Р Е Ш Е Н И Е

 

2                                                         04.01.2017 г.                             гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                  І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

На четвърти януари                                                 две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

     

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                          

                                                                                      СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар  ………………….……………

Прокурор  ……………………………...

като  разгледа  докладваното  от  съдията  -  докладчик   МАВРОДИЕВА въззивно гр. дело   N 1462 по  описа  за  2016 година.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Община Опан, представлявана от кмета Г.Д.К. против действието на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие - ОС - Стара Загора -  постановление без номер и дата за разноски по изп. дело № 429/2016г. по описа на ЧСИ.  

 

Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като се начислявали такси и разноски за адв. възнаграждение, а дължимата сума била заплатена в срока за доброволно изпълнение. Считат, че не били дали повод за завеждане на изп. производство и не следвало да им се възлагат разноските по делото. Молят да се отмени постановлението за разноски и да се постанови разноските да се поемат от взискателя. Евентуално моли да се отмени постановлението в частта относно определените разноски по т. 2 – 60 лв., по т.4 – 24 лв. и по т.26 - 128.64 лв. и да се намали адв. възнаграждение, като прекомерно за реално извършените от процесуалния представител действия.

 

Прави особено искане на основание чл.438 от ГПК да се спре производството по делото до произнасяне на съда.

 

Ответникът по жалбата – Б.Б.А., чрез пълномощника си адв. К.А., оспорва жалбата като неоснователна и счита, че следва да бъде отхвърлена. Претендира за разноски в настоящото производство.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Я.Г., Рег.№ 871, с район на действие ОС – Стара Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата. Моли да бъде отхвърлена. 

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.   

Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по служебно изготвената преписка по изпълнително дело № 429/2016г. по описа на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 429/2016г. по описа на ЧСИ Георгиева, с рег.№ 871 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е образувано по молба, подадена на 19.08.2016г. от адв. К.А. като пълномощник на Б.Б.А., въз основа на изпълнителен лист от 04.08.2016г., издаден по адм. д.№ 187/2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора. По силата на цитирания изпълнителен лист, длъжникът Община Опан е осъден да заплати на взискателя сумата от 790 лв., представляващи направени разноски по делото. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно без дата в полза на адвокат А. и договор за правна защита и съдействие по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, в който е уговорено адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в молба за образуване на изп. дело в размер на 300 лева, като е отбелязано, че е изплатено в брой. На 24.08.2016 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело. Посочено е, че задължението възлиза на 790 лв. -  неолихвяема сума  и 132 лв. разноски по изп. дело, както и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 128.64 лв. с ДДС, както и др.суми – 300 лв.  

В срока за доброволно изпълнение е постъпило възражение на длъжника срещу определените разноски по изп. дело – 132 лв. разноски, 128.64 лв. такса по чл.26 от Тарифата по ЗЧСИ и 300 лв. - адв. възнаграждение. Изложени са съображения, че начислените суми са недължими от длъжника, тъй като били извършени всички дейности за доброволно изплащане на задължението.    

От представеното писмо от 10.08.2016г. от Община Опан до взискателя Б.Б.А. е видно, че длъжникът е уведомил взискателя за готовността си за изпълни задължението си, като е поискал Удостоверение за  банкова сметка, ***ието на АС – Стара Загора. От приложеното известие за доставяне е видно, че писмото е получено от взискателя на 12.08.2016г. лично, т.е. преди образуване на изпълнителното дело.

На 29.08.2016г. длъжникът Община Опан е превел по сметката на ЧСИ Яна Георгиева сумата от 790 лв. по изп. лист.

С уведомление от 07.09.2016г., връчено на длъжника на 10.09.2016г., ЧСИ го уведомява, че няма законови основания разноските по изп. д. да бъдат възложени на взискателя и за отказа си да прекрати производството по изп. дело.    

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗЗД, ако местоизпълнението на задължението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението на паричните задължения, трябва да се извърши в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. Това определя носимия характер на паричното задължение. Мястото на изпълнението определя и обстоятелството, дали някоя от страните изпада в забава. Длъжникът по носимо задължение изпада в забава, ако не предложи изпълнение по местожителството на кредитора. В разпоредбата на чл.95 от ЗЗД, са предвидени случаи, в които кредиторът изпада в забава, когато не окаже необходимото съдействие и когато неоправдано не приема длъжниковата престация. Ако дължимата предстация е парична, кредиторът изпада в забава, когато откаже  получаването й. За да се освободи от задължението си, длъжникът следва да осъществи изпълнение на паричната престация. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението – чл.97, ал.1 ЗЗД, като в този случай за да се освободи от задължението си длъжникът следва да уведоми кредитора. Паричното задължение като носимо задължение, обуславя определено поведение на длъжника, което го освобождава от него – внасянето на парите от длъжника в банка по местоизпълнението, по сметка на кредитора и уведомяване на кредитора за това действие. В случая, обаче длъжникът не е направил нужното за приложение на разпоредбата на чл.96 от ЗЗД и за изпадане в забава на кредитора. Видно от изп. дело, длъжникът е уведомил кредитора за готовността си да плати, но не е изпълнил задължението си, поради което не може да бъде освободен от задължението да понесе разноските по изп. дело. 

 

Не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, нито тази на чл.79, ал.1 т.1 от ГПК, тъй като изпълнението на задължението на длъжника е станало в срока за доброволно изпълнение. Предвид изложените съображения, жалбата в тази й част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение в тази част.

 

Неоснователна е жалбата и в частта й, относно начислените от ЧСИ авансови такси както следва : по т.2 – 60 лв., по т.4 – 2бр. по 12 лв. или общо 24 лв.  Съгласно Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, в т.  

 

 

 

2 се предвижда, че за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител, се събира такса 50 лв./ 60 лв. с ДДС/ ; в т.  

 

 

 

 

 

 

 

4 - за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв./12 лв. с ДДС/. Тези такси се начисляват още с Поканата за доброволно изпълнение, тъй като са за действия, които задължително се извършват от ЧСИ при образуване на изпълнителното производство. Таксата по т.26 от Тарифата се начислява и събира ЧСИ, независимо дали сумата е принудително събрана от ЧСИ или платена от длъжника в срока за доброволно плащане.  

 

 

 

 

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а  за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ- за образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. Установява се, че единственото процесуално действие на адвоката на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело, в която се сочат начини за изпълнение. Доколкото съгласно разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК е предвидено, че в молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят посочва начина на изпълнение, следва да се приеме, че действията на пълномощника на взискателя се свеждат до такива по образуване на изпълнително дело. Длъжникът е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, поради което няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Още повече, че в договора за правна защита и съдействие сключен между взискателя и адвоката е уговорено адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в молба за  образуване на изп. дело.

Ето защо съдът намира, че подадената жалба е частично основателна.  Обжалваното постановление да бъде отменено в частта му, с която са определени разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв.  и вместо него бъде постановено намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното производство от 300 лв. на 200 лв.  Размерът на дължимата такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, следва да бъде съответно намалена.   

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице основанията на чл.438 от ГПК за спиране на изпълнението по изп.д.№ 429/2016г. по описа на ЧСИ Яна Георгиева.

 

С оглед изхода на делото и уважаването на жалбата на жалбоподателя, съдът намира, че разноски за настоящото производство не следва да се присъждат на другата страна.   

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ постановление за разноски без номер и дата на ЧСИ Я.Г., рег. № 871, издадено по изп.дело № 429/2016г. по описа на ЧСИ, в частта му, с която са приети разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лв. и определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от Б.Б.А. - взискател по делото, адвокатско възнаграждение на адвокат К.А. по договор за правна защита и съдействие № 100975 без дата от 300 лв. на 200 лв., както и съответно на него - таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

            ОСТАВЯ без уважение жалбата на Община Опан, представлявана от кмета Г.Д.К. против Постановление за разноски без номер и дата по изп.д. № 429/2016г. на ЧСИ Я.Г., в останалата обжалвана част като неоснователна. 

  ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

ЧЛЕНОВЕ: