Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 56……………………24.02.2017 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На двадесет и четвърти януари…………………………….………….Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар С.С.……………...……………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1461……по описа за 2016……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 875 от 05.10.2016 г., постановено по гр.дело № 1960/2016 г. на Старозагорския районен съд, с което “П.” АД гр.С. е осъден да заплати на В.С.Н. сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука на 10.09.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.09.2014 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 600 лева, представляваща разноски по делото. В останалата част до претендирания размер- 50000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

 

        Въззивникът “П. “ АД- С., чрез пълномощника си адв.Е.П., счита, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и в противоречие с практиката на съдилищата относно определяне размера на неимуществените вреди. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се определи справедливо обезщетение в по- нисък размер, като се признае, че процентът на съпричиняване от страна на пострадалия е не по-малък от 75%. Претендира за разноските по делото.

 

        Въззивникът В.С.Н., чрез пълномощника си адв.В.М., счита, че решението в частта, с която е прието, че е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат в размер на 40 %, е неправилно. Моли решението да бъде отменено в тази му част, като се приеме, че не е налице съпричиняване на вреди от ищеца и му се присъди и сумата 10000 лв., която била намалена за съпричиняването. Претендира за разноските по делото.

 

        В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК на насрещната въззивна жалба другата страна “П.” АД- С., чрез адв.Е.П., моли същата да бъде оставена без уважение и да не се възприемат изложените в същата съображения и доводи.

 

       С писмено становище, депозирано на 20.01.2017 г., третото лице- помагач ЗК “У.” АД- С., заявява, че изцяло споделя аргументите във въззивната жалба на ответника и моли същата да бъде уважена. Подадената от ищеца насрещна въззивна жалба моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, недоказана и необоснована.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.200 КТ. Ищецът В.С.Н. твърди в исковата си молба, че на 11.08.2014 г. започнал работа при ответника на длъжност 'Шлосер - ремонт в леярски цех" с място на работа- поддръжка производство в отдел „Механична поддръжка" съгласно трудовия договор, а съгласно производствена характеристика работното място било работилница на звено „Механична поддръжка и помещение на цех за почистване на отливки”. На 10.09.2014 г. около 9.30 ч. в участък „Чистачен" при първа дробометна машина по сигнал на И.Г. - оператор на първа проходна дробометна машина, относно елеваторите, които не качвали отработени дробинки и един от двата елеватори не работел, той и колегата му Д. И. отишли да направят оглед на възникналия проблем с машината. Д. И. останал долу зад първа проходна машина, а ищецът се качил отгоре на машината, за да извърши оглед и да установи откъде идвал проблемът и какви инструменти били необходими за отстраняването му. В момента, в който се навел и отворил капака на големия елеватор, кранистът Дойчо Дойчев бил тръгнал с крана към втора проходна дробометна машина, за да остави палета с отливката и преминавал през първа проходна машина, където ищецът се бил качил на големия елеватор. При преминаването над първа проходна машина кабината на крана притиснала ищеца към големия елеватор. Някой извикал за ставащия инцидент и кранистът изтеглил крана в обратна посока към мястото, откъдето бил тръгнал. Ищецът почувствал внезапна и много силна болка, имал усещане, че умира, всичко пред очите му станало червено. Усетил как му се чупят ребрата. През цялото време бил в съзнание и чувствал ужасна болка, загубил зрение- всичко пред очите му станало червено, но успял да се задържи за парапета и да не падне от около три метра височина. След злополуката колегите на ищеца извикали Бърза помощ и бил откаран в безпомощно състояние с опасност за живота в МБАЛ „Проф. Д-р Ст. К.". Случилото се било прието на основание чл.55, ал.1 КСО за трудова злополука с разпореждане № 125/17.09.2014 г. на ТП на НОИ- С.. В резултат на трудовата злополука, видно от епикризата на Клиника по гръдна хирургия на МБАЛ „Проф. Д-р Ст. К." АД, той бил в крайно тежко общо състояние, което подробно описва, съобразно отразеното в епикризата. От рентгенографията на белите му дробове от 11.09.2014 г. било видно: „Разгънат бял дроб двустранно, известни фрактури на ребра двустранно, подкожен емфизем в ляво. Наложен дрен в ляво.” Бялата склера на очите му била червена, като лекарите му обяснили, че в резултат от натиска на гърба от пресата кръвта е нахлула в очите и затова са пълни с кръв. Твърди също, че на 12.09.2014 г. постъпил в “Токуда болница” С., отделение по гръдна хирургия, тъй като имал много силна болка и не можел да диша. Лекарите му обяснили, че ребрата, които са се счупили, са продупчили белия му дроб, събирала се вода и трябвало да бъде опериран, като имало риск за живота му. Сочи отразения статус в тази епикриза. Ищецът твърди още, че на 13.09.2014 г. му направили една операция, на 15.09.2014 г. извършили втора такава и на същия ден му направили и трета операция, видно от Епикриза, издадена от Отделение по гръдна хирургия на “Т. болница” С.. След изписването му от болница продължил да се лекува в домашни условия. През следващите 6-7 месеца не можел да става от леглото, тъй като движението на снагата му било затруднено трайно и състоянието му не позволявало да се обслужва без чужда помощ. Приятелката, с която живеел на семейни начала, била ангажирана в обслужването му - от повдигането му от леглото до извършването на всички обичайни човешки дейности. Оздравителният процес бил много дълъг и възстановяването на нормалните му движения продължило повече от година и половина. През това време се придвижвал с патерици и изпитвал силни болки в цялата гръдна област, дори при нормално поемане на въздух. В периода на лечение многократно посещавал болнични заведения и различни медицински специалисти. Физическото състояние, в което се намирал, не му позволявало да излиза навън и да ходи на работа. За 2013 г. бил 113 дни, а през 2015 г.- 130 дни в отпуск поради временна нетрудоспособност. На 17.11.2015 г. се явил на ТЕЛК и с ЕР № 2847/17.11.2015 г. му била определена 11 % трайно намалена неработоспособност за срок от 2 години. Твърди, че и до настоящия момент изпитва постоянни болки в гръдния кош и гръбначния стълб на счупените места, особено силно изразени при промяна на времето или когато стоял прав за по-дълго време, задух и тръпнене на ръцете. През цялото това време изпитвал физически страдания, вследствие болките в гръдния кош и горните крайници, засилващи се при студ и влага, както и морални страдания поради това, че не можел да се труди пълноценно като здрав човек, че е негоден за какъвто и да било физически труд, и разбрал, че за цял живот ще обременява семейството си с постоянни грижи и допълнителни разходи, които трудно можел да си позволи. До подаване на исковата молба не получил от ответника обезщетение за претърпените вследствие трудовата злополука неимуществени вреди - болки и страдания. Счита, че справедливо обезщетение за тези вреди е сумата от 50000 лева и моли съда да постанови решение, с което да осъди „П." АД, гр.С.да му заплати сумата 50000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от трудовата злополука неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането - 10.09.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.

         

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът “П.” АД гр.С. е оспорил предявения иск по размер. Не оспорва, че ищецът претърпял увреждане- резултат от претърпяната на 10.09.2014 г. трудова злополука,  приета за такава по установения ред. От страна на работодателя нямало виновно поведение, което довело до настъпване на злополуката- той изпълнил законоустановените изисквания за провеждане на инструктаж относно правилата за безопасен и здравословен труд. Признава, че въпреки липсата на вина, законът регламентирал обективната отговорност на работодателя за обезщетяване на настъпилите вреди вследствие на трудова злополука. Обезщетяването на неимуществените вреди следвало да съответства на обективния характер на преживяното от ищеца. От приложената към исковата молба Епикриза от Клиника по гръдна хирургия към МБАЛ „Проф. Ст.К." АД било видно, че ищецът е изписан на 12.09.2014 г., като в графата „статус при изписването" било отбелязано, че същият бил с подобрение, а раната му заздравявала без усложнения. Представените от ищеца епикризи от Отделение по гръдна хирургия и от Отделение по физикална терапия и рехабилитация към “Т. Болница” потвърждавали, противно на изложеното в исковата молба, че в резултат на проведеното лечение общото състояние на ищеца значително се подобрило и стабилизирало, както и изрично - че е разполагал с умения за самообслужване. С оглед приложените към исковата молба доказателства, твърденията на ищеца относно продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания били неоснователни и недоказани. Не се подкрепяло от представените доказателства и посоченото от ищеца, че в периода на възстановяване се е налагало посещение на болнични заведения и различни медицински специалисти. Липсвали данни за продължителен период на възстановяване. Твърденията му за интензивността на претърпените болки и страдания и степента, в която злополуката се отразила на физическото му състояние и обичайният му начин на живот, били преекспонирани спрямо действителността. На следващо място, изложените в исковата молба обстоятелства относно настъпването на злополуката били верни, но по същество непълни. При изпълнение на задълженията си на шлосер по ремонта в леярски цех, ищецът бил допуснал нарушение на изискванията на инструкция И 721-76 „Безопасна работа на оперативно-ремонтния персонал при извършване на извънпланови ремонти на машини, съоръжения и инсталации", съгласно които преди извършването на ремонт съответният оперативно-ремонтен персонал следвало да уведоми прекия си ръководител, както и да получи разрешение от него и от ръководителя на участъка, в който ще се извършва ремонта. Ако ищецът е спазил инструкциите за безопасност, работниците от участък „Чистачен" щели да са наясно относно извършването на ремонтни дейности и по-конкретно - кранистът щял да е известен за наличието на шлосер на машината, съответно злополуката можела да бъде избегната. Счита, че като е нарушил предвидените правила за безопасна работа, ищецът сам се бил поставил в опасност по начин такъв, че да не е било възможно кранистът, извършвайки стандартни манипулации, да се съобрази с неговото местонахождение и да го предпази. Нарушавайки правилата за безопасност, ищецът виновно бил допринесъл за настъпването на злополуката, която иначе е нямало да настъпи. Работодателят бил застраховал в „ЗК У." АД  В.Н. в качеството му на работник за времето, в което извършва работа в основната и спомагателна дейност на предприятието. По повод  процесната трудова злополука застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, но отказал изплащането на застрахователно обезщетение, поради обстоятелството, че ищецът и колегата му Д. И. И. не били спазили изискванията на Вътрешните правила на работодателя за безопасна работа. Моли съда да не уважава в цялост предявения иск, тъй като размерът, в който бил предявен, многократно надвишавал справедливата равностойност на действително претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на причинената трудова злополука. При определяне размера на обезщетението да бъде отчетено съпричиняването от страна на ищеца, като същото се намали съответно на степента на съпричиняване.

 

        Третото лице-помагач на страната на ответника ЗК ”У.” АД- С. счита, че ответникът е допуснал груба небрежност при настъпването на трудовата злополука, поради което обезщетението следва да бъде намалено на основание чл.201, ал.2 КТ. Поддържа, че размерът, който би дължал застрахователят, е 1715.11 лв., съобразно съдебно-счетоводната експертиза по делото.

         

        Не е спорно по делото, а се установява и от представения трудов договор № 101/11.08.2014 г., че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността “Шлосер- ремонт в Леярски цех”, както и че на 10.09.2014 г. същият претърпял трудова злополука. В протокол № 3/12.09.2014 г. на комисия при „П.” АД- С.е отразено, че на тази дата около 9.30 ч. в участък „Чистачен” на първа проходна дробометна машина е настъпила злополука, при която е причинено притискане на гръдния кош на ищеца с кабината на ел. мостови кран върху големия елеватор. Посочено е, че пострадалият се е качил на първа проходна машина за кратък оглед на малкия елеватор, но вместо това се е качил на големия елеватор и отворил капака му. В същия момент кранистът тръгнал с крана към втора проходна дробометна машина и при преминаването над първа проходна машина,  притиснал с кабината пострадалия към големия елеватор. Тази фактическа обстановка е отразена и в представена декларация за трудова злополука от 15.09.2014 г. от работодателя. С разпореждане № 125/17.09.2014 г. на НОИ, ТП – С.декларираната злополука е приета за трудова по чл.55, ал.1 КСО.

  

        По делото са разпитани свидетели. Свидетелят Д. И. И., който работил заедно с ищеца през лятото на 2014 г., твърди, че в деня на злополуката при тях дошъл операторът на дробометна машина и съобщил, че машината е спряла. Двамата с ищеца отишли, за да извършат оглед на машината. Ищецът са качил горе, за да види с какъв ключ трябва да се затегне елеваторът, и в този момент кранът го прегазил. Сочи, че с ищеца не са знаели кой елеватор е повреден. Твърди, че при започване на работа им е бил проведен инструктаж, както и че са били наясно, че при ремонт е трябвало предварително да бъдат уведомени началникът и кранистът, но в случая не ставало въпрос за ремонт, а за оглед. Сочи, че е възнамерявал да съобщи на бригадира или стария майстор, тъй като кранистът трябвало да знае, че горе има хора. Според свидетеля М. С. Д. /заместващ ръководителя на отдела при настъпване на злополуката/ ищецът и колегата му Д. И. нямали достатъчно опит, поради което били изрично предупредени от него при възникване на сериозна авария да го повикат или да потърсят по-опитни колеги. Според инструкция работниците били задължени при аварийни и извънпланови ремонти да уведомят ръководителите на отдела и на цеха и едва след тяхното разрешение да пристъпят към съответния ремонт. Тези действия следвало да бъдат отразени в дневник за аварийни и извънпланови ремонти. В случая според свидетеля повредата била в малкия елеватор, а двамата работници отишли да проверяват големия елеватор на машината. Свидетелката С.А.Г. сочи, че е провела първоначалния инструктаж на ищеца и го е запознала със сходна злополука, станала преди това в същия участък. Запознала е ищеца с правилата, изискващи задължително уведомяване на ръководителя за извършван извънпланов ремонт. Целта на уведомяването била да бъдат предпазени работниците от движението на крана в района на ремонта. Тези задължения били регламентирани в инструкция, като във всяко звено имало и дневник за регистриране на извънпланови ремонти, в който се отразявало и разрешението на ръководителя на звеното за извършване на ремонта. В деня на злополуката в този дневник нямало записвания. Свид. Д.И. и Св.Г. установяват, че към момента на злополуката нямало предупредителни табели, а същите били поставени след това. Свидетелката И. М. И., която живее на съпружески начала с ищеца, сочи, че след злополуката се е грижела за храненето, обличането и изправянето на ищеца. След приключване на болничното лечение отново се налагало свидетелката да му помага при сядане и лягане. Според свидетелката месеци след злополуката ищецът имал кошмари. 

        От заключението на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза, неоспорено от страните, се установява, че при процесната злополука ищецът е получил: Гръдна травма – кръш синдром, охлузвания на кожата на гръдния кош, счупване на 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12-ти ребра вляво и 3, 4, 7, 8, 9 и 10-ти ребра вдясно, подкожен емфизем – навлизане на въздух под кожата, хемопневмоторакс – навлизане на въздух и кръв в гръдната кухина, хематом в гръдната кухина, заден гръден капак вляво, счупване на напречните израстъци на 10-ти гръден прешлен и 1, 2 и 3-ти лумбални прешлени; горен компресионен синдром – екхимоза на лицето и под слизестите обвивки на очите, екхимози на горните крайници, шок, разкъсно-контузна рана на дясната предмишница. Към момента на травмата е съществувала опасност за живота, която не се е реализирала благодарение на своевременно оказаната медицинска помощ. Извършени са били торакоцентези на гръдния кош- вляво и дясно, евакуация на хематом в дясно и рефиксация на дренажите в ляво. Според вещото лице при правилно протичане на оздравителния процес, възстановителният период  на описаните травматични увреждания е около 12 месеца. Предвид серийното счупване на ребра и счупването на напречните израстъци на четири прешлена, възстановителният период може да се удължи с няколко месеца. След дехоспитализирането ищецът е бил частично раздвижен с дадени указания за хигиенно- двигателен режим и желателно продължение на лечението в амбулаторни условия или санаториално. Травмата се отличава със значително силни и остри болки към момента на инцидента, които в процеса на оздравяване следва да отшумят. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и мотивирано.

 

        От заключението на съдебно- счетоводната експертиза е видно, че  общата сума на дължимото обезщетение по Наредба за задължителното застраховане на работници и служители за риска “трудова злополука” за периода от настъпването на трудовата злополука 10.09.2014 г. до 01.02.2016 г. е 1715.11 лв.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган и друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е безвиновна и гаранционно- обезпечителна.

 

        При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие от трудовата злополука на 10.09.2014 г., с правно основание чл.200, ал.1 КТ, се явява основателен и доказан. Налице е валидно трудово правоотношение между ищеца и ответника към датата на злополуката. Същата е станала по време на изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца, визирани в длъжностната му характеристика. Злополуката е призната за трудова по предвидения в закона ред- разпореждане № 125/17.09.2014 г. на НОИ, ТП- С. по чл.55, ал.1 КСО. Вследствие на трудовата злополука са претърпени болки и страдания от ищеца, резултат на получените при нея травматични увреждания, описани подробно по- горе. В резултат на увреждането е настъпила временна неработоспособност, видно от описаните болнични листове в заключението на съдебно-счетоводната експертиза.  По делото е представено и решение № 2847/17.11.2015 г. на ТЕЛК - Стара Загора, с което на ищеца е определена 11% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години.

 

        При съобразяване тежестта на полученото травматично увреждане и времето за възстановяването на ищеца, следва да се приеме, че за обезщетяването му са необходими 25000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания - при процесната трудова злополука на ищеца е причинено разстройство на здравето, опасно за живота; същият е претърпял значителни по интензитет болки и страдания; оздравителният процес има сравнително голяма продължителност- над една година, но увреждането няма сериозни трайни последици за здравето на ищеца, тъй като проведеното лечение е довело до почти пълно оздравяване. На ищеца е определена 11% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години- до 01.11.2017 г.  Неоснователен е доводът на въззивника, че липсата на външни загрозявания и настъпилото пълно оздравяване следва да мотивира един по- нисък размер на обезщетението. Тези обстоятелства са взети пред вид при определяне размера на обезщетението, тъй като в противен случай  обезщетението би следвало да е със значително по- висок размер.  

 

        Основателно е възражението за намаляване на обезщетението, поради това че с поведението си ищецът е допринесъл за увреждането. Съгласно чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. За да е налице съпричиняване, пострадалият е следвало да допуска, съзнава настъпването на вредоносните последици, но самонадеяно да се надява да ги предотврати. Работникът действа при груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и на най-небрежният би положил в подобна обстановка. В случая ищецът безспорно е нарушил разпоредбата на т.4.2.1 на Инструкция И 721-76 за безопасна работа на оперативно- ремонтния персонал при извършване на извънпланови ремонти на машини, съоръжения и инсталации, с която е вменено задължението преди започване на работа, оперативно- ремонтният персонал да уведоми прекия си ръководител за предприетите от него извънпланови ремонти, да попълни Дневника за регистриране на извършени извънпланови ремонти на МСИ, да получи разрешение за извършване на извънпланов ремонт на МСИ от прекия си ръководител и да получи разрешение от ръководителя на участъка /отдела/ звеното, където ще извършва ремонта.  Без да спази тези правила за безопасност, пострадалият е предприел действия за оглед на дробометната машина, за която е получен сигнал, че има повреда. Че уведомяването за предстоящо извършване на извънпланов ремонт е необходимо с оглед предпазването на извършващите ремонта от движението на крановете в помещението, е безспорно. Ето защо, качването на машината без уведомяване и получаване на разрешение от компетентните за това лица, представлява нарушение на основно правило за безопасност и е проява на груба небрежност от страна на ищеца, която в конкретния случай съставлява 40 % съпричиняване, както правилно е приел и районният съд. Без правно значение е дали преди инцидента работникът е осъзнавал възможността от увреждане и въпреки това е пренебрегнал това правило за безопасност. След като е бил запознат с основните правила за безопасност, той е бил длъжен да предвиди последиците от неспазването на това правило, което би спазил и най- небрежният работник, извършващ оглед на повредената дробометна машина в конкретната обстановка. Поради това, неоснователни са доводите на ищецът в насрещната въззивна жалба, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна.

        Дължимото обезщетение след отчитане на съпричиняването, което следва ответникът да заплати на ищеца за репариране на причинените му в резултат на трудовата злополука неимуществени вреди- болки и страдания,  е в размер на 15000 лв.     

        По делото е представена застрахователна полица № 580004702314/15.05.2014 г. за сключена застраховка за риска „Трудова злополука” между ответника и ЗК ”У.” АД- С., с приложен списък на застрахованите лица, между които е ищецът. Застрахователната компания не е изплатила застрахователно обезщетение на ищеца, видно от писмо, изх.№ 3857/23.07.2015 г. Назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза дава заключение, че общата сума на дължимото обезщетение по Наредбата за задължителното застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука” за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на прекратяване на трудовото правоотношение  на ищеца /01.02.2016 г./ е в размер на 1715.11 лв.

        Неоснователни са възраженията на въззивника В.Н. и относно решението в частта, с която е осъден да заплати разноски на ответника. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи разноски на ответника съразмерно с отхвърлената част на иска. Съгласно чл.359 КТ работниците и служителите и са освободени от разноски за производството по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила. Поради това правилно ищецът е бил осъден да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото не следва да се присъждат разноски на страните за настоящата инстанция.        

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение  № 875 от 05.10.2016 г., постановено по гр.дело № 1960/2016 г. по описа на С. районен съд.

 

        Делото е разгледано с участието на ЗК ”У.” АД гр.С., ул. “Ю.” .-., ЕИК ….- трето лице-помагач на страната на ответника.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:




                                                                            ЧЛЕНОВЕ: