Р Е Ш Е Н И Е

 

14                                  12.01.2017 г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на тридесети ноември                                   две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

         

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                       НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             

 

Секретар П.В. ………………………………………….

Прокурор  ……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1410 по описа за 2016 година.

 

                             Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

          Производството е образувано по въззивната жалба на Таньо С.М., подадена чрез адв. И.Т., против решение под № 36 от 26.05.2016г., постановено по гр.дело № 348/2015 г. на Чирпанския районен съд.

 

          Въззивникът счита, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и моли да бъде отменено. Излага съображения, в които обсъжда показанията на разпитаните по делото свидетели.

 

Въззиваемият „Конекс тива – агро”  ООД – с. Оризово чрез пълномощника си адв. В.Т., взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, недопустима и незаконосъобразна. Излага подробни съображения.

 

          Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенцията заявена във въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да му присъди направените в производството разноски. 

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.

 

          В исковата и уточняващите молби, предявени от въззивника Т.С.М., чрез адв.И.Т. *** против въззиваемия КОНЕКС ТИВА - АГРО ООД, с.Оризово с управител М.Д.М. се твърди, че ищецът, брат му М.С.М. и сестра му Ганка Славова Тосева от години предоставяли под наем земеделска земя на КОНЕКС ТИВА АГРО ООД, като всяка година подновявали договора. Твърди се, че през 2014г. когато отишли да получат полагаемите им се суми, попитали в управлението на фирмата, кога ще подпишат договора, като им отговорили, че ще го подпишат по-късно, за което ще им се обадят, но не се обадили. Твърди се, че на 23.10.2014г. починал брата на въззивника – М.С.М., като в тази връзка по повод продажба на оставената им в наследство от починалия им брат гарсониера, ищецът и сестра му от предварително извадената от нотариуса разпечатка (справка по лице) разбрали, че на техните имена – Г.С.Т., М.С.М. и Т.С.М. и с техните ниви, представляващи поземлени имоти № 025016 и № 025017 имало вписани арендни договори, със срок от 10 години с КОНЕКС ТИВА АГРО ООД, под номера в имотните партиди, съответно 63635 и 63636. Въззивника и сестра му веднага отишли в управлението на КОНЕКС ТИВА АГРО ООД където им показали посочените арендни договори, подписани от лице с име Лисикова, на която ищецът бил забравил първото име и която била представила пълномощни, подпечатани с кметски печат. Ищецът твърди, че нито той, нито сестра му са изразявали воля, респ. са упълномощавали когото и да било, да сключва договори за аренда от тяхно име с ответното дружество, както й че пълномощното, с което е бил сключен процесният аренден договор, представлява неистински /фалшив/ документ. Молят съда да постанови нищожността на договор за аренда на земеделска земя от 31.10.2013г. с нотариална заверка на подписите от нотариус Л.И., с район на действие - Районен съд гр.Чирпан, peг.№ 090 на НК на РБ на 30.10.2013 год. под № 5280, вписан в Агенцията по вписванията при РС гр.Чирпан, рег.№ …, том …, № …, том …, №…, вх.р.№…от …г. поради липса на изразена воля и съгласие от страната – арендодател.

 

Ответникът взема становище, че искът, предмет на настоящото дело е недопустим, предвид липсата на пасивна легитимация по отношение на въззиваемия юридическото лице КОНЕКС - ТИВА АГРО ООД, което не може да носи наказателна отговорност. Излага се, че с нотариално заверено Пълномощно с peг.№ 158 от 22.08.2013г. тримата съсобственици на процесната земеделска земя, включително и въззивника Т.М. били упълномощили лицето В.Л. да сключи от тяхно име и за тяхна сметка аренден договор за отдаване под аренда на процесната земеделска земя. Упълномощената В.Л., в изпълнение на предоставените й с цитираното пълномощно права от страна на тримата упълномощители - арендодатели  сключила процесният договор за аренда на земеделска земя, с който били предоставени под аренда две ниви, представляващи съответно имот № 025017 и имот № 025016 с обща площ от 34,987 дка на КОНЕКС - ТИВА АГРО ООД, в качеството на арендодател, който договор за аренда бил нотариално заверен и надлежно вписан в Агенцията по вписванията при Районен съд гр.Чирпан. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

            

Между страните не се спори, че ищецът Т.С.М. и сестра му Г.С.Т. са съсобственици на земеделски земи - нива, представляваща поземлен имот № 025016 с площ от 25,479 дка, в местността „Бостанлък“ в землището на с.Опълченец, обл.Стара Загора, при описани в исковата молба /ИМ/ имотни граници, както и на нива, представляваща поземлен имот № 025017 с площ от 9,508 дка, в местността „Бостанлък“ в землището на с.Опълченец, обл.Стара Загора, при описани в ИМ имотни граници, предмет на процесният договор за аренда.

 

От представения договор за аренда на земеделска земя от датата 31.10.2013 год. с нотариална заверка на подписите от нотариус Л.И., с район на действие - Районен съд гр.Чирпан, peг.№ 090 на НК на РБ на 30.10.2013г. под № 5280, вписан в Агенцията по вписванията при РС гр.Чирпан, рег.№ …, том …, № …, том …, № …, вх.р. № …от …г. с предмет гореописаните земеделски земи се установява, че договорът е бил сключен между М.Д.М., в качеството му на управител на КОНЕКС ТИВА АГРО ООД, ЕИК:123161589, като арендатор и Г.С.Т., М.С.М. и ищецът Т.С., чрез пълномощника В.Г.Л., упълномощена с Пълномощно с нотариална заверка на подписите от 22.08.2013г. на Кмета на с.Оризово, общ.Бр.Даскалови, рег.№ 158, като арендодатели за срок от 10 стопански години.

Между страните по делото не се спори, че процесните земеделски земи се арендуват от въззиваемия КОНЕКС ТИВА АГРО ООД, ЕИК:123161589.

По делото е представено заверено копие на Пълномощно с нотариална заверка на подписите от 22.08.2013г. на Кмета на с.Оризово, общ.Бр.Даскалови, рег.№ 158. По искане на въззивника, съдът е открил производство по оспорване на автентичността на подписите, положени от Г.С.Т., М.С.М. и Т.С.М. в Пълномощно с нотариална заверка на подписите от 22.08.2013 г. на Кмета на с.Оризово, общ.Бр.Даскалови, рег.№ 158, като частен документ.

 

С оглед на гореизложените факти въззивният съд възприема от правна страна следните доводи:

Изхождайки от очертаните в исковата и уточняващите молби - предмет на спора и вид на търсената защита, както и от направената конкретизация в съдебно заседание, съдът счита, че е предявен иск с правна квалификация чл.26, ал.2 от ЗЗД, за признаване на недействителност /нищожност/ на договор за аренда на земеделска земя от 31.10.2013г. с нотариална заверка на подписите от нотариус Л.И., с район на действие - Районен съд гр.Чирпан, peг.№ 090 на НК на РБ на 30.10.2013г. под № 5280, вписан в Агенцията по вписванията при РС гр.Чирпан, рег.№ …, том …, № …, том …, № …, вх.р.№ …от …г. поради липса на воля и съгласие на страната – арендодател.

 

Относно правната легитимация на страните по делото Окръжният съд намира следното: Въззиваемият КОНЕКС ТИВА АГРО ООД, ЕИК:123161589 се явява страна по договор за аренда на земеделска земя, с предмет - нива, представляваща поземлен имот № 025016 с площ от 25,479 дка, в местността „Бостанлък“ в землището на с.Опълченец, обл.Стара Загора, при описани в исковата молба /ИМ/ имотни граници и нива, представляваща поземлен имот № 025017 с площ от 9,508 дка, в местността „Бостанлък“ в землището на с.Опълченец, обл.Стара Загора, при описани в ИМ имотни граници, откъдето следва и неговата пасивна процесуална легитимация по делото. Между страните не се спори, че въззивникът Т.С.М. и сестра му Г.С.Т. са съсобственици на посочената земеделска земя, предмет на процесният договор за аренда, откъдето следва и неговата активна процесуална легитимация по делото.

Относно правния интерес на въззивника и ищец:

Нищожността на сделките настъпва по право и всеки може да се позове на нея. Нищожността може да се установи и с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат с действието на сделката, за която се твърди, че е нищожна, поради което съдът счита, че за въззивника е налице правен интерес да предяви посоченият иск. Именно всички тези обстоятелства обосновават и правния интерес на ищеца за предявяването на иска, а обстоятелството че е уважен частично иска му обосновават и правния му интерес на въззивник – да обжалва първоинстанционния съдебен акт.

 

Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Липсата на воля/съгласие означава - съзнавана липса на воля на едната или на двете страни по договора за постигането на правните последици от сключването на договора. В тежест на въззивника е да докаже наличието на основание за прогласяване на нищожността. В настоящото производство ищецът не доказа, че договорът за аренда страда от порок, който го прави нищожен.

От събраните по делото доказателства се установи, че договорът за аренда на земеделска земя е бил сключен между М.Д.М., в качеството му на управител на КОНЕКС ТИВА АГРО ООД и Г.С.Т., М.С.М. и ищецът Т.С.М., чрез упълномощеното лице В.Г.Л., упълномощена с Пълномощно с нотариална заверка на подписите от 22.08.2013 г. на Кмета на с.Оризово, общ.Бр.Даскалови, рег.№ 158.

Договорът за аренда на земеделска земя е вид договор за наем, за който има специална правна уредба в ЗАЗ, приложим като специален закон, а за неуредените в него случаи се прилагат субсидиарно правилата за договор за наем от ЗЗД. Тази специална правна уредба съдържа императивни норми, чието спазване е задължително условие за действителността на договора за аренда. Същият се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, вписва се в нотариалните книги, с оглед противопоставимостта на трети лица. В случая е сключен валиден договор за аренда, в надлежната форма, срокът на договора е над предвидения с оглед на чл.4, ал.1 от ЗАЗ минимален срок за този вид договори, като вписването му завършва фактическия състав на сделката, страните са постигнали съгласие, както за арендуваните обекти, така за размера, сроковете на арендното плащане, т.е. договорът е валиден.

Нормата на чл.36, ал.1 от ЗЗД предвижда, че едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Съгласно ал.2 от визираната законова разпоредба, последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.

Съгласно нормата на чл.37 от ЗЗД, упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис.

Съгласно разпоредбата на чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл.37 от ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.

 

          Видно от първоначалното заключението на вещото лице Т.Х.Б. /на листи 91-95 от първоинстанционното дело/, изслушано и прието като доказателство от първостепенния съд, което и въззивният съд възприема като обосновано и мотивирано, е че в процесното пълномощно, след реквизита „Упълномощители” под № 1, ръкописният подпис е поставен от Г.С.Т., след реквизита „Упълномощители” под № 3, ръкописният подпис е поставен от М.С.М., след реквизита „Упълномощители” под № 4, ръкописният подпис не е поставен от Т.С.М..

 

От заключението на допуснатата допълнителна съдебно-графическа експертиза под № 4/29.01.2016 год., изпълнена от друго вещо лице – Н.Д.Г. /на листи 112-113 от първоинстанционното дело/ се установи, че в процесното пълномощно ръкописно изписаното име Г.С.Т. за позиция 1 пред подписа е изписано от Г.С.Т., а ръкописно изписаното име М.С.М. за позиция 3 пред подписа вероятно  е изписан от М.С.М., като при разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че има малка вероятност текста да не е бил изписан от М.С.М..

 

Видно от третото заключението на вещото лице Т.Х.Б. /на листи 129-134 от първоинстанционното дело/, изслушано и прието като доказателство от първостепенния съд, което и въззивният съд възприема като обосновано и мотивирано, от тази  трета съдебно-графическа експертиза се установява, че в процесното пълномощно, ръкописно изписаното име Г.С.Т. за позиция 1 пред подписа в пълномощно № 158/22.08.2013 год. е изписано от Г.С.Т., а ръкописно изписаното име М.С.М.  за позиция 3 пред подписа в пълномощно № 158/22.08.2013 год. е изписано след реквизита „Упълномощители” под № 3, вероятно е изписан от М.С.М..

 

Съдът изцяло кредитира приетите експертизи, като счита, че същите са подробно аргументирани, обосновани, отразяващи обективно резултата от извършените почеркови изследвания и неоспорени от страните по делото.

          Заключенията на почерковите експертизи се потвърждават и от събраните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на В.Г.Л., Й.Г.С. които съвкупно сочат, че процесното пълномощно е било подписано от упълномощителите на територията на с.Оризово.

 

           Показанията на свидетелките Л. и С. не кореспондират с показанията на свидетелката Г.С.Т., която от една страна заявява, че не е подписвала пълномощно, а документ за получаване на паричните сума за рента. При предявяване на процесното пълномощно св.Т. първоначално заявява, че е подписала пълномощното, като е положила подпис й за брат си Т.С.М.. Впоследствие в показанията си заявява, че е изписала трите имена, но на документа не е било изписано „упълномощител“, като св.Т. твърди, че е подписала документ за изплащане на парични суми за изплатена рента. Свидетелката твърди също така, че се е подписала на бял лист на който е имало само цифри и точки, където да се подпишат.

 

          Съдът не дава вяра и не кредитира с доверие показанията на св.Т. тъй като в тях се съдържат вътрешни противоречия, отразени по-горе в изложението. От друга страна не звучи правдоподобно, с оглед образованието и житейският опит на свидетелката, твърдението й че е подписала бланкет и то за получаване на парични суми, като тези и твърдения не кореспондират с показанията на Л. и С.. На следващо място, свидетелката заявява в показанията си, че е подписала по малкият си брат и ищец по делото Т.С.М., което обстоятелство води до извода, че св.Т. и брат й ищецът Т.С.М. са в близки отношения от което може да се направи основателно предположение, че свидетелката е заинтересована от изхода на спора.

  

            Съдът правилно е кредитирал с доверие показанията на свидетелките Л. и С., а също обосновани са и изводите, че не следва да се дава вяра на показанията на св. Тосева, тъй като същата  се явява сестра на ищеца и е в известна степен заинтересован от изхода на делото.

     

  При така събраните и обсъдени доказателства, съдът е приел за безспорно установено, че процесното пълномощно не се явява нищожно по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД и че оспорването на автентичността на подписите, положени от Г.С.Т., М.С.М. и Т.С.М. в Пълномощно с нотариална заверка на подписите от 22.08.2013 г. на Кмета на с.Оризово, общ.Бр.Даскалови, рег.№ 158, като частен документ, следва да бъде признато за недоказано, в частта му относно оспорването на автентичността на подписите, положени от Г.С.Т. и М.С.М. и за доказано, в частта му относно  оспорването на автентичността на подписа, положен от Т.С.М.. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3, изр.1 от ГПК, съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото, имащо характер на определение в тази му част /В този смисъл Решение № 135 от 3.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 820/2009г., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

 

С оглед на това, съдът намира, че въз основа на това пълномощно е налице валидна упълномощителна сделка от Г.С.Т. и М.С.М. и не е възникнала валидно учредена представителна власт от Т.С.М., в полза на упълномощеното лице с правата, посочени в пълномощното, т.е. процесният договорът за аренда е бил подписан при условията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ. Цитираната разпоредба урежда хипотезата, когато някой от съсобствениците, какъвто е настоящия случай са сключили договор и получава плодовете от общата вещ, които се следват на всички съсобственици. Отдаването под наем е действие на управление и може да се извърши самостоятелно и без съгласието на останалите съсобственици, като евентуално възниква облигационно правоотношение между съсобственика и арендатора, като в защитата на останалите съсобственици, намира приложение разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС. Не се поставя като условие за действителност на договора за аренда, знанието или съгласието на останалите съсобственици. Не е необходимо и пълномощно от всеки от съсобствениците, упълномощаващо един от тях да отдава под аренда съсобствен имот, тъй като всеки съсобственик може да сключва договор за аренда на съсобствена земеделска земя.

 

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и  законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като изводите на съда съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.

 

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът Т.С.М. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество “Конекс Тива – Агро” ООД с.Оризово направените от него разноски по делото пред въззивната инстанция общо в размер в размер на 720.00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, съобразно представения с писмения отговор пред въззивната инстанция Договор за правна защита и съдействие от датата 11.10.2016 год. /на лист 22 от делото/ и списъка на разноските по чл.80 от ГПК /на лист 33 от наст. дело/.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №  36 от 26.05.2016г., постановено по гр.дело № 348/2015 г. на Чирпанския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

          ОСЪЖДА въззивника Т.С.М., ЕГН:**********, чрез адв.И.Т. *** да заплати на въззиваемия КОНЕКС ТИВА - АГРО ООД, ЕИК:123161589, със седалище и адрес на управление - област Стара Загора, община Братя Даскалови, с.Оризово 6253, с управител М.Д.М., съдебен адрес *** И. Шишман № 85 Б, ет.2, офис № 5, адв.В.Т. ***, сумата от 720 лева /седемстотин и двадесет лева/, представляващи направените от въззиваемия разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: