за закупуване на строителни материали. Споделя се правия извод на районния съд за неизпълнение на договора, което било незначително с оглед интереса на кредитора. В подкрепа на това били показанията на св. Т. и назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Оспорва твърденията на въззивницата за многократни опити за осъществяване на връзка с него и твърди, че многократно е изявявал готовност да изпълни изцяло договора, но ищцата отказала. Изяснява, че срок за извършване на строително-монтажните работи не е договарян, защото тяхното изпълнение било поставено в зависимост от метереолигичните условия. Отделно от това ответникът бил с влошено здравословно състояние. Въпреки това правил многократни опити за свързване с ищцата за довършване на строителните работи. Моли за потвърждаване на съдебното решение, претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

К. районен съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало действително облигационно правоотношение по договор за изработка с предмет извършване на СМР – ремонт на тераса, което е обявил за безспорно между страните с доклада по делото. Страните не са спорили и по факта на авансово плащане от ищцата на ответника на сумата от 1560 лв. за всички СМР. Районният съд е приел от фактическа страна, че са били извършени следните СМР – поставена метална конструкция и алуминиева дограма, покривно покритие от поликарбонат, поставени били улуци и част от водосточните тръби, изградена била тухлена колона, грубо измазана. Не била шпаклована дограмата, не била фино измазана тухлената колона и не била поставена част от водосточната тръба. При така установените факти направил правен извод, че действително било налице неизпълнение на договора, но то било незначително с оглед интереса на кредитора и поради това ищцата не е развалила надлежно договора. По тези съображения отхвърлил предявения иск.

За да възникне претендираното спорно материално право следва в обективната действителност да са се осъществили следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на действително облигационно правоотношение по договор за изработка; 2/ възложителят да е заплатил на изпълнителя процесната сума от 1560 лв., представляваща възнаграждение за извършване на СМР и 3/ договорът да е бил надлежно развален от изправния кредитор, поради виновно неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника, т.е. годният юридически факт /договорът за изработка, сключен между страните в настоящото съдебно производство/ да е отпаднал с обратна сила.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да извърши уговорените СМР – ремонт на тераса съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Законодателят не е предвидил форма за действителност, поради което действително материално правоотношение по договор за изработка може да бъде учредено и в устна форма - при постигнато съгласие между страните по съществените негови клаузи, като пораждането на това облигационно правоотношение може да се установява с всички допустими от българския граждански процес доказателствени средства, при съобразяване на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, регламентираща относителна забрана за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв.

От приетото за безспорно между страните безспорно сключване на процесния договор се установява, че ответникът се е задължил да извърши СМР /ремонт на тераса/ и по-конкретно – направа на метална конструкция за стена и таван за остъкляване на част от тераса, монтаж на покривно покритие от поликарбонат, „обръщане“ на дограма и поставяне на улуци. Съгласно допълнителна уговорка между страните е следвало да бъде изградена и тухлена колона от изпълнителя.

От показанията на свидетеля Т. се установява, че поставената дограма не била „обърната“, като бил сложен единия улук и то нестабилно. Поставен бил покрив и имало останал материал за още един. Започнато било шпакловане на стената, но не било довършено.

От показанията на свидетеля Р., се установява, че е бил направен навес с метални тръби и поликарбонат, дограмата била сложена, но не била довършена. Улуците не били досложени. Изяснява, че шпакловането било частично извършено. В обобщение сочи, че за извършване на цялата работа са необходими около десет дни, като завършването на недовършената част е за два дни работа. 

Свидетелят Илиев сочи, че е отрязъл детайлите на терасата, а ответникът е довършвал терасата. Знаел, че ответникът си е свършил работата.

От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, след извършен на място оглед от вещото лице, се установява, че за извършени следните работи – изработка и монтаж на леки навеси от стомана, покриване на навеса с поликарбонат плоскости, доставка и монтаж на улуци от поцинкована ламарина, уплътняване с полиуретанова пяна, монтаж на ламаринени водосточни тръби, тухлена зидария за колони от коминни тела, доставка и монтаж на водосточно казанче, изравнителна мазилка. Вещото лице в откритото съдебно заседание пред районния съд изяснява, че дограмата не е била „обърната“ и тухлената колона била грубо измазана.  Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени /фактически/ изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено предоставената му документация и е отговорило на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-техническа експертиза. С оглед на установеното от в. л. съдът не дава вяра на показанията на св. Рангелов и Т., че не били поставени улуците на терасата.

При така изяснените правнорелевантни обстоятелства настоящата съдебна инстанция достига до категоричния фактически извод, че ответникът е осъществил частично поръчаната от ищцата работа, а именно изработка и монтаж на леки навеси от стомана, покриване на навеса с поликарбонат плоскости, доставка и монтаж на улуци от поцинкована ламарина, уплътняване с полиуретанова пяна, монтаж на ламаринени водосточни тръби, тухлена зидария за колони от коминни тела, доставка и монтаж на водосточно казанче, изравнителна мазилка.  Дограмата не била „обърната“ и тухлената колона фино измазана.

Ищцата е заплатила авансово цялото възнаграждение по така сключения договор за изработка в размер на 1560 лв. Изискуемостта на паричното задължение за връщане на тази сума при отпаднало с обратна сила правно основание /при развален с обратно сила договор/ – съобразно правната норма на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, настъпва към момента на преустановяване на договорната връзка между страните и отпадане на правното основание, обусловило дължимостта й, с обратна сила - към момента на разваляне на договора от изправната страна по делото с едностранно волеизявление /в този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 7 от ППВС № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г./, като, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен. Развалянето на двустранен договор съгласно правната норма на чл. 87, ал. 1 ЗЗД настъпва след изпращане на покана за изпълнение, в която да се съдържа изрично волеизявление, че след изтичане на подходящ срок, договорът ще се счита за развален. В този смисъл като претендира последиците от разваляне на договора /неоснователно обогатяване при разваляне с обратна сила на процесния договор за изработка/ – за заплащане на сумата от 1560 лв., представляваща даденото в изпълнение на разваления договор възнаграждение, ищцата имплицитно упражнява потестативно право за разваляне на твърдения двустранен договор, като в конкретния случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. исковата молба е покана за изпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 1, изр. първо ЗЗД.

По правилата за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес изпълнението на правните задължения следва да се установи от страната, която навежда този положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване. Всяка страна в процеса трябва да установи чрез пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като прилагането на неизгодните процесуални последици от недоказването в процеса на определен правнорелевантен факт не е обусловено от установяването на друго правнозначимо обстоятелство, процесуалното задължение за чието доказване принадлежи на ответната страна. Ако ищецът успее да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава иска, какъвто е настоящият случай, ответникът е следвало установи в процеса на доказване своите правоизключващи, правопрекратяващи или правопогасяващи възражения - в противен случай съдът е длъжен да приеме, че твърдените от ответника факти не са се осъществили в обективната действителност. В тази насока първоинстанционният съд при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото е дал точни указания на ответника, че нему принадлежи процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяване на правнорелевантното обстоятелство, че е изпълнил породеното договорно задължение за извършване на уговорената по процесния договор за изработка работа – точно и добросъвестно съобразно правилата, уредени в правната норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Следователно при наличие на безспорност относно факта на сключване на договора и заплащане на възнаграждението в размер на 1560 лв. на изпълнителя обстоятелството за извършена точно и в срок работа по договора, приета от ищцата следва да бъде установено от ответника по делото. Както се установи по делото налице  е частично изпълнение на договора за изработка, което ищцата е приела. Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1/ фактическо получаване на изработеното и 2/ признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Необходимо е да се съобщи на изпълнителя своевременно, за да може той сам да провери и да запази правата си както спрямо изпълнителя, така и спрямо този от когото евентуално е закупил некачествените материали, от които е изработена поръчаната вещ. Следователно, уведомяването представлява покана за съвместно проверяване твърденията на поръчващия. Нито в исковата молба, нито в по-късен етап на производството ищцата е твърдяла, че изпълнената част от договора е некачествена или не е приела работата.

С оглед на тези съображения съдът приема, че спорно между страните е обстоятелството дали неизпълнената част от договора за изработка, а именно липсата на „обръщане“ на дограма и неизмазването на тухлената колона е толкова съществено, че да обуслови извънсъдебното разваляне на процесния договор. Изхождайки от така изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза съдът приема, че неизпълненото представлява незначителна част от задължението на ответника с оглед интересите на ищцата. Сравнявайки действително извършеното, както и че неизпълненото по договора – „обръщане на дограма“ и измазване е напълно възможно, съдът приема необходимостта от реално изпълнение на задължението, поради което и развалянето на договора е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Този правен извод се подкрепя и от практиката на ВКС обективирана в решение № 472/13.09.2010 г. на ВКС по гр.д. № 736/2009 г., III г.о., в което се приема, че преценката за това дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните дадености. Отделно от това съдът намира, че в настоящия казус е приложимо и решение № 318/27.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 273/2012 г., IV г.о., в което се сочи, че поначало въпросът дали частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации. Изрична уредба този въпрос е намерил при договора за продажба на изплащане, при който неизпълнението от страна на купувача е основание за разваляне на договора тогава, когато надхвърля 1/5 част от цената на вещта /чл. 206, ал. 1 от ЗЗД/, т.е. неизпълнение над 20 % на престацията на приобретателя при този договор се третира от законодателя като съществено. По аналогичен начин следва да се подходи тогава, когато дължимият резултат от страна по двустранен договор е за изработка на вещ. В тази връзка съдът съобрази и показанията на св. Рангелов, който е заявил, че от десет дни за извършване на цялата работа по обекта остава работа за около два дни, т.е. и във времево отношение неизвършената работа е 20 %. В подкрепа на това са и показанията на св. Т. също е посочила, че работата не е много, но трябва да се свърши.

Съдът намира довода във въззивната жалба, че при договора за изработка не се прилаган общите правила за разваляне на договорите по чл. 87 ЗЗД за неоснователен. Чл. 87 ЗЗД се намира в общата част на ЗЗД и при липса на специални правни норми уреждащи различен начин на разваляне на договорите за изработка приложими са общите правила. Отделно от това на друго място в самата въззивна жалба се сочи, че развалянето на договор за изработка е по реда на чл. 87 ЗЗД.

Въз основа на тези правни съображения и с оглед на обстоятелството, че правният извод до който въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото въззивно производство, въззивницата следва да заплати на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 580 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Старозагорски окръжен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Старозагорският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 404/11.08.2016 г., постановено по гр.д. № 3241/2015 г. по описа на К.я районен съд.

 

ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Б.Х. ***, сумата 580 /петстотин и осемдесет/ лева, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция -  адвокатски хонорар.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                  

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:                   1.

 

 

                                                                                               2.