Р Е Ш Е Н И Е

 

33                                                03.02.2017 г.                         град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На десети януари                                                                                    2017 година                                         

в открито заседание, в следния състав:

                                                                 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                   

Секретар: Н. К.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 82 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

            Производството е на основание чл. 26, във вр. с чл. 17 от ЗЗД.

 

Образувано е по инцидентен установителен иск предявен в делбено производство от Е.И. ***, против М.К.Й. ***, С.Д.К. *** и И.Е.И. *** с която моли съда да прогласи нищожността на правната сделка извършена с нотариален акт № 124, том I, рег. № 972, дело № 93 от 2000 г. на Нотариус Искра Тотева в частта й, с която дядо му Е.И.Ж. е закупил имота в полза на ответницата М.К.Й. с цел дарение, като симулативна и привидна и приеме за установено, че прикритата сделка е продажба с купувач – ответницата М.К.Й.. Претендира за разноските по делото.

 

В срока за отговор по инцидентния установителен иск е постъпил такъв от ответницата М.К.Й. в който взема становище, че предявените искове са неоснователни, като излага подробни съображения за това. Счита, че предявеният от Е.И.Е. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко - продажба следва да бъде отхвърлен. Настоящата искова претенция се основава само на твърдението, че страните не са имали действителната воля правните последици от тази сделка изобщо да настъпят. Претендира за разноските по делото.

 

В срока за отговор по инцидентния установителен иск е постъпил такъв от ответника И.Е.И., в който заявява, че признава иска изцяло. Сочи, че неговият баща Е.И.Ж. бил помолен от Е.И.Е. и се съгласил да участва в сделката при покупката на апартамента на внука си Е.И. ***, като подписал каквито документи му били предложени от нотариуса с цел името на внука му да не фигурира при покупката. Баща му знаел, че купувач на имота е внука му Е.И.Е., а не съпругата му М., но се съгласил да подпише каквито документи е необходимо, за да помогне на внука си да придобие собственост за нуждите на семейството му.

 

В срока за отговор по инцидентния установителен иск няма постъпил такъв от ответника С.Д.К.. В съдебно заседание сочи, че тези неща са се случили преди 17 г. на бързо и много малко знае за семейството. Тя била бременна. Искали голям апартамент. Отишли тримата при нотариус. Нямам спомен точно кой му е дал парите.

 

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

                           

Не е спорно между страните, че с нотариален акт № 124, том I, рег.№ 972, дело № 93 от 2000 година на Нотариус Искра Тотева с рег. № 086 на Нотариалната камара, С.Д.К. продал в полза на ответницата М. Е., съгласно чл. 22 от ЗЗД, уговореното от Е.И.Ж. /уговарящ/ право на собственост върху процесния апартамент, като купувачът уговарящ Е.И.Ж. е заявил, че купува в полза на ответницата М.К.Е. имота с цел да я надари.

 

По делото са събрани гласни доказателства: свидетелят Г.М.Д. сочи, че е роден съм 1977 г. и 2000 г. е бил на 20 г.. Познава Е. и М.. Знае за купуването на апартамента. М. била бременна с малката си дъщеря. Свидетелства, че апартамента се намира на бул. „Девети Септември” посока „Загорка“ на около 150 – 200м. от дясната страна, до клиниката. Купили го от мъжа - сочи ответника С.К.. Е. имал проблеми и не можел да се запише на негово име и го писали на М.. Дядото на Е. го купил и го дарили на М.. Знае тези неща, защото с Е. са приятели и му дал пари на заем точно за този апартамент. Твърди, че не е искал дядо Е. да надари с този апартамент само и единствено М., тъй като си семейство. Той го купил с цел да си живеят двамата. Е. гледал много апартаменти преди да купи този, на единия оглед бил там. М. не участвала в търсене на покупка на имот, защото била бременна. Част от парите – около 3000 лв. за закупуване на апартамента свидетелят дал на заем, а дядото на Е. дал другите пари. Точната стойността на апартамента не може да каже. Не е ходил при нотариус,  когато е била сделката.

         

Свидетелят М.Г.М. сочи, че живее в с. Сърнево и познава Е. от дете, както и дядо му и баща му. Знае, че Е. е купувал апартамент, който се намира на бул. „Девети септември“ срещу „Рандеву“. Купили го около 2000 г. защото М. била бременна тогава. Носели мебели. След като купили апартамента го писали на М., защото Е. имал проблеми по граждански дела и не трябвало да се пише на негово име. Дядо Е. по това време гледал животни и му помагал с пари. Не знае дядо Е. да е искал да надари само М. с този имот. Той го купил на единствения си внук Е.. Бил писан на М., защото Е. тогава имал някакви финансови дългове.

 

Свидетеля Р.Ц.И., първа братовчедка на ищеца твърди, че познава дядото и бащата на ищеца. Дядото гледал животни и растения в собствения си имот. Знае за купуването на апартамента намиращ се на бул. “Патриарх Евтимий“, за да могат да са обезпечени децата. Дядо Е. много си обичал внука, който е кръстен на него, но виждал, че той не е отговорен и не поема такава отговорност към семейството си и държал много да бъде записан на съпругата на Е., за да остане за децата му. Не знае Е. по това време да е имал дела. М. много уважавала дядо Е.. В  момента с Е. не контактуват и не се събират поради много причини. Имало лични отношения, които довели до това да се прекратят контактите. Сочи, че в момента не са в добри отношения. Не е присъствала на сделката.

 

Свидетеля К.Й.П. баща на ответницата твърди, че след като сключили брак с дъщеря му познава цялото семейство. През онзи период зет му поне десетина години нямал никаква постоянна работа. Цялата тежест падала на семейството на М. и Е. и той им помагал. Основен стълб на това семейство бил дядо Е.. Той имал лично стопанство, занимавал се с животни. След като се родила втората дъщеря, дядо Е. търсил да купи апартамент, който записали на М., защото цялата тежест на семейството носела тя. Не знае през този период Е. да са го съдели за пари или да са имали към него претенции за пари.

 

 Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 17 от ЗЗД Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност, а съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, привидната сделка ще бъде нищожна.

 

Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищеца следва да докаже, че изразеното в договора съгласие на контрахентите по него не кореспондира с действителната им воля. В конкретния случай е предявен иск за разкриване симулативността на бенефициарната уговорка, а не за обявяване нищожността на самата покупко-продажба. Касае се за симулативна уговорка в частта й за „дарението" на имота, като страните обаче желаят прехвърлянето на собствеността.

 

Съдът е приел, че събирането на гласни доказателства е допустимо, тъй като ищеца  се явява трето лице, поради което съобразно разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК пр. последно, симулацията може да бъде доказвана със свидетелски показания, без да е необходимо същите да притежават писмени доказателства, изхождащи от другата страна. От събраните доказателства, съдът намира, че се установи по привидността на дарението между ответницата М.Й. и Е. Ж..

 

По делото е налице признание от ответника И.Е.И., което кореспондира със останалите гласни доказателства по делото. В тази връзка съдът кредитира свидетелските показания на първата група свидетели на ищеца, тъй като същите са незаинтересовани от изхода на делото и показанията им са последователни и непротиворечиви.

 

Свидетелите Д. и М. посочват, че ищецът Е.Е. е имал финансови проблеми по граждански дела, поради което имота не можел да се запише на негово име и затова са го писали на ответницата М.. Освен това свидетелят Д. установява, че дядо Е. не е искал да надари с този апартамент само и единствено М., тъй като двамата са семейство.

 

От друга страна свидетелските показания на втората група свидетели, съдът не кредитира поради следното: Р.Ц.И. първа братовчедка на ищеца сочи, че е във момента не е в добри отношения с последния. Освен това според нейните показания “Дядо Е. виждал, че внука му е безотговорен и не поемал отговорност към семейството си, затова държал много да бъде записан на съпругата на Е.”, което звучи житейски нелогично и неоправдано и в противоречие с показанията на първата група свидетели. Другият разпитан свидетел К.Й.П. е бащата на ответницата, поради което също е заинтересован от изхода на делото, а и не сочи конкретна причина защо имота е бил записан на нея. Съвпадение между двете групи свидетели има единствено по твърдението, че средствата за закупуване на апартамента са осигурени от дядото на ищеца Е.И.Ж., както и, че през този период ответницата била бременна, затова ищеца е търсел и оглеждал имоти.

 

Предвид горното съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен с всички произтичащи от това последици.

 

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски съдът намира следното: в последното съдебно заседание, проц. представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Видно от представеният по делото списък за разноски по чл. 80 от ГПК и пълномощно към него, от ответника е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2660 лв., което означава, че е съобразен с разпоредбите чл. 7, ал. 2, т. 4 на действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът е направил разноски в размер на 5 509,32 лв. и съобразно изхода, ответникът М.К.Й. следва да бъде осъден да му заплати тези разноски. Другите двама ответници не са дали повод за завеждане на делото, като единия от тях е признал иска, поради което не следва да бъдат осъждани за разноски.  

 

            Ето защо, съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.Й.,***, ЕГН **********, И.Е.И. ***, ЕГН ********** и С.Д.К. ***, ЕГН **********, че сключеният на 20.03.2000 г. с нотариален акт № 124 том I рег.№ 972, дело № 93 от 2000 година на Нотариус Искра Тотева с рег. № 086 на Нотариалната камара, договор за покупко продажба на недвижим имот в полза на трето лице по чл. 22 от ЗЗД, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.513.480.1.21, в гр. Стара Загора, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 на Изп. Директор на АГКК, с адрес: гр. Стара Загора, бул. “Свети Патриарх Евтимий” № 156, вх. 0, ет. 7, ап. 19, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.531.480 с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 91,93 кв.м., с таванско помещение № 15, избено помещение № 4, съседни самостоятелни обектив сградата: на същия етаж:  68850.513.480.1.20 под обекта: 68850.513.480.1.17. и над обекта 68850.513.480.1.24, с 2,363% ид. части заедно от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, е НИЩОЖЕН в частта, с която Е.И.Ж., ЕГН **********, е закупил имота в полза на М.К.Й. с цел да я надари, като ПРИВИДЕН /СИМУЛАТИВЕН/, а прикритата сделка е продажба с купувач – ответникът М.К.Й..

 

            ОСЪЖДА М.К.Й.,***, ЕГН **********, да заплати на Е.И. ***, ЕГН **********, сумата от 5 509,32 лв., /пет хиляди петстотин и девет лева и 32 ст./, представляваща разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на всяка от страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

                                               

                                                           

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :…………………………