Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 53……………………24.02.2017 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На тридесет и първи януари…………………………….………….….Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар С.С.……………...……………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1006……по описа за 2017……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 81 от 01.12.2016 г., постановено по гр.дело № 240/2016 г. на Ч.ския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В.В.Б. срещу “В.” ЕООД С. обективно съединени искове за признаване на уволнението на В.В.Б. за незаконно и отмЯ.на заповед № 14/31.03.2016 г.; за възстановяване на преди заеманата длъжност „инкасатор плащания" във "В и К" ЕООД С., месторабота - район Ч. /села/; за заплащане на сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението му за периода от 31.03.2016 г. до 30.09.2016 г. и за заплащане на сумата от 4390 лева, представляваща неизплатени командировъчни за дневни за периода от 01.06.2013 г. до 31.12.2016 г., като неоснователни.

 

        Въззивникът В.В.Б., чрез пълномощника си адв.С.А., счита, че решението е необосновано и направените от съда правни изводи- неправилни. В частта за разноските не била приложена императивната норма на чл.359 КТ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ бъдат уважени така, както са предявени, както и да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 3654.17 лв.- неизплатени командировъчни дневни за периода 01.06.2013 г.- 31.12.2015 г. Да бъде отменено решението и в осъдителната част за разноските- държавна такса и възнаграждение за вещи лица. Претендира за направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемият “В.” ЕООД- С., чрез пълномощника си адв.Яна И., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и му се присъдят направените по делото разноски.     

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ и чл.215 КТ. Ищецът В.В.Б. твърди в исковата си молба, че работил на длъжност „инкасатор плащания" във "В и К" ЕООД С. по трудов договор № 00035 от 02.05.2012 г. със срок на изпитване от 02.05.2012 г. до 03.11.2012 г. и месторабота- район Ч.. След изтичане на този срок договорът му се превърнал в такъв за неопределено време. С допълнителни споразумения била увеличавана заплатата му, като на 25.07.2014 г. била увеличена на 560 лв. През месец януари 2016 г. въз основа на заповед била направена смяна на районите на инкасатор плащанията. На 16.02.2016 г. бил подаден рапорт от ръководителя на район Ч., изх.№ 4-71/16.02.2016 г. от инспектор реализация при район Ч., с който се искало извършване на цялостна проверка на бившия район на В.В.Б. от месец август 2015 г. като се твърдяло, че имало пропуски в работата му от месец август 2015 г. Седем дни по-късно имало нов рапорт, с който ищецът не бил запознат, а сведенията за него били от мотивираната заповед № 3-216/31.03.2016 г. Само ден по-късно бил подаден нов рапорт, изх.№ 4-92/24.02.2016 год. в който се твърдяло, че съвместната работа с ищеца занапред била невъзможна, като се искало предприемане на съответните мерки съгласно изискванията на КТ. Последвало обяснение от Б., вх.№ 4-92/29.02.2016 г. По- късно получил предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, изх.№ ЦУ-764/14.03.2016 год., и заповед № 14/31.03.2016 г. въз основа на мотивирана заповед № 3-216/31.03.2016 г., с която трудовото му правоотношение било прекратено. Претендирал е съдът да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповед № 14/31.03.2016 г. на "В и К” ООД- С., издадена на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ като незаконосъобразна; да бъде възстановен на длъжността и местоработата му преди уволнението- „инкасатор плащания" район Ч. /села/ с място на работа- район Ч. /села/; да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 3540 лв., /увеличена на 4200 лв. в с.з. на 23.08.2016 г./, представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението му за периода от 31.03.2016 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска; както и да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 4390 лева, представляваща неизплатени командировъчни за дневни за периода от 01.06.2013 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът “В.” ЕООД- С. взема становище, че предявените искове са неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени като излага подробни съображения.

 

        Страните не спорят, че ищецът В.В.Б. е работил в ответното дружество на  длъжността „Инкасатор плащания/С" по трудов договор № 00035 от 02.05.2012 г. със срок на изпитване от 03.05.2012 г. до 03.11.2012 г. на пълен работен ден и място на работа - район Ч., работно място села Ч.ски район, както и че трудовият му договор е бил продължен за неопределено време, както и че с допълнителни споразумения №№    00265/06.11.2012 г., № 667/24.07.2014 г. и № 157/18.08.2015 г. е променян размера на основното трудово възнаграждение. Не е спорно също така, че със заповед № 14/31.03.2016 г., въз основа на мотивирана заповед № 3-216/31.03.2016 г. на управителя на ответното дружество, е било прекратено   трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ- липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата.

 

        Като фактически основания в заповед № 3-216/31.03.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени: невъзможност за пълно обхващане на всички абонати в поверените му райони; липса на необходимите качества за своевременно и точно засичане на показанията на водомерите в тези райони, за определяне количеството на изразходвана вода по показанията на уредите и записването му в карнетите срещу подпис на абоната; липса на комуникативност, умения за работа в екип и способност да взема бързо решения.

 

        Съгласно приложената длъжностна характеристика за длъжност „инкасатор-плащания" към „В и К" ЕООД- С., неразделна част от трудов договор № 00035 от 02.05.2012 г., връчена на ищеца на 03.05.2012 г., посочените в раздел I, т.5 личностни изисквания за заемане на длъжността  са: комуникативност,  отговорност, умения за работа в екип, способност за бързо вземане на решения, инициативност. В длъжностната характеристика, като основни функции и задължения за длъжността в Раздел II, т.1 са посочени: пълно обхващане на всички абонати в поверените му райони по установения график; своевременно и точно засичане на показанията на водомерите; определяне количеството на изразходвана вода по показанията на уредите и записването му в карнетите срещу подпис на абоната или двустранен протокол, когато абонатът е юридическо лице; приема, съхранява и предава парични средства, оформя приходни документи, води касова книга; работи с касов апарат и други.

 

        По делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетеля В. И. В., ръководител на Експлоатационен район Ч. към ответното дружество, се установява, че през месец юли 2015 г. е бил съкратен щата на инкасаторите като на тези, които са останали на тази длъжност, са били разпределени селата на съкратените инкасатори. Сочи също така, че ищецът е имал проблеми с колегите си и с абонати, продиктувани от несъгласие с наложените правила, с някои поставени задачи, с разпределението на задълженията между колегите, както и че същият е реагирал остро и с несъгласие срещу смяната на районите. Свидетелят сочи, че срещу ищеца са постъпили сигнали от абонати, че не се отчитат навреме водомерите. Разпоредена била проверка за работата на ищеца, съставен бил рапорт за констатациите, който бил предаден на ръководството в С., с предложение за по- обстойна проверка, каквато била извършена и при която се констатирало, че липсват голяма част от подписите, които удостоверяват, че ищецът е посетил даден абонат. Свидетелят сочи, че е констатиран случай при който водомер е бил откраднат, но показания са били попълвани от ищеца в карнета. Свид. Д. С. Г.- П., пряк началник на ищеца като инспектор Реализация, сочи, че до 2015 г. била доволна от работата на ищеца и не са имали никакви проблеми. Проблемите започнали през месец юли 2015 г. по повод постъпили срещу ищеца сигнали от абонати, че не се отчитат реално водомерите. Била извършена документална проверка на ищеца от Тонка Георгиева -гл.счетоводител на всички инкасатори, като се констатирало, че липсват голяма част от подписите, които удостоверяват, че ищецът е посетил даден абонат. Свидетелят сочи конкретни факти за скандали, разправии, опити за уронване на нейният личен авторитет от страна на ищеца, които ескалирали през месеците януари и февруари 2016 г.

 

        Преценявайки показанията на тези свидетели съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът ги кредитира, тъй като са депозирани на основана на непосредствените им възприятия и кореспондират с доказателства по делото- рапорти, протоколи от извършените ревизии за отчитане на показанията на водомери на абонати от района, обслужван от ищеца, заверени преписи от карнети, приложените жалби от клиенти на дружеството- Б. И., К. Г., А. Т., Н. Б., К. Г., П. С., представляващи доказателство по смисъла на чл.180 ГПК.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Съгласно чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 КТ, при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е безвиновно, т.е. не е необходимо да е налице виновно поведение от страна на работника или служителя. За да е налице посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение следва обективно да е налице неспособност на работника или служителя да изпълнява резултатно възложената му трудова функция поради липса на професионални знания, умения, навици, поради недостатъчно образование, опит или недостатъчни природни дадености /интелигентност, сръчност и пр. умствени, психически или физически възможности/; тези качества да са необходими за ефективното изпълнение на работата- на определената на работника или служителя трудова функция по конкретното трудово правоотношение; да е налице причинна връзка между тях.

 

        В конкретния случай работодателят е издал две заповеди на една и съща дата- заповед № 3-216/31.03.2016 г. за прекратяване на трудовия договор и заповед № 14/31.03.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Двете заповеди са връчени на ищеца на 31.03.2016 г. На същия е изпратено и предизвестие от 14.03.2016 г., връчено му на 21.03.2016 г. Неоснователно е твърдението на ищеца, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е бланкетна. Заповедта е достатъчно мотивирана с посочването на начина, по който ищецът се е справял с възложените му задължения, както и на качествата, липсата на които е било пречка за ефективното им изпълнение. В оспорваната заповед изрично е посочено, че се издава на основание заповед № 3-216/31.03.2016 г., в която подробно са описани конкретни факти, въз основа на които работодателят е направил преценка за липсата у работника /ищеца/ на конкретно посочени качества за ефективно изпълнение на работата- невъзможност за пълно обхващане на всички абонати в поверените му райони; липса на необходимите качества за своевременно и точно засичане на показанията на водомерите в тези райони, за определяне количеството на изразходвана вода по показанията на уредите и записването му в карнетите срещу подпис на абоната; липса на комуникативност, умения за работа в екип и способност да взема бързо решения. Липсващите качества могат да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Безспорно е в случая, че заповед № 3-216/31.03.2016 г. е връчена на ищеца, т.е. същата му е известна.

 

        Когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. В случая това е сторено с цитираната по- горе заповед № 3-216/31.03.2016 г.

 

        В исковата молба ищецът твърди също така, че не е налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като наличието на личностни качества на ищеца за изпълнение на възложената работа работодателят признал като не прекратил договорът му след изтичане на изпитателния срок и с допълнителни споразумения увеличавал основната му месечна заплата /ОМЗ/. Тези доводи са неоснователни. Промяната на ОМЗ не е свързана с преценка на личностните качества на работника. Освен това, липсата на необходимите качества за изпълнение на възложената работа може да се прояви в процеса на работата. В случая, настъпилите промени в районите след съкращаване броя на инкасаторите са провокирали проявлението на действителните способности на ищеца, при което работодателят е констатирал, че същите не са достатъчни за ефективно изпълнение на работата.

 

        Изготвен е рапорт №  Ч-71/16.02.2016 г. на инспектор Реализация при район Ч. до управителя на “В и К”- С. относно цялостна проверка на района на инкасатор В.Б. и откритите при нея нередности /съдържанието на този рапорт е включено в рапорт Ч- 88/23.02.2016 г., който касае проверката на всички инкасатори в район Ч. през 2015 г./. Видно от приложените в Личното трудово досие на ищеца обяснения, вх. № Ч- 92 от 29.2.2016 г., Б. не е оспорил конкретно констатираните нередности, а заявил общо, че отразеното в рапорта е тенденциозно и невярно, след което е “описал” поведението на пряката си началничка и нейните “доносници”.  

 

        Трудовото правоотношение е прекратено с оспорената заповед поради липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа. Липсата на тези качества у ищеца се установява от невъзможността за пълно обхващане на всички абонати в поверените му райони; липса на необходимите качества за своевременно и точно засичане на показанията на водомерите в тези райони, за определяне количеството на изразходвана вода по показанията на уредите и записването му в карнетите срещу подпис на абоната; липса на комуникативност, умения за работа в екип и способност да взема бързо решения. Видно от изложеното ищецът не разполага с достатъчно практически умения да изпълнява ефективно възложената работа, поради което правилно и в съответствие с изискванията на закона работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. Работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно неефективността на работата /в този смисъл Р 81- 2012- ІV г.о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Не се установява допуснатите от ищеца несъответствия с изискванията на длъжностната характеристика при изпълнение на трудовата му функция, в описаните в заповед № 3-216/31.03.2016 г. случаи да се дължат на проявено виновно поведение.  Липсата на тези качества у ищеца е била в причинна връзка с неизпълнението на конкретните трудови задължения от негова страна. Обстоятелствата не сочат на епизодичност, а на трайно състояние на ищеца след промяна на районите на инкасаторите.

 

        Пред вид гореизложените съображения предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение.

 

        По иска с правно основание чл.215, ал.1 КТ: Съгласно разпоредбата на чл.215 КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още пътни, дневни и квартирни пари при условия и ред, определени от Министерския съвет. Командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото правоотношение, а по своята правна същност заплащането на пътни, дневни и квартирни пари при командировките не е обезщетение, а представлява елемент от задължението на работодателя да осигури условия за изпълнението на уговорената работа - чл.124 и чл.127 КТ, като размерът на пътните, дневните и квартирните пари при командировка се определят от МС със специални наредби. Видно от длъжностната характеристика, неразделна част от сключения трудов договор № 00035/02.05.2012 г., мястото на работа на ищецът В.В.Б. ***, определени на селата Ч., Ц., М., С., С., Г., Д. и Я., като това обстоятелство не се оспорва от страните. Съгласно чл.6, ал.1, т.2 от Наредбата за командировките в страната, не се считат за командировани лицата, които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение. Поради това на ищецът В.В.Б. не е следвало да се изплащат командировъчни дневни пари, поради което предявеният иск са явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен както правилно е приел и районният съд.

 

        Неоснователни са възраженията на въззивника В.Б. и относно решението в частта, с която е осъден да заплати разноски на ответника. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи разноски на ответника съразмерно с отхвърлената част на иска. Съгласно чл.359 КТ работниците и служителите и са освободени от разноски за производството по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила. Поради това правилно ищецът е бил осъден да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.

        Неправилно, с оглед горепосочените съображения, е решението в частта, с която ищецът е бил осъден да заплати държавна такса по предявените от него искове, както и изплатени от бюджета на районния съд възнаграждения за вещи лица. Както вече бе посочено, работниците и служителите са освободени от разноски за производството по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно- чл.359 КТ, и те не дължат такси и разноски във всичките му стадии. Безплатността на производството за работника или служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението следва да бъде отменено в частта, с която ищецът /сега въззивник/ е осъден да заплати по сметка на РС- Ч. държавни такси по предявените искове и възнаграждения за вещи лица. В останалата част обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 1320 лв. за адвокатско възнаграждение. Направеното от въззивника възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като размерът на възнаграждението е съобразен с разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 81 от 01.12.2016 г., постановено по гр.дело № 240/2016 г. по описа на Ч. районен съд, в частта, с която В.В.Б. е осъден да заплати на Държавата, по сметка на РС- Ч., дължимите по делото разноски в общ размер на 599.40 лева, от които държавна такса за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ - в размер на 50 лева, за иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ - в размер на 168 лева, за иска по чл.215 КТ - в размер на 175.60 лева, както и сумата от 205.80 лева, изплатени от бюджета на ЧРС за възнаграждения на вещите лица.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 81 от 01.12.2016 г., постановено по гр.дело № 240/2016 г. по описа на Ч. районен съд, в останалата му част.

 

        ОСЪЖДА В.В.Б., ЕГН **********,***, чрез адвокат С.А. ***, със съдебен адрес:***, да заплати "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК…., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Х. № ., направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 1320 лв. /хиляда триста и двадесет лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

                               

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: