Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№32                                        31.01.2017г.                  гр.С.З.

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, IV състав

на деветнадесети януари 2017 г.

в публично заседание в следния състав :

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 109 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.45 и чл.49, и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от НК.

Постъпила е Искова молба от публично- правния субект Министъра на финансите/МФ/- гр.София, като представител на Държавата, в която твърди, че с влязла в сила на 02.03.2016г. присъда по НОХД № 455/2015г. на ОС- Ст.Загора, съдът е признал ответникът Г.Й.Д.- ЕГН ********** от гр.В.Т. за виновен в това, че през периода 01.06.2010г.- 13.01.2011г., в гр.Ст.Загора, в условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ „Рудекс"- ЕООД- гр.Ст.Загора, ЕИК 123512092, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на «Рудекс»- ЕООД в особено големи размери/общо сумата от 52 422лв., като потвърдил неистина в подадени справки- декларации по ЗДЦС и прилежащите им дневници за покупки на «Рудекс» ЕООД- гр.Ст.Загора, представляващи документи с невярно съдържание, които използвал при представяне на информация пред органите по приходите- ТД на НАП- гр.Пловдив, Офис- гр.Ст.Загора, и за данъчния период 01.06.2010г.- 30.06.2010г. съставил и използвал СД по ЗДДС вх.№ 2400-1184609/14.07.2010г. и прилежащия й дневник за покупки с включени фактури за покупки от доставчици, в резултат на което приспаднал неследващ се данъчен кредит за «Рудекс»- ЕООД от недействителни сделки с «Архиком - ММ»- ЕООД, ЕИК 131400698 в размер на 4 600 лв., за данъчния период 01.08.2010г.- 31.08.2010г. е съставил и използвал СД по ЗДДС вх.№ 2400-1199259/13.09.2010г. и прилежащия й дневник за покупки с включени фактури за покупки от доставчици, в резултат на което приспаднал неследващ се данъчен кредит за «Рудекс»- ЕООД от недействителни сделки с «Архиком-ММ»-ЕООД, ЕИК 131400698 в размер на 9 720 лв., за данъчен период 01.09.2010г.- 30.09.2010г. съставил и използвал СД по ЗДДС вх.№ 2400-1206856/13.10.2010г. и прилежащия й дневник за покупки с включени фактури за покупки от доставчици, в резултат на което приспаднал неследващ се данъчен кредит за «Рудекс»- ЕООД от недействителни сделки с «Бин 49» -ЕООД, ЕИК 200768482 в размер на 9 744 лв., и за данъчен период 01.12.2010г.- 31.12.2010г. съставил и използвал СД по ЗДДС вх.№ 2400-1230454/13.01.2011 г. и прилежащия й дневник за покупки с включени фактури за покупки от доставчици, в резултат на което приспаднал неследващ се данъчен кредит за «Рудекс» ЕООД от недействителни сделки с «Планета 07»- ЕООД, ЕИК 175348744 в размер на 28 358 лв., в резултат на която дейност през горепосочения период от време приспаднал неследващ се данъчен кредит за «Рудекс»- ЕООД от недействителни сделки общо за целия период в размер на 52 422 лв. Изложеното осъществявало фактическия състав на престъплението по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 от НК, за което той е бил осъден с влязлата в законна сила осъдителна Присъда. Същият с влязла в сила на 02.03.2016 г. присъда по НОХД № 455/2015 г. Старозагорският Окръжен съд е признат за виновен в това, че през периода 01.06.2010 година - 13.01.2011 година, в град С.З., в условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ „Рудекс" ЕООД гр. С.З. с ЕИК 123512092, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на «Рудекс» ЕООД в особено големи размери - общо сумата от 52 422 лв., като потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки на «Рудекс» ЕООД гр. С.З., представляващи документи с невярно съдържание, които използвал при представяне на информация пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП- гр. Пловдив, Офис- С.З.. Счита, че настоящото гражданско съдопроизводство е образувано по предявен иск от Държавата в лицето на МФ- София по чл.45 от ЗЗД срещу гражданина Г.Й.Д. от гр.В.Т., тъй като на основание императивната норма на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на предишния наказателен съд е задължителна за настоящия граждански съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и според него тази разпоредба задължава настоящия граждански съд да приеме за установено със сила на присъдено нещо, че деянието е извършено- т.е. че в обективната действителност са осъществени всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.6 и т.7 от НК, че изпълнителното деяние, изразяващо се избягване на установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери като при представяне на информация пред органите по приходите използвал документи с невярно съдържание- справки-декларации, че е налице престъпният резултат- непостъпването в държавния бюджет на същия този данък, и тъй като цитираното престъпление е резултатно, то несъмнено елемент от обективната му страна са и причинените от него вреди. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, а когато елемент на престъпния състав е размерът на вредата, констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело, и че е налице причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Като елемент от състава на всяко едно резултатно престъпление, причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и престъпния  резултат задължително подлежи на установяване от наказателния съд в рамките на наказателното производство. За да се стигне до осъдителна присъда е задължително наличието на причинна връзка. Не би могло въобще да се говори за наличие на престъпление, ако връзката между деянието и престъпния резултат не е доказана или въобще липсва такава. Счита, че противоправността на извършеното от ответника деяние/доколкото деянието осъществява елементите на престъпление от Особената част на НК/, същото не може да е друго освен противоправно, тъй като наказателна отговорност никога не може да се носи за действия или бездействия, извършени в съответствие със законовите разпоредби, и че е налице вина на дееца, макар същата да се презумира от разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД и да не подлежи на доказване по силата на чл.154, ал.2 от ГПК. Заявява, че разпоредбата на чл. 300 от ГПК кореспондира с чл. 45 от ЗЗД, регламентиращ елементите на непозволеното увреждане, които са предпоставка за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправно деяние, вреда, вина, причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Както бе посочено по-горе тези обстоятелства са предмет на установяване в наказателния процес и вече веднъж са доказани със сила на присъдено нещо от наказателния съд. Поради което счита, че ответникът с виновното си противоправно поведение е ощетил Държавата, като в резултат на неговото поведение не е внесен в полза на бюджета дължимия от дружеството данък върху добавената стойност в общ размер на 52 422 лв. и на основание чл.45 от ЗЗД ответникът Г.Й.Д. от гр.В.Т. е длъжен да обезщети ищеца- Държавата за причинените й имуществени вреди. Заявява, че преди предявяване на настоящия иск е извършена проверка относно погасяване на задълженията по ревизионен акт № 161103403/03.10.2011г. от задълженото лице „Рудекс"- ЕООД, във връзка с част от които е постановена Присъда № 6/15.02.2016г. по НОХД № 455/2015 г. на ОС- Ст.Загора, и извършената служебна справка показала, че в ТД на НАП- Пловдив, Офис- Ст.Загора е било образувано изп.д.№ 2310/2011г. и към 10.06.2016г. задълженията по това изп. дело са били в общ размер на 147 041, 24 лв. Дружеството «Рудекс»- ЕООД не притежавало недвижими имоти, по изп.дело били наложени обезпечителни мерки/запор върху банкови сметки и 3 бр. МПС/, но до момента не били събрани суми за погасяване на задълженията и ответникът се явява задълженото лице, категоризирано като такова с трудно събираем дълг. С оглед изложеното моли настоящия първоинстанционен съд да постановите Решение, с което да осъдите ответника Г.Й.Д. от гр.В.Т. да заплати на Държавата в лицето на МФ- София общо сумата от 52  422  лв. обезщетение за причинени от него  имуществени вреди от
престъпление, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 455/2015г. на ОС- Ст.Загора,   съставляващи   невнесен   в   полза   на   бюджета  ДДС, включващо: 4 600 лв., представляващи невнесен ДДС за данъчен период м.юни 2010г.; 9720 лв., представляващи невнесен ДДС за данъчен период м.август 2010г.; 9 744 лв., представляващи невнесен ДДС за данъчен период м.септември 2010г.; 28 358 лв., представляващи невнесен ДДС за данъчен период м.декември 2010г. Също така да заплати обезщетение за забавено плащане върху сумата от 52 422 лв., включващо: обезщетение за забавено плащане върху сумата от 4 600 лв., представляваща невнесен ДДС за данъчен период м.юни 2010г., за времето от 15.07.2010г. до датата на
подаване на исковата молба; обезщетение за забавено плащане върху сумата от 9 720 лв., представляваща невнесен ДДС за данъчен период м.август 2010г., за времето от 14.09.2010г. до датата на подаване на исковата молба; обезщетение за забавено плащане върху сумата
от 9 744 лв., представляваща невнесен ДДС за данъчен период м.септември 2010г., за времето от 14.10.2010г. до датата на подаване на исковата молба; обезщетение за забавено плащане върху сумата от 28 358 лв., представляваща невнесен ДДС за данъчен период м.декември 2010г., за времето от 14.01.2011г. до датата на подаване на исковата молба в съда на 08.09.2016г., и да осъди ответника да заплати законните лихви върху размера на иска от момента на завеждане на исковата молба/08.09.2016г./ до датата на окончателното плащане, както и разноските си по делото.
Пледира чрез процесуалния си представител- юрисконсулт, че исковете за главници и лихви са изцяло основателни и доказани, и моли настоящия първоинстанционен съд да ги уважи изцяло, ведно със законните последици от това, включително и разноските по делото. В тази насока е и Писмената му защита по делото.

 

Ответникът- пълнолетният български гражданин/физическо лице/ Г.Й.Д. от гр.В.Т. не е представил писмен Отговор на Исковата молба в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК. Заявява, че сумата се дължи от фирмата му/търговското дружество/ «Рудекс»- ЕООД, но и от него като гражданин/физическо лице/. Не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция и не е представил писмена Защита по делото въпреки дадения му за това изричен срок от съда.

 

СЪДЪТ, след като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните писмени и гласни доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :

Относно процесуалната допустимост на иска:

Искът се явява процесуално допустим, своевременно предявен, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС – гр. Ст. Загора с оглед цената му от общо 52 422 лв./над  50 000 лв./ по смисъла на чл. 104, ал.1, т.4 от ГПК, и като такъв следва да бъде разгледан по съществото си с настоящия съдебен акт.

Относно материалната основателност на иска:

Видно от влязлата в законна сила на осъдителна Присъда № 6/15.02.2016г. по НОХД № 455/2015г. по описа на ОС- Ст.Загора, подсъдимият/ответника/ Г.Й.Д.- ЕГН ********** от гр.В.Т. е признат за виновен в това, че през периода 01.06.2010г.- 13.01.2011г., в гр.Ст.Загора, в условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ търговското дружество  „Рудекс"- ЕООД- гр.Ст.Загора, ЕИК 123512092, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на «Рудекс»- ЕООД в особено големи размери/общо сумата от 52 422лв./, като е потвърдил неистина в подадени справки- декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки на «Рудекс» ЕООД- гр.Ст.Загора, представляващи документи с невярно съдържание, които използвал при представяне на информация пред органите по приходите- ТД на НАП- гр.Пловдив, Офис- гр.Ст.Загора, за съответните периоди от време, контрагенти и суми. Присъдата е влязла в законна сила, има силата на присъдено нещо и задължителна сила за страните по делото и за настоящия граждански съд по смисъла на чл.300 от ГПК, като задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, а когато елемент на престъпния състав е размерът на вредата, констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело, и че е налице причинно- следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Като елемент от състава на всяко едно резултатно престъпление, причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и престъпния  резултат задължително подлежи на установяване от наказателния съд в рамките на наказателното производство. За да се стигне до осъдителна присъда е задължително наличието на причинно- следствена връзка между деянието и резултата му, като не би могло въобще да се говори за наличие на престъпление, ако връзката между деянието и престъпния резултат не е доказана или въобще липсва такава. Следователно противоправността на извършеното от ответника деяние/доколкото деянието осъществява елементите на престъпление от Особената част на НК/, не може да е друго освен противоправно, тъй като наказателна отговорност никога не може да се носи за действия или бездействия, извършени в съответствие със законовите разпоредби, и че е налице вина на дееца, макар същата да се презумира от разпоредбата на чл.45, ал.2 във вр. с чл.49 от ЗЗД и да не подлежи на доказване по силата на чл.154, ал.2 от ГПК. Поради което разпоредбата на чл.300 от ГПК кореспондира пряко с нормата на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД, регламентиращ елементите на непозволеното увреждане, които са предпоставка за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправно деяние, вреда, вина, причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат, и тези обстоятелства са предмет на установяване в наказателния процес и вече веднъж са доказани със сила на присъдено нещо от наказателния съд. Поради което сумите се дължат лично от ответника/гражданина/ заради осъждането му по НК в лично качество, като едноличен собственик на капитала и управител на задълженото към Държавата ТД по ТЗ- „Рудекс" ЕООД, а не от самото ТД „Рудекс" ЕООД за търговските му взаимоотношения с трети търговски субекти/съконтрагенти/, което би отговаряло единствено и само в рамките на размера на капитала си, като ЕООД по ТЗ.

Видно от събраните по делото писмени доказателства- Присъда № 6/15.02.2016г., постановена по НОХД № 455/2015г. на СтОС, Протокол от съдебно заседание, провело се на 15.02.2016г. по НОХД № 455/2015г. на СтОС, в което предявеният от държавата граждански иск не е приет за разглеждане в наказателното производство, Справка от ППСУП за публичните задължения на „Рудекс" ЕООД, Служебна бележка № 3043#1/10.06.2016г. на Дирекция „Събиране"- офис С.З. при ТД на НАП- Пловдив, Служебна бележка № 3043#2/13.06.2016г. на Дирекция „Събиране"- офис С.З. при ТД на НАП- Пловдив, Справка от ИКАР за недвижими имоти на „Рудекс" ЕООД и приложеното в цялост приключено НОХД № 455/2015г. по описа на СтОС се установи, че ответникът/гражданина/ Г.Й.Д.- ЕГН ********** от гр.В.Т. е признат за виновен в това, че през периода 01.06.2010г.- 13.01.2011г., в гр.Ст.Загора, в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице- управител и представляващ ТД по ТЗ „Рудекс"- ЕООД- гр.Ст.Загора с ЕИК 123512092, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на «Рудекс»- ЕООД в особено големи размери/общо сумата от 52 422лв. за главници и лихви/, като е потвърдил неистина в подадените от него официални справки- декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за неосъществени фактически покупки на «Рудекс» ЕООД- гр.Ст.Загора от други, трети правни субекти/ТД по ТЗ/, представляващи писмени документи с невярно съдържание, които той е използвал при представяне на информация пред органите по приходите- ТД на НАП- гр.Пловдив, Офис- гр.Ст.Загора, за съответните периоди от време, контрагенти и суми.

 

По делото няма искани, допускани и събирани никакви гласни доказателства.

 

Видно от заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, претендираното от ищеца по делото МФ- София обезщетение към ответника- ФЛ Г.Й.Д., представляващо законната лихва върху претендираната главница от 4 600,00 лв. невнесен ДДС за данъчен период м.юни 2010г.- 15.07.2010г. до датата на подаване на исковата молба в съда 08.09.2016г., е в размер на 2 896, 51 лв. Също така претендираното обезщетение от ищеца по делото МФ към ответника Г.Й.Д. за законна лихва върху сумата от 9720, 00 лв., представляваща главница на невнесен ДДС за данъчен период м.август от дата 14.09.2010г./датата на изискуемост/ до 08.09.2016г./датата на завеждане на съдебния иск/, възлиза на 5 952, 96 лв., върху невъзстановената сума от неправомерно ползван данъчен кредит от ответника по делото Г.Й.Д. в размер на 9 744, 00 лв. за м.септември 2010г. за периода от датата на изискуемост/14.10.2010г./ до датата на завеждането на настоящия съдебен иск/08.09.2016г./, претендираната законна лихва е в размер на 5 885, 10  лв., претендираната законна лихва от ищеца МФ към ответника върху главница от 28 358, 00 лв., представляваща приспаднат неследващ се данъчен кредит за м.декември 2010г. за периода от 14.01.2011г./датата на изискуемост/ до 08.09.2016г. /датата на завеждането на иска в съда/ възлиза на сумата от 16 389, 98 лв.

Междувременно се доказа по безспорен начин, че както до завеждане на иска в съда/08.09.2016г./, така и до обявяване на делото за решаване/19.01.2017г./ няма никакво извършено частично и/или цялостно плащане на исковите суми, както за главници, така и за лихви, от ответника по делото като ФЛ- гражданин, или от неговото еднолично търговско дружество „Рудекс"- ЕООД, гр.В.Т. на дължимите суми в размер на общо 52 422, 00 лв. Те са част от влезлия в сила Ревизионен акт № 161103403/03.10.2011г. на ТД на НАП- Пловдив и постановена влязла в законна сила осъдителна Присъда № 6/15.02.2016г. по НОХД № 455/2015г., и представляват парично обезщетение за неплатени главници и за забавено плащане от датата на завеждането на исковата молба в съда на 08.09.2016г. до датата на изготвянето на експертизата с депозирана молба вх.№ 29295/01.12.2016г., към 15.12.2016г. по изп.д.№ 24110002310/2011г. 

 

Относно главниците :

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните фактически и правни изводи- по иска с правно основание чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД,  за да бъде реализирана деликтна отговорност, следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки– виновно противоправно поведение от страна на ответниците, вследствие, на което да е настъпила вреда за претендиращия обезщетението, същата да е причинена виновно и да е пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Съобразно презумцията съдържаща се в разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съобразно императивната разпоредба на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца- т.е. изключена е преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда. Установено по безспорен начин е виновното поведение на ответника, в резултат на което ищецът е претърпял имуществени вреди, като в настоящото съдебно производство по несъмнен начин се установи и доказа причинно- следствената връзка между деянието и претърпените от ищеца/Държавата чрез МФ/ имуществени вреди. Императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК посочва, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно настоящия граждански съд е обвързан изцяло от фактите по присъдата – деяние, противоправност и вина, поради което не следва да се доказват отново в настоящото производство. Следва да се посочи, че характера на извършеното престъпление по НК, длъжностно присвояване, обхваща и още един елемент от деликта, който е задължителен за гражданския състав, а именно- присвоената сума за ДДС, тъй като тя се явява неизменна част от фактическия състав на престъплението, а именно предмета на престъплението. За да се иска  обезщетение за вреди от деликт следва да са налице пет предпоставки: деяние, вреда, причинна връзка, вина и противоправност. В настоящия процесен случай са налице изискваните предпоставки, като гражданския съд е обвързан от влязъл в сила акт на наказателният съд по отношение на деяние, вина, противоправност и размера на вредата. Елементите на деликта изцяло се припокриват с елементите на състава на престъплението по НК, за което ответникът е бил осъден от наказателния съд. Деянието се изразява в незаконно присвояване на ДДС, в качеството на длъжностно лице на ответника- управител на ЕООД/независимо, че е негов едноличен собственик на капитала/, вредата – присвоените процесни суми от недължим ДДС, налице е и причинно- следствената връзка между деянието и вредата – установена с влязлата в сила осъдителна Присъда, като и елемента вина също е обвързан от влязлата в сила присъда. Предвид изложеното настоящият състав намира, че са налице всички законови предпоставки по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Към Исковата молба са приложени множество убедителни писмени доказателства, от които се установява по безспорен начин, че задълженията по ревизионен акт № 161103403/03.10.2011 г. от задълженото лице „Рудекс"- ЕООД, във връзка с част от които е постановена Присъда № 6/15.02.2016г. по НОХД № 455/2015г. по описа на ОС- Ст.Загора, не са погасени. Представени са доказателства, че в ТД на НАП - Пловдив, Офис гр. С.З. е образувано изп.дело № 2310/2011г., по което към 10.06.2016г. задълженията са в общ размер на 147 041, 24 лв., както и са приложени доказателства, че дружеството не притежава недвижими имоти. Приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза също установи по безспорен начин, че задълженията не са платени нито от дружеството, нито от физическото лице- негов управител/ответника/.  С оглед изложеното са доказани всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което ответника Г.Й.Д. следва да бъде осъден да заплати на Държавата чрез МФ- София сумите :

1.  52  422  лв. - обезщетение за причинени от него имуществени вреди от престъпление, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №455/2015 г. на Старозагорския   окръжен   съд,   съставляващи   невнесен   в   полза   на  бюджета  ДДС, включващо: 4 600 лв., представляващи невнесен ДДС за данъчен период м. юни 2010 г.; 9720 лв., представляващи невнесен ДДС за данъчен период м. август 2010 г.; 9 744 лв., представляващи невнесен ДДС за данъчен период м. септември 2010 г.; 28 358 лв.,
представляващи невнесен ДДС за данъчен период м. декември 2010г.

2.    Да заплати обезщетение за забавено плащане върху сумата от 52 422 лв., включващо: обезщетение за забавено плащане върху сумата от 4 600 лв., представляваща невнесен ДДС за данъчен период м. юни 2010., за времето от 15.07.2010г. до датата на подаване на исковата молба - 2 896, 51 лв.; обезщетение за забавено плащане върху сумата
от 9 720лв., представляваща невнесен ДДС за данъчен период м. август 2010г., за времето от 14.09.2010 г. до датата на подаване на исковата молба - 5 952,96 лв.; обезщетение за забавено плащане върху сумата от 9 744 лв., представляваща невнесен ДДС за данъчен период м. септември 2010г., за времето от 14.10.2010г. до датата на подаване на исковата
молба - 5 885, 10 лв.; обезщетение за забавено плащане върху сумата от 28 358 лв., представляваща невнесен ДДС за данъчен период м. декември 2010г., за времето от 14.01.2011г. до датата на подаване на исковата молба - 16 389, 98 лв. Поради което съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт и предявеният иск е изцяло основателен и доказан по основание и по размер по отношение на главниците му.  

 

         Относно лихвите :

Съгласно разпоредбата на  чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът- ответник се смята в забава и без покана- т.е. той е в забава от момента на причиняване на всяка една от съответните процесни парични вредите в левове. Вземането за вреди е парично вземане и за забавеното му плащане се дължи законната лихва върху главницата съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД. Предвид горното, следва да се осъди ответникът- длъжник да заплати и мораторната лихва върху посочената сума от датите на присвояване до датата на завеждане на гражданския иск в съда на 08.09.2016г. Също така, на основание чл.84, ал.3 във вр. с чл.45 и 49 от ЗЗД с оглед наличието на непозволено увреждане от ответника към ищеца, ответника дължи на ищеца и следва да бъде осъден да му заплати паричните обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главницата от 52 422, 00 лв., считано от датите на всяко едно от отделните увреждания до датата на завеждането на иска в съда/08.09.2016г./, заедно със законната лихва върху главниците в размер на общо 52 422, 00 лв. от датата на завеждане на иска в гражданския съд/08.09.2016г./ до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това.

 

Относно разноските по делото :

Предвид изхода на делото и размера на исковите суми по смисъла на действащите редакции на чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и Списъка с разноските на ищеца по чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде да заплати на ищеца за разноски по делото общо сумата 3 220, 62 лв., от които 3 036, 40 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 184, 22 лв. за възнаграждение на вещото лице. И на осн. чл.83, ал.1, т.4 и ал.3 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го „ЦКБ- АД“, клон Ст.Загора съобразно цената на изцяло уважените парични искове дължимата 4 % върху тях ДТ в размер на 2 097 лв., в полза на органите на съдебната власт в лицето на ВСС- гр.София.

 

Относно обжалваемостта на Решението :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.45 и чл.49, и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от НК, първоинстанционният ОС- Ст.Загора

 

                  Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Г.Й.Д.- ЕГН ********** *** да заплати на ДЪРЖАВАТА чрез МФ- гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ № 102, със съдебен адрес в гр.Ст.Загора-ТД на НАП- Пловдив, Офис- Ст.Загора, ул.“Кенали“ № 1 обезщетения в размер на общо 52 422, 00 лв./петдесет и две хиляди  четиристотин двадесет и два лева/, заедно със законната лихва върху сумата 52 422, 00 лв. от датата на завеждане на исковете в съда на 08.09.2016г. до окончателното изплащане на сумите, както и общо 3 220, 62 лв./три хиляди двеста и двадесет лева и шестдесет и две стотинки/ разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Г.Й.Д.- ЕГН ********** *** да заплати по приходната сметка на ОС- Ст.Загора дължимата ДТ- 2 097 лв./две хиляди деветдесет и седем лева/, в полза на органите на съдебната власт- ВСС- гр.София.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- Пловдив.

 

                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: