Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 16                                      13.01.2017г.                            гр.Стара Загора

 

   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ІІ СЪСТАВ

На тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА                                               ЧЛЕНОВЕ :          ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                        СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1432 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на осн. чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ/отм./.

Производството е образувано по въззивна жалба от юридическото лице “Г.“- гр.С. против изцяло негативното за него Решение № 714/08.07.2016г., постановено по гр.д.№ 1784/2016г. по описа на РС- С., с което се отхвърля изцяло предявения от него иск против извършителя- ответник за сумата 1 472, 58 лв. непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума от датата 03.02.2016г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото. Твърди основно, че неправилно РС- С. е приел за основателно възражението на ответника в Отговора му на
ИМ, че същият не дължи заплащане на ГФ на процесната сума, тъй като към датата на ПТП/16.09.2009г./  е
имало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", тъй като такава вече не е била налице, като подробно се аргументира с разпоредбите на тогава действащите чл.260, ал.2, във вр. с чл.202, ал.2 от КЗ(отм.), поради неплащане на дължимата втора вноска от премията. Излага подробни фактически и правни съображения в този смисъл, че съгласно чл.202, ал.1 от КЗ(отм.) случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, като при неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия засрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати, и съгласно чл.202, ал.2 от КЗ(отм.) „Застрахователят може да упражни правата по ал.1 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение. Писменото предупреждение ще се смята връчено и когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал.1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска.". В конкретния случай, застрахователят е посочил изрично кое свое право ще упражни и това е правото да счита за прекратен застрахователния договор- именно това свое право е упражнил застрахователят и е прекратил договора за застраховка, поради което било налице валидно прекратяване на застрахователния договор, поради виновно неизпълнение задълженията на застрахования за заплащане на съответните падежи на разсрочените застрахователни премии. Нещо повече- дори самият собственик на процесния лек автомобил/Д. Д. П./ е бил предупреден с изричен текст в самата застрахователната полица № 065080000918/27.10.2008г. кое от правата, предвидени в чл.202, ал.1 от КЗ(отм.) застрахователят ще упражни след изтичането на 15- дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска, а именно- че ще прекрати застрахователния договор, като застрахованият собственик изрично се е подписал под този текст. В този аспект изводите на РС- Стара Загора били абсолютно произволни и не намирали опора в събраните по делото доказателства. Счита, че съгласно текста на застрахователната полица „Гражданска отговорност", уговореният между страните в застрахователния договор падежът на втората вноска е настъпил на 27.01.2009г.,  а 15- дневният срок е бил изтекъл още на 13.02.2009г., а процесното ПТП е настъпило на 16.09.2009г. Тоест към датата на ПТП за управлявания от А.Д.А. лек автомобил, собственост на Д. Д. П. не било имало валидна действаща застраховка „Гражданска отговорност". Аргументира се най- вече с разопедбата на чл.202, ал.2 от КЗ(отм.).

Аргументира се и с приетото писмено доказателство от РС, че към датата на
процесното ПТП
/16.09.2009г./, управляваният от ответника
лек автомобил не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност"- видно от Справката от
базата данни на Информационен център към Г
. от 29.07.2010г., където е посочено, че договорите за застраховка „Гражданска отговорност" на процесния  автомобил са прекратени, като за прекратяването на всеки един от договорите са изпратени писма с изходящи 92- 5692/25.08.2010г. и № 92- 5692/08.09.2010г. от застрахователя до Гаранционен фонд, с уведомление за прекратяването на гореспоменатите полици. Признава, че в конкретния случай, са били заплатени само по една вноска от застрахователната премия и то при сключване на самите застраховки „Гражданска отговорност", и че не е бил нарушен и принципът по чл.87, ал.4 от ЗЗД, тъй като неизпълнената част от задължението не е незначителна с оглед на интереса на кредитора, и по аргумента на противното, застрахователят има интерес от разваляне на застрахователния договор.

Законодателят не е предвидил фингирано връчване на писмено предупреждениене само в случаите, когато е налице пълно неизпълнение на задължението на застрахованото лице, но и в случаите при неплащане само на някои от разсрочените вноски при наличие на вече платени такива от застрахователна премия, но не и в случаите при неплащане само на по- голяма част от разсрочените вноски, при наличие на само една платена, то би се поставил неизправния длъжник в положение да се облагодетелства от собственото си неправомерно поведение.

В този смисъл е писменото Становище на процесуалния му представител- адвокат, имаща характера на писмена Защита по делото пред настоящата въззивна инстанция.

 

Въззиваемият- А.Д.А. от гр.С. не е подал писмен Отговор на в.жалба в законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК. Процесуалния му представител- адвокат пледира пред настоящата въззивна съдебна инстанция, че атакуваното първоинстанционно Решение е напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, че не е бил прекратен по надлежния ред застрахователния договор, поради което моли ОС- С. да отхвърли изцяло в.жалба, като неоснователна и недоказана, и да потвърди атакуваното Решение на РС- С..

 

Въззивният съд, след като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обсъди становищата на всяка от страните и приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

Собственикът на процесния лек автомобил/третото за делото лице Д. Д. П./ действително е бил предупреден/първото каре вдясно/ с изричен текст на първата застрахователна Полица № 065080000918/27.10.2008г. кое от правата, предвидени в чл.202 , ал.1 от тогава действащия КЗ (отм.) ще упражни след изтичането на законния 15- дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска, а именно- че ще се прекрати застрахователния договор, като застрахованият Д. Д. П. се е подписал под този текст. В момента на процесното ПТП, настъпило на 16.09.2009г. обаче, лекият автомобил е бил управляван не от неговия собственик Д. Д. П. от гр.С., а от друго лице- ответника/несобственик/ А.Д.А., който не е бил никога страна по това застрахователно правоотношение. А собственикът на автомобила/застрахования/ Дончо Петров- видно текста на втората комбинирана застрахователна полица № 06509-430609231000192/с валидност от 00, 00 ч. на 04.02.2009г. до 24, 00 ч. на 03.02.2010г./ не е уведомяван впоследствие от застрахователя, че е налице неплащане на поредните застрахователни вноски и че ще задейства прекратителната клауза за този втори договор по тогавашния ред на чл.202, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1, изр.2, пр.3 от тогава действалия КЗ/отм./. В тази връзка настоящият въззивен съд счита, че фактическите и правните изводи на РС- Стара Загора са напълно мотивирани, доказани и обосновани, и че те намират изцяло опора в събраните по делото пред РС доказателства.

 

Видно от застрахователната полица „Гражданска отговорност", уговореният между страните в застрахователния договор падежът на втората вноска е настъпил на 27.01.2009 година, а не е започнал да тече, защото застрахованото лице/собственика на л.а. М./ не е бил изрично уведомено, тъй като не му е било връчено никакво съобщение от застрахователя, че за него ще започва да тече уговорения 15- дневният срок. Макар, че считано още от 03.02.2009г. той е сключил със същия застраховател втората комбинирана застрахователна полица. Поради което този 15- дневен срок не е бил започнал да тече и не е бил изтекъл на 13.02.2009г., предвид на което към датата на процесното ПТП/16.09.2009г./, управлявания от ответника/несобственик/ А.Д.А. лек автомобил още е имал валидна действаща застраховка „Гражданска отговорност", въпреки наличието в текста на самата застрахователна полица на писмено предупреждение по чл.260, ал.2 във връзка с чл.202 от тогава действащия КЗ(отм.). Поради това застрахователният договорът още не е бил прекратен автоматично поради неплащане на съответната дължима втора вноска на разсрочената застрахователна премия, а застраходателят е имал спрямо застрахования/лекия автомобил, собственост на третото лице Д. Д. П. от гр.С./ единствено и само едно облигационно вземане за дължимите, но незаплатени му разсрочени поредни вноски за застрахователната премия по договора със застрахователя. Предвид на което сумите като парични обезщетения на пострадалите от ПТП лице е следвало да се платят от застрахователното дружество, застраховало собственика на л.а. М., с който въззиваемият/ответник/ е предизвикал ПТП и вредоносните резултати за третите пострадали лица. И който застраховател след това би имало евентуално  право на регресен иск спрямо причинителя на ПТП. Предвид което въззивникът/ищец/ ГФ- С. необосновано е платил тези парични обезщетения вместо друг задължен правен субект.

 

В тази връзка настоящата инстанция намира, че към датата на процесното ПТП л.а. е имал валидна гражданска застраховка, която не е била прекратявана по надлежния ред, предвид което въззивникът/ищец/ неоснователно е заплатил вместо самия застраховател процесното застрахователно обезщетение, без да е налице прекратяване на застрахователното правоотношение. В този смисъл е и т.2 от ТР № 1/23.12.2015г. по т.д.№ 1/2014г. на ВКС. Поради което то не му е дължимо от въззиваемия/ответника/ А. от гр.С.. А съгласно т.3 от ТР № 1/23.12.2015г. по т.д.№ 1/2014г. на ВКС, подаването на данни към ИЦ на ГФ е само едно допълнително задължение на застрахователя, което има значение за отговорността му към трети лица и за общественото доверие в ГФ, но само по себе си не е задължителен елемент от фактическия състав на чл.202, ал.2 във вр. с чл.260, ал.2 от КЗ/отм./.

 

Относно наложената адм.санкция от адм.органите на КАТ- ПП- МВР за невалиден застрахователен договор, това е само една косвена индиция, но не и пряко официално писмено доказателство за твърдяното от въззивника в неговата в.жалба и в исковата му молба по делото официално прекратяване на застрахователното правоотношение преди настъпване на застрахователното събитие.

 

Не се установи и доказа пред настоящата въззивна съдебна инстанция твърдението на в.жалбоподател/ищец/, да е налице процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви защо РС е приел за осъществени определени факти и обстоятелства, респ. защо не приема за осъществени други правнорелевантни такива.

 

Предвид изхода на делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, въззваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 333 лв. за разноските по делото за възнаграждение на 1 адвокат- повереник пред настоящата въззивна инстанция ОС- С..

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.271, ал.1, изр.1 във вр. с чл.273 от ГПК и във вр. с чл.45 и чл.82- 86 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ/отм./, въззивният  ОС- С.

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА        изцяло Решение № 714/08.07.2016г., постановено по гр.дело № 1784/2016г. по описа на Районен съд- гр.С..

 

 ОСЪЖДА “Г.“- гр.С., ул.“Г.“ № ., ет.4, БУЛСТАТ- …. да заплати на А.Д.А.- ЕГН ********** *** сумата 333 лв./триста тридесет и три лева/ за възнаграждение на 1 адвокат- повереник по делото.

 

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС- София.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ :