Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 59                               24.02.2017г.                    град С.

 

                                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На двадесет и четвърти януари 2017 г.

в публичното заседание, в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1463 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.328, ал.1, т.10 и чл.344, ал.1, т.3 и 4 от КТ и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила Въззивна жалба от учителката М.Н.Р. ***, против Решение № 475/11.10.2016г., постановено по гр.д.№ 1420/2016г. по описа на РС- К., в която сочи, че обжалва изцяло решението, вкл. и в частта му за разноските, като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, и събраните по делото гласни и писмени доказателства, като моли ОС- С. да го отмени и се произнесе по съществото на спора, като уважи изцяло предявените от ищцата обективно съединени искове по чл.344, ал,1, т.1-3 от КТ, отхвърлени от първата инстанция, като неоснователни. Прави оплаквания, че никъде в мотивите на решението РС не бил посочил наведените от нея обстоятелства в исковата молба и по същество, че след като тя е била в отпуск по болест, работодателят е нямал правото да я уволни работника- тоест може ли работодателят да прекрати трудовото правоотношение с учител по чл.328,  ал.1,  т.10 от КТ, когато същият е в отпуск по болест, започнал е да го ползва и той му е бил продължен, като уволнението става именно в момента на ползването на отпуска по болест съгласно чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Също така прави оплакване, че предвид защитата й по чл.328, ал.1, т.10 от КТ, разпоредбата на чл.ЗЗЗ, ал.1, т.3 от КТ изчерпателно изброява основанията за прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работодателя, при които е нужно предварително разрешение за уволнение от Държавната инспекцията по труда/ДИТ/. Обжалва решението на РС- К. и по отношение на присъдените разноски, като счита, че неправилно РС е приел, че след като е отхвърлил исковете й като неоснователни, на осн. чл.78, ал.З от ГПК, следва да я осъди като ищца- служителка да заплати на ответника- работодател направените по делото разноски в размер общо на 1010,00 лв. Претендира, че ОС следва при постановяване на Вашето въззивно решение да отмените решението на РС- К., включително и в частта му за разноските, като й присъди направените от нея разноски за двете съдебни инстанции. Въззивницата няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

 В законоустановения 2- седмичен срок е постъпил писмен Отговор на Въззивната жалба от другата страна- работодателя Директора на ПГЛПТ- гр.К., ОБЛ.С., който счита, че първоинстанционното решение е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано с оглед събраните по делото доказателства. Заявява, че не са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, че РС е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност  и е направил правилни фактически и правни извода. Моли ОС да потвърди решението на РС- К., като му присъди направените от него разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Той няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.

 

Въззивният ОС- С., като се съобрази със събраните на първоинстанционното дело писмено и гласни доказателство, със заключението на съдебно- икономическата експертиза, с документите от ИА”Главна инспекция по труда”- С.,  поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и като обсъди становищата на всяка една от страните и мотивите на обжалваното първоинстанционно Решение в атакуваната му част, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.328, ал.1, т.10 и чл.344, ал.1, т.3 и 4 от КТ и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивната жалба на въззивницата/служителка/ се явява процесуално допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от връчването на Решението на съответната страна, която има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му, и е подадена чрез надлежния първоинстанционен РС- С., до надлежния настоящ въззивен ОС- С.. Атакуваното с Въззивната жалба първоинстанционно Решение на РС- К. е валидно постановено в съответната писмена форма от родово и местно компетентния РС- К., ОБЛ.С., същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което то е напълно валидно постановено. Разгледана по съществото й въззивната жалба се явява неоснователни, необоснована и недоказана, поради следните съображения:

Въззивният ОС- С. в настоящия си състав счита, че в първоинстанционното производство РС- гр. С. задълбочено, правилно и пълно е установил в значителна част фактическата и правната обстановка по казуса, въз основа на правилните факти и правни разпоредби е стигнал до едно в крайна сметка напълно мотивирано, законосъобразно и правилно свое Решение, а подадената срещу отделни негови части въззивна жалба от служителката е изцяло неоснователна и недоказана. Не се спори между страните по делото, че ищцата/въззивница/, родена на ***г./видно от нейния ЕГН/, към датата на издаване на атакуваната Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя й- ответник/въззиваем/ № 8637- 1097/16.06.2016г. при връчено Предизвестие изх.№ 777/14.06.2016г. вече е придобила законното право на пенсиониране за осигурителен стаж и достигната пенсионна възраст за жените в Република България към този момент съгласно актуалната разпоредба на пар.5 от ПЗР на КСО. В тази връзка излизането й в отпуск по болест с продължението в периода 11.06.2016г.- 30.06.2016г. и отразените й откази да получи връчените в дома й процесни Предизвестие и Заповед, са й били връчени по надлежния ред и без закононарушение, защото тя е била в отпуск „по болест“, който е съвършено различен от „разрешените отпуски“ по смисъла на чл.333, ал.1, т.4 от КТ във вр. с чл.155- 161 от КТ, тъй като за този първоначален и продължен отпуск „по болест“ не се изисква разрешение или съгласие от страна на работодателя й/въззиваемия/, а само от издаващите ги съответни здравни органи съгласно императивната разпоредба на чл.162, ал.2 от КТ. Следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл.333, ал.1 от КТ са изчерпателно изброени основанията за прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работодателя/какъвто е настоящия казус/, при които е нужно предварително разрешение за уволнение и това са случаите, при които работодателят разполага със значителна свобода за преценка дали да уволни или не определен работник или служител. Като основанието за прекратяване по смисъла на чл.328, ал.1, т.10 от КТ не е измежду изброените в горепосочения законов текст, което обстоятелство обуславя и неприложимостта на твърдяната от въззивницата/ищца/ законова закрила по смисъла на чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Неоснователно е и възражението на жалбоподателката/служителка/, че може да се ползва от възможността да работи до по- висока възраст по силата на чл.328, ал.1, т.10 от КТ, тъй като безспорно заеманата от въззивницата/ищца/ длъжност „старши учител“ не е сред изрично посочените такива в закона, свързани с научна или творческа дейност. Следователно фактическия състав на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 от КТ изисква служителката да е придобила евентуално право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия й договор, като без значение за законността на уволнението е дали това право на пенсия е упражнено от него- тоест преценката за това уволнение е в правомощията на работодателя- въззиваем/ответника/. В казуса по делото не се спори, че служителката е придобила право на пенсия само за осигурителен стаж и възраст на общо основание по смисъла на КСО, а не при привилегированата хипотеза на чл.328, ал.1, т.10 от КТ. В този смисъл е и постоянната и непротиворечива практика по аналогични казуси- Решение № 5805/10.08.2012г. по в.гр.д.№ 7208/2011г. по описа на СГС- С., както и Решение № 275/14.10.2013г. по гр.д.№ 23/2013г. по описа на 4-то ГО на ВКС- С.. Твърдяната от въззивницата хипотеза за наличие на нейна законова защита по смисъла на чл.333, ал.1, т.3 от КТ не е налице, тъй като тя се отнася единствено и само по отношение на изрично посочените в нея хипотези на чл.328, ал.1, т.2, 3, 5 и 11 от КТ и съответно на чл.330, ал.2, т.6 от КТ, каквато настоящия процесен юридически казус категорично не е от който и да е горепосочен фактически и правен характер.

Следователно оплакването на въззивницата е неоснователно, тъй като съдът е обсъдил този довод на ищцата за незаконност на уволнението и е направил правилен извод, че посочената разпоредба в случая не намира приложение, и че съответно прекратяването на трудовия й договор е напълно законосъобразно. В разпоредбата на чл.333,ал.1,т.2 и т.З от КТ изчерпателно са изброените правните основания за прекратяване на трудовото правоотношение, при които работникът или служителят се ползва с особената закрила по чл.333,ал.1 от КТ, като сред посочените правни основания не е това по чл.328, ал.1, т.10 от КТ, Разпоредбата е императивна, поради което е недопустимо разширителното й тълкуване. Заеманата от ищцата длъжност - учител, не е основание за разширяване на кръга на правните основания, при които се ползва със специална закрила, тъй като разширителното тълкуване в случая е недопустимо. При връчването на заповед №8637-1097/14,06.2016г. ищцата не се ползва със закрила по чл.333,ал.1 от КТ, а прекратяването на договора е изцяло законосъобразно.  Поради това всички обективно и субективно предявени искове по чл.344, ал.1 от КТ се явяват изцяло неоснователни и недоказани, като напълно мотивирано и правилно първоинстанционния РС ги е отхвърлил, ведно със законните последици от това- включително и присъжда на ответника/въззиваемия/- работодателя ПГЛПТ-гр.К. направените по първоинстанционното дело разноски.

С оглед на гореизложените мотиви и съображения, въззивният ОС- С. счита, че следва да потвърди изцяло атакуваното  първоинстанционно Решение на РС- К., тъй като процесната Въззивна жалба на работодателката- ищца/въззивница/ се явява напълно неоснователна и недоказана, и тя следва да се отхвърли изцяло, със законните последици от това.

Относно разноските на страните по делото- предвид цялостното отхвърляне на въззивната жалба, въззивницата/служителка/ следва на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК да бъде осъдена да заплати на въззиваемия/работодателя/ всички направени от него пред настоящата въззивна съдебна инстанция съдебни разноски в размер на общо 1 050 лв. за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник съгласно Списъка за разноските по чл.80 от ГПК от 24.01.2017г., писмения договор за правна защита и съдействие № 108095/24.11.2016г. и 2 бр. платежни банкови документи от 25.11.2016г., ведно със законните последици от това.

 

Предвид естеството на процесния трудов спор по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред съгласно разпоредбите на чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК, чрез настоящия въззивен ОС- С. пред ВКС- С..

 

Ето защо предвид горните мотиви, и на основание чл.272- 273 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.328, ал.1, т.10 и чл.344, ал.1, т.3 и 4 от КТ и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, въззивният ОС- С.

 

                                 Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното Решение № 475/11.10.2016г., постановено по гр.д.№ 1420/2016г. по описа на РС- гр.К., ОБЛ.С..

 

ОСЪЖДА М.Н.Р.- ЕГН ********** *** да заплати на ПГЛПТ- Булстат …., гр.К., обл.С., ул.“К.“ № . сумата 1 050 лв./хиляда и петдесет лева/ разноски по делото за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник пред въззивния съд.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва при наличие на законовите основания по чл.280, ал.2, т.3 от ГПК в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС- С..

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                             

 

     ЧЛЕНОВЕ :