Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  65/01.03.2017 г.              Година 2017                 Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                   Първи Граждански състав

На 25 януари                                                                               Година 2017

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                                  

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                 НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар  П.В.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1456 по описа за 2016 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивната жалба на „ПФАЙЗЕР ЛЮКСЕМБУРГ САРЛ” – клон България, подадена чрез адв. П.И., против решение № 665 от 30.06.2016 г., постановено по гр.дело № 597/2016 г. на Старозагорския районен съд, с което се признава за незаконно по отношение на „ПФАЙЗЕР ЛЮКСЕМБУРГ САРЛ” – клон България и отменя уволнението на И.И.Б., извършено със заповед № 60-15/ 09.12.2015г. на управителя на „ПФАЙЗЕР ЛЮКСЕМБУРГ САРЛ” – клон България,     възстановява се ищцата И.И.Б. на предишната работа на длъжността ”Мениджър ключови клиенти” в отдел ”Иновативни продукти” при ответника „ПФАЙЗЕР ЛЮКСЕМБУРГ САРЛ” – клон България, като се осъжда „ПФАЙЗЕР ЛЮКСЕМБУРГ САРЛ” – клон България да заплати на И.И.Б. сумата от 14023,84 лева обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 09.12.2015г. до 26.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда на 04.02.2016г. до окончателното заплащане на сумата и частта от направените по делото разноски от 426,66лева, като се отхвърля иска за заплащане на обезщетение за оставане на ищцата без работа поради незаконното й уволнение в частта над присъдените 14023,84лева до размера на общо претендираните 18800 лева като неоснователен и недоказан. Осъжда се И.И.Б. да заплати на „ПФАЙЗЕР ЛЮКСЕМБУРГ САРЛ” – клон България сумата от 626,27лева, представляваща частта от направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска за обезщетение.  Осъжда се „ПФАЙЗЕР ЛЮКСЕМБУРГ САРЛ” – клон България да заплати по сметка на Бюджета на съдебната власт сумата от 660,95лева, представляваща дължима държавна такса по уважените искове, както и да заплати на Старозагорския районен съд сумата от 155,15лева възнаграждение за вещо лице.

 

          Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Отбелязва, че съдът правилно е приел, че наистина е налице съкращаване на длъжността „Мениджър ключови клиенти”  в  бизнес юнит „Иновативни продукти” – екип „Енбрел”, въпреки това били неправилни изводите в обжалваното решение относно невключване на всички служители на длъжност „Мениджър ключови клиенти”  в подбора, както и незаконосъобразно прилагане на  критериите за оценка. Съдът не е анализирал събраните писмени доказателства, касаещи спецификата на работа на мениджърите ключови клиенти в различните региони, поради което е постигнал до погрешни изводи, че при подбора е следвало да бъдат анализирани показателите на останалите мениджъри ключови клиенти, които заемат места на работа не в посочения обособен район. По делото били събрани писмени и устни доказателства за начина на формиране на решението на комисията по подбор – както въз основа на доклада от предварителното проучване на качествата на служителите, така и от оценяването при същинския подбор. Намира, че е неправилен изводът на съда, че работодателят е допуснал нарушение на законовите критерии за подбор, съдържащи се в чл.329 от КТ, като произволно е включил  и други показатели, освен квалификация  и начин на работа. По този въпрос съдът недопустимо е дал оценка  по целесъобразност на показателите, прилагани по подбора. Съдът е приел, че установените при разпита на свидетелите П.П. и С.С., забележки към работата на ищцата е следвало да бъдат по-обстойно анализирани при извършвания подбор. Излага подробни съображения.

 

          Моли на основание чл.271, ал.1 от ГПК съдът да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд, като постанови решение, с което да отхвърли предявените от И.И.Б. искови претенции.

 

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна И.И.Б. взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като представените доводи и изведените изводи са неубедителни и произволни. В обжалваното решение по ясен и недвусмислен начин се сочело, че подборът по реда на чл.329, ал.1 от КТ е опорочен. Излага подробни съображения. Намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли съдът да го потвърди, както и да й присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

 

          В срока по чл.274, ал.2 вр. чл.248, ал.3 от ГПК в производството е постъпила и частна жалба от „Пфайзер Люксембург Сарл” – клон България, подадена чрез адв.Н.Г. против определение №  2667 от 18.10.2016 г. постановено по гр.д. № 597/2016 г., с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага подробни аргументи.

 

          Моли на основание чл.278, ал.2 от ГПК съдът да отмени обжалваното определение, като измени решението на първоинстанционния съд в частта относно присъдените в полза на двете страни разноски.

          В срока по чл.276, ал.1 от ГПК по частната жалба не е постъпил отговор от ищцата И.И.Б..

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 от КТ.

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Делото е образувано по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на преди заеманата работа на длъжността „Мениджър Ключови клиенти” в отдел „Иновативни продукти” при ответника – „Пфайзер Люксембург” САРЛ - клон България, като ищцата И.И.Б. оспорва Заповед № 60-15/09.12.2015г. на Управителя на ответния клон на Чуждестранен търговец като незаконосъобразна – съкращаването на щата не било извършено реално, не бил извършен подбор по предвидените в закона критерии. Моли да заеме отново преди заеманата от нея длъжност „Мениджър Ключови Клиенти”. Претендира и заплащане на дължимото за оставане без работа обезщетение за оставане без работа за шест месеца в размер на 18800лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на същата, както и направените от нея по делото разноски.

 

В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорват изцяло претенциите на ищцата. Ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като твърди, че е извършил подбор преди уволнението. Претендира за направените по делото разноски.

 

          Ищцата е била в трудово правоотношение с ответника – на трудов договор от 17.11.2014г. на длъжността “Мениджър ключови клиенти” в Бизнес юнит Иновативни продукти, отдел Продажби, сключен първоначално със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, преобразуван в трудов договор за неопределено време със срок на предизвестие от 1 месец и място на работа районите на гр.Пловдив и гр.Стара Загора. 

 

           Със Заповед под № 58-15/01.12.2015г. на управителя на ответника е наредено определяне на комисия в състав М.Б.Е. – управител, С.К.С. – „Мениджър Човешки ресурси” и П.Р.П.– „Старши мениджър портфолио” със задача: да извърши предварително проучване на работни качества и трудови компетенции на служителите, заемащи длъжността „Мениджър ключови клиенти” в бизнес юнит „Иновативни продукти” екип „Енбрел”, свързани с продажби на територията на гр.Пловдив и гр.Стара Загора, като до 07.12.2015г. да представи доклад с резултати от извършеното предварително проучване на работните качества и трудовите компетенции на служителите. Такъв доклад е бил изготвен и е представен и приет като доказателство по делото, като в него са анализирани качествата на двамата служители на длъжността „„Мениджър ключови клиенти” в бизнес юнит „Иновативни продукти” екип „Енбрел”, свързани с продажби на територията на гр.Пловдив и гр.Стара Загора – ищцата И.И.Б. и нейния колега Г.Т.М., като доклада на комисията, в чиито състав е управителя М.Е., е адресиран именно до нея /в качеството й на управител/ и тя го е приела на 07.12.2015г. без забележки и въпроси. На 09.12.2015г. управителят М.Е. взела решение за промяна на щатното разписание, с което променила щатното разписание на Отел/Бизнес юнит/ „Иновативни продукти”, екип „Енбрел” на дружеството, като считано от 09.12.2015г. премахва /съкращава/ една от щатните бройки на длъжността „Мениджър ключови клиенти” - /Бизнес юнит/ „Иновативни продукти”, екип „Енбрел” и считано от 09.12.2015г се премахва единствената щатна бройка на длъжност „Търговски мениджър” - /Бизнес юнит/ „Иновативни продукти”, като утвърждава ново щатно разписание на отдел „иновативни продукти” на дружеството, считано от 09.12.2015г. – по Приложение №1 от решението, определя комисия, която да извърши подбор между служителите, заемащи длъжността „Мениджър ключови клиенти” в отдел „Енбрел”. На комисията били определени критерии „квалификация”, „познания/опит на пазара” и „ниво на изпълнение на работата”, с показатели съответно ”образование”, „опит на подобна позиция в продажбите във фармацевтичната индустрия” и „прилагане на компетенциите, постигнати резултати съобразно поставени цели за периода м.март – м.август 2015г.”, като комисията била задължена и да вземе предвид при подбора констатациите в Доклад от 07.12.2015г. на комисията за предварително проучване и извърши подбора до 16.00часа на 09.12.2015г., като оформи протокол с резултатите от извършената оценка.

 

          В изпълнение на решението със Заповед под № 59-15/09.12.2015г. е определена комисия в състав идентичен с предходната, със задача „Да извърши подбор между служителите, заемащи длъжността „Мениджър ключови клиенти” в Бизнес юнит „Иновативни продукти” екип „Енбрел”, свързани с продажби на територията на гр.Пловдив и гр.Стара Загора, като комисията е изготвила протокол от 09.12.2015г., в който е отразила оценяването си на служителите И.И.Б. и Г.Т.М., като поставила крайни оценки от подбора – 7 на И.Б. и 10 на Г.М., като предложила на управителя да прекрати трудовото правоотношение с И.Б.. В изпълнение на решението на комисията й e връчено предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение от 10.12.2015г. на осн.чл.328, ал.1 т.2 КТ – съкращаване в щата, като e разпоредено изплащане на обезщетения на служителя – по чл.220, ал.1 КТ, по чл.224,ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск 9 дни и по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа. Със заповед № 60-15/09.12.2015г. трудовото правоотношение с ищцата e прекратено, като заповедта й e връчена от управителя. Изпратено е уведомление до НОИ, попълнена е изходна форма и на ищцата била предадена попълнена трудовата й книжка и с приемо-предавателен протокол получила удостоверения УП-3, УП-2, и служебни бележки по чл.45, ал.1 и ал.2, т.4 ЗДДФЛ и чл.45, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДДФЛ.

 

           Съгласно разпоредбата на чл.328,ал.1 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор в посочените в т.1-12 случаи, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ. В процесния случай работодателят е отправил 30-дневно предизвестие за уволнение, което ищцата е получила на датата 09.12.2015г., като същия ден й е връчена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

 

          Съгласно представената длъжностна характеристика на заеманата длъжност от ищцата обективните изисквания за образование са висше образование, за предпочитане магистърска степен, 2 до 5 години търговски опит и предпочитано владеене на два езика – местния език и английски.     

         Безспорно е установена образователната степен на ищцата – магистър, специалност „Микробни биотехнологии”,като бакалавърската й степен е „Молекулярна биология” с професионална квалификация „биолог”. Представила е свидетелства за професионална квалификация „оператор на компютър”–„текстообработка”, удостоверения за покрити изисквания за ниво до В1 по английски език и за придобити умения за успешни продажби, за продажбени умения с НЛП похвати – практик, за умения за водене на убедителна презентация, за презентационни умения за лекари, посочила е професионален опит в сферата на медицинското представителство от 2007г., като съгласно картата й за медицински преглед е клинично здрава, неосъждана.  

       

         От представените по делото материали от личното трудово досие на останалия на работа служител – Г.Т.М., се установява, че същият е започнал работа при ответника на 14.04.2015г./ при сключен договор от 02.04.2015г./ с място на работа региона на гр.Пловдив, а от 23.11.2015г. – мястото на работа е определено като районите на гр.Пловдив и гр.Стара Загора. Г.М. е постъпил през 1993г. и завършил зъботехника през 1995г.  в Полувисшия медицински институт - Пловдив с квалификация „забътехник”. Представил е удостоверения за придобити умения за консултантски подход в продажбите, за завършено базово продуктово обучение, за достигнати професионални достижения в семинар сегментиране и постигане на цели, за убеждаване чрез презентиране, за продажба с фокус към лекаря, за универсален фарма представител, за най-много поканени лекари на презентации, посочил е професионален опит в сферата на медицинското представителство от 2005г. / преди това от юни 2004г. е бил мениджър и отговорник продажби в склад на едро за лекарствени средства/, като съгласно картата му за медицински преглед е клинично здрав, неосъждан.

                                                                                                          

         По делото са представени старото и ново щатно разписание на ответника, като е съкратена една щатна бройка на мениджър „ключови клиенти” в Отдел „Бизнес юнит иновативни продукти, Звено „екип Енбрел” – от 5 на 4, като по щатно разписание на длъжностите е посочено изискуемо образование „висше”.

 

          Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в заповедта за уволнение е посочен чл.328,ал.1,т.2 от КТ – съкращение в щата. Последното представлява съкращаване за в бъдеще на утвърдения общо брой на работниците и служителите в предприятието. По делото са представени щатни разписания на длъжностите и числеността на персонала в поделението на ответника и новото щатно разписание, като наистина е налице съкращаване на длъжността „Мениджър ключови клиенти” в бизнес юнит „Иновативни продукти” екип „Енбрел”, като по щатно разписание не е указано дали съкращаваната длъжност е именно свързана с продажби на територията на гр.Пловдив и гр.Стара Загора. При подбора не са анализирани показателите на останалите мениджъри ключови клиенти, които заемат места на работа не в района на Стара Загора и Пловдив. Съгласно заповедта на управителя за извършване на подбор, същият е следвало да бъде извършен между лицата, заемащи именно и само тези работни места, като препоръката към комисията за подбора да се съобрази с резултатите от работата на комисията за предварително проучване качествата на заемащите длъжността от 07.12.2015г. /с идентичен на предходната състав, включващ  и управителя на дружеството/ фактически предопределя нейния избор.  

 

Дори и да е налице такова съкращаване, съобразно константната практика на ВКС, предпоставката за законосъобразното упражняване правото на уволнение от страна на работодателя е извършването на подбор между лицата, заемащи длъжности, една част от които се съкращават. Критериите, въз основа на които следва да се извърши подборът, са установени в чл.329 от КТ. Те могат да се прилагат само когато се извършва съпоставка, сравнение между работниците и служителите, за които се извършва подбора – тези, които имат близки и сходни длъжности спрямо съкращаваните и заетите в закриваната част и в намалявания обем на работата. Икономическите критерии са два: квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа. Квалификацията представлява образованието, знанията, уменията, сръчностите съобразно изискванията на съответната длъжност. Произволно въведените от работодателя показатели за оценка на професионалните качества на служителите са неотносими към изискванията на закона за подбор, съобразно образованието, квалификацията и по-добрата работа.

 

          Комисията е предложила лицето Г.М. да остане на щатната бройка, която не се съкращава. Към материалите по делото са приложени оценителски листа с таблици за извършения подбор между предложеното за назначение на длъжността лица – Г.М. и засегнатата от съкращението ищца, която е предложена за прекратяване на трудовото правоотношение. От представените персонални оценъчни листи на членовете на комисията, се установява, че ищцата е с висше образование по специалността/степени бакалавър и магистър/, а Г.М. – с полувисше, като по-горе съдът подробно е изяснил специалностите и квалификационните им степени.

 

Подбора извършен от комисията е осъществен видно от представените таблици – протокол и мотиви към него/представен в последното съдебно заседание/ по критериите образование/по 2 точки за кандидатите/, познание/опит на пазар – 3 към 2 в полза на Г.М., прилагане на компетенциите  съгласно книгата „Пфайзер:Основни компетенции на служителя” – 3 към 1 за Г.М./ с 8 отделни личностни качества, анализирани при поставяне на оценката/ и постигнати резултати съобразни поставени цели – по 2 точки за всеки участник, като общата оценка на И.Б. е 7, а на Г.М.– 10.

 

Съдът счита, че подборът е извършен в нарушение на изискванията на КТ – при критерии, които са неотносими към извършването на задължителния подбор по чл.329 от КТ. Законодателят е предвидил възможност на работа да бъдат оставени лицата, заемащи една и съща длъжност, които имат по-високо образование, квалификация и работят по-добре. Видно от представените и приети като писмени доказателства по делото материали ищцата има по-високо образование – висше, както и специалността й съответства на заеманата длъжност. Лицето, което е оставено като титуляр на длъжността има полувисше образование, като при оценка на кандидатите явно образованието не е взето предвид – то въобще не е оценявано, като по критерий квалификация на всеки от кандидатите е дадена равна оценка – по 2, като г-н М. изобщо не покрива съответния изискуем показател – висше образование и би следвало по приетата от ответника методология за оценка да му бъде дадена оценка 0, а на ищцата – оценка 3 – напълно отговаря и изцяло покрива съответния показател.

 

Не би могло показатели като „прилагане на компетенциите, съгласно книгата „Пфайзер, основни, компетенции на служителя” и качества като емоционална интелигентност, отдаденост и етика в отношението си с колегите да надделяват чрез точково оценяване над по-високото образование/останало неоценено/. Ако същите критерии водят до по-лошо справяне с възложените задачи, то това трябва да се установи от работодателя. Такова не беше установено – видно и от показанията на разпитаните по делото свидетели П.П. и С.С./участници в комисията/, като забележките им към работата на ищцата съдът счита, че е следвало да бъдат по-обстойно анализирани при извършения подбор – още повече, че лицата, между които е извършен подбора имат еднакви финансови резултати - поради избрания алгоритъм на отчитане на работата при ответника.

 

Подборът в край сметка не е проведен между въззиваемата и всички служители заемащи идентични и сходни длъжности, които не се съкращават, а само между нея и колегата й М.. Действително заеманата от ищцата длъжност “Мениджър ключови клиенти” се съкращава, но не се съкращават същите идентични длъжности, съществуващи, както в екипа на Енлбрел, така и в другите отдели на   „ПФАЙЗЕР ЛЮКСЕМБУРГ САРЛ” – клон България. По конкретно в тази насока в новото щатно разписание от 01.01.2016 год. за длъжността “Мениджър ключови клиенти” – екип Енбрел съществуват четири щатни бройки, като едната от тях е за Пловдивския и Старозагорския район, а общо за длъжността “Мениджър ключови клиенти”, в бизнес юнит “Иновативни продукти” съществуват 12 щатни бройки, от които две са за Пловдивския и Старозагорския район – едната в екип “Енбрел”, а другата в екипа “Редки болести”. Неизпълнението от страна на въззивника на това задължение се явява нарушение на императивна норма на КТ, а именно на работа да остане работникът или служителя, който е с по-висока квалификация и работи по-добре.

 

Следва категоричното заключение, че подборът в случая е извършен неправилно – в нарушение на разпоредбите на чл.329,ал.1 от КТ. Поради това съдът намира, че заповед № 60-15/09.12.2015г. на управителя на ответния клон на чуждестранен търговец, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

      

Тъй като първият от обективно съединените искове е преюдициален спрямо втория – за възстановяване на предишната работа, а първият е изцяло основателен и доказан, иска по чл.344,ал.1,т.2 следва да бъде уважен, като ищцата бъде възстановена на предишната работа при ответника.

 

           Съдът счита за частично основателен предявения иск по чл.225,ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното й уволнение. Съгласно чл.225,ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. По делото са представени доказателства за оставането на ищцата без работа, следствие на уволнението – препис от трудова книжка и саморъчна декларация на ищцата за същото обстоятелство, поради което иска следва да бъде уважен до размера, установено от вещото лице в допълнителното му заключение/които съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно изготвени и кореспондиращи с останалите ангажирани по делото доказателства/, а именно от 09.1.2015г. до 26.04.2016г. в размер на 14023,84лева, а в останалата му част до размера на общо търсените 18800 лева следва да бъде отхвърлен. В хода на производството не е направено изменение на размера на претенцията за обезщетение, поради което частичното уважаване на иска следва да се отрази и на присъдената част от направените по делото разноски от страните.

 

          По отношение на присъдените по делото разноски и частната жалба на въззивника в тази насока въззивният съд намира за установено следното:

 

          В мотивите на обжалваното решение първостепенния съд е приел, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 426,66 лева – частта от направените по делото от нея разноски от общо 550 лева адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска, като следва да бъде осъдено да заплати дължимата държавна такса от 660,95лева по уважените претенции – по 50 лева държавна такса за всеки от неоценяемите искове и пропорционална такса по иска за обезщетение, както и 155,15лева – част от възнаграждението на вещото лице от общо заплатените от бюджета на съда 200 лева.

 

          Също така съдът е приел, че следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответното дружество частта от направените от тях разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете – до размер на 626,27лева, от общо търсените 2792,92 лева претендиран адвокатски хонорар от въззиваемия.

 

          Впоследствие е постъпила и молбата на пълномощника на въззиваемия, с която твърди, че вместо присъдената от съда сума в полза на въззиваемата от 426.66 лева следва да се присъдят само дължимите 410.27 лева, което представлявало 75% от общо направените разноски от 550 лева.

 

Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на въззивника по чл. 248, ал. 1 ГПК с аргументи, от които е видно че е приел, че първите два обективно съединени и предявените искове са неоценяеми.

 

В мотивите на обжалваното определение съдът правилно е приел, че исковете за отмяна на уволнението като незконосъобразно /по чл. 344, ал. 1. т. 1 КГ/ и за възстановяване на И.Б. на предишната заемана работа /по чл. 344. ал. 1, т. 2 КТ/ са неоценяеми. Без да посочи, каквото и да било основание, след това съдебният състав е посочил, че тези два иска са с обща цена от 2500 лв. - „от по 1250 лв. за всеки от тези два уважени иска", като върху тази цена са „изчислени и разноските".

Поради това настоящата инстанция приема, че по принцип са неправилни и незаконосъобразни следните изводи на съда:

„Общата цена на трите предявени иска по този начин е: 18 800 лв. /за обезщетение/ плюс 2500 лв. /за останалите два иска/ или общо 21300 лв., от които са уважени 14023.83 лв. /за обезщетението/ и 2500 лв. /за изцяло уважените останали два иска/ или общо 16523. 84 лв. като уважената част от претенциите е 0.7757 - съразмерно на нея са и присъдените по делото разноски/.

 

В действителност, съотношението между предявените искове и уважената част от тях е следното:

 

От предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 18 800 лв. е уважена част, равна на 14 073.83 лв. Общата сума на разноските направени от ищцата и въззиваема пред първостепенния съд възлизат на 550 лева. Следва да се присъдят разноски на същата съразмерно уважената част и на трите обективно съединени иска. Първите два обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 са уважени изцяло. Само третия обективно съединен иск по чл.344, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е уважен до размера на 14 073.83 лева, като е отхвърлен до претендирания размер от 18 800 лева. За да се получи точния размер на дължимите разноски следва общата сума на същите да се раздели на трите обективно съединени иска, като само по третия иск следва да приложи съответния процент на съразмерност на уважаването на иска.

 

Това представлява част в размер на 75 %. В това изчисление задължително се включват и разноските по двата неоценяеми иска, които са изцяло уважени. 550 : 3 = 183.33 лева. За третия иск частта е 183.33 лева по 75% = 137.49 лева – дължими разноски съразмерно уважената част на третия обективно съединен иск. Към последното се прибавят и разноски по първите два иска, които са изцяло уважени + 366.66 лева и се получава 504.15 лева общо разноски съразмерно уважената част и на трите иска. Но тъй като не е постъпила жалба от въззиваемата и ищца относно разноските по делото, направени от нея за увеличаване на същите, то съдът не може да се произнесе извън това, което е поискано от страните, поради тези разноски следва да останат така, както са присъдени от първостепенния съд.

 

Ответникът «ПФАЙЗЕР ЛЮКСЕМБУРГ САРЛ» - клон България има право на разноски в размер на 25 % от общия размер на извършените от него такива /2 792.92 лв./, но само за отхвърлената част на третия обективно съединен иск. В тази насока съдът взема предвид общата сума на разноските от ответника 2 792.92 : 3 = 930.97 лева. За третия иск частта е 930.97 лева по 25% = 232.74 лева – дължими разноски съразмерно отхвърлената част на третия обективно съединен иск. Вместо това, в негова полза са присъдени 626.27 лв. от първоинстанционния съд. Но тъй като въззивния съд не може да влошава положението на жалбоподателя, то тези разноски , присъдени от РС-Стара Загора не следва да бъдат променяни или изменяни.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно, включително и в частта му за разноските, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемият, направените от последния разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от жалбата, която се отхвърля изцяло, общо в размер на 1300 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие на пълномощника на въззиваемата адв. К. и представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, депозиран своевременно пред настоящия въззивен съд.

 

         Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 665/30.06.2016г. по гр.дело № 597/2016г., по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение №  2667 от 18.10.2016 г., постановено по гр.д. № 597/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното решение в частта за разноските по чл.248 от ГПК като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 ОСЪЖДА „ПФАЙЗЕР ЛЮКСЕМБУРГ САРЛ” – клон България, ЕИК 175202294, седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 115 К, представлявано от управителя М.Б.Е. **********, чрез пълномощника й адв.Н.Г. от САК – съдебен адрес *** да заплати на И.И.Б. ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв.С.К. ***00,00 лева /хиляда и триста  лева/, представляваща  направените от въззиваемата разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.