Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 37                                 13.02.2017г.                град С.З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Четвърти състав,

на двадесет и шести януари 2017 година

в закрито заседание в следния състав:     

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 73 по описа за 2014 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е образувано на основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 30 от ЗН.

 

          Постъпила е поправена искова молба от ищцата- пълнолетната българска гражданка В.Й.Х. ***, която твърди, че е наследник по закон на Т. И. Т.- ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 14.10.2013г., и че, освен нея, наследник по заместване на Т. И. Т. е и внука й Й.Т.Г.- ЕГН **********, който е низходящ на Т.Т. Г.- ЕГН **********, син на Т. И. Т., починал преди нейната смърт на 17.04.1999г., и че наследници на брат й Т.Т. Г.- ЕГН ********** са сина му Й.Т.Г.- ЕГН **********, и съпругата му П.И.Г.- ЕГН **********. Претендира, че единствения имот, който майка й Т. И. Т. е притежавала приживе представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.310.2.6., гр.С.З., Община- С.З., област Старозагорска, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на ИД на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота в ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.310, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, без данни за посочена в документа площ, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850,503.310.2.5.; под обекта: 68850.503.310.2.4; над обекта: няма, който обект по нотариален акт № 62, том I, н.д.№ 132/1996г. на РС- С.З., представлява Жилище-апартамент, находящ се на трети етаж с югоизточно изложение на триетажната масивна жилищна сграда, находяша се в ***, построена върху държавно място с площ от 483.50 кв.м., представляващо парцел I за ГОНС -С.З. в кв. 91 „а" по плана на града, действувал към 1991г. с граници: от юг - ***, от изток - *** и от запад ***, който апартамент се състои от: три стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, две антрета, два балкона при граници на апартамента: от север - двор на блока, от изток - също, от юг - ***, от запад - ап. на Г. и Л.А. и общото стълбище на сградата, заедно с две избени помещения, едното с южно изложение при граници: от север - избено помещение на К. и Т.К., от изток - двор на блока, от юг - ***, от запад - избено помещение на С. и К.В. и коридор, и второ избено помещение със северно изложение при граници: от север - двор на блока, от изток - избено помещение на К. и Т.К., от юг - коридор и от запад - избено помещение на С. и К.В., заедно с 1/3 идеална част от избения коридор,намиращ се в източната част на жилищната сграда на изток от общото стълбище, заедно с едно Таванско помещение с изложение север- изток-юг, с граници: север - двор на блока, от изток - двор на блока, от юг - ***, от запад - таванското помещение на К. и Т.К., коридор и таванското помещение на С. и К.В., заедно с 1/3 ид.част от таванския коридор, намиращ се на източната част на жилищната сграда, източно от стълбището, заедно с 1/6 ид.ч. от общото стълбище на сградата и общите части на същата, съгласно чл.38 от ЗС, а така също и 1/6 ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавното място. Заявява, че приживе майка й Т. И. Т. е извършила разпореждане с гореописания притежаван от нея недвижим имот, като го е дарила изцяло на своя син и неин брат - Т.Т. Г., като дарението е извършено с нотариален акт № 62 том.II нот.дело № 503/99г. Следователно чрез извършеното дарение майка й е накърнила частта й от имуществото, представляваща запазена част от наследството за наследниците по закон, определени в чл.28, ал.1 от ЗН. Тъй като след своята смърт майка й Т. И. Т. е била оставила като наследници нея/нейна дъщеря/ и наследниците на починалия й син Т.Т. Г./двамата ответници/, те имали запазена част от наследството в размер на 2/3 идеални части от имуществото. Счита, че с  извършеното дарение майка й е накърнила правото й на запазена част от нейното имущество, която запазена част съобразно правилата на чл.29, ал.1 от ЗН възлиза на 1/3 идеална част от наследството. Заявява, че приживе майка й не е притежавала друго имущество, освен гореописания недвижим имот, поради което в качеството си на неин наследник с право на запазена част и в резултат на извъшреното дарение, тя е лишена от възможността да получа пълния размер на запазената й част от наследството, като лишаването й от правото да получа пълния размер на запазената й част от наследството на майка й, обуславяла правния й интерес да упражня правото си на възстановяване на полагащата й се част от наследството и да поиска намаляване на извършеното дарение до размера на запазената ми част. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да постановите намаляване на дарението, извършено от Т. И. Т. в полза на Т.Т. Г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.310.2.6., в гр.С.З., общ.С.З., обл.С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.310, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, без данни за посочена в документа площ, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.503.310.2.5.; под обекта: 68850.503.310.2.4; над обекта: няма, който обект по нотариален акт № 62, том I, н.д.№ 132/1996г. на РС- гр.С.З., представлява Жилище-апартамент, находящ се на трети етаж с югоизточно изложение на триетажната масивна жилищна сграда, находяща се в ***, построена върху държавно място с площ от 483.50 кв.м., представляващо парцел I за ГОНС -С.З. в кв. 91 „а" по плана на града, действувал към 1991г. с граници: от юг - ***, от изток -*** и от запад ***, който апартамент се състои от: три стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, две антрета, два балкона при граници на апартамента: от север - двор на блока, от изток - също, от юг - ***, от запад - ап. на Г. и Л.А. и общото стълбище на сградата, заедно с две избени помещения, едното с южно изложение при граници: от север - избено помещение на К. и Т.К., от изток - двор на блока, от юг- ***, от запад - избено помещение на С. и К.В. и коридор, и второ избено помещение със северно изложение при граници: от север - двор на блока, от изток - избено помещение на К. и Т.К., от юг - коридор и от запад - избено помещение на С. и К.В., заедно с 1/3 идеална част от избения коридор,намиращ се в източната част на жилищната сграда на изток от общото стълбище, заедно с едно Таванско помещение с изложение север- изток-юг, с граници: север - двор на блока, от изток -двор на блока, от юг - ***, от запад - таванското помещение на К. и Т.К., коридор и таванското помещение на С. и К.В., заедно с 1/3 ид.част от таванския коридор, намиращ се на източната част на жилищната сграда, източно от стълбището, заедно с 1/6 ид.ч. от общото стълбище на сградата и общите части на същата, съгласно чл.38 от ЗС, а така също и 1/6 ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавното място, като иска да й се възстанови запазената й част върху този имот в размер 1/3 идеална част от същия, както и да й се присъдят направените по делото разноски.

В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по делото.

По делото до настоящия момент не е представена писмена Защита въпреки изричното искане на процесуалния й представител- адвока, и въпруки дадения й от съда изричен 1- седмичен срок за това от последното о.с.з. на 26.01.2017г.

 

          Двамата ответници- и двамата пълнолетните български граждани П.И.Г. и Й.Т.Г.- и двамата също от гр.С.З., подават общ писмен Отговор в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК, с който заявяват, че те оспорват изцяло предявения иск като неоснователен, но не оспорват твърденията в исковата молба, че ищцата е законен наследник на Т. И. Т. /поч. на 14.10.201Зг./, че Т.Т. Г. /поч. иа 17.04.1999г./ е бил съпруг на първата от ответниците и баща на втория, че също е законен наследник /син/ на Т. И. Т., че приживе тя е дарила на сина си процесния недвижим имот, като дарението е извършено във формата на Нотариален акт № 62, т.1. дело № 132/11.01.1996г. на Старозагорския нотариус, и че ответниците са законни наследници на Т.Т. Г.. Но оспорват като неверни ищцовите твърдения, че приживе общата им наследодателка е притежавала единствено описания недвижим имот и че с извършеното дарение в полза на своя син тя е накърнила запазената част на ищцата. Също така спорват ищцовото твърдение, че след смъртта на наследодателката Т. Т. нейни наследници по закон са освен ищцата, и наследниците на починалия й син. Следователбно предвид безспорния факт, че синът на общата паследодателка е починал преди своята майка, последната е наследена от ищцата и втория ответник по право на заместване. Поради което съпругата на Т.Т. Г., която е негов законен наследник, не е наследник на Т. Т.. В тази връзка извършеното от Т. Т. дарение на процесиия недвижим имот/апартамент/ в полза иа нейния син към датата на сделката е дарение на една „гола собственост"/нуда проприета/, понеже съгласно договора дарителката си е запазила правото иа пожизнено и безвъзмездно ползване иа цялото това дарено жилище- апартамент. Установи се от събраните гласни доказателства, че към момента на дарението във формата на нотариален акт № 62, т.I, нот.дело № 132/11.01.1996г. на Старозагорския нотариус, процесното жилище/апартамента/ е било в следното положение: външна дограма - дървена, която е монтирана около 1956г. - при построяване на цялата сграда и която е била в изключително лошо състояние - не се е затваряла добре, с изгнили дървени части, изпадал маджун и пукнати стъкла; стени с компрометирана груба мазилка / на места с пукнатини и излющвания/, боядисана с вар и постна боя; санитарен възел: баня с тоалетна със стара ВиК инсталация, поставена външно върху стените /от построяване на сградата/, с течове, стари фаянсови плочки на стените, с изпадали фуги, значителна част от които счупени и частично паднали, като целият санитарен възел е бил в мухъл; мокро помещение - с мозайка на пода и цокъл от блажна боя, на места излющена; стара ел. инсталация със стари ключове и контакти, част от тях с нагар; стара ВиК инсталация с компрометирани каменинови и метални тръби; стара входна талашитена врата на жилището; подови настилки в помещенията -паркет с отворени фуги и неравности и мозайка в коридор, санитарен възел и мокро помещение; общи части - течове на покрива на сградата, входна врата на сградата -стара в лошо състояние.

В този смисъл е пледоарията на общия им процесуален прнедставител- адвокат, както и общата им подробна писмена Защита по делото.

 

          След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, с Отговорите на двамата ответници, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на приетите по делото съдебни експертизи, и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, ОС- С.З. счита за изяснено и доказано следното :

 

          ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА:

Искът се явява процесуално допустим, своевременно предявен, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС – гр. Ст. Загора с оглед цената му от над 50 000 лв. по смисъла на чл. 104, ал.1, т.4 от ГПК, и като такъв следва да бъде разгледан по съществото си с настоящия съдебен акт.

 

          ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :

Производството по посоченото гр. дело е образувано по предявен от ищцата против двамата ответници иск с правно основание чл.30 от ЗН за намаляване на дарението, извършено от Т. И. Т. /поч. на 14.10.2013г./ в полза на Т.Т. Г. /поч. на 17.04.1999г./ на недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.С.З., *** 1, ет.З, подробно описан в исковата молба и за възстановяване на запазената част на ищцата в размер на претендираната от нея 1/3 идеална част от този недвижим имот. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетите заключения на съдебните експертизи, се установи по несъмнен и безспорен начин следното- видно от удостоверение за наследници на Т. И. Т., след смъртта си /поч. на 14.10.2013г./, същата е оставила за свои законни наследници ищцата /нейна дъщеря/ и ответника Й.Т.Г./син на починалия преди нея неин син Т.Т. Г./. Видно от удостоверение за наследници на Т.Т. Г., същия е починал на 17.04.1999г. преди своята майка, като след смъртта си негови наследници по закон са съпругата му /първата ответница П.Г./ и сина му /втория ответник Й.Т.Г./. Видно от текста на нотариален акт/договор за дарение на недвижим имот/ № 62, т.I, нот.дело № 132/11.01.1996г. на Старозагорския нотариус се доказва, че приживе общата наследодателка е дарила на своя син Т.Т. Г. процесния апартамент, намиращ се на трети етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.С.З., *** 1, подробно описан в приетия по делото като писмено доказателство договор, като дарителката си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на цялото жилище- апартамента. Видно от договора за дарение- нотариален акт № 186, т.2, вх.рег. № 2499/22.07.2002г. по описа на СВ при РС- Чирпан се доказва, че общата наследодателка приживе е дарила на ищцата един недвижим имот- нива от 5.000 декара, представляваща поземлен имот пл. № 041059, находяща се в землището на ***. А също така, наред с посоченото дарение в полза на ищцата, за установяване на твърденията на доверителите, че общата наследодателка Т. Т. приживе е дарила на своята дъщеря и парична сума в размер на 300 000 неденоминирани лева/300 деноминирани лева/, по делото са изслушани показанията на разпитаните свидетели.

Свидетелят П.Д. свидетелства, че : „Това е нещо, което се знае още докато беше жив дядото се взе решение да се обезщети дъщерята като апартамента се дари на Й., техния син и трябваше да има парично обезщетение на сестрата, както си беше редно. Знае се, че сумата е 300 000 лв. Сумата е получена отново в началото на 1996г. свързано е с периода на дарението на апартамента. Физическото даване на сумата не мога да кажа кой я е дал, но Т.Т. и П.Г, са дали сумата на бабата на Й. - Т. Т., а тя от своя страна е дала на дъщеря си сумата. Обсъждано е това, имаше много кавги по темата, защото сумата е дадена без никаква разписка, но Т. не желаеше защото разчиташе на мъжката дума и документ не е даден. Парите са дадени така на доверие. .. Желанието му е било, когато е жив дядо Й., но на самото физическо даване не съм присъствал. Присъствал съм на вземане на решение как да се набере сумата. Те не са богати хора. Те имаха някакви частични спестявания, продаде се и семейния автомобил Лада 1300. Помолиха роднини да помогнат кой с каквото може и дори сумата беше изплатена на два пъти, защото нямаше физическа възможност наведнъж да се изплати."

Според показанията на свидетеля И.П. : „ Т. е свекървата на леля ми. През 1995г. направиха сделка с баща ми по Закона за уреждане на жил. въпроси на граждани за лихво числа и аз закупих от баща ми апартамента, в който живяхме, за да може да изтеглим тези лихво числа. В този период леля ме помоли да й дам 20 000 лв, да даде на свекърва си и с баща ми решихме да дадем тези пари. Беше преди Нова година на 1995г. Там бяха В. и Г., и дадохме тези пари, тъй като не им достигаха тези 20 000 лв., след това по-късно дадоха още 100 000 лв. Там бяха В,, Г. и баба Т.. Трябваха им парите, за да капарират жилище и Г. и В. да купят жилище. Аз предадох сумата на баба Т. тогава. Тя трябваше да я даде на В. и я даде на ръка, без да си разменят документи. Майка ми и жена ми бяха против да дават заем и отидохме с баща ми. Майка и татко дори се скараха. Баща ми през цялото време се е грижил за сестра си и мислеше тя по някакъв начин да е уредена. Аз и баща ми помогнахме с тези пари".

Дарението на сумата от 300 000 лева се доказва и от показанията на съпруга на ищцата- свидетеля Г.Х. : „Ответниците нямаха тези 300 лв. и брат й изтегли на два пъти по 150 лв. Тогава бяха 300 000 неденоминирани лева. Той ги предаде брат й на два пъти в мое присъствие парите по 150 000 лв. Предполагам, че са негови тези пари и са по негова сметка били. Няма как да ги изтегли от друга сметка."

Следователно от съвкупната преценка на показанията на всички горепосочени свидетели, включително и от тези на съпруга на ищцата, се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин подаряването от общата наследодателка на ищцата на сумата от 300 000 неденоминирани лева, станало на два пъти по 150 000 неденоминирани лева- съответно в края на 1995г. и в началото на 1996г.

А относно спорния между страните въпрос за състоянието на процесния апартамент към момента на дарението му на Т.Т. Г.- по делото са събрани множество гласни доказателства, от които се установява с много голяма степен на достоверност и точност, че към момента на дарението жилището не е било в добро състояние- св. П. Д. „Жилището беше в доста неподдържано състояние. Антрето беше с мозайка, баня и тоалетна също. Имаше частично бели плочки в банята, В и К тръбите бяха външно разположени. Мивката течеше чрез един черен маркуч на пода. Тоалетната беше на варова мазилка. В другите стаи паркет. Кухнята беше в много лошо състояние, покрито с балатум и вратата трудно се отваряше. Дограмата беше стара, дървена, не сменена откакто е построен през 1960-те години и стаите със стандартна варова замазка. Когато брат ми започна да го ремонтира се установи, че на много места е имало явно мокри петна, защото падаха парчета мазилка и слагаха изолация. Малко по малко започна да го вкарва за нормално за живеене жилище - ПВЦ дограма сложи във всички стаи, с изключение на тази, където живееше бабата. Външната врата си беше шперплат и от годините едва се отваря и се наложи да сложи метална врата, за да може да има някакво заключване към жилището. Другите врати са шперплатови с блажна боя. Като започна ремонтите след дограмата сложи изолации, тапети и последно ремонтира банята, където я направи в нормален за ползване вид. Сменено е с ПВЦ тръби и я направи като хората банята. Към момента на дарението нямам представа какъв е бил покрива, но зная, че преди години го ремонтираха изцяло покрива с подмяна на черна хартия, скатен покрив е. След дарението се ремонтира покрива. Външната врата на кооперацията беше нормална, дървена и след това се събираха тръби и се подмени с метална и преди няколко години сложиха домофони. Брат ми като започна ремонта трябваше да подмени ел. инсталация, защото бяха стари кабели с текстилна намотка, които бяха негодни за ползване и подмени всичко със съвремененни материали и нормално табло: Свидетелят на ищцата също потвърди, че след дарението са извършени ремонтни работи в жилището. Установи се в хода на съдебното дирене, че след дарението и до настоящия момент ответниците, като собственици на недвижимия имот, са извършили множество подобрения в жилището- поставяне на нова външна ПВЦ 3- камерна дограма на всички помещения с изключение на едната кухня, поставяне на нова външна метална врата, изграждане па изцяло нови ВиК и ел. инсталация, поставяне на ново ел.табло, ключове и контакти, направа на вътрешна изолация на всички стаи с изключение на едната кухия, шпакловка на стени и тавани на две стаи /хол и една спалня/, боядисване с латекс на всички стаи с изключение на едната кухня; поставяне на влагоустойчив гипсокартон в баня - тоалетна, нови подови и стенни плочки в баия-тоалетна и мокро помещение, хънтьр в баня-тоалетна, поставяне на нови мивка и тоалетно гърне в санитарния възел, нови батерии /обикновена и душ батерия/ в санитарния възел; основен ремонт на паркет в три стаи /лепене, циклене, фугиране, лакиране /; основен ремонт на покрива на сградата с подмяна на всички летви, поставяне на черна хартия и пренареждане на всички керемиди с частична подмяна на счупени, поставяне на нови улуци; поставяне на нова метална врата на входа на сградата с нова ел. брава и нова домофоина инсталация. Не се доказа в хода на съдебното следствие ищцовото твърдение, че наследодателката не е притежавала друго имущество, освен процесния недвижим имот/апартамент/. Напротив- установи се и се доказа по несъмнен и безспорен начинс, че приживе наследодателката Т. Т., като собственик е дарила на ищцата недвижим земеделски имот- нива от 5.000 декара, представляваща поземлен имот пл. № 041059, находища се в землището на ***, което дарение е извършено във формата на Нотариален акт № 186, т.2, вх.рег.№ 2499/22.07.2002г.  по описа на Служба по вписванията/СВ/ при Районен съд- гр.Чирпан, обл.С.. Нещо повече- освен посоченото дарение в полза на ищцата приживе Т. Т. й е дарила парична сума в размер на 300 000 неденоминирани стари лева/равняващи се сега на 300 нови деноминирани лева/, като дарението е извършено в края на 1995г. с цел тя да бъде подпомогната да си купи по- голямо жилище. Посочените две дарения /на недвижим земеделски имот и на парична сума/ следва да бъдат включени в общата масата на наследодателката по смисъла чл.31 от ЗН и стойността им да бъде прихваната от запазената част на ищцата, тъй като те не представляват обичайни дарове“ по смисъла на закона. На основание чл.36, ал.2 от ЗН, предвид качеството на надарения Т.Т. Г./наследник със запазена част на наследодателката/, ответниците правят изрично искане да задържат изцяло имота при условие, че са налице предпоставките на посочената законова разпоредба. Поради което горепосочените факти и  обстоятелства обосновават цялостната фактическа и правна неоснователност на исковата претенция на ищцата против двамата ответници по чл.30 от ЗН, поради което те следва да се отхвърлят изцяло, като напълно неоснователни и недоказани, ведно със законните последици от това.

Съдът счита, че съгласно изискванията на чл.31 от ЗН в конкретния случай при наличието на дарения следва да се образува обща маса на собствеността на дарителката по реда на чл.31 от ЗН, и в тази връзка са назначени, изслушани и приети няколко съдебно- оценъчни експертизи, за преценката налице ли е накърняване на запазената част на ищцата по делото. Съдът кредитира изцяло заключенията на всички съдебни експертизи по делото, като същевременно счита, че заключението на приетата в съдебно заседание на 01.12.2016г. експертиза е отчело в най- пълна степен състоянието и положението/фактическо и правно/ на процесния апартамент към момента на дарението, със запазеното в полза на дарителката право на пожизнено ползване на целия апартамент, и е оценило пазарната стойност на апартамента към момента на откриване на наследството/14.10.2013г./ съгласно нормативното изискване на чл.31 от ЗН. В тази връзка, съгласно последното заключение пазарната цена на недвижимия имот /апартамент/ със запазено право на ползване към датата на смъртта /14.10.2013г./ е в размер на 65 934 лв. С тази стойност процесния недвижим имот следва да се включи в общата маса по чл.31 от ЗН, като освен него в масата следва да се включи подарения на ищцата недвижим имот от дарителката- нива от 5.000 дка, представляваща поземлен имот пл.№ 041059, находища се в землището на ***,  Оценката на вещото лице инж.С. на този имот към момента на смъртта на наследодателката /14.10.2013г,/ е 2 387.50 лева /стр.13 от заключение, прието в с.з. на 26.05.2016г./. Предвид обстоятелството, че дарените от общата наследодателка на ищцата пари се включват в масата по чл.31 от ЗН по различен начин от недвижимите имоти и предвид обстоятелството, че това дарение е извършено преди Закона за деноминацията на лева/ЗДЛ/, в случая е приложимо задължителното по своя характер Решение № 68/15.04.2014г. по гр.д.№ 5825/2013г. на ВКС- София, което дава отговор на материалноправния въпрос „при дарение на парична сума преди закона за деноминацията по каква стойност следва да се прибави сумата в масата по чл.31 от ЗН -като абсолютна стойност към момента на дарението, по деноминираната сума, или да се преизчисли чрез минималната работна заплата като съизмерител".

Според константната практика на ВКС- София, правото по чл.30 от ЗН да се иска възстановяване на запазената част от дарение, което налага формиране на масата по чл.31 от ЗН, е имуществено потестативно право, което възниква с откриване на наследството. Към този момент се прави и оценката на имуществото. Затова, когато правото по чл.30 от ЗН е възникнало след 05.07.1999г./датата на  влизане в сила на Закона за деноминация на лева- ЗДЛ/, стойностите, които се включват при образуване на масата по чл.31 от ЗН не се деноминират, тъй като Законът за деноминация на лева/ЗДЛ/ променя само числовата стойност на лева, но не променя паричната стойност на имущественото право, изчислявана с него, затова той е неприложим в този случай, а следва да се използва друг съизмерител на стойностите на дареното им ущество към момента на откриване на наследството. Съпоставянето на паричния еквивалент на придобитото имущество към паричната равностойност на броя минимални работни заплати/МРЗ/ към момента на придобиване като съизмерител е обективен критерий, използван в пар.1, т.З ЗОПДИПДЦ/отм/. Стойността от 60 000 лв., чрез която е определено понятието „значителна стойност" в този текст се равнява на четиристотин минимални работни заплати към момента на влизане в сила на този закон. При определянето на стойността на дарена парична сума към момента на откриване на наследството с оглед формиране на масата по чл.31 от ЗН, когато дарението е направено преди влизане в сила на ЗДЛ, може да се ползва същия принцип. С оглед на горното по делото са приети две заключения на експертизите, от които се установява, че към края на 1995г. сумата от 300 000 лева е била равна на 108.7 минимални работни заплати/МРЗ/, които МРЗ към момента на откриване на наследството/14.10.2013г./ имат реална стойност 33 697 лв., и тази стойност следва да се включи в масата по чл.31 от ЗН дарението на ищцата на сумата от 300 000 неденоминирани лева. По делото не са установени задължения и увеличение на наследството. При така установените обстоятелства и факти стойността на наследствената маса е 102 018.50 лева /65934 лева. + 2387.50 лева +33697 лева/. А запазената част на ищцата съгласно чл.29, ал.1 от ЗН е в размер на 1/3, тъй като общата наследодателка е оставила като законен наследник и своя внук Й.Т.Г. по право на заместване на починалия преди нея син. Предвид установената стойност на масата запазената част на ищцата е на стойност 34 006.17 лева, представляваща точно 1/3 част от 102018.50 лева.

Съгласно нормата на чл.30, ал.1 от ЗН ищцата може да иска възстановяване на запазена част, след като прихване направените в нейна полза завети и дарения, като в конкретния случай даренията направени от наследодателката на ищцата на стойност общо 36 084.50 лева /2387.50 лева +33697 лева/- т. с 2 078.33 лева повече от стойността на запазената й част, от което следва извода, че запазената част на ищцата е запълнена от даренията, направени в нейна полза и не е налице накърняване на нейните права. Поради което искът по чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазена част се явява изцяло неоснователен и недоказан, и с настоящото съдебно решение той следва да се отхвърли напълно, ведно с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Решението може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо с оглед на гореизложените мотиви и на основание на направеното пълно признание на иска съгласно чл. 237 от ГПК  във връзка с чл.30 от ЗН, ОС- С.З.

 

Р      Е      Ш      И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Й.Х.- ЕГН ********** ***, против П.И.Г.- ЕГН ********** и Й. Т.Г.- ЕГН **********- и двамата от *** за намаляване на дарението, извършено от Т. И. Т. в полза на Т.Т. Г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.310.2.6., в гр.С.З., общ.С.З., обл.С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.310, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, без данни за посочена в документа площ, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.503.310.2.5.; под обекта: 68850.503.310.2.4; над обекта: няма, който обект по нотариален акт № 62, том I, н.д.№ 132/1996г. на РС- гр.С.З., представлява Жилище-апартамент, находящ се на трети етаж с югоизточно изложение на триетажната масивна жилищна сграда, находяща се в ***, построена върху държавно място с площ от 483.50 кв.м., представляващо парцел I за ГОНС -С.З. в кв. 91 „а" по плана на града, действувал към 1991г. с граници: от юг - ***, от изток -*** и от запад ***, който апартамент се състои от: три стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, две антрета, два балкона при граници на апартамента: от север - двор на блока, от изток - също, от юг - ***, от запад - ап. на Г. и Л.А. и общото стълбище на сградата, заедно с две избени помещения, едното с южно изложение при граници: от север - избено помещение на К. и Т.К., от изток - двор на блока, от юг- ***, от запад - избено помещение на С. и К.В. и коридор, и второ избено помещение със северно изложение при граници: от север - двор на блока, от изток - избено помещение на К. и Т.К., от юг - коридор и от запад - избено помещение на С. и К.В., заедно с 1/3 идеална част от избения коридор,намиращ се в източната част на жилищната сграда на изток от общото стълбище, заедно с едно Таванско помещение с изложение север- изток-юг, с граници: север - двор на блока, от изток -двор на блока, от юг - ***, от запад - таванското помещение на К. и Т.К., коридор и таванското помещение на С. и К.В., заедно с 1/3 ид.част от таванския коридор, намиращ се на източната част на жилищната сграда, източно от стълбището, заедно с 1/6 ид.ч. от общото стълбище на сградата и общите части на същата, съгласно чл.38 от ЗС, а така също и 1/6 ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавното място,като възстановите запазената й част върху този имот в размер 1/3 идеална част от същия, като неоснователен и недоказан.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез ОС - С.З. пред АС - Пловдив.

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: