О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1100                                            21.12.2016г.                            гр.С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ СЪСТАВ   

на двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ :              ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                            СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

като  разгледа  докладваното  от  съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

ч.гр.дело N 1469 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.274- 278 от ГПК във вр. с чл.172, ал.1 и 2 от ЗЗД и във вр. с чл.18, ал.3 и 4 от ПВ.

          Производството е образувано по частната жалба от  М.И. *** действие района на РС- С., с рег. № . в Нотариалната камара с адрес по Булстат: гр.С., ул.“К.“ № ., ет.., ап.. и адрес на нотариалната кантора за получаване на съобщения: гр.С., ул.„Св. К.” № ., вх.., ет.., ап.., срещу отказ, постановен с Определение № 61/29.11.2016г. на Съдията по вписвания при РС- С. по Волба за вписване,  с вх. № 14023 от 29.11.2016 г. по вх. регистър на Службата по вписвания- гр.С., подадена от нотариус М.И.,*** действие- С., с рег. № ... в Нотариалната камара за вписване наново на договорна ипотека на основание чл.18, ал.4 от Правилника за вписванията/ПВ/ във вр. с чл.172, ал.2 от ЗЗД- Акт № ., том ., рег. №  .. по описа на същия нотарис. Тя заявява, че на 29.11.2016г. е извършила нотариално удостоверяване на молба за вписване наново на договорна ипотека, учредена с нотариален акт, вписан в регистъра на СВ- С. на 13.09.2006г. под № ., том ., дв.вх.рег. № .г. на основание чл.18, ал.4 от ПВ във вр. с чл.172, ал.2 от ЗЗД, вписването на която поискала с молба вх. рег.№ 14023/29.11.2016г. С атакуваното от нея Определение № 61/29.11.2016г. Съдията по вписвания в РС- С. К. Б. й е отказала да извърши вписването, което счита за немотивирано, недоказано и незаконосъобразно, като се аргументира със съответните разпоредби, като твърди, че това е в нарушение разпоредбите за вписване „наново", регламентирани в чл.172, ал.2 от ЗЗД и съответно в чл.18, ал.4 от ПВ, които се различавали от „подновяването“ на вписването, регламентирани в чл.172, ал.1 от ЗЗД и съответно в чл.18, ал.1-3 от ПВ единствено по своите последици, свързани с реда на вписването. Счита, че мъв всички други отношения вписването „наново“ е идентично с „подновяването“ на вписването, като излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза, както по отношение на внесената ДТ- 10 лв., така и относно Молбата за вписването „наново“.  Моли настоящия въззивен ОС- С. да отмени изцяло обжалваното Определение, като незаконосъобразно и необосновано, ведно със законните последици от това, като постанови извършване на отказаното „ново“ вписване.

          СЪДЪТ, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, като обсъди мотивите на атакуваното Определение и провери допустимостта и основателността на ч.жалба, и като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано следното :

Ч.жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния 1- седмичен срок за обжалване, подадена е от лице/нотариус/, което има правен интерес от обжалването на това Определение в качеството й на нотариус, процесуално легитимиран да обжалва откази на Съдията по вписвания съгласно ТР № 7/25.04.2013г. по ТД № 7/2012г. на ОСГТК НА ВКС- С.,  поради което настоящия въззивен ОС- С. следва да се произнесе по същество.

Видно от мотивите на атакуваното Определение на съдията по вписванията при РС- С., в СВ- гр.С. е постъпила Молба вх.№ 14023/29.11.2016г. по входящия регистър на СВ- С., подписана от Нотариус М.И., рег. № ... по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на РС- С., с искане за вписване наново на договорна ипотека при условията на чл.172, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.18, ал.4 от Правилника за вписванията/ПВ/ въз основа на Акт № ., том ., рег. №  .. по регистъра на същия нотариус. Приложени са били 5 екземпляра от Молбата с нотариално заверен подпис на пълномощника на законните представители на кредитора- “С.”- АД, гр.В.- ЕИК ..., съдържаща искане за вписване наново на първоначалната договорна ипотека, учредена с вписване на нотариален акт в регистъра на СВ- гр.С. на 13.09.2006г. под № в том , дв. вх. рег. № , дело № .... по описа на службата, за която не е поискано подновяване в рамките на законоустановения 10- годишен срок, в който същата има действие, и не е заличено вписването й от 2006 г. в регистъра. Приложен е бил и един екземпляр в оригинал на нотариалния акт, цитиран по-горе. Представен е бил и документ за внесена Държавна такса за извършване на действие по отбелязване в регистъра на службата по вписванията в размер на 10 лв.  съгласно правилото на чл.3, ал.1 и ал.2 на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията- т.е. половината от таксата за вписване, събрана по чл. 2 на същия нормативен акт, но не по-малко от 10 лева.

Съдът, при анализа на процесната ч.жалба и направените в нея оплаквания  констатира, че „новото“ вписване на старата ипотека при условията на чл.172, ал.2 на ЗЗД и чл.18, ал.4 от ПВ неправилно е възприето от ч.жалбоподател/нотариуса/ в случая само като някакво отбелязване. Но в случая е безспорно налице учредена на 13.09.2016г. договорна ипотека с изтекъл максимален законов 10- годишен срок на действие, в рамките на който не е поискано нейното подновяване по реда на чл.172, ал.1, изр.2 от ЗЗД във вр. с чл.18, ал.1 от ПВ, по отношение на която съществува правната възможност за кредитора/банката/ да поиска „отново“ да бъде вписан акта, с който е обезпечено първоначалното му вземане, но с нов ред от вписването. Тогава дължимата Държавна такса би се определила съгласно нормата на чл.2, Раздел- I на Тарифата в размер на точно 17 лв./0,01 % от 17 000 лв. първоначален ипотечен заем/, което се отнася за вписване на ипотеки, а не за действие по извършване на отбелязване към вече вписан акт, където ДТ е действително точно 10 лв., каквато неправилно е била внесена в СВ- С.. Поради което в тази си част ч.жалба се явява неоснователна и недоказана, атакуваното с нея Определение в тази му част се явява изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което следва да се потвърди постановения отказ да бъде извършено вписване поради невнасяне в пълен размер на дължимата ДТ- 17 лв.

Наред с това- видно от текста на Молбата с нотариално удостоверен подпис на представител на кредитора/банката/ се иска да бъде извършено „ново вписване" на ипотеката за останалата невъзстановена й сума от точно 5 472, 49 лв., но в конкретния случай не съществува правна възможност за ново вписване на старата ипотека за по-малка сума/остатъка от 5 472, 49 лв./ от първоначалната й общо дължима сума/17 000 лв./, тъй като се вписва първоначално сключения договор за цялата ипотека, за целия ипотекиран недвижим имот, като ипотеката е неделима и цялостна до пълното изплащане на дължимите заемни суми по последната стотинка. По принцип едно подновяването на ипотека, което представлява действие по отбелязване към вписан акт, може да се поиска и за сума/в случая точно 5 472, 49 лв./, която очевидно е няколко пъти  по- малка от сумата, за която е направено първоначалното вписване на акта/17 000 лв./ съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 на ПВ. Върху тази стойност се определя и размера на евентуалната дължима Държавна такса от 0, 005 % при отбелязването, касаещо подновяване на ипотека за част от вземането, но не и в настоящия случай, касаещ новото вписване на целия първоначален ипотечен акт. Видно от текста на Молбата на нотариус М.И. неправилно е поискано вписване на ипотека „наново“ въз основа на молба на пълномощник на законните представители на банката- кредитор, представляваща Акт № ., том ., рег. №  .. по общия регистър на нотариуса, тъй като разпоредбата на чл.172, ал.3 на ЗЗД постановява вписване на такъв акт при „подновяване“ на вписването, но не и при вписване „наново“ на същата стара ипотека. Поради което едно евентуално подновяването на вписването на законна и на договорна ипотека/каквито в случая не са налице/ се извършват въз основа на писмена Молба с нотариално удостоверен подпис, екземпляр от която се подрежда в съответната ипотечна книга в съответствие с нормата на чл.18, ал.З от ПВ. Но такова едно изискване въобще не съществува при вписване „наново“ на старата ипотека с изтекъл 10- годишен срок за подновяването й.

На „ново“ вписване подлежи същият акт, с който е учредена ипотеката преди повече от 10 г.,и когато първоначално е вписан нотариален акт за договорна ипотека, то при новото сегашно вписване на ипотеката следва да бъде спазено изискването за нотариална форма, за което съдията по вписванията следи служебно по силата на чл.3 от ПВ, тъй като съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 от ЗЗД „ипотеката може да се впише наново", води до единствено възможния фектически и правен извод, че се касае за вписване на първоначално вписаният акт/т.е. на същата ипотека/, а не се учредява нова ипотека чрез вписване на Молба в облекчената форма с нотариална заверка на подпис на лицето, представляващо кредитора/банката/.

Молбата, която се представя, представлява документ по смисъла на чл.8, ал.1 на ПВ, изискуем при всички случаи, в които се сезира съдията по вписванията за извършване на действия в регистъра, поради което представените от кредитора/нотариуса/ и приложени 5 екземпляра на такава молба, са предназначена единствено да ангажират съдията по вписванията да се произнесе по направеното искане, тъй като това не може да стане служебно от него, но това не представлява подлежащ на вписване акт. В случая Молбата на нотариуса по чл.8, ал.1 на ПВ е подадена наред с молба на заинтересованото лице, което е допустимо съобразно посочената разпоредба, но в случая е ненужно. Бил е приложен и нотариалния акт за учредяване на първоначалната договорна ипотека в един екземзпляр. В случая разпоредбата на чл.8, ал.2 от ПВ изисква при вписване да се представи оригиналът и официално заверен препис от него, а когато молбата изхожда от нотариус да се представят съответно 3 преписа. Следователно представянето на договора за ипотека, с вписването на който е учредена ипотеката, в 1 екземпляр в конкретния случай представлява отклонение от тази разпоредба, но това само по себе си не представлява самостоятелно правно основание за постановяване на отказ от съответния съдия по вписванията.

Ето защо предвид всички горе изложени мотиви въззивният ОС- С. счита, че напълно мотивирано, законосъобразно и правилно съдията по вписванията при РС- С. с атакуваното му процесно Определение е отказал „наново“ да впише старата договорна ипотека, учредена с нотариален акт, вписван в регистъра на Служба по вписванията - гр. С. на 13.09.2006 г. под № . в том ., дв. вх. рег. № ... г., нот. д. № ...г. по описа на същата служба. Поради което ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли, със законните последици от това.

Настоящото въззивно Определение може да се обжалва по касационен ред в 1- седмичен срок пред ВКС- С., при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.274- 278 от ГПК във вр. с чл.172, ал.1 и 2 от ЗЗД и във вр. с чл.18, ал.3 и 4 от ПВ, въззивният Окръжен съд- гр.С.

                                               

О П Р Е Д Е Л И :

           

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 61/29.11.2016г. на Съдията по вписванията при РС- С. К. Б., с което е отказано вписване „наново“ на договорна ипотека, учредена с нотариален акт, вписван в регистъра на Служба по вписванията- гр.С. на 13.09.2006г. под № . в том ., дв.вх.рег.№ … г., нот.д.№ …. по описа на същата СВ.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред ВКС- С. в 1- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :