Р Е Ш Е Н И Е

 

  44                                        17.02.2017 г.                                гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на осемнадесети януари                                 две хиляди и седемнадесета година

в открито заседание в следния състав:

         

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                           

       ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар  ………………….…………………………………………………….

Прокурор  …………………………………………………………………….....

като разгледа докладваното от съдията УРУКОВ 

в.гр.дело № 1460 по описа за 2016 година.

 

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на „Пътстрой” ООД – гр. Стара Загора подадена чрез адв. В.С., против решение № 874 от 05.10.2016 г., постановено по гр.дело № 1441/2016 г. на Старозагорския районен съд, с което се осъжда „ПЪТСТРОЙ” ООД - гр.Стара Загора да заплати на Д.Н.С. сумата 1175,85 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец август 2015 г., сумата 1175,85 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2015 г., сумата 1175,85 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г. и сумата 727,91 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 24.03.2016 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 340,44 лева, представляваща разноски по делото, като се отхвърлят предявените от Д.Н.С. искове, както следва: за неизплатено трудово възнаграждение за месец август 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 1500 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 1500 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 1500 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 1500 лева, и за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 1500 лева, като неоснователни. Осъжда се Д.Н.С. да заплати на „ПЪТСТРОЙ” ООД – гр.Стара Загора сумата 181,69 лева, представляваща разноски по делото. Осъжда се „ПЪТСТРОЙ” ООД - гр.Стара Загора да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата 170,22 лева, представляваща държавна такса, и сумата 34,04 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

 

          Въззивникът е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд в частта, с която се осъжда същия – да заплати на Д.Н.С. суми за неизплатено трудово възнаграждение за месеците август, септември, октомври и ноември 2015 г., ведно със законната лихва върху тези суми до окончателното им изплащане, както и разноските по делото. Намира, че постановеното от РС решение е неправилно. Излага подробни съображения.

 

          Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, както и да му присъди  направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

          Въззивникът е имал и доказателствени искания: съдът да приеме като доказателства по делото 3 бр. разходни касови ордери, които по обективни причини не са били представени в първоинстанционното производство.

 

          В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна Д.Н.С..

 

          След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът е намерил въззивната жалба за допустима и редовна.

 

Въззивният съд намира, че пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка.

 

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

 

Въззиваемият Д.Н.С. твърди в исковата си молба, че на 01.01.2015г. подписал допълнително споразумение № 1 към трудов договор № 89 от 29.10.2014г. с ответното дружество като „ръководител отдел в транспортни-механизации". Задълженията си по него изпълнявал съвестно. От самото му назначаване на работното място не се спазвало работното време, а работният му ден продължавал до 23 часа вечерта. Вследствие на това за период от 11 месеца имал натрупани над 80 работни дни компенсация за превишения работен ден с 6 - 7 часа. Въззиваемият твърди, че е лице със 73% намалена работоспособност. Сочи, че работодателят му не се съобразил с тази специфика и вместо да му осигури по-добри условия на работа, той злоупотребявал с компетентността му и използвал до максимум неговата работоспособност. Твърди още, че в началото на месец октомври 2015г. претърпял инсулт. По време на възстановяването му работодателят го повикал по спешност на работа във връзка с подготовката на техниката за зимния сезон. Точно в този период на работното си място претърпял инцидент вследствие на падане - счупил ребро, което перфорирало белия дроб и било съпроводено с множество охлузни рани. Единственото, което направил работодателят било да нареди на колегите на ищеца да го откарат в дома му, вместо в болнично заведение. Болничният лист, издаден на 03.12.2015г., определял инцидента като трудова злополука по чл.55, ал.1 от КЗОО. Лечението на ищеца започнало на 04 декември 2015г. и продължило до 18 декември 2015г. с първи болничен лист и до пълното му възстановяване с последващи такива. В този период работодателят на ищеца прекратил трудовото му правоотношение и отказал да приеме болничния лист от лицата, които изпратил, за да му го предоставят, поради невъзможността на ищеца лично да отиде дотам. Твърди, че работодателят „ПЪТСТРОЙ" ООД не му е изплатил месечните трудови възнаграждения за месеците: август, септември, октомври и ноември 2015г. в размер на по 1500 лв. - основно месечно трудово възнаграждение. Твърди, че на 14.12.2015г. подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1 КТ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ПЪТСТРОЙ" ООД гр.Стара Загора да му заплати сумата от 6000 лв., от които: трудово възнаграждение за месец август 2015г. – 1500 лв.; трудово възнаграждение за месец септември 2015г. – 1500 лв.; трудово възнаграждение за месец октомври 2015г. – 1500 лв. и трудово възнаграждение за месец ноември 2015г. – 1500 лв., както и обезщетение по чл.224 КТ – 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът „ПЪТСТРОЙ” ООД – гр.Стара Загора  оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за разноските по делото.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представеното по делото Допълнително споразумение под № 1/01.01.2015 г. към трудов договор № 89/29.10.2014 г., въззиваемият е работил по трудов договор на длъжността „ръководител отдел в транспортни механизации". По делото е представено заявление от ищеца от 14.12.2015 г. за прекратяване на трудовия му договор без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително.  По делото не са направени възражения и не са ангажирани доказателства за недобросъвестност на ищеца при изпълнение на трудовата му функция. С оглед на това съдът намира, че работодателят дължи изплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение, уговорено между страните по трудовия договор.

 

От заключението на назначената, изслушана и приета като доказателство по делото от първостепенния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че следващото се на ищеца трудово възнаграждение за месеците  август, септември и октомври 2015 г. е в размер на 1175,85 лв. нетно възнаграждение, а за месец ноември 2015 г. – в размер на 727,91 лева нетно възнаграждение. Вещото лице сочи, че нетни възнаграждения на ищеца са служили за погасяване на негови задължения по изп.д.№ 20142220400004 на ДСИ – Нова Загора, но в с.з. уточнява, че тези плащания са извършени преди процесния период м.08. – м.11.2015 г. На вещото лице не са били представени документи за конкретните плащания на въззиваемия.

Едва пред въззивния съд с въззивната жалба са били представени три броя разходни касови ордери, с които по твърдение на въззивника са били изплатени трудовите възнаграждения на въззиваемия.

 

Относно искането на въззивника за приемане на тези доказателства въззивният съд е намерил, че е налице разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК, предвид която във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, както и да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Поради тези съображения съдът е оставил без уважение искането за приемане като доказателства по делото на същите три броя разходни касови ордери. В допълнение на това съдът следва да отбележи, че първите два от ордерите съдържат плащания само за 2014 год. което е извън претендирания от ищеца период от м.08.2015 год. до м.11.2015 год.  По отношение на третия ордер, същият е следвало да бъде представен своевременно в производството пред първоинстанционния съд, най-малкото на експерта от съдебно счетоводната експертиза.

 

Предвид гореизложеното съдът счита, че исковете за заплащане на трудово възнаграждение са основателни и следва да бъдат уважени до установените от експертизата размери, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на иска – 24.03.2016 г. до окончателното им изплащане. В останалата част до претендираните размери от по 1500 лева месечно исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

По отношение на втория обективно съединен иска по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила поради липса на въззивна жалба в тази му част.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия направените по делото разноски съобразно уважената част от предявената въззивна жалба, която изцяло се оставя без уважение, но тъй като съдът намира, че не са налице доказателства и данни за направени от въззиваемия разноски пред въззивната инстанция, то такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горните мотиви Окръжният съд

 

 

 

                                         Р     Е     Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 874 от 05.10.2016 г., постановено по гр.д. № 1441/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.         

 

          Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

                            

         

                                      ЧЛЕНОВЕ: