Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  61                               01.03.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 01 февруари                                         две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1480  по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е решение № 1018 от 10.11.2016г., постановено по гр.дело № 4441/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е осъдeн „МОНТАЖИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, да заплати на Д.И.Н., сумата от 6210,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука настъпила на 10.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.06.2014г. до окончателното плащане, както направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 271,69 лв., както и на Д.Р.Д., сумата от 6210,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука настъпила на 10.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.06.2014г. до окончателното плащане, както направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 271,69 лв.Отхвърлени са предявените искове за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука в останалата част до претендираните размери, като неоснователни и недоказани.

Въззивниците Д.И.Н. и Д.Р.Д. чрез пълномощника си по делото адв. Р. В. обжалват решението в частта, с която са отхвърлени исковете им над присъдения размер. Считат, че не е налице съпричиняване на трудовата злополука поради груба небрежност от страна на наследодателя им и излагат подробни съображения за това. Прилагат решение на Видинския административен съд, което било във връзка с конкретния случай и от което се установявало, че работодателя е отговорен изцяло за настъпване на трудовата злополука. Молят съда да уважи жалбата им и да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, като вместо него постанови ново, с което да уважи предявените от тях искове до пълния им размер. Претендират за разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият „МОНТАЖИНЖЕНЕРИНГ“АД гр.Стара Загора заявява, че въззивната жалба е неоснователна. Намира, че са неоснователни доводите на процесуалния представител на въззивниците, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че при извършване на работа пострадалия Р.Н. е допуснал груба небрежност. Излагат подробни съображения в тази посока. Счита за неоснователни и доводите, изложени от въззивниците по отношение на неспазване на безопасните условия на труд от страна на работодателя. Твърди, че не са установени нарушения на същите от работодателя. Въззиваемия счита, че правилно РС-Стара Загора е определил размерът на определеното обезщетение, като същия не е нисък и е в съответствие с принципа на справедливост и съдебната практика. Поради изложеното намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателите пороци на атакуваното с жалбата първоинстанционно решение.Моли съдът да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира за направените разноски по делото.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, намери за установено следното:

Пред районния съд е предявен иск по чл. 200 КТ- за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- претърпени страдания вследствие на смъртта на наследодателя на ищците, починал при трудова злополука на 10.06.2014г.

Ищците са твърдели в исковата си молба, че техният наследодател Р.Д.Н., съпруг на Д.И.Н. и баща на Д.Р.Д., е претърпял на 10.06.2014 г. травматично увреждане по време на работа, довело до смъртта му. Заемал е длъжността „техник механик на промишлени съоръжения и машини” при ответника „Монтажинженеринг” АД. Внезапната загуба на близък човек се отразила много тежко на ищцата и детето им. Гледката, която видели при погребението била ужасяваща, която може би нямало да забравят до края на живота си. Р. бил за тях основна опора, като съпруг и баща и загубата му била тежък удар за тях - неговото семейство. Между Р. и Д. съществувала емоционална връзка, силно чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа от раждането на сина им до загубата на баща му. Ищцата като единствен останал родител се стараела да ограничи тежките последствия върху психиката и здравето на сина им, но в много моменти и самата тя трудно се справяла. След смъртта на баща си Д. се затворил в себе си, станал по-мълчалив, ограничил се в контактите с приятели и съученици и се затворил в себе си. При разговори с него, казвал, че много тежко понася загубата на баща си и мисълта, че нямал да бъде до него до края на живота му била много болезнена. Вследствие на загубата на съпруга си, ищцата твърди, че не била същата като преди. Липсвала й опората в живота, която той й давал. Винаги е разчитала на него при вземане на важни решения и е имала неговата морална, физическа и материална помощ през съвместния им живот.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати по 80 000 лева обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.06.2014 г. до окончателното и изплащане, както и направените разноски по делото.

В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът "„МОНТАЖИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора е оспорил изцяло така предявените искове, както по основание, така и по размер, като твърди, че злополуката е станала при изпълнението на възложената работа, при които действия пострадалият Р.Д.Н. е допуснал груба небрежност в разрез с всякакви правила за безопасност, което само по себе си и без участието на други фактори е довело до неговата смърт. Счита, че размерът на исковете е прекомерно завишен. Счита, че направеното възражение за съпричиняване на злополуката в хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ било основателно и доказано, поради което отговорността на работодателя следвало да се намали, като намаляването следвало да бъде в размер поне на 50 % от справедливото обезщетение, доколкото било налице особено грубо нарушаване на трудовите правила и доколкото вредоносният резултат бил изцяло последица само и единствено на нарушенията на пострадалия работник, а не и на други фактори. В случай, че съдът не приеме приложението на разпоредбата на чл.201 ал.1 от КТ, алтернативно прави възражение, че е налице изключителен принос на пострадалия Р.Д.Н. за възникването на този вредоносен резултат чрез допускане на груба небрежност, т.е. налице била хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ, обуславяща сериозно намаляване отговорността на работодателя. Твърди също, че вследствие трудовата злополука и въз основа на професионална застраховка полица № 711414231000003/10.04.2014 г., направена от ответника за всеки от работниците му в максималния допустим от застрахователя размер - 7 брутни годишни заплати, на ищците било изплатено обезщетение от 62 580,00 лв. или всеки от тях получил сума от застраховката в размер на 31 290,00 лв. от „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД гр.София по сключената от ответното дружество застраховка за всеки от работниците в предприятието, което било видно от писмо изх. № БК-32-241/09.02.2016 г. С оглед на това твърди, че следва да се приложи разпоредбата на чл.200 ал.4 КТ и да се намали исковата претенция с изплатеното обезщетение. Изхождайки от практиката на съдилищата в подобни случаи: за смъртен резултат при трудова злополука, присъдените обезщетенията да варират между 35000 и 80000 лв. според ответника справедливо би било размерът на обезщетението да бъде определен в следните размери:

1/ За съпругата - в размер на 65000,00 лв., намалено при условията на чл.201 ал.2 от КТ на 32500,00 лв. При вече получена от застрахователя сума по чл.201 ал.4 от КТ в размер на 31290,00 лв. - ефективно следвало да бъде присъдена разликата от 32500,00 лв. - 31290,00 лв., т.е. сумата от 1210,00 лв.

2/ За сина - в размер на 70000,00 лв., като счита, че отчитайки разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, тази сума следвало да се намали на 35000,00 лв. Предвид получената от застрахователя сума по чл.201 ал.4 от КТ в размер на 31 290,00 лв. на същия ефективно следвало да бъда присъдена разликата между 35000,00 лв. - 31 290,00 лв. или сумата 3710,00 лв.

По делото не се спори, че наследодателят на ищците Д.И.Н. и Д.Р.Д. – Р.Д. ***, починал на 11.06.2014г. /удостоверение за наследници №ГС/02-09733/17.06.2014г./ е бил в трудово правоотношение с ответника „МОНТАЖИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора, като е изпълнявал длъжността “техник-механик на промишлени съоръжения и машини”.

 От представените по делото писмени доказателства – декларация вх.№1/13.06.2014г., протокол №3/25.06.2014г. на НОИ – ТП Видин за резултати от извършено разследване на злополука, станала на 10.06.2014г., се установява, че на 10.06.2014г. в 14,30ч. на обект в с.Сланотрън, обл.Видин наследодателя на ищците се качва на алуминиева стълба и реже шините за покрива на резервоар с резак в определена последователност; след изрязването покрива се разгъва и безпроблемно и плавно пада върху чакъла; след това пристъпва към рязане на шините за дъното на резервоара по същата последователност; качва се по стълба и започва със средната – отрязва я, преминава на крайна дясна, използвайки стълба – отрязва и нея и се мести на последната крайна лява шина; качва се на стълбата и започва да я реже; по неясни причини се премества от стълбата върху резервоара и продължава рязането; резервоара започва да се завърта бавно около оста си, чуват се викове да скочи обратно на посоката на въртене, но същия скача в посоката, в която се върти рулона. В следствие на притискането от резервоара, Р.Д. Н. получава закрита черепно-мозъчна травма, счупване на черепния покрив и основа, разкъсване на мозъка и почива на място.

В протокол №3/25.06.2014г. в  раздел ІV е посочено, че при започване на работа на обекта сутринта на 10.06.2014г. в 7,30ч. на работниците от групата, в която участва и Радостин Д. Нейчев е проведен ежедневен инструктаж за мерките за безопасност.

Видно от протокол №3/25.06.2014г. в раздел ”Анализ на причините за възникване на злополуката” е отразено, че причините, довели до злополуката са следните: работодателят не е обезопасил обекта, като предвиди защитни средства срещу падане от височина – скелета, платформи, предпазни колани и др.; работниците на обекта са работили без лични предпазни средства адекватни на съответните рискове; работодателят не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин.

Видно от представеното по делото разпореждане №72/04.07.2014г. на НОИ – ТП Ст.Загора, декларираната злополука вх.№72/04.07.2014г. е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Трудовата злополука се характеризира със следното: травматично увреждане на здравословното състояние, т.е. внезапно еднократно външно въздействие върху човешкия организъм, което уврежда неговите нормални функции; функционална връзка на увреждането с работата по трудовото правоотношение, изразявана чрез формулата “през време и във връзка или по повод на извършваната работа”; специфичен резултат от травматичното увреждане – временна неработоспособност, трайна неработоспособност /инвалидност/ или смърт; причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата неработоспособност или смърт.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че са налице цитираните по-горе предпоставки – налице е увреждане; увреждането е причинено по време на работа; увреждането е довело до смърт; налице е и причинна връзка между увреждането и настъпилата смърт. Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя.

Ответникът „МОНТАЖИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора, чрез упълномощения си представител прави възражение по чл.201 ал.1 от КТ и по чл.201 ал.2 от КТ.

Видно от представения по делото протокол за резултати от извършено разследване на злополука станала на 10.06.2014г. №3/25.06.2014г., раздел Х “Лица допуснали нарушения” са вписани лицата – П.С.С. и Ж.П.С./изп.директор/. Посочено е също в раздел ІХ, че са допуснати нарушения по отношение на организацията и управлението на дейността по осигуряване на ЗБУТ, осигуряване на безопасност на труда, осигуряване хигиена на труда.

По делото е приложена и прокурорска преписка 815/2014г. по описа на ОП Видин, ведно с досъдебно производство №641/2014г.  по описа на РУ „Полиция” Видин. С Постановление от 15.12.2014г. на ОП Видин наказателното производство по ДП №641/2014г., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1 НК е прекратено, като в мотивите след анализ на сърбаните доказателства ОП е достигнала до извода, че липсват доказателства конкретно лице, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност да е причинило смъртта на пострадалия Р.Д.Н.. Отразено е, че на Р.Д.Н. е проведен инструктаж за безопасни условия на труд /въпрос, който не е спорен по делото/, той е бил длъжен  да спазва правилата за безопасност на труда, което не е сторил, като предприел изпълнение на възложената му работа, качвайки се на ролона откъдето е паднал, вместо да извърши рязането от стълбата. Установено е в ДП, че при допускане на самопредвижване на ролона по повърхността на земята и липса на работник върху него, трудово произшествие не би се реализирало, както и че произшествието е възникнало само и единствено от факта, че работникът се е качил върху него , което е безспорно установено по делото. 

От приложения по досъдебното производство Протокол №489/24.06.2014г. за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда” Видин във връзка със злополуката се установява, че при същата са констатирани нарушения от страна на работодателя касаещи организацията и управлението на дейността по осигуряване на ЗБУТ, осигуряване на безопасност на труда, осигуряване хигиена на труда, подробно описани в протокола и са дадени съответните предписания.

От показанията на свидетелят Б.Б. /служител на ответното дружество, технически ръководител на обекта, на който е възникнала злополуката/ се установява, че в деня на злополуката на работниците, работещи на обекта в с.Сланотрън, обл.Видин, между които и наследодателят на ищците е проведен инструктаж. Установява се също механизмът на възникване на злополуката /установен и в протокол №3/25.06.2014г. на НОИ – ТП Видин за резултати от извършено разследване на злополука, станала на 10.06.2014г./. Свидетелят сочи, в показанията си, че Р.Н. е бил опитен и изпълнителен човек, изпълнявал задачите си, но имало „прибързаност” в работата му, за да се спази графика. Свидетелят заявява, че не знае защо Р.Н. се е качил на резервоара да реже и сочи, че това е било негово решение.

Съдът възприема показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират с представени по делото писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.1 от КТ работодателят не отговаря, ако пострадалия е причинил умишлено увреждането. Това означава, че за да отпадане отговорността на работодателят изцяло, следва да е установена вина в работника при двете форми на умисъла - искал или допускал да бъде увреден - пряк или евентуален умисъл. В настоящия случай доказателства в тази насока липсват, поради което съдът намира, че възражението на ответника по чл.201 ал.1 от КТ е недоказано.

Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Съгласно разясненията, дадени в Решение №348 от 11.10.2011г. на ВКС по гр.дело №387/2010г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, без правно значение е дали пострадалият е допринесъл за увреждането си със свои действия или със свои бездействия, съпричиняването е "деяние" на пострадалия, което е в причинна връзка с увреждането и то влече своите последици независимо от това дали е "виновно" или "невиновно". При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност е неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. При приемане на наличието на хипотезата на чл.201 ал.2 КТ, отговорността може да се намали, но не и изцяло да отпадне, като следва да се съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в настъпването на вредата.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че на наследодателя на ищците е провеждан изискуемия инструктаж, в т.ч. и ежедневен инструктаж за мерки за безопасност в деня на злополуката. Установено е също така, че пострадалия при злополуката Р.Н. е бил с дългогодишен стаж и опит в своята професионална област. С оглед на това съдът намира, че пренебрегвайки указанията за рязане от алуминиевата стълба и премествайки се от стълбата върху резервоара, за да продължи рязането Н. е извършил действия, застрашаващи собственото му здраве, довели до смъртта му. Това следва да се прецени като груба небрежност, тъй като с оглед възрастта, житейския и професионалния му опит пострадалия е имал представа за риска от настъпване на неблагоприятни последици и въпреки всичко е предприел рисковото действие – преместил се е върху резервоара да продължи рязането. Това  поведение на пострадалия налага извода, че същия не е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает с подобна дейност, не е проявил внимание и е пренебрегнал, както технологичните правила за извършването на тази дейност, така и правила за безопасност. Предвид това следва да се приеме, че поведението на пострадалия е съпричинило вредоносния резултат в размер 50%. В останалата част причините за настъпване на вредата са във връзка с упражняването от страна на работодателя на задълженията му да осигури безопасни и здравословни условия на труд, в каквато връзка са и констатациите в протокол №3/25.06.2014г. на НОИ – ТП Видин за резултати от извършено разследване на злополука, станала на 10.06.2014г. и предписанията по Протокол №489/24.06.2014г. за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда” Видин.

От събраните по делото гласни доказателства, които съдът възприема като непротиворечиви и отразяващи преки впечатления се установява, че между ищците и техния наследодател е съществувала силна емоционална връзка, ищците много тежко са понесли загубата на техния съпруг и баща, загубили са морална и финансова подкрепа. Загубата се е отразила на ищцата Д.Н. и в професионален план като я лишила от спокойствието, уравновесеността, организираността, изискващи се за нейната професия /учител/. Загубата се отразила и на цялостното поведение на ищеца Д. /станал по-затворен/, предвид това, че той тежко понесъл случилото се с баща му не успял да се подготви за кандидатстудентските изпити, като едва на втората година бил приет в университет. Установи се, че все още ищците не са се отърсили от стреса от внезапната смърт на техния съпруг и баща.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид обстоятелствата, че ищците неминуемо тежко са понесли загубата на своя съпруг и баща и със смъртта му са загубили морална подкрепа и опора; ищецът Д.Д. е лишен от бащина обич, грижи, закрила и финансова подкрепа; Ищцата Д.Н. от морална опора, спътник в живота и финансова подкрепа. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици, като следва да се има предвид, че те обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самата злополука болки и страдания, а продължават и след това. Ищците завинаги ще живеят с болката от внезапната и нелепа загуба на своя съпруг и баща. Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства. С оглед на горното и съобразявайки се с факта, че загубата на най-близък човек няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания по справедливост, съдът намира, че следва да определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер на 80 000лв., а не както е приел Старозагорския районен съд в размер на 75 000 лв. за ищцата Д.И.Н. и в размер на 80 000лв. , а не както е приел Старозагорския районен съд в размер на 75 000лв. за ищеца Д.Р.Д.. Така определените обезщетения следва да бъдат намалени с 50% при приложението на чл.201 ал.2 КТ, т.е. обезщетението следва да се определи в размер на по 40 000лв. за всеки от ищците. По делото не е спорно и се установява от представеното писмо от 09.02.2016г. на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, че по застраховка „Трудова злополука” на „МОНТАЖИНЖЕНЕРИНГ” АД, полица №711414231000003 от 10.04.2014г., на 27.10.2014г. на ищците Д.И.Н. и Д.Р.Д. е изплатено застрахователно обезщетение общо в размер на 62 580лв.или по 31 290лв.  Предвид това и съобразно разпоредбата на чл.200 ал.4 КТ от така определение суми следва да се приспадне сумата, получена от ищците по договора за застраховка общо в размер на 62 580лв., след което размерът на обезщетението, дължимо от работодателя остава по 8710 лв. за всеки от ищците.

         Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането в съответствие с правилата на чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД. Сумите за присъденото обезщетение се дължат считано от 10.06.2014 г. на основание чл. 84, ал.3 ЗЗД, която норма при липса на конкретен текст в КТ е приложима и в настоящия случая поради характера на обезщетението, което е за вреди. И в този случай то се дължи без покана /Р 5-1995- ІV г.о.; Р 441-2010- ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че исковете за неимуществени вреди се явяват основателни и доказани в горепосочения размер, в който следва да бъдат уважени. В останала част до претендираните размери исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

 

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че решението е неправилно в частта, с която предявените от Д.И.Н. и Д.Р.Д. искове са били отхвърлени за сумата над 6210 лв. до 8710 лв., поради което в тази му част същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на ищците се присъдят още по 2500 лв. за всеки един поотделно обезщетение за неимуществени вреди. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса в размер на 200 лв., а на въззивниците  Д.И.Н. и Д.Р.Д.  /чиято жалба се уважава/- по 50,82 лв. за всеки един от тях, разноски по делото за въззивната инстанция- платено адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковете.

Следва ищците-въззивници в настоящото производство да бъдат осъдени да заплатят на ответника – въззиваем в настоящото производство направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 5193,86 лв.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1018 от 10.11.2016г., постановено по гр.дело № 4441/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с която предявените от Д.И.Н. и Д.Р.Д. против „МОНТАЖИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора искове с правно основание чл.200 КТ са отхвърлени за сумата над 6210 лв. до 8710 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА “МОНТАЖИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, бул.Цар Симеон Велики №127, представлявано от Ж.П.С., ЕИК 040302729, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Н., ЕГН **********,***, сумата от още 2500 лв./две хиляди и петстотин лева/ или общо 8710лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука настъпила на 10.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.06.2014г. до окончателното плащане, както и направените пред въззивната инстанция разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 50,82 лв.

ОСЪЖДА “МОНТАЖИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, бул.Цар Симеон Велики №127, представлявано от Ж.П.С., ЕИК 040302729, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Д., ЕГН **********,***, сумата от още 2500 лв./две хиляди и петстотин лева/ или общо 8710лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука настъпила на 10.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.06.2014г. до окончателното плащане, както направените пред въззивната инстанция разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 50,82 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата част.

 

ОСЪЖДА “МОНТАЖИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора, с п.а. да заплати в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд – Стара Загора  допълнително държавна такса в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

          ОСЪЖДА Д.И.Н., с п.а. и Д.Р.Д., с п.а. да заплатят на  “МОНТАЖИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора, с п.а. направените по делото разноски за въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 5193,86 лв.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

         

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: