Р Е Ш Е Н И Е

 

64                                                    01.03.2017 г.                                гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,               І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи февруари                                             две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                       

                                                                          НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1476 по описа за 2016 година.

        

Производството е образувано по въззивна жалба на М.К.Б. чрез адв. Е.П. против решение № 490 от 20.10.2016 г., постановено по гр.дело № 762/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля предявения от М.К.Б. против К.М.Б. иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на извършеното от М.К.Б. в полза на К.М.Б. дарение на 1/2 ид.част от следния недв.имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.504.1296.4.14, гр. Казанлък, общ. Казанлък, обл. Стара Загора по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед- няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: гр. Казанлък, п.к. 6100, ул. „ …“ № …, вх…., ет…., ап…., самостоятелният обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.504.1296; предназначение на самостоятелния обект- Жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, посочена в документа площ- няма данни, прилежащи части: изба № 5, таван № 5, ниво: 1; съседи на самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 35167.504.1296.4.21 и 35167.504.1296.4.13; под обекта: 35167.504.1296.4.12; над обекта: 35167.504.1296.4.16, извършено с Договор от 22.06.1993год. по нотариален акт № …, том …, дело № …год. на РС- Казанлък, като недоказан. Присъдени са съдебни и деловодни разноски.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че изводите на съда, че ако и да била доказана необходимостта на ищеца от издръжка, то не била доказана възможността на ответника да дава такава, без да затрудни себе си и издържаните от него лица, били неправилни, необосновани и незаконосъобразни. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, като му присъди направените в двете съдебни инстанции разноски. 

 

Въззиваемият К.М.Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна. По делото не били представени убедителни доказателства, за да приеме съдът, че искът е основателен и доказан. Основно в жалбата било обърнато внимание на доказателствата относно възможността на ответника да дава издръжка на дарения, въпреки, че било необходимо да се установи, дали дарителят има трайна нужда от допълнителни средства за издръжка, които не може да осигури от собствените си приходи и имущество, както и дали има отправено искане от него до дарения. Моли съдът да приеме, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, а подадената против него въззивна жалба е неоснователна, предвид което съдът да потвърди решението и да му присъди направените разноски за въззивната инстанция.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.”в” от ЗЗД.

 

В исковата молба ищецът твърди, че с Договор от 22.06.1993год. по нотариален акт …, том X… дело № …год. на Районен съд – Казанлък той и съпругата му В.М.Б. дарили на сина си и ответник по делото К.М.Б. следния свой недвижим имот- съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент № 14, находящ се в жилищна сграда-блок в гр.Казанлък, ул. „…" № …, вх."…", ет…., състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, с изложение „север-юг“, ведно с принадлежащите му изба № 5, таван № 5, както и 1/24 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавния терен - парцел VIII в кв. 133 по плана на гр.Казанлък, целият с площ от 1594кв. Заявява, че страдал от редица заболявания-мозъчно-съдова болест (артериална хипертония III ст. мозъчно-съдова форма ) в тежка степен, атеросклеротична миокардиосклероза, екстрасистолна аритмия, стабилна стенокардия. През 1994год. получил тежък инсулт, вследствие на който бил с левостранна спастична хемипареза. С течение на времето здравословното му състояние все повече се влошавало, като бил хоспитализиран през 2007г. за оперативно лечение и поставяне на байпас, през 2009г., когато получил фрактура на лявата тазобедрена става, през 2011г. и през 2013г. Твърди, че през 2001г. с Експертно решение на ТЕЛК му били определени 88,6% загуба на работоспособността. Сочи, че бил със силно влошено здравословно състояние, почти изцяло неподвижен - в състояние бил да се придвижва по малко в жилището, което обитавал, и то с помощта на проходилка, не можел сам да се обгрижва, да поддържа личната си хигиена, да си приготвя сам храна, а излизането от дома му било невъзможно, което не му позволявало сам да си набавя храна, дрехи и лекарства. Ищецът посочва, че на 12.03.2015г. съпругата му В.М.Б. починала, като в последните години тя също била в тежко здравословно състояние. Заявява, че многократно разговарял със сина си- ответника в производството, че има нужда от постоянни грижи, но молбите му останали без резултат. Това наложило дъщеря му Т.П., която живеела в гр. Сопот, да започне да пътува всяка седмица, а при нужда и по- често до гр. Казанлък и да му набавя необходимите храна, лекарства и грижи. Поради прогресивното влошаване на състоянието му и категоричния отказ на ответника да му помага, на 17.11.2012г. дъщеря му го взела при себе си в гр. Сопот. Сочи, че пенсията му била в размер на 540лв., като от тях около 100лв. давал за лекарства, а около 200лв. били необходими за храна и хигиенни принадлежности. Периодично се налагало да му бъдат купувани подходящи за здравословното му състояние дрехи и бельо. За покриване на тези разходи пенсията му стигала. Натоварвал с ангажиментите по неговото гледане и обгрижване дъщеря си и семейството й. Нуждаел се от човек, който да се грижи да него или от настаняване в хоспис. Пенсията му не била достатъчна да покрие тези разходи. Очаквал тази издръжка да се осигури от ответника, който отказвал да я даде. Моли съда да постанови решение, с което и на основание чл.227 ал.1 буква „в" от ЗЗД да отмени извършеното от ищеца дарение на ½ ид.част от процесния недв.имот, извършено с Договор от 22.06.1993год. по нотариален акт № 29 , том X , дело № 2265/1993год. на РС- Казанлък.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Сочи, че от прехвърлянето на имота до есента на 2012г. родителите му живяли заедно с него в процесния апартамент. През 1994г. баща му - ищецът М.Б. получил инсулт, а той поел всички грижи по лечението и възстановяването му. По-късно М.Б. имал и други здравословни проблеми - поставяне на байпас, фрактура на долен крайник и др., като за заплащане на лечението и необходимите медикаменти и непосредствените грижи му били давани и осигурявани от ответника. Посочва, че покойната му майка също била болна на легло. Докато бил на работа, ответникът ангажирал жена- тяхна съседка за полагане на непосредствени грижи за двамата, на която Б. заплащал парична сума. След около четири месеца баща му отказал грижите на тази жена и тя преустановила дейностите по обслужването им.  Посочва, че без повод, през есента на 2012г. баща и майка му решили да отидат да живеят в гр.Сопот при сестра му Т.П.. Предполага, че заради обстоятелството, че сестра му живеела в къща, което с оглед здравословното състояние на родителите му било по – удобно за тях. Твърди, че след преместването им в гр. Сопот продължил да ги посещава, да се интересува от здравословното им състояние.  Заявява, че никога не му бил поставян въпрос за издръжка на родителите му. Счита, че ищецът разполагал с достатъчно средства за покриване разходите си за лекарства, храна, хигиенни принадлежности, дрехи и бельо.  Счита, че не са налице предпоставките по чл.227 ал.1 б."в" ЗЗД, тъй като не била трайна нуждата от издръжка на ищеца- дарител, към ответника никой никога не бил отправял искане за заплащане на издръжка, а също така не бил налице и отказ от негова страна да предоставя искана издръжка. Твърди, че работил по трудово правоотношение, като от месечното си брутно трудово възнаграждение освен за своята издръжка се грижил за сина си В.К.Б., който въпреки, че бил пълнолетен, имал психично заболяване - шизофрения и бил освидетелстван, с 98% трайна неработоспособност с чужда помощ. Освен това изплащал два кредита към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и към „Уни Кредит Булбанк“АД, които ежемесечно възлизали в общ размер на 234 лв. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От представения нот.акт за дарение на недв.имот № …, том …, дело № …г. на Нотариус Р.Б. се установява, че на 22.06.1993г. М.К.Б. и В.М.Б. са дарили на сина си К.М.Б. следния свой недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент № …, вход „…“ на …етаж, състоящ се от две спални, дневна, кухня, с изложение „север- юг“ и сервизни помещения, както и изба № 5- северна и таван № 5- южен, от жилищен блок- конфекция № 99, построена върху държавен терен- парцел VIII в кв. 133 от 1594 кв.м. по плана на гр. Казанлък, заедно с 1/24 ид.част от правото на строеж върху парцела и 1/24 ид.част от общите части на сградата, като дарителите си запазили правото да го ползват, докато са живи.

На 22.09.1967г., с нот.акт за собственост на жилище от сграда, построена върху държавен терен, отчужден за групово жилищно строителство, продадено от СП „ Жилстрой“ – Казанлък № …, том …, дело № …г. на Казанлъшки районен съд, ищецът М.К.Б. е придобил чрез покупко- продажба от СП „ Жилстрой“- Казанлък недвижим имот, представляващ апартамент № …, вход „…“ на …етаж, състоящ се от две спални, дневна, кухня, с изложение „ север- юг“ и сервизни помещения, както и изба № 5- северна и таван № 5- южен, от жилищен блок- конфекция № 99, построена върху държавен терен- парцел VIII, в кв. 133 от 1594 кв.м. по плана на гр. Казанлък, заедно с 1/24 ид.част от правото на строеж върху парцела и 1/24 ид.част от общите части на сградата на основание § 149 и  §163 от ППЗПИНМ.

От удостоверение за наследници с изх. № 803/18.04.2016г. на Община Казанлък се установява, че В.М.Б. е починала на 12.03.2015г. в гр. Казанлък и е оставила законни наследници съпруга си М.К.Б., сина си К.М.Б. и дъщеря си Т.М.П..

От приложеното към делото Експертно решение № 2593/29.11.2001г. на  МБАЛ „ Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора се установява, че М.К.Б. е освидетелстван с 88,6% загубена работоспособност с диагноза: „Друга и недобре определена мозъчно- съдова болест/ Артериална хипертония III ст. мозъчно- сърдечна форма, тежка степен. Състояние след ИМИ в БДСМА. Остатъчна левостранна спастична хемипареза в средна степен. ХИБС. Атеросклеротична миокардиосклероза. Екстрасистолна аритмия.Стабилна стенокардия. ХССН II ФК по НИХА.“ По делото са представени и приети като доказателства и други медицински документи, установяващи здравословното състояние на ищеца М.К.Б..

От представения заверен препис от спестовна книжка на името на М.К.Б. е видно, че към дата 19.10.2015г. остатъка от наличността по банковата сметка на ищеца е в размер на 6,25лв. От удостоверение с изх. № 122800-21591 от 10.08.2016г. на Сектор „ Пътна полиция“ при РУ „ Полиция“, гр. Казанлък се установява, че на името на М.К.Б. е регистриран лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № СТ 4780 СА, от 08.01.2003г. и до датата на издаване на удостоверението, а на името на В.М.Б., ЕГН ********** няма регистрирани моторни превозни средства.  От приложените справки от Служба по вписванията- гр. Чирпан се установява, че ищецът М.К.Б. на 16.12.2005г. е сключил договор за доброволна делба на недвижими имоти, находящи се в землището на с. К. Мариново. На 15.07.2008г. М.К.Б. е продал на „Фортекс Нутрасютикалс“ ЕООД свои недв.имоти. Установява се също, че на 05.08.2004г.  М.К.Б. и В.М.Б. са продали на купувача С.С.С. 600/900 ид.части от поземлен имот, парцел 1902, с площ по документ за собственост – 900 кв.м., находящ се в местността „ Старите лозя“, гр. Казанлък, както и находящите се в имота постройки и трайни насаждения.           Установи се, че ищецът е подпомаган на основание чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ от 01.05.2010г. От приложените скица № К03647/13.09.2016г. и скица № К03648/13.09.2016г. на ОС по земеделие- гр. Братя Даскалови е видно, че ищецът е собственик на недв.имоти, находящи се в землището на с. К. Мариново.

 

От удостоверение с изх. № 1202/23.06.2016г. на „ Арсенал“ АД, гр. Казанлък е видно, че в периода от м. юни 2015г. до м. май 2016г., ответникът е получил брутни трудови възнаграждения в общ размер на 12975.06 лв., или по 1081.25лв. месечно. От удостоверение с изх. № 1021-23-1169/23.06.2016г. на ТП на НОИ, гр. Стара Загора е видно, че на ответникът К.Б. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО в размер на 478.30лв.

Към делото е приложено извлечение за състояние по кредит с изх. № CREX-10425275/29.06.2016г., от което се установява, че ответникът К.Б. има договор за кредит, с „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, който се погасява на 36 месечни вноски, от които 35 вноски от по 131.87лв. и последна вноска- 132.06лв., с падеж на цялото задължение - 18.11.2016г. Установи се също, че ответникът К.Б. има сключен с „ Уни Кредит Булбанк“ АД договор за кредит, който следва да бъде погасен на 32 месечни вноски, всяка от които в размер на 101лв., с падеж на цялото задължение- 14.05.2017г.

От представеното удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на Акт за раждане № 1195/16.08.1976г. се установява, че ответникът е баща на В.К.Б., роден на ***г. С Експертно решение № 0311/05.02.2015г. на  МБАЛ „ Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД/университетска/, гр. Стара Загора на В.К.Б. е определена 98% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, и е поставена диагноза: „Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане с устойчив дефицит. Лека умствена изостаналост.“

 

За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства. От показанията на свид. Т.М.П.- дъщеря на ищеца и сестра на ответника, се установява, че от 18.11.2012г. М.Б. и съпругата му живеели при нея в гр. Сопот, където тя и семейството ѝ се грижели за тях с оглед на влошеното им здравословно състояние. Баща ѝ бил с прекаран инсулт, имал байпас на крака, зрението му също не било добро. Майка ѝ имала деменция от 2000-2001г. и с всяка изминала година се влошавала до смъртта си през 2015г. Свидетелката твърди, че ищецът не можел добре да се движи, не можел и да борави с двете си ръце, а само с дясната. Докато били в гр. Казанлък, за баща ѝ и майка ѝ трябвало да се грижи ответникът, който обаче не им осигурявал нужните грижи. Налагало се свидетелката да идва от гр. Сопот да ги къпе, облича и да им носи храна през почивните дни, а също така да им закупува дрехи, перилни и дезинфекционни материали. Твърди, че откакто баща ѝ е при нея, Пампулова осигурявала непрекъснато присъствие на човек вкъщи, който да съблюдава нуждите и състоянието на му. Установява, че получаваната от баща ѝ пенсия възлиза на 537лв. Свидетелката твърди, че говорила с брат си лично, защото семейството й било финансово затруднено за помощ за баща им, но такава нямало. Установява, че  ответникът имал син, който също се нуждаел от много грижи с оглед на установено му заболяване. От показанията на свид. Т.М.И., леля на ответника, се установява, че сестра ѝ – съпругата на ищеца, имала деменция и в последните години от живота си била на легло. Ищецът също претърпял операция на крака, като напоследък правел малко крачки с помощта на проходилка. Докато сестра ѝ и съпругът ѝ били в гр. Казанлък, свидетелката идвала да помага на ответника в грижите за родителите му. Ответникът К. купувал лекарства и заедно с баща си и зет си ходили на операции в гр.София. Заявява, че откакто ищецът живеел при дъщеря си в гр. Сопот за него били полагани необходимите грижи. От показанията на свид. М.К.Б., се установява, че докато ищецът и съпругата му били в гр. Казанлък с пенсиите им боравел сина им. Свидетелства, че е ходила в дома им и счита, че той и съпругата му имали нужда от грижи. Ищецът ѝ отговарял, че сина му ходел на работа, а когато се върнел си отивал в стаята, както и че нямали достатъчно средства да наемат жена, която да ги обгрижва. От две години поне ищецът бил при дъщеря си в гр.Сопот.

Свидетелят Ф.Г.Ф., който познава ответника и родителите му от 1980г., твърди, че често гостувал в дома на К.Б.. Установява, че ответникът имал син, който с оглед на установеното му психично заболяване се нуждаел от грижи. Свидетелства, че ответникът обгрижвал сина си, къпел го, ходел да го вижда след работа. Посочва, че К.Б. се грижел за родителите си, за прането им, записал ги за храна към Социалния патронаж, купувал им лекарства, продукти, водел ги по лекари. Сестрата на ответникът идвала в гр. Казанлък, според Ф. около един път месечно, и също се грижела за родителите си.

 

От заключението по назначената по делото съдебно- медицинска експертиза се установява, че ищецът М.К.Б. страда от хронична артериална недостатъчност на крайниците- IV степен на десния крак, с близо десетгодишна давност. По този повод неколкократно е опериран поради развитие на възпалителен процес и умъртвяване на тъкан на I пръст и ходилото локално. През м. март 2009г. получил счупване през трохантера на лявата бедрена кост. Няма данни за операция и за възстановяване. Освен това страда от мозъчно- съдова болест, хронична исхемична болест на сърцето, сърдечно-съдова недостатъчност II ф.кл. по НИХА. Старческа нуклеарна катаракта на двете очи, оперирани- през 2007г. ляво око и през 2013г. – дясно око; острота на зрението за двете очи- не повече от 10 %. На 02.07.2013г. ищецът получил синкоп, поради ритъмно- проводни нарушения на сърдечната дейност. Заболяванията на М.Б. са хронични и изискват наблюдение от личния лекар, контролни прегледи при специалисти евентуално с изследвания, непрекъснат прием на лекарства. Предвид напредналата възраст, отслабеното зрение и невъзстановеното счупване на лявата бедрена кост, пациентът не е в състояние да се грижи сам за себе си и е необходима чужда помощ. В съдебно заседание вещото лице поясни, че ищецът се нуждае постоянно от помощ, без изгледи да оздравее, тъй като пораженията в сърцето и от мозъчно- съдовата болест са невъзвратими, а също така счупването на лявата бедрена кост няма изгледи да се възстанови.

От заключението на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза се установява, че размерът на средствата, необходими за цялостната издръжка на ищеца средномесечно по видове, в български лева, е както следва: Разходи за бита, включващи електроенергия и отопление, кабелна телевизия, транспорт, ВиК, телефон- 91лв.; разходи за социален минимум, включващи закупуване на хранителни продукти и стоки от първа необходимост, както и лични разходи, разходи за закупуване на дрехи- 160лв.; разходи за медикаменти и специализирани хигиенни материали- включително подложки, кърпи, почистващи препарати и други, свързани с хигиенни нужди- 140лв.; разходи за домашен асистент-220лв., която сума е калкулирана за четиричасова ангажираност дневно; други разходи, които не попадат в предходните групи, както и непредвидени/ извънредни/ разходи и такси, поправка и малки ремонти на вещи, инцидентни, непланирани разходи- 20лв., или общо 631 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че медицинските разходи са определени конкретно за ищеца, тъй като същите са описани в приложените по делото епикризи, както и други документи, свързани със здравословното състояние на пациента. Освен това е отчел и процента на ефективния разход, който трябва да направи пациента закупувайки тези лекарства, т.е. процента на т.нар „реимбурсация“ на медикаментите от НЗОК или стойността, която пациента не плаща.

 

            От заключението по назначената съдебно- техническа експертиза се установява, че средната пазарна цена на поз. имот № 037005- залесена нива от 1,000дка, седма категория, находяща се в местността „ Кайряка“ в землището на с. К. *** Даскалови възлиза на 310лв., а средната пазарна цена на поз.имот № 063007- лозе от 3,000дка, пета категория, находящ се в местността „Речица“ в землището на с. К. *** Даскалови възлиза на 1371лв. Към настоящия момент вещото лице не е установило данни имотите да се ползват от земеделска кооперация или сдружение, и за тях не е начислявана рента. Рентата, която била начислена за 2016г. от сдружението, което обработвало земеделски земи в землището на с. К. Мариново, била в размер на 25лв. на декар за посеви и по 20лв. на декар за трайни насаждения. При отдаване на земеделска земя под наем на частни лица, същият се определял по споразумение между страните, но бил близък до този на годишната рента, т.е. от 20лв. до 25лв. на декар за година.

 

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема /чл. 225, ал. 1 ЗЗД/. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка.

Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД , правото на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност - в различни форми и с различен интензитет.  

 

 

 

Поради това и самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са - трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.

Систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението.  

 

 

 

Недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. В тази връзка отмяната на дарението от една страна е възможност за дарителя да получи средства, от които той се нуждае, но от друга страна е санкция за непризнателността на дарения и като такава тя следва да се прилага стриктно и то само за силно укоримо негово поведение. В случая, при договора за дарение за надарения не възниква задължение за издръжка и гледане на дарителя, за разлика от договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. При този договор задължението на надарения за издръжка не е безусловно. За да възникне такова задължение, дарителят трябва да е изпаднал в трайна нужда от средства за издръжката си и да е поискал изрично от надарения да му заплаща издръжка.  

 

В настоящия случай, видно от исковата молба е, че ищецът не твърди, че има нужда от допълнителни средства за ежедневната си издръжка. В исковата си молба М.К.Б. заявява, че пенсията му в размер от 540 лв. е достатъчна да покрие разходите му 100 - 200 лв. месечно за лекарства и около 200 лв. за храна, хигиенни принадлежности и други. Твърди, че евентуално настаняване в хоспис би изисквало около 1000 лв. на месец, или да бъде нает човек, който да се грижи за него – възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Установи се по безспорен начин от заключението по съдебно – медицинската експертиза, че здравословното състояние на ищеца е такова, че изисква непрекъснато грижи и съдействие от друг човек - придружител. В заключението на съдебно –икономическата експертиза е установен размер на необходимите средства за домашен асистент на 4 –часова ангажираност – 220 лв. Обстоятелството, че на името на ищеца е регистриран автомобил не обуславя извод за допълнителни доходи. Наличието на собствени на ищеца земеделски земи, дори и да са дадени за обработване не установява наличие на допълнителни ежемесечни доходи.  Социалното подпомагане на ищеца по реда на ППЗИХУ представлява целево отпускане на средства за медицински пособия, транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти. Нуждата от издръжка следва да се определи след преценка на всички посочени по-горе обстоятелства, като тази сума в случая се увеличава съответно с необходимите разходи за медицински грижи и придружител с оглед на здравословното състояние на ищеца. В случая съдът намира, че е установена по безспорен начин нуждата от издръжка на дарителя. Тази нужда е трайна, предвид здравословното му състояние, необходимостта от чужда помощ за обслужване и гледане, с оглед на размера на получаваните от него доходи.  

 

Установи се също така по делото, че ответникът К.Б. е полагал грижи за родителите си докато са живели при него в гр.Казанлък, купувал им е лекарства, водил ги е по лекари и болници, записал ги е за храна от Социални грижи, осигурявал е човек да ги гледа, когато той лично е бил възпрепятстван /св. И., наемал е друг човек, който да ги гледа, докато е на работа /св. П./. В последствие, след преместването им в гр.Сопот, ги е посещавал няколко пъти, а след това сам не оспорва в отговора си факта, че е престанал да ходи често.

 

От събраните по делото доказателства обаче, не се установява по категоричен начин обстоятелството, че ищецът е поискал от ответника да му заплаща някаква издръжка и ответникът да е отказал изрично или мълчаливо. Свидетелите И. и Б. установяват, че дарителят – ищец, заради усложненото си здравословно състояние е имал нужда от допълнителни средства за наемане на човек., който да го гледа. Установяват още, че ищецът им е споделял, че пенсията му не е достатъчна да наеме човек, който да го гледа. Единствено свидетелката Т.П. – дъщеря на ищеца и сестра на ответника, твърди, че тя лично е говорила с брат си за оказване на финансова помощ на баща им. От нейните показания става ясно, че тя самата е обсъждала с брат си, възможността той да подпомага финансово семейството й, заради грижите и обслужването на баща им. Изрично искане от страна на ищеца, адресирано до ответника за заплащане на издръжка или за допълване на средствата, не се установява от събраните по делото доказателства. В тази връзка не се установява и ответникът да е отказал да дава поискана от дарителя - ищец издръжка.  Това обуславя извода, че не е налице за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя, което да бъде скрепено със санкция съгласно чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.

 

Безспорно се установи, че ответникът разполага с доходи от трудово възнаграждение и пенсия. Също така обаче е баща на пълнолетен син, с намалена работоспособност поради заболяване – 98 % с чужда помощ, за който следва да полага непрекъснати грижи и да издържа, макар, че синът му живее при бившата му съпруга. Свидетелите на ищеца не оспорват обстоятелството, че пълнолетния му син има нужда от много грижи и макар не непрекъснато ответникът полага грижи за него. Не на последно място ответникът има задължения към банки по получени от тях кредити, чиято сума месечно възлиза на 234 лв. 

 

Ето защо, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи наличието на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД. Не се установи ищецът - дарител да е отправил до ответника – надарен искане за издръжка и последният да е отказал да я дава. В случай, че такава издръжка не е поискана за ответника не съществува законово задължение да заплаща издръжка на дарителя, задължението му си остава само морално и не е скрепено със санкция. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013г. на ВКС по тълк. д.№ 1/2013г. на ОСГК.  

 

С оглед на изложените мотиви въззивната инстанция намира, че предявения иск за отмяна на дарението до размер на 1/2 идеални части от подарения имот е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

            Предвид изложените съображения, съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна. Решението на Казанлъшкия районен съд, с което предявения иск е отхвърлен, макар и по други съображения  се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 490 от 20.10.2016 г., постановено по гр.дело № 762/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.       

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: