Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 62                                01.03.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 01 февруари                                         две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1481  по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „МИНИ МАРИЦА –ИЗТОК“ ЕАД гр.Раднево, представлявано от изпълнителния директор А.А., против решение № 86 от 10.11.2016 г., постановено по гр.дело № 322/2016 г. по описа на Радневския районен съд, с което е признато за незаконно по предявения иск от Д.И.К.-Д. срещу „Мини Марица изток” ЕАД гр. Раднево дисциплинарното наказание „Уволнение”, наложено на Д.И.К.-Д., изпълняваща длъжността ръководител отдел „Секретариат и комуникации” и е отменена заповед № ЧР-03-110/26.04.2016 г. на изпълнителния директор на „Мини Марица изток” ЕАД, възстановена е ищцата на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „експерт – вътрешна информация и комуникации” в отдел „Секретариат и комуникации” при „Мини Марица изток” ЕАД и е присъдена сумата от 12 863,73 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за периода от 26.04.2016 г. до 26.10.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 23.06.2016 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски и е определена дължимата ДТ.

Въззивникът „МИНИ МАРИЦА –ИЗТОК“ ЕАД гр.Раднево, представлявано от изпълнителния директор А.А. е останал недоволен от решението в частта, в която обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ са уважени, както и в частта на присъдените разноски, поради което го обжалват в законоустановения срок и считат същото за неправилно и незаконосъобразно. Намират направените от съда изводи относно незаконосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание за необосновани и постановени в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, действителната фактическа обстановка и приложимия закон. Също така РС не бил обсъдил повечето, изложени от тях възражения, интерпретирал погрешно обстоятелствата относно извършеното дисциплинарно нарушение, като по този начин постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Излага подробни съображения за това. Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд като вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли изцяло предявените от Д.И.К. – Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ във връзка с  чл.225 от КТ като неоснователни и недоказани. Молят да им бъдат присъдени и съдебните и деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата Д.И.К. – Д. чрез пълномощника си адв. Й.М. заявява, че оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Намира, че обжалваното решение е правилно- постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано с оглед събраните по делото доказателства. Намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът бил обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е направил правилни фактически и правни изводи.  Излага подробни съображения за това. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като й се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция. Представила е писмена защита в дадения й от съда срок.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са три обективно съединени иска                                                                                                                 с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението.

Ищцата твърди, че до 26.04.2016 г. е работила в ответното дружество на длъжност „експерт-вътрешна информация и комуникации” в отдел „Секретариат и комуникации” по безсрочно трудово правоотношение. Твърди, че на 26.04.2016 г. й била връчена заповед № ЧР-02-110/26.04.2016 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Твърди, че в заповедта било посочено, че е извършила дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3, предл. 1 КТ – неизпълнение на възложената работа, чл. 187, т. 7 КТ – неизпълнение на законните разпореждания на работодателя, чл. 187, т. 8 КТ – уронване на доброто име на работодателя, чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в други нормативни актове и определени при възникване на трудовото правоотношение, изразяващи се в това, че на 25.11.2015 г. преди официалното прессъобщение от името на ответното дружество, е изпратила 4 броя снимки, предвидени за изпращане на всички медии, само на журналиста Х.Х.– кореспондент на Агенция „Монитор”, като в същото време е изпратила по-късно „новината на археологическата находка” в ответното дружество на останалите информационни агенции, с което ги е поставила в неравностойно положение, довело до уронване на доброто име на предприятието. В заповедта било посочено, че новината е публикувана в Агенция „Монитор” на 24.11.2015 г., а официалното прессъобщение е подписано от изпълнителния директор на 25.11.2015 г. около 16 часа. Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено при нарушение на императивните процедурни норми на КТ и оспорва да е извършила вмененото й нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че е разговаряла по телефона с журналиста Х.Х., но оспорва да му е предоставила снимков материал на 24.11.2015 г. Твърди, че снимковият материал на находката бил направен от колегата К.Н. в следобеда на 24.11.2015 г., но обработени на 25.11.2015 г., а проектът на писмо до медиите бил предоставен за одобрение на изпълнителния директор към 16,00 часа на 25.11.2015 г. Твърди, че на 25.11.2015 г. журналистът Х.Х. отново се свързал с нея по телефон с молба да изпрати снимките до 14,00 часа с оглед нуждата за предаване на материалите за изданието на 26.11.2015 г. Поради това ищцата казала на колегата К.Н. да изпрати снимките на журналиста Х.Х., като не му е изпращала текстовото съобщението преди одобрението на изпълнителния директор. Твърди, че публикациите на журналиста Х.Х. на 24.11.2015 г. и на 25.11.2015 г. се базирали на изказвания на проф. Б.Б. от Великотърновския университет и на доц. д-р М.Т. от НАИМ при БАН. Сочи, че не е изпращала на журналиста Х.Х. новината за находката преди изпращането й на другите медиите и съответно не е поставила другите медии в неравностойно положение. Счита, че наложеното й наказание не е съобразено с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението й и да отмени заповедта, с която същото е наложено, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение по чл. 225 КТ в брутен размер на 12863,73 лв. за периода от 26.04.2016 г. до 26.10.2016 г. Претендира разноски.

Ответникът „Мини Марица-изток” ЕАД, чрез пълномощника си взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието на трудовоправна връзка с ищцата, като по силата на  допълнително споразумение от 20.08.2015 г. ищцата заемала временно длъжността ръководител отдел „Секретариат и комуникации”, считано от 24.08.2015 г., за което подписала и длъжностна характеристика на 12.10.2015 г. Твърди, че трудовоправната връзка била прекратена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № ЧР-02-110/26.04.2016 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Твърди, че всичко изложено от ищцата в исковата молба като фактическа обстановка на 24.11.2015 г. и 25.11.2015 г. не се оспорва от ответното дружество, като спорно било дали извършеното от ищцата представлява нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” било наложено при спазване на законовите изисквания и предвидената процедура, излага съображения за спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Посочват се съображения за различното отношение на ищцата към различните журналисти и изпращането на Х.Х. на подбрани снимки, различни от изпратените на останалите медии. Моли  съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Безспорно установено е по делото, че на 24.11.2015 г. около 14.00 часа ищцата е разбрала от телефонен разговор с журналиста Х.Х., кореспондент на Агенция „Монитор”, който я попитал дали ще се правят снимки със собствена техника на открита в един от рудниците археологическа находка от експедиция, ръководена от проф. Б.Б. от ВТУ, предвид метеорологичните условия и усложнения достъп на журналистите до рудниците, до който момент ищцата не знаела за намерената археологическа находка. На същата дата 24.11.2015 г. в 14,32 часа в електронното издание на Агенция „Монитор” е публикувана статия със заглавие „Откриха уникален олтар на траките в рудник”, без снимков материал. След това с ищцата се свързал по телефона и П.К. – директор на Археологическия музей „Марица изток” Раднево, който също й съобщил за намерената уникална археологическа находка, коментирали възможността за направата на снимки с техника на ответното дружество и разпространяването на информация до медиите. На същия ден 24.11.2015 г., следобед, ищцата изпратила на мястото на находката подчинения си служител К.И.Н. на длъжност „техник снимачна техника”, заедно с Ф.В. на длъжност „инженер инвеститорски контрол”, да заснеме находката. Същите се върнали в дружеството около 16,00 часа на 24.11.2015 г. На сутринта на 25.11.2015 г. снимките били свалени от фотоапарата на компютър и форматирани от служителя К.И.Н.. На 25.11.2015 г. сутринта ищцата се срещнала с проф. Б.Б., П.К. и доц. д-р Т. от НАИМ при БАН, за да уточнят текст на проект на прессъобщение до медиите относно находката. Около 13,30 часа на 25.11.2015 г. на ищцата отново позвънил по телефон журналиста Х.Х. като я помолил да му изпрати снимки от археологическата находка, тъй като срокът за изпращането на материалите за следващия брой на медията бил до 14 часа. Поради тази причина ищцата разпоредила на служителя К.Н. да изпрати на журналиста Х.Х. 4 броя снимки на археологическата находка, с оглед на което служителят К.Н. изпратил по имейл четирите снимки на журналиста Х.Х., а в 14,19 часа на 25.11.2015 г. в електронното издание на Агенция „Монитор” била публикувана статия за археологическата находка, придружена със снимков материал. Около 16 часа на 25.11.2015 г. ищцата предоставила на изпълнителния директор за одобрение проекта на официалното прессъобщение до медиите.

Във вестник „Старозагорски новини”, бр. 229 от 26.11.2015 г. е публикувана статия относно находката от журналиста Х.Д., придружена със снимков материал.

При така установената фактическа обстановка е видно, че никоя от страните не твърди ищцата да е представяла информация на журналиста Х.Х. за откритата находка, а единствено тя е разпоредила изпращането на него на 4 броя снимки от подчинения й служител К.Н., преди изпълнителният директор на ответното дружество да е подписал официалното прессъобщение. Безспорно в конкретния случай журналиста Х.Х. е получил информацията за археологическата находка директно от археолозите, преди тя да стане известна на ищцата.

Във втората публикация на г-н Х.Х., придружена със снимки в който материал се дават подробности за откритите археологически находи авторът отново се позовава на информация и  изявление на проф. Б.Б. от Великотърновския университет – ръководител на спасителната археологическа експедиция и доц. Д-р М.Т. от НАИМ при БАН. Материалът в електронното издание на „Монитор“ не е официалното прессъобщение на дружеството, нито пък съдържа подробности на официалното прессъобщение, което не е изпращано на посочения журналист. Безспорно „новината“ за археологическата находка се съдържа в текста на двете електронни публикации, а не в снимката, публикувана към втория материал в електронното издание.  Снимката е само допълнение към текста, но самата снимка не носи „новина" без текста, към който е поставена - ако беше публикувана само снимката, читателите въобще не биха разбрали за какво става въпрос.  Поради това на ищцата не може да бъде вменено, че е изпратила  „новината за археологическата находка" по-рано на журналиста Х.Х., отколкото на другите информационни агенции и по този начин ги поставила в неравностойно положение, както се твърди в заповедта за наказание. Не е спорно обстоятелството,  че по настояване на посочения журналист ищцата е помолила св.Николов да му изпрати снимките около 1 час по-рано, отколкото на другите медии, но както свидетелката П.Н. твърди, всяко печатно издание има график за предпечатна подготовка и отпечатване, който е различен от графика на другите издания и поради това журналистите, работещи за съответното издание трябва да съобразят изпращането на материалите с часа, в който приключва предпечатната подготовка. В случая предварителното изпращане на снимките очевидно е било „закъсняло" за графика на в."Монитор", тъй като към материала на автора в печатното издание на в."Монитор" от 25.11.2015г. няма снимка.

На следващо място следва да се посочи, че по делото  не са представени вътрешни правила, които да уреждат изрично реда за изпращане на снимкови материали на медиите, нито пък е установено изпълнителния директор да е дал устно разпореждане снимките да бъдат изпратени едновременно на всички медии, както се твърди в заповедта за налагане на наказание. Не се спори, че всяко прессъобщение от името на ответното дружество трябва да бъде одобрено от ръководителя, тъй като то изхожда от дружеството, което се представлява от ръководителя си и по същество е изявление на последния, но не така стоят нещата при снимковия материал, тъй като снимката е фотографско изображение на обект от действителността. В конкретния случай снимката, публикувана към втория материал на журналиста Х. в ел.издание на вестника от 25.11.201бг., сама по себе си не носи информацията, съдържаща се в текстовия материал, поради което твърдението на ответника, че  предварителното изпращане на снимки на посочения журналист представлява разпространяване на информация под формата на снимка е необосновано. Смисълът на думата „новина" е ново съобщение, като в случая новината за археологическите находки е била съобщена от журналиста Х. още с първата публикация на 24.11.2015г. в електронното издание на вестника, върху  която публикация доверителката ми  не е имала никаква възможност да влияе и към която публикация не е налична снимка - т.е. „новината" като такава е съобщена и без снимка. В този смисъл, предварително изпратените на журналиста Х. снимки не са имали никакво значение за изпреварващото съобщаване на новината от него още с първата публикация в ел.издание /без снимков материал/ и не са довели  до поставянето на медиите в неравностойно положение. Практически е невъзможно едновременното публикуване във всички медии на дадена новина - определена информация е „новина" само при първото й съобщаване, а всяко следващо съобщаване е повторение на „новина", но не и „новина". Поради това е необосновано „недоволството" на кореспондента на БТА г-жа Л., изразено в писмото й до изп.директор, от изпреварващата публикация на колегата й Х. в ел.издание на в."Монитор". При съвременните условия на масова комуникация звучи непрофесионално журналистът да разчита само на официални прессъобщения или пък да има очаквания някой да го информира приоритетно за открития и новини - конкуренцията между медиите за „новини" е ожесточена. В тази връзка са напълно неотносими двата договора между ответното дружество и БТА, които имат конкретен предмет -за платен електронен пресклипинг и реклама, които договори обаче не дават основание на БТА да претендира за специално отношение и информационна грижа към агенцията.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че извършеното от ищцата по никакъв начин не може да се квалифицира като нарушаване на задължението й да ръководи трудовия процес, свързан с медийното отразяване на дейността на дружество, както и имиджовото популяризиране и рекламиране на дружеството.

В оспорената заповед е посочено, че с разпореждането си към подчинения да изпрати 4 снимки на журналиста Х.Х., ищцата е извършила дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3, предл. 1 КТ – неизпълнение на възложената работа, чл. 187, т. 7 КТ – неизпълнение на законните разпореждания на работодателя, чл. 187, т. 8 КТ – уронване на доброто име на работодателя, чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в други нормативни актове и определени при възникване на трудовото правоотношение. Посочено е също, че са нарушени конкретно посочени в длъжностната характеристика на ищцата за ръководител на отдел „Секретариат и комуникации” задължения за длъжността.

В оспорената заповед е обосновано единствено, че с разпореждането си за изпращане на 4-те снимки само на журналиста Х.Х., ищцата е поставила другите медии в неравностойно поведение, с което е уронила доброто име на работодателя. В тази връзка по делото е представено писмо вх. № 11110/27.11.2015 г. на ответното дружество,  с което кореспондентът на БТА-Стара Загора Р.Л. е уведомила изпълнителния директор на ответното дружество за възникнал „сериозен проблем” на 25.11.2015 г., касаещ публикуването на новината за находката в няколко сайта на 24.11.2015 г. и в няколко вестника на 25.11.2015 г., като било „абсурдно е БТА да разпространява новина, която вече била публикувана”. От тук идва и обективният елемент досежно посоченото в оспорената заповед уронване на доброто име на ответното дружество. В тази връзка няма как да се подмине обстоятелството, че първата публикувана от журналиста Х.Х. статия в електронното издание на Агенция „Монитор” на 24.11.2015 г. в 14,32 часа със заглавие „Откриха уникален олтар на траките в рудник”, е без приложен снимков материал. От самата статия е видно, че източник на информацията не е ищцата Д.К.-Д., а ръководителят на експедицията проф. Б.Б. от ВТУ (използван е изразът „съобщи”) и доц. д-р М.Т. от НАИМ при БАН (използван е изразът „уточни”), т.е. журналистът Х.Х. се е снабдил с информацията от посочените лица и е публикувал статията без снимки и без дадена от ищцата информация.

Проблемът за кореспондента на БТА възниква от предварителната публикация на новината от другите медии, за което свидетелства посоченото от нея „абсурдно е БТА да разпространява новина, която вече била публикувана”. Разпространението на новината обаче не е сторено от ищцата Д.К.-Д., а както се посочи по-горе от ръководителя на експедицията и неговия екип. В допълнение следва да се посочи обяснението на служителя А.В. – експерт ВО – електронни комуникации, че в ерата на интернет и съвременните комуникации конкуренцията между журналистите е жестока и в конкретния случай журналистът Х.Х. се е оказал по-бърз в набавянето на информацията от ръководителя на експедицията. Конкуренцията между журналистите за по-ранно публикуване на новините е ноторно обстоятелство в рамките на съвременното устройство на медиите като частноправни субекти. Това обстоятелство, разбира се, е известно на всички журналисти, в това число и на кореспондента на БТА Р.Л., както правилно е посочено в обяснението на служителя В.. С оглед на това съдът намира, че възмущението на кореспондента на БТА не касае толкова публикувания на 25.11.2015 г. снимков материал към статиите, отколкото за неуведомяването й за намерената находка. За това обаче няма как да се дири вина у ищцата Д.К.-Д..

Видно е също, че във втората публикуваната от журналиста Х.Х. статия за археологическата находка в 14,19 часа на 25.11.2015 г. в електронното издание на Агенция „Монитор”, вече придружена със снимков материал, като отново се цитират като източници на информацията ръководителят на експедицията проф. Б.Б. от ВТУ и доц. д-р М.Т. от НАИМ при БАН.

Действително ищцата Д.К.-Д. е разпоредила предварително изпращане на 4 снимки на журналиста Х.Х. за включването им в хартиеното издание на вестник „Старозагорски новини” за следващия ден, с оглед предаване на материалите до 14 часа на предходния ден, но журналистът се е възползвал от снимковия материал и почти веднага е публикувал втората статия на 25.11.2015 г. в 14,19 часа, т.е. малко след получаване на снимките, в електронното издание на Агенция „Монитор”. Това се е случило преди одобряване и подписване от изпълнителния директор на ответното дружество на официалното прессъобщение за находката. Но публикацията на самата новина вече и била факт от предходния ден – 24.11.2015 г., което няма как да се вмени във вина на ищцата. Действително, ищцата е могла да предположи, че журналистът Х.Х. би могъл да се възползва от получения снимков материал за публикация в електронна медия, както е сторено в случая от него. Затова и спорът касае дали предоставеният и публикуван снимков материал към втората статия нарушава равнопоставеността на другите медии. Съдът счита, че снимковият материал също представлява източник на информация, като един от видовете информационни източници. В случая снимките са допълващи вече известната за журналиста Х.Х. информация за археологическата находка. Същите обаче като източник на информация нарушават равнопоставеността на медиите, който принцип е водещ при разпространението на информация до медиите от ответното дружество (в този смисъл са показанията на св. П.Н., но това е и логичен принцип). Този принцип не е възведен като задължение в длъжностната характеристика на ищцата, а следва принципно от характера на нейната работа.

С това си деяние ищцата Д.К.-Д. единствено би могла да урони доброто име на работодателя (чл. 187, т. 8 КТ), но не и другите възведени с оспорената заповед нарушения на трудовата дисциплина – по чл. 187, т. 3, предл. 1 КТ – неизпълнение на възложената работа, чл. 187, т. 7 КТ – неизпълнение на законните разпореждания на работодателя (няма данни да има подобно разпореждане на работодателя, бито то устно или писмено), чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в други нормативни актове и определени при възникване на трудовото правоотношение.

Извършеното от ищцата разпореждане към подчинения й служител за предоставянето на снимките на журналиста Х.Х., поставя другите медии в неравностойно положение и е годно да урони доброто име на ответното дружество. Деянието е извършено виновно от ищцата, доколкото тя е могла да предположи, че журналистът Х.Х. ще публикува в електронните издания предадения му снимков материал, преди останалите медии.

Затова съдът намира, че ищцата е нарушила задължението си по чл. 126, т. 13 КТ, следващо от характера на нейната работа, като е изпратила снимките предварително само на журналиста Х.Х.. Същото представлява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като уронва доброто име на работодателя пред медиите (чл. 187, т. 8 КТ).

При преценка на законосъобразността на обжалваното наказание съдът следва да вземе предвид и обстоятелството дали при налагане на наказанието ответникът е съобразил нормата на чл. 189, ал. 1 КТ за отчитане на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищцата.

В случая единственото оплакване до работодателя е това от кореспондента на БТА Р.Л., което обаче е насочено преди всичко към изпреварването от другите медии досежно самата новина, а не толкова до снимковия материал. В тази връзка тежестта на самото нарушение не е годно да урони доброто име на работодателя до степен, разваляща добрите търговски отношения на ответното дружество с медиите.

Освен това, по делото са представени множество писмени доказателства (карти за индивидуална оценка на ищцата), от които е видно, че ищцата е работила без забележки като служител на ответното дружество, получавала е само високи оценки за работата си, няма наложени и незаличени дисциплинарни наказания. Следва да се отчете причината, поради която ищцата е предоставила снимките на журналиста Х.Х. – приключване на редакцията на печатното издание до 14 часа на 25.11.2015 г., формата на вината – не е налице пряк умисъл към увреждане на доброто име на работодателя.

В тази връзка следва да се посочи, че служебно известно е на настоящия въззивен съд, че наложените на ищцата дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение” в края на 2015 г. са отменени с влезли в сила решения по гр.д. № 23/2016 г. на РС-Раднево (потвърдено с решение по в.гр.д. № 1246/2016 г. на ОС-Стара Загора) и по гр.д. № 795/2015 г. на РС-Раднево (потвърдено с решение по в.гр.д. № 1157/2016 г. на ОС-Стара Загора). Тези обстоятелства неминуемо отразяват отношението на работодателя към ищцата като работник, за което свидетелства и представената карта за индивидуална оценка за ІV-то тримесечие на 2015 г., която е тенденциозно съставена, тъй като отразява негативни оценки за ищцата за цялото тримесечие на 2015 г., не е подписано от представителя на едната синдикална организация и не е подкрепено от никакви доказателства.

В разпоредбата на чл. 188 от КТ са посочени в низходящ ред според тежестта им - трите вида дисциплинарни наказания, които работодателят може да налага. С оглед на посочените по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че в нарушение на разпоредбата на чл. 189 КТ работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, което с оглед тежестта на нарушението, поведението на ищцата, формата на вина, високата оценка на изпълнение на работата за целия период на работа в ответното дружество е несъответно на нарушението. Ето защо следва да се приеме, че наложеното на ищцата най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени оспорената заповед, с която същото е наложено.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, въззивният съд намира следно: Основателността на този иска е обусловена от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се уважи и искът за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „експерт – вътрешна информация и комуникации” в отдел „Секретариат и комуникации”, от която е била уволнена.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:

Този иск също е обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи да е основателен.

По делото е установено, че ищцата в периода от 6 месеца след уволнението, а именно от 26.04.2016 г. до 26.10.2016 г., е полагала труд при друг работодател само в периода от 27.06.2016 г. до 30.06.2016 г. при работодателя ЕТ „Т.С.” (виж трудов договор № 10/24.06.2016 г. на л.363, заповед № 6/30.06.2016 г. за прекратяване на трудовия договор на л. 364 и фиш за работна заплата на л. 365). Това се установява и от извършената от съда констатация на трудовата книжка на ищцата, която е приета по делото като писмено доказателство. С оглед на това следва да се преиеме, че ищцата е работила по трудов договор за 3 работни дни и е получила БТВ в размер на 57,27 лв.

Съгласно правилото на чл. 228 КТ за изчисляване на размера на обезщетението ще следва да се вземе за база полученото от ищцата БТВ за месец 12.2015 г., в който има отработени 18 работни дни и 3 дни в отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване. През 2016 г. ищцата няма отработени дни (в този смисъл заключението на СИЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно).

Според СИЕ полученото от ищцата БТВ за месец 12.2015 г. е в размер на 2153,50 лв., което включва основна месечно трудово възнаграждение от 1825 лв. и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време от 328,50 лв.

С оглед сключения и прекратен трудов договор в рамките на 6-месечния период следва да се посочи следното: съгласно утвърдената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, обективирана в решение № 169 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1699/2009 г., ІV г.о., е посочено, че ако в шестмесечния срок незаконно уволненият работник е започнал работа при друг работодател по срочен трудов договор, първоначалният работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена - и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ. В тази хипотеза, причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и причинената вреда от оставането без работа не е прекъсната.

В случая видно от представения трудов договор същият е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ като срочен трудов договор до завършване на определена работа в срок до 30.06.2016 г., когато е и прекратен с посочената вече заповед. Поради това ответното дружество дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода преди и след времетраенето на този срочен трудов договор, а по време на неговото изпълнение на обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, ако е по-ниско платена работата.

Съгласно допълнителното заключение на СИЕ за периода от 26.04.2016 г. до 26.10.2016 г., като се отчете вземаното от ищцата по-ниско възнаграждение при работодателя ЕТ „Т.С.”, обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е в общ брутен размер на 12 863,73 лв., в какъвто размер е дължимото от ответното дружество на ищцата обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Тъй като искът е предявен в този размер и за този период, ще следва да се уважи изцяло.

Правилно са изчислени и дължимите разноски и дължимата държавна такса от Радневския районен съд.

          Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва да се присъдят на въззиваемата направените разноски пред въззивната инстанция, което са в размер на 1336 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.  Пълномощникът на въззивника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въззивният съд намира това възражение за неоснователно, тъй като същото е определено съобразно правилата на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е взето предвид обстоятелството, че се касае за няколко обективно съединени иска в настоящото производство.

 

 Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 10.11.2016 г., постановено по гр.дело № 322/2016 г. по описа на Радневския районен съд.

 

ОСЪЖДА  Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 833017552, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13 да заплати на Д.И.К.-Д. ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 1336 лв. /хиляда триста тридесет и шест лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                      ЧЛЕНОВЕ: