Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

72                                               09.03.2017 г.                     град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесет и първи февруари                                                       2017 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Н.Г.,

Прокурор: Петър Василев,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 143 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Ищецът Д.Д.И. *** твърди в ИМ, че с обвинителен акт от 10.05.2012 г. било образувано НОХД № 256 по описа за 2012 г. на Старозагорския окръжен съд. С присъда по това дело бил признат за виновен и осъден на основание чл. 123 , ал. 4 , пр.1, вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода , като на основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено изтърпяването на наказанието за срок от 3 години. След обжалване от негова страна пред Пловдивския апелативен съд и с Решение № 35 от 06.03.2013 г. по ВНОХД № 22 по описа за 2013 г. на ПАС, присъдата на СзОС била отменена и делото върнато на Окръжна прокуратура Стара Загора за ново разглеждане. Със същия Обвинителен акт делото било внесено за разглеждане от Старозагорския окръжен съд. Било образувано НОХД № 35/2015 г. по което дело с Присъда № 16 от 20.04.2015 г. за извършено престъпление по чл. 123 ал. 4 пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК бил осъден на 1 година лишаване от свобода като на основание чл. 66 , ал. 1 от НК било отложено изтърпяването на наказанието за срок от 3 години. След ново обжалване пред Пловдивския апелативен съд, с Решение № 97 от 14.04.2016 г.постановено по ВНОХД № 212/2015 г. потвърдил Решението на СзОС. Това Решение обжалвал пред ВКС, където с Решение № 185 от 10.10.2016 г. постановено по наказателно дело № 570/2016 г. по описа на ВКС била отменена присъдата на Старозагорския окръжен съд. Отменено било и  решението на Пловдивския апелативен съд и било оправдан ищеца за извършено престъпление по чл. 123 ал. 4 пр. 1 вр. Ал. 1 от НК. Решението, като необжалваемо влязло в сила на 10.10.2016 г.. В следствие всичко гореописано, претърпял голям брой неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страх, страдания и унижения, чувство на безпомощност. Наказателното производство продължило пет години, като през този период от време търпял несгоди защото се водел следствен и не можел да започне работа за която се иска да не си осъждан и да не се води наказателно преследване. Била публикувана статия в местния вестник Гълъбовски новини. Това рефлектирало върху авторитета му и чувството му на лично достойнство. В резултат на воденото наказателно производство и в последствие съдебно-наказателно такова му били причинени неимуществени вреди, поради което моли съда да осъди ответника ПР България да заплати на ищеца сумата в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от незаконно обвинение в извършване на престъпление по НОХД № 35/2015 г. по описа на ОС Стара Загора; ВНОХД № 22/2013 г. по описа на ПАС; НОХД № 35/2015 г. по описа на ОС Стара Загора; ВНОХД № 212/2015 г. по описа на ПАС и нак. дело № 570/2016 г. на ВКС, ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение с което е признат за невиновен 10.10.2016 г. до окончателното и заплащане; сумата в размер на 5 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение с което е признат за невиновен 10.10.2016 г., до окончателното и заплащане. Претендира за направените разноски по настоящето производство.

 

Ответникът – Прокуратурата на Република България – София, чрез ОП Стара Загора оспорва иска за неимуществени вреди като недоказан, както и по размер. Претендираното обезщетение намира за изключително завишено и несъобразено с критериите на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва претенцията за имуществени вреди. Заявява, че ще се ползва от доказателствата по НОХД № 35/2015 г. по описа на ОС Стара Загора. В съдебно заседание прави възражение, че хипертоничното заболяване на ищеца го е имал преди събитието. Не на последно място хората на село най-вероятно продължавали да си мислят, че той е извършил така нареченото убийство по непредпазливост, но с присъдата на ВКС това е изчистено и от там нататък той може да се позовава на нея. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по настоящото производство. Моли съда да го намали, както и да намали иска за неимуществените вреди.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

         

Не се спори между страните, че на 24.02.2012 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 123 ал. 4 пр. 1 вр. ал.1 от НК, като му била взета МНО „Подписка".

 

С Обвинителен акт от 10.05.2012 г. е образувано НОХД № 256 по описа за 2012 г. на Старозагорския окръжен съд. С присъда по това дело ищецът е признат за виновен и осъден на основание чл. 123 , ал. 4 , пр.1, вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 3 години.

 

След обжалване пред Пловдивския апелативен съд, с Решение № 35 от 06.03.2013 г. по ВНОХД № 22 по описа за 2013 г. на ПАС, присъдата № 351/14.12.2012 г. постановена по НОХД № 256/2012 г. на СзОС е отменена и делото върнато на Окръжна прокуратура Стара Загора за ново разглеждане.

 

След внасяне на Обвинителен акт в Старозагорския окръжен съд е образувано НОХД № 35/2015 г. по което дело с Присъда № 16 от 20.04.2015 г. за извършено престъпление по чл. 123 ал. 4 пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК ищецът е осъден на 1 година лишаване от свобода като на основание чл. 66 , ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението за срок от 3 години.

 

След ново обжалване пред Пловдивския апелативен съд, с Решение № 97 от 14.04.2016 г. постановено по ВНОХД № 212/2015 г. е потвърдил Решението на СзОС.

 

Това Решение е обжалвано пред ВКС, където с Решение № 185 от 10.10.2016 г. постановено по наказателно дело № 570/2016 г. по описа на ВКС  е отменил присъда № 16от 20.04.2015 г, постановена по НОХД № 35/2015 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, решение № 97от 14.04.2016 г. по ВНОХД № 212/2015 г. на Пловдивския апелативен съд и е оправдан ищецът за извършено престъпление по чл. 123 ал. 4 пр. 1 вр. Ал. 1 от НК. Решението, като необжалваемо влязло в сила на 10.10.2016 г..

 

По делото са приети като доказателства Рецептурна книжка на хронично болен относно здравословното състояние на ищеца и Бр.40 от 17.11.2011 г. на вестник „Гълъбовски“ новини относно твърдението на ищеца, че случилото се е станало достояние на цялата гълъбовска общественост.

 

От показанията на разпитаната по делото като свидетел И.И.Г., без родство със страната по делото се установява, че с ищеца се познават от над 20 год., тъй като са семейни приятели и са работили заедно. Той бил началник смяна на една от бригадите. Знае за инцидента, защото го изживели заедно. След инцидента Д. се чувствал много некомфортно като всеки нормален човек. Това било голям стрес за него, тъй като се чувствал невинен. През цялото време хората в селото го гледали на криво въпреки, че делото си продължавало през тези години. Отслабнал с 10 кг.. Увеличил си и хапчетата за кръвно. През този период дъщеря му заминала да учи и трябвало да я издържа. Разходите му се увеличили, а се ограничило мястото където може да работи поради ограничението в големите предприятия в комплекса Марица изток. Не можело да се влезе ако си в процедура или си осъждан. Това наложило да продаде някои техники. Много тежко изживял тези 5 год. След като минало делото се успокоил, здравословното му състояние се подобрило и цялото му семейството се успокоило.

 

Свидетелят Т.Г.Ж. без родство със страните по делото установява, че са от едно село с ищеца. След инцидента ищеца станал пасивен, вял. Нямал никакви контакти, защото не искал да говори с хората в селото – ставало му тежко. Продал си през това време тракторите и инвентара. Оплаквал се вечер, че не може да спи, вдигал кръвно, бил отслабнал, отразило му се много зле. Психически му било много тежко. От начало не работел ама после почнал работа само и само да не е в къщи в „Енерго ремонт“. За другаде нямал куража да ходи, защото бил следствен. Голямата му дъщеря била женена, а малката го изживяла много тежко. Жена му получила заболявания на стресова основа. След като обвинението паднало живнал малко.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

При съобразяване на така посоченото по-горе, се налага извода, че в конкретния случай са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като именно тя е повдигнала и поддържала обвиненията против ищеца и под неин надзор е извършено разследването. Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по Наказателния кодекс, а впоследствие същото с влязла в сила присъда е оправдано. Цитираната разпоредба предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. След като има незаконни действия на правозащитни органи, то налице е и предпоставката на разглеждания закон за отговорността на държавата за вредите, които са произлезли от тях за ищцовата страна. Съдът счита, че при тези фактически данни е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл.2 ал.1 т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищеца е оправдан.

 

От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява и факта на причинени на ищеца неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищеца се следва обезщетение в размер на 30 000 лв. от посоченото по-горе незаконно повдигане на обвинение. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, което обстоятелство следва да се вземе предвид, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността – близо пет години. От житейска гледна точка, нормално е през този период от време, а ищецът да е изпитвал притеснения от обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за деяния, които не е извършил, несигурност от това по какъв начин ще приключат образуваните против него производства. Естествено е и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности. Не без значение е и обстоятелството, че незаконното обвинение се е отразило негативно и на здравословното състояние на ищеца. Видно от показанията на разпитаните свидетели, ищецът е имал здравословни проблеми, които са се задълбочили.

 

При определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни процесуални действия на правозащитните органи, гражданският съд съобразява данните за личността на пострадалия, но при тази преценка не може да се позовава на обстоятелства относно деянието, за което лицето е било оправдано. Доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая. Посочените размери на обезщетението съдът определи, като съобрази, че това обвинение е станало достояние до хората в региона, чрез публикациите в медиите в резултат на което се е създало отрицателно отношение както към него, така и към неговите близки, пострадали са силно и изключително сериозно името и авторитета му, както се е стигнало до изолирането му от обществото и от професионалната среда. Освен това, справедливото обезщетяване на вредите е свързано с преценка на конкретно, обективно настъпилите обстоятелства и в този смисъл следва да се вземе предвид, че в резултат на незаконните обвинения както личният му, така и професионалния му и обществен живот са се променени безвъзвратно, налице е промяна на отношението на околните и близките му към него в какъвто смисъл са наведените в исковата молба твърдения, които се подкрепят и от свидетелските показания, които съдът възприема като непосредствени и непротиворечиви помежду си и в синхрон с останалите писмени доказателства по делото.

 

По така изложените съображения съдът счита, че така предявената претенция е частично основателна до размера на  30 000 лева, като в останалата част до общо претендирания размер от 100 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съответно същата следва да бъде отхвърлена. Размерът на обезщетението за неиумеществени вреди следва да бъде определен към момента на възникване на основание за обезщетяване и съобразно принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Началният момент, към който възниква отговорността в случая е съдебното решение с което е признат за невиновен - 10.10.2016 г. Обезщетението се дължи със законна лихва, считано от момента, в който възниква отговорността по ЗОДОВ – 10.10.2016 г..

 

Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение е основателна. За защитата си по образуваното срещу него наказателно производство ищецът е направил разход в размер на 5500 лв. за адвокатски хонорар по ДП № ЗМ 375/2011 г. на РУП Гълъбово, като е налице пряка причинна връзка между така претърпяната от него имуществена вреда и незаконното обвинение. Предвид изложеното претенцията за заплащане на имуществени вреди следва да се уважи за претендирания размер със законна лихва, считано от момента, в който възниква отговорността по ЗОДОВ – 10.10.2016 г..

 

            По отношение на разноските: направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца се явява основателно и следва да бъде уважено. Видно от приложения договор за правна помощ е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв.. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 3640 лв. и до този размер следва да бъде намалено.

 

            При това положение ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв., като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, му се дължат изцяло разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв. и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 1237 лв., или общо в размер на 1247 лв., които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.

           

           

Мотивиран от горното, съдът 

 

                                      Р  Е  Ш   И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на Д.Д.И. ***, ЕГН **********, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ,  обезщетение в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени тежки душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано по НОХД № 35/2015 г. по описа на ОС Стара Загора; ВНОХД № 22/2013 г. по описа на ПАС; НОХД № 35/2015 г. по описа на ОС Стара Загора; ВНОХД № 212/2015 г. по описа на ПАС и нак. дело № 570/2016 г. на ВКС, ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение с което е признат за невиновен - 10.10.2016 г. до окончателното и заплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1 247 лв. /хиляда двеста четиридесет и седем лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 100 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на Д.Д.И. ***, ЕГН **********, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 5 500 лв., /пет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - адвокатско възнаграждение заплатено по ДП № ЗМ 375/2011 г. на РУП Гълъбово, ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение с което е признат за невиновен - 10.10.2016 г., до окончателното и заплащане.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :……………………..