Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 28                                    25.01.2017 г.                     град Стара Загора

 

                                           В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На двадесет и пети януари 2017 година

в публичното заседание, в следния състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ :          НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                      СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1269 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.222, ал.3 и чл.262 във вр. с чл.143 и чл.150 от КТ.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба вх.№ 5570/30.05.2016г. от бившия работник Д.М.Д. ***, против изцяло негативното за него Решение № 254/16.05.2016г. по гр.д.№ 2024/2014г. по описа на РС- К., обл.С., в която се сочи, че според него същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и не съответства на събраните по делото доказателства. Твърди, че относно предявеният иск по чл.262 във вр. с чл.143 и чл.150 от КТ за изплащане на обезщетение за положен извънреден труд, тъй като той- Д.М.Д. е работил по трудово правоотношение в “Агенция П.”- ООД по трудово правоотношение в периода 03.01.2011г.- 20.02.2012г. на длъжност охранител, на обект „Професионална гимназия по транспорт и транспортен мениджмънт“- гр.К., и тъй като на обекта са работили 3 души, които са поемали нощни дежурства през работната седмица и дневни и нощни дежурства в почивните и празнични дни, не почивали на дадените показания изводите на РС, че са били четирима души(тъй като четвърти човек е дошъл след напускането на Д.Д.), нито изводите, че той- Д.Д. се е явявал на работа от време на време, за да замества отсъстващ служител. Тъкмо обратното твърди свидетелят - когато някой от служителите е отсъствал, другите му колеги са поемали смените. Изводите на РС се основавали и на график за дежурствата, приет като доказателство за ответника, след изричното му заявление, че документи, свързани с посочения период не се пазят, поради изтекъл срок за съхранение. Въпреки това, ответника признал, че копието отговаря на съдържанието на оригиналния документ, но дори и от копието било видно, че във въпросния график имало изписани три имена на служители, а после било добавено четвърто име- кога и от кого не е ясно, но и без експертиза било видно, че почеркът е различен, като това бил графика за последния месец, включен в исковата претенция. Излага подробно своите фактически и правни аргументи в защита на тази си искова претенция против ответника, като счита, че той е имал общо 484 часа извънреден труд за целия период, което изчислено спрямо работната заплата на ищеца и увеличено с 50% (за извънреден труд) сумарно представлявало общо 1176, 12 лв.- т.е. според заверения от ответника график положеният извънреден труд е бил двойно повече от посочения в исковата молба. А относно отхвърлянето на иска по чл.222, ал.3 от КТ- счита, че Писмо изх.№ МП-1 1156/24.04.2013г. на РУСО- С., той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 11.06.2011г. и към тази дата същият е бил в трудови правоотношения с ответника- работодател, а трудовия му договор с работодателя е бил прекратен едва на 20.02.2012г., със Заповед № 2/20.02.2011г., поради което от тогава за него е  възникнало право на парично обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ само при хипотезата на чл.325, т.9 от КТ в размер на 2 брутни трудови възнаграждения за работника, което не било записано в тази Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че по изричното Предписание на Дирекция „И."/ДИТ/- С. работодателят му е заплатил парично обезщетение само по чл.222, ал.2 от КТ, но му дължал и не му бил платил такова и по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на 2 брутни трудови възнаграждения за сумата от общо 480.00 лв. Поради което моли настоящия въззивен съд да отмените напълно атакуваното изцяло негативно за него първоинстанционно Решение на РС- К., да разгледате спора по същество и след като се убедите в основателността на претенциите му, да осъди бившия му работодател “Агенция П.”- ЕООД  да му заплати неизплатените възнаграждения за положен извънреден труд в размер на 699, 84 лв. за  времето от 03.01.2011г. до 31.07.2011г.,  както и да го осъди да му заплати парично обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 2 брутни трудови възнаграждения от общо 540 лв., ведно със законните лихви от датата на завеждане на Исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и разноските му по делото пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е пледоарията на служебния му представител- адвокат по ЗПП, както и подробната му писмена Защита по делото.

 

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.259, ал.1от ГПК не е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от въззиваемия/бившия работодател/ “Агенция П.”- ЕООД. По делото не се е явил негов процесуален представител, не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция и не е представил писмена Защита въпреки дадения му срок.

Настоящият въззивен съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на първоначалната и на допълнителната съдебно- счетоводна експертиза, доводите на всяка от страните и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното- разгледана по съществото си тази въззивна жалба на жалбоподателя/бивш работник/ против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение на РС- гр.К., обл.С. се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като, както в хода на първоинстанционното производство пред РС- К., така и в хода на настоящото въззивно производство пред ОС- С. не се потвърди, установи или доказа, че която и да е от двете му искови претенции за парични обезщетения, като фактическо и правно основание, и в тези им твърдени размери, да са му дължими и неплатени от бившия му работодател/въззиваемия/, както и спрямо акцесорните претенции за мораторни лихви по чл.82- 86 от ЗЗД.

Относно предявеният иск по чл.262 във вр. с чл.143 и чл.150 от КТ за изплащане на парично обезщетение за положен извънреден труд в периода 03.01.2011г.- 20.02.2012г. на длъжност охранител на обект „Професионална гимназия по транспорт и транспортен мениджмънт“- гр.К.- видно от събраните нови писмени доказателства от ОС и приетите без възражения първоначално и допълнително Заключения на ССЕ пред въззивния съд, не се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин твърдението на въззивника, че на обекта са работили 3 души, които са поемали нощни дежурства през работната седмица и дневни и нощни дежурства в почивните и празнични дни, че не са почивали на дадените дни, че било доказано със свидетелските показания пред РС, че са били четирима души(тъй като четвърти човек е дошъл едва след неговото напускане). Не се доказаха с надлежни писмени доказателства и със заключенията на ССЕ, че когато някой от служителите е отсъствал, другите му колеги са поемали смените, тъй като събраните като частни писмени доказателства по делото графици за дежурства през процесния период от време не сочат на това, а други и да е имало, не се пазят от бившия му работодател поради изтекъл срок за съхранението им. В тази връзка не се доказа пред настоящата въззивна съдебна инстанция твърдението на въззивника, че във въпросния график е имало първоначално изписани 3 имена на служители, а после било добавено 4 име, още повече, че и самият въззивник твърди във Въззивната си жалба, че не било ясно въобще кога и от кого това е било евентуално направено, като само се позовава на видимо различните почерци в графика за последния месец от исковата му претенция. Поради което и пред настоящата въззивна инстанция не се доказа от въззивника, че той е имал общо 484 ч. извънреден труд за целия период от време, което изчислено спрямо работната му заплата и увеличено с 50%  за положения извънреден труд, давало сумарно общо 1176, 12 лв., което било двойно повече от претенцията му в исковата молба, но въпреки това дори и той самият не е направил, каквото и да е искане за увеличение размера на тази му искова претенция от първоначално предявените 699, 84 лв.  до твърдените от него за дължими и доказани общо 1176, 12 лв. Предвид на което в тази й част въззивната жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това.

Относно отхвърлянето на иска по чл.222, ал.3 от КТ- въззивният съд счита, че съгласно официалното Писмо изх.№ МП-1 1156/24.04.2013г. на РУСО- С., той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 11.06.2011г., и тъй като към тази дата въззивникът е бил в трудови правоотношения с въззиваемия, като трудовия му договор с работодателя е бил прекратен със Заповед № 2/20.02.2011г. едва от тази дата/20.02.2011г./, поради което от тогава за него е  възникнало право на парично обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, което му е било изплатен изцяло в размер на 2 брутни трудови възнаграждения за работника и без остатък от бившия му работодател, макар и с известно закъснение. Нито пред първоинстанционния РС, нито пред настоящия въззивен ОС се установи и доказа по какъвто и да е начин, че бившият му работодател/въззиваемия/ му дължа и такова парично обезщетение и по чл.222, ал.3 от КТ, тъй като никъде в съдебното производство не се показа, установи и доказа, че е била налице която и да е от законовите хипотези по чл.222, ал.2 от КТ във връзка съответно по чл.325, ал.1, т.9 от КТ или пък по чл.327, ал.1, т.1 от КТ. Поради което и втората му искова претенция по чл.222, ал.2 от КТ в размер на сумата от общо 480.00 лв. се явява изцяло неоснователна и недоказана, въззивната жалба и в тази й част е останала неоснователна и недоказана, поради което следва да се остави без уважение, ведно със законните последици от това.

Поради което въззивният съд намира, че достатъчно подробно, стегнато, мотивирано и доказано в описателната част на атакуваното Решение на РС се съдържат достатъчно фактически и правни обосновки за недължимостта и на двете процесни искови претенции. Предвид на което въззивният ОС- С. счита, че първостепенният РС е стигнал до обосновани, законосъобразни и мотивирани извод, че с отхвърлянето на процесните два иска за главници и за съответните им лихви в атакуваното първоинстанционно Решение се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и то следва да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

С оглед изхода на делото и пред настоящата въззивна съдебна инстанция, всяка страна следва да понесе разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция ОС- С..

 

На основание новите разпоредби на чл.280, ал.2, т.3 от ГПК, актуални към днешна дата/25.01.2017г./, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.222, ал.3 и чл.262 във вр. с чл.143 и чл.150 от КТ, въззивният ОС- С.

 

                             Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 254/16.05.2016г. по гр.д.№ 2024/2014г. по описа на РС- К., обл.С..

         

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред по- горен съд.

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ :