Р Е Ш Е Н И Е

 

30                                     27.01.2017 г.                         гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на четиринадесети декември                  две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

         

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                       

    НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             

 

Секретар П.В. ………………………………………….

Прокурор  ……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

въззивно гражданско дело N 1288 по описа за 2016 година.

 

          Производството е образувано по въззивната жалба подадена от адв. Ж.З. *** като пълномощник на  въззивниците  Й.Г.Д.,  К.Ц.Д., С.А.Б. и К.А.Б., против Решение № 502/11.05.2016год. постановено по гр.д № 6162/2015г. по описа на РС -   Стара Загора, с което се признава за установено по отношение на Й.Г.Д., К.Ц.Д. и К.А.Б., че В.И.Ц. и П.С.Д. са собственици на част от поземлен имот с идентификатор 68850.520.45 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. …, с площ на поземления имот 184 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план: 4740, квартал 438, парцел V; при съседи: 68850.520.44; 68850.520.47; 68850.520.46; 68850.520.40, която част е с площ 24 кв.м. и е заключена между точки 1, 2 и 3 и защрихована с наклонени щрихи във виолетов цвят на скица – Приложение № 3 към заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза /л.107 от делото/, която скица е приподписана от съдебния състав и представлява неразделна част от решението, и се осъждат Й.Г.Д., К.Ц.Д., С.А.Б. и К.А.Б. да предадат на В.И.Ц. и П.С.Д. владението на гореописаната част от имота, както и се осъжда Й.Г.Д., К.Ц.Д., С.А.Б. и К.А.Б. да заплатят на В.И.Ц. и П.С.Д. сумата 390 лева, представляваща разноски по делото.

 

Въззивниците са останали недоволни от решението на първоинстанционния съд, поради което го обжалват в законния срок, като считат, че е неправилно и незаконосъобразно. Излагат подробни съображения. Считат, че съдът е постановил съдебния си акт в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че решението е необосновано, тъй като направените от съда правни изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства.   

                            

Молят да се отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което да отхвърли предявеният от ищците В.И.Ц. и П.С.Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС, против въззивниците като неоснователен и недоказан. Претендират за направените разноски по делото и за възнаграждение за един адвокат, пред двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемите В.И.Ц. и П.С.Д. чрез пълномощника си адв. Е.Е. ***, оспорват въззивна жалба като неоснователна. Считат обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, постановено при съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства и обосновано. Излагат подробни съображения. Считат въззивната жалба за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноските пред въззивната инстанция.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

 

Ищците В.И.Ц. и П.С.Д. твърдят в исковата си молба, че са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.520.45 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед под № РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. …, с площ на поземления имот 184 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план: 4740, квартал 438, парцел V; при съседи: 68850.520.44; 68850.520.47; 68850.520.46; 68850.520.40, който поземлен имот по план за регулация и данъчно записване представлява: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ /парцел/ V-4740  от квартал 438 по ПУП на гр. Стара Загора, утвърден със Заповед 129/22.01.1993 г., с площ на мястото по нотариален акт от 185 кв.м, при граници на същото: север- ул. …; изток - УПИ VI-4742 и УПИ VII-4742, юг - УПИ VII-4742, запад - УПИ IV-4739, ведно с всички подобрения и приращения, както и сградите в него. Имотът придобили на два етапа. През 1997 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, том XXIV, дело 5968/1997г. на Нотариус И.Т., където ищцата П.Д. фигурирала с предбрачната си фамилия – Б., получили по 1/4 ид. ч. от същия. С нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № …, том …, peг. № …, дело … г. на Нотариус И.Т. ищцата П.Д. придобила останалата 1/2 идеална част. Така по силата на извършените в тяхна полза дарения, ищците притежавали съответно 1/4 ид.ч. за В.Ц. и 3/4 ид.ч. за П.Д.. Ответниците били съсобственици на съседния имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.520.47 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Стара Загора, с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. …, с площ на поземления имот 382 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план: 4742, квартал 438, парцел VII; който поземлен имот по документи за собственост представлявал: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ /парцел/ VII-4742 от квартал 438 по ПУП на гр. Стара Загора, утвърден със Заповед 129/22.01.1993 г., с площ на мястото по нотариален акт от 382 кв.м., при граници на същото: север- УПИ V-4740; изток - улица Родопи, юг - УПИ VIII-4743, запад - УПИ IV-4739, ведно със сградите в него. Ответниците се легитимирали като собственици на съседния имот със следните документи: Й.Д. и К.Д. - нотариален акт № 86, т. II, дело 577/1995г. на Нотариус И.Т. и нотариален акт №…, т…., дело …г. на Старозагорския нотариус; а С.Б. и К.Б. - нотариален акт № …, т. …, дело № …г. на Старозагорския нотариус. През юли 2015 г., след като ищците придобили изцяло собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.520.45, решили да подменят за тяхна сметка съществуващата стара и амортизирана лека ограда между собствения им имот и имота на ответниците. За целта наели правоспособен геодезист - инж. Е. Г., член на Камарата на инженерите по геодезия, peг. № 0164, който да трасира, означи и координира границите на имота им. Същият извършил необходимите измервания и означил границите между двата имота, за което бил съставен протокол от 09.07.2015г. Тогава установили, че съществуващата ограда била поставена неправилно, че ответниците били навлезли в имота им без правно основание и владеели част от него. Разговаряли няколкократно с ответниците, включително в присъствието на геодезиста, с цел да уредят доброволно проблема, но същите категорично отказали да им предадат неправомерно завзетата част от собствения им имот. В края на месец юли 2015г. ищците отново потърсили помощта на инж. Е. Г., за да определи размера и границите на неправомерно завзетата и владяна от ответниците част от собствения им недвижим имот. След съответните измервания същият установил, че се касае за оградена реално обособена част с неправилна форма с площ от 24 кв.м., представляваща най-южната част на собствения им поземлен имот с идентификатор 68850.520.45 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, която част била с граници: от юг - ок. 15м. по кадастралната граница с имот с идентификатор 68850.520.47; от запад - имот 68850.520.44, като в тази част границата между собствения на ищците имот и имота на ответниците била изместена в посока юг - север с ок. 4м.; от изток - имотът на ответниците 68850.520.47, като в тази част границата между собствения им имот и имота на ответниците била изместена в посока юг - север с ок. 0,2 м.; от север - собствения ни поземлен имот с идентификатор, съгласно приложената геодезическа снимка. Молят съда да постанови решение, с което да осъди Й.Г.Д., К.Ц.Д., С.А.Б. и К.А.Б., да им предадат владението на собствените им 24 кв.м., представляващи най-южната част на собствения им поземлен имот с идентификатор 68850.520.45 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, която част е с граници: от юг - ок. 15м. по кадастралната граница с имот с идентификатор 68850.520.47; от запад - имот 68850.520.44, като в тази част границата между собствения им имот и имота на ответниците е изместена в посока юг - север с ок. 4м.; от изток - имотът на ответниците 68850.520.47, като в тази част границата между собствения им имот и имота на ответниците е изместена в посока юг - север с ок. 0,2 м.; от север - собствения им поземлен имот с идентификатор и е заключена между точки 1, 3, 14, 13, 12 и 11 на приложената геодезическа снимка. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Ответниците Й.Г.Д., К.Ц.Д., С.А.Б., К.А.Б. заявяват, че не оспорват изнесените от ищците факти относно това, че страните са собственици на съседни недвижими имоти, както и че всички те, при условията на съсобственост, притежават правото на собственост върху имот с идентификатор 68850.520.47 по кадастралната карта и регистрите на гр.Стара Загора, находящ се на адрес гр. Стара Загора, ул. Родопи 61, по силата на посочените в исковата молба нотариални актове. Оспорват обаче собствеността на ищците, както и протокол от 09.07.2015г., издаден от инж. Е.Г., относно истинността на изнесените в него факти. Не отговаряло на истината отразеното в протокола, че ответниците навлезли неоснователно в дворното място на ищците. „Реално обособената част" с площ от 24 кв.м, представляваща най-южната част от съсобствения на ищците имот, ответниците владеели и ползвали спокойно и несмущавано, считано от 89г. когато Й. и К.Д. придобили правото си на собственост, а сем.Б., считано от 1995г. Оградата, която описвали ищците, съществувала отпреди 1989г. и никои от ответниците не бил изграждал или местил оградата в продължение на повече от 26г. В дворното място на ищците по продължение на въпросната ограда техният праводател И.Д. бил изградил стопански постройки, отделно от това съществувала денивелация между двата имота, отразена на скиците и реално ищците не можели да ползват процесиите квадрати, поради това и там където се намирала оградата било единственото място, където тя можела да бъде изградена и реално положена оградата от ищците. Наследодателят на ищците И.Д. не бил собственик на посочените от ищците 24кв.м., поради което същият не би могъл да прехвърли посоченото от ищците правото на собственост. Същият е бил собственик само на 152 кв.м по документите за собственост. Поради тази причина считат предявеният иск за неоснователен. Предвид гореизложеното правят възражение за придобиване по давност от тях в общ дял на „реално обособената част" с площ от 24 кв.м, представляваща най-южната част от съсобствения на ищците имот, описана в исковата молба, тъй като реално я владеели несмущавано повече от 26г. и били оградили същата, като я считали за своя. Алтернативно, в случай че не бъде прието възражението им за придобиване на описания в исковата молба недвижим имот по давност, считат, че искът е неоснователен и на друго основание. В исковата молба неправилно не бил изследван от ищците въпросът за приложената през годините регулация на съседните имоти, които преди делбата през 1989г. били един общ имот. Собствениците на имот 520.46 били съделители с ищците и в годините имали прилагана регулация, съобразно одобрените от Община Стара Загора, регулационни планове и от двата имота, собственост на страните по делото. Дори имотът на ищците бил образуван от гореописания недвижим имот. Видно от регулационния план, утвърден със Заповед № 1117/27.04.1961г., съседната им граница била на съвсем различно място. По старите планове в общ парцел били отредени и включени имоти с № V-4740, VI-4741, VII 4742, в кв.438 по плана на града, съсобственици на които през годините са били различни лица и квадратурата на имотите също се била променяла в годините поради неприложена регулация. Ищците, като правоприемници на И.В.Д. и Н.Г.Д., не били представили доказателства на каква част от имота общо са били собственици техните праводатели, какво право на собственост са притежавали, тъй според представените документи се легитимирали като собственици с документ за собственост нотариален акт № …г. Видно от представения от тях нот.акт № 17/97г. за имота имало водено дело за  делба и като доказателство за собствеността пред нотариуса бил представен от праводателя им протокол по гр.д № 2698/1974г. по описа на СтРС. Разполагали като доказателство с НА под № 138/1968г. и Протокола по гр.д № 2698/1974г., по силата на които праводателят на ищците притежавал право на собственост общо в размер на 152 кв.м., но за останалите 33 кв.м документ за собственост липсвал. Видно от данните по регулационните планове за техния имот квадратурата варирала от 100 кв. до 184кв.м по нот.акт № 17/97г., до 177 кв.м по скица, а в една от скиците бил 180 кв.м, като по същия начин бил записан имотът на ответниците - по нот.акт № …, том …, н.д № …г. имотът бил с площ 386кв.м., а впоследствие по протокол за съдебна делба от 30.05.1989г. - с площ 382кв.м., по скица според регулацията - 379кв.м. Същото се отнасяло и за имот 520.46 - по регулация бил 194кв.м., по скица била определена площ 202 кв.м. За двата съседни имота по регулация били съставени нот.акт № 54/68г. и нот.акт № 76/65г., като общо за имот 3177 и 3176, които били идентични с имот VII -4742 и VI 4741, общата квадратура била 894кв. +65кв.м =959кв.м. От представените от ищците документи изобщо не ставало ясно как е образуван имотът им. Считат протокол от 30.05.1989г. по гр.д № 1308/1989г. за нищожен, тъй като посочената в него квадратура за ищците от 185 кв.м не отговаряла на правото на собственост на И. и Н.Д. и нямало доказателства същите да са уравнили в пари дяловете на останалите съсобственици, нито че била приложена регулация за имота. Оспорват истинността на представената декларация от ищците от 09.07.1979г. тъй като същата не била вписана, не съдържала конкретна квадратура и липсвало отбелязване за кладенец върху плана за процесиите имоти, поради което декларацията отразявала единствено договореност за стойността на строителни материали. Поради това молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да им присъди  направените по делото разноски.

 

От събраните по делото доказателства се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба № …, т…., дело № … от …г. А.П.М. придобива нива от 330 м2 в местност „Чадър могила", землище на град Стара Загора, отделено от цяла нива от 2.5 дка, при граници и съседи описани в акта за собственост. С нотариален акт за собственост придобит по регулация № …, т…., дело № …от …г., А.П.М., И.Г.Г. и И.Д.С., придобиват по силата на дворищна регулация правото на собственост върху 168 м2 собственост на ГОНС. С тази площ собственият им парцел ІV-3176, 3177 се окръглява на 894 м2. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № …, т…., дело № …от …г., И.Д.Г. и И.Г.Г. продават на И.В.Д. и Н.Г.Д. 87/887 м2 ид.части от нива от 200 цялата от 2.5 дка, а сега дворно място представляващо парцел ІV-3177, 3176 в кв.438 цялото място от 887 м2, находящо се в град Стара Загора, ул."…" № …, както и втория етаж от жилищната сграда находяща в имота. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 54, т.1, дело № 1806 от 1968 г., И.Г.Г. и И.Д.С. придобиват по силата на дворищна регулация 65 м2 за изравняване на дяловете им в съсобственото им дворно място с А.П.М. парцел ІV-3176, 3177, имоти пл.№№ 3176 и 3177 в кв.438 по плана на град Стара Загора.

С протокол за доброволна делба от 1974 г. на Старозагорски районен съд, Н.Г.Д. и И.В.Д., придобиват от И.Г.Г. и И.Д.Г. двуетажна масивна жилищна сграда находяща се в град Стара Загора, ул."…" № … застроена в северозападната част към улица „Легендарна" на дворно място от 880 м2, представляващо парцел ІV-3176, 3177 в кв.438.Получават в дял 65 м2 ид.част от цялото дворно място, които са били придобити по силата на регулация.С продадените преди това 87 м2, Невена Георгиева Доброволова и Иван Вълков Доброволов стават съсобственици на общо 152 м2 от целият парцел ІV-3176, 3177. С нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № …, т…., рег.№ …, дело № …от …г., П.С.Д. придобива от П.П.Д., Г.А.Г., И.А.Г. и Н.С.М. 1/2 ид.части от поземлен имот с идентификатор № 68850.520.45 в град Стара Загора, ул."…" № …, имот с площ от184     м2, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м„ както и с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 124 м2 представляваща имот с идентификатор № 68850.520.45.1. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …, т…., дело № …от …г., Й.Г.Д. и К.Ц.Д. придобиват от З.Г.А., 1/2 ид.част от дворно място от 382 м2, находящо се в град Стара Загора, ул."…" № …представляващо парцел VІІ-4742 в кв.438 по плана на града, както и гаража построен в южната част на дворното място, южно от жилищната сграда.

С нотариален акт № …, т…., нот.дело № …от …г., за покупко-продажба на недвижим имот, С.А.Б. и К.А.Б., придобиват от Г.А.П., 1/4 ид.части от дворно място от 376 м2 представляващо парцел VІІ-4742 в кв.438 по плана на гр.Стара Загора, както и първия етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 93 м2 заедно с всички общи части от сградата и прилежащите им площи.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № …, т….дело № …от …г., И.В.Д. и Н.Г.Д. подаряват на В.И.Ц. и П.С.Б., дворно място от 185 м2, находящо се в гр.Стара Загора, ул."…" № …представляващо парцел N/-4740 в кв.438 по плана на гр.Стара Загора, заедно с двуетажната масивна жилищна сграда.

С протокол за доброволна делба от 30.05.1989 г. на Старозагорски районен съд, са образувани общо три дяла, както следва: Дял I: И.В.Д. и Н.Г.Д. получават дворно място от 185 м2, находящо се в град Стара Загора, ул. …" № … и представляващо парцел N/-4740 в кв.438 по плана на град Стара Загора; Дял II : И.Г.Г. и И.Д.Г. получават дворно място от 194 м2 находящо се в град Стара Загора представляващо парцел \Л-4741 в кв.438 по плана на град Стара Загора; Дял III : З.П.М.- за 1/ 2 ид. част, Т.А.Г. - за 1/4 ид.част и Г.А.П. - за 1/4 ид.част получават дворно място от 382 м2 находящо се в град Стара Загора, ул."…" № … представляващо парцел N/11-4742 в кв.438 по плана на град Стара Загора.

С нотариален акт за замяна № …, т…., дело № …от …г, на Й.Г.Д. и К.Ц.Д. е прехвърлено правото на собственост от Т.А.Г., на 1/4 ид.част от дворно място от 376 м2 находящо се в град Стара Загора, ул."…" № …, представляващо парцел VІІ-4742 в кв.438 с площ от 382 м2, заедно с втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда. С нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № …, т…., рег.№ …, дело № …от 2015 г., П.С.Д. придобива от П.П.Д., Г.А.Г., И.А.Г. и Н.С.М. 1/2 ид.части от поземлен имот с идентификатор № 68850.520.45 в град Стара Загора, ул."…" № …, имот с площ от 184 м2, с трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване до 10 м„ както и с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 124 м2 представляваща имот с идентификатор № 68850.520.45.1.

       

От показанията на разпитаните по делото свидетели пред първостепенния съд, се установява, че между страните още от 1974 г. започнали споровете, първо за кладенеца, който бил затрупан, а после и за местата. През 1989г. било заведено делото за делба. Свидетелите Т.Д. и П.Д. установяват, че квадратурата на имота на ищците била 153 кв.м. Свидетелката П.Д. уточнява, че квадратурата на имота преди делбата е била 152 кв.м, а след делбата мястото станало 185 квадрата. Свидетелката твърди също, че от техника, който измервал имота разбрали, че имат да вземат 24 кв.м от южните съседи. Свидетелите Д., Г. и И. установяват, че оградата между двата съседни имота е положена много преди 1989г. и от тогава съществува на това място и не е местена.

 

Със Заповед под № 1376 от 13.04.1988 г. на кмета на Община Стара Загора е одобрен кадастрален и регулационен план на град Стара Загора. Със Заповед с № 177 от 23.01.1993 г. на Кмета на Община Стара Загора е одобрено частично изменение на регулационен план на кв.438 по плана на град Стара Загора. Със Заповед под № РД-18-73/19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри на град Стара Загора , в случая кадастрален район 520.

 

От заключението на назначената, изслушана и приета от въззивния съд съдебно - техническа експертиза от 06.12.2016 год. /листи 59 – 63 от делото/, се установява, че въззивниците И.В.Д. и Н.Г.Д. са придобили от И.Г.Г. и И.Д.Г. на основание нотариален акт № …от … г. 87/887 м2 ид.части от дворно място, представляващо парцел ІV-3176, 3177 в кв.438, целият парцел от 887 м2. С протокола за доброволна делба от 1974 г. на Старозагорски районен съд, Н.Г.Д. и И.В.Д., придобиват от И.Г.Г. и И.Д.Г. 65 м2 ид.част от цялото дворно място, които са били придобити по силата на регулация. С продадените преди това 87 м2, Н.Г.Д. и И.В.Д. стават съсобственици на общо 152 м2 от целият парцел ІV-3176, 3177. Общо към 1974 година, при действието на регулационния план от 1961 г., общата придобита площ на ищците е 152 м2. УПИ V-4740 в кв.438 по сега действащия регулационен план е образуван от западната част на имот пл.№ 3177 и северозападната част на имот пл.№ 3176 по плана на град Стара Загора одобрен със заповед от 1961 година. Към момента на подаването на исковата молба, по образуването на дело № 1308 от 1989 г. за делба на недвижими имоти приложено по делото, са посочени справки попълнени от комисия по „ТСУС", в които дворните места предмет на делбата са описани със съответните им площи. Същите са както следва: Справка с рег.№ 94-03-1672 от 25.05.1989 г., за парцел VІ-4741 в кв.438, дворно място от 194 м2.-Справка с рег.№ 94-03-1673 от 25.05.1989 г., за парцел V-4740 в кв.438, дворно място от 177 м2.-Справка с рег.№ 94-03-1674 от 25.05.1989 г., за парцел VІІ-4740 в кв.438, дворно място от 386 м2.По делото са приложени и декларации за имотното състояние на всеки един от съделителите, участващи в производството по делбата на недвижими имоти.В тях са описани същите площи на имотите посочени и в справките посочени по-горе.

В скицата приложена по делото за доброволна делба, имотите предмет на делбата са описани с придаваемите и с отчуждаемите площи, които не са верни. Към този момент се взема в предвид придаваемото от парцел VІ-4741 към парцел VІ-4740 и придаваемото от V-4740 към VII-4742. В последствие при действието на Закона за устройство на територията, собствениците на УПИ V-4740 в кв.438, са се възползвали като са променили границите си съгласно § 8, ал.2, т.З/ вътрешните регулационни линии на имотите да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти/. При действието на Закона за териториално и селищно устройство делбата е извършена с действията при отчуждаване и придаване на определени площи от парцели или дворни места с протоколи по чл.265 от ЗТСУ, издавани от общинската администрация за оценката на определените площи на имотите. При издаването на протокола за доброволна делба по гражданско дело № 1308 от 1989 г., са взети в предвид площите на имотите, които грешно са изчислени и освен това като такива са грешно и отразени в последствие и в протокола за делба от съдебния състав.

Налице е грешка в заснемането на кадастралните граници, при създаването на кадастралния план, одобрен със Заповед № 1376 от 13.04.1988 г. При заснемането на границите на място, са заснети така оградените и означени граници и чупки на имотите, които означения като граници после са нанесени на плана, а заинтересованите страни не са видели или обжалвали при съобщаването му. Тази грешка в последствие се натрупва, тъй като тя не е коригирана при одобряването на последващите планове - регулационен от 1993 година и кадастрална карта от 2007 година. В Комбинираната скица-Приложение 2 от първото заключение/лист 105 от делото/ е показано положението на процесиите имоти към плана от 1961 г. и 1988 г. С кафяв цвят е отбелязана кадастралната граница от север на парцел ІV-З176, 3177 в кв.438 по плана от 1961 г. По плана от 1988 г. е видно, че същата такава граница е вече на приблизително 8 м. по на юг. От парцел ІV-3176, 3177 в кв.438 по плана от 1961 г., са образувани новите парцели V-4740, VІ-4741 и VІІ-4742 в кв.438 по плана от 1988 година.

Ищците не разполагат с документ за собственост за покупката на повече от 152 м2, описани в приложените нотариални актове.Описаната площ от 177 м2 в скицата приложена към протокола за делба от 1989 г. и справките от община Стара Загора приложени към него, е разликата от 152 м2 до 177 м2, а именно 25 м2 или 26 м2 спорни в настоящото производство. В последствие при приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри от 2007 г., площта на имота- с идентификатор № 68850.520.45 е увеличена с 7 м2 до 184 м2, който имот е идентичен на УПИ V-4740 в кв.438 по действащия регулационен план от 1988 г. и частичната промяна от 1993 година.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Фактическия състав на иска по чл.108 от ЗС съдържа три кумулативни изисквания: 1. доказване на правото на собственост на ищеца; 2. осъществяване на владение върху имота от страна на ответника; 3. липсата на правно основание за това владение, ако е налице такова. Трите елемента следва да се установят от ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване. Правото да се ревандикира един имот принадлежи на неговия собственик. Ето защо първата от предпоставките за уважаване на иска по чл.108 от ЗС е ищецът да се легитимира като собственик на вещта предмет на иска.

 

В настоящия случай въззивният съд счита, че първата предпоставка от фактическия състав на чл.108 от ЗС не е налице. Ищците не са придобили правото на собственост върху спорния недвижим имот, с площ от 24 кв.м, представляваща най-южната част от съсобственият на ищците имот, описана в исковата молба по силата на делбеният протокол от 1989г. Това е така, защото, ищците не доказаха, правото на собственост на праводателя си Д.. И.В.Д. и Н.Г.Д. купуват с нотариален акт №…г. от И.Д.Г. и И.Г.Г. 87/887 идеални части от нива от 200 кв. м., дворно място, представляващо урегулиран парцел 1У-3177, 3176, цялото от 887 кв. м. ПИ 68850.520.45 е образуван от западната част на имот 3177 и северозападната част на имот 3176 от плана на гр. Стара Загора от 1961 г. предадени са им и закупуват още 65кв.м и общо придобитото от тях право на собственост е в размер на 152 кв.м. Установи се безспорно, че ищците не са придобили чрез прехвърлителен способ или заплащане разликата  от 152кв.м до 185кв.м нито са уравнили дела на останалите съделители, едните от които са праводателите на ответниците. Ищците не могат да се легитимират като собственици на 185 кв.м след делбата през 1989г, тъй като делбеният протокол е нищожен, като противоречащ на закона и накърняващ добрите нрави-чл.69, ал.2 от ЗН. В този случай са приложими постановките на Тълкувателно решение № 3/2013 г. по т.д № 3/201Зг. на ОСГК, според което ако стойността на полученият от някой от съделителите съсобственици реален дял значително се различава от стойността на дела му в съсобствеността, съдебната делба-спогодба следва да съдържа и клауза за начина, по който се извършва уравняването. В случаят 24кв.м площ не е незначително несъответствие.

 

Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, договорите при които противоречат на закона са нищожни. От това се налага извода, че сключената по дело № 1308/1989г. по описа на СтРС, спогодба е нищожна и не е породила целените от страните правни последици. В този смисъл са Решение №1467/27.11.2006г.по гр.д 2079/2005г. на ВКС, І ГО, Решение №1495/16.01.2007г. по гр.д № 2187/2005г на ІV ГО, Решение № 11 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 447/2011 г, III ГО., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В производството по ревандикационен иск страната следва да изчерпи всичките си възражения, включително и за нищожност на сделката, на която другата страна основава правата си върху имота. След като не е възникнало правоотношение по договора за спогодба, поради нищожността му, в полза на ищеца не се е породило и правото да придобие собствеността върху спорните 24кв.м тъй като нормата на чл.26, ал.2 от ЗЗД е императивна, съдът дължи служебно произнасяне относно валидността на съглашението, на чиито последици страните се позовават. Когато договора е нищожен, претендираните правни последици не следва да бъдат зачетени, дори да няма изрично позоваване на нищожността от страна в процеса. Нищожен е договорът - спогодба за делба по силата на който съделителят не получава имота или парично уравнение. В тази насока е налице съдебна практика - Решение с № 762/28.11.2002г. по гр.д № 339/2002г. на І ГО, на ВКС, Решение № 59 от 08.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 596/2012 г, II ГО, ГК, Решение № 86 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 110/2009 г, II ГО, ГК. За да се проведе успешно иска по чл. 108 ЗС, законодателят е предвидил три кумулативно предвидени предпоставки, като първата от тях е ищецът да установи, че е собственик на спорния имот. Защитата на ответника по оспорване на активната легитимация има за цел да обори основанието, на което ищецът поддържа да е придобил правото на собственост, независимо дали претендира той да е носител на спорното право на собственост. При релевирано производно придобиване е възможно ответникът да обори активната легитимация косвено, като отрече притежанието на правото от праводателя на ищеца, при което оспорване ищецът следва да установи и правата на своя праводател към момента на разпоредителната сделка. В производството по чл. 108 ЗС ответникът се брани против активната материална легитимация на ищеца, като поддържаното от него правоизключващо възражение е допустимо и следва да бъде разгледано с оглед факта, че същият се намира в спорния имот. Без значение е обстоятелството, че тази фактическа власт е без основание, с оглед липсата на първата от предвидените в чл. 108 ЗС кумулативно предвидени предпоставки - ищецът да е собственик. При предявен иск по чл. 108 ЗС, ищецът има доказателствената тежест да установи твърдяното от него право на собственост, поради което при липса на тази предпоставка ревандикационният иск и обусловения от него иск за заплащане на обезщетение за ползването на имота са неоснователни. /Решение № 87 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 436/2012 г, IV ГО, ГК./ Допустимо е предявяването на иск за нищожност на договор, по който ищците не са страна, щом решението по него ще се отрази на тяхната имуществена сфера.

 

Ответниците се легитимират като собственици и владелци на спорните 24 кв.м от 1989г., като считат същите за свои и ги владеят повече от 27 г. Въпреки възникналите спорове, които свидетелите установяват, ответниците не са предприели доброволното предаване на спорната част от имота на ищците, а считат тази част от имота за своя. На ответниците и техните праводатели не е заплатена от ищците и техните праводатели цената на спорните 24кв.м, което означава, че не е уравнен делът им при делбата.

 

Настоящата инстанция намира, в тази връзка, че не е налице и третата предпоставка за уважаването на иска на въззиваемите, а именно, че ответниците владеят процесния недвижим имот без правно основание за това. Както бе посочено и по-горе делбеният протокол от 1989г. е непротивопоставим на ответниците. Същият не може да породи вещно правен ефект, т.е. съделителят не може да стане собственик и да придобие значителен дял, без да уравни делът на останалите съделители. Същото се отнася и за прилагане на регулацията, ищците не са заплатили на съсобствениците равностойността на процесните 24 кв.м , поради което не могат ги придобият съобразно § 8. (1) от ЗУТ, според която разпоредба, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. В този смисъл е ТР № 3 от 28.03.2011г. по тълк. д. № 3/2010г. на ОСГК на ВКС.

 

Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ищците, че ответниците не са придобили имота по давност. По делото безспорно е установено, че иск против ответниците не е предявяван. От 1989г. до датата на подаване на исковата молба в съда давността не е прекъсвана от страна на ищците и техните праводатели, за период повече от 27г. В този смисъл е Решение № 91 от 2.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 713/2009 г, II ТО, ТК.

 

Според легалната дефиниция на чл. 68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт (соrрus) върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя (аnimus). /Решение № 10 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 334/2012 г, I ГО, ГК, постановено по чл. 290 ГПК/. Основанията за прекъсване на давността, изчерпателно уредени в чл. 116 от ЗЗД, са приложими по отношение на придобивната давност по силата на чл. 83 ЗС, който изрично препраща към тях. Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда /нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ или оттегляне на иска/. В този смисъл е и Решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 681/2012 г, I г. о., ГК, по чл. 290 ГПК. Прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. "б" ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното.

 

С оглед определената доказателствена тежест, ищците в настоящото   производство   не   успяха   да   установят   правото   си   на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот, тъй като техният праводател не е разполагал с правото на собственост върху имота, за разликата от 152 кв.м до 185 кв.м, за да може да им го прехвърли. В тежест на ответниците бе да установят, че владеят спорната част на правно основание, което сториха, поради което основателно се явяват възраженията им за придобиване правото на собственост върху спорната част на производно основание и на първично основание - придобивна давност.

 

От изложеното по – горе следва заключението, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като бъде отхвърлен предявения иск за собственост.

 

        На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемите и ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивниците направените от тях разноски по делото, пред двете съдебни инстанции, общо в размер на 3135 лева. Общият размер на разноските направени от въззивниците пред двете съдебни инстанции възлиза на 3135 лева, от които сумата от 1625 лева, представляваща направените от въззивниците разноски пред настоящата инстанция, представляващи държавна такса за въззивно обжалване и възнаграждение за един адвокат за всеки един от четиримата въззивници – съответно за първите двама въззивници адв. М.З. от АК-Стара Загора и адв. Ж.З. за вторите двама въззивници адв. Ж.З. ***, съобразно представените с въззивната жалба четири броя договори за правна помощ и списък на разноските по чл.80 от ГПК пред въззивната инстанция. Направени са разноски по делото пред първата инстанция от ответниците - въззивници общо в размер на 1510 лева, като пред същата са представени  отново 4 /четири/ броя пълномощни и договори за правна помощ от 08.04.2014 в писмен вид на адв. Матей Златанов за първите двама ответници и за адв. Ж.З. за останалите двама ответници /на листи 53-56 от първоинстанционното дело/, от които е видно, че адвокатския хонорар от по 300 лева за всеки един от четиримата ответници е заплатен своевременно и в брой за тази инстанция.

        В съдебно заседание пред въззивиния съд на 14.12.2016 год. Пълномощникът на ищците - въззиваеми адв. Е. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивниците пред настоящата въззивна инстанция. Съдът намира, че това възражение се явява неоснователно, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.1 (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. Налага се извода, че възнаграждението на ответниците е определено в минимален размер съобразно изискванията на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                   

       Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 502/11.05.2016год. постановено по гр.д № 6162/2015г. по описа на Районен съд - Стара Загора като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.Ц. *** и П.С.Д. *** ПРОТИВ Й.Г.Д. ***, К.Ц.Д. ***, С.А.Б. *** и К.А.Б. ***, искове за признаване за установено по отношение на Й.Г.Д., К.Ц.Д., С.А.Б. и К.А.Б., че В.И.Ц. и П.С.Д. са собственици на част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.520.45 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. …№ …, с площ на поземления имот 184 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план: 4740, квартал 438, парцел V; при съседи: 68850.520.44; 68850.520.47; 68850.520.46; 68850.520.40, която част е с площ 24 кв.м. и е заключена между точки 1, 2 и 3 и защрихована с наклонени щрихи във виолетов цвят на скица – Приложение № 3 към заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза /л.107 от делото/, която скица е приподписана от съдебния състав и представлява неразделна част от решението, за осъждане Й.Г.Д., К.Ц.Д., С.А.Б. и К.А.Б. да предадат на В.И.Ц. и П.С.Д. владението на гореописаната част от имота, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА В.И.Ц., ЕГН ********** *** № …и П.С.Д., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Й.Г.Д., ЕГН********** ***, К.Ц.Д., ЕГН********** ***, С.А.Б., ЕГН********** *** и К.А.Б., ЕГН********** ***, сумата в размер на 3135 лева /три хиляди сто тридесет и пет лева/, представляващи направените от въззиваемите разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на РБ при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: