О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер1045…………………02.12.2016 година………………..Град Стара Загора    

                                            

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……..……...Втори граждански състав

На втори декември…….………………….…………….……………….Година 2016

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:          РУМЯНА ТИХОЛОВА      

                        

                                                                         СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

въззивно частно гражданско дело номер 1426 по описа за 2016……..........година.

 

          Производството е по чл. 274 сл. ГПК.

Образувано е по подадена от С.Т.Г. чрез адв. С.И. въззивна частна жалба срещу определение № 2204/25.08.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 6112/2015 г., с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 371/04.02.2016 г. и изпълнителен лист от 04.02.2016 г. издадени по същото дело.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че жалбоподателката е депозирал искова молба по чл. 422 ГПК пред С. районен съд в рамките на установения едномесечен срок на 03.08.2016 г. по пощата, като на 02.08.2016 г. е заплатила дължимата държавна такса по сметка на С. районен съд. Пощенската пратка съдържаща исковата молба е получена от упълномощено от съда лице. Отправя се искане до въззивния съд да отмени обжалваното определение и да даде указания на С. районен съд да разгледа предявения иск. Не се претендират разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна по жалбата Г.В.Г. чрез адв. К.А.. В него е оспорена подадената частна жалба, изложени са подробни съображения за правилност на обжалваното определение, цитира се съдебна практика на ВКС. Моли за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски.

По делото е постъпила частна жалба и от ответната страна в производството Г.В.Г. чрез адв. К.А. против определение № 2203/25.08.2016 г. постановено по ч.гр.д. № 6112/2015 г. на С. районен съд в частта му, в която е отхвърлено искането за спиране на изпълнително дело № 20167650401540 на ЧСИ Г. И. за сумата от 3500 лв. Сочи, че към момента на издаване на процесната заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не било налице изискуемо вземане в размер на 4500 лв. Съгласно сключеното споразумение между страните по делото към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълниение частният жалбоподател дължал 1000 лв., които били изплатени, а за останалите 3500 лв. не била настъпила изискуемостта. Първоинстанционният съд при постановяване на своето определение неправилно бил тълкувал нормите на чл. 419 и 420 ГПК. Действията на ЧСИ по принудителното изпълнение след заплащането на сумата от 1000 лв. продължавали по отношение на все още неизискуеми задължения. Моли за отмяна на определението в обжалвана част и постановяване на спирането на изпълнителното дело, претендира разноски. 

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна по жалбата С.Т.Г. чрез адв. С.И.. В него е оспорена подадената частна жалба, изложени са подробни съображения за правилност на обжалваното определение. Сочи се, че задължението не е изплатено и длэжникът не може да се позовава на неправомерното си поведение. Налице била забава в изплащане на задължението, което мотивирало Г. да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Приложеното към отговора на частната жалба извлечение установявало, че плащанетя не били така редовни както твърдял жалбоподателят. Не оспорва получаването на сумата от 1000 лв., но изяснява, че те били получени именно в резултат на сезирането на съда.частият жалбоподател бил афектиран от това и започнал да забавя изплащането на издръжката на непълнолетното дете на страните по делото. Моли за потвърждаване на обжалваното определение, претендира разноски.  Моли за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски.

1/ По частната жалба подадена от С.Т.Г.:

Въззивният съд намира, че частната жалба против първоинстанционното определение е допустима – насочена е против определение за обезсилване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Жалбоподателката С.Г. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Г.Г., по което е образувано ч.гр.д. № 6112/2015 г. на С. районен съд. Районният съд, след като е разгледал заявлението, с разпореждане № 15209/27.11.2015 г. е отказал да издаде исканата заповед за изпълнение, като отказът му е било отменен с определение № 86/26.01.2016 г. на С. окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1014/2016 г. и делото върнато за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Поради задължителните указания на въззивния съд районният съд издал заповед № 371/04.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата за сумата 4500 лв. – главница от неизпълнено задължение по т. 5 от споразумение от 05.06.2012 г. и за сумата 735 лв. разноски по делото. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане № 7378/13.06.2016 г. съдът е дал указания на заявителката да предяви иск относно вземането си. Дадени са указания още, че в едномесечен срок от получаване на определението заявителят следва да представи доказателства по делото, че е предявил иска, като е предупреден, че при неизпълнение на това задължение заповедта и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Съобщението за тези указания е връчено на 07.07.2016 г. на процесуалния представител на заявителката адв. С.И.. С определение от 25.08.2016 г. районният съд е констатирал, че по делото няма представени доказателства за завеждане на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което е постановил обезсилване на издадената заповед и изпълнителен лист. Това определение е предмет на обжалване в настоящото производство.

Във въззивното производство са представени заверено копие от платежно нареждане от 02.08.2016 г., с основание образуване на дело по чл. 422 ГПК, заверени копия на разписка от 02.08.2016 г. и обратна разписка от 03.08.2016 г., с която е приета пощенската пратка от М. Н. – упълномощено от С. районен съд лице.

Настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.

Обезсилването на заповедта за изпълнение е предвидено като правна последица по чл. 415, ал. 2 от ГПК при бездействие на заявителя, изразяващо се в непредявяването на иск по чл. 422, ал.1 ГПК в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. В същата норма е предвидено, освен това - задължение на заявителя за представяне на доказателства за спазване на изискването по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В задължителна практика на ВКС /Определение № 123/27.01.2010 г. по ч.т.д. № 736/2009 г. на I т. о., Определение № 124/27.01.2010 г. по ч.т.д. № 20/2010 г. на I т. о., Определение № 133/29.01.2010 г. по ч.т.д. № 41/2010 г. на I т. о., Определение № 154 от 29.02.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 114/2012 г., I т.о., ТК, Определение № 278 от 5.04.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 240/2012 г., II т. о., ТК, Определение № 407 от 29.06.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 267/2012 г., I т. о., ТК, Определение № 211 от 26.03.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 1512/2013 г., II т. о., ТК и други/ - трайно е застъпено становището, че представянето на доказателства пред съда, пред който е образувано заповедното производство, за предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК установителен иск, е задължение на заявителя. Изпълнението на това задължение е абсолютно условие, за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК. Доказването може да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда, също и с представяне на съдебно удостоверение от съдебния състав, пред който е образувано исковото производство. Срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за предявяване на иска - един месец от датата на уведомяването за постъпилото възражение на длъжника и за възможността да се предяви иск за съществуване на вземането, предмет на оспорената по реда на чл. 414 от ГПК заповед за изпълнение. За съда, пред който е образувано заповедното производство, не съществува служебно задължение да проверява дали заявителят е предявил иск за съществуване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По делото безспорно е установено, че заявителката Г. е уведомена чрез пълномощника си по надлежния ред на 07.07.2016 г., че длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като й е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. По правилата на чл. 60, ал. 3 ГПК едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 ГПК изтича на 07.08.2016 г., като с оглед на това, че денят е неприсъствен, съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК срокът изтича в първия следващ присъствен ден, т.е. в конкретния случай - до края на работния ден на 08.07.2016 г. Освен за възможността да предяви иск в този срок, съдът е уведомил надлежно заявителката, че ако такъв бъде предявен, в същия срок следва да представи доказателства по делото, по което е образувано заповедното производство за предявяването му, като е предупредена за последиците от неизпълнението на това процесуално задължение. Въпреки това, до изтичането на срока и към момента на постановяване на оспореното определение, такива доказателства не са представени по заповедното производство от страна на заявителката. Законът по категоричен и недвусмислен начин вменява на последната това задължение, като неизпълнението му води на санкцията да бъде обезсилена издадената заповед. Дори да бъдат представени доказателства за предявяване на иск срещу длъжника за същата сума пред въззивния съд, което дори не е налице в настоящия случай не обуславя отменяване на обжалваното определение, тъй като проверката на заповедния състав е ограничена само върху това дали по делото са представени доказателства за предявен своевременно иск, която проверка, видно от приложените към заповедното производство документи, е правилно извършена. Жалбоподателката не е доказала изпълнението на задължението си за представяне на надлежни доказателства за предявяване на иск към заповедното производство, тъй като само по себе си депозирането на искова молба пред компетентния съд води до други процесуални последици и задължения за исковия съд, между които не попада задължение за уведомяване на заповедния състав относно образуваното дело. Изключение от това правило е само в случаите, когато състава, разгледал заповедното производство, и състава по исковото производство е един и същ, което изключение в конкретния случай не е налице. Аналогична е и хипотезата по чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК, която ВКС е разгледал в т. 2 от ТР 6/14.03.2014 г., имаща отношение и към настоящия казус, видно от мотивната част на тълкувателното решение.

Предвид горното съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното определение, като правилно и законосъобразно да се потвърди. По направеното искане на основание чл. 78, ал. 3 ГПК  от ответната страна по спора Г.Г. съдът намира, че разноски за отговора на частната жалба следва да бъдат присъдени. В представения договор за правна защита и съдействие от 20.09.2016 г. договореното възнаграждение в размер на 150 лв. е за изготвяне на частна жалба и процесуално представителство по образуваното дело. Отговорът на частната жалба е депозиран по същото образувано дело № 1426/2016 г. по описа на С. окръжен съд и поради това следва да бъдат присъдени разноски на ответната страна в размер на 150 лв.

2/ По частната жалба подадена от Г.В.Г.:

Въззивният съд намира, че с оглед произнасянето в настоящето определение и обстоятелството, че с определение № 823/29.09.2016 г. по гр.д. № 1328/2016 г. на С. окръжен съд /в сила от същата дата като необжалваемо/, с което е оставено без уважение заявлението на С.Г. и обезсилен изпълнителния лист частната жалба е недопустима. Това е така, защото дори формално изпълнителното производство да не е прекратено към настоящия момент, правото на принудително изпълнение е погасено. Процесуалната предпоставка – правен интерес следва да е налице от подаване на частната жалба до произнасянето на съда по нея. Към момента въззивният съд намира, че този правен интерес от обжалване на определение № 2203/25.08.2016 г. постановено по ч.гр.д. № 6112/2015 г. на С. районен съд не е налице, поради липса на право на принудително изпълнение. Поради това частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода по този правен спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната страна по спора се дължат разноски в размер на 300 лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 18.10.2016 г.

 

Воден от гореизложеното, Окръжният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2204/25.08.2016 г. постановено по ч.гр.д. № 6112/2015 г. на С. районен съд, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 371/04.02.2016 г. и изпълнителен лист от 04.02.2016 г. издадени по същото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 20612/21.09.2016 г. на С. районен съд подадена от Г.В.Г. чрез адв. К.А. против определение № 2203/25.08.2016 г. постановено по ч.гр.д. № 6112/2015 г. на С. районен съд в частта му, в която е отхвърлено искането за спиране на изпълнително дело № 20167650401540 на ЧСИ Г. И. за сумата от 3500 лв. като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 1426/2016 г. по описа на С. окръжен съд в тази му част делото в тази му част.

ОСЪЖДА С.Т.Г., ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на Г.В.Г., ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по в.ч.гр.д. № 1426/2016 г. по описа на С. окръжен съд.  

ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на С.Т.Г., ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по в.ч.гр.д. № 1426/2016 г. по описа на С. окръжен съд. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 20612/21.09.2016 г. на С. районен съд подадена от Г.В. Г. подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните, в останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                         2.