Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

34                                                13.02.2017 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети януари                                                                  2017 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Н. Караджунова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 99 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

           

Производството е на основание чл. 422 от ГПК.

 

В ИМ ищците по делото П.Х.П. и Д.Я.П. твърдят, че на 10.12.2009 г. подписали с ответниците Й.К.В. и Т.М.К. Договор за заем, без нотариална заверка на подписите за сумата в размер на 120 000.00 евро. За обезпечаване на получената в заем сума, на същата дата, ответниците учредили в полза на ищците договорна ипотека върху два собствени недвижими имота, подробно описани в нотариалния акт. Със Споразумение от 23 декември 2015 г., с нотариална заверка на подписите, страните са постигнали съгласие за удължаване срока на изпълнение по отношение на първата вноска по договора за заем, която е в размер на 50 000 евро, за период от три месеца, при месечни вноски от 250 евро или тяхната левова равностойност, а след тази да постигнат ново споразумение за окончателно издължаване на цялата сума. При непостигане на ново споразумение цялата сума става изискуема и заемодателите могат да се снабдят с изпълнителен лист по реда на чл.418 от ГПК. Поради непостигане на споразумение на 30.05.2016 г. ищците са подали заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане от неизпълнено задължение по договор за заем. Образувано било ч.гр.д. № 2432/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора. На 03.06.2016 г. е издадена заповед за изпълнение за претендирната сума заедно с направените в заповедното производство разноски, като съдът е разпоредил и незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Тъй като са подадени възражения срещу издадената заповед за изпълнение от двамата длъжници, ищците молят съда да постанови решение с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищците: сумата от 70 000  евро, с левова равностойност 136908.10 лева, представляваща втора вноска от Договора за заем, целият за сумата от 120 000 евро, който договор за заем е обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №178 том III рег.№ 9729 дело № 442 от 2009 от 10.12.2009г. на нотариус М.И.. Молят да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищците направените в заповедното разноски в размер на 5056.66 лв..

 

По делото е изпълнена процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК. В законния срок е постъпил отговор от ответниците – Й.К.В. и Т.М.К. в който изразяват становище, че считат предявените искове за допустими, но по същество неоснователни. Оспорват твърденията, че между страните е налице валидно сключен договор за заем, както и че са получили сумата от 120 000 евро от ищците. Твърдят, че подписания договор за заем и ипотека са симулативни, прикриващи други отношения между страните, свързани с изплащане на цената по договор за продажба на ресторант-боулинг, находящ се в гр.Стара Загора, от ищците на собственото на първия ответник дружество "ИМПЕРИЯ ИНДЪСТРИ" ЕООД. Този договор следвало да гарантира на ищците, че ще получат договорените суми по сделката, след отпускането им от кредитиращата банка. Сумата била 120 000 евро, защото ипотекираните в полза на заявителите имоти били оценени на 120 000 евро. След това обаче, ищците не унищожили тези документи, както се били разбрали устно, а предявили претенции за още пари. Не може да се направи категоричен извод и да се установи реалното предаване на парите, без да е уговорено, че тези документи имат силата на разписка. Не е представено и платежно нареждане за банков превод. Тези факти водят до извода, че процесния договор за заем е нищожен, като абсолютно симулативен, както и че е унищожаем, като сключен поради измама. Отделно от тях, правят и възражение за изтекла погасителна давност. Претендират за направените разноски.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

    

Не е спорно обстоятелството, че по подадено от ищеца Заявление по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на документ – Договор за заем обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №178 том III рег.№ 9729 дело № 442 от 2009 от 10.12.2009 г. на нотариус М.И. за сумата 70 000 евро, било образуваното ч. гр. дело № 2432/2016 г. по описа на СтРС, по което била издадена заповед за изпълнение № 1506/03.06.2016 г. и изпълнителен лист. По делото е постъпило възражение от ответниците, поради което ищците са предявили настоящия установителен иск.

 

На 10.12.2009 г. между ищците, като заемодатели и ответниците по делото, като заематели е подписан Договор за заем, без нотариална заверка на подписите за сумата в размер на 120 000 евро.

 

С Нотариален акт №178 том III рег.№ 9729 дело № 442 от 2009 от 10.12.2009г. на нотариус М.И. е учредена договорна ипотека върху два собствени на ответниците недвижими имота, а именно: Овощна градина от 2.400 дка, находяща се в землището на гр. Стара Загора местността „Бойчо Бунар" с идентификатор 68850.26.13 и Нива от 10.500 дка, находяща се землището на гр. Стара Загора, местността „Герена" с идентификатор 68850.177.2 за обезпечаване на получената от ответниците в заем сума от 120 000 евро, на същата дата.

 

            По делото са представени и приети като писмени доказателства Споразумение/спогодба/, с нотариална заверка на подписите рег. № 2440 от 29.05.2015 г. на нотариус М.И. с която ответниците декларират, че по Договора за заем, сключен на 10.12.2009г., между страните, без нотариална заверка на подписите и обезпечен с договорна ипотека, липсва каквото и да било изпълнение, като страните се съгласяват, че той продължава да бъде в сила между тях в първоначално договорените условия, размери и срокове на плащане.

Със Споразумение от 23.12.2015 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 633 на нотариус М.И., страните са постигнали съгласие за удължаване срока на изпълнение по отношение на първата вноска по договора за заем, която е в размер на 50 000 евро, за период от три месеца, при месечни вноски от 250 евро или тяхната левова равностойност, а след тази да постигнат ново споразумение за окончателно издължаване на цялата сума. Съгласно т.2.1 от раздел II на споразумението при непостигане на ново споразумение цялата сума става изискуема и заемодателите могат да се снабдят с изпълнителен лист по реда на чл.418 от ГПК.

 

По делото е приет като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба № 176, том III, рег. № 9727, дело № 441/10.12.2009 г. на нотариус М.И. за продажба на ресторант-боулинг, находящ се в гр.Стара Загора, ул."Димитър Наумов" № 70, от ищците на собственото на първия ответник дружество "ИМПЕРИЯ ИНДЪСТРИ" ЕООД за сумата 180 000 евро като средствата за финансирането са осигурени чрез банков кредит, разрешен на купувача “Империя индъстри” ЕООД Стара Загора.

 

По делото са приети като писмени доказателства и 17 бр. нотариални актове за периода 2006 г. до 2009 г. с обща стойност на продадените от ищците недвижими имоти около 657000 лв. за установяване на обстоятелството, че ищците са разполагали с необходимите парични средства за дадената в заем сума.

 

По делото са събрани гласни доказателства: свидетелката Нотариус М.И.И., установява, че познава и двете страни по делото, тъй като са й били клиенти. Твърди, че страните се познават помежду си преди да сключат сделката пред нея, тъй като адв. Кекевска, която била адвокат на К. се обадила предварително да обсъждат нещата. Свидетелства, че освен нот. акт за покупко-продажбата и нот. акт за учредяване на законна ипотека към банка е вписана и договорна ипотека между страните, а също така и някакъв договор за заем, който е нотариално заверен. Всички проекти за нот. актове, за договори за заем, абсолютно всичко което е било по сделката било изготвено от адв. Кекевска, като адвокат на Й.К., без възражение от страна на П.П., който нямал адвокат по сделката. Няма никакви съмнения, че и двете страни са били напълно наясно със сделката. Освен това твърди, че е разяснила на страните какво се подписва. На няколко пъти, страните се срещали при нея, за да уреждат взаимоотношенията си в връзка с заема, който имат по между им. Сочи, че водили доста сериозни преговори и са подписвали споразумения в последствие и то няколко години подред. До края, докато взаимоотношенията между страните се уреждали доброволно адв. Кекевска присъствала. Сочи, че никога ответниците не са твърдели, че не дължат парите, а спорели относно това кога ще се плаща, за някакво разсрочване и в този смисъл са самите споразумения.  Свидетелства, че пред нея пари не са плащани, което е нормална практика по нотариалното производство. В него страните заявяват определени обстоятелства в случая, че са получили сумата, като това е записано в самия нот. акт.

 

Свидетеля Р.Т.В. твърди, че познава и двете страни. За ресторанта и състоянието му има информация от извършен личен оглед. Края на септември началото на октомври 2009 г., нейния син търсил обект, за да направи бар-клуб и му трябвала по-голяма площ. П. й казала, че те имат такъв обект, но в незавършен вид и в момента са в преговори да го продават. Обекта бил в незавършено състояние, без осветление и ВиК, ел. инсталацията не била завършена, таваните не били завършени, нямало положени настилки, стълбите били на бетон, тъй като имали намерение да го продават. За сделката научила доста по-късно към 2010 г.. Сем. П. помагали на купувачите да изградят обекта и да го въведат в експлоатация. Понеже с нейния син вече били извървели един дълъг път по пускане на един такъв подобен обект в експлоатация им поискали съдействие чисто технологично къде какво трябва да се направи за въвеждането на обекта в експлоатация и така разбрала, че обекта е продаден и по този повод я запознали с новите собственици. Поканили ги със съпруга й на откриването на обекта. Никоя от страните не й е казвала за договор за заем. Единственото което знае е, че Й. и Т. са много благодарни на сем. П., че много са им помогнали за обекта и че имат задължение към тях. Ищците били на откриването през лятото на 2010г. и Й. на няколко пъти казвал, че много задължен на кака Д. и има много да й дава.

 

Свидетеля Т.Б.Т. сочи, че с Й. са приятели повече от 25 г.. Не познава другите страни. Знае, че преди 7-8 г. Д. купил ресторант „Империя“ и през този период се подписвали договори за предварителни заеми. Твърди, че е чел предварителен договора за заем, преди сделката и го посъветвал да не подписва въпросния договор. Подписал го, защото продавачите го задължили, за да има сделка. Споделял му, че Д. имал адвокат. В деня на сделката целия ден били заедно с Д.. Бил долу пред нотариуса. Поискал му 4000лв. да изповяда сделката при нотариуса и той му дал. Ресторанта представлявал една сграда, която била просто на бетон. Не измазана, цялата влажна, в много лошо състояние, мухлясало, течело вода от някои места. Основно бил ремонтиран с помощта на негови приятели. В процеса на ремонт той постоянно търсел пари на заем. Знае за уговорка, че след като мине сделката при нотариуса продавачите са казали, че ще бъде прекратен въпросния договор. В момента в който излезнали всички от сделката чул продавачите да казват, че ще унищожат договора в момента в който си получат парите. Бил на откриването на ресторанта, но не помни дали ищците са били там. Не му е известно да са подписвали някакви други документи след това. Парите не му стигали за ремонтите, които направил в последствие на заведението. Няма спомен да е теглил кредит за сделката. Той ипотекирал имотите, за да гарантира плащането на продавачите. 

 

Свидетеля К.В.К. баща на ответника, твърди, че Й. му казал, че е решил да купува ресторант и след два са направили сделката. Попитал го за каква цена става въпрос. Казал му за 180 000 евро. На същия ден му казал, че направили фиктивен договор, тъй като продавача се страхувал да не би банката да не му даде парите. Първо прочел договора и му казал, че е абсолютен капан. На следващия ден видял междинния договор. Работил на имота. Бил на откриването, но П. не го видял. Бившата му съпруга продала апартамент за 30 000 евро и ги броила на Й. за ремонта.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Договорът за заем е реален и се счита за сключен с предаване на уговорената между страните заемна сума. В настоящия случай е удостоверено с изричните изявления на ответниците по приетите като писмени доказателства договор за заем и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека: в чл.2 ал.2 от раздел II на договора договор за заем, без нотариална заверка на подписите, от 10.12.2009 г., ответниците са декларирали, че с подписването на настоящия договор заемателите декларират, че са получили от заемодателите цялата заемна сума. На следващо място видно от нотариален акт №178, том III, рег. № 9729, дело № 442 от 2009 от 10.12.2000 г. на нотариус М.И. рег. №406 в НК ответниците са направили нотариално удостоверено изявление, че са получили сума в размер на 120 000 евро на датата на подписване на нотариален акт. Налице е съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава по реда на чл.290 от ГПК, в която е възприето разбирането, че  обективираното в договора за заем изявление, че при подписването му заемателят е получил заемната сума изцяло, е достатъчно доказателства, за да се приеме факта на реалното й предаване. /В този смисъл Решение  №317 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр.д.№1238/2014 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК./

 

Поради което така удостовереното в подписаните от страните договор за заем и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека служи за разписка, издадена от ответниците за получената от тях в заем сума, тъй като в посочените документи с подписите си са удостоверили, че са получили изцяло дадената им в заем сума в размер на 120 000 евро. Предвид изложеното и съдът приема, че договора за заем и нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека, служат като доказателство за предаване на уговорената между страните заемна сума.

 

По твърденията на ответниците за нищожност поради абсолютна симулация, съдът приема следното: Твърди се, че така сключеният договор за заем е сключен за обезпечаване изплащането на продажната цена от 180 000 евро по Нотариален акт за покупко-продажба № 176, том III, рег, № 9727, дело № 441/10.12.2009 г. на нотариус М.И.. Привидните договори са нищожни, но тяхната привидност следва да бъде установена надлежно в производството. Не са наведени твърдения за съставено обратно писмо. На следващо място следва да се отбележи, че липсва съвпадение между така сключеният договор за заем за сумата от 120 000 евро и продажната цена от 180 000 евро по Нотариален акт за покупко-продажба. Освен това средствата за финансирането на договора за покупко – продажба са осигурени чрез банков кредит, разрешен на купувача “Империя индъстри” ЕООД Стара Загора, чийто едноличен собственик на капитала е ответника Й.В.. Това опровергава и твърдението, че сумата по договора за заем била 120 000 евро, защото ипотекираните в полза на заявителите имоти се оценявали на 120 000 евро, но реално за страните имали стойност на 180 000 евро, колкото е цената за продажбата на ресторанта. Ответниците не са оспорили обстоятелството, че са подписали процесния договор за заем с характер на разписка за предадената сума и независимо от съвпадането по време със сключването на договора за продажба с банков кредит, то съдът намира за недоказано наличието на друго основание за възникване на задължението им към ищците, различно от това по заемното правоотношение. Не е без значение и факта, че след подписване на нотариалния акт за договорна ипотека ответниците са подписали и две нотариално заверени споразумения, с което са признали задълженията си по договора за заем, който считат за нищожен.

 

Твърди се и, че договорът е унищожаем като сключен чрез измама, а именно че ответниците били подведени от ищците да сключат процесния договор за заем и учредят ипотеката, чрез умишленото им въвеждане в заблуждение, че така ще гарантират на ищците, че ще си получат няколко дни по-късно продажната цена от 180 000 евро по Нотариален акт за покупко-продажба, а след това ще унищожат тези договори, а те ще заличат ипотеката.

 

За установяване на тези си твърдения са събрани гласни доказателства, като в случая съдът е разпитал като свидетел нотариус М.И., която установи, че няма никакви съмнения, че и двете страни са били напълно наясно със сделката. Освен това твърди, че е разяснила на страните какво се подписва. На няколко пъти, страните се срещали при нея, за да уреждат взаимоотношенията си в връзка с заема, който има по между им. Абсолютно всичко което е било по сделката било изготвено от адв. Кекевска, като адвокат на Й.К., без възражение от страна на П.П., който нямал адвокат по сделката. Докато взаимоотношенията между страните се уреждали доброволно адв. Кекевска присъствала. Страните водили доста сериозни преговори и са подписвали споразумения в последствие и то няколко години подред. Сочи, че никога ответниците не са твърдели, че не дължат парите, а спорели относно това кога ще се плаща, за разсрочване и в този смисъл са самите споразумения. Съдът кредитира тези показания, тъй като са непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства по делото и категорично опровергават възражението за унищожаемост на договора за заем. В този ред на мисли, съдът не дава вяра на показанията на свидетелите разпитани на страната на ответниците поради противоречията в тях. Св. Трендафилов твърди, че не си спомням дали въпросния договор е за заем или за сделката но сочи че същите са едни договори за предварителни заеми, в смисъл договори за сделка, а същевременно твърди, че е чел този договор. Заяви, че не познава ищците, като след това ги е чул да казват, че ще унищожат договора в момента в който си получат парите. Твърди, че за сделката не е теглил кредит със сигурност, след което свидетелства, че няма спомен да е теглил кредит за сделката. Свидетеля Кирев е баща на ответника и неговите показания следва да се преценяват с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като противоречат на събраните по делото писмени и останалите гласни доказателства. По отношение на твърденията, че сумите за довършителни работи ответникът Й. е получил в заем от приятели и от продаден от майка му апартамент не са подкрепени с никакви писмени доказателства. Възражението относно дали парите за заем са дадени на  посочения в договора за заем адрес е ирелевантен за правния спор, а и както бе отбелязано по – горе абсолютно всичко което е било по сделката било изготвено от адв. Кекевска, като адвокат на Й.К., без възражение от страна на П.П., който нямал адвокат по сделката.

 

По възражението, че цялото вземане е станало изискуемо от 01.04.2011 г. и се е погасило по давност на 01.04.2016 г. съдът намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1, б. “а” от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Разпоредбата визира не само признатите със съдебно решение вземания, а и тези, по отношение на които няма формирана сила на присъдено нещо. Аргумент за този извод е и разпоредбата на чл. 117 ЗЗД - ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е 5-годишен. Съгласно установената по делото съдебна практика за да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116 б.”а” от ЗЗД,  същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Прекъсването на давностния срок е такъв юридически факт, с настъпването на който се заличава юридически периодът от време от възникването на правото на иск до осъществяването на самия факт и започва да тече нов давностен срок.

 

В конкретния случай давността е прекъсната с направеното изрично признание на вземането от длъжниците отправено към ищците с подписването   на Споразумение от 23 декември 2015 г., където ответниците са направили изявления с които потвърждават действителността на цялото съдържание на процесния договор за заем и правят признание за пълно неизпълнение на задълженията си по същия договор. С това споразумение страните са постигнали съгласие за удължаване срока на изпълнение по отношение на първата вноска по договора за заем, а след тази да постигнат ново споразумение за окончателно издължаване на цялата сума. Освен това с нотариалното завереното споразумение на 29.05.2015 г., е направено изявление от ответниците, че липсва каквото и да било изпълнение по договора за заем и че договорът продължава действието си. Признанието е направено в рамките на давностния срок, отправено е до кредитора и се отнася до съществуването на самото задължение.

 

По изложените съображения съдът приема въведените от ответниците възражения за недоказани, предвид което и неоснователни. Същите дължат изпълнение по сключения договор, съответно предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

 

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски съдът намира следното: в последното съдебно заседание, проц. представител на ответниците е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците. Видно от представеният по делото списък за разноски по чл. 80 от ГПК и пълномощно към него, от ищците е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5564,69 лв., което означава, че е съобразен с разпоредбите чл. 7, ал. 2, т. 4 на действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ищците следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски в размер на 5056.66 лв. /държавна такса и адв.възнаграждение/ и в исковото в размер на 8302,85 лв./държавна такса и адв.възнаграждение/ или общо в размер на 13 359,50 лв. и съобразно изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да им заплатят тези разноски.

 

Ето защо, съдът

 

   Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Й.К.В., с адрес ***, ЕГН ********** и Т.М.К., с адрес ***, ЕГН **********, че дължат солидарно на ищците П.Х.П., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Д.Я.П., ЕГН **********,***, сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ евро, с левова равностойност 136 908.10 лева/сто тридесет и шест хиляди деветстотин и осем лева и десет стотинки/, представляваща втора вноска от Договора за заем от 10.12.2009 г. /целият за сумата от 120 000 евро, който договор за заем е обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 178, том III, рег.№ 9729, дело №442 от 2009 от 10.12.2009 г. на нотариус М.И., предмет на издадената Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 2432/2016 г. по описа на СтРС.

 

ОСЪЖДА Й.К.В., с адрес ***, ЕГН ********** и Т.М.К., с адрес ***, ЕГН **********, да заплатят на П.Х.П., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Д.Я.П., ЕГН **********,***, сумата 13 359,50 лв. /тринадесет хиляди триста петдесет и девет лева и 50 ст./, разноски по настоящето дело и в заповедното производство пред СтРС.  

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………………..