О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  Номер 68…………………25.01.2017 година……………..Град Стара Загора

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………двадесет и пети януари……..…………….………..Година 2017              

В закрито заседание в следния състав:                                             

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ   

 

                                                                                 СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1011…по описа за……………2017 година.

 

         Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Г.М.Т. чрез адв. Д.Д., длъжник по изп.д. № 558/2016 г. по описа на ЧСИ И. Б., рег.№., с район на действие С. окръжен съд. В жалбата се сочи, че постановление изх. № 9363/30.11.2016 г. на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело и възлагане на разноските в тежест на взискателя Д.Т.Г.. Излагат се доводи, че сумите не са дължими от длъжника, тъй като е извършил всички действия по доброволно плащане на задълженията си към взискателката Д.Г. по н.ч.х.д. № 1570/2014 г. на С. районен съд за суми посочени в изпълнителен лист от 13.09.2016 г. Жалбоподателят изяснява, че с пощенски запис още на 29.08.2016 г. е внесъл дължимата сума в полза на взискателката, но тя не се е явила да я получи. Отделно от това взискателката била уведомена от съда на 05.10.2016 г. за наличието на пощенски запис съдържащ сумите по изпълнителния лист, но отново не се явила да я получи. На 19.10.2016 г. длъжникът по делото е бил принуден да изтегли сумата от пощата, тъй като не била потърсена продължително време, а на следващия ден взискателката подала молба за образуване на изпълнителното дело. Поради това жалбоподателят счита, че неправилно ЧСИ е отказало да възложи разноските в тежест на взискателя по делото. Сочи, че е заплатил сумата преди образуване на изпълнителното дело и поради това то е било заведено без да е налице правен интерес. Поради това обжалва определените от ЧСИ разноски и моли за отмяна на действията на ЧСИ. Претендира разноски.

Срещу жалбата са постъпили писмени възражения от взискателя Д.Г. чрез адв. М.Х., в които се развиват подробни доводи за нейната неоснователност. Сочи се, че плащането на задължението е извършено след образуване на изпълнителното дело и поради това била налице хипотезата на чл. 79, ал. 1 ГПК. След получаване на съобщението от съда взискателката ходила до пощата, но там нямало сума за нея. Моли за отхвърляне на жалбата

Постъпили са писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ И. Б., сочещи на неоснователност на жалбата.

Приложено е фотокопие от изпълнителното производство.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, възраженията на страните и приложимото право намира за установено следното:

Изпълнително дело № 558/2016 г. на ЧСИ И. Б. е образувано по молба на Д.Т.Г. против длъжника Г.М.Т., въз основа на изпълнителен лист от 13.09.2016 г., издаден по н.ч.х.д. № 1570/2014 г. на С. районен съд. С покана за доброволно изпълнение получена от длъжника на 11.11.2016 г. на основание чл. 428, ал. 1 ГПК Г.Т. е поканен да заплати доброволно задължението си в размер на 2408 лв. ведно с посочените от ЧСИ в поканата такси и разноски – 162 лв. разноски за изпълнителното дело, 289,45 лв. такса на ЧСИ по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и 350 лв. адвокатско възнаграждение. С молба от 23.11.2016 г. длъжникът е направил искане за прекратяване на изпълнителното дело и възлагане на разноските на взискателя, тъй като е заплатил процесната сума преди образуване на делото. Върху това искане не е поставена резолюция от съдебния изпълнител, както и в кориците на делото не е налице акт, с който да се е произнесъл по искането. Единствено е налице съобщение до длъжника за резултата от искането, като е посочен общ размер на оставащо задължение, но не е ясно в какъв размер са разноските от посочената от ЧСИ сума в размер на 867 лв.

С.ят окръжен съд като извърши проверка по изпълнителното дело и взе в предвид доводите на страните по изпълнението, намира, че подадената жалба е процесуално недопустима.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК на обжалване пред съответния окръжен съд от длъжника подлежи постановлението на съдебния изпълнител за разноските. В конкретния случай жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителното производство и на основание чл. 435, ал. 2 ГПК има право да обжалва постановлението за разноските. Необходимо е обаче такъв акт на съдебния изпълнител действително да е бил постановен. В случая информация за разноските по делото се съдържа единствено в поканата за доброволно изпълнение. При тази хипотеза обаче не се касае за имплицитно съдържащо се постановление за разноски в посочения акт. В него съдебният изпълнител се произнася с оглед наведените от взискателя твърдения и представените от него доказателства за дължимите суми. Същото произнасяне не е обвързващо за длъжника, който има възможност да направи искания и възражения във връзка с изпълнението, включително и по отношение на разноските. Едва след разглеждането на тези искания съдебният изпълнител на този или по-късен етап от производството се произнася с постановление за определяне размера на разноските в производството. В този смисъл е и Определение № 170/25.03.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. 297/2010 г., IV ГО.

Отделно от това е депозирана изрична молба от 23.11.2016 г., по което липсва изрично произнасяне на съдебния изпълнител по този въпрос, а само е съобщен резултатът от молбата и то в частта, в която се отказва прекратяване на изпълнителното дело. В частта по искането на длъжника за възлагане на разноските на взискателя няма произнасяне от ЧСИ – дори и отказ. Посочен е оставащ общ размер на задължение, но не е ясно сумата от 867 лв. разноски по делото ли са, или не. Произнасяне от страна на съда би означавало изземване функциите на съдебния изпълнител, който за първи път следва да се произнесе с постановление по разноските. Както се посочи, в настоящия случай по изпълнителното дело няма постановен нарочен акт на ЧСИ, с който той да се е произнесъл по всички направени в изпълнителния процес разноски на взискателя, включително и такси и разноски по Тарифата за ТР ЗЧСИ, които признава и възлага в тежест на длъжника. Нещо повече, нормата на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ го задължава безусловно да изготви подробна сметка за разходите и основанията за събирането им, която да предяви на длъжника, но в конкретния случай няма изготвена и такава сметка за сумата посочена в поканата за доброволно изпълнение, което не дава възможност на съда да провери правилността на формирането на сумата.

С оглед изложените съображения съдът приема, че събирането на таксите и разноските по изпълнението е допустимо само и единствено след влизане в сила на постановлението на ЧСИ за разноски и предполага съобщаването му на страните в процеса. Този акт подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд. Действително поканата за доброволно изпълнение връчена на длъжника е посочено, че освен сумата по изпълнителния лист, длъжникът дължи още такси и разноски. Постановление за тези разноски и как точно са формирани те няма. Следователно налице е непроизнасяне на ЧСИ с нарочен и самостоятелен акт по размера на всички разноски по изпълнението, включително и тези по Тарифата към ЧСИ, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 435, ал.2 ГПК. Освен това във връзка с искането за възлагане на разноските в тежест на взискателя ЧСИ не е изложил нито едно съображение, дори не е посочил, че искането се оставя без уважение. Произнасяне или съображения не се съдържат и в изпратеното до длъжника съобщение, не се сочи в него размер на разноски.

Изцяло в подкрепа на гореизложеното е определение № 5/06.01.2016 г. на Пловдивски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 705/2015 г., в което е прието, че „В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК са изброени лимитативно хипотезите, в които е дадена възможност на длъжника да обжалва определени действия и актове на съдебния изпълнител, като такава възможност е предвидена относно постановлението на съдебния изпълнител за разноските. В настоящия случай обаче съдът приема, че липсва издадено такова изрично постановление по делото. Жалбоподателят всъщност атакува поканата за доброволно изпълнение, която е получил, но изпращането на такава покана не съставлява постановление по въпроса за разноските, съответно - вписването на размера на задължението на длъжника в поканата за доброволно изпълнение не може да го замести. Съгласно чл. 428 ГПК, когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника покана, с която му дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Последната има за цел да уведоми длъжника за започналия изпълнителен процес и да го предупреди, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Поканата е предназначена да стимулира длъжника към доброволно изпълнение. Едва след изтичане на визирания от законодателя двуседмичен срок, съдебният изпълнител може да започне принудителни действия, т.е. реални изпълнителни действия, които подлежат на съдебен контрол и проверка. ПДИ има посочените в закона функции, но по същество не е същинско изпълнително действие и не съставлява действие от категорията на посочените в чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК, следователно жалба срещу ПДИ е недопустима. Защитата на длъжника чрез жалба по отношение на възложените му разноски може да стане само при условията на чл. 435, ал. 2, предл. последно от ГПК, когато е издадено нарочно постановление за тях. Тъй като в процесния случай такова постановление не е издавано, съдът не може да се произнася по направеното в жалбата искане при липса на съответен акт на съдебния изпълнител. Това е така, защото съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на съдебен изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно той може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. При горните обстоятелства жалбата би била недопустима поради липса на предмет“.

В настоящия случай жалбоподателят длъжник сам сочи във въззивната си жалба, че атакува съобщение от 30.11.2016 г., точно поради липса на нарочен акт – постановление за разноски на съдебния изпълнител, с което да са определени сочените в поканата разноски. В мотивите си към делото ЧСИ не сочи, че е налице постановление за разноските, спомената е само поканата за доброволно изпълнение. Както се посочи, съгласно контролно-отменителния характер на настоящето производство за съда не съществува възможност да се произнесе по сочените в ПДИ разноски за изпълнителното производство по липса на постановление за разноските. В съобщението по подаденото от длъжника искане за възлагане на разноските в тежест на взискателя дори няма обективиран отказ на ЧСИ.

Поради това съдът намира въведеното като алтернативно искане на жалбоподателя за оставяне без разглеждане на жалбата и връщане на делото на ЧСИ поради липса на постановление за разноските за основателно.  Липсва валиден акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК, следователно въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Тъй като жалбата е недопустима по причина, че липсва произнасяне на ЧСИ по искане с вх. № 8458/23.11.2016 г. /л.28 и л. 29 от изп.д./ в частта му за възлагане на разноските на взискателя съдебният изпълнител следва да разгледа искането в посочената част, да се произнесе по неговата основателност и съобразно с преценката си да изготви постановление за разноските, ведно със сметка за разходите съгласно чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ, да връчи постановлението за разноски на страните, с право да го обжалват в сроковете уредени в ГПК. Разноските в настоящето производство следва да се присъдят при окончателното разрешаване на въпроса за разноските в изпълнителното производство – в случай, че ЧСИ приеме за основателно възражението на длъжника, то направените разноски в това производство биха могли /ако се бъдат обосновани от длъжника/ да се приемат като разноски в изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, С.ят окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената въззивна жалба от Г.М.Т., длъжник по изп.д. № 558/2016 г. по описа на ЧСИ И. Б., рег.№., с район на действие С. окръжен съд, против съобщение изх. № 9363/30.11.2016 г.,поради липса на постановление за разноските.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото и ВРЪЩА на ЧСИ И. Б. за произнасяне с изрично постановление за разноските и по направеното искане вх. № 8458/23.11.2016 г. по изп.д. № 558/2016 г. по описа на същия ЧСИ в частта му относно възлагане на разноските на взискателя.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

                       2.