Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 7                        09.01.2017 година                     гр. С.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa двадесет и втори ноември                две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                  СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от съдия Н. УРУКОВ

в. гр. д. № 1237 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

 

         Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на М.К.Й., подадена от адв. Е.М. - М., против решение № 327 от 09.04.2015 г., постановено по гр.дело № 3376/2014 г. по описа на С. районен съд.

                

         Въззивницата счита, че решението на С. РС е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания и на основание чл. 59 от ЗЗД е осъдил М.К.Й. да заплати на Е.И.Е. сумата 9921,09 лв., представляваща размера на неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца вследствие на извършен през 2005 г. ремонт на собствения й апартамент, ведно със законната лихва върху тази сума и 7.,88 лв. разноски,  като е отхвърлил иска до претендираните 10 206,61 лв., предвид отговорността й на 1/2 ид.ч. от прекратената СИО. Излага подробни съображения защо счита, че искът следва да се отхвърли като неоснователен. Моли, в случай, че съдът приеме иска за основателен, да намали размера на дължимото обезщетение със стойността на движимите вещи и материали, закупувани от ответницата до 5102,68 лв., както и да й присъди направените пред двете инстанции разноски.

 

         В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил  писмен отговор от другата страна Е.И.Е. чрез адв. К.Л.,  който счита, че решението е правилно и законосъобразно, като единствено в частта му относно извършените СМР към 2005 г. съдът е допуснал неточност като е взел предвид стойност, намалена с овехтяване за 9 години, което счита за неправилно. Излага подробни съображения. Моли, съдът да отхвърли изцяло въззивната жалба на М.Й. и да му присъди разноските по делото за двете инстанции.

 

         В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Е.И.Е. чрез адв. К.Л., в която сочи, че счита, че макар решението на С. РС да е правилно и законосъобразно, е допусната неточност в частта му относно извършените СМР през 2005 г. като съдът е взел предвид стойност, намалена с овехтяване за 9 години, което счита за неправилно. Разликата от 285,53 лв. счита, че следва да му бъде присъдена. Моли в този смисъл съдът да измени обжалваното решение на С. РС.

 

         В срока по чл.263, ал.1 ГПК по насрещната въззивна жалба е постъпил  писмен отговор от М.К.Й. чрез адв. Е.М. – М., в който заявява, че предвид неправилното прилагане на овехтяване счита искането за неоснователно. Счита, че по отношение стойността на ремонта на тоалетната в допълнителното заключение в обжалваното решение са изложени съображения за това, коя сума се дължи, и посочените суми в два варианта в допълнителното заключение не кореспондират с приложенията към него.

 

         С решение № 144/17.06.2016г. постановено по гр. дело № 581/2016г. по описа на ВКС на Р България, ІІІ Гражданско отделение, същият съд е отменил решение № 4./30.10.2015г., постановено по в.гр.дело № 1385/2015г. на С. окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

         Съобразно отменителните указания на ВКС, които са задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото съобразно чл. 294, ал. 1 ГПК. ВКС е приел в мотивите на решението си, че първоначалното решение на С. окръжен съд противоречи на материалния закон – именно чл. 59 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че касаторът дължи половината от общата стойност на подобренията без да изясни дали извършените от ищеца СМР действително са повишили цената на процесния апартамент и с каква сума. Във въззивната жалба на касатора Й. се съдържало оплакване, че не е установено увеличаване стойността на апартамента в резултат на ремонта. При въведеното с жалбата твърдение за необоснованост на извода на районния съд за наличие на неоснователно обогатяване, въззивният съд е бил длъжен на служебно на основание чл. .5, ал. 1 ГПК да назначи експертиза за да изясни делото от фактическа страна съобразно указанията дадени в т. 3 на ТР № 1/09.12.2013г. по търг. Дело № 18/2013г. на ОСГТК на ВКС. Като не е изпълнил това свое задължение въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което същото следва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото от въззивния съд.

 

         В тази връзка при новото разглеждане на делото настоящият съд е  назначил съдебно-техническа експертиза, съобразно задължителните указания на ВКС на РБ. В тази насока с оглед на изложеното във въззивната жалба на жалбоподателката Й. оплакване, че не е установено увеличаване на стойността на процесния апартамент в резултат от извършения в него ремонт – експертизата следва да отговори именно на този въпрос: Дали с извършването на ремонта се е увеличила стойността на този апартамент. Следва да бъде отговорено и на въпроса: Дали извършените от ищеца СМР действително са повишили цената на апартамента и ако е така, с каква сума е станало това?

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

 

Не се спори по делото, а и това се установява от представеното по делото удостоверение, издадено по гр.д. № 7121/2012г. по описа на СтРС,  че страните са бивши съпрузи, сключили гражданския си брак на датата 16.07..94г., който е прекратен с влязло в законна сила решение на 18.01.2013г., постановено по  гр.д.  № 7121/2012г. по описа на СтРС. По време на брака между съпрузите, дядото на ищеца Е. Ж., купил в полза на ответницата по делото М.Й. /Е./- следния недвижим имот: апартамент № ., находящ се в гр. С., ул.”П.” № ., вх.0, ет.7 с площ от 91.93 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова и сервизни помещения, ведно с прилежащото таванско помещение № 15 с площ от 6.64 кв.м. и избено помещение № 4 с площ от 8.43 кв.м., с 2.363 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – видно от представения нотариален акт № ., том ., рег.№ ., дело №. на нотариус И. Т. с район на действие СтРС относно  договор за покупко – продажба на недвижим имот в полза на трето лице по чл. 22 от ЗЗД. В нотариалния акт е вписан като трето лице бенефициер  М.Й. /Е./ която е заявила, че е съгласна и приема прехвърлянето на имота в нейна полза, с цел дарение.

Съгласно схема под № 15 – 273867/06.08.2014г. от СГКК – С. посочения по-горе недвижим имот представлява имот с идентификатор 68850.513.480.1.210 по кадастралната карта на гр. С., в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.513.480, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 68850.513.480.1.20; под обекта – 68850.513.480.1.18, 68850.513.480.1.17; над обекта -68850.513.480.1.24. 

         Ищецът Е.И.Е. твърди, че през 2000 г. той извършил козметичен ремонт на апартамента и заедно със съпругата си заживели в жилището. През 2009 г. извършил значителни по стойност подобрения на апартамента, тъй като имотът можело да се обитава, но бил в остарял и амортизиран вид. Посочва подробно в какво се изразяват подобренията.  Твърди, че общата стойност на извършените подобрения възлиза на 25 780 лева. Макар и извършени с пари на ищеца, тези подобрения били извършени по време на брака му с ответницата, поради което счита, че същата се е обогатила с 1/ 2 от стойността на извършените от него разходи за тези подобрения, или 12 890 лева, като с тази стойност за ищеца е настъпило обедняване. Моли съдът да се произнесе с решение, с което, да осъди ответницата  М.Й. да му заплати исковата сума от 12890 лева, представляваща 1/2 от вложените средства за подобрения на гореописания апартамент, с която сума ответницата се е обогатила неоснователно, а ищецът е обеднял, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска в съда.

Ответницата по делото М.К.Й. оспорва основателността на претенцията. Оспорва твърдението на ищеца, че е извършвал козметични ремонти и подобрения в собствения й апартамент. Твърди, че за извършения през 2000г. ремонт, тя сама осигурила средства, като пак с нейни средства бил извършван ремонт и през 2005г. Посочва подробно осъществените ремонтни дейности. Ответницата счита, че не е налице неоснователно разместване на блага, тъй като дори и да се приеме, че ищецът е извършил посочените от него подобрения, то той ги е извършил не без основание, а в изпълнение на съпружеските си задължения - осигуряване на нормална среда за живот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

На осн. чл. 214 от ГПК първоинстанционният съд е допуснал изменение в размера на предявената претенция по чл. 59 от ЗЗД, като е приел, че ищецът претендира сумата от 10 206.61 лв. за направените подобрения, която се явява и увеличената цена на предявения иск.

С молба ищецът по делото уточнява, че поради допусната техническа грешка погрешно в исковата молба е посочил като година за извършения ремонт на процесния апартамент 2009г., вместо 2005г. 

Страните по делото не спорят относно годината на извършен ремонт по процесния апартамент – 2005г., поради което съдът е приел именно тази година за годината, по отношение на която е предявена претенцията по чл. 59 от ЗЗД.

 

         За изясняване на обстоятелствата по делото и съобразно отменителните указания на ВКС в съответствие с императивната разпоредба на чл.294 от ГПК е била назначена от въззивния съд съдебно-техническа експертиза, която е депозирала в срок писменото си заключение. Същото се  възприема от настоящия съд като компетентно и добросъвестно изпълнено. Видно от заключението на вещото лице К., прието като доказателство по делото от въззивния съд на датата 22.11.2016 год. резултатите в констативната част показват средната стойност на повишението на цената на процесния апартамент, вследствие на извършения ремонт. Резултатите от различните години са почти равни и показват,че пазарната цена на жилището след извършен пълен основен ремонт се повишава с около 12-13%. В настоящия случай вещото лице приема, че цената на процесния апартамент се е повишила с 10 788 лв, закръглено до 10 800 лв,.защото към 2012 г.са минали 7 год. от извършването на ремонта, а в 2015 г. 10 год., при което част от извършените подобрения са в известна степен изхабени,а някои (напр.бояджийски работи) напълно.

На база направените проучвания и анализ на равнището на цените на недвижимите имоти към съответните периоди и в частност на апартаментите  от типа на процесния, вещото лице приема, че стойността на апартамент под №., ет.., находящ се в гр.С., бул.”С.” № ., вх.. се е увеличила, след извършването на ремонта. Извършените от ищеца Е.И.Е. СМР, действително са повишили цената на процесния апартамент със 10800 лв.

 

Първоинстанционният съд е допуснал и разпитал свидетели по делото за установяване на твърденията на страните по делото. От показанията на свидетелите П. С. и С. М. се установява, че при закупуването на апартамента, същият е бил стар, но е бил годен за обитаване. Първоначално през 2000г. са му направили козметичен ремонт, като през  2005 г. свидетелите твърдят, че Е. започнал да прави генерален ремонт – сменена ел. инсталация, замазки, шпакловки на стените на всички стаи, сменена В и К инсталация, сменена ел. инсталация, външна врата, сменени всички врати и прозорци на жилището, направена  изолация на всички външни стени, замазка на пода, поставяне на паркет в хола, в банята и в хола – поставени окачени тавани, в банята – поставени изцяло нови плочки, мивки, кранове на мивките, в тоалетната – нов моноблок, ремонтирана тераса. Лично свидетелите са помагали при извършването на ремонта, като св. Славов е давал пари назаем на ищеца, за да се разплати с майсторите и за материали по ремонта. Св. М. твърди, че лично ищецът му е плащал за извършени работи по ремонта.

 От показанията на свидетеля И. К. става ясно, че същият свидетел при основния ремонт на апартамента е извършил подмяна на цялостната ел.инсталация.

 Свидетелите И. Е. /дъщеря на страните/ и И. Й. /сестра на ответницата/  също потвърждават, че  процесният апартамент е претърпял два ремонта – през 2000г. и през 2005г. Основният ремонт на жилището е бил през 2005г., когато е ремонтирана тоалетната, подменена е ел. инсталацията, сменен е паркета, подменени са всички прозорци и врати, вкл. и входната врата. Показанията на двете свидетелки се разминават относно извършения ремонт на банята – според св. Е. ремонт на банята през 2005г. не е правен, а според св. Й. точно през тази година е извършен ремонт на банята, когато лично свидетелката е участвала при избора на материали. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът през сочения период на извършения ремонт не е получавал доходи, поради което не е участвал при закупуването на материали и заплащането на ремонта.

     Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите, като тези на св. Е. и Й. са преценени, съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Показанията на всички свидетели са последователни  и в резултат на преки впечатления.

    Ищецът, в подкрепа на твърдението си, че през периода на извършвания ремонт е разполагал с доходи е представил 18 бр. договори за покупко – продажба, съответно за замяна на МПС, сключвани между ищеца Е.Е., действащ като пълномощник за продавач на МПС, и отделни лица. Към част от договорите са приложени и съответните пълномощни, както и фактури по извършените продажби на МПС. 

Пред въззивната инстанция не са представени други доказателства.

При така събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че районния съд е направил правилни и законосъобразни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал. от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За успешно провеждане на иска за неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата. При това, трябва взаимно да са обусловени обедняването и обогатяването, т.е. обогатяването на едното лице да става за сметка на другото. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен резултат на едно и също действие или събитие. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата да произтичат от един или от няколко общи факти. Правото на този иск възниква, само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити, съгласно чл. 59 ал. 2 от ЗЗД. Искът по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен - той е предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск.

  Предявения в настоящото производство иск по чл. 59 от ЗЗД е допустим. Безспорно в случая се установява, че процесния недвижим имот е собственост на ответницата, който имот е придобит по силата на сключения договор за покупко – продажба в полза на трето лице от 20.03.2000г. На същата дата ответницата, в качеството на бенефициер, е придобила правото на собственост върху апартамента, тъй като в самия нотариален акт е заявила, че ще се ползва от уговорката в нейна полза. При подписването на договора, Е. Ж. е имал дарствено намерение придобитият недвижим имот да остане собственост само на М.Й.. Щом като недвижимия имот, върху който са извършени подобренията е лична собственост на  ответницата, то ищеца няма основание да търси вложените средства за подобрение на имота с друг иск. /в този смисъл и решение №1291/17.04..81 г. по гр.д. 793/81 г. на ІІ г.о. на ВС/.

 По отношение на направеното от ответницата възражение, че искът е погасен по давност, въззивният съд намира, че правилно съдът е приел същото за неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който е съществувала обективна възможност за ищеца да предяви претенция за защита на своите права. По делото е установено, че всички подобрения са извършени по време на брака, който е прекратен с решение на СтРС, влязло в сила на 18.01.2013г. Тъй като не е предвидена специална давност, искът по чл. 59 от ЗЗД се погасява след изтичане на общата петгодишна давност. С оглед разпоредбата на чл.115, ал. 1, б."в" от ГПК, предвиждаща, че давност между съпрузи не тече, съдът правилно е приел, че началният момент, от който в случая е започнала да тече е влизането на решението за прекратяване на брака в сила. С оглед на това, тъй като искът по настоящото дело е предявен на 31.07.2014г., т.е. преди изтичането на петгодишния период, считано от 18.01.2013г. следователно същия не е погасен по давност.

       Правилни са и изводите на СРС , че предявеният иск е основателен.

       Безспорно е установено по делото, че по време на брака между страните процесният апартамент № ., находящ се в гр. С., ул.”П.” № ., вх.., ет.., който е лична собственост на ответницата, и който е бил “семейно жилище” по смисъла на СК, е бил основно ремонтиран. За извършения ремонт са вложени средства. Изслушаните по делото свидетели за ищеца твърдят, че последният е плащал на работници и майстори за ремонтните дейности, а свидетелите за ответницата заявяват, че през периода на извършвания ремонт ищецът не е разполагал с доходи, с които да плаща ремонта. От представените от ищеца писмени доказателства – договори за покупко – продажба на МПС, договори за замяна на МПС, пълномощни и фактури, ведно с показанията на свидетелите по делото, може да се направи извод, че по повод осъществявани сделки ищецът е бил възмездяван за осъществяваните от него действия по разпореждане с посочените МПС. Тъй като жилището е изключителна собственост на ответницата, то всички подобрения по силата на приращението, съгласно чл. 92 от ЗС, също са станали нейна изключителна собственост. За ищеца е налице правото да потърси от ответницата тази сума, с която тя се е обогатила за сметка на неговото обедняване.

          В обжалваното решение СРС е приел, че общата стойност на извършените подобрения през 2005г., според експертното заключение, е . 842.18 лв. В посочената сума е посочил, че е включена посочената в първоначалното заключение на вещото лице стойност на извършените СМР към 2005г., без стойността за ремонта в тоалетната. По отношение на ремонта в тоалетната е взето в предвид изчислението на вещото лице в допълнителното заключение – 1829.66 лв. Към общата сума е включена и стойността на  ремонта на ел. инсталация от 1716 лв. и стойността на ремонта на ВиК работите – 318 лв., както и топлоизолацията на детска стая - 438.58 лв.

   Въз основа на така описаната фактическа обстановка, съдът е приел, че ищецът няма право на увеличената стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 74 изр.2, вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС добросъвестният владелец и владелецът, извършващ подобрения със знанието на собственика, може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Ищецът не е бил владелец на апартамента – той е бил съпруг на собственицата и като такъв, е извършвал действия по перманентно подобряване на имота, и в собствен интерес. Следователно отношенията им след прекратяване на брака трябва да се уредят по правилата на чл. 61 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Приложение намира общият институт на неоснователното обогатяване, тъй като работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес /на ответницата/, която като собственик би дължала да му върне необходимите и полезни разноски. Но, доколкото управителят /ищецът/ е действал и в свой интерес – да осигури и на себе си, като съпруг на заинтересованата собственица, удобства и  комфорт, то последната отговаря само до размера на обогатяването си.  Тъй като собственикът на недвижимия имот е единият от съпрузите, а не трето лице,  то отговорността му – на собственика /в случая ответницата/ спрямо ищеца е в размер на 1/2 част от прекратената СИО за стойността на направените разходи. С оглед на тези съображения районният съд е приел, че искът е основателен и доказан до размера на  9 921.09 лв. До посочения размер е приел, че претенцията се явява основателна и доказана, а за разликата до претендираните 10 206.61 лв., претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Въззивният съд споделя напълно правните доводи изложени от първоинстанционния съд, които са споделени и от ВКС на РБ с отменителното му Решение, но относно размера на същия намира, че съдът е допуснал неточности при изчислението.

Въззивният съд констатира обаче, че правилната стойност, която съдът следва да вземе предвид е тази констатирана от съдебно-техническата експертиза, изслушана пряко и непосредствено от въззивния съд и назначена съобразно задължителните указания на ВКС. Видно от заключението на вещото лице К. стойността на подобренията извършени от ищеца Е.И.Е., действително са повишили цената на процесния апартамент със сумата от 10 800 лв., като върху тази сума вещото лице е взело предвид и е включило към същата и съответния  процент за овехтяване за 10 години. Така изчислен общия размер на сумата на извършените подобрения в процесния имот през 2005г. възлиза на 10800 лв. или в този размер предявеният иск се явява основателен и доказан. От друга страна съобразно допуснатото от първостепенния съд увеличение на иска в размер на 10 206.61 лева, въззивният съд не може да се произнесе извън петитума на исковата молба и извън това, което е поискано от ищеца, поради което искът следва да се уважи до размера на допуснатото увеличение на иска от ищеца до същата сума в размер на 10 206.61 лева.

 

Следователно като е уважил иска до размера на 9921,09 лв. и го е отхвърлил до размер на 10206.61 лв., решението на РС е неправилно, поради което следва да бъде отменено в отхвърлителната му част до размера на 10206.61 лв., като на ищеца бъде присъдена допълнително още сумата от 285.52 лв.

Върху размера на главницата следва да се присъди и законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на направеното във въззивната жалба на М.Й. възражение, че в случай, че съдът приеме иска за основателен, следва да намали размера на дължимото обезщетение със стойността на движимите вещи и материали, закупувани от ответницата до 5102,68 лв., въззивният съд намира същото за неоснователно, тъй като всички посочени от нея вещи са трайно прикрепени към имота и представляват по същността си подобрения към него.

         Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в останалата му обжалвана част. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззивникът Е.И.Е. е поискал присъждане на разноските, които е направил. С оглед неоснователността на въззивната жалба на М.К.Й., съответно основателността на насрещната въззивна жалба на Е.И.Е., следва М.К.Й. да бъде осъдена да заплати на сумата Е.И.Е. от 645 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ във въззивното производство, от които сумата от 25 лева ДТ за въззивно обжалване, внесена от ищеца по насрещната му въззивна жалба и сумата от 620 лева съобразно представения договор за правна помощ и съдействие под № 087 271/29.09.2015 год. /на лист 34 от в.гр. дело № 1385/2015 год. по описа на СТОС при първоначалното разглеждане на въззивното производство/.

 

На основание чл.78, ал.6 от ГПК осъдената страна - първата въззивница М.К.Й. следва да бъде осъдена за заплати по сметка на Окръжен съд С. сумата от 200 лева, представляваща заплатеното на вещото лице възнаграждение от бюджета на съда.

 

Водим от горните мотиви, С. Окръжен съд 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 327 от 09.04.2015 г., постановено по гр.дело № 3376/2014 г. по описа на С. районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е.И.Е. против М.К.Й.  иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата над 9 921.09 лв. до претендираните 10 206.61 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА М.К.Й.  ЕГН ********** *** да заплати на Е.И.Е. ЕГН ********** ***, още сумата 285,52 лв., представляваща сумата, с която М.Й. неоснователно се е обогатила за извършени през 2005г. подобрения на апартамент № ., находящ се в гр. С., ул.”П.” № ., вх.., ет.., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2014г., до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

ОСЪЖДА М.К.Й.  с п.а. ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Е. с п.а. сумата 645 лв. /шестстотин четиридесет и пет лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция-  адвокатски хонорар и ДТ, съобразно представения списък с разноски.

 

ОСЪЖДА М.К.Й. с п.а. ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Е. с п.а. по сметка на Окръжен съд С. сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща, представляваща заплатеното на вещото лице възнаграждение от бюджета на съда.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: