Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

23                                       20.01.2017г.                    град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     ГРАЖДАНСКИ състав

   

на четиринадесети ноември 2016 година

в публично  заседание, в следния състав:       

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                              

Секретар  П.Г.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

Гражданско дело № 4  по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.45 и сл. от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба с вх.№ 12469/01.10.2015 г. от И.В.Н., с ЕГН:**********,***, и със съдебен адрес:*** ПРОТИВ ответника Н.Г.Д., с ЕГН:**********, с адрес *** - ти Шипченски полк №80, седалище на НИКДИМ ЕООД, с ЕИК: 123018072, с която твърди, че на датата 12.01.2011г., ответникът Н.Г.Д. е изготвил писмено изложение, определено от него като „жалба", което изложение е адресирал лично до г-н Цветан Цветанов, тогава Министър на вътрешните работи, и лично до г-н Алекси Алексиев, тогава Директор на Областна Дирекция на Полицията, град Стара Загора.

В изложението си, ответникът съзнателно бил използвал думи и изрази, с които е целял да накърни доброто му име на гражданин и на държавен служител, тогава на длъжност - експерт в Териториална Дирекция „Национална сигурност" град Стара Загора, поделение на Държавната агенция "Национална Сигурност".

Твърди, че изложението е написано във връзка с приключил към него момент граждански спор между неговата съпруга А.Н., в качеството й на ЕТ БАЛАНС - 21 - А.Н., гр. Казанлък, предмет на Решение № 10/03.04.2009г., постановено по т.д. 573/2008г. по описа на ОС гр. Стара Загора, потвърдено с Решение №315/11.11.2009г., постановено по в.гр.д, 703/2009г. по описа на Пловдивски АС, чието касационно обжалване, по жалба на длъжника, не е допуснато с нарочно определение №463/08.06.2010г., постановено по т.д. № 135/2010г. по описа на ВКС на РБ, 1-во т.о., по отношение на недвижим имот УПИ ІІ-7026, кв. 470 по действащия регулационен план на гр. Казанлък. Подробни съображения относно всички обстоятелства и факти около процесния правен спор са изложени в исковата молба на ищеца.

Ищецът И.В.Н. моли съда да постанови решение, с което ДА ОСЪДИ ответника Н.Г.Д., с ЕГН:**********, с адрес *** -ти Шипченски полк №80, седалище на НИКДИМ ЕООД, с ЕИК: 123018072, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.В.Н., с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***, сумата в размер на 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, като обезщетение за причинените на мен, ищеца по делото, неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания, в резултат на извършените от ответника противоправни действия, изразяващи се в това, че на 12.01.2011г., с две нарочни писмени изложения, изходящи от ответника - 1. Жалба от 12.01.2011г. до г-н Цветан Цветанов, тогава Министър на вътрешните работи, с копие до г-н Алекси Алексиев, тогава Директор на Областна Дирекция на Полицията, град Стара Загора, и копие до Директора на ДАНС София; и 2. Жалба от 12.01.2011г. до РП Казанлък, с копие до Началника на РПУ гр. Казанлък, с копие до Директора на ОДП град Стара Загора и копие до тогавашния Министър на вътрешните работи, г-н Цветан Цветанов; е разгласил за него, ищеца И.В.Н., позорни обстоятелства и обиди, описани в обстоятелствената част на исковата молба, с което накърнил доброто ми име на гражданин и държавен служител, и грубо погазил достойнството му; която сума е дължима към датата на извършване на деликта - 12.01.2011г., ведно с дължимата законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на деликта -12.01.2011г., до окончателното изплащане на присъдената като обезщетение сума.

Моли да осъди ответника, да му заплати и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително възнаграждение за ангажирания от него адвокат.

 

С уточняваща и допълнителна молба ищецът е представил на съда и оригинала от платежното нареждане за внесената по сметка на ОС – Стара Загора дължима ДТ от 1040 лева, съобразно указанията на съда, дадени с Разпореждането му от 12.01.2016 год.

 

Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд гр.Стара Загора, налице е внесена от ищеца дължима ДТ, с което са били изпълнени и указанията на съда за оставяне на исковата молба без движение.

 

След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът е подал писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./.

 

В същият писмен отговор ответникът счита, че предявения срещу него иск за имуществените вреди за 48000 лева бил неоснователен. Също счита , че предявения срещу него иск за неимуществените вреди бил неоснователен, като той оспорва и размера на същия тъй като бил прекалено завишен с оглед обстоятелствата по същия. Подробни съображения в тази насока излага в писмения си отговор.

Във връзка с доказателствените искания на ищеца заявява, че се присъединява към искането за прилагане на горецитираните преписки.

 

 След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

 

Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, тъй като ищецът твърди в исковата си молба че е претърпял вреди по смисъла на чл.45 от ЗЗД и счита, че ответникът е осъществил хипотезата и предпоставките именно на този законова норма, поради което съдът счита, че ищецът разполага с процесуалното право на иск, и поради това искът следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

Съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на датата 12.01.2011г., ответникът Н.Г.Д. е изготвил писмено изложение, определено от него като „жалба", което изложение е адресирал лично до г-н Цветан Цветанов, тогава Министър на вътрешните работи, и лично до г-н Алекси Алексиев, тогава Директор на Областна Дирекция на Полицията, град Стара Загора.

 

В изложението си, ответникът съзнателно е използвал думи и изрази, с които е целял да накърни доброто име на ищеца като гражданин и на държавен служител, тогава на длъжност - експерт в Териториална Дирекция „Национална сигурност" град Стара Загора, поделение на Държавната агенция "Национална Сигурност".

 

Съдът намира, че това изложение е написано във връзка с приключил към този момент гражданския спор между неговата съпруга А.Н., в качеството й на ЕТ БАЛАНС - 21 - А.Н., гр. Казанлък, предмет на Решение под № 10/03.04.2009г., постановено по т.д. № 573/2008г. по описа на ОС гр. Стара Загора, потвърдено с Решение под №315/11.11.2009г., постановено по в.гр.д, № 703/2009г. по описа на Пловдивски АС, чието касационно обжалване, по жалба на длъжника, не е допуснато до касационно обжалване с нарочно определение №463/08.06.2010г., постановено по т.д. № 135/2010г. по описа на ВКС на РБ, І-во т.о., по отношение на недвижим имот, представляващ УПИ ІІ-7026, кв. 470 по действащия регулационен план на гр. Казанлък.

С оглед разпоредбата на чл.45 от ЗЗД е налице трайна съдебна практика, съгласно която фактическия състав на непозволеното увреждане включва: деяние, вина, противоправност, вреда, причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди /Постановление под № 7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС/. Отговорността за непозволено увреждане се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца /, като вината се предполага до доказване на противното/ и настъпилите вреди. От изложеното в исковата молба и от събраните доказателства, не се установява наличие на нито един елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Изнесените в жалбите /с идентично съдържание и обединени за разглеждане от районна прокуратура гр.Казанлък/ обстоятелства през м.януари 2011 г. не са позорни спрямо ищеца и не представляват клевета, както се твърди. Ответникът единствено е искал да се запази целостта на имота, предмет на съдебен спор, но е констатирал, че ищецът нанася вреди на този имот, факт, който е установен от присъствалите полицейски служители - св.М.Г.. С оглед на неговите показания, показанията на другия служител В.М. и Ч.В., управител на фирмата, допусната в имота от И.Н., в досъдебното производство по пр.вх.№ 86/2011 г. се установява , че И.Н. е пристигнал в имота и се интересувал защо служителите на РУП-Казанлък са там и кой ги е изпратил. Естествено е ищецът да не се е легитимирал, тъй като е колега на полицейските служители. Св.М.Г. в откритото с.з. потвърди, че се познават от години, тъй като ищецът преди да постъпи на работа в ДАНС е бил служител в РУП-Казанлък. Служебното положение на ищеца -служител в ДАНС не може да бъде защита за неговите действия, това, че се е почувствал засегнат от изложеното в жалбата няма никакво значение в настоящото производство.

 

Ответникът Н.Г. не отрича обстоятелствата свързани с подаването на сигналите до МВР и Областна Дирекция Полиция Стара Загора, както и до прокуратурата. Твърди обаче, че е направил това вследствие на наличието на граждански спор между него и съпругата на ищеца, регистрирана като ЕТ БАЛАНС - 21 - А.Н., гр. Казанлък, като той твърди, че е заплатил процесния имот, а ищеца вследствие на служебното си положение го възпрепятствал да ползва този имот, именно поради това подал и жалбите до МВР и до ОДП Стара Загора. Освен това ответникът отрича и наличието на причинна връзка между  неговото поведение и настъпилите вреди.

 

Действително дружеството на ответника “Никдим” ЕООД е закупило същия имот от собственика “Слънце – Стара Загора Табак” АД , като се е снабдил и с нотариален акт за тази покупко-продажба на 22.05.207 год. за сумата от 720 000 лева. Именно във връзка с възникналите пререкания по време на воденето на делата по различните съдебни инстанции между тези три правни търговски субекта, ответникът е депозирал и жалбите си до МВР и ОДП Стара Загора. След влизане в законна сила на Решението на АС-Пловдив на датата 08.06.2010 год., с което е уважен искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД и имотът е присъден в полза на ЕТ БАЛАНС - 21 - А.Н., гр. Казанлък ответникът е предал владението върху същия на “Слънце – Стара Загора Табак” АД гр. Стара Загора с приемо-предавателен протокол от 02.11.2010 год., тъй като го е закупил от това дружество.

От свидетелските показания се установиха факти и обстоятелства, които не доказват основателността на иска, а именно: По делото не се доказа че жалбата и последвалата проверка са уронили престижа и доброто име на ищеца като гражданин и като държавен служител. Това става ясно от факта, че преките му началници и колегите му свидетелстваха в негова полза, като всички бяха категорични, че от постъпване на жалбата от доверителя ни - м.януари 2011 г. и последвалата проверка за период от няколко работни дни до настоящия момент, са в приятелски отношения с ищеца и никога не са си променяли мнението и доверието си спрямо него. Дори началникът на ищеца и свидетел Д.К. заяви „ако говорим как се е отразило на отношението доверието ми към Н. мога да кажа - моето лично отношение към него не се е променило по никакъв начин и моето доверие".

Свидетелят К.Д.: „Не съм доловил коментар, че той наистина е виновен в този случай". Свидетелят Й.Й.: ..Моето отношение винаги е било такова към него, каквото е било и преди да се подаде жалбата". Свидетелят К.Д.: ,,С много добро име се ползва пред нас ищеца".

С оглед на тези показания се установява, че отношението на колегите на ищеца Н. към него не е претърпяло промяна вследствие извършената проверка.

Съдът намира, че не се доказа и твърдението, че ищецът бил принуден да се пенсионира вследствие на жалбата. Ищецът заявява на стр.9 в исковата молба , че се бил пенсионирал преждевременно и че можел да работи до 65-годишната си възраст, поради което ответникът следвало да му заплати обезщетение за нанесените вреди. Видно от представените писмени доказателства, свързани с прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, същият е подал молба за прекратяване на служебното правоотношение на 10.11.2011 г., поради придобиване право на пенсия, на осн.чл.69 ал.З от КСО, в редакцията му през 2011 г./не се изисква навършване на възраст, а само на стаж/. От Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от 30.11.2011 г. се установява, че ищецът се е пенсионирал по негово собствено желание, а не поради здравословни причини или поради уволнение от страна на ДАНС.

Процесуалният представител на ищеца адв. А. в с.з. на 24.10.2016 год. заяви: „не оспорваме, че прекратяване на служебното положение е станало по инициатива на ищеца". Свидетелят С.К. заяви в с.з. от 21.09.2016 год.: „Причината за пенсионирането е лично негов мотив, не е принуждаван, меко казано или да му е въздействано от висшестоящи органи да се пенсионира".

Относно обстоятелствата свързани с проверките, извършвани в службата на ищеца се е оказа, от показанията на разпитаните по делото свидетели, че не са налице нарушения от страна на ищеца и не са му налагани дисциплинарни или други наказания.

 

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които противоправно е причинил другиму. Част от състава на непозволеното увреждане е противоправността на вредоносното деяние. Когато действията са предприети в защита на собствени права и в рамките на допустимите за това предели, те не могат да бъдат преценявани като противоправни. В конкретния случай се установи, че ответникът е реализирал своето право на жалба и това не може да бъде основание за неговото осъждане. Неоснователни са доводи на ищеца, че следва да се търси отговорност на ответника от реализираното от същия конституционно установено право на жалба. След отмяна на Закона за жалбите, сигналите и предложенията през 2006 год., правото на жалби и сигнали е нормативно уредено в чл.45 от Конституцията на Р.България, в АПК /чл.107 и чл.108/ и други специални закони. Съгласно същата разпоредба на чл.45 от Конституцията на РБ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. След като основният закон в държавата е предоставил на гражданите това право и възможност, то не би следва да бъдат преследвани и да носят отговорност за упражняването на това си право.

 

Съгласно чл.6а, ал.4 от ЗДАНС, сигналите до ДАНС във връзка с дейността на длъжностните лица в администрацията, се разглеждат по реда на АПК. В чл.108 от АПК е указано, че никой не може да бъде преследван само заради подаване на предложения или сигнали. Предвид тези разпоредби, съдът счита, че предявения от ищеца иск се явява неоснователен, тъй като специалните норми от административното законодателство, уреждащи правото на сигнали или жалби дерогират общите правила на ЗЗД за вреди по чл.45 и сл. от ЗЗД. От исковата молба на ищеца е очевидно, че според него ответника, подавайки жалба срещу него до посочените ведомства е целял да  накърни доброто му име на гражданин и държавен служител, тъй като през м.януари 2011 г. е работил като експерт в ТД „Национална сигурност" гр.Стара Загора, поделение на ДАНС, което твърдение не отговаря на действителността. Очевидно, ищецът счита, че тъй като е служител в ДАНС, то срещу него не следва да се подават жалби и сигнали. В законодателството на Р.България няма защитени държавни служители, напротив, тяхната дейност следва да бъде публична и незасягаща правата на гражданите на Републиката. След като за ответника са съществували съмнения в поведението на такъв служител, то няма законна пречка да потърси правата си, чрез подаване на жалба до компетентния орган.

 

Следва да се има предвид, че не е налице злоупотреба с право тогава, когато страната сигнализира компетентни органи относно защитата на свое субективно право. Без значение е обстоятелството дали предприетата защита е адекватна, съществува ли или не твърдяното субективно право и дали грешката на страната при преценката относно съществуването на правото е извинителна или не /в този смисъл – Решение №257 от 14.07.2011г. на ВКС по гр.д. №1149/2010г., ІV г.о. ГК, постановено по реда на 290 ГПК/. Недобросъвестността при упражняването на права се състои в осъществяването им единствено с целта да се навреди другиму. Тя е противоправна по смисъла на чл.57, ал.2 от Конституцията, съгласно който не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Тъй като отговорността в случаите на злоупотреба с право има деликтен характер, тя предпоставя както вина, която се предполага по арг. на чл.45, ал.2 ЗЗД, така и наличие на противоправност на деянието. Противоправността, както бе посочено, се състои в недобросъвестността на деликвента, но тя, за разлика от вината, не се предполага, а доказването й е в тежест на пострадалия  / в този смисъл  Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК /.

 

За пълнотата на изложението следва да се отбележи също, че не е налице и доказана причинна връзка между сигналите подавани от ответника и претендираните вреди. Доколкото се търси обезщетение за неимуществени вреди, ищецът в тези случаи следва да докаже, че вредоносното деяние е засегнало позитивния му интерес, като е възпрепятствувало едно сигурно, а не просто хипотетично увеличение на имуществото му. В този смисъл следва да се имат предвид указанията дадени с ТР под № 3/2012 г., което е като принципно приложимо за различните хипотези на обезщетяване на неимуществени вреди. След като свидетелите установиха, че не е налице промяна в отношението към ищеца от страна на неговите колеги и приближените, вследствие на извършените на извършени проверки, не може да се приеме за безспорно, че неразположението на ищеца в определени моменти е причинено от действията на ответника.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 1600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представения договор за правна защита и съдействие под № 100282 от 04.04.2016 год. /на лист 83 от делото/ и списъка на разноските по чл.80 от ГПК.

Мотивиран така, съдът

             

 

Р    Е   Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца И.В.Н. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, с който иска ДА СЕ ОСЪДИ ответника Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** -ти Шипченски полк №80, седалище на “НИКДИМ” ЕООД гр.Казанлък, с ЕИК: 123018072, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.В.Н., с, сумата в размер на 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, като обезщетение за причинените на ищеца по делото, неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания, в резултат на извършените от ответника противоправни действия, изразяващи се в това, че на 12.01.2011г., с две нарочни писмени изложения, изходящи от ответника - 1. Жалба от 12.01.2011г. до г-н Цветан Цветанов, тогава Министър на вътрешните работи, с копие до г-н Алекси Алексиев, тогава Директор на Областна Дирекция на Полицията, град Стара Загора, и копие до Директора на ДАНС София; и 2. Жалба от 12.01.2011г. до РП Казанлък, с копие до Началника на РПУ гр. Казанлък, с копие до Директора на ОДП град Стара Загора и копие до тогавашния Министър на вътрешните работи, г-н Цветан Цветанов; е разгласил за него, ищеца И.В.Н., позорни обстоятелства и обиди, описани в обстоятелствената част на исковата молба, с което е накърнил доброто му име на гражданин и държавен служител, и грубо погазил достойнството му; която сума е дължима към датата на извършване на деликта - 12.01.2011г., ведно с дължимата законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на деликта -12.01.2011г., до окончателното изплащане на присъдената като обезщетение сума, както и да се осъди ответника, да му заплати и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително възнаграждение за ангажирания от него адвокат, като неоснователен.

 

            ОСЪЖДА ищеца И.В.Н. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** да заплати на, ответника Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** -ти Шипченски полк №80, седалище на “НИКДИМ” ЕООД гр.Казанлък, с ЕИК: 123018072 сумата 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, представляваща направените от последния деловодни разноски.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.

 

 

 

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: