Р Е Ш Е Н И Е

 

 3                                           06.01.2017г.                         гр.С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              Втори граждански състав

на шести декември                                     две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание, в следния състав :

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ :          ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                       СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1427 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.26 и чл.27 от ЗЗД.

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Д.С.М. и С.Г.М.-***, срещу решение № 387/28.07.2016г. по гр.д.№ 535/2016г. по описа на РС- К., които в законоустановения 2- седмичен срок обжалват решението изцяло и считат същото за неправилно и незаконосъобразно. Правят оплаквания, че РС не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, не е обсъдил всички доводи на страните, свидетелските показания са възприети едностранчиво и решението противоречи на материалния закон. Първоинстанционното решение било постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка по делото, същото било порочно и поради допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд при събирането на доказателствата. Поради което молят въззивния ОС- С. да приложи правилото на чл.266, ал.З от ГПК и да събере доказателствата, които соча в края на настоящата жалба. Считат, че по делото били допуснати следните съществени процесуални нарушения- с определение от 27.06.2016г. в о.с.з. РС оставил без уважение искането им като
ответници да бъдат приети като доказателства новопредставени от тях Амбулатории листи от извършени  прегледи на прехвърлителя поради възражението на ищеца да бъдат приети, т.к. имало преклузия за представянето им, което не било налице, тъй като съгласно чл.211, ал.1 във вр. с чл.212 и чл.219 от ГПК, в случая се касае за представяне на писмени доказателства, а не за права по посочените текстове от ГПК. Правят оплакване, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно отказал да приеме тези писмени доказателства и това действие представлявало  процесуално нарушение по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК. Освен това  процесуално нарушение по смисъла на чл.266,  ал.З  от ГПК представлявало и недопускането на поисканата от ответниците допълнителна СМЕ, тъй като изготвената такава била непълна и неточна. Но РС отказал да го приеме като доказателство, отказал и да допусне допълнителна СМЕ, която да изясни точно как и колко са се грижили ответниците за праводателя си след злополуката. А именно базирайки се на заключението на тази непълна и неточна СМЕ, РС мотивирал решението си, в което сочи, че ответниците не са полагали достатъчно грижи и съответно не били изпълнили точно договора. Другото процесуално нарушение било в това, че в с.з. на 27.06.2016г.  свидетелите били притеснени от припряността на съдебния състав, не се дала възможност на свидетелите- водени от ответниците да разкажат свободно какво се е случило, били прекъсвани   и   притеснявани   от  РС.   В   първото  о.с.з.   на   13.06.2016 г.,   когато ответниците се явили сами без процесуален представител, им било казано от РС, че не е нужно да идват за следващото заседание и не им е нужен адвокат, с което бил нарушен
принципа на равнопоставеност в гражданския процес. Относно доклада по делото от РС- правната квалификация на правата, претендирани от ищците, на насрещните права и възраженията на ответниците в доклада била различна от разгледаната в решението, това лишавало страната от възможност да организира адекватно защитата си и представлява съществено процесуално нарушение. В доклада било посочено „ правно основание чл.26 от ЗЗД, при условията на евентуалност - чл.21 от ЗЗД и чл.87, ал.З от ЗЗД, съединен с ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС", а в решението се разглеждал чл.31 от ЗЗД. Считат, че те/ответниците/- приобретатели по ДГИ са му създали приживе една спокойна семейна атмосфера, в която да се чувства обичан и обгрижван от хората, с които живее, че това е била волята на прехвърлителя К. И., че приживе той това е искал и не е редно волята му да я се променя след смъртта му. Още повече, че приживе той не е дал никакъв повод да се смята, че е недоволен от начина на изпълнение на договора, а съгласно установената съдебна практика, когато кредиторът по договор за издръжка и гледане приживе е приел престацията като достатъчна и се е считал удовлетворен, наследниците му не могат да искат разваляне.

Предвид гореизложеното молят въззивния съд да постановите решение, с което да отмените атакуваното Решение № 387/28.07.2016г. по гр.д.№ 535/2016г. постановено от V-ти граждански състав на РС- К. изцяло и вместо него да постанови решение по същество на спора, с което да отхвърлите изцяло исковете на ищците като неоснователни и недоказани. Претендират за присъждане на направените  разноски   по  делото пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и общата им писмена Защита по делото.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от двамата ищци- въззиваемите Д.К.И. и М.Д.И./***/. Заявяват, че оспорват изложените съображения и оплаквания във въззивната жалба, в която се твърди,  че първоинстаницонният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на решението си.  Считат, че РС правилно е отказал представените във второто открито съдебно заседание писмени доказателства, тъй като не са изложили доводи за наличие на някои от изключенията по чл.147 от ГПК - напр. причини попречили да ги предоставят своевременно, поради което постановеното определение по чл.159 от ГПК е правилно и няма допуснато нарушение на процесуални правила. Считат, че относно доклада също няма допуснато процесуално нарушение- в подробно са били изложени основанията на исковите претенции и в края на проекто- доклада в определението от 27.05.2016г. и в доклада в с.з. изрично е записано, че при условията на евентуалност се иска унищожаване на договора при условията на чл.31 от ЗЗД. Допусната техническа грешка в началото, когато са посочени множество текстове един от които е чл.21 от ЗЗД, не можели да внесат яснота по предмета на делото и по предявения иск в тази насока от страна на ищците. Не ставало ясно в жалбата в какво е допуснатото съществено процесуално нарушение- безспорно е било, че ответниците са знаели, че се касае и за иск по чл.31 от ЗЗД и са реализирали защита по такъв иск, поради което молят въззивния съд да приеме, че не е налице твърдяното процесуално нарушение от страна на РС. Отхвърлят изцяло всички доводи във въззивната жалба по същество, че се дължи издръжка в натура на К. И. и че тя е осигурявана от ответниците/въззивниците/ М., като считат, че тези твърдения се опровергават от събраните по делото пред РС доказателства, а именно- че в случая не е давана издръжка и в натура, защото с малка част от парите на К. И. въззивниците М. са закупували продукти и са заплащали консумативите във връзка с приготвянето на храната. А представените доказателства установяват присвояването на всички постъпващи суми по сметката на И., по която е имало издадена дебитна карта, на която М. са знаели кода. По делото са били установени конкретно изтеглените суми по месеци и ответниците/въззивници/ не са били представили никакви доказателства за какво са изразходвали поне част от тези пари в полза на И.. Като всъщност от неговите пари те са осигурявали издръжка за себе си. Развиват подробно своите съображения в тази насока. На основание гореизложеното молят да бъде потвърдено обжалваното Решение на РС, като правилно и законосъобразно и се остави без уважение подадената въззивна жалба. Претендират за направените от тях разноски пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е и общата им писмена Защита по делото.

 

Въззивният съд, в настоящия си състав, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

По отношение на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от РС- К., въззивният ОС- С. счита, че първоинстанционния РС правилно е отказал да приеме представените от ответниците/въззивници/ във второто открито съдебно заседание нови писмени доказателства, тъй като не са били изложени убедителни доводи за наличие на някои от законовите изключения, визирани в чл.147 от ГПК, като причини попречили да ги предоставят своевременно, поради което постановеното Определение по реда на чл.159 от ГПК е правилно и законосъобразно, и няма допуснато твърдяното съществено нарушение на процесуални правила. В настоящата въззивна съдебна инстанция не могат да се променя изяснената по делото фактическа обстановка от РС за извършените прегледи, с оглед събрани доказателства от първоинстанционния съд- медицински преглед в гр.К. на 29.12.2015г.,  преглед на 05.01.2015г. в гр.С. по получено направление от предния ден и факта, че К. И. не е приеман на лечение и не е преглеждан от лекари на 05.01.2016г. Фактът, че И. не е оставен за операция в болнично заведение е безспорно установен, но причина за това е доказана- поради отказ за плащане стойността на изкуствената става, която е следвало да бъде поставена, което е направило една такава операцията напълно безпредметна. Същото се отнася и за амбулаторния лист от 24.01.2016г./деня, когато К. И. е починал/, и факта на смъртта е констатиран от личната му лекарка- тя го е посетила за да констатира смъртта и издаде акт за смърт, и това не е спорно по делото, но не може да промени установеното пред РС, че не е викана преди това и че И. след 05.01.2016г. не е посещаван от лекар и не е воден на прегледи или по спешност отново в болница в гр.С.. Освен това в представения по делото амбулаторен лист № 486/25.01.2016г. е записано изрично, че няколко дни преди това К. И. е спрял да се храни и да говори, неподвижен е- т.е. доказва се твърдението на ищците/въззиваемите/, че дори и когато положението на И. е било крайно тежко с влошени жизнени показатели дни наред /неподвижен, не говори и не се храни/, въззивниците/ответници/ не са предприели никакви животоспасяващи действия- не е извикан лекар, не е приведен в реанимация с бърза помощ и други, като той е оставен да умре, а личния му лекар е извикан само да констатира вече настъпилата му смърт.

Първоинстанционният РС напълно обосновано и правилно е изложил в мотивите си, че се дължи издръжка от въззивниците/ответници/ на К. И. не само в пари, но и в натура, и че тя не е била осигурявана от М., като техните твърдения се опровергават от събраните пред РС доказателства. В случая е давана само минимална издръжка в натура, тъй като с парите на прехвърлителя И./и то с малка част от тях/, двамата въззивници М. са закупували за него само хранителни продукти и са заплащали минималните консумативи във връзка с приготвянето на храна му. Представените доказателства пред РС установяват със сигурност само извършеното присвояване на всички постъпващи суми по сметката на И., по която е имало издадена дебитна карта, на която М. са знаели кода за достъп. По делото са установени със ССчЕ конкретно изтеглените суми по месеци и ответниците/въззивници/ не са представили никакви доказателства за какво са изразходвали тези пари и дали поне част от тях е била за нужди на самия К. И.. В тази връзка въззиният съд счита за доказано още пред РС, че с парите на К. И. въззивниците/отоветници/ са задоволявали основно и пиемуществено свои нужди и са осигурявали издръжка за себе си, вместо поне част тях да дават за лечението му. По делото не е спорен факта, че не е направено оперативно лечение и всички свидетелски показания сочат, че не е имало такова, тъй като никой не е искал да заплати ставата на стойност 1500 лв. Поради което следва да се потвърди изцяло извода на РС, че е безспорно установено по делото, че въззивниците/ответниците/- преобретателите С.М. и Д.М. не са пожелали и не са заплатили никаква сума за лечението на прехвърлителя  И., дори когато това е било жизнено необходимо и дори животоспасяващо за него. Като това е ставало не само в периода след счупването на крайника на прехвърлителя И., а и преди това. Също така няма по делото никакви данни за даване на средства за лечението на И. от последиците от инсулта, въпреки поетото задължение от страна на Д.М. да издържа К. И.. Поради което е напълно обоснован, правилен и законосъобразен извода на РС, че тя като преобретател не е изпълнявала това основното свое задължение като приобретател по този алеаторен договор- да следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя И. и да престира такава издръжка в пари и/или в натура, каквато му е необходима в дадения момент и в съответния период от време. По делото е установено по несъмнен и безспорен начин, че не е давана никаква по вид и размер издръжка на К. И. в нито един момент в интервала от сключване на процесния договор до неговата кончина. Нещо повече- дори когато той е бил болен и умиращ, не е получил нищо от страна на М. и съпруга й- няма никакви данни по делото да са му вливани лекарства и хранителни добавки, за да се поддържат жизнените му функции през последните му дни,  да е заплатена лекарска помощ, да е воден на лекар и да му е осигурена каквато и да е била издръжка, отговаряща на нуждите му в този момент. Относно полаганите грижи също са налице многобройни писмени и гласни доказателства за характера на тези „грижи", които въобще не са били съобразени с влошеното му здравословно състояние след прекаран инсулт през м.септември 2015г. Липсата на адекватно медицинско лечение, недобър хранителен режим, приемане на алкохол и пр. са довели до бързо влошаване на състоянието на И. и в края на м.октомври 2015г. той не е могъл да се подписва, което е безспорно установено от факта, че не е могъл да подпише пълномощното за сделката. Всъщност вместо да полагат грижи, усилията на М. са били насочени веднага след настаняването си да придобият имота без пари срещу задължение за издръжка и гледане. Дори парите от последната му пенсия са били изтеглени изцяло на 7-8.01.2016г., без да е заплатено нищо за подобряване здравословното му състояние- дори в този момент, когато той е имал най-голяма нужда от това.

Поради което въззивният ОС- С. приема за изцяло неоснователни и недоказани оплакванията във въззивната жалба, че до момента на смъртта на К. И. са му били осигурени от М. грижи и издръжка съобразно уговорените нужди и предпочитания и, че алеаторния договор е бил изпълняван в уговорения обем. И това е станало, но те по никакъв начин не са променили отношението си към М. /или гледането му/ в повече от това което са престарали преди това, които са давали срещу заплащане от прехвърлителя  И. от по 200 лв. месечно.

Когато прехвърлянето е извършено срещу бъдещи издръжки и грижи/какъвто представлява част от процесния договор в частта му за напред/, договорът е възмезден и алеаторен, тъй като не е известен обема на бъдещите издръжки и грижи/тъй като не е известно каква ще е нуждата от тях/, а крайният срок е бъдещата, но неизвестна дата на смъртта на прехвърлителя К. И.. Такъв договор подлежи на разваляне поради неизпълнение  поради причини, за които приобретателят отговаря. Когато прехвърлителят е доволен от получените издръжки и грижи и желае да продължи да ги получава и за в бъдеще, той може да прехвърли собствеността върху имота целия имот срещу минали и бъдещи грижи, без да се посочват части/какъвто е процесния казус/, тогава договорът е единен и подлежи на разваляне изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част. Всъщност „Грижите" на ответниците с нищо не са били променени и са се изразявали само с представяне на храна и почистване, но вече като са ползвали и цялата къща на 2 етажа, и цялата пенсия на И.. Като фактическа и правна последица от алеаторността на сключения договор между страните, М. са били задължени да полагат всички необходимите грижи, които са се увеличили с настъпилите промени в здравословното състояние на И. и съответно да се увеличат обема и вида на грижите при съответната специфика за лекуване на счупването и последиците от инсулта. Това не е направено, поради което алеаторния договор не е изпълняван не само като не е давана дължимата издръжка, но и не е изпълнявано в необходимия за И. обем и другото основното задължение от М.- като приобретатели по този алеаторен договор те са били длъжни да следят във всеки момент конкретните нужди на И. и да престират такова гледане, което да е съответно на конкретните нужди на И., лично или чрез други лица- в случая с необходимата медицинска квалификация за лечението на счупването и последиците от инсулта му. Доказаната по несъмнен и безспорен начин пълна липсата на достатъчни грижи и по отношение на настъпили заболявания на К. И. е съществено неизпълнение на поетото от страна на М. задължение за гледане и издръжка. Предвид на което очевидно е налице пълно неизпълнение на договорните задължения, с оглед правната характеристика на този вид договори - неделимост на задължението за издръжка и гледане и наличие на пълно неизпълнение, дори и ако не е давана само част от дължимата издръжка или грижи.

Поради което въззивният съд счита, че за да постанови атакуваното Решение, РС е приел, че имотът е прехвърлен общо срещу предоставените минали и предстоящите бъдещи издръжки и грижи. Приобретателката/и съпругът й- втори ответник в това тяхна СИО/, не са изпълнявали задължението си да полага непосредствени грижи за прехвърлителя до края на дните му, особено в най- тежкия за него последен период от живота му.

С оглед всички гореизложени мотиви въззивният съд счита, че   атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно съдебно Решение на РС- К. не страда от сочените от жалбоподателите пороци, че същото се явява като цяло законосъобразно и правилно, съответстващо на събраните по делото доказателства, поради което то следва на осн. чл.272, пр.1 от ГПК да се потвърди изцяло, като напълно мотивирано, правилно и законосъобразно, ведно със законните последици от това.

 

Останалите 2 алтернативно заведени иска пред РС, които са отхвърлени изцяло с атакуваното първоинстанционно Решение на РС- К., не са предмет на въззивната жалба и не са обект на въззивния контрол от настоящия ОС- С. в това съдебно производство.

 

Относно разноските по делото- с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, жалбоподателите/въззивници/ следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите всички направени от тях разноски по делото пред настоящата въззивни съдебна инстанция съгласно представения по делото Списък за разноските по чл.80 от ГПК, в размер на общо 700 лв. за възнаграждение на един адвокат, ведно със законните последици от това.

 

Настоящото въззивно съдебно решение може да се обжалва от всяка отстраните в законния 1- месечен срок от връчването му, при наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2, т.1, пр.1 от ГПК.

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.26 и чл.27 от ЗЗД, въззивният Старозагорски окръжен съд

 

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 387/28.07.2016г. по гр.д.№ 535/2016г. по описа на РС- гр.К., обл.Старозагорска.

 

 

ОСЪЖДА Д.С.М.- ЕГН ********** и С.Г.М.- ЕГН **********-*** да заплатят на Д.К.И.- ЕГН ********** и М.Д.И.- ЕГН **********-*** направените пред ОС- С. разноски 700 лв./седемстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

 

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез ОС- С. пред ВКС- С. в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и 1 и ал.2, т.1, пр.1 от ГПК.                                                   

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :