Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер 47…………………17.02.2017 година……………..Град Стара Загора    

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…седемнадесети февруари……………………………….………..Година 2017

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар С.С.…………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1475……по описа за 2016…………...година.

 

         …………………………………

 

        Воден от горните мотиви, Окръжният съд

 

                Р  Е  Ш  И :

 

        ОБЕЗСИЛВА решение № 750/18.07.2016 г. по гр.д. № 877/2016 г. на С. районен съд в обжалваната част, с която В.И.М. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 230 лв. считано от 18.07.2016 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката за детето М. В. М., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

В останалата част решението е влязло в законна сила.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

               

 

    ЧЛЕНОВЕ:            1.

 

 

                                  2.      

 

 

Особено мнение на мл. съдия С. Ж. по въззивно решение от 17.02.2017 г. по гр.д. № 1475/2016 г.

 

Не мога да приема становището на мнозинството от състава, по правния въпрос обусловил крайния резултат, че съдът не следва служебно да присъжда издръжка на ненавършилото пълнолетие дете и с така формулирания петитум на исковата молба се упражнявали чужди права пред съд в нарушение на чл. 26, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 127, ал. 2 СК ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

По отношение на характера на производството в решение № 64/20.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1398/2011 г., IV г.о. е прието, че в производството по чл. 127, ал. 2 СК като предоставя упражняването на родителските права върху детето на единия родител и определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира граждански правоотношения. В производствата по спорна съдебна администрация съдът определя начина за упражняване на материалните субективни права. Принципът е, че за предявяването на искания в тези производства няма изисквания за форма и срок, а за събиране на нови факти няма и процесуални преклузии. В решение № 119/17.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3368/2014 г., IV г.о. се приема, че независимо, че страните участват в различно процесуално положение по всяко от делата, с исковете се цели идентичен резултат – предоставяне на упражняването на родителските права, определяне на местоживеенето и присъждане на издръжка. В този смисъл са и мотивите към т. 21 от ТР № 6/ 6.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които се сочи, че  производството по молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК е спорна съдебна администрация на граждански отношения. В определение № 1161/20.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 4510/2013 г., III г.о. се приема, че различен е случаят когато отделно живеещите родители не могат да постигнат съгласие относно конкретния режим на родителските права, свързан с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката. Тогава всеки от родителите може да сезира съда да се произнесе по спора с иск по чл. 127, ал. 2 СК /съответстващ на чл. 71, ал. 2 отм. СК/. Това положение е идентично, както при развод /така решение № 669 от 17.VII.1992 г. по гр. д. № 869/92 г., II г. о., ВС/ - ако липсва споразумение между съпрузите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, при постановяване на решението за развод съдът е длъжен /чл. 59, ал. 2 СК/ да се произнесе служебно по всички въпроси, свързани с родителските права върху децата, родени или осиновени през време на брака, а именно: при кого от родителите да живеят децата, на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права, определяне на мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

Макар и непрецизно в исковата си молба ищецът е заявил, че с майката не могат да постигнат съгласие по упражняването на родителските права върху детето и не могат доброволно да уредят отношенията си чрез споразумение по чл. 127, ал.1 СК. Изразено по този начин изявление е достатъчно, за да се инициира производството по чл. 127, ал. 2 СК. Заявени са твърдения за липса на разбирателство между родителите, а доказването им е въпрос по съществото на спора. Разбира се, би следвало да е подкрепено от доказателства-изявления от другия родител, нотариални покани или по друг начин да е обективиран „спорът“ между родителите. В случая такива не са били представени с исковата молба, но все още не е била ясна и позицията на ответницата - дали ще оспорва претенцията или не /така и определение № 725/03.06.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 154/2014 г.на ІІІ г.о./. В конкретния случай в отговора на исковата молба ответницата е изложила становище за несъгласие с ищеца по два въпроса – режима на лични отношения и размера на издръжката. Това обуславя не само допустимостта на производството, но и поражда задължението на съда с оглед характера му на спорна съдебна администрация да се произнесе служебно по всички въпроси включени в чл. 127, ал. 2 СК. В нито един момент не са били налице доказателства за липса на спор между родителите напр. декларация съгласие от страна на майката на детето или други доказателства опровергаващи твърдението на ищеца за наличие на спор с другия родител. В тази връзка считам, че дори изобщо да не е бил сезиран с претенция за издръжка съдът е длъжен изрично да присъди такава съобразно чл. 127, ал. 2 СК. Това е така, защото непостигането на споразумение, по който и да било от елементите му – местоживеене на детето, упражняване на родителски права, лични отношения с него и издръжката му, и сезирането на съда дори само с един от тези спорни въпроси, задължава съда, без да има каквито и да е други претенции или насрещни такива, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права. Затова при предявена претенция по чл. 127, ал. 2 СК /спорна съдебна администрация/ за предоставяне упражняването на родителски права, съдът е задължен, дори и да не е сезиран с нарочно искане от някой от родителите по отношение на останалите мерки в горния текст, служебно да се произнесе по тях, като съобразява единствено интереса на детето и възможностите на родителите. В този смисъл е и нормата на чл. 59, ал. 2 СК, ако не се постигне споразумение между съпрузите за упражняването на родителските права, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съблюдаването на интересите на децата при разрешаване разногласията между техните родители, освен прокламираните в Семейния кодекс принципи, следва и от редица други норми. В чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Задължение на държавите- страни по Конвенцията, а съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на детето според чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия най-добър интерес. В §1, т. 5 от ДР на ЗЗД е конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес на детето включва неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Предвид изложеното следва да се приеме, че служебното произнасяне по издръжката е изцяло в интерес на детето. Отделно от това следва отново да се посочи, че за разлика от исковото производство, в производство по чл. 127, ал. 2 СК не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона. Съдебната намеса е с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не може и не следва да е ограничен от искането на страната, инициирала производството /а още по-малко от наименованието, което му е дала/. Администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето. В същото производство, след като страните не могат да постигнат съгласие по въпросите, изброени в ал. 1 на чл. 127, те следва да заявят насрещните си позиции, както в конкретния случай са постъпили те.

В практиката на ВКС - определение № 638/19.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1454/2015 г., IV г.о. също се сочи, че в случая на чл. 127, ал. 2 СК съдът при произнасянето на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права, задължително определя мерки на лични отношения с другия родител и определя дължимата издръжка, дори и без тяхно изрично искане. Същото е прието в определение № 295/27.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 205/2014 г., IV г.о. – „съгласно чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 СК, съдът служебно следва да се произнесе по издръжката на детето“. В този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало, защото защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес.

Действително, родителите не са носители на материалното право на издръжка, а такива са ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са страни в  процеса. Касае се обаче за особено производство, в което съдът следва да се произнесе по всички въпроси на чл. 127, ал. 2 СК. Поради това по отношение на исковете за издръжка е налице особена хипотеза на предявяване на чужди права пред съд по смисъла на  чл. 26, ал. 2 ГПК.

 

Поради това считам, че следваше въззивният съд да разгледа спора по същество в обжалваната част на първоинстанционното решение, а именно размера на издръжката на детето М. В.М..

 

 

 

ЧЛЕН-СЪДИЯ: