Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 45                              17.02.2017 г.                      гр.С.

 

                                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На седемнадесети януари 2017 г.

в публичното заседание, в следния състав:       

                  

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

               СВИЛЕН ЖЕКОВ

                    

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1445 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и чл.333, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от КТ.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба вх.№ 24236/31.10.2016г. от работодателя- ответник “С.“- АД, гр.С., с която се обжалва изцяло постановеното негативно за него Решение № 904/13.10.2016г. по гр.д.№ 3064/2016г. по описа на РС- С.. Счита, че първоинстанционното Решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, и че направените от РС изводи за незаконосъобразност на прекратяването на трудовия договор са неправилни и необосновани, тъй като закрилата на ищеца по чл.333,ал.1,т.2 и т.З от КТ не е била преодоляна, независимо, че е налице предварително разрешение на ДИТ-С. за прекратяване на трудовия му договор, тъй като това разреше­ние, дадено с писмо изх.№ 16187443/10.05.2016г., било неправомерно дадено поради липса на мнение на ТЕЛК по чл.333,ал.2 от КТ. В производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ РС е следвало да се произнесе само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението, като предявеният иск не можело да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца.  РС не следвало да основава решението си на факти, които не са посочени от ищеца в ИМ, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. В процесния случай, в ИМ ищецът бил въвел доводи за незаконност на извършеното уволнение, изразяващи се в това, че е налице тенденциозно отношение на работодателя към него, в резултат на което се явявало прекратяването на трудовия му договор със заповед № 51/12.05.2016г., че не било налице „нереално" извършен подбор по чл.329, ал.1 от КТ и при „несъобразяване" на критериите за подбор по посочената разпо­редба, че не му било връчено предизвестие, че предварителното разрешение за прекратяване на трудовия договор е „незаконосъобразно издадено от ДИТ-С.". В ИМ не бил въвеждан довод за незаконност на уволнението поради липса на мнение на ТЕЛК преди прекратяване на трудовия договор. Счита, че в нарушение на сьдопроизводствените правила, РС бил уважил предявения отрицателен иск въз основа на факт, който опо­рочава оспорваното потестативно право, без този факт да е въведен от ищеца. Приемайки, че не са установени факти, опорочаващи правото на работодателя да прекрати трудовия договор, които не са твърдени от ищеца, РС бил постановил неправилно решение. Твърди, че РС не бил разгледал трудовия спор по същество, но предявените искове били неоснователни по въведените в ИМ доводи за неза­конност на уволнението предвид представените по делото писмени доказа­телства. Прави оплакване, че за да направи тези си изводи РС е приел, че ищецът е „трето за същите лице" по см. на чл.181 от ГПК и при направеното от последния оспорване на документите, следва да намери приложение посо­чената разпоредба от ГПК. Счита, че този извод на РС е неправилен, тъй като в случая разпоредбата на чл.181 от ГПК е неприложима. Кръгът на т.нар. „трети лица", за които съгласно  чл.181, ал.1 от ГПК частният документ е необходимо да има достоверна дата, за да може да им бъде противопоста­вен, е изяснен, като е възприето по-тясно тълкуване на понятието „трети лица". Т.е. счита, че „трети лица" са  тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в доку­мента лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. Следователно, работниците и служителите не могли да бъдат разглеждани като трети лица по смисъла на чл.181 от ГПК. Счита също така и, че макар в случая подборът да не е бил задължителен по изложените в Отговора на ИМ съображения, със заповед N 37/01.04.2016г. е била назначена комисия за извършване на подбор между лицата, заемащи длъжностите „ръководител „Технологичен" отдел" и „ръководител отдел „Качество" и са определени показателите за оценка по двата критерия, установени с разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ - „квалификация" и „ниво на изпълнение на работата. Във връзка с из­вършения подбор било необосновано становището на ищеца, че преценката на качествата на лицата, включени в подбора следва да се извърши на база преценката на други лица, различни от работодателя, тъй като законът предоставя извършването на подбор именно на работодателя, а не на други лица. Като показател по критерия „ниво на изпълнение на работата" е включено и дисциплинарното поведение на служителите, като по този показател ищецът е получил по-ниска оценка от другото лице- Д.А.. Доводът за незаконност на прекратяването на трудовия договор поради липса на връчено предиз­вестие бил недоказан, тъй като е било безспорно неоснователен предвид нормативно-установеното право на работодателя съгласно чл.220, ал.2 от КТ да обезщети  служителя за неспазеното предизвестие. Не бил доказан и доводът за незакон­ност на уволнението поради „незаконосъобразно издадено от ДИТ-С." разрешение за прекратяване на трудовия договор, поради характера на акта на ДИТ, който не носи белезите на административен акт и съответно издаването му не подлежи на съдебен контрол. Счита, че след извършения подбор и предвид резултатите от оценката по критериите по чл.329, ал.1 от КТ, работо­дателят е поискал по реда на чл.333, ал.1 от КТ от ДИТ- С. раз­решение за прекратяване на трудовия договор на ищеца поради съкращение в щата.  Към искането за разрешение били приложени всички необходими документи, свързани със здравния статус на ищеца и извършените структурни и щатни промени в дружеството, както и ЕР на ТЕЛК №1853 089/15.07.2015г., което е издадено въз основа на писмо на изп.директор на „С."- АД с искане за произнасяне по Наредба № 5 на МЗ - стр.2 от ЕР. Наличието на мнение на ТЕЛК се контролирало от ДИТ съобразно разпоредбите на Наредба № 5, като представлява един от документите, който се представя пред ДИТ. Очевидно е според него, че ДИТ е преценила ЕР № 1853 именно като „мнение" на ТЕЛК- С., поради което е пристъпила към разглеждане на искането за  предварително разрешение и в съответствие с компетенциите си по КТ е дала разрешение за прекратяване на трудовия договор с писмо изх.№16187443/10.05.2016г. 

Моли да бъде отменено като неправилно първоинстанционното ре­шение и да бъдат отхвърлени  предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира за  направените от него по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В този смисъл е и подробната му писмена Защита по делото.

 

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор вх.№ 25618/14.11.2016г. от ищеца- въззиваемия И.Б.П. ***, в който той излага подробно своите фактически и правни аргументи против въззивната жалба, като сочи, че закрилата му като работник със съответното заболяване по чл.333, ал.1, т.2 и т.З от КТ не е прео­доляна, независимо че е налице предварително разрешение на ДИТ- С. за прекратяване на трудовия му договор, тъй като това разрешение, дадено с писмо изх.№16187443/10.05.2016г., е било неправомерно дадено, поради липсата на изрично поискано и дадено писмено „мнение“ на ТЕЛК по реда на чл.333, ал.2 от КТ. Счита, че не е вярна тезата на жалбоподателя, че той в ИМ не се е позовал на непреодоляната от работодателя закрила по чл.ЗЗЗ от КТ, като основание за незаконност на уволнението, а това основание било по-късно въведено в процеса. Счита, че при несъмнено наличие на заболяване, което попада в обхвата на закрилата съгласно Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987г., за него остава загадка как работодателя се е сдобил от ДИТ - гр.С. с така желаното от него разрешение, за да се освободи от него предвид закрилата от която той се ползва съгласно чл.344, ал.З от КТ във вр. с чл.1, ал.1, т.З от Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987г., като лице, страдащо от онкологично заболяване." Изложеното не налагало никакви съмнения, че той като ищец своевременно е въвел в процеса непреодоляната от работодателя закрила по чл.333 от КТ на работника, като основание за отмяна на незаконното му уволнение от страна на работодателя, защото в производството по иска за отмяна на уволнението по чл.344 от КТ, предвид „обърнатата" доказателствена тежест, която е на работодателя, не е необходимо ищецът- работник да описва пълно и изчерпателно в какво точно се изразява допуснатото от работодателя нарушение. Счита, че било достатъчно само да го посочи/както той е сторил това в ИМ/, и от това негово действие вече произтичала вменената на работодателя доказателствена тежест да установи обратното- че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно, което в случая естествено не е така, предвид невземането от страна на работодателя на становище за здравословното състояние на ищеца от ТЕЛК. Заявява, че към момента на подаване на ИМ той обективно не е могъл да знае точно в какво се изразява закононарушението в разписаната в чл.ЗЗЗ от КТ процедура по вземане на разрешение от Инспекцията по труда, но е бил сигурен, че някакво нарушение на чл.ЗЗЗ от КТ е налице, понеже той като лице, страдащо от онкологично заболяване, посочено в Списъка на заболяванията, при които лицата ползват особената закрила на Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987г., би следвало да се ползва от закрилата по чл.ЗЗЗ, ал.1, т.З КТ. Самият той разбрал за опорочената процедура за даване на разрешение, едва след като се е запознал с представените от ответника- работодател с Отговора на ИМ документи. Това била причината в детайли да посочи нарушението едва в своето Становище, подадено в съда на 12.09.2016г., в което той като ищец излагал твърдението за липса на мнение на ТЕЛК преди прекратяване на трудовия договор, и което е било депозирано по делото още на 12.09.2016г. РС междувременно с Разпореждане № 10429/26.08.2016г. в закрито заседание е бил обявил доклада си по делото, в който надлежно е докладвал оплакването на ищеца за нарушение на чл.ЗЗЗ от КТ при уволнението му и в изпълнение на вменените му от чл.312 от ГПК задължения е връчил на ищеца (на 07.09.2016г.) препис от разпореждането и от писмения отговор на ответника и доказателствата към него, като е указал на ищеца в 1- седмичен срок да вземе становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприеме съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията. Именно в рамките на този 7- дневен срок той бил подал становището си и именно в изпълнение на дадените му от съда указания е направил поясненията на изложеното в исковата си молба нарушение на разпоредбата на чл.ЗЗЗ от КТ при уволнението му- в липса на взето от работодателя мнение на ТЕЛК, преди прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че за него като ищец това е бил процесуално възможно в най- ранния момент да заяви това свое становище, тъй като се е запознал с документите във връзка с уволнението, в т.ч. с разрешението, дадено от ДИТ - гр.С. с Писмо № 16187442/10.05.2016г., едва след като е получил копие от Отговора на иска на ответника с приложените доказателства, които документи преди това работодателят е отказал да му даде, въпреки, че ищецът добросъвестно ги е поискал със свое искане вх.№ 15 от 12.05.2016г., отправено до работодателя. Изложеното указвало, че както процесуалните действия на ищеца, така и на РС са били своевременно извършени, съгласно разпоредбите на чл.312, ал.2 и ал.З от ГПК. Счита, че дори разгледан по същество, предявеният от него иск се явява основателен поради невръчване от страна на работодателя на предизвестие за прекратяване   на   трудовото   правоотношение,   което   счита, като задължителна предпоставка, в хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал. 1, т.2, пр.2 от КТ- поради съкращаването на щата, и на следващо място, поради обстоятелството, че в действителност реално съкращаване  в  щата  на  предприятието  на работодателя  не  е  извършвано,  нито е провеждан реален подбора по реда на чл.329, ал.1 от КТ, на който се позовава работодателят му в заповедта и за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита и, че срока за налагането му на дисциплинарно наказание е отдавна изтекъл, предвид разпоредбата на чл.194 от КТ. Поради изложеното, моли ОС да остави без уважение, като неоснователна, подадената от жалбоподателя- работодател "С." АД- С., въззивна жалба, а Решението на РС, като правилно и законосъобразно, моли да бъде потвърдено, със законните последици от това. Претендира за направените си разноски във въззивната инстанция. В този смисъл е и представената от него подробна Писмена защита по делото.

 

Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на страните, атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

С атакуваното Решение № 904/13.10.2016г. по гр.д.№ 3064/2016г. по описа на РС- С. са уважени изцяло предявените от съкратения работник искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, със законните последици от това, тъй като РС е приел, че наличието на законова закрила на ищеца по чл.333,ал.1,т.2 и т.З от КТ не е била преодоляна от работодателя му, тъй като независимо от наличието на предварително разрешение на ДИТ- С. с писмо изх.№ 16187443/10.05.2016г. за прекратяване на трудовия му договор, това Разреше­ние е било неправомерно дадено поради липса на мнение и от ТЕЛК- С. по реда на чл.333,ал.2 от КТ. Коментирано е било и ищцовото оплакване за твърдяно тенденциозно отношение на работодателя към него като работник, в резултат на което се явявало прекратяването на трудовия му договор със Заповед № 51/12.05.2016г., както и оплакването за „нереално" извършен подбор по реда на чл.329, ал.1 от КТ със Заповед N 37/01.04.2016г. от назначена комисия за извършване на подбор между лицата, заемащи длъжностите „ръководител „Технологичен" отдел" и „ръководител отдел „Качество", в която Заповед са били определени и показателите за оценка по двата критерия, установени с разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ - „квалификация" и „ниво на изпълнение на работата. В Решението има обсъждане и на ищцовите оплаквания за „несъобразяване" на критериите за подбор по посочената разпо­редба и за невръчване на предизвестие от работодателя му. Обсъждана е и хипотезата, че ДИТ- С. е преценила ЕР №1853 именно като „мнение" на ТЕЛК- С., поради което е пристъпила към разглеждане на искането за  предварително разрешение и в съответствие с компетенциите си по КТ е дала такова Разрешение за прекратяване на трудовия договор с писмо изх.№16187443/10.05.2016г.

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя- работодател се явява неоснователна и недоказана, тъй като в първоинстанционното производство правилно е установена обективната фактическа и правна обстановка, и най- вече неоспоримия и неотменим факт, че въззивникът- ответник/работодател/ не е поискал и не е получил от ТЕЛК- С. изрично писмено „мнение“ за прекратяване на трудовото му правоотношение с работник/въззиваемия/ със съответното заболяване по чл.333, ал.1, т.2 и т.З от КТ. Поради което допълнителната му законова защита по реда на чл.333, ал.2 от КТ не е била преодоляна, независимо от наличието на предварително разрешение изх.№ 16187443/10.05.2016г. от ДИТ- С. за прекратяване на трудовия му договор. По закон са налице 2 кумулативни защити- едната по чл.333, ал.1, т.2 и т.З от КТ, която е била преодоляна от работодателя- въззивник с полученото предварително „разрешение“ на ДИТ- С., но втората по чл.333, ал.2 от КТ не е била въобще преодоляна поради липса на „мнение“ от ТЕЛК- С.. Разпоредбата на чл.333, ал.2 от КТ е императивна по своя характер и с нея е установена задължителна част от процедурата по провеждане на предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.1 от КТ. Следователно за да може работодателят да упражни правомерно потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, е необходимо той не само да е поискал предварително разрешение от ДИТ/какъвто е процесния случай/, но и да е поискал предварително и да е получил също така предварително мнение от ТЕЛК. Без значение е това „мнение“ в каква писмена форма ще бъде дадено- като „Мнение“, „Решение“ на ТЕЛК или по какъвто и да е друг формален писмен начин. Вярно е, че то няма задължителен характер за ДИТ и за работодателя, и не подлежи на обжалване пред друг орган/административен или съдебен/, но то е част от законовата процедура за извършване на едно такова уволнение. Следователно, като не е взел изискуемото се от чл.333, ал.2 от КТ мнение на ТЕЛК непосредствено преди уволнението на ищеца, работодателят е упражнил неправомерно правото си на уволнение, което обуславя незаконността на същото единствено и само на това формално основание, както правилно е приела и първата съдебна инстанция. Съгласно това въззивният съд отхвърля изцяло, като неоснователна и незаконосъобразна защитната теза на въззивника/работодател/, че запознаването на ДИТ- С. с второто по- ново Решенето на ТЕЛК- С. № 1853/089/15.07.2015г. замества очевидната липса на „мнение“ от ТЕЛК- С. от периода м.03- 05.2016г., до издаването на процесната Заповед № 51/12.05.2016г. И тъй като в конкретния случай работника/въззиваем/ безспорно се ползва от закрила на повече от едно основание/в случая на две основания/, то всяка една от тях следва да бъде поотделно преодоляна от работодателя му/въззивник/- както успешно преодоляната по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, така и не преодоляната по чл.333, ал.2 от КТ. В този смисъл е налице многобройна, дългогодишна и непротиворечива задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК във вр. с чл.333 от КТ, включително и с Решение № 83/11.04.2011г. по гр.д.№ 1784/2009г., Решение № 219/28.04.2011г. по гр.д.№ 1821/2009г., Решение № 443/24.03.2016г. по гр.д.№ 2569/2015г., Решение № 61/05.03.2013г. по гр.д.№ 456/2012г. и Решение № 659/08.10.2010г. по гр.д.№ 1834/2009г.- и петте по описа на IV ГО на ВКС- София. Това е абсолютно отменително законово основание спрямо цялата атакувана в процеса Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на работодателя, независимо от останалите сочени от всяка от страните евентуални фактически и правни пороци в нея, нарушаващи императивни материалноправни и процесуални норми. Сочената и представена от въззивника- работодател с писмената му Защита съдебна практика на ВКС се отнася до другите сочени от него отменителни според него аргументи спрямо обжалваното Решение на РС, но тя не ингорира горепосочената задължителна съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК на ВКС- София по аналогични казуси, свързани с липса на задължителното предварително писмено „мнение“ от ТЕЛК по реда на чл.333, ал.2 от КТ, наред с даденото предварително писмено „разрешение“ по чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Още повече, че процесното Решение на ТЕЛК е с дата на издаване- 15.07.2015г./много преди процесната процедура за прекратяване на трудовото правоотношение/ и е валидно за 3 години напред/тост до още ненастъпилата дата 01.07.2018г. включително/. Поради което атакуваното първоинстанционно Решение се явява в своята цялост мотивирано, законосъобразно и правилно, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, и то следва да се потвърди напълно, ведно с всички законни последици от това.

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК въззивника- работодател следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия- работник всички направени от него разноски по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция общо в размер на 420 лв. за заплатеното изцяло и в брой възнаграждение за 1 бр. адвокат– повереник съгласно представения по въззивното дело 1 бр. писмен Договор за правна защита и съдействие сер.СЗ-№ 096873/13.01.2017г./л.24 от делото на ОС/ и предвид представения Списък за разноските му по реда на чл.80 от ГПК/л.26 от делото на ОС/. И на основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред, в общия 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- С., пред касационния ВКС на РБ- гр.София, при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

Ето защо, воден от горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и чл.333, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от КТ, въззивният ОС- С.

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 904/13.10.2016г. по гр.д.№ 3064/2016г. по описа на РС- С..

 

ОСЪЖДА „С.“- АД, ЕИК- …. със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“К.“ № . да заплати на И.Б.П.- ЕГН ********** *** сумата 420 лв./четиристотин и двадесет лева/ разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред, в 1- месечен срок от връчването му на страните, чрез ОС- С., пред  ВКС- София, при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                  ЧЛЕНОВЕ :