О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

Номер…169 ………………28.02.2017 година…………...……..Град Стара Загора    

                                            

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……..…….........Втори граждански състав

На двадесет и осми февруари………….………………….…………….Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА      

                        

                                                                         СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р. ТИХОЛОВА                                                     

частно гражданско дело номер 1049……по описа за 2017…….................година.

 

        Производството е по реда на чл.248, ал.3 и чл. 274 и сл. ГПК.

        Образувано е по частна жалба, подадена от адв. С.И.В., против определение № 3243 от 12.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1518/2015 г. по описа на С. районен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. В. за допълване на решението в частта за разноските, като бъде осъден ищецът М.И. да заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Жалбоподателката сочи, че е била назначена за особен представител на двамата ответници по делото. Производството било образувано по иск предявен от ищеца М.И. против ответниците С.Т. и В.Г.. Съдът уважил иска за сумата от 3000 лв. и го отхвърлил до пълния претендиран размер от 5000 лв. Липсвало обаче произнасяне на съда по разноските за адвокатско възнаграждение на адв. В. съобразно отхвърлената част от иска. Поради това счита, че след като съдът е преценил да я назначи за особен представител на ответниците по делото, а не за служебен защитник, следва възнаграждението да бъде изплатено от внесения предварително депозит от ищеца или от бюджета на съда. За определяне на размера се позовава на ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Изяснява, че адвокатите, които осъществяват дейност като особени представители не е необходимо да бъдат вписани в Националния регистър за правна помощ. Излага подробни съображения, че с оглед на определения й от съда статут на особен представител не намира приложение реда за заплащане на възнаграждението, регламентиран в Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ. Моли въззивният съд да върне делото на първоинстанционния съд за определяне на размера на възнаграждението й за особен представител, алтернативно на основание чл.78, ал.7 ГПК адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в полза на Националното бюро за правна помощ.

 

        Ответникът по частната жалба М.И.И. не е подал писмен отговор.

 

        Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и данните по делото, намери за установено следното:

 

        Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

        Производството по гр.дело № 1518/2015 г. на С. районен съд е образувано по искова молба, подадена от М.И.И. против С.С.Т. и В.С.Г. за заплащане на сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от нанесени му от ответниците телесни увреждания на 25.03.2014 г., за които било налице влязло в сила решение № 136/19.02.2015 г. на С. районен съд по НАХД № 155/2015 г. По искане на ответника Т. за предоставяне на безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по образуваното гр. дело, районният съд постановил определение № 2191/30.07.2015 г., с което го е уважил. С определение № 2498/15.09.2015 г. С.ят районен съд  назначил адв. С.В., вписана в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника С.Т.. По същото дело е било налице и искане от другия ответник В.Г. за предоставяне на безплатна правна помощ – процесуално представителство, което е уважено с определение № 348/04.02.2016 г. С определение № 459/15.02.2016 г. С.ят районен съд е назначил адв. С.В., вписана в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника В.Г..

 

        С решение № 776 от 29.07.2016 г. С.ят районен съд осъдил ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 3000 лв., като отхвърлил иска до пълния му претендиран размер.

  

        На 01.09.2016 г. постъпила молба от адв. С.В., с която е поискано, на основание чл.78, ал.3 ГПК да се допълни съдебното решение, като й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за особен представител съразмерно с отхвърлената част от иска. С определение № 3243 от 12.12.2016 г. С.ят районен съд е оставил без уважение молбата. Съдът е приел, че легитимирано да иска заплащане на разноските е Националното бюро за правна помощ /НБПП/.

 

        При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното: Съгласно чл.23, ал.2, вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ /ЗПрП/, правната помощ във вида на процесуално представителство, обхваща случаите, когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Нормата не посочва изрично, че правната помощ във вида на процесуално представителство е безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от чл.2 ЗПрП, където е посочено, че тя се финансира от държавата, както и от чл.94 ГПК, който я посочва изрично като безплатна. Изключение от това принципно положение е предвидено с нормата на чл.27а ЗПрП, съгласно който възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон случаи. Уредените в нормата на чл.78, ал.7, изр.1 и 2 ГПК две хипотези не са такива случаи. В първата от тях, ако лицето на което е предоставена правна помощ спечели делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноски за адвокатско възнаграждение за служебния защитник. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Съгласно втората хипотеза, в случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно изхода на спора. Този текст акцентира единствено върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото, а не, че дължи на НБПП средствата, които бюрото е разходвало от възнаграждение за служебен защитник.

 

        Неоснователно е оплакването, че възнаграждението е следвало да се присъди с решението на съда и с оглед на изхода на делото, тъй като адв. В. не била назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК за представител на лице с неизвестен адрес, в който смисъл разяснението в т.7 от ТР 6/2012 г, на ВКС, ОСТГК, е неотносимо за конкретния случай. Представителството е учредено при условията на чл.95 ГПК, вр. чл.21, ал.1, т.3 ЗПрП за правна помощ по лична молба на страната, която има известен по делото адрес, на който са били връчвани съдебни книжа и която е участвала в извършването на процесуални действия. Разпоредбата на чл.78, ал.7 ГПК, съобразно която, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска е приложима само, когато правната помощ е предоставена по реда на чл.47, ал.6 ГПК.

        Безспорно е, че адвокат В. е конституирана като особен представител по делото на ответниците, както и че същата е оказала правна помощ на ответниците Т. и Г.. Същата е конституирана обаче по реда на чл.95, ал.2 ГПК във вр. с чл.23, ал.3 ЗПрП. Правна помощ в случая първоинстанционният съд е допуснал поради обстоятелствата, че ответниците не са притежавали достатъчно средства за заплатят на адвокат, следователно не е налице хипотезата на чл.47 ГПК. Действително, поради непрецизност на районния съд в определенията за допускане на адв. В. до участие в производството последната погрешно е уведомена, че представителството е по реда на чл.47, ал.6 ГПК, респ., че възнаграждение на особения представител се дължи от внесен депозит. Възнаграждението си особеният представител обаче следва да получи от НБПП, като при необходимост на същия следва да бъде издадено и съответно съдебно удостоверение.

 

        Съдът намира, че искането на процесуалния представител на ответниците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция не следва да се уважава, тъй като е назначена по реда на чл.25, ал.1 ЗПрП и за заплащане на предоставената на ответниците правна помощ намират приложение разпоредбите на чл.37- 39 ЗПрП /ОПР № 786/21.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 74/2011 г., ІІІ г.о./. Хипотезата на предоставена правна помощ за процесуално представителство на основание чл.23, ал.3 ЗПрП е различна от назначаването на особен представител на ответника на разноски на ищеца по реда на чл.29, чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК. Редът за заплащане на правната помощ е уреден в глава седма от ЗПП, като то се извършва след подаден писмен отчет до съответния адвокатски съвет за извършената дейност от страна на адвоката, оказал правна помощ. От своя страна, както бе посочено по-горе, в правомощията на НБПП е да вземе решение по искането на адвоката за заплащане на възнаграждение. Съгласно чл.38, ал.2 във вр. с чл.39 ЗПрП адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил правна помощ, и предлага на НБПП размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по чл.37. Без данни за конкретния размер на възнаграждението за предоставената правна помощ на ответниците, определимо по чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г. и без доказателства за реалното му изплащане на представляващия ответниците адвокат, съдът не може да постанови осъждане на ищеца да заплати по сметка на НБПП разноските за правната помощ на ответниците по реда на чл.78, ал.7 ГПК. Едва след определяне и изплащане на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците от НБПП, ще възникне основание за присъждане в полза на НБПП на разноските за адвокатско възнаграждение на представляващия ответниците адвокат за сметка на ищцовата страна.  Производството ще се развива на основание чл.78, ал.7 ГПК по молба на Националното бюро за правна помощ, като за това производство чл.248, ал.1 ГПК е неприложим. За производството по чл.78, ал.7 ГПК няма срок. При това положение въпросът за основателността на претенцията на адвокат В. за правото й на възнаграждение за оказаната помощ и конкретния му размер е от компетентност на Националното бюро за правна помощ, съгласно чл.39 ЗПрП.

 

        С оглед на изложените съображения, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено като правилно. Предвид размера на обжалваемия интерес в настоящото производство, на основание чл.274, ал.4 ГПК постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване пред ВКС.

 

        Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА определение № 3243 от 12.02.2016 г., постановено по гр.дело № 1518/2015 г. по описа на С. районен съд.

 

        Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: