Р Е Ш Е Н И Е

 

  13                                               12.01.2017 г.                         гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa четиринадесети декември                      две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                  

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1433 по описа за 2016 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Стара Загора против решение № 853 от 28.09.2016 г., постановено по гр.дело № 2418/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отменя заповед № 10-00-490/31.03.2016г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е уволнена Д.Р.С., считано от 31.03.2016г. на основание чл.44 ал.1, т.3 и ал.2 от ЗМСМА , чл.195 във връзка с чл.189, чл.194, чл.188, т.3, чл.187 т.7 и т.8, чл.192 и чл.193, ал.1  от КТ, като незаконосъобразна, и се възстановява Д.Р.С. на преди заеманата длъжност – „Директор, детска градина" с място на работа ЦДГ № 5 „Мечо Пух" гр. Стара Загора, като се осъжда Община Стара Загора да заплати на Д.Р.С. сумата от 4258,30 лева, представляваща обезщетение по чл.225 от КТ за периода от 18.04.2016г. до 20.09.2016г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2016г. до окончателното й изплащане; присъдени са разноски и държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.

 

            Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Неправилно съдът приел, че били нарушени чл.194 и чл.195 от КТ, като в заповедта не били посочени конкретните нарушения на ищцата, както и датите на които ги извършила, както и че била нарушена разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Излага подробни съображения. Неоснователни се явявали и обективно съединените при условията на евентуалност искове за възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да му присъди разноските по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. 

 

Въззиваемата Д.Р.С., чрез пълномощника си адв. Н.К., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. При постановяването му не били допуснати  сочените в жалбата нарушения, довели до незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Моли съдът да остави в сила решението на първоинстанционния съд и да й присъди направените разноски за това производство.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т.1, т.2 и т.3  от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на преди заеманата работа, и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

 

Ищцата  твърди, че работила по трудов договор, считано от 18.09.2014 год. на длъжност „Директор, детска градина" с място на работа ЦДГ № 5 „Мечо Пух" гр.Стара Загора. След изтичане на изпитателния срок и подписано допълнително споразумение трудовият й договор станал безсрочен. Със Заповед от 31.03.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, връчена й на същата дата, трудовото й правоотношение било прекратено, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение". Счита, че издадената заповед е незаконосъобразна. В нарушение изискванията на чл.195 от КТ в заповедта не бил посочен законния текст, въз основа на който се налагало дисциплинарното наказание „уволнение" и й се прекратявал договора. Макар формално заповедта да била мотивирана от изложението не било ясно какви точно нарушения на трудовата дисциплина била извършила, кога ги е извършила, за да могат да се преценят изискванията по чл.194 от КТ. С писмо от 29.01.2016 год. на основание чл.193, ал.1 от КТ и били поискани писмени обяснения относно причините за констатирани нарушения от Комисия, назначена със Заповед от 05.06.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора за изясняване обстоятелства и причини за установени пропуски и нарушения при подаване на информация в Община Стара Загора и РИО за реалния брой на децата от началото на учебната година; несъответствия в броя на персонала в програмата АДМИН, „Щастливо детство" и щатното разписание; неупражнен контрол върху воденето на документацията; натрупани задължения от родители от несъбрани такси - на деца, които не са посещавали детската градина, а се водят по списък и на деца, които редовно посещават детската градина. Към писмото било записано, че се прилага Протокол на комисия, който тя не била получила. Получила само писмото на 02.03.2016 год.  Предвид общото формулиране па въпросите и обясненията, които дала с писмо на 09.03.2016 год. били общи. Заповедта била издадена и в нарушение на чл.333, ал.1, т.4 от КТ. На 31.03.2016 год. служители на Община Стара Загора – С.Д., З.Н. и Д.Н. в 14.28 часа й връчили обжалваната заповед в дома й. Поради влошеното й здравословно състояние на същата дата се обадила в детската градина, че отива на медицински преглед и след него ще се обади, за да попълнят присъствената форма. Бил й издаден Амбулаторен лист от 31.03.2016 год. от д-р М.К. и болничен лист за разрешен отпуск, поради временна неработоспособност от 31.03.2016 год. до 03.04.2016 год. включително. На излизане от медицинския преглед срещнала колега от детската градина г-жа Димитринка Господинова и предала болничния лист, за да го занесат в Община Стара Загора. Както колегите в детската градина, така и служителите на Община Стара Загора, които й връчили заповедта – С.Д., З.Н. и Д.Н. знаели, че е в отпуск поради временна неработоспособност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № 10-00-490/ 31.03.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, с която е прекратено трудовото правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение", да я възстанови на преди заеманата длъжност „Директор, детска градина" с място на работа ЦДГ № 5 „Мечо Пух" гр. Стара Загора и осъди ответника да й заплати обезщетение за принудителна безработица, поради незаконно уволнение на основание чл.225, ал.1 от КТ, за времето от 18.04.2016 год. до 18.07.2016 год. в размер на брутното й трудово възнаграждение от 2632.80 лв., заедно със законната лихва от предявяване на иска и направените по делото разноски. В съдебно заседание на 20.09.2016г. по искане на ищцата, съдът е допуснал изменение на иска по чл.225, ал.1 от КТ, да се счита предявен за периода 18.04.2016г. до 14.09.2016г. за сумата 4228.34 лв., а за периода 15.09.2016г. – 20.09.2016г. да се счита предявен за сумата 29.96 лв. 

 

Ответникът Община Стара Загора, представлявана от Ж.В.Т., чрез процесуалния си представител по делото, представя писмен отговор в срок. Счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна. Преди да бъде издадена процесната заповед за уволнение били поискани обяснения от ищцата с писмо, с приложен към него констативен протокол от 19.01.2016г. Д.Р.С. получила писмото, с посочения в него протокол на ръка на 02.03.2016г. Твърдението на ищцата, че не била запозната със съдържанието на протокола било невярно. Счита, че няма нарушение на чл.195 от КТ. Не бил нарушен чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като обжалваната заповед на кмета на Община Стара Загора била връчена след изтичане на болничния лист Е 20164809724, т.е. на 31.03.2016г. в 14,28 часа. Към момента на връчване на процесната заповед на служителите на общината не им било известно, че ищцата била в болничен. Болничният лист Е20164809744 бил представен в общината едва в 16.41 часа на 31.03.2016г. Ищцата не се обадила в общината, за да предупреди работодателя си, че има издаден болничен лист. Ето защо счита, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна и издадена при спазване на материалния закон. Ищцата не представила по делото доказателства, че е останала без работа шест месеца след уволнението. Счита, че не са налице основания, обуславящи незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което неоснователни се явяват и обективно съединените при условията на евентуалност искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнение. Моли съда да отхвърли предявените от Д.Р.С. искове като неоснователни и недоказани.

 

            Безспорно се установи по делото, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника Община Стара Загора като е заемала длъжността “Директор” на ЦДГ №5 „Мечо пух“ до  31.03.2016г., когато със заповед № 10-00-490/31.03.2016г. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.44 ал.1, т.3 и ал.2 от ЗМСМА , чл.195 във връзка с чл.189, чл.194, чл.188, т.3, чл.187 т.7 и т.8, чл.192 и чл.193, ал.1  от КТ поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Видно от представената и приета като доказателство по делото заповед  № 10-00-490/31.03.2016г. на ответника, трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено като и е наложено наказание „уволнение“, поради извършено от Д.Р.С. нарушение на трудовата и финансовата дисциплина, като не изпълнява възложената работа, съгласно установените норми: безспорно установени нарушения на трудовата дисциплина и професионалните задължения, не спазване техническите и технологичните правила, не изпълнение законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, както и разпространяване поверителни за него сведения, представяне данни с невярно съдържание в информационна система АДМИН относно броя на децата, които посещават детската градина, не спазване финансовата дисциплина, като не е представила в Община Стара Загора: доклади за начислена и касова отчетност за м.февруари 2015г.; доклад по СФУК- 2015г.; доклад за управление на риска – 2015г.; въпросник по СФУК- 2015г., не изпълняване професионалните си задължения по длъжностна характеристика, сключване трудови договори със служители, които не отговарят на изискванията за заемане на длъжността „учител“ в детска градина, посочени в чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Инструкция № 2 от 29.07.1994г. за изискванията за заемане на длъжността „учител“ или „възпитател“, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност; в детската градина към 12.01.2016г. се водят на отчет деца, които са отписани от нея през м.декември 2015г. Заповедта връчена на ищцата на  31.03.2016г. в 14,28ч. 

От приетото като доказателство по делото писмо – отговор с вх.№ 10-02-1545/09.03.2016г.е видно, че ищцата е дала писмени обяснения във връзка с чл.193 ал.1 от КТ.

 

            От приетия като доказателство по делото болничен лист от 31.03.2016г., се установява, че за времето от 31.03.2016г. до 03.04.2016г. ищцата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност, разрешен й от компетентен медицински орган. Видно от амбулаторен лист № 1610/31.03.2016г., болничен лист № Е20164809744 от 31.03.2016г. е описан като издаден в продължение на предишен болничен лист.

 

          От свидетелските показания на св. К.В.С., която към 31.03.2016г. е работила като „касиер – домакин“ в ЦДГ № 5 „Мечо Пух“ се установява, че на 31.03.2016г. ищцата не е посещавала работното си място, тъй като е била в отпуск поради временна неработоспособност. Според свидетеля, на 31.03.2016г. ищцата се обадила на свидетелката, заявила, че продължава да не се чувства добре и ще отиде при личния си лекар за издаване на нов болничен лист. Около 12 ч. Д.Г. донесла в ЦДГ № 5 „Мечо Пух“ издадения болничен лист на ищцата и свидетелката С. направила копие на същия и попълнила данните за отсъствието на ищцата в програмата „Щастливо детство“. Свидетелката установява, че връчила оригиналния болничен лист на заместник – директора М.П. и помощник възпитателя Р.Ж.. След 15,30ч. огнярът Б.С. занесъл болничния лист в Община Стара Загора, където отказали да го приемат, поради което близък на ищцата го занесъл по-късно. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелката С., тъй като има преки впечатления от обстоятелствата, за които свидетелства.

 

 Видно от протокол от 31.03.2016г. на комисия от Община Стара Загора/л.201 от делото на районния съд/ на 31.03.2016г. в 16,41ч. в Община Стара Загора малолетния син на ищцата е занесъл болничен лист № Е20164809744 от 31.03.2016г. От приетия като доказателство по делото протокол от 31.03.2016г. на комисия от Община Стара Загора /л.202 от делото на районния съд/, се установява, че заповед  № 10-00-490/31.03.2016г. е връчена на Д.Р.С. в дома й.

 

            От събраните по делото доказателства съдът намира, че към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – 31.03.2016г. ищцата е ползвала законно разрешен отпуск за временна неработоспособност. Ищцата е информирала своевременно работодателя си за ползвания отпуск, като е представила болничния лист по местоработата си, чрез отразяване от служител на ЦДГ в съответната програмата отсъствието й  от работа, както и чрез представянето му в Община Стара Загора. Това обстоятелство може да се презумира и от факта, че служители на Община Стара Загора са занесли заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение в дома й.

Ползването на законно разрешен отпуск за временна неработоспособност съставлява основание за предварителна закрила срещу уволнение по чл.333 ал.1 т.4 от КТ и е необходимо разрешение на инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение. От данните по делото се установява, че ответникът не е поискал разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение.  Закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск. В случаите, когато работникът или служителят е започнал ползването на отпуск за временна неработоспособност въз основа на болничен лист, който отпуск в последствие е продължен, само ако той съзнателно укрие това обстоятелство като не изпълни задължението си по чл.9 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, да представи новия болничен лист или да уведоми работодателя си до два дни от издаването му, то закрилата се изключва. Закрилата се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск. Закрилата няма да се прилага само в случай, че работникът или служителят, макар и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС - Решение № 155/20.04.2015г. по гр.д. № 6897/2014г., четвърто ГО на ВКС, Решение № 182/18.07.2012г. по гр.д. № 1220/2011г., трето ГО на ВКС.

 

            Предвид гореизложеното, тъй като работодателят не е поискал разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата от инспекцията по труда, уволнението й е незаконно и подлежи на отмяна на основание чл.344 ал.1, във връзка с ал.3 от КТ, без да е необходимо спорът за законност на уволнението да се разглежда по същество.

 

            Обжалваната заповед е незаконосъобразна и по съществото си, тъй като е издадена в нарушение на задължителната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ, поради не посочване на конкретните нарушения, извършени от ищцата, нито кога са извършени. Обжалваната заповед е издадена в нарушение и на разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, тъй като не посочването на конкретно нарушение и датата на извършването му, не позволява на проверяващия съд, да прецени дали дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено при спазване на двумесечния срок от откриването на нарушението, но не по – късно от 1 година от извършването му.   

 

            Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и признаване на уволнението за незаконно е основателен и следва да бъде уважен като такъв.

 

            Неоснователно е оплакването в жалбата, че не били нарушени чл.194 и чл.195 от КТ, тъй като макар в заповедта да не били посочени конкретните нарушения на ищцата, както и датите на които ги извършила, тъй като в представения протокол от 19.01.2016г. били посочени датите и нарушенията, а този протокол, заедно с писмото за изискване на обяснения и писмения отговор били неразделна част от процесната заповед. От текста на обжалваната заповед е видно, че нито протоколът от 19.01.2016г. за констатация на нарушенията на ищцата е посочен в нея, нито писмото за изискване на обяснения, нито писмения отговор. За да бъдат неразделна част от обжалваната заповед за уволнение, работодателят следва да опише посочените по – горе документи в самата заповед. Наистина дисциплинарните нарушения може да бъдат индивидуализирани в друг документ, извън заповедта за уволнение, но този документ, следва да бъде посочен в обжалваната заповед и съдържанието му да е станало достояние на наказания работник. Работодателят не може да се позовава на документи, които не са посочени в обжалваната заповед, за да обоснове нейната законосъобразност и тези документи не следва да се обсъждат от съда.

 

            Неоснователно е твърдението в жалбата за липса на нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ от работодателя, тъй като ищцата не го уведомила, че има издаден болничен лист. Безспорно се установи по делото от събраните по делото доказателства, че ищцата е представила своевременно болничния си лист по местоработата си, като го е предала на служител в ЦДГ. Св. С., изпълняваща длъжността „касиер – домакин“ в ЦДГ, установява, че след получаване на болничния лист около 12 ч., отразила, че ищцата е в болнични в съответните документи. Установи се също, че оригиналът на болничния лист на ищцата е занесен и приет от служители в Общината на 31.03.2016г. в 16.41 ч. От друга страна безспорно се установи, че заповедта за уволнение на ищцата е връчена от служители на общината в дома й в 14.28 ч. На следващо място, към момента на издаване на болничния лист от 31.03.2016г. , до 30.03.2016г. ищцата е била в  отпуск поради временна неработоспособност. Издаденият на 31.03.2016г. болничен лист е продължение на предходния. В този случай,  когато работникът или служителят е започнал ползването на отпуск за временна неработоспособност, въз основа на болничен лист, който отпуск впоследствие е продължен, само ако съзнателно укрие това обстоятелство като не изпълни задължението си по чл.9, ал.2 от Наредбата за мед. експертиза да представи новия болничен лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му, то закрилата се изключва. Процесният болничен лист от 31.03.2016г. е представен на работодателя на 31.03.2016г. , т.е. в срока по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, поради което закрилата по чл.333, ал.1 т.4 от КТ е приложима. Не е налице хипотезата, при която се изключва приложението на закрилата, ако работник или служител се е явил на работното си място, не е уведомил работодателя, че е започнал ползването на съответния вид отпуск, включително при връчването на заповедта.    

           

Не е основателно и оплакването в жалбата, че съдът е допуснал грешка при определяне размера на обезщетението по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ,  като не приспаднал дължимия данък 10%  при присъждането му. Това е така, защото, задължителните осигурителни вноски и данъкът върху доходите на физическите лица се удържат от платеца на дохода при изплащането им. Поради това, дължимите суми за трудово възнаграждение и обезщетения се присъждат в брутен размер, а не с приспаднати данъци и осигуровки.              

 

            Основателни се явяват и другите два обективно съединени иска - за възстановяване на предишната работа и за изплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за времето, през което ищцата е останала без работа.

 

            Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищцата иск за възстановяване на преди заеманата длъжност „Директор, детска градина" с място на работа ЦДГ № 5 „Мечо Пух" гр. Стара Загора е основателен и доказан.

 

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, съдът счита, че същият е  основателен. От приетото по делото копие на трудовата книжка  на ищцата се установява, че ищцата е останала без работа след уволнението до 14.09.2016г., когато е сключила трудов договор с ОУ „Христо Ботев“ с.Ягода. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, назначена по делото, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, изчислено съобразно последното брутно трудово възнаграждение на ищцата за периода от 18.04.2016г. до 14.09.2016г. е в размер на 4 228,34,00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.2 от КТ, когато през времето по чл.225 ал.1 от КТ, работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. От трудов договор № 10/14.09.2016г. се установява, че ищцата е назначена с трудово възнаграждение в размер на 648 лева. Ето защо, за периода от 15.09.2016г. до 20.09.2016г. размерът на обезщетението по чл.225 ал.2 от КТ е в размер на 29,96 лева.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че иска по чл.225 от КТ се явява основателен и доказан и следва да го уважи в пълен размер. Следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 4 258,30 лв., считано от предявяване на исковата молба в съда на 27.05.2016г. до окончателното й изплащане.

           

            Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

 

Пред въззивната инстанция въззиваемата е поискала присъждане на разноските за настоящата инстанция, поради което следва да й се  присъдят такива с оглед изхода на спора - неоснователност на въззивната жалба, които са в размер на 840 лв.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 853 от 28.09.2016 г., постановено по гр.дело № 2418/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора, бул.Цар  Симеон Велики № 107, ЕИК 178065103, представлявана от Живко Веселинов Тодоров да заплати на Д.Р.С. с ЕГН ********** *** сумата от 840 лева /осемстотин и четиридесет лв/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: