Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  Номер 376                             05.12.2016г.                      град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав

На пети декември 2016  год.            

В закрито заседание в следния състав:

                                            

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:             ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ   

                                                                                          СВИЛЕН ЖЕКОВ          

                                                                                 

Секретар Стойка Стоилова………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ    

въззивно гражданско дело № 1438 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производство по чл.437 във вр. с чл.435, ал.2 от ГПК.

 

Делото е образувано по постъпилата жалба от Г.В.Г. от гр.С.- длъжник по изп.д.№ 1540/2016г. на ЧСИ- Г. И.- С., против отказ /разпореждане/ от 12.10.2016г. на съдебния изпълнител да присъди направените в изпълнителното производство разноски от страна на длъжника Г., при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК. В жалбата се твърди, че при прекратяване на изпълнителното производство поради това, че изпълнителният лист е обезсилен от съда, съдебният изпълнител следва да присъди разноските на длъжника и твърди, че отказът на ЧСИ е неправилен, тъй като при прекратяване на осн. чл.433, ал.1, т.3 от ГПК на основание чл.78, ал.4 от ГПК на ответника се дължат разноски. Аргумент в подкрепа на това е била и разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, че при прекратяване по реда на чл.433 от ГПК/не поради плащане/, разноските не са в тежест на длъжника, а остават за сметка на взискателя. Цитира се и съответна съдебна практика. Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ и да бъдат присъдени разноски в размер на общо 261 лв. Моли да му бъдат присъдени и направените разноски в настоящето производство в пълен размер от 200 лв. адвокатско възнаграждение.

По делото не е постъпил писмен Отговор от взискателката С.Т.Г. *** в законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.1 от  ГПК.

 

Постъпили са писмени Мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК от страна на ЧСИ- Г. И.- С., сочещи на недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата.

Приложено е фотокопие от цялото изп. дело № 1540/2016г.

         Въззивният съд, след като прецени доказателствата по делото, възраженията на страните и приложимото право, намира за установено и доказано по несъмнен начин следното:

         Изпълнително дело № 1540/2016г. по описа на ЧСИ Г. И.- С. е образувано по молба на взискателката С.Т.Г. *** против длъжника- жалбоподател Г.В.Г. от гр.С., въз основа на изпълнителен лист № ...., издаден по ч.гр.д.№ 6112/2015 г. по описа на РС- С., въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 371/04.02.2016г. по същото дело. С Определение № 823/29.09.2016г. по ч.гр.д. № 1328/2016 г. по описа на ОС- С., по реда на чл.423 от ГПК, е прието възражението на ч.жалбоподател- длъжника Г.В.Г. от гр.С., спряно е изпълнението по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, оставено е без уважение Заявлението на взискателката С.Г. ***, обезсилен е издадения изп. лист и тя е осъдена да заплати на длъжника- жалбоподател сумата 200 лв. разноски по делото.

По изпълнителното дело е постъпила писмена Молба вх.№ 27051/06.10.2016г. от длъжника Г.Г. от гр.С., с което е поискано прекратяване на изпълнителното дело, отмяна на мерките за принудително изпълнение и вдигане на наложения запор върху трудовото му възнаграждение.

Върху тази молба е налице резолюция от 10.10.2016г. на ЧСИ, с която молбата е уважена, като с Постановление изх.№ 43668/10.10.2016г. е прекратено изп. производство по това изп.дело, със законните последици от това.

Длъжникът- жалбоподател е поискал присъждане от страна на ЧСИ на разноските му по това изп.производство, представляващи адвокатски хонорар в размер на 200 лв. съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. на основание чл.78, ал.4 от ГПК - поради прекратяване на изп.дело по отношение на взискателката Г. ***. С обжалваното постановление /разпореждане/ ЧСИ отказва присъждане на разноските, като указва на страната, че за претендираните разноски следва да се снабди с изпълнителен титул/изп.лист/, какъвто той не притежава и не е представил по това изп.дело.

Старозагорски окръжен съд приема, че жалбата е подадена в законния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежна страна по това изп.дело срещу действие- отказ на ЧСИ, подлежащо на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, пр.последно от ГПК.

Производството по жалбата е процесуално допустимо. Съдът не счита, че тя представлява молба по чл.248 от ГПК за допълнение или изменение на Постановлението на ЧСИ в частта му за разноските, защото цитираната правна норма е част от правната уредба, регламентираща исковия, а не изпълнителния процес- какъвто е настоящия. Разглеждането й не е недопустимо и по съображенията, че в случая се атакувал отказът на ЧСИ да извърши определено процесуално действие, а срещу него по чл.435, ал.2 от ГПК е признал правен интерес от обжалване само на длъжника, не и на взискателя по изпълнението. В случая се касае до произнасяне с постановление по редовно и своевременно направено искане от страна на длъжника за присъждане на разноски, които са му отказани. Това предпоставя възможността на последния да атакува този акт по реда на жалбите, в приложение на хипотезата на чл.435, ал.2, изр.последно от ГПК. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските. Атакуваното разпореждане на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при прекратяване на изпълнението, по своята същност представлява постановление за разноски в изпълнението, поради което същото попада сред изрично посочените в процесуалния закон действия на съдебния изпълнител, за които длъжникът е активно легитимиран да подаде жалба за съдебен контрол за процесуална законосъобразност на изпълнението. Поради което възражението, развито от ЧСИ в тази насока за недопустимост на жалбата, не се възприема от въззивния съд. Законодателят не е уредил съдържанието на постановлението за разноските, затова следва да се приеме, че това е всеки акт на съдебния изпълнител, с който се произнася по искане за разноски независимо дали уважава такова искане или отказва да признае или събере разноски.

Другият аргумент на ЧСИ, изложен по съществото на спора- че длъжникът- жалбоподател не е носител на право на принудително изпълнение и затова единствената му възможност е да води осъдителен иск и едва след снабдяване с изпълнително основание да поиска събиране на разноски - е всъщност друго възражение за недопустимост на разглежданата жалба, което също е неоснователно, тъй като отговорността за разноски може да се реализира само във висящ процес, а не в отделно производство, защото не е последица от неоснователното /съответно неоснователно/ водено дело, включително и изпълнително.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата се явява допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата се явява изцяло основателна поради следните аргументи :

         Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно нормата на чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, или бъдат отменени от съда. Следователно разноски са дължими на длъжника, предвид правилото на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, възлагащо му всички разноски по изпълнението, освен тези, сторени в рамките на две изрично упоменати от закона изключения- и едното от тях е прекратяването на делото по реда на чл.433 от ГПК, но не поради плащане след завеждането му. Разглежданата тук хипотеза е именно такава- предходната правна норма според съда следва да се тълкува и прилага в смисъл, че длъжникът не само не понася разноските на взискателя - инициатор на изп.процес, който не е следвало да бъде завеждан, но има право да възстанови собствените си. Разсъждението се подкрепя и от приложимата тук обща за гражданското съдопроизводство/т.е. и за института на принудителното изпълнение/ норма на чл.78, ал.4 от ГПК, че ответникът има право на разноските си и при прекратяването на делото, още повече, че специално правило за изпълнителното производство, дерогиращо общото в такива случаи, ГПК не е създал. Изпълнителният процес представлява продължение на исковия процес, поради което в нормата на чл.79 от ГПК /намираща се в общата част на ГПК/ е уреден въпроса с разноските, извършени в изпълнителния процес. По аргумент от противното от разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК при прекратяване на изпълнението по реда на чл.433 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя и изхождайки от тази норма следва и въпроса за възникване на права за длъжника да иска насрещно от взискателя за заплащане на разноски направени от длъжника при прекратено производство.

В настоящия случай, самото изп.дело № 1540/2016г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК- поради обезсилване на изпълнителния лист издаден срещу длъжницата. Поради което разноските по изпълнението не са за сметка на длъжника, а на взискателката- това означава, че същата дължи и разноските на длъжника в това изп.производство. Налице са доказателства за направени деловодни разноски за платено от длъжника  адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., който договор е от дата преди прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника- т.е. разноските са направени своевременно. Разноските за адвокатско възнаграждение са реално направени по това изп.дело, както и са поискани от страна на длъжника да му бъдат заплатени- в случая, от страна на взискателката. В тази насока, въззивният съд приема, че са налице предпоставките по чл.78, ал.4 във вр. с чл.79, ал.1, т.1, пр.1 от ГПК, поради което и на длъжника- жалбоподател следва да се присъдят направените по това вече прекратено изп.дело разноски за платено адвокатско възнаграждение за 1 бр. адвокат- повереник.

 

По изложените съображения обжалваното Постановление следва да бъде отменено, като се присъди заплатения размер на адвокатското възнаграждение, съобразно минимума по Наредба № 1.

 

Ето защо предвид изложените съображения и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 от ГПК, С. окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ отказа от 12.10.2016г. по изп.дело № 1540/2016г. по описа на ЧСИ- Г. И. с район на действие ОС- С. да се присъдят разноските на длъжника Г.В.Г. от гр.С., поради прекратяване на изп.производство на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК относно сумата от 250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ВРЪЩА делото на ЧСИ Г. И. с район на действие ОС- С. за събиране и изплащане на разноските по нейното изп.дело № 1540/2016г. за платено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв./двеста и петдесет лева/ в полза на Г.В.Г.- ЕГН ********** ***, дължима от С.Т.Г.- ЕГН ********** ***.

 

 

ОСЪЖДА С.Т.Г.- ЕГН ********** *** да заплати на Г.В.Г.- ЕГН ********** *** сумата от 261 лв./двеста шестдесет и един лева/ за деловодни разноски направени по настоящето съдебно в.гр.дело.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :        

 

 

        

                                              ЧЛЕНОВЕ:         1. 

 

                             

 

         2.