Р Е Ш Е Н И Е

                                                         

Номер 9                                    09.01.2017г.                       гр.Стара Загора

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на петнадесети декември 2016г.

в публично заседание в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г.      

като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

гр.д.№ 81 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.55, ал.1, пр.3 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

          Постъпила е Искова молба от пълнолетния руски гражданин А.Г.Р., роден на ***г., от ***, в която той твърди, че на 14.09.2008г. сключил с двамата ответници в качеството им на продавачи предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: СТУДИО № 38, с площ 42,84 кв.м., находящо се на 3 жилищен етаж при съседи по архитектурен проект: от изток - стълбище; запад - студио № 39, север - двор; юг - коридор, състоящ се от: антре, баня с тоалетна, спалня с монтиран климатик и с изградени възли за монтаж на кухненски бокс, тераса, ведно с 7.35 кв. м. идеални части от общите части на сградата, която сграда трябвало да бъде построена върху поземлен имот № 51500.502.422 по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК- София, изменена със Заповед № КД-14-02-1103/26.07.2007г. на Началника на СК- Бургас, с адрес: ул. "Младост" № 1, за сумата от 47 124 евро. Твърди, че заплащането на продажната цена трябвало да се извърши по посочена в договора сметка на „Стройинженеринг-6000"- ЕООД на няколко вноски и че в съответствие със задълженията му по чл.2, раздел II от този договор извършил плащане на следните суми: по сметка на първия ответник преведох на 29.06.2009г. сумата 17 137 свро и на 22.12.2009г. сумата 9 425 евро- или общо 26 562 евро (51 950,76 лева). Отделно от платеното по банков път, управителят на втория ответник/С.М.Д./, получил от него в брой общо 22 137 евро, както следва: 14 137 евро на 10.11.2008г. и 8 000 евро на 30.3.2010г., за което е подписал разписки. Съгласно чл.8 от договора имота трябвало да бъде построен и предаден в срок до 30.10.2009г., но тъй като имало забавяне на строителството, подписването на нотариалния акт се отложило за следващата година. Заявява, че е проявил търпение, но когато и през 2010 г. нотариалният акт не бил подписан, пристигнал в България през лятото на 2011г. за среша с ответниците. На срешата разбрал, че студиото е продадено и след направена справка установил, че това е станало на 21.06.2011г. с акт № 121, том 16, вх. № 4462 на СВ- Н.. Имотът е описан с идентификатор 51500.502.422.1.38 с адрес ***.   Студиото   е   продадено   от   първия   ответник „Стройинженеринг- 6000»- ЕООД на основание подписан между двамата ответници нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 83, том ХLIV, вх. рег. №10777 от 5.12.2008 г. на СВ- гр.Н., съгласно който прецесното студио е предоставено в собственост на тази фирма. Заявява, че тъй като считал, че срещу него е извършена измама, подал жалба до РП- гр.Н., по която беше образувано ДП №14-108/2013г., приключило с Постановление за прекратяване от 11.08.2015г,, потвърдено с влязло в сила Определение № 520/22.10.2015г. на РС- гр.Н.. Подал и иск пред РС- Стара Загора срещу управителите на ответниците за непозволено увреждане, по който било образувано гр.д.№ 4498/2014г., приключило с влязло в сила решение № 59/13.01.201 г., с което претенцията му била отхвърлена. Предвид изложеното, счита, че предварителния договор е развален по вина на ответниците, тъй като имотът е продаден на трето лице, както и че е налице невъзможност да се изпълни поетото с процесния договор задължение за прехвърляне на собствеността, тъй като имота вече не е тяхна собственост. След развалянето на договора отпада основанието за получаването от първия ответник на заплатената от него по банков път сума в размер на 26 562 евро (51 950,76 лева), а по отношение на втория ответник платените в брой 14 137 евро и 8 000 евро- или общо 22 137 евро (43 296 лева), които подлежат на възстановяване, като последица от разваления договор. Развалянето имало обратно действие и на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД ответните дружества му дължали връщане на платеното по договора, като платено на отпаднало основание, а именно иска съдът да осъди първия ответник да му заплати сумата 26 562 евро (51 950,76 лева), а втория ответник сумата 13 000 евро (25 426 лева), като част от общо получената от него в брой 22 137 евро (43 296 лева), представляваща платената от него цена по предварителния договор поради отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното плащане. Моли да му се присъдят и направените по делото разноски.

В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.

В Писмената си Защита сочи, че исковете му са основателни и доказани, като излага подробни доводи в своя защита, които като цяло повтарят изложеното в исковата му молба по делото, и възразява против твърденията на двамата ответници за настъпване на обща погасителна давност за исковите му претенции за главници и лихви против двамата ответници. Поддържа претенцията си за присъждане разноските му по делото.

 

          В законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор на Исковата молба от първия ответник- юридическото лице „Стройинженеринг- 6000“- ЕООД, гр.Ст.Загора, който оспорва исковете против него изцяло по основание и по размер, като твърди, че не е получавал от ищеца твърдените в ИМ суми в евро и лева, и не му ги дължи, поради отпадналото основание- разваление поради неплащане от купувача- ищец последни суми по предварителния им договор. Прави възражение и за изтекла обща 5- годишна погасителна давност по отношение на исковите претенции против него.

          В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат от АК- Ст.Загора по делото.

          В аналогичен смисъл е и писмената му Защита по делото, съгласно която с исковата си молба ищецът претендира против него парични суми, които не му се дължат поради разваляне на договора между тях предвид неплащането на последните вноски от ищеца в договорния срок, и че е получавал като ЕООД директно от ищеца никаква част от претендираните парични суми в евро и в лева, както и че е налице настъпила обща 5- годишна погасителна давност за такива искови претенции. Претендира разноските си по делото.

 

В законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор на Исковата молба от втория ответник- юридическото лице „Стани“- ЕООД, гр.Ст.Загора, който заявява, че исковете против него са изцяло неоснователни по основание и по размер, като твърди, че не е получавал като ЕООД от ищеца твърдените в ИМ суми пари в евро и в лева, и не му ги дължи, поради отпадналото основание- разваление поради неплащане от купувача- ищец последни суми по предварителния им договор. Прави възражение и за изтекла обща 5- годишна погасителна давност по отношение на исковите претенции против него.

          В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат от АК- Бургас по делото.

В представената писмена Защита сочи, ЮЛ „Стани“- ЕООД, гр.Ст.Загора никога не е получавало част или всички претендирани искови суми в евро и в лева, и че дори и управителят му- физическото лице С.Д. да е получавал някакви суми от ищеца, то те са получени от това физическо лице в лично качество, а не за представляваното от него ТД/втори ответник/, и то само и единствено с цел да се предадат на другото контрагентно дружество - първия ответник. Счита, че приетото и неоспорено експертно заключение на вещото лице потвърждава тази хипотеза и плащане по друг начин, освен банковия не е било предвидено в договора между страните. Претендира разноските по делото.

СЪДЪТ, след като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото доказателства и с приложимите по делото материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Предявените от ищеца осъдителни облигационни искове против 2 бр. ответници/юридически лица- различни търговски субекти по ТЗ/ са своевременно предявени, процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен Окръжен съд- Ст.Загора, поради което съдът следва да се произнесе по същество на спора, с който е бил сезиран.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2008г., Заявление за превод от 22.12.2008г., Заявление за превод от 29.06.2009г., Разписки от 10.11.2008г. и от 30.03.2010г.,  Нот. акт за учредяване право на строеж върху недв. имот № 172/04.12.2008г., Определение № 520/22.10.2015г. на РС Н., Постановление за прекратяване на ДП от 11.08.2015г., Решение № 59/13.01.2016г. на СРС, Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76/20.06.2011г., Удостоверение № 60/27.04.2010г. за въвеждане в експлоатация на строеж, Разписка от 10.11.2008г., Разписка от 13.02.2010г. в оригинали на руски език и с превод на български език, че между страните по делото на 14.09.2008г. е подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот- Студио 38, с площ 42,84 кв.м., описан подробно в исковата молба, за сумата от общо 47 124 евро. По силата на този договор ответниците, в качеството си на продавачи, обещават да постоят и да продадат на ищеца описания подробно недвижим имот, съгласно чл.8 от договора в срок до 30.10.2009г., а ищецът, в качеството си на купувач се задължава да заплати договорената продажна цена по сметка на „Стройинженеринг-6000" ЕООД на няколко вноски. За безспорен съдът приема и факта, че жилището, предмет на този предварителен договор, е с идентификатор 51500.502.422.1.38 и адрес в ***, и той е продадено на друго трето лице на 21.6.2011г.  с нот.акт №121, том 16, дв. вх. 4462 на СВ- гр.Н.. От събраните по делото писмени доказателства, в т. ч и от заключението на приетата от съда съдебно- икономическа експертиза се доказа по безспорен начин факта, че ищецът е превел по сметка на първия ответник на 29.06.2009г. сумата 17 137 евро и на 22.12.2009 г. сумата 9 425 евро- или общо 26 562 евро (51 950, 76 лева), които първият ответник е „отписал" като внесени авансови суми от ищеца през м.февруари 2016 г. и осчетоводил като приход на фирмата за 2016г. По делото са представени и приети от съда, неоспорени от втория ответник, разписки от управителя С.Д. за получени в брой 14 137 евро на 10.11.2008г. и 8 000 евро на 30.3.2010г. от ищеца по договор от 14.9.2008г.

Видно от заключението на съдебно- икономическата експертиза по делото, на 23.12.2008г. е получен превод от А.Г.Р. в размер на 9 425 евро по валутната сметка на
„Стройинженеринг 6000"- ЕООД/първия ответник/. На същата дата е пусната фактура №0000000197/23.12.2008г. за 18 433,70 лева с ДДС с основание във фактурата «вноска по договор за строителство от 14.09.2008г.»  и е осчетоводено задължението за авансово преведената сума в размер на 15 361,42 лв. по сметка 412 „Клиенти по аванси,,- аналитична сметка 172 „А.Г.Р." с операции 152 и 153 месец 12.2008г. Впоследствие на 30.06.2009г. е получен превод от А.Г.Р.   в   размер   на   17 137   евро   по   валутната   сметка   на „Стройинженеринг 6000"- ЕООД, и на 01.07.2009г. е пусната фактура № 0000000251/01.07.2009г. за 33 517, 06 лева с ДДС с основание във фактурата „вноска по договор за строителство от 14.09.2008г. и е осчетоводено задължението за авансово преведената сума в размер на 27 930, 88 лв. по сметка 412 „Клиенти по аванси,,- аналитична сметка 172 „А.Г.Р." с операции 142 и 143 месец 07.2009г. Впоследствие през месец 02.2011г. към горепосочените фактури с кредитни известия № 0000000361/16.02.2011г. и №0000000362/16.02.2011г. са сторнирани извършените плащания по сметка 412 „Клиенти по аванси,,- аналитична сметка 172 „А.Г.Р.,, съответно със сумите-
27 930, 88 и 15 361, 42, без да е посочена валутата. Като основание за сторнирането е посочено
„сторно   за   авансова   вноска". В хронологичния   регистър операциите са осчетоводени с номера от №150 до № 153 през
месец 02.2011г.
В последствие през м.02.2016г. са отписвани задълженията за внесените авансово суми от ищеца по предварителния договор за закупуване  на имот гр.Н. в размер на 27 930, 88 лв. и 15 361,42лв.- общо за 51 960, 76 лв. през месец 02.2016г. със счетоводни
операции № 1 и № 2. Като с
поред вещото лице при извършената проверка в счетоводството на „СТАНИ"- ЕООД се установило, че през м.10.2008г. в касата са постъпили 14 000лв. на 20.10.2008г., и същите са
били осчетоводени, като "постъпление в касата" и вноска „по
сметката на собственика" в размер на 14 000 лв., като през м.10.2008г. не са отчетени постъпления по разплащателната сметка в «Прокредит Банк», а по сметка „Каса" през м.03.2010г. не са отчетени постъпления на суми и през м.03.2010г. не са осчетоводени   постъпления по банковите сметки на дружеството.
При извършената допълнителна проверка в счетоводството на дружеството се установило, че не са съхранени вносните бележки за тези суми.

По делото няма искани, допускани и събирани никакви гласни доказателства- нито обяснения на страните, нито свидетелски показания.

 

          Вземайки предвид гореизложените факти и обстоятелства, съдът намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

          ОТНОСНО ГЛАВНИЦИТЕ- действително между страните по делото е бил сключен такъв писмен предварителен договор, и впоследствие същият е бил развален, но не по вина на първия ответник/строителя/ „Стройинженеринг 6000"- ЕООД, по изложените в исковата молба причини, а заради забава на купувача/ищец/ да изпълни задължението си за плащане в определените срокове, продължило повече от договорените 30 дни, тъй като според чл.2 от договора плащанията са определени по следния начин- аванс 2000 евро към 14.09.2008г., 12 137 евро към 20.10.2008г., 9 425 евро към 20.12.2008г., 14 137 евро към 31.05.2009г. и остатъка от 9 425 евро при прехвърляне на собствеността върху жилищния недвижим имот. Всички плащания по договора е следва да се извършват единствено и само по банков път, чрез преводи в банкова сметка *** „Стройинженеринг 6000"- ЕООД, посочена изрично в договора. Две такива плащания са направени, за което и са издадени надлежно 2 бр. отделни фактури с № 197/23.12.2008г. за 18 433.70 лв. с ДДС и № 01.07.2009г. за 33 517.06 лв. с ДДС. Горното се установява по несъмнен и безспорен начин и от приетото от съда и неоспорено от никоя от страните писмено заключение на ССЕ. С тези плащания са изплатени, макар и с доста сериозно закъснение, капарото и първите вноски, както и частично тази дължаща се такава към 31.05.2009г. Съгласно чл.5 от договора, страните са приели, че същият може да бъде развален от продавача при наличие на забава от 30 дни, без да се дължи предизвестие, а внесените суми се дължат в 1- месечен срок с намалени от 20 %. От горното следва, че продавачът- „Стройинженеринт 6000"- ЕООД е бил в правото си да развали договора още през м.юли 2009г., но той очевидно е изчакал година и половина, за да развали договора. След развалянето на договора са сторнирани издадените фактури за авансови плащания на 16.02.2011г., което по безспорен качин се установява от заключението на ССЕ. Внесените суми по договора до момента се съхраняват по сметка № 411 „Клиенти", аналитична сметка 172- "А. Г. Р., като междувременно на 21.06.2011г. процесния недвижим жилищен имот/студиото/ е продадено на друго- трето лице. При тази фактическа обстановка съдът приеме, че договорът между страните е прекратен напълно правомерно и законосъобразно от „Стройинженеринг 6000- ЕООД, поради заба ва в плащанията за повече от 30 дни и дори да се дължи връщане , то същото би било с отбив на неустойката по чл. 6 в размер на 20 % -10 390, 09 лв.- т.е. в общ размер на 41 560. 57 лв. В тази връзка в хода на това съдебно производството ищецът не установи и доказа защо претендира и от двамата ответници да върнат като получена на отпаднало основание цена от общо 48 699 евро, която надхвърля цената по договора 47 124 евро с 1 575 евро, без да се сочи от къде произтича разликата. В претендираната сума се включва и последната вноска по договора от 9 425 евро, която би се дължала едва при едно евентуално бъдещо, но неслучило се прехвърляне на собствеността върху имота- което означава, че въпреки знанието на ищеца за забавата в строителството и готовността му да изчака, той е изплатил авансково тази вноска въпреки забавата и без тя да се е дължала, и дори е платил над 1 500 евро в повече от дължимото по договора, за което няма правно обосноваване. Представените по делото разписки са подписани физическото лице С.М.Д., който е само управител на втория ответник/юридическото лице/ „Стани“- ЕООД, и са с основание „по сметка за плащане. Така дори, без да е известно и да е посочена каква е конкретната сметката за плащане, да се приеме, че такова плащане действително е извършено в брой, и то е на физическото лице С.М.Д., то същото не е кредитор по договора между страните, тъй като кредитор по договора е „Стани"ЕООД- ЕИК 1236 71828, и сумите е следвало да постъпят там при отчетна сделка, за да се приеме, че кредитор се е ползвал от тези получени парични суми във валута. От заключението на ССЕ е видно също така и, че плащания от страна на ищеца по сметки на втория ответник „Стани“- ЕООД на твърдяните суми не са извършвани. Предвид на което съдът счита, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.75 от ЗЗД и да се приеме, че е извършено валидно плащане от кредитора- ищец, още повече, че страната- получател/и титуляр на сметката/ не е уведомена за такова плащане и въобще не е давала съгласие да се е ползвала от него.

          Наред с това, по делото се установи, че управителя на „Стани"-ЕООД С.М.Д. не е подписвал двустранно договор с когото и да било, включително и с ищеца. Представените разписки на руски език са надлежно оспорени от втория ответник, както като съдържание, така и като авторство. Изложеното в техния текст, че ишецът е предал на физическото лице С.Д. някакви суми нито се твърди от него, нито е доказано. Твърдението, че въпросните суми били получени в изпълнение на представеният по делото договор не се удостоверява от тях, тъй като никъде в договора не е предвидено плащане на суми в брой от една страна, а от друга страна дори да се приеме, че същите са истински, то липсва изявление за получаване на суми от страна на ответното дружество- юридическото лице  „Стани"- ЕООД. А самото наличие на печат върху разписките, върху който е написано име на ТД, по никакъв начин не променя тези факти. Конкретната претенция към втория ответник юридическото лице „СТАНИ"-ЕООД е той да се осъди за сумата 13000 евро /25 426 лв./, като част от общо получената от него в брой сума от 22 137 евро/43 296 лева/.

                  От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че не може да се приеме за безспорно, че ответното дружество- юридическото лице „Стани"- ЕООД е получило претендираната сума от 22 137 евро, тъй като е представено оспорено доказателство единствено за сумата 14 137 евро и то не от дружеството, а от физическото лице С.Д./негов управител/. Но дори да се приеме, че С.Д. лично е получил сумата от 14 137 евро, то липсват каквито и да са надеждни доказателства, че тя е заплатена от ищеца, и да е получена от името и по сметката на второто ответно търговско дружество. Видно от заключението на приетата и неоспорена от никоя от страните ССЕ, такава сума нито е постъпвала, нито е осчетоводявана в дружеството- втория ответник, нито има каквито и да са данни такава сума да е внасяна от физическото лице/управителя С.Д./ на каквото и да е фактическо и правно основание в приход на управляваното от него второ ТД- ответник, тъй като по делото не се установи и доказа между тях да е имало някакво формални правоотношение. Действително в текста на руски език е записан  договор от 14.09.2008г., но това по никакъв начин не удостоверява плащане именно по представения предварителен договор между страните. Видно от текста на същия този договор, и от твърденията на ищеца в ИМ, плащания в брой/а не по банков път/, а и изобщо плащания към ЮЛ „Стани"- ЕООД в договора не са били предвидени по никакъв начин. Следователно дори и при извършено плащане, по начин, който не е предвиден в предварителния договор между страните, развалянето на същия няма отношение към дължимостта на сумата на посоченото и претендираното фактическо и правно основание.

          Поради което исковите претенции за главниците против всеки един от двамата ответници- юридически лица/ЕООД по ТЗ/ в евро и в лева по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД на ищеца напълно се явяват неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят, със законните последици от това.

 

          ОТНОСНО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ- съдът констатира, че крайният срок за изграждане на процесния недвижим имот съобразно разпоредбата на чл.8 от предварителния договор между страните е бил 30.10.2009г., когато е трябвало съобразно разпоредбата на чл.6 от същия този договор да се предаде и владението върху него, но „при положение, че купувачът е заплатил на продавача дължимата сума", и съобразно разпоредбата на чл.7 от договора да прехвърли собствеността върху имота. Сградата е въведена в експлоатация на 27.04.2010г., за което е представено като доказателство УВЕ № 60/27.04.2010г. Според разпоредбата на чл.110 от ЗЗД всички задължения се погасяват с изтичане на общата 5-годишна погасителна давност, като давностният срок в случая е започнал да тече от 01.11.2009г./деня, следващ край ния срок за изпълнение по договора /, и е изтекъл на 01.11.2014г. Дори и да се приеме, че давността е започнала да тече от датата на въвеждане на сградата в експлоатация, с оглед наведените съображения за забава в строителството, то погасителната
дазаност е изтекла към 27.04.2015г. с оглед представеното удостоверение, или от датата на прекратяване на договора, то това е станало, не по
късно от 16.02.2011г., на която дата издадените във връзка с плащанията фактури са сторнирани, и сумите са отнесени по сметка
на ищеца- то тогава давностният срок е изтекъл на 16.02.2016г., или 1 месец след прекратяване на договора( с оглед задължението
да се върне даденото с намеление от 20% по чл. 6 и срок до 1
месец), като в този случай давностннят срок е изтекъл на 16.03.2016г. Следователно до момента на подаване на исковата молба в съда на 22.06.2010г., с пощенски плик на изпращащата пощенска станция- гр.Я. от 20.06.2010г., погасителната давност не е била по никакъв начин правно прекъсвана, включително и с инициираното от ищеца досъдебно наказателно производство в гр.Н., тъй като то е било единствено и само срещу 2 бр.  физически лица- упра вители на двете ответни дружествата, но не и срещу самите дружества/юридически лица/- ТД по ТЗ. Ищецът също така безуспешно е водил исково производство и по гр.д.№ 4498/201. по описа на РС- Ст.Загора, като е предявил осъдителни облигационни искове по чл.45, ал.1 и чл.49 от ЗЗД, но отново срещу 2 бр. физически лица- управителите на двете търговски дружества/страни по предварителния договор между страните/- ответници по настоящото гр.д. Напълно мотивирано, законосъобразно, естествено и логично и в двата случая претенциите са били изцяло отхвърлени, ведно със законните последици от това, което се  установява и доказана от представените с исковата молба и приети от съда  официални писмени доказателства по делото. Предвид по- горе изложеното, съдът счита, че исковата молба е подедена по пощата на 20.06.2016г./л.37 от настоящото гр.дело/ и входирана в ОС- Ст.Загора с вх.№ 7948/22.06.2016г., предвид което вземането на ищеца- купувач и към двамата ответници- продавачи е погасено преди още тогава изтекла обща законово 5- годишна давност, и следва да бъде отхвърлена изцяло, ведно със законните последици. Началният срок за започване на погасителната давност не е момента на прехвърляне на недвижимия им от продавачите/ответници/ на друго трето лица/21.06.201./, а датата на изтичане на срока на договора между тях/30.10.2009г.- чл.6 от договора/, или поне датата на въвеждане на строежа в експлоатация/Удостоверение № 60/27.04.2010г./. Крайният срок за изпълнение по договора е бил 30.09.2009г. и за ищеца е било възможно да предяви претенцията си до 01.11.2014г. включително. Нещо повече- в този период ищецът е инициирал със своя официална писмена жалба през 2013г. досъдебно производство № 14-108/2013г. по описа на РУП- Н., срещу управителите на двете дружества и е водил срешу тях осъдителни облигационни искове по приключеното гр.д.№ 4498/2014г. по описа на РС- Ст.Загора. И в двете производства са представени документи, удостоверяващи причината и датата на прекратяване на действието на договора между страните. Следва да се вземе предвид и цитираната разпоредба на чл.З от договора, с която страните са приели, че съшият може да бъде развален от продавача при наличие на забава от 30 дни, без да се дължи предизвестие, а внесените суми се удържат в 1- месечен срок с намалени от 20 %. Такава забава е била налице още през м.юли 2009г., от когато й продавачът без да дължи предизвестне е бил в правото си да развали договора, но от това си право той се е възползвал формално едва през м.февруари 2010г. с издадените за заплащане фактури, но и давностният срок е изтекъл преди предявяване на исковата претенция в съда. Също така погасителната давност спрямо второто ответно дружество „СТАНИ"- ЕООД е настъпила при всички възможни хипотези, които могат да се приложат по настоящия фактически и правен казус. Дори да е установено и доказано в хода на делото получаването от „СТАНИ"- ЕООД на твърдяната от ищеца сума, то исковата претенция е погасено по давност в общия 5- годишен законен срок, както от получаването й, така и от прехвърлянето на вещните права в полза на другото дружество- първи ответник, също така към датата на завършването строителството на сградата, към датата на развалянето на договора по силата на договорни клаузи с пряко и автоматично действие. Ищецът претендира, че е сключил с ответните дружества договор на датата 14.09.2008г., и чак 8 г. по-късно се обръща към надлежния първоинстанционен граждански съд с искане за осъждане на едно от двете ответни  дружествата за възстановавяне на суми, които бил заплатил неясно как, чрез неясно кого, в брой, в нарушение на договора, след като 3 години е твърдял пред надлежните наказателни държавни органи, че е бил измамен. От много години вече банковите правила за международен превод на парични суми изискват подробно описание на фактическото и/или правното основание на плащането. Още повече, че определеният 5- годишен срок за търсене на платеното много отдавна вече е бил изтекъл към датата на подаване на ИМ в Пощенски клон на БП- гр.Я. на 20.06.2016г.

          Поради което исковите претенции за главниците по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД на ищеца и против двамата ответници се явяват неоснователни и недоказани, и поради погасяването на всяка една от тях с общата законова 5- годишна давност по чл.110 от ЗЗД, и следва да се отхвърлят, със законните последици от това.

 

          ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕТО НА ЛИХВИТЕ  :

          С оглед цялостното отхвърляне на исковите претенции за главниците по реда на чл.55, ал.1, пр.3 във вр. с чл.110 от ЗЗД, то и исковете за заплащане на акцесорните задължения за законни лихви по реда на чл.82- 86 във вр. с чл.111, б.“в“, пр.2 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят изцяло против двамата ответници, със законните последици от това.

 

          ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

          Предвид изхода на делото и предвид разпоредбите на чл.78, ал.2 и 5 във вр. с чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от двамата ответниците всички направени от тях разноски по делото в размери съответно 3 195 лв. на първия ответник и 1 400 лв. на втория ответник.

          ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Ст.Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

          Ето защо воден от гореизложените мотиви и на основание чл.55, ал.1, пр.3 във вр. с чл.110 и чл.111, б.“в“, пр.2 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд - Стара Загора

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на А.Г.Р., гражданин на ***, роден на 92.12.1959г.,с постоянен адрес в ***, ***, със съдебен адрес ***- кантората на адв.Т.П. ***, за осъждане на «СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ- 6000»- ЕООД, ЕИК 123052135, със седалище и адрес на управление в гр.Ст.Загора- 6000, ул.»Цар И. Асен Втори» № 44, ет.4, ап.13 да му заплати сумата 26 562 евро (51 950,76 лева).

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на А.Г.Р., гражданин на ***, роден на 92.12.1959г.,с постоянен адрес в ***, ***, със съдебен адрес ***- кантората на адв.Т.П. ***, за осъждане на «Стани»- ЕООД, ЕИК 123671828, със седалище и адрес на управление в гр.Ст.Загора- 6000, , ул.»Цар И. Асен Втори» № 44, ет.4, да му заплати сумата 13 000 евро (25 426 лева), като част от общо получената от него в брой 22 137 евро (43 296 лева).

 

ОСЪЖДА А.Г.Р., гражданин на ***, роден на 92.12.1959г.,с постоянен адрес в ***, ***, със съдебен адрес ***- кантората на адв.Т.П. ***, да заплати на  «СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ- 6000»- ЕООД, ЕИК 123052135, със седалище и адрес на управление в гр.Ст.Загора- 6000, ул.»Цар И. Асен Втори» № 44, ет.4, ап.13, сумата 3 195 лв./три хиляди сто деветдесет и пет лева/ за разноски по делото.

 

ОСЪЖДА А.Г.Р., гражданин на ***, роден на 92.12.1959г.,с постоянен адрес в ***, ***, със съдебен адрес ***- кантората на адв.Т.П. ***, да заплати на «Стани»- ЕООД, ЕИК 123671828, със седалище и адрес на управление в гр.Ст.Загора- 6000, ул.»Цар И. Асен Втори» № 44, ет.4 сумата 1 400 лв./хиляда и четиристотин лева/ за разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред АС- Пловдив.

 

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: