Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

91                                                  22.03.2017 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори февруари                            две хиляди и седемнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

          ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                                              НИКОЛАЙ УРУКОВ                                                                                                                                                              

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1422 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивните жалби на Й.Д.И., С.И.Б. и Я.И.И., чрез адв. Ж.З., и на „Оптиком” ООД – гр. Стара Загора, чрез адв. Н.М., против решение № 812 от 18.08.2016 г., постановено по гр.дело № 33/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда „Оптиком” ООД - гр.Стара Загора да заплати на Й.Д.И. на основание чл.200 КТ, чл.201, ал.2 КТ и след приспадане по чл.200, ал.4 КТ сумата от 27749,60 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й И.Н.И.– б.ж. на Стара Загора, настъпила на 03.12.2014г., вследствие злополука, приета за трудова, ведно със законната лихва от датата на събитието - 03.12.2014г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 1043,52лева, представляваща частта от направените по делото от нея разноски, съразмерно на уважената част от иска, като се отхвърля иска в   останалата му част над присъдените 27749,60 лева до размера на търсените 70 000 лева като неоснователен; осъжда се „Оптиком“ ООД гр.Стара Загора да заплати на С.И.Б. на основание чл.200 КТ, чл.201, ал.2 КТ и след приспадане по чл.200, ал.4 КТ сумата от 27749,60 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й И.Н.И., ведно със законната лихва от датата на събитието- 03.12.2014г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 1043,52лева, представляваща частта от направените по делото от нея разноски, съразмерно на уважената част от иска, като се отхвърля иска в останалата му част над присъдените 27749,60 лева до размера на търсените 70000 лева като неоснователен; осъжда се „Оптиком“ ООД гр.Стара Загора да заплати на Я.И.И. на основание чл.200 КТ, чл.201, ал.2 КТ и след приспадане по чл.200, ал.4 от КТ сумата от 27749,60 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Илия Недялков Илиев, ведно със законната лихва от датата на събитието-03.12.2014г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 1043,52 лева представляваща частта от направените по делото от нея разноски, съразмерно на уважената част от иска, като се отхвърля иска в останалата му част над присъдените 27749,60 лева до размера на търсените 70000 лева като неоснователен. Присъдени са държавна такса и разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 

            Въззивниците Й.Д.И., С.И.Б. и Я.И.И. са останали недоволни от решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от всяка от тях искове като наследници на И.Н.И., за сумата над 27749.60 лв. до пълния им размер 102 250 лв.  представляваща обезщетение за причинените на всяка от тях неимуществени вреди с правно основание чл.200 от КТ за смъртта на наследодателя им в резултат на трудова злополука от 03.12.2014 г., намалено с полученото застрахователно обезщетение в размер на 32250 лв. или за сумата 70 000 лв. за всяка от тях.   Считат, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилен извод на съда за допусната от работника груба небрежност и ниския размер на определеното обезщетение, което не съответствало на справедливостта и съдебната практика при подобни дела, постановени на основание чл.52 от ЗЗД. Излагат подробни съображения и цитират съдебна практика. Молят съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да осъди „Оптиком” ОД – гр. Стара Загора да заплати на всяка една от тях на основание чл.200 от КТ сумата от още по 42 250,40 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател И.Н.И. в резултат на претърпяната от него на 03.12.2014г. трудова злополука, представляваща разликата между общо претендираното обезщетение за неимуществени вреди 102250 лв. и полученото застрахователно обезщетение в размер на 32250 лв.,  ведно със законната лихва, считано от 03.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да потвърди решението в останалата част. Претендират за направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

 

            Въззиваемата страна „Оптиком” ООД – гр. Стара Загора, чрез адв. Н.М., оспорва въззивната жалба на Й.Д.И., С.И.Б. и Я.И.И.. Счита, че правилно първоинстанционният съд  приел, че при извършване на невъзложена му работа пострадалият И. допуснал груба небрежност и че действията му, причинили злополуката, ако представлявали работа, то не били в интерес на работодателя. Излага подробни съображения. Счита, че първоинстанционният съд правилно определил размера на обезщетението, като същият не бил нисък и бил в съответствие с принципа на справедливост и съдебната практика. Моли съдът да постанови решение, с което да остави без уважение подадената от ищците жалба и уважи предявените искове до сумата от 17 749,60 лв. за съпругата и по 7749,60 лв. за всяка една от двете дъщери на пострадалия, както и да му присъди по съразмерност направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

            Въззивникът „Оптиком” ООД – гр. Стара Загора счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, в резултат на което е постановил едно незаконосъобразно и необосновано решение, както и че мотивите на съда не кореспондират с доказателствата по делото. Неправилен бил изводът на съда, че злополуката станала по повод на извършваната работа. Съдът не отчел факта, че ответникът поначало не извършвал този род дейност и поради това не бил задължен да извършва анализ на риска, да създава инструкция за безопасност и да запознава служители срещу подпис с този род дейност. В този смисъл намира, че не бил налице задължителния елемент от фактическия състав, за да бъде реализирана отговорността по чл.200 от КТ. Излага подробни съображения. Относно размера на присъденото обезщетение намира, че бил правилен изводът на съда, че предвид възрастта на пострадалото лице и възрастта на децата му, вече не се нуждаели от същата морална и материална подкрепа, както ако били малолетни или непълнолетни. Счита, че съдът следвало да определи различен размер обезщетения на преживялата съпруга и на пълнолетните му деца. Освен това, ищците вече били получили финансова помощ от работодателя, както и суми от застраховката, направена от ответника, предвид което намира, че справедливото обезщетение за съпругата щяло да бъде не повече от 17 749,60 лв., а за всяка от дъщерите не повече от 7749,60 лв. Моли съдът да постанови решение, с което да измени първоинстанционното решение като уважи предявените искове до посочените размери, както и да му присъди направените разноски пред двете инстанции.

 

            Въззиваемите по въззивната жалба на „Оптиком“ ООД гр.Стара Загора  Й.Д.И., С.И.Б. и Я.И.И., чрез адв. Ж.З., оспорват жалбата. Считат, че е неоснователна и необоснована. Излагат подробни съображения. Молят съдът да остави въззивната жалба на ответника без уважение, тъй като не били налице основания за изменение на решението в обжалваните части. Молят съдът да им присъди  направените в настоящата инстанция разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са три субективно съединени искове за сумата 70 000 лв. за всяка от ищците, представляваща разликата между справедливото обезщетение 102 250 лева за причинените им неимуществени вреди и полученото застрахователно обезщетение 32 250 лв., с правно основание чл.200 КТ.

 

В исковата молба ищците Й.Д.И., С.И.Б. и Я.И.И. твърдят, че били законни наследници на И.Н.И. б.ж на гр. Стара Загора, съответно съпруга и дъщери. Наследодателят им починал на 03.12.2014г. вследствие на установена и регистрирана по законният ред трудова злополука. Пострадалият  И.Н.И., постъпил на работа във фирма „ОПТИКОМ" ООД гр.Стара Загора на 10.08.1999г. на длъжност „Механик - земеделски машини". Имал завършено средно специално образование и бил от категория персонал "Квалифицирани работници". Като опитен механик пострадалият И. към датата на инцидента обучавал „стажант-механик" Ж.А.Ж.. Цитират длъжностната характеристика на длъжността "механик, земеделски машини". На пострадалия И. бил проведен първоначален инструктаж по безопасност, хигиена на труд и противопожарна охрана на 06.01.2000г. На 03.12.2014г. пострадалият И. бил на работа от 08.00ч.- до 17.00ч.- редовна смяна, като за целта се явил на работното си място в сервизния център на фирмата. След събиране на всички работници и служители, инж. Г.-началник сервизно звено при „Оптиком" ООД гр.Стара Загора извършил разпределение на задачите за деня. На механика И. била възложена задача, да извърши анализ на състоянието на диференциала и ремонт на крайна предавка на трактор м." Ровър мастер 220", който се намирал в сервизното хале. По - голямата част от работниците били изпратени да работят в базата на фирмата, която се намирала на ул. "Новозагорско шосе". В сервизната база останал само пострадалия механик И., който трябвало да изпълни възложената му работа по трактор м." Ровър мастер 220". Към обяд същият ден, в сервизната база се завърнал „стажант -механик" Ж., същия се обадил на пострадалия Илиев за завръщането си и след като приключила обедната почивка се явил при обучителя си. Пострадалият И. в този момент извършвал изпомпване на водата от гумите на трактор и го помолил да му помогне да завие вентила на предна гумата на паркиран пред халето трактор м. „Ландини"- "- модел 7-210,с рег.№ X 04455. В гумите на трактора, независимо, че бил зимен период имало налична вода. Съответно Ж. изпълнил разпорежданията на механик И. и след това под негово ръководство и наблюдение, заедно напомпили предната гума. След това пострадалият направил маневра с трактора и позиционирал задните гуми към вратата на сервиза. Пострадалият И. помолил Ж. да отвие игличката от вентила на задната дясна гума на трактора. След това действие от вентила започнала да изтича вода и пострадалия Илиев поставил устройство за помпане на гумите и източване на водата от гумите. След това Ж. отишъл да подреди инструментите в инструменталното помещение. След привършване на работа Ж. бил повикан от пострадалия Илиев, за да му помогне с помпенето на гумата. В същия момент Ж. чул голям гръм и веднага изтичал към мястото от където се чул гърмежа и видял, че задната дясна гума на трактора била спукана, а в близост до нея видял колегата си постр. И. да лежи по гръб на подовата настилка. След това излезли и други служители и работници на фирмата. Незабавно била извикана бърза помощ, но пострадалия починал на място. Трактор м.„Ландини"- "- модел 7-210,с рег.№ X 04455 бил приет за ремонт в ответното дружество с приемо-предавателен протокол за сервизна дейност от 30.09.2014г., собственост бил на фирма „Клас 95" ООД гр.Хасково, която го предала на фирма „Оптиком"ООД гр.Стара Загора за ремонт. От приемащият служител била извършена нарочна забележка, че няма липси на детайли и гумите му са пълни с вода. За разследване на трудовата злополука била издадена Заповед № 17/09.12.2014г. на основание чл.58, ал.1 от КСО. На ищците било връчено разпореждане №170/15.12.2014г. от ТП на НОИ, с което инцидента с пострадалия И. се приемал за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, тъй като злополуката била станала през време и по повод на извършваната от работника работа. Образувано и водено било ДП № 1019/2014Г. по описа на 02 РУП Стара Загора, пр.пр. № 4684/2014г. по описа на ОП Стара Загора, приключило с постановление за прекратяване, поради липса на извършено престъпление. В хода на наказателното производство била назначената съдебномедицинска експертиза от която се установило, че смъртта настъпила вследствие на гръдната травма и контузия на сърцето, довело до спиране на неговата дейност. Описаните увреждания били причинени от ударна вълна, чиято скорост и налягане били с такива параметри, че действала като твърд тъп предмет с голяма сила на голяма площ. Части от разрушената врата било възможно да действали като вторични шрапнели. Смъртта настъпила бързо и била неизбежна. Според изразеното от ответното дружество становище в хода на воденото наказателно производство, работодателят разчитал на работника И. и му имал доверие да обучава новоназначените работници във фирмата, още повече, че пострадалият работил за ответното дружество от 14 години. Очевидно пострадалият бил уважаван и от колегите си, тъй като в хода на наказателното производство, нито един от разпитаните работници и преките ръководители не изразил негативност към работата и характеристичните данни на пострадалия. В резултат на трудовата злополука на ищците били причинени вреди - изгубили много близък за тях човек - съпруг за първата от тях и баща на останалите две. Отношенията им с починалия били много близки и хармонични, били много привързани един към друг. Семейството им било изключително сплотено, поради което и скръбта им - неизмерима и им причинявала неимоверни страдания. Същият бил в прекрасни отношения с ищците. Двамата със съпругата му И. били в едно домакинство. Дъщерите на пострадалия били създали свои семейства, но при всеки възможен случай, всички се събирали заедно в домът на пострадалия И. и неговата съпруга. Ищцата Й.И. изгубила своя съпруг, с когото дълги години живели заедно и споделяли всичко, между тях съществувало особено чувство на привързаност и уважение. Били постоянно заедно, подкрепяли се взаимно и разчитали един на друг за всичко. Сега тя била обречена на самота до края на жизнения си път, отделно имала раково заболяване, с което и се налагало да се справя сама, без подкрепата на съпругът й. Ищците С.Б. и Я.И. били много близки с баща си, тъй като са разчитали на помощта му. Макар да не живеели заедно, дъщерите ежедневно общували с него, заедно посрещали всички празници. За ищците бил налице най-тежкият житейски резултат - те останали без опората на семейството им, лишени от възможността да бъдат подпомагани морално, лишени от обич, подкрепа и грижи, включително да се ползват от личните грижи на починалия, от неговата духовна и материална помощ. Семейството им претърпяло тежка криза и живота им се променил необратимо, защото всички изживявали тежко загубата на съпруга и бащата. Наследодателят им бил не само финансовата, но и моралната опора за всички тях. Бил уважаван както в семейството си, така и в обществото, бил съпруг и баща за пример. Здравословно, физически и психически бил много здрав и издръжлив човек. Работодателят отговарял за вреди от трудова злополука или професионална болест, които причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали имал вина за настъпването им. Тази отговорност имала обективен и безвиновен характер. Трудова злополука били травматичните увреждания или смърт, станали през време и във връзка или по повод на извършената работа, т. е. такива, които се намирали в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и  обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност или смърт. По повод на трудовата злополука на всяка от ищците било изплатено обезщетение в размер от 32250лева от „Булстрад Виена иншурънс" АД по сключена от ответното дружество застраховка на всеки от работниците в предприятието.

Молят да бъде осъден ответника „ОПТИКОМ" ООД, гр.Стара Загора, представляван от В.Т.Г. да заплати на Й.Д.И., С.И.Б. и Я.И.И. сумата от 70 000 лева, на всяка от тях, представляваща разликата между полагащото им се справедливо обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди - резултат на трудова злополука, поради която е починал И.Н.И., б.ж на гр. Стара Загора, настъпила на 03.12.2014г., установена с разпореждане № 170 от 15.12.2014г. на НОИ РУ „Социално осигуряване" Стара Загора и вече полученото от тях застрахователно обезщетение от Булстрад Виена иншурънс АД - за претърпени болки и страдания, в качеството им на наследници на И.Н.И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2014г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

 

Ответното дружество „Оптиком"ООД - Стара Загора, чрез пълномощника си адв. Н. М. оспорва исковете изцяло като неоснователни по основание и размер. Твърди, че злополуката не била станала при или по повод изпълнението на възложена работа, нито на работа, извършена без нареждане, но в интерес на работодателя, а била резултат на действия, извършвани от пострадалия в интерес на трето лице (фирма „Клас 95" ООД гр.Хасково), при които действия пострадалият И.Н.И. допуснал груба небрежност, в разрез с всякакви правила за безопасност, което само по себе си и без участието на други фактори довело до неговата смърт. Счита, че размерът на исковете бил прекомерно завишен. Не спорят, че ищците били законни наследници на И.Н.И.. Наследодателят на ищците И.Н.И. починал на 03.12.2014г. на територията на „Оптиком" ООД и случаят бил регистриран като трудова злополука. Счита, че злополуката не била станала по повод изпълнение на трудови функции, възложени на И.Н.И. от работодателя му „ОПТИКОМ" ООД гр.Стара Загора. Тя не била станала дори при вършене на каквато и да е работа, без нареждане, но в интерес на работодателя. В случая от извършваната от Илиев работа полза имал не работодателя му „ОПТИКОМ" ООД, а едно трето лице фирма „Клас 95" ООД гр.Хасково. И.Н.И. провокирал сам вредоносния резултат като по един изключително самонадеян начин предприел действия, невъзложени му от работодателя по източване на вода от гуми с уред, който не бил собственост на работодателя, а на фирма „Клас 95" ООД гр.Хасково и се намирал в трактора „Ландини", който също бил собственост на „Клас 95" ООД гр.Хасково. Пострадалият И.Н.И. изцяло пренебрегнал намиращия се в близост накрайник с манометър за помпене гумите на служебните автомобили и извършвал напомпване на гумите на трактора на фирма „Клас 95" ООД с някакво нейно устройство, което нямало манометър за контрол на налягането. Това била изключителна самонадеяност и проява на груба небрежност, от която в пряка причинно-следствена връзка последвала смъртта на лицето. Пострадалият И.Н.И. работил по трудов договор в ОПТИКОМ" ООД гр.Стара Загора от 10.08.1999година на длъжност „Механик земеделски машини". На пострадалия И. бил проведен първоначален инструктаж по безопасност, хигиена на труд и противопожарна охрана на 06.01.2000г. На пострадалия е бил извършван и периодичен годишен инструктаж - последният на дата 03.06.2014г. На 03.12.2014г. пострадалият И. бил на работа с работно време от 08,00 ч. - до 17,00 ч. На същата дата инж. Г. началник сервизно звено при „Оптиком " ООД гр.Стара Загора извършил разпределение на задачите за деня, като на механика И. била възложена задача, да извърши анализ на състоянието на диференциала и ремонт на крайна предавка на трактор м. "Ровър мастер 220", който се намирал в сервизното хале. Другите работници били изпратени на обучение в базата на дружеството намираща се в покрайнините на Стара Загора. И.Н.И. целия предиобяд бил сам в сервиза. Началникът на сервиза Г. не бил нареждал на И.Н.И. да помпи гуми и източва водата от гумите на трактор „Ландини" с рег.№ Х04455, собственост на „Клас 95" ООД. На този трактор ремонтьт вече бил извършен и той просто престоявал на плаца на сервиза в очакване собствениците му да дойдат и да го вземат. След като приключила обедната почивка друг работник, Ж.Ж. се явил при своя обучител (И.И.). Пострадалият И. в този момент извършвал изпомпване на водата от гумите на трактор и го помолил да му помогне да завие вентила на предна гумата на паркиран пред халето трактор „Ландини "- модел 7-210, с рег.№ X 04455. След това пострадалия И. направил маневра с трактора и позиционирал задните гуми към вратата на сервиза. След това действие от вентила започнала да изтича вода и пострадалия И. поставил устройство за помпане на гумите и източване на водата от гумите. В същия момент Ж. чул голям гръм и веднага изтичал към мястото, където се чул гърмежа, като видял, че задната дясна гума на трактора била спукана и в близост до нея видял колегата си постр. И. да лежи по гръб на подовата настилка. Незабавно била извикана бърза помощ, но пострадалия починал на място. И. извършвал работа, която нито му била възлагана, нито била в интерес на работодателя „Оптиком" ООД. От всички сервизни документи по приемането и ремонта на трактор „Ландини" било видно, че собственикът на трактора „Клас 95" ООД не бил възлагал на „Оптиком" ООД да извършва източване на вода от гуми и/или да помпи гуми; съответно такава дейност не била извършена от „Оптиком" ООД и не била калкулирана в цената на услугите по ремонта на трактор „Ландини".  Следователно това,  което  Илиев вършел и което причинило смъртта му, дори не било в интерес на неговия работодател, защото такава дейност по трактор „Ландини" нито била възлагана от собственика на „Ландини", нито подлежала на заплащане. Ремонтът на трактора „Ландини" бил приключил, тракторът бил изведен от ремонтното хале и не следвало не само И., но и който и да е друг работник на „Оптиком" ООД да извършва каквато и да било работа по него повече. Изцяло в отклонение от поставената му задача и по самоинициатива, И.Н.И. своеволно започнал тази дейност по източване на вода от гумите на трактора „Ландини" и помпенето им с въздух с устройство, което се намирало в кабината на самия трактор и което било собственост на собственика на трактора „Клас 95" ООД гр.Хасково. Счита, че пострадалият И. се занимавал с нещо което не му било възлагано, нито можело да бъде в интерес на работодателя му и че с поведението си И.Н.И. допуснал груба небрежност, пренебрегвайки всякаква безопасност и практически сам предизвикал настъпването на вредоносния резултат. Твърди, че работодателят „Оптиком" ООД не следвало да носи отговорност за вредите от настъпилата злополука, тъй като увреденият сам предизвикал умишлено злополуката, налице била хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ, изключваща отговорността на работодателя. С постановление изх. №4684/12.08.2015г. на Окръжна прокуратура Стара Загора било прекратено наказателното производство по ДП № 1019/2014г. по описа на Второ РУ "Полиция"-МВР гр.Стара Загора по пр.№4684/2014г. по описа на ОП Стара Загора, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Досъдебното производство било прекратено поради установена изключителна вина на И.Н.И. за настъпване на злополуката. Както и поради липса на вина на което и да е друго лице за нея. Цитира постановлението. Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя можело да бъде намалена, когато пострадалият допуснал груба небрежност, а съгласно разпоредбата на чл.201 ал.1 от КТ тя изцяло отпадала, когато пострадалият действал умишлено. Поначало такава дейност по източване или пълнене на гуми с вода на трактори никога не се била извършвана в сервизите на „Оптиком" ООД в Стара Загора и в страната. „Оптиком" ООД гр.Стара Загора бил само търговец на селскостопанска техника и осигурявал сервиз за същата, но никога не бил извършвал агро-технически мероприятия, никога не бил работил земеделски земи, никога не бил експлоатирал за своя сметка подобна техника. Затова и персоналът на „Оптиком" ООД не бил обучаван да извършва подобна дейност, нито пък имал опита да го прави. Само с това можело да се обясни абсолютно дилетантския подход на пострадалия, когато решил на своя глава да извършва това източване на вода от гуми: нито използвал защитно облекло, нито предпазни средства, нито следвал някаква методика, защото вероятно имало такава; нито стоял на безопасно разстояние; взел чуждо техническо средство -устройството за помпене на гумите, от кабината на трактора, много вероятно без да знае как се ползва; разсеял вниманието си със странични дейности като разговарял с обучавания работник Ж. и чрез неговия лаптоп проверявал движението на някаква пратка. Целият този комплекс от фактори, създадени от самия пострадал в крайна сметка довел до трагичния инцидент. Счита, че И.Н.И. имал пълната вина за настъпване на вредоносния резултат, т.е., че била налице хипотезата на умишлено увреждане на живота на пострадалия И.Н.И. от него самия, по смисъла на чл.201 ал.1 КТ, при което обективната отговорност на работодателя „Оптиком" ООД се изключвала. Алтернативно прави възражение, че бил налице изключителен принос на пострадалия И. за възникването на този вредоносния резултат чрез допускане на груба небрежност - т.е. налице била хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ, обуславяща сериозно намаляване отговорността на работодателя. Аргументите в подкрепа на тази теза били: Установеното от Постановление изх.№4684/ 12.08.2015г. на Окръжна прокуратура Стара Загора за прекратяване на наказателното производство, че „ОПТИКОМ" ООД изпълнил задължението си за извършване на всички видове инструктажи и до злополуката се стигнало само, поради невниманието на работника и небрежното му отношение спрямо собственото му здраве. Допуснатата от И. груба небрежност се изразявала в следното: не предприел никакви предохранителни мерки; не се поинтересувал как се извършва това, което се опитал да направи; не ползвал никакви предпазни средства; не съобразил, че не бил обучаван за такава дейност; не се допитал до прекия си ръководител инж.Г. или до друго лице; не ползвал контролен манометър за измерване на налягането; с дългогодишния си опит вероятно предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но самонадеяно се надявал, че той няма да настъпи. От заключенията на назначените по делото техническа експертиза и допълнителна техническа експертиза било видно, че поведението на пострадалия механик И.Н.И. не отговаряло на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. С поведението си същия не изпълнил задълженията си по длъжностната характеристика, а именно да спазва и изпълнява изискванията на посочените правилници и инструкции по ЗЗБУТ, отнасящи се до неговата длъжност, като допуснал нарушения на изисквания за напомпване на задна дясна гума на отремонтирания трактор "Ландини" модел7-210, рег.№ Х04455, от самия него. Липсвали данни, указващи работодателя да бил възлагал на пострадалия Илиев помпене на гумите на трактор модел„Ландини". В хода на разследването било установено, че във фирма ,,Оптиком" ООД гр.Стара Загора не разполагали с устройство за източване и пълнене на гумите с вода. Въпросното устройство било собственост на фирма „Клас-95" ООД гр.Хасково и се намирало в кабината на трактора. Работодателят осигурил безопасни условия на труд съгласно чл.18 от ЗЗУБТ за възлаганата от него работа. Провел и провеждал периодичен инструктаж на работника във връзка с възложените му задължения по длъжностна характеристика. По делото не били събрани данни работодателят някога да бил възлагал на който и да е свой работник дейност по изпускане на вода от гуми; липсвали и данни пострадалият някога преди да бил вършил подобна дейност; както и данни, че познавал правилата за извършването на подобна дейност. В редките случаи когато „Оптиком" ООД имал нужда от услуги по напомпване, монтаж или демонтаж на гуми, същите били извършвани от специализирани сервизи за монтаж и демонтаж на гуми, а не от сервизните работници на „Оптиком" ООД. От представените от ищеца писмени доказателства, разгледани в съвкупност, следвало да се приеме, че пострадалият И. имал изключителен принос за настъпването на вредоносния резултат, т.е. налице била хипотезата „допринасяне" по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. Съгласно установената от ВКС на РБ практика, грубата небрежност по смисъла на чл.201 от КТ представлява неполагане на необходимата грижа - тази, която и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. В случая „допринасящото" поведение на ищеца се състояло в пренебрегването на възложената в действителност работа и започването на работа, която дори не била в полза на работодателя; която била опасна; която изисквала съответен инструктаж и спазване на специфични правила; работа, за която И. не бил обучаван; която без съмнение изисквала квалификация, с каквато пострадалият И. не разполагал. Приносът на И.Н.И. за увреждането бил от такова естество, че представлявал груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ, даващ основание за намаление на дължимото от работодателя обезщетение. Цитира съдебна практика. Направеното възражение за съпричиняване на злополуката в хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ било основателно и доказано, поради което отговорността на работодателя следвало да се намали в размер поне на 50% от справедливото обезщетение, доколкото било налице особено грубо нарушаване на трудовите правила и доколкото вредоносният резултат бил последица само и единствено на нарушенията на пострадалия работник, а не и на други фактори. На ищците било изплатено обезщетение от 96 750 лв. - или всяка от тях получила сума от застраховката в размер на 32 250 лв. от „Булстрад Виена иншурънс" АД по сключената от ответното дружество застраховка за всеки от работниците в предприятието. Ищците коректно прилагали разпоредбата на чл.200 ал.4 от КТ и намалили исковата си претенция с вече полученото от тях обезщетение по сключения от работодателя договор за застраховане на работника. Обаче премълчали обстоятелството, че само дни след злополуката получили от „Оптиком" ООД сумата от 5000 лв. като финансова помощ в труден за тях момент. Премълчали и факта, че „Оптиком" ООД поел разходите по погребението на И. и други съпътстващи разходи в размер на 1723,80лв., за сумата от 1472,80лв. за  погребение на И.Н.И., за сумата от 211лв. за цветя и венец, за сумата от 40лв. за посещение при лекар на съпругата на И.Н.И.. Скривали и факта, че „Оптиком" ООД начислил и изплатил извън ноемврийската заплата на И. още и допълнителен бонус в размер на 1653,08лв. като финансова помощ за тях, заплатена сума в размер на 937,85лв. на ищцата С. Б. - бонус за м.11.2014г. и за платена сума в размер на 715,23лв. на ищцата Я.И.И.. Всичко това били релевантни обстоятелства, които следвало да доведат до намаляване на исковата претенция. При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следвало да се отчетат и възрастта на пострадалия И.Н.И.- 62 години, възрастта на децата и дали те имат свои семейства - двете дъщери ищци били пълнолетни, омъжени, със свои семейства и вече не се нуждаели толкова от моралната и материална подкрепа на баща си, както ако били малолетни или непълнолетни, възрастта на преживялата съпруга и наличие или липса на ангажименти за отглеждане на деца - преживялата съпруга не била в млада възраст и макар да загубила своя съпруг, то същата нямала отговорности по отглеждане и възпитание на ненавършили пълнолетие деца. Принципът за справедливостта налагал от определеното обезщетение да се приспаднат горните суми. Обезщетението следвало да е адекватно както на действителното фактическо положение на нещата, така и на съдебната практика. Претендираният размер от 70000лв. неимуществени вреди за всеки един от ищците бил прекомерно завишен. Приема, че смъртта на И. била голяма загуба, която не можело да се компенсира в парично изражение, но счита, че бил налице изключителен принос на пострадалия за самопричиняване на вредоносния резултат, от което следвало, че не бивало трудовата злополука да се превърне в способ за обогатяване на наследниците на гърба на работодателя.

 

Безспорно е установено, че ищците са законни наследници на И.Н.И. - починал на 03.12.2014г. в гр.Стара Загора – негова съпруга и дъщери.

Страните не спорят и съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:  От 10.08.1999г. наследодателят на ищците е назначен по трудово правоотношение при ответника „Оптиком"ООД гр.Стара Загора на длъжността „механик, земеделски машини". На пострадалия Илиев е проведен първоначален инструктаж по безопасност, хигиена на труд и противопожарна охрана на 06.01.2000г. и периодичен на 03.06.2014г. На 03.12.2014г. пострадалият И. е бил на работа от 08.00ч.- до 17.00ч.- редовна смяна, на работното си място в сервизния център на фирмата. След събиране на всички работници и служители, инж. Г.-началник сервизно звено при „Оптиком" ООД гр.Стара Загора е извършил разпределение на задачите за деня. На механика И. е възложена задача, да извърши анализ на състоянието на диференциала и ремонт на крайна предавка на трактор м."Ровър мастер 220", който се намира в сервизното хале. Част от работниците са били изпратени да работят в базата на фирмата, която се намира извън града. Към обяд същият ден, в сервизната база се е завърнал „стажант -механик" Ж. и се явил при обучителя си. Пострадалият И. в този момент е извършвал изпомпване на водата от гумите на трактор и го помолил да му помогне, да завие вентила на предна гумата на паркиран пред халето трактор м. „Ландини"-  модел 7-210,с рег.№ X 04455. В гумите на трактора имало налична вода. Съответно Ж. е изпълнил разпорежданията на механик И. и след това под негово ръководство и наблюдение, заедно са напомпили предната гума. След това пострадалият е направил маневра с трактора и е позиционирал задните гуми към вратата на сервиза. Пострадалият И. е помолил Ж. да отвие игличката от вентила на задната дясна гума на трактора. След това действие от вентила е започнала да изтича вода и пострадалия И. е поставил устройство за помпане на гумите и източване на водата от гумите. Ж. е отишъл в инструменталното помещение по работа. След привършване на работа е бил повикан от пострадалия И., за да му помогне с помпенето на гумата. В същия момент Ж. е чул  гръм и изтичал към мястото от където се чул. Там е видял, че задната дясна гума на трактора е спукана и в близост до нея колегата си постр. И. да лежи по гръб на подовата настилка. След това са излезли и други служители и работници на фирмата. Незабавно е била извикана бърза помощ, но пострадалият е починал на място. Трактор м. „Ландини"- модел 7-210, с рег.№ X 04455 е бил приет за ремонт в ответното дружество с приемо-предавателен протокол за сервизна дейност от 30.09.2014г.,  собственост е на фирма „Клас 95" ООД гр.Хасково, която го е предала на фирма „Оптиком"ООД гр.Стара Загора за ремонт, като от приемащият служител е извършена нарочна забележка, че няма липси на детайли и гумите му са пълни с вода. Тракторът е бил ремонтиран и е очаквал собствениците да го вземат.

 

За разследване на трудовата злополука е издадена Заповед № 17/09.12.2014г. на основание чл.58, ал.1 от КСО от ответника. С разпореждане №170/15.12.2014г. от ТП на НОИ, декларираната злополука се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Установено е, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа – при приближаване към трактора, на който се източва водата от задна дясна гума, като се подава въздух в гумата с компресора. При приближаване, задната гума е гръмнала и се е разкъсала в долния край. По всяка вероятност от въздушната вълна пострадалият е получил „камшичен“ удар, при което се е прекъснал гръбначния стълб и е починал на мястото на злополуката.

Образувано е ДП № 1019/2014г. по описа на 02 РУП Стара Загора, пр.пр. № 4684/2014г. по описа на ОП Стара Загора, което е приключило с постановление за прекратяване, поради липса на извършено престъпление.

Не е спорно и обстоятелството, че всяка от ищците е получила сумата  32250,40 лева застрахователно обезщетение за настъпилата на 03.12.2014г. смърт на наследодателя им при трудова злополука.

 

Страните не спорят и относно установените в заключението на назначената в досъдебното производство съдбно-медицинска експертиза факти: Комбинирана шийна, гръдна и коремна травма. Смъртта е настъпила вследствие на гръдната травма и контузия на сърцето, довела до спиране на неговата дейност. Описаните увреждания са причинени от ударна вълна, чиято скорост и налягане са с такива параметри, че действа като твърд тъп предмет с голяма сила на голяма площ. Части от разрушената врата е възможно да са имали функцията на вторични шрапнели. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.

 

В длъжностната характеристика на пострадалото лице, приложена като доказателство по делото ответника като работодател е възложил  на работника И. да отговаря за техническото обезопасяване на машините (т.2), извършва ремонт, регулировки и поддържане на машините, в това число трактори, автомобили, лекотоварни автомобили, земеделска техника и т.н (т.5), да се грижи за редовното смазване и зареждане с гориво на машините, както и за тяхната изправност, външен вид и правилно съхранение, когато не се използват (т.7) и да извършва ремонт и гаранционни обслужване на ССТ (т.10 от длъжностната характеристика).

 

За установяване на фактите по делото са допуснати гласни доказателства.  От показанията на свидетелите С.Г.Г.- началник сервиз на „Оптиком"ООД, И.Л.С.- сервизен инженер в сервиз на „Оптиком"ООД, Ж.А.Ж.- механик в „Оптиком"ООД се установява, че пострадалият Илиев е бил добър механик, който заради опита си е работил с млади колеги, които е обучавал. Справял се е с работата, която му е възлагана, бил е отзивчив, не отказвал работа, ползвал се е с уважение и доверие сред колегите си. Тримата свидетели установяват, че пострадалият И. е работил с компресора със сгъстен въздух в сервиза, при необходимост е помпил гумите на колите на сервиза. Забрана за помпене на гуми не е имало. Времето, когато е станала злополуката е било зимно време – 03.12.2014г., поради което водата, която се е намирала в гумите на ремонтирания трактор е имало опасност да замръзне, а гумите да се пръснат. Уредът за източване на вода от гумите на трактора, който пострадалият е използвал е бил на собствениците на трактора. Механизмът му на действие се изразява в това, че има няколко отвора, от единия влиза въздух, а от другия се изпомпва водата. Чрез налягането на въздуха се извежда от гумата водата. Свидетелите установяват, че на мястото на злополуката са били само двамата пострадалият и св. Ж.. Източването на водата е продължило близо час, през което време пострадалият и свидетелят Ж. са вършили друга работа в инструменталната, проверявали са нещо на компютъра и след това при излизането на Илиев от помещението се е случила злополуката.

  

От показанията на свидетелите В.Н.В. и Т.Н.Т., се установява, че съпругата и дъщерите на покойния са били много привързани към него и един към друг, като смъртта на техния съпруг и баща е била голям удар за тях. Близките на пострадалия са били съкрушени, защото са имали много силна връзка с него. Кончината на покойния И. им се е отразила много тежко, тъй като са били много близки и разчитали изцяло на него като емоционална и финансова опора. Съпругата му е получила онкологично заболяване две години преди кончината на покойния й съпруг, поради което е разчитала изцяло на него, той й и оказвал психическа и емоционална подкрепа.  Въпреки, че дъщерите са живеели в София, голямата е била омъжена и е имала две деца, тя е ползвала ипотечен заем за закупеното жилище, а малката е била студентка и е живеела на квартира. В тях настъпила коренна промяна - сякаш не били същите хора, не можели да потиснат мъката по покойния си съпруг и баща - били много задружно семейство, разчитали на покойния И., който им помагал във всичко, бил много отзивчив и те разчитали на него. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите почиват на преки наблюдения на свидетелите, непротиворечиви са по между си и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

 

От заключението по назначената комплексна съдебно - автотехническа и по безопасност на труда експертиза се установява, че няма данни за допуснати груби нарушения от работника. Няма данни работникът да е бил запознат срещу подпис с технологията за източване на вода от гумите на процесния трактор „Ландини“ и последващо помпене на гумите с компресора на сервиза. От проверките на Д „ИТ“ и НОИ също няма данни за открити груби нарушения на трудовата дисциплина от работника. Нарушение от страна на работника е, че е извършвал източването на водата без да осъществи постоянно наблюдение и контрол над процеса по източване на водата, което е станало причина на злополуката. Това нарушение напълно кореспондира с липсата на анализ на риска от страна на работодателя и запознаване с инструкция за
безопасна работа срещу подпис на този вид дейност. Няма данни от
измервания при злополуката, на какво налягане е бил настроен
регулаторът на налягането при стационарният манометър и дали
стационарният манометър и регулаторът на налягането са били изправни
към момента на злополуката. Не е бил правен инструктаж отнасящ се до
помпенето на гуми и работа със съоръжения под налягане, под който да се
подписал пострадалият И.И.. Вещите лица са приели, че работодателят е полагал усилия за осигуряване на безопасни условия на труд, но е имало сериозни пропуски. При проверката на Д „ИТ“ – Стара Загора са установени нарушения на чл.16, ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/ и на чл.277, ал.1 от КТ. Злополуката е следствие от насложени неблагоприятни обстоятелства, поради това, че не е обърнато внимание на оценка на риска във всички процеси на работа в сервиза и предвидени съответни превантивни мерки. По мерките по ЗЗБУТ и инструктажите няма система, а хаотично действие. Вещите лица считат, че при положение, че се възложи работа по източване на водата и напопмпването на гумите с въздух, работодателят е бил длъжен да информира работника Илиев за утежняване на гумите с вода, както и какъв е реда за безопасна работа с тях. Съгласно Наредба № 5 от 11.05.1999г.за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, оценяването на риска обхваща: работните процеси; работното оборудване; помещенията; работните места; организацията на труда; използването на суровини и материали; други странични фактори, които могат да породят риск. Фактът, че изрично е записано от приемчика на сервиза, че гумите са пълни с вода и че на приемането са присъствали няколко служители на ответника, означава, че е имало информация за необичайното състояние на гумите и при предприемането на работа по тях е трябвало да бъдат взети мерки за извършване на работа безопасно. Вещите лица са установили, че ответникът е изключителен представител за България на трактори „Ландини“,  в инструкцията на който е указана опасността от експлозия на гумата при напомпване и сериозно увреждане. Имало е инструкции и за запълване на гумите с вода и изпускането на вода от гумата. Няма данни, работодателят да е запознал персонала на сервиза с инструкциите за процесния трактор „Ландини“. Вещите лица твърдят в заключението си, че тракторът не трябва да се задвижва на собствен ход със замръзнала вода в гумите, тъй като това ще доведе до увреждане на основата на гумата катастрофално. Вещите лица установяват подробно механизма на източване на вода от гумите, като считат, че през тръбичката, предназначена за източване на водата е възможно да спре изтичането на вода или въздух, в случай на запушването й. Гумата може да бъде пренапомпена с приспособлението за източване на вода, тъй като дебита на подавания въздух е по – голям от дебита, който може тръбичката да изпусне. Това е заложено в метода на действие на приспособлението.  

Въззивната инстанция изцяло възприема заключението по комплексната съдебно – техническа експертиза и не възприема заключението на повторната експертиза по отношение на отговора на въпрос № 1. Доколкото двете заключения на комплексната СТЕ и повторната СТЕ са напълно противоречиви, съдът намира че следва да кредитира заключението на комплексната СТЕ, доколкото същата е обективна, добросъвестна и компетентно изготвена. Заключението на повторната СТЕ се базира основно на свидетелски показания на свидетелите на ответника, не е мотивирано и логически издържано.

 

С оглед на всички установени по делото обстоятелства, съдът приема за безспорно установено, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.200 КТ: наличие на трудово правоотношение между пострадалия работник и ответника към момента на настъпване на злополуката; безспорно установена трудова злополука; настъпила в резултат на злополуката смърт; претърпени неимуществени вреди от наследниците; причинна връзка между вредите и смъртта на пострадалия работник.

Възражението на ответника, че злополуката не е трудова, тъй като работата извършвана от работника не била възложена от работодателя нито, била в негов  интерес, съдът намира за неоснователно. Безспорно се установи, че пострадалият работник е технически грамотен и компетентен специалист - механик, както и че е бил изпълнителен и съвестно е изпълнявал всички свои задължения. Според прекият началник св.Г. пострадалият работник е бил добър механик, винаги отзивчив, предавал своя опит на новите колеги и никога не е отказвал работа. В изпълнение на вменените му задължения, запознат с правилата за експлоатация,  ремонт и съхранение на трактора, пострадалият е преценил, че следва да източи водата от гумите му с оглед на опасността от замръзване през зимния сезон и увреждане на поверената на сервиза техника. Поведението на пострадалият работник е в изпълнение на възложените му от работодателя задължения в длъжностната му характеристика т.т. 2, 5, 7 и 10 и задължението да полагане на грижа да поддържа в изправност, външен вид и правилно съхранение машините, когато не се използват. Машината е оставена на плаца за продължителен период от време, същата е била в неподходящо за сезона състояние, предстояло е собственика да я получи. Пострадалият работник е предприел действия да приведе машината в състояние, което позволява нейното правилно съхранение на плаца и правилната й и безопасна експлоатация. В този смисъл въззивната инстанция намира, че макар работникът да не е имал възложена конкретна задача от работодателя да извърши източване на водата, то това негово поведение и извършената от него работа е в полза на работодателя. Това е така, защото, с предприетите от пострадалия работник действия, ремонтираният трактор ще бъде правилно съхранен в сервиза и ще се предотврати увреждането му. Ако не  извърши тези действия по опазване на повереното на сервиза имущество, би се засегнало добро име и реноме на работодателя – сервиз за селскостопанска техника. Като технически грамотно лице, пострадалият е бил наясно, че водата в гумите може да замръзне и да увреди гумите, поради което е следвало да предприеме необходимите действия по източването й. В този смисъл са  показанията и на другите работници при ответника св.Г. и св.Ж.. В този смисъл е и установеното в заключението на вещите лица. Ако водата в гумите на ремонтирания трактор замръзне, ще е налице неправилно съхранение на машината, от което за ответното дружество биха настъпили щети, а бездействието на работника ще бъде в разрез с вменените му задължения в длъжностната характеристика. От изложеното следва да се приеме, че поведението на работника е обективно и изцяло в полза на работодателя, а не в полза на трето лице, както твърди ответника. Източването на водата не е забранено на работника, не е извършен инструктаж за извършването на тази дейност. Това, че такава дейност по принцип не се извършва в сервиза, не означава, че работодателят не трябва да информира изрично работника да не я извършва, или да забрани използването на устройства за източване на вода от гумите, да създаде правила и да инструктира работниците да не извършват подобна дейност. Тъй като тази дейност е с повишен риск от увреждане, задължение на работодателя е да предвиди това и да оцени риска от нея. В случая работникът няма как да предположи, че предприемайки действия по източване на водата и помпене на гумите с въздух на процесния трактор, би причинил тежкия вредоносен резултат. Пострадалият е бил добър механик и често е извършвал действия по помпене на гуми на служебните автомобили в сервиза. Не е бил длъжен да предполага и не би могъл да предвиди, че една отворена система, каквато се създава с устройството за източване на водата, с три отвора би могло да се стигне до запушване или пренапомпване на гумата с въздух, както и нейното пръскане, което е довело до неговата смърт.

Изцяло неоснователно е възражението на ответника, че пострадалият е действал умишлено, предизвиквайки вредоносния резултат. Такива данни и доказателства изобщо не са налице по делото.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че в резултат на злополуката ищците, като лица от най-тесния семеен кръг – съпруга и деца на пострадалия са претърпели страдания, породени от загубата на близък, с който са се намирали в топли и хармонични взаимоотношения. Преживяната психическа травма е била интензивна и продължителна. Тъгата от загубата на толкова близък човек трудно може да бъде преодоляна. В следствие  на трудовата злополука,  на ищците са причинени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на съпруг и баща. Отношенията на ищците с починалия са били много близки и хармонични, били са силно привързани един към друг. Семейството им е било изключително сплотено, поради което и скръбта им е неизмерима и им причинява неимоверни страдания. Ищцата Й.И. е изгубила своя съпруг, с когото са преживели дълги години заедно и са споделяли всичко, между тях е съществувало силно чувство на привързаност, уважение и взаимопомощ. Били са постоянно заедно, подкрепяли са се взаимно и са разчитали един на друг за всичко. Сега тя била обречена на самота до края на жизнения си път. Отделно от това, ищцата Й.И. е с констатираното онкологично заболяване, с което за в бъдеще ще й се налага да се справя сама, без подкрепата на най - близкия й човек. Ищците С.Б. и Я.И. са били много близки с баща си, контактували са с него всеки ден и са разчитали на неговата помощ и подкрепа. Макар да не живеели заедно, дъщерите ежедневно са общували с него, заедно са посрещали всички семейни празници. За ищците е налице най-тежкият житейски резултат, останали са без опората на семейството им, лишени са от обич, подкрепа и внимание от своя съпруг и баща, лишени са от неговата духовна и материална помощ и подкрепа. Семейството им е претърпяло тежка криза, живота им се е променил необратимо, защото всички изживяват тежко загубата на съпруга и бащата. Ищцата Я.И. не е омъжена, студентка е, живее на квартира в гр.София и изцяло е разчитала на моралната и материална подкрепа на баща си. Ищцата Й.И. има сериозен здравословен проблем и е загубила най - близкия човек, на кого е разчитала за ежедневни грижи, подкрепа и опора.

Предвид изложеното, съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид, че починалият е бил мъж на 62 години, чиято смърт е предизвикала интензивен и продължителен стрес и неприятни преживявания в живота на неговите съпруга и две дъщери. По делото се установиха интензитета, продължителността и характера на преживените от близките на пострадалия страдания. Ето защо, съдът приема за установено, че ищците са преживели голяма болка и мъка, вследствие загубата на много близък за тях човек - техният съпруг и баща, от когото са очаквали и разчитали да бъде тяхна опора в живота.

 

 Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна такава - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В случая на ищците е била причинена сериозна емоционална травма, обусловена от близостта им с покойния им наследодател, внезапността на събитието и тяхната неподготвеност да приемат кончината му. Психическото им състояние е било повлияно негативно за относително дълъг период от време, като с оглед възрастта им, дълго ще изпитват скръб поради липсата на покойния си близък. В конкретния случай, предвид тежестта, продължителността и интензитета на преживените от ищците страдания, съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се определи в претендираният за всеки от ищците размер 102 250 лв. Съдът счита, че размерът на обезщетението следва да бъде еднакъв за всяка от ищците, тъй като не се установиха обстоятелства, които да водят до извод, че страданията на някои от тях са били с различна интензивност и продължителност. На основание чл. 200, ал.4 от КТ, от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди  следва да се приспадне полученото от ищците застрахователно обезщетение в размер на 32500лв. След извършване на приспадането, съдът намира, че на всяка от ищците следва да се определи обезщетение в размера на 70000лв.

 

От обезщетението не следва да се приспадат другите изплатени от работодателя на наследниците суми: сумата 5000 лв. получена като финансова помощ, на основание дарение; сумата 1723.80 лв., от които 1472.80 лв. заплатена услуга – погребение на И.Н.И., сумата 211 лв. за цветя и венец от работодателя от името на фирмата, сумата 40 лв. за платена услуга – посещение при лекар на съпругата на пострадалия; сумата 1653,08 лв. представляваща бонус за м. 11.2014г., изплатена на двете дъщери на пострадалия работник, тъй като тези суми не са заплатени като обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, а представляват морални задължения на работодателя, които той е изпълнил към наследниците на пострадалия работник по свое желание и воля.

 

По реда на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи – само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, но вината на пострадалия не може да се предполага - доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя, и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение, а при липса на доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и за механизма на трудовата злополука, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи.
Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. При липса на доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и за действията на работника, довели до увреждането, възражението за съпричиняване, поради проявена от работника груба небрежност не е доказано.   

Ответникът твърди, че пострадалият е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ при изпълнение на трудовите си задължения при предприемане на действия за източване на водата в гумите на ремонтирания трактор и напомпването им, с което допринесъл за настъпването на злополуката. Въззивната инстанция намира това възражение за неоснователно. Неоснователно ответникът счита, че не следва да носи отговорност за репарирането на настъпилите вреди, тъй като трудовата злополука била причинена при груба небрежност на работника. По правило релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не и до степен на изключване на отговорността на работодателя, е евентуалното съпричиняване на резултата от страна на работника- чл.201, ал.2 КТ. В случая такова съпричиняване на резултата не е доказано. Законодателят релевира във фактическия състав на посочената правна норма наличието на груба небрежност, без да дава дефиниция за това понятие. За определянето му обаче съдебната практика и доктрина е единодушна. „Груба небрежност” е поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Наличието на груба небрежност предполага пострадалият да е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но да се е надявал да ги предотврати. Изобщо приемането на наличието на груба небрежност или отхвърлянето, че такава небрежност е налице, изисква преценка на конкретната обстановка в случая, на нарушените правила и субективното отношение на пострадалия към тях и тяхното нарушение /Р 194-2011-ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Освен това работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Р 917-2009- І г.о.; Р 62-2015- ІV г.о. и Р 60-2014- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

 

Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда е основание, за приложението на чл.201, ал.2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие /Р 157-2014-ІІІ г.о.; Р 977-2010-ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. При обичайна практика, нарушаваща изискванията за безопасна работа, пострадалият работник не е действал и не е пострадал при груба небрежност. Ако не е налице груба небрежност, а обикновена такава, тогава работодателят отговаря изцяло без каквото и да е намаляване на отговорността за разлика от увреждането по чл.45 и сл. ЗЗД, където допринасянето в каквато и да е степен е основание за намаляване на следващото се общо обезщетение по силата на чл.51 ЗЗД /Р 690-1988-ІV г.о./.

 

С оглед на събраните по делото доказателства, въззивната инстация намира, че не се доказа съзнателното извършване на действия от страна на работника, при които той да е съзнавал и да е могъл да предвиди, че застрашават собственото му здраве или това на околните. Предприетите от него действия, по източването на вода от гумите на ремонтирания трактор, наистина са в нарушение на правилата за безопасност на труда, тъй като същият не е трябвало да оставя без надзор и внимание уреда за източване на вода и помпене на гуми. Тези действия на работника, обаче не може да се приемат като груба небрежност, тъй като не са  налице нарушения на конкретни задължения на работника, на правила за безопасност на труда, съставени от работодателя или извършени действия в нарушение на проведен инструктаж, обучение, в нарушение на издадена от работодателя забрана да се извършва такава дейност. От събраните по делото доказателства, съдът намира, че предвид установените обстоятелства и механизъм на настъпване на трудовата злополука, пострадалото лице не е било в състояние да предвиди настъпването на неблагоприятните последици, нито да се надява самонадеяно да ги предотврати. Пострадалият работник – механик, макар и квалифициран за своята работа, не е бил длъжен да предвиди опасността, която би могла да възникне, при запушване на уреда за източване на вода или от  пренапомпване на гумата на трактора. Работодателят е този, който има задължение да извърши оценка на риска на работните процеси, които се извършват в сервиза, но също така и на други странични фактори, които могат да породят риск / чл.3 от Наредба № 5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска/ и да предприеме съответни действия за осигуряване на условия за безопасен труд. 

В конкретния случай причините за настъпилата вреда са във връзка с неизпълнение от страна на работодателя на задълженията му да осигури безопасни и здравословни условия на труд. Тази задължения на работодателя включват задължението да уведоми работниците, че не следва да се източва водата от гумите на трактора, да проведе инструктаж в тази връзка срещу подписи на инструктираните работници, както и да осъществи контрол върху дейността на работниците. В случая, съдът намира за установено, че работодателят – ответник не е спазил правилата, предвидени в ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове, като не е преценил изобщо рискът за своите работници от различните допълнителни дейности, извършвани в сервиза, с което не е изпълнил задълженията си по създаването на здравословни и безопасни условия на труд на работниците или служителите.

Не са налице предпоставките на чл. 201, ал.1 и ал.2 от КТ, тъй като безспорно се установи, че пострадалият не е допринесъл за настъпването на увреждането, до степен на груба небрежност при изпълнение на задълженията си. Ответникът не установи по делото конкретно задължение като работник, забрана на работодателя, правило, заповед или задължение по длъжностната характеристика е нарушил пострадалия.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба на Й.Д.И., С.И.Б. и Я.И.И. е основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 27 749.60 лв. до претендирания размер от по 70 000 на всяка от тях, или следва да бъде осъден работодателя да заплати на ищците още по 42250.40 лв.

            С оглед на изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът намира, че претенцията на ищците за разноски е основателна в пълния им размер – по 2630 лв. за всяка от ищците за първата инстанция, или следва да се присъдят допълнително по 2628.56 лв.  и по 1200 лв. за всяка от въззивниците за въззивното производство. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да понесе направените по делото разноски за вещи лица в общ размер 333 лв. или следва да заплати допълнително 201 лв., както и държавна такса в общ размер 8400 лв. или допълнително 5070.05 лв.

Водим от горните мотиви, Окръжният съдът

Р Е Ш И : 

            ОТМЕНЯ решение № 812 от 18.08.2016 г., постановено по гр.дело № 33/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с която предявените от Й.Д.И., С.И.Б. и Я.И.И. против „Оптиком“ ООД, гр.Стара Загора субективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ са отхвърлени за сумата над 27 749.60 лв. до 70000 лв.,  както и в частта в която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

            ОСЪЖДА „Оптиком“ ООД, гр.Стара Загора, ЕИК 030264696, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.Цар Симеон Велики № 1А, представлявано от В.Т.Г., да заплати на Й.Д.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес: чрез адв.Ж.З. ***, офис 2 на основание чл.200 КТ сумата от още 42250.40 лв.  /четиридесет и две хиляди, двеста и петдесет лв. и 40ст./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, от смъртта на съпруга й И.Н.И. в резултат на претърпяна от него на 03.12.2014 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3828.56 лв./три хиляди осемстотин, двадесет и осем лв. и 56 ст. / представляващи направените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА „Оптиком“ ООД, гр.Стара Загора, ЕИК 030264696, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.Цар Симеон Велики № 1А, представлявано от В.Т.Г., да заплати на С.И.Б., ЕГН ********** ***, съдебен адрес: чрез адв.Ж.З. ***, офис 2 на основание чл.200 КТ сумата от още 42250.40 лв. /четиридесет и две хиляди, двеста и петдесет лв. и 40ст./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, от смъртта на баща й И.Н.И. в резултат на претърпяна от него на 03.12.2014 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3828.56 лв./три хиляди осемстотин, двадесет и осем лв. и 56 ст. / представляващи направените по делото разноски.

           

ОСЪЖДА „Оптиком“ ООД, гр.Стара Загора, ЕИК 030264696, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.Цар Симеон Велики № 1А, представлявано от В.Т.Г., да заплати на Я.И.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес: чрез адв.Ж.З. ***, офис 2 на основание чл.200 КТ сумата от още 42250.40 лв.  /четиридесет и две хиляди, двеста и петдесет лв. и 40ст./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, от смъртта на баща й И.Н.И. в резултат на претърпяна от него на 03.12.2014 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3828.56 лв./три хиляди осемстотин, двадесет и осем лв. и 56 ст. / представляващи направените по делото разноски.

       

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част. 

       

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Оптиком“ ООД, гр.Стара Загора, ЕИК 030264696, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.Цар Симеон Велики № 1А, представлявано от В.Т.Г. да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд- Стара Загора допълнително държавна такса в размер на 5070.05 лв. /пет хиляди и седемдесет лв. и 5 ст./ и допълнително разноски за вещи лица –в размер на 201 /двеста и един/ лв.      

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: