Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 396…………………21.12.2016 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На двадесет и девети ноември…………………………………………Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар С.С.……………...……………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1412……по описа за 2016……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 814 от 19.08.2016 г., постановено по гр.дело № 2728/2016 г. на С. районен съд, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 201/14.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “А.” С., с която е прекратено трудовото правоотношение на С.И.В., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ; възстановен е същия на преди заеманата длъжност „главен специалист” в Областен отдел “А.” С. и е осъдена Изпълнителна агенция “А.” С. да му заплати сумата от 2718.20 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 15.04.2016 г. до 19.08.2016 г. вкл.

 

        Въззивникът Изпълнителна агенция “А.” гр.С., чрез пълномощника си юрисконсулт Б.К., счита постановеното решение за неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно прилагане на закона. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемият С.И.В., чрез пълномощника си адв.В.Ч., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че въззивната жалба е недопустима, тъй като в срока по чл.131 ГПК ответникът не подал отговор на исковата молба. Моли същата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, алтернативно- да бъде отхвърлена като неоснователна и потвърдено първоинстанционното решение. Претендира за разноските по делото.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът С.И.В. твърди в исковата си молба, че на 15.04.2016 г. му била връчена заповед № 201/14.04.2016 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение  на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ за заеманата длъжност „главен специалист”. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и немотивирана, тъй като работодателят нарушил материалните и процесуалните правни норми при извършеното съкращаване на щата: в разрез с чл.329 КТ не бил извършен реален подбор на служителите; съкращението било извършено без необходимото атестиране на служителите; прекратяването на трудовото правоотношение било извършено преди  влизане в сила на актуалното щатно разписание, което съгласно Устройствения правилник на АИ „АА” влизало в сила след обнародването му в ДВ № 33/2016 г. Не било налице реално съкращаване на щата за заеманата от него длъжност „главен специалист”. Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно извършеното прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 201/14.04.2016 г.; да бъде възстановен на заеманата преди длъжност „главен специалист”; да  бъде осъден ответника да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за период от шест месеца, считано от 15.05.2016 г. в размер на 3900 лв., ведно със законната лихва.

 

        Ответникът Изпълнителна агенция “А.”- С.  не е подал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК и не взема становище по исковете. Във връзка с указания на съда е представил ЛТД на ищеца и писмени доказателства.

 

        По делото не е спорно, а се установява от представеното лично трудово досие на ищеца, че същият е бил в трудово правоотношение с ответника, на длъжността „главен специалист” в Областен отдел “А.” С.. Със заповед № 201/14.04.2016 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и утвърдено длъжностно разписание на ИА „АА” със заповед № РД-02-16/14.04.2016 г., в сила от 14.04.2016 г., поради съкращаване на щата, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на 15.04.2016 г. В същата е посочено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл.220 КТ, чл.222, ал.1 КТ и по чл.224 КТ. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ. При прекратяване на трудовия договор на това основание работодателят следва да отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по  чл.326, ал.2 КТ. В случая няма данни работодателят да е отправил предизвестие, но в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение за неспазване на срока на предизвестието по чл.220 КТ.

 

        От представените писмени доказателства – щатни разписания, поименни щатни разписания и заповед № РД-02-16/14.04.2016 г. на изп. Директор на ИА “А.” С., в сила от 14.04.2016 г. се установява, че в Областен отдел “Автомобилна администрация” С. са съществували две щатни бройки за длъжността „главен специалист”, които са се заемали от ищеца С.И.В. и Б. С. П.. Съкратена е една щатна бройка и останалата да съществува щатна бройка се заема от Б. С. П..  

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

 

        Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна- ответника в първоинстанционното производство, в предвидения от закона срок. Правото да се подаде въззивна жалба не е свързано с подаването или не на отговор по чл.131 ГПК, поради което доводите в тази насока на въззиваемия са неоснователни.

 

        Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- съкращаване на щата. Заповедта е мотивирана- посочено е освен правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и причината за прекратяването- „съкращаване на щата”. В случаите, когато трудовият договор е прекратен на основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ- разпоредба, включваща две самостоятелни, независими едно от друго безвиновни основания, работодателят е длъжен да посочи в заповедта точното основание, което е приложил в конкретния случай, както е сторил в случая. С това заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на приложеното от работодателя основание за уволнение е достатъчно конкретна и мотивирана.

 

        Уволнението поради съкращаване на щата е законосъобразно, когато то е реално, т.е. съответната трудова функция действително да се премахва и този момент да съвпада с уволнението, и то да е извършено по съответния ред от органа, който има право да извършва такива промени. По делото е представена заповед № РД-02-16/14.04.2016 г. на изп. директор на ИА “Автомобилна администрация”, с която е изменено длъжностното щатно разписание в ИА “АА” и е съкратена една щатна бройка от длъжност “главен специалист”  в Областен отдел “Автомобилна администрация” С.. Следователно, към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е налице съкращаване в щата за длъжността, която е заемал /в заповедта е записано, че изменението влиза в сила на 14.04.2016 г./. Заеманата от ищеца длъжност по щатно разписание липсва в новото щатно разписание от 14.04.2016 г. Тази заповед е с правопораждащо действие и съставлява основание за съкращаване на щата. При това положение въззивният съд намира, че в конкретния случай съкращаването на щата не е формално, а реално. Налице е посоченото уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата - съкращаване на щата.

 

        Не е нарушена и разпоредбата на чл.326, ал.2 КТ, тъй като в заповедта е посочено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение по чл.220 КТ- обезщетение за неспазено предизвестие.

 

        В случая се съкращава една от двете бройки от съществуващите в щата еднородни длъжности, при което правото на подбор от страна на работодателят се превръща в задължение. Ето защо в настоящия случай, за работодателя е съществувало задължение преди уволнението на ищеца да изготви критерии и да реализира подбор по правилото на чл.329 КТ, за да останат на работа тези работници, които имат по- висока квалификация и работят по- добре. Работодателят е следвало да сравни квалификацията и нивото на справяне с работата между всички, изпълняващи идентични трудови функции, като извършването на подбор обуславя законното упражняване на правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение. По делото няма данни работодателят да е извършил подбор, а негова е тежестта да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание. Като не е извършил изобщо подбор, работодателят е допуснал грубо нарушение на закона, което прави  прекратяването на трудовото правоотношение незаконно и обуславя отмяната му. С оглед на това, искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, както правилно е приел и районният съд.

 

        Искът за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна има преюдициален характер по отношение на останалите два обективно съединени иска и неговия изход определя изхода на останалите два предявени иска. С оглед основателността на иска признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, основателни се явяват и другите два обективно съединени иска- за възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. Следва ищецът да бъде възстановен на предишната работа- “главен специалист” в Областен отдел “А.” С..

 

        Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Правото на ищеца на обезщетение по чл.225 КТ се предпоставя от признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, но в негова тежест е да докаже, че е останал без работа вследствие на уволнението за претендирания период. Ищецът е представил  в с.з. на 16.08.2016 г. за констатация оригинала на трудовата си книжка, от която районният съд е констатирал, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника няма отбелязване за наличието на други трудови правоотношения. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът възприема като компетентно и мотивирано, обезщетението по чл.225 ал.1 КТ за един месец е 650 лв. в брутен размер, а за период от шест месеца- 3900 лв. От прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца- 15.04.2016 г. до датата на постановяване на съдебното решение – 19.08.2016 г., са изминали четири месеца и 4 дни, за който период обезщетението по чл.225, ал.1 КТ възлиза на 2718.20 лв. брутен размер /4м х 650лв. + 4 дни по 29.55лв./. В този размер следва да бъде уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Неоснователни са възраженията на въззивника, че оставането без работа поради уволнението било доказано само с трудовата книжка. Трудовата книжка е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Видно от представената трудова книжка, по чийто оригинал районният съд е извършил констатация, отразена в протокола на съдебното заседание от 16.08.2016 г., се установява, че след прекратяването на трудовото му правоотношение ищецът не е постъпил на работа при друг работодател и е останал без работа в претендирания с иска период. При това положение са налице материалноправните предпоставки за основателността на заявената от ищеца претенция. По отношение на нейния размер е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, както бе посочено по- горе.  Ответникът, сега въззивник, не е подал писмен отговор на исковата молба, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представения документ, поради което той е загубил възможността да направи това по- късно. Освен това, работодателят е този, който ако твърди, че за исковия период работникът е работил по трудовото правоотношение и е получавал доходи, носи тежестта да докаже този факт, и ако такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на безработица следва да се счита установен.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 814 от 19.08.2016 г., постановено по гр.дело № 2728/2016 г. по описа на С. районен съд.

 

        ОСЪЖДА Изпълнителна агенция ” “А. гр. С., ул. “Г.” № ., ЕИК …, да заплати на С.И.В., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** офис., адвокат В.Ч., направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева/.  

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: