Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  41                                17.02.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 18 януари                                               две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1170 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по две въззивни жалби. Първата въззивна жалба е подадена от К.Т.К., а втората от Т.К.Т. чрез адв. Е.С. против решение №84/21.02.2013г. постановено по гр.д.№ 884/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е постановено изнасяне на публична продан на процесния недвижим имот: Апартамент №…, вх…., на трети етаж от масивна жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху общинска земя, находяща се в кв.276 по плана на гр.Казанлък, ул.”…” №… във втора строителна зона, състоящ се от дневна, спалня, кухня, две тераси и сервизно помещение, с разгъната застроена площ на жилището 70.96 кв.м., с принадлежащото избено помещение №9 с полезна площ 3.86 кв.м. с 2.22% идеални части от общите части на сградата, представляващи 5.77 кв.м. и 2.22% от правото на строеж върху терена при граници и съседи на жилището: юг – апартамент №8, вх.А, север – двор, изток-улица, запад – двор, със запазено право на ползване върху 1/2 ид.част, с пазарна цена 20553 лв.при: -1/2 ид.части за К.Т.К., с ЕГН-********** ***. и -1/2 ид.части за Т.К.Т., с ЕГН-********** ***. Със същото решение е отхвърлена предявената от К.Т.К. против Т.К.Т. претенция за заплащане на 100 лв. месечно обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за периода от 15.03.2012 г. до окончателното приключване на делбата като неоснователна.   Присъдени са разноски и е определена дължимата държавна такса.

Въззивникът К.Т.К. обжалва решението по отношение на определената цена на имота, определена като пазарна, като моли същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново с което се определи друга цена, съотвестваща на действителната стойност на имота, в която цена на имот, вещното право на ползване бъде съотнесено по такъв начин, че да не рефлектира единствено и само върху неговите имуществени интереси.

Втората въззивна жалба е подадена от другия съделител по делото Т.К.Т., който обжалва решението в частта, в която съдът е определил „пазарна стойност“ на процесния апартамент, с която е постановено той да бъде изнесен на публична продан и в частта, в която е осъден да заплаща държавна такса в размер на 411.06 лв.  

        С определение от 15.07.2013 г. производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до решаване на гр.дело № 1625/2013 г. по описа на Казанлъшния районен съд, гр.д 2176/2011г. по описа на Казанлъшкия районен съд и гр.д.№ 1095/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

След като отпадна причината за спиране, тъй като горните гр.д. са приключили с влезли в сила решения, въззивният съд възобнови дело и  изиска и приложи делата.  

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС вр. с чл.341 и сл. от ГПК като производството е във фаза след допускане на делбата.

Не е спорно по делото, че с влязло в законна сила решение №401/17.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 884/2012г. по описа на КРС е допуснат до съдебна делба следния недвижим имот: апартамент №9, вх.А, на трети етаж от масивна жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху общинска земя, находяща се в кв.276 по плана на гр.Казанлък, ул.”…” №…във втора строителна зона, състоящ се от дневна, спалня, кухня, две тераси и сервизно помещение, с разгъната застроена площ на жилището 70.96 кв.м. с принадлежащото избено помещение №9 с полезна площ 3.86 кв.м. с 2.22% идеални части от общите части на сградата, представляващи 5.77 кв.м. и 2.22% от правото на строеж върху терена при граници и съседи: юг – апартамент №8, вх.А, север – двор, изток-улица, запад – двор, при дялове: 1/2 ид.части за К.Т.К. и 1/2 ид.части за Т.К.Т..

В първото заседание след допускане на делбата ответникът е предявил претенция за поставяне в негов дял на процесния недвижимия имот. Приета за разглеждане е и предявена от К.Т.К. срещу Т.К.Т. претенция за обезщетение за лишаване от ползване  с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС в размер на 100 лв. месечно за периода от подаване на исковата молба-15.03.2012 г. до окончателното приключване на делбата.  

От представените по делото заверени копия на споразумение по чл.49 ал.4 от СК и решение №589/14.12.2011 г., постановено по гр.д.№2176/2011 г. по описа на РС-Казанлък, влязло в сила на 14.12.2011 г. е видно, че сключеният на 20.04.1990 г. граждански брак между К.Т.К. и М.С.К. е прекратен с развод по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.49 ал.4 от СК, съгласно което семейното жилище, находящо се в гр.Казанлък, ул.”…” №…, вх…., ет…., ап….е предоставено за ползване на М.С.К.. С нотариален акт №…том …, рег.№…д.№…г. на Нотариус И.Г., с район РС-Казанлък М.К. дарила на сина си Т.Т. своята 1/2 ид.част от процесния имот, като си запазила „правото на ползване върху целия апартамент докато е жива”.

В с.з. на 13.06.2012 г. служебния представител на ответника е пояснил, че Т.К.Т. „пребивава” в процесния апартамент заедно с майка си М.С.К., която живее в имота.

За изясняване на делото от фактическа страна Казанлъшкия районен съд е назначил съдебно-техническа експертиза, която е  депозирала основно и допълнително заключение, които съдът е възприел изцяло. Съгласно заключението процесният недвижим имот- апартамент №…, вх…., ет….в блок на ул.”…” №…гр.Казанлък, с от площ 70.96 кв.м. е неподеляем.  Средната му пазарната цена е 31000  лв., а вещно право на ползване върху целия имот е 20894 лв. Средният месечен пазарен наем на имота е 130 лв., а за  1/2 ид.част - 65 лв.

При така установеното от фактическа прана първоинстанционния съдът е направил правилни и законосъобразни изводи. Действително            основен принцип при извършване на делбата е всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Безспорно в настоящият случай такава възможност не е налице, тъй като съделителите са двама, при един неподеляем, жилищен имот. Когато съсобственият имот е жилище и не може бъде разделен на толкова дяла, колкото са съсобствениците или да се учреди етажна собственост по реда на ЗС, съдът следва да постанови той да се изнесе на публична продан или да се даде на един от съсобствениците при условията на чл.349 ал.1 и ал.2 от ГПК. Фактическия състав на чл.349 ал.2 от ГПК поставя четири кумулативни предпоставки, за да се извърши възлагане по този способ: съсобственият имот да е жилище, съсобствеността да е възникнала по наследяване, наследникът да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот към момента на извършване на делбата. В конкретния случай процесният жилищен имот е неподеляем и съсобствен, а не наследствен, тъй като е придобит от съделителите въз основа на прекратена с развод съпружеска имуществена общност и прехвърлителна сделка- дарение на 1/2 ид.части. Следователно налице е комбинирана /смесена/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт. В тази връзка последователната и непротиворечива съдебната практика и разясненията, дадени в т.8 на ТР №1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС са, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл.349 ал.2 от ГПК, а следва да я извърши чрез изнасяне имота на публична продан. Претенцията на ответника Т.К.Т. за възлагане по чл.349 ал.2 от ГПК се явява неоснователна. По изложени съображения и при условията на чл.348 от ГПК делбата следва да се извърши чрез изнасяне на делбения имот на публична продан.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че в тази част обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба срещу него неоснователна.

По отношение на оценката на имота, която е определил КРС, решението също е правилно и обосновано. При определяне пазарната цена следва да се вземе предвид обстоятелството, че процесния имот е обременен с права на трето лице М.К.- праводател на ответника, която съдът правилно е приел, че е носител на запазено вещно право на ползване върху 1/2 ид.част от имота, предвид това, че вещно право е ограничено в границите, в които е ограничен и собственикът. Неправилно е твърдението на ответника, че третото лице М.К. притежава вещно право на ползване и върху част на ищеца в съсобствеността- 1/2 ид.част. Съгласно чл.18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти следва да бъдат извършени с нотариален акт. Бракът между ищеца К.Т.К. и праводателя на ответника- М.К. е прекратен с развод по силата на съдебно решение, постановено по гр.д.№2176/2011 г. на КРС при действието на новият Семеен кодекс /обн.ДВ, бр.47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./. Безспорно към 14.12.2011 г.-датата на постановяване на съдебното решение процесният апартамент е бил в режим на СИО и семейно жилище по смисъла на параграф 1 от ДР на СК. С решението за развод съдът е утвърдил  постигнато между съпрузите К. споразумение за ползването на семейното жилище /процесния апартамент №9/, съгласно което то се предоставя на М.К. -майка на ответника. Следователно К.Т.К. се е съгласил след прекратяването на брака и СИО- арг. чл.27 ал.1 от СК, с неговата 1/2 ид.част от имота да си служи другият съпруг-съсобственик като я ползва съобразно предназначението на имота. Когато съсобственик предоставя за ползване своята част от имота, той може да стори това срещу насрещна престация или безвъзмездно. Предвид изложеното и с оглед на чл.18 от ЗЗД следва да се приеме, че между ищеца и праводателя на ответника е възникнало облигационно правоотношение по силата на утвърденото с решението по бр.дело споразумение по чл.49 ал.4 от СК респ.чл.51 от СК относно ползването на 1/2 ид.част от процесния имот.  С оглед на това съдът намира, че третото лице Мариана Кънева ползва целия имот на две основания- вещно и облигационно. Вещното правото на ползване, което трето лице М.К. притежава върху 1/2 ид.част от имота - предмет на делбата, ограничава собствеността и затова трябва да бъде взето предвид при определяне на пазарната стойност на делбения имот. Ето защо след като се вземе предвид обема на ограниченото вещно право и заключението на експертизата следва да се приеме, че стойността му е 10447 лв.  или това е половината от общата стойност на вещното право на ползване /20894 лв. : 2/. Пазарната стойност на имота без вещното право на ползване е 20553 лв. /31000 лв.- 10447 лв./. По изложените съображения първоначалната цена, при която имотът следва да бъде изнесен на публична продан е 20553 лв.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е определил пазарната цена на процесния недвижим имот, поради което и в тази му част решението е правилно и законосъобразно.

Решението в частта, в който КРС се е произнесъл по претенцията на ищеца с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС е влязло в законна сила тъй като не е обжалвано.

По отношение на определената ДТ, въззивният съд намира, че решението също е правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл.355 от ГПК предвижда, че страните в делбеното производство заплащат разноски съобразно стойността на дяловете си. Извършената съдебна делба осъществява правото на всеки от съделителите, поради което всеки от тях следва да понесе такава част от разноските, съответстващи на стойността от дела. За приключване на делбата съделителите следва да заплатят по сметка на РС-Казанлък държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела им или по 411.06 лв. всеки от тях, а ищецът следва да заплати и 50 лв. държавна такса досежно претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че  и в тази част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Във връзка с изисканите и приложени граждански дела, до решаването на които е било спряно настоящото, въззивният съд намира, че следва да посочи следното: От приложеното гр.д.№ 1095/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд е видно, че с решение № 164 от 23.03.2015г., постановено по гр.д.№ 1095/2013г. по описа на КРС, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от К.Т.К. против Мариана Стоянова Кънева иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД за обявяване за нищожен поради невъзможен предмет, сключения на 23.12.2011г. договор за дарение недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 85 т.3 рег.№3050 д. № 371/2011г. в частта, в която дарителката М.С.К. е запазила пожизнено вещно право на ползване върху ½ ид.ч. от ап.9 , построен върху общинска земя в кв. 276 по плана на гр.Казанлък с адрес : ул. „..“ №… вх….ет….Това решение е потвърдено изцяло с влязло в законна сила решение №336 т 24.07.2015г., постановено по в.гр.д.№ 1344/2013г. по описа на ОС-Стара Загора.      

От приложеното гр.д.№1625/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд е видно, че с решение №159 от 21.03.2014г., постановено по гр.д.№ 1625/2013г. по описа на КРС съдът е признал за установено по отношение на К.Т.К. и М.С.К., че М.С.К. не притежава една втора идеална част от ограниченото вещно право на ползване на целия апартамент, находящ се в гр.Казанлък ул.“…“ №…вх….ет….ап…., удостоверено с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 23.12.2011г. №…т….рег. № …г.

Със същото решение е отхвърлен предявения от К.Т.К. против М.С.К. иск за обявяване нищожност на основание чл.26 ал.1 ЗЗД на постигнатото между него и М.С.К. споразумение по гр.д.№ 2176/2011г. по опис на КРС в частта за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Казанлък ул.“…“ №…вх….ет….ап….като сключена в противоречие на §1 от ДР на СК. Отхвърлен е и предявения от К.Т.К. против М.С.К. иск за обявяване нищожност на постановеното по гр.д.№ 2176/2011г. на РС-Казанлък съдебно решение, с което е утвърдено споразумение по чл.50 СК. Отхвърлен е и предявения от К.Т.К. против М.С.К. иск съдът да признае за установено, че той е собственик и да бъде осъдена Мариана Кънева да му предаде владението и ползването на съответната притежавана от него ½ ид.ч. от имота в гр.Казанлък ул.“…“ №… вх….ет….ап….. като неоснователен.

Против така постановеното решение са подадени две въззивни жалби, по които състав на ОС-Стара Загора се е произнесъл като с решение №373 от 28.11.2014г., постановено по в.гр.д.№ 1297/2014г. по описа на ОС-Стара Загора обезсилва Решение № 159 от 21.03.2014 г. по гр.дело № 1625/2013 г. по описа на Районен съд Казанлък в частта, в която е признато за установено, по отношение на К.Т.К. и М.С.К., че М.С.К. не притежава една втора идеална част от ограниченото вещно право на ползване на целия апартамент, находящ се в гр.Казанлък ул.”…” №…вх….ет….ап…., удостоверено с нот.акт за дарение на недвижим имот от 23.12.2011год. №…, том …рег. №…, дело …г., като недопустимо, също така обезсилва Решение № 245 от 08.05.2014 г. гр.дело № 1625/2013 г. по описа на Районен съд Казанлък, което е неразделна част от Решение № 159 от 21.03.2014 г. по гр.дело № 1625/2013 г. по описа на Районен съд Казанлък като недопустимо; отменя Решение № 159 от 21.03.2014 г. по гр.дело № 1625/2013 г. по описа на Районен съд Казанлък в частта, в която е отхвърлен предявения от К.Т.К. против М.С.К. иск съдът да признае за установено, че той е собственик и да бъде осъдена М.К. да му предаде владението и ползването на съответната притежавана от мен ½ идеална част от имота в гр.Казанлък ул.”…” №…вх….ет….ап….като неоснователен, вместо което постановява: признава за установено по отношение на М.С.К., че К.Т.К. е собственик на ½ идеална част от Апартамент №…, вх…., на …етаж от масивна жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху общинска земя, находяща се в кв.276 по плана на гр.Казанлък, ул.”…” №… във втора строителна зона, състоящ се от дневна, спалня, кухня, две тераси и сервизно помещение, с разгъната застроена площ на жилището 70.96 кв.м., с принадлежащото избено помещение №9 с полезна площ 3.86 кв.м. с 2.22% идеални части от общите части на сградата, представляващи 5.77 кв.м. и 2.22% от правото на строеж върху терена при граници и съседи на жилището: юг – апартамент №8, вх.А, север – двор, изток-улица, запад – двор и осъжда М.С.К. да предаде владението на К.Т.К. на ½ идеални части от гореописания имот. В останалата му част решението е потвърдено. Така постановеното решение  е влязло в законна сила.

С оглед на гореизложеното и предвид резултата от горните дела въззивният съд намира, че не се налага промяна досежно обжалваното решение №84/21.02.2013г. постановено по гр.д.№ 884/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд. Същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

По отношение на исканията за присъждане на разноските, направени от двете страни по делото пред въззивната инстанция, с оглед изхода на делото, а именно – неоснователност  и на двете въззивни жалби, въззивният съд намира, че не следва да присъжда такива на никоя от страните по делото. 

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №84/21.02.2013г. постановено по гр.д.№ 884/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: