Р Е Ш Е Н И Е

 

74                                                  10.03.2017 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесет и първи февруари                                                        2017 година

в открито заседание, в следния състав:       

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар: Н.Г.,

Прокурор: В. Гьонева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 92 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Ищецът Д.Г.Д. *** в ИМ твърди, че с постановление на Окръжна Прокуратура - Стара Загора, на 24.06.2010 г. било образувано ДП срещу неизвестен извършител. На 02.12.2010 г. бил задържан за срок от 72 часа, а на 06.12.2010 г. с Протокол № 337 по ЧНД № 732/2010 г. по описа па ОС - Стара Загора му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража". Твърди, че е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5, във вр. с чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. С постановление от 18.04.2011 г. на Административния ръководител и Окръжен прокурор на ОП - Стара Загора, е била изменена взетата мярка за неотклонение на Д. от „задържане под стража" в „парична гаранция" в размер на 5 000 лв.. В последствие ДП е било прекратено, а паричната гаранция върната. При първоначалното задържане на 02.12.2010 г., са му били иззети множество вещи, които след прекратяване на производството са били възстановени. От датата на задържането до освобождаването му, а и в последствие прекратяване на производството  претърпял неблагоприятните последици на следствен. Непрекъснато е изпитвал притеснение и страх да не пропусне евентуално призоваване, от което биха последвали неблагоприятните последици на закона. През целия този период е държан под напрежение. Под напрежение били и семейството му, съпругата му и новороденото му дете. Не можал да присъства на раждането на първородното си дете. През целия период от време от 02.12.2010 г. до прекратяване на производството 17.03.2014 г. търпял неоснователно последиците от действията на прокуратурата - обвиняем с всички произтичащи от това негативни последици. Не е имал възможност да напуска територията на Република България, а воденото срещу него ДП силно се е отразило на психиката му и отношенията в семейството му. В резултат па това имал със съпругата си отрицателни взаимоотношения. Ето защо, моли съда моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу него ДП № 404/2010 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, преобразувано в ДП № 19-С/2011 г. по описа на ОСО в ОП Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2010 г. до дата на предявяване на иска. Претендира за направените разноски по настоящето производство..

 

Ответникът ПР България, чрез ОП Стара Загора който оспорва иска като недопустим, респ. като неоснователен. Сочи, че Постановление от 17.03.2014 г. на ОП Стара Загора е било частично отменено с Постановление от 17.04.2015 г. на ВКП, като производството е продължило под надзора на Специализирана прокуратура. Претендираното обезщетение не е съобразено с критериите на чл. 52 от ЗЗД. Заявява, че ще се ползва от доказателствата по ДП № 19-С/2011 г. по описа на ОСО в ОП Стара Загора, заведено под нов номер – Пр Пр. № 144/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура и ЧНД № 732/2010 г. по описа на ОС Стара Загора. В съдебно заседание взема становище, че иска е недопустим именно поради това, че не е налице изобщо фактическия състав по ЗОДОВ. Действително е налице прекратяване по отношение на повдигнатото обвинение в престъпление по чл.212 НК, което е било повдигнато на ищеца, но по делото са ангажирани достатъчно писмени доказателства както самото постановление за частично прекратяване на производството от ОП така и постановлението на ВКП от 17.04.2015г. от които е видно, че прекратяването касае единствено и само квалификацията по чл. 212 НК, т.е. това ДП е с нов номер в Специализираната Прокуратура е едно и също ДП. Към настоящия момент  няма основания за ангажиране отговорността на Държавата. Въпреки това алтернативно ако съдът счете, че е налице допустимост на исковата претенция твърди, че същата е недоказана по основание. В настоящото съдебно производство не били ангажирани никакви доказателства относно претърпените неимуществени вреди от ищеца. Тези в ИМ са изключително оскъдно описани. По отношение на влошените семейни отношения в настоящото производство от разпита на единствения свидетел станало ясно, че такива не е имало. Свидетелят говорел единствено и само за своите лични негативни изживявания, но не и тези на ищеца, т.е. няма доказателства за претърпени негативни отношения в семейството както и не били ангажирани никакви доказателства за претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца по повод на повдигнатото му обвинение. Допълнително не са ангажирани и никакви доказателства относно момента от който евентуално би могла да бъде присъдена лихва, поради исковата претенция е недоказана както по основание така и по размер и в този смисъл моли да се отхвърли иска.      

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

 

Делото е след определение № 611/19.12.2016 г. по в. ч. гр. дело № 694/2016 г. на ПАС, с което е отменено определението постановено по делото с коео е спряно производството по делото, като въззивната инстанция е приела, че постановлението от 17.03.2014 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, с което е прекратено наказателното производство срещу Д.Д., е влязло в сила в тази част, а впоследствие образуваното ДП № 1266 ЗМ117/2015 г. против други лица и за извършени други престъпления няма пряка връзка с разглеждания правен спор по настоящето гражданско дело.  

   

От събраните по делото доказателства, се установява, че с постановление на Окръжна Прокуратура - Стара Загора, на 24.06.2010 г. е било образувано ДП срещу неизвестен извършител. На 02.12.2010 г. ищецът бил задържан за срок от 72 часа, а на 06.12.2010 г. с Протокол № 337 по ЧНД № 732/2010 г. по описа па ОС - Стара Загора му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража".

 

Ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5, във вр. с чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. С постановление от 18.04.2011 г. на Административния ръководител и Окръжен прокурор на ОП - Стара Загора, е била изменена взетата мярка за неотклонение на Д. от „задържане под стража" в „парична гаранция" в размер на 5 000 лв. В последствие ДП е било прекратено, а паричната гаранция върната.

 

Видно от постановление от 17.03.2014 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, наказателното производство по ДП № 19с/ 2011 г. по описа на ОСО в ОП – Стара Загора /пр.пр. № сп13/2010 г. на    ОП – Стара Загора/ е било частично прекратено срещу ищеца досежно повдигнатото  обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5 във вр. с чл. 212,  ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

 

С постановление от 17.04.2015 г. на прокурор при Върховна касационна прокуратура е отменено горецитираното постановление, но не в посочената част, т.е. касаеща повдигнатото на ищеца обвинение, а по отношение на престъпления по чл. 255, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като е постановено разследването в тази част да продължи под ръководството и надзора на Специализирана прокуратура – София, където е образувана пр.пр. № 144/ 2015 г. и ДП № 1266 ЗМ117/2015 г., водени срещу неизвестни извършители и по които няма привлечени лица в качеството на обвиняеми. 

 

От показанията на разпитаната свидетелка Р.Г.С., се установява, че живее на съпружески начала с ищеца и била бременна в 6-тия месец когато през 2010г. той дошъл в Стара Загора и повече не се прибрал. Живеели на квартира. Той имал закупено жилище, когато бил арестуван и не успели да го направят. Малко по-късно със собствени средства го направила като се родило детето. Живеела трудно защото била сама жена в такова състояние. Благодарение на спестяванията на родителите й успяла да изкара някак си. Налагало се всяка сряда да пътува, за да носи чисти дрехи, всяка събота да идва на свиждания и да носи храна. Относно бременността имала сериозни проблеми, била на лекарства от това което се случва, тъй като цялата ситуация била един кошмар. Постъпила сама в болницата и си излязла сама. Трябвало после да организира идването на адвокат, защото нямали брак, и за да може да бъде признато детето. Тези спомени нямали изтриване. До ден днешен с ищеца живеят заедно. След излизането на ищеца от ареста дошъл в апартамента, който направили във Варна.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно ТР № 3 от 22.04.2005 г на ВКС, когато се претендира обезщетение на основание незаконност на взета мярка "задържане под стража" по чл. 2, т.1 от ЗОДОВ едновременно с обезщетение на основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ - образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, държавата отговаря само по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ. Следователно съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.

 

В случая основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнатото и предявено обвинение, което не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Макар да няма пълно тъждество в текстовете на чл. 243, ал.1, т.2 от НПК и чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, съответният правозащитен орган отговаря и когато основанието за прекратяване на наказателното производство е недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т.2 от НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно, че "деянието не е извършено от лицето"( ТР № 3 от 22.04.2005 г. по д № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.

 

При разглеждания случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановление за прекратяване. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че това силно се е отразило на психиката му и отношенията в семейството му.

 

В конкретния случай съдът намира, че претърпените емоционални и психологически терзания от ищеца, не са в размер, надхвърлящ обичайното. Отражението му в емоционален план е имало временен характер. Няма доказателства за твърдяното в исковата молба, че това силно се е отразило на психиката му и отношенията в семейството му. В тази връзка съдът споделя възражението на ответника, че по отношение на влошените семейни отношения в настоящото производство от разпита на единствения свидетел е видно, че такива не е имало. Свидетелят говори единствено и само за своите лични негативни изживявания, но не и тези на ищеца, т.е. няма доказателства за претърпени негативни отношения в семейството както и не били ангажирани никакви доказателства за претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца по повод на повдигнатото му обвинение

 

Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и пр. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.  

 

В случая наказателното преследване е продължило и приключило в рамките на четири години. На ищеца по настоящето дело е взета марка е взета мярка за неотклонение „задържане под стража", продължила над четири месеца, която по късно е променена в парична гаранция. Предвид на това и тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, възрастта и социалното положение на ищеца и данните за личността му, както и на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца е в рамките на нормалното, с временен характер, съдът намира, че вредите, които той нормално е претърпял, могат да бъдат обезщетени със сумата от 4 000 лева, като в останалия претендиран размер от 35 000 лв. искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен. 

 

По отношение на претенцията за законна лихва, съдът намира следното: В случая ищеца претендира законна лихва, считано от 02.12.2010 г., което е в противоречие с практиката по този въпрос. От друга страна съдът в доклада си по делото изрично е посочил, че ищецът не сочи доказателства за влизане в сила на наказателното постановление с което производството спрямо него е прекратено. Ето защо претенцията за законна лихва е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, като недоказана.

 

            По отношение на разноските:   ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв. и 2500 лв. адвокатско възнаграждение, като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв., а адвокатския хонорар следва да бъде присъден съразмерно на уважената част от иска, в случая - 300 лв. или разноски в общ размер на 310 лв..

 

Мотивиран от горното, съдът 

 

                         Р  Е  Ш   И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ,  обезщетение в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени душевни болки и морални страдания, вследствие на воденото срещу него ДП № 404/2010 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, преобразувано в ДП № 19-С/2011 г. по описа на ОСО в ОП Стара Загора, както и направените по делото разноски в размер на 300 лв./триста лева/,. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 35 000 лв., както и за законна лихва върху сумата, считано от 02.12.2010 г., до завеждане на настоящия иск, като неоснователни и недоказани.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………………..