Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

19                                                      16.01.2017 г.                                 град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,             ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети декември                                             две хиляди и шестнадесета година

в открито заседание, в следния състав:          

                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                          

Съдебен секретар Н. Г.,

Прокурор Петър Василев

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 73 по описа за 2016 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството образувано по искова молба на П.С.С., чрез адв. Ж.З. против Прокуратура на Република България  - гр. София, с правно основание чл.2, ал.1,  т.3 от ЗОДОВ, с цена на иска 100 000 лева.

 

Ищецът П.С.С., твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 02.12.2011 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 488/2010 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, за извършване на две престъпления - престъпление по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, ал.1, вр.чл.213а, ал.З, т.2 и т.5, вр.ал.2, т.4, вр.чл.26, вр.чл.20, ал.2 от ИК /извършено общо от пет лица, включително и обв. С./ и престъпление по чл.253, ал.4 и ал.З, вр.т.1, вр.чл.253, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК /извършено общо от три лица, включително и обв.С./. Сочи, че за първото престъпление законът предвиждал наказание от 5 до 15 г. „лишаване от свобода" и „глоба" от 5 000 до 10 000 лв., както и конфискация до ½ от имуществото на дееца, а за второто - наказание от 3 до 12 г. „лишаване от свобода" и „глоба" от 12 000 лв. до 200 000 лв. Ищецът бил задържан първоначално с Постановление на прокурора за срок от 72 часа, в ареста в Обл.звено Следствени арести - Ст.Загора, въпреки, че от тази тежка мярка няма нужда и ищецът се явявал при всяко призоваване от разследващите органи. Бил обвинен в извършването на две престъпления с висока степен на обществена опасност, които засягали широк кръг от лица и били с широк обществен отзвук. Към датата на задържане под стража и към настоящият момент ищецът не бил осъждан. С Определение от 05.12.2011г., постановено по ЧНД № 836/2011 г. по описа на ОС Ст.Загора, по отношение на ищеца от съда била взета мярка за неотклонение „Домашен арест". С Определение от 15.12.2011г., влязло в законна сила на 20.12.2011г. мярката за неотклонение „Домашен арест" била заменена с мярка за неотклонение „Парична гаранция"в размер на 7000лв. С Постановление от 18.11.2015г., ДП № 488/2010г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, пр.пр. 2997/2010г. по описа на ОП Стара Загора било прекратено. Делото и задържането на ищеца получило широк обществен и медиен отзвук, с гръмкото наименование на полицейската акция „Превозвачите". В електронното издание Дарик на интернет страницата  била публикувана статия със заглавие :"Двама са задържани за рекет в акция „Превозвачите". В текста на статията била изнесена информация, че ищецът бил в ареста като управител на ДЗЗД „Марица транс"2006 и секретар на Община Гълъбово и участвал в схема за изнудване в особено големи размери. В електронното издание вестник Десант отново акцента бил върху служебното положение на ищеца и обществената му функция. В почти всички публикации излезли с новини свързани с акция „Превозвачите", надълго и нашироко се обяснявало каква е служебната, обществената и социалната позиция на ищеца и какво било неговото участие в престъпната схема и участието му и в други схеми и колко опасен престъпник бил. За осъществената акция „Превозвачите“ информацията била публикувана и в ежедневниците вестник „ 24 часа", „Труд" и в."Дневник" от дата 03.12.2011г. , във вестник „Новината" от 04.12.2011г. и във вестник „Старозагорски новини" от 05.12.2011г. Видно от сайта на Община Гълъбово ищецът и към настоящият момент изпълнявал длъжността Секретар на Община Гълъбово и бил обществена фигура. Ишецът твърди, че бил добър човек, признат професионалист, обществена личност с добро семейно и социално обкръжение. Йерархически в общественият и социалният живот на гр. Гълъбово и Община Стара Загора заемал сравнително високо ниво и позиция. Бил уважавана личност, както сред колегите си, така и сред гражданите на гр. Гълъбово, като личният му авторитет бил граден с много труд, усилия и лишения от негова страна. В личния и обществения му живот и сред колегите му, задържането под стража, домашният арест, повдигнатите тежки обвинения за извършени умишлени престъпления, оказали огромно психическо напрежение и срив, изживял страхотен стрес. Негативните преживявания от лишаването от свобода и правото му на свободно предвижване траели до настоящият момент. Ищецът загубил личният и общественият си авторитет, чест и добро си име. Изгубил доверието на семейството си, авторитета пред синът си, на който бил пример за подражание. Голяма част от социалното му обкръжение и приятелският му кръг разколебал доверието си в него. Претендира обезщетение за неимуществени вреди, което обхваща вредите от незаконното задържане под стража и неоснователно му отнемане на право на свободно предвижване, наложено с мярката за неотклонение „Домашен арест" и мярката „Забрана за напускане пределите на Р България". От момента на задържането му, с постановление на ОП Стара Загора от наблюдаващият прокурор била наложена още една мярка на процесуална принуда -Забрана за напускане пределите на Република България, която била обжалвана от него по ЧНД № 167/2012г. С Определение от 20.03.2012г. съдът не уважил жалбата му, което възпрепятствало правото му на свободно предвижване и оставило у него негативни изживявания и емоционален срив. Твърди, че преди задържането си имал уговорена и платена инвитро процедура в Република Турция и към датата на задържането му - 02.12.2011г. съжителката му вече била в болницата в Турция, където й било прилагано лечение и където очаквала пристигането на ищеца за продължаване и завършване на тази инвитро процедура. Поради невъзможността да бъде извършена описаната процедура, ищецът останал без пряк наследник от съжителството си на семейни начала със съжителката си. Това обстоятелство за ищеца и неговото психическо здраве било фатално и оставило трайни следи. Прокуратурата носила отговорност и нанесените на пострадалия вреди, които били в причинна връзка и подлежали на обезщетяване по реда на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ. Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяването по смисъла на чл. 243 ал.1 НПК на наказателното дело, била основание за носене на отговорност от държавата в лицето на Прокуратурата на РБългария по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление. От действията на правозащитните органи на ищеца били причинени неимуществени вреди. Счита, че за описаните по-горе действия на ответника, на ищеца следвало да се репатрират претърпените от него болки и страдания и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 100 000 лв. в следствие на описаното по-горе незаконно повдигане на обвинение и взетите въз основа на него мерки на процесуална принуда. Определената сума пари в най-пълна степен следвало да компенсира вредите. От житейска гледна точка, ищецът за един дълъг период от време изпитвал притеснения от обстоятелството, че бил привлечен като обвиняем за две тежки деяния, които не бил извършил, изпитал несигурност от това по какъв начин ще приключат образуваните против него производства и как те ще се отразят на неговата лична, семейна и професионална сфера. Засегната била неговата чест и достойнство, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засягало тези ценности. В случая незаконното обвинение се отразило негативно и на здравословното състояние на ищеца, който изпитал за продължителен период от време силни негативни психически емоции и стрес, които увредили неговото здраве. При определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни процесуални действия на правозащитните органи, следвало да се вземе предвид, че по делото имало достатъчно доказателства, от които можело да се установи, че пострадали силно и изключително сериозно името и авторитета на ищеца, както и това, че се стигнало до изолирането му от обществото и от професионалната среда. Освен това, в случаят справедливото обезщетяване на вредите следвало да обхване и преценка на конкретно, обективно настъпилите обстоятелства, че в резултат на незаконните обвинения на ищеца били променени безвъзвратно не само професионалния му, но и семейният му и общественият му живот. Предвид гореизложеното, налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли да се осъди ответника Прокуратура на Република България - София, да заплати на П.С.С. на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 100 000 лв., за причинените му неимуществени вреди - преживени тежки душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано ДП № зм -488/2010 г. по описа на ОД на МВР Ст.Загора, пр.пр. 2997/2010г. по описа на ОП Стара Загора, ЧНД № 836/2011 г. по описа на ОС Ст.Загора, ЧНД № 167/2012г. по описа на ОС Ст. Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2011 г., както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Ж. З. заявява, че поддържа иска, счита, че от събраните доказателства се установила неговата основателност и моли да се уважи.

 

Ответникът Прокуратурата на Република България – София, чрез ОП Стара Загора оспорва иска като недоказан по основание и размер. Счита, че не били налице доказателства, които да установяват действително търпяни вреди като пряк и непосредствен резултат от обвиненията. Недоказани били твърденията за изживяно огромно психическо напрежение и срив, засегнат професионален авторитет и разколебано доверие по причина на обвинението. За медийните публикации Прокуратурата не следвало да отговаря, тъй като същите били основани на полицейски източници, а не на информация от Прокуратурата. Не били налице и доказателства за действително търпяни вреди от наложената му забрана да пътува зад граница, още повече, че ищецът имал процесуалната възможност при наложителни причини да поиска разрешение да пътува. В тази връзка недоказано било твърдението му за неизвършена инвитро процедура по причина на обвинението. Липсвали доказателства за започването на такава процедура и резултата от същата. Алтернативно оспорва иска по размер с оглед чл.52 ЗЗД, трайната съдебна практика, липсата на изпълнявана постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража", стадия на осъщественото наказателно производство /само досъдебно производство/, социално - икономическите условия на живот в страната и чл. 5 ЗОДОВ. Възразява срещу началния момент, от който се претендира лихва, счита че такава се дължи от окончателното прекратяване на досъдебното производство т. е. от постановяване на постановлението на АП-Пловдив, с което било потвърдено постановлението на ОП-Стара Загора. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на РБ, прокурор П. Василев поддържа отговора, намира, че искът не е доказан по основание и размер.

           

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното:

 

От приложеното по делото ДП № 488/2010г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, пр.пр.№2997/2010г. по описа на ОП – Стара Загора, /том.1/ се установява, че с постановление за привличане на обвиняем от 02.12.2011г. П.С.С. е привлечен като обвиняем, за извършване на две престъпления - престъпление по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и т.5,  вр. ал.2, т.4, вр. чл.26,  вр.чл.20, ал.2 от НК, извършено в съучастие с други лица и престъпление по чл.253, ал.4 и ал.3, вр.т.1, вр. чл.253, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК извършено в съучастие с още две лица. За първото престъпление законът предвижда наказание от 5 до 15 г. „лишаване от свобода и „глоба от 5 000 до 10 000 лв., както и конфискация до ½ от имуществото на дееца, а за второто - наказание от 3 до 12 г. „лишаване от свобода и „глоба от 20 000 лв. до 200 000 лв. От приложената по ДП справка за съдимост се установява, че ищецът не е бил осъждан. С постановление от същата дата – 02.12.2011г. на ОП – Стара Загора, /т.5 от ДП- л.11/,обвиняемият П.С. е задържан за срок от 72 часа в ареста. С протоколно определение №395 от 05.12.2011г., постановено по ЧНД №836/2011г. по описа на ОС Стара Загора, по отношение на П.С. от съда е взета мярка за неотклониение „Домашен арест“. С протоколно определение №411 от 15.12.2011г., влязло в законна сила на 20.12.2011г. по описа на ОС - Стара Загора е заменена мярката за неотклонение „Домашен арест“ с мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 7000 лв.  Периодът от време, през който П.С. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ е 15 дни – от 05.12.2011г. до 20.12.2011г. С постановление на ОП Стара Загора на наблюдаващия прокурор от 31.01.2012г. е наложена още една мярка на процесуална принуда –Забрана за напускане пределите на Република България”. По жалба на П. С. по образуваното ЧНД №167/2012г. на ОС – Стара Загора, с  определение № 52 от 20.03.2012г. съдът е потвърдил обжалваното постановление на ОП – Стара Загора.

 

Не се спори по делото и се установява от приложените копия от публикации във вестници и ел. издания, че делото и задържането на П.С. е получило широк обществен и медиен отзвук, с наименование на полицейската акция „Превозвачите.  Отразено е в национални и мастни ежедневници и ел. медии със заглавия „Двама са задържани за рекет в акция „Превозвачите“; Акция „Превозвачите“ под съмнение; Шефове на фирми закопчани при „Превозвачите“; Задържаха четирима в акция „Превозвачите“; Задържаха секретаря на Община Гълъбово…“, като във всички статии се обръща внимание на факта, че ищецът е секретар на Община Гълъбово.

 

От представеното пред първоинстанционния съд и прието като доказателство Постановление от 18.11.2015г. на ОП Стара Загора, по ДП №488/2010г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, пр.пр. 2997/2010г. по описа на ОП Стара Загора, /л.12от делото на ОС/ е видно че наказателното производство, водено срещу ищеца е прекратено. От постановление от 15.03.2016г. на Апелативна прокуратура Пловдив, по пр.пр. 13620/2010г., по описа на АП Пловдив, /л.22/,приложено по делото се установява, че Постановлението на ОП - Стара Загора е потвърдено от АП и от същата дата - 15.03.2016г. прекратяването на наказателното производство срещу П.С. е влязло в сила.

 

За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От показанията на свидетелката Л.С. – майка на ищеца, се установява, че преживяла шок, когато разбрала от новините, че на синът й било повдигнато обвинение за извършено престъпление. Трябвало за 24ч., а те го задържали за 72ч. Не допускали никого при него. Св. С. твърди, че П.С. бил спокоен, уравновесен човек. Наложило се лекар от Психодиспансера, който живеел под тях, да прегледа неколкократно С., защото синът й не говорел и не се хранел. Свидетелката заявява, че С. е спокоен човек, но след ареста започнал да гледа в една точка и то не ден-два. Когато го задържали синът му от първия му брак бил в жилището. Синът му бил 4-ти или 5-ти клас тогава, а С. не обръщал внимание и на него, до там бил вглъбен в проблема. Той гледал само в една точка, а това било необичайно за него. До този момент градил достойнство, гордост и в един момент го изкарали крадец. После, когато П.С. ***, много трудно го приели в Общината. Свидетелката установява, че по цели нощи синът й не спял, не отразявал никой, спрял да се храни. На нервна основа получил псориазис на главата и това продължило месец. Твърди, че П.С. имал много приятели, но не искал с никого да се вижда, затворил се, не допускал хора до себе си. Още не се бил върнал към социалния си живот. Ищецът се стремял да не я притеснява, но тя виждала в какво положение е и се тревожела, защото всичко това му се отразило зле на психика. На моменти започвал дори да повръща от напрежение. Имал нервен стомах. Почнал да вдига кръвно, пушил много цигари. Не бил от хората, които обичат да се оплакват. Като секретар, юрист тежко било положението му в Общината. Това се отразило на авторитета му. С. нямал здравословни проблеми преди обвинението, спортувал. Детето задавало въпроси, дали има нещо вярно, в обвиненията на баща му. Ищецът П.С. страшно много обичал сина си. С. имал друг личен проблем. Втората му съпруга не можела да забременее. Точно тогава трябвало да ходят в Турция да правят ин-витро, но не пуснали П.С. извън граница. Имал забрана. Това също му се отразило негативно и изживял стрес. Точно в този период вдигал много високо кръвно. След като бил освободен от задържането под стража стоял вкъщи може би месец. Брат му, който живеел в София се освободил от работа, за да бъде и той около него. Свидетелката заявява, че след прекратяване на производството и в момента ищецът още не бил възстановен. Свидетелката С. твърди, че през този период от време П.С. преживявал с нейни средства, продала земи за да осигури средства за защитата му. Ищецът имал материални затруднения през този период. Свидетелката установява, че П.С. бил диагностициран със „силно, нервно разстройство“. В началото се лекувал с ксанакс. Доста време му трябвало да се възстанови. Той и сега взимал лекарства. Ксанаксът спрял миналата година, но сега взимал „беларгамин“. Докато ищецът бил в Бургас св. С. го водила при нейни лекари.

 

Свидетеля д-р Г.Х. Г. установява, че познавал ищеца като пациент. Виждали се различно, понякога на 2-3 седмици, понякога в месеца един път. Св. Г. знаел, че в края на 2011г. С. бил задържан по някакво обвинение за „Превозвачи“. Преди задържането С. спортувал редовно фитнес, футбол, нямал някакви здравословни проблеми. След повдигане на обвинението, в началото на 2012г., ищецът потърсил свидетеля по повод на влошеното си здраве. Според свидетеля ищецът бил много затворен,  говорел  малко, започнал да пие ксанакс. През този период - януари, февруари, март, П.С. ходил на няколко пъти в болницата, с оплаквания за болки в сърцето. Направил му кардиограми, сложил му инжекция за високо кръвно. В тези периоди ищецът ползвал успокоително ксанакс. След това минал на успокоителни дианксит, които били по-мек вариант на успокоителните ксанакс, тъй като към ксанакс имало привикване и били много силни. Свидетелят заявява, че С. станал мълчалив, малко говорел, имал разтревожен вид, напрегнат бил. Ищецът още преживявал погледите на хората, в малката община Гълъбово, където всички се познавали и още бил на дианксит. Опитвали да го спрат, но започвало едно напрежение и затова продължавал да го пие. Свидетелят установява, че ищецът не се е върнал изцяло към предишния си начин на живот и това му оставило един сериозен белег в психиката. В доста медии било писано. В местните медии, във в-к „Старозагорски новини“, в-к  „Труд“, в електронните медии, в централната преса. Така че на повечето хора им е било известно, а и той заемал ръководна длъжност и нямало начин да не го погледнат с друго око. Това обвинение със сигурност направило неговата работа по-трудна, защото С. работил с хора и увеличило неговия стрес. Св. Г. твърди, че ищеца П.С. и съпругата му от няколко години се опитвали да имат дете. Правили няколко ин-витро процедури в България – неуспешни. После започнали в Турция да правят процедури. Свидетелят твърди, че П.С. от стреса покрай задържането получил допълнително  кожни проблеми, през 2012г. започнал лечение и проблемите отзвучали. С. имал нещо като екзема по главата и на ръката. За кожните проблеми ищецът ходил на дерматолог и лечението било успешно, но доста продължително, от порядъка на няколко месеца.

 

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, като непротиворечиви, логични и почиващи на непосредствени впечатления на свидетелите от състоянието ищеца. От друга страна по делото не са представени други доказателства, които да ги опровергават.

 

При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не се спори, че срещу ищецът е било повдигнато обвинение за извършени престъпления, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода и глоба в големи размери. Установява се, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало на 02.12.2011 г., с привличането му като обвиняем в наказателно производство и е приключило на 15.03.2016 г., с влязло в сила постановление на АП –Пловдив, с което е потвърдено постановлението на ОП –Стара Загора за прекратяване на наказателното производство.

 

Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -  незаконно обвинение в извършване на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство.

По делото не са спорни обстоятелствата, относно местоработата и длъжността на ищеца, към момента на образуване на наказателното производство    секретар  на Община Гълъбово. Не се оспорват обстоятелствата относно повдигането и поддържането на обвинение по отношение на ищеца в продължение на повече от 4 години, задържането му под стража за период от 3 дни, налагането на марка за неотклонение „домашен арест“ за 15 дни, вземането на мярка за неотклонение „парична гаранция“,  налагането на забрана за напускане на пределите на РБългария, наличието и съдържанието на публикациите в средствата за масова информация.

 

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, и техният размер се определя според вида и характера на упражняваната процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предметът на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и когато наказателното производство е прекратено в досъдебния му стадий по отношение на повдигнатите обвинения. В този случай следва да се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които производството е прекратено, като обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2 от ЗОДОВ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража” по обвинение, наказателното производство по което е било прекратено в досъдебния стадий. Безспорно се установи по делото, че Прокуратурата на Република България е извършила противоправно деяние като незаконно е повдигнала обвинение на П.С.С., който с постановление за привличане на обвиняем от 02.12.2011г. е привлечен като обвиняем и е задържан първоначално с Постановление на прокурора за срок от 72 часа в ареста в Областно звено Следствени арести – Стара Загора. Ищецът е обвинен в извършването на две престъпления с висока степен на обществена опасност, които засягат широк кръг от лица. Повдигнатото обвинение срещу ищеца и др. лица, посочени като съизвършители  е получило широк обществен отзвук и пълно медийно отразяване. Действията по задържането под стража и вземането на мярка за неотклонение „Домашен арест” са продължили общо 18 дни. По отношение на обвиняемия – ищец е наложена и мярка на процесуална принуда –Забрана за напускане пределите на Република България”.

 

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по категоричен начин, че в личния, обществения и социалния живот на ищеца П.С., задържането под стража, домашният арест, повдигнатите  обвинения за извършени умишлени престъпления, дългият период на воденото против него наказателно производство са оказали силно негативно въздействие. Повдигнатото обвинение е повлияло силно върху психическото състояние и здраве на ищеца, който е преживял силно психическо напрежение, изпитал е силен стрес, получил е емоционален срив, вдигнал е високо кръвно, получил е кожно заболяване въз основа на преживения стрес. Изпитвал е притеснение и неудобство сред роднините, близките и колегите си от повдигнатото му обвинение. Негативните преживявания от лишаването му от свобода и правото на свободно придвижване са се отразили на спокойствието му и на психическото му състояние и са продължили дълго след това. Засегнат е бил личния и обществения му авторитет, честта и доброто му име. Изгубил е доверието на семейството си, авторитета пред сина си, на когото бил пример за подражание. Голяма част от социалното му обкръжение и приятелският му кръг разколебали доверието си в него заради повдигането на обвинения, задържането под стража и вземането на мярка за неотклонение „Домашен арест“. Ищецът е изпитал материални затруднения по време на воденото наказателно производство срещу него, тъй като не е могъл да полага труд през този период и да получава възнаграждение. Наложило се е да разчита за финансова помощ от майка си.  Имал е уговорена и платена инвитро процедура в Република Турция към датата на задържането му - 02.12.2011г., която не се е осъществила, поради първоначалното му задържане под стража и наложената по -късно забрана да напуска пределите на страната.

 

От приложените по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства се установи безспорно, че задържането под стража на ищеца, домашният арест, повдигнатите тежки обвинения за извършени умишлени престъпления са дали съществени негативни отражения в личния, социалния и обществен живот на П.С., сред близките, приятелите и колегите му. Тези незаконни действия на ответника са предизвикали значителни негативни психически преживявяния у ищеца, отразили са се на здравето му, наложило се е лечение с медикаменти и посещения на лекари. Негативните преживявания от лишаването от свобода и правото му на свободно придвижване са продължили и след прекратяване на наказателното производство. Накърнен е бил в значителна степен личния и обществения авторитет на П.С., честта и доброто му име. Накърнено е било уважението към ищеца, доверието в него, авторитета му пред колегите и служителите в Община Гълъбово. Пострадали са авторитета на ищеца, доверието и уважението към него от страна на семейството му и сина му. Ищецът е получил сериозни здравословни проблеми, изразяващи се в повишено кръвно налягане, кожно заболяване и психически проблеми. Голяма част от социалното му обкръжение и приятелският му кръг са разколебали доверието си в него, заради незаконните действия на Прокуратурата по повдигане на обвинения, задържането под стража и вземането на мярка за неотклонение „Домашен арест“. От показанията на свидетелите може да се направи обоснован извод за значително високия интензитет на преживените болки и страданията, които П.С. е претърпял в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение. Ето защо съдът намира, че са доказани претърпените от ищеца С. неимуществени вреди, както и пряката и непосредствена причинна връзка между незаконно повдигнатото му обвинение и претърпените от него вреди.

Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен, общественото му положение и длъжност, която е заемал и др.

 

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да отговаря на критерия за справедливост, с оглед данните по делото и конкретните обществено-икономически условия в страната. Незаконно повдигнатото обвинение предвид тежестта на престъплението безспорно се е отразили негативно върху психиката на ищеца, върху личното му, обществено и социално положение. Понятието неимуществени вреди, съгласно практиката на ВКС включва всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време. Критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Моралните вреди са индивидуално определими и тяхното обезщетяване следва да е в хармония със справедливостта. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом не може да получи друго възмездие, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства са тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, наличие на разгласяване чрез медиите,  влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др. Видно от доказателствата по делото, П.С. е обвинен в извършването на две престъпления с висока степен на обществена опасност, които засягат широк кръг от лица. За престъпленията, в който ищецът е обвинен  законът предвижда  наказание „лишаване от свобода и „глоба в големи размери. Наказателното производство срещу ищеца е продължило повече от 4 години, като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” за срок от 3 дни, по-късно изменена в „Домашен арест” за срок от 15 дни, след което е взета мякра за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 7 000 лв. С постановление на ОП Стара Загора от наблюдаващия прокурор е наложена и мярка на процесуална принуда –Забрана за напускане пределите на Република България”. От приложените по делото публикации на медии е видно, че случаят е придобил широк обществен отзвук и медийно отразяване, а от свидетелските показания става ясно, че ищецът е преживял сериозни душевни болки и морални страдания.

Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението да поправи конкретно установените по делото лични болки и страдания, негативни емоции и преживявания, от незаконното преследване на С., като се отчете като обусляващ по – голям размер на същото тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производство, взетите мерки за процесуална принуда, времето и продължителността на следствените действия с обвиняемия, публичното разгласяване на обвинението, общественото и социално положение на пострадалия, съдът намира, че следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 40 000 лв. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и няма да е пряка проява на справедливост, а ще бъде в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи размера на обезщетението. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. В този смисъл е решение № 123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО. Ето защо в посочения размер от 40 000 лв., предявения иск е основателен и доказан, а в останалата си част до размера на 100 000 лв., предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Обезщетението за обезвреда на причинените неимуществени вреди е дължимо заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 15.03.2016г. В този смисъл са постановките на т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.

 

Неоснователно е възражението на Прокуратурата на Република България, че не са налице доказателства, които да установят действително претърпените вреди като пряк и непосредствен резултат от обвиненията. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Л.С. и д-р Г.Х. Г. се установява по категоричен начин причинно – следствената връзка между повдигнатите обвинения и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Възражението на ответника, че не следва да отговаря за медийните публикации, тъй като същите били основани на полицейски източници, а не на информация от Прокуратурата, съдът намира за неоснователно. В случая отзвукът в медиите и широкото медийно отразяването на повдигнатите обвинения спрямо П.С.С., вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража” за 72 часа с Постановление на прокурора и др. действия на правозащитните органи по наказателното производство, се дължат на извършването на полицейската акция с наименование „Превозвачите“, проведена с активното участие на Прокуратурата на Р България и като такава отразявана във всички национални медии.

 

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса изцяло - 10 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска – 1412 лв. на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат 121817309 да заплати на П.С.С., с ЕГН **********,*** сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - преживени тежки душевни болки и морални страдания от незаконното задържане и незаконно повдигнато обвинение, за  което е образувано ДП № зм-488/2010г. по описа на ОД на МВР Ст.Загора, пр.пр. 2997/2010г. по описа на ОП Стара Загора, ЧНД №836/2011г. по описа на ОС Стара Загора, ЧНД №167/2012г. по описа на ОС Стара Загора, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2016г. до окончателното й изплащане. 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за размера над 40 000 лв. до претендирания размер 100 000 лв. като неоснователен.

 

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат 121817309 да заплати на П.С.С., с ЕГН **********,*** сумата 1422 /хиляда четиристотин, двадесет и два/ лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска и платената по делото държавна такса. 

           

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив.   

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: