Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

6                                                    09.01.2017 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети декември                                                                    2016 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Н.К.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 101 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

           

 

Производството е на основание чл. 422 от ГПК.

 

Образувано е по искова молба от “Тониб” ЕООД, гр. София против “Вия Снежанка” ООД с. Хаджидимитрово, общ. Казанлък и П.И.С. ***, с която моли съда да приеме за установено вземането на ищеца по отношение на ответниците в размер на сумата от 63 000 лв. задължение по запис на заповед от 09.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано до окончателното заплащане на вземането, както и да им се присъдят направените разноски.

 

Ответниците П.И.С. *** и “Вия Снежанка” ООД с. Хаджидимитрово, общ. Казанлък, чрез адв. М.Д. вземат становище, че предявените искове са допустими, а по същество неоснователни, недоказани и погасени по давност. Твърдят, че между ищеца и “Вия Снежанка” ООД има каузално правоотношение – договор за покупко- продажба на стоки от 05.05.2010 г., който прилага като писмено доказателство. Правят възражение за недопустимост на предявения иск срещу “Вия Снежанка” ООД с. Хаджидимитрово, тъй като възражение по ч. гр. дело № 452/2016 г. по описа на КРС е постъпило само от П.И.С..

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

    

Не е спорно обстоятелството, че по подадено от ищеца Заявление по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на документ – ЗЗ от 09.11.2011 г., било образуваното ч. гр. дело № 452/2016 г. по описа на КРС, по което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По делото е постъпило възражение от ответниците, поради което ищецът е предявил настоящия установителен иск.

 

По делото са приети като писмени доказателства Договор за покупко - продажба на дружествени дялове от 15.02.2016 г. и Договор за покупко - продажба на стоки от 05.05.2010 г. и Протокол от 05.11.2010 г., установяващи каузалното правоотношение между страните.  

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.  Съобразно изложеното и приетото в т. 17 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. След като  ответника е въвел, като основание за вземането на кредитора съществуването на каузално правоотношение, в негова тежест е да установи и докаже съществуването на това каузалното правоотношение, връзката между каузалното правоотношение и записа на заповед - обезпечителната функция на записа на заповед, правопогасяващите си възражения против съществуване  на задължението по   каузалното правоотношение - невъзникване на вземането и погасяването по давност. 

 

На първо място, съдът следва да разгледа направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 531 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В конкретния случай падежа на процесния ЗЗ е 20.12.2013 г.. Заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено в КРС на 11.03.2016 г., от което може да се направи извода, че давностния срок не е изтекъл, следователно това възражение е неоснователно. 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. Видно от съдържанието на процесния запис на заповед същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответниците. Отговаря на всички изисквания за съдържание на чл. 535 от ТЗ, няма непълнота по смисъла на чл. 536 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 537 от ГПК препраща към уредбата на менителницата. Текста на чл. 485, ал.1 от ТЗ е повече от ясна: поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Следователно издателят на записа на заповед и поръчителят са два различни правни субекта. В конкретния случай издателят на ЗЗ е търговското дружество ООД, представлявано от неговия управител, а поръчител е физическото лице, с вписано ЕГН и адрес.

 

При това положение съдът следва да изследва въведеното от ответника като основание за вземането на кредитора съществуването на каузално правоотношение - договор за покупко- продажба на стоки от 05.05.2010 г..

 

Видно от представеният Договор за покупко-продажба на стоки същият е сключен между страните на 05.05.2010 г., със срок на действие 31.12.2010 г.. Няма доказателства договора да е подновяван или удължаван. Процесният ЗЗ е подписан на 09.11.2011 г., - почти година след изтичането срока на договора.

 

На следващо място никъде в договора страните не са уговорили, че като гаранция на изпълнението по плащанията по същият, се издала запис на заповед от ответното дружество в полза на ищеца. От представеният протокол от 05.11.2010 г., страните са констатирали към тази дата за неизплатена стока от 73 191.36 лв., която сума не отговаря като идентичност с поетото задължение по записа на заповед в размер на сумата от 63 000 лева. Не се установява и идентичност между сумата по ЗЗ и забавеното в договореното разсрочено плащане от 45 дни по посочените фактури. Предвид горното съдът намира, че не може да се направи извод, че менителничната сделка е извършена по повод и въз връзка с облигационно отношение между същите страни за да се твърди, наличие на обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо съществуващо облигационно каузално отношение.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца направените по настоящето дело и в заповедното производство пред КРС разноски, общо в размер на 9 525 лева.

 

Ето защо, съдът

 

   Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „ТОНИБ” ЕООД, гр. София, р-н Изгрев, ул. “Димчо Дебелянов” № 3, ЕИК 831581068, по отношение на ответниците „ВИЯ СНЕЖАНКА" ООД, с. Хаджидимитрово, общ. Казанлък, ЕИК 040898001, и солидарно от ответника П.И.С. ***, ЕГН **********, за сумата от 63 000 лева /шестдесет и три хиляди лева/, задължение по запис на заповед от 09.11.2011 г., предмет на издадената Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр.д. № 452/2016 г. на РС-Казанлък, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2016 г., до пълното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА „ВИЯ СНЕЖАНКА"ООД, с. Хаджидимитрово, общ. Казанлък, ЕИК 040898001 и П.И.С. ***, ЕГН **********, да заплатят на “ТОНИБ” ЕООД, гр. София, р-н Изгрев, ул. “Димчо Дебелянов” № 3, ЕИК 831581068, сумата 9525 лв., /девет хиляди петстотин двадесет и пет лева/, разноски по настоящето дело и в заповедното производство пред КРС.  

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………………..