Р Е Ш Е Н И Е

 

63                                                   01.03.2017 г.                                гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,               І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи февруари                                             две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                       

                                                                          НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1483 по описа за 2016 година.

        

Производството е образувано по въззивна жалба на ПГ по строителство - гр. Казанлък, представлявана от директора – Б.А., чрез адв. М.Ш. против решение № 546 от 21.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1102/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се признава уволнението на Ц.И.П. от Професионална гимназия по строителство-гр.Казанлък със Заповед №РД12-211/18.05.2016 г. на Министъра на образованието и науката за незаконно и се отменя, като се възстановява на заеманата преди уволнението работа- „директор" на Професионална гимназия по строителство - гр.Казанлък. Осъжда се Професионална гимназия по строителство - гр.Казанлък да заплати на Ц.И.П. на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото съдебни разноски в размер на 500 лв., както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Казанлък 60 лв. държавна такса.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на съществени процесуални правила. Счита, че водения съдебен процес бил опорочен, а постановеното решение – недопустимо, поради което моли на основание чл.270, ал.3 от ГПК да бъде обезсилено. Евентуално моли да се отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да се произнесе съдът по същество, като отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира за разноски.

 

Въззиваемият Ц.И.П., чрез пълномощника си адв. М.Д., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението било правилно и законосъобразно, а сочените от въззивника оплаквания в жалбата – неоснователни и не почиващи на закона. Излага подробни съображения и счита, че липсите в документацията по издаване на оспорената заповед правили уволнението незаконосъобразно. Моли съдът да потвърди решението на районния съд и да му присъди направените разноски пред настоящата инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявени са искове за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

 

Ищецът твърди, че на 26.05.2016 г. му била връчена в РИО-Стара Загора заповед №РД12-211/ 18.05.2016 г. на Министъра на МОН за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Това най-общо означавало липса на професионални качества, т.е. на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа. Намира за несъстоятелни и незаконосъобразни мотивите на оспорената заповед, тъй като не били посочени кои качества и умения конкретно липсват за изпълнение на възложената му работа. Министърът на образованието и науката сочел непознаване на нормативен акт, действащ в системата на Народната просвета /държавно образователно изискване/ във връзка с воденето на задължителна документация съгласно Наредба №4 от 16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета. Твърди, че били неверни твърденията за неефективно управление на персонала, за липса на системен контрол на учителите при отразяване на отсъствията на учениците. Счита, че непознаването на нормативен документ не било качество по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Относно оплакването за допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ твърди, че било голословно, тъй като същите били изплатени за учебната 2014/2015 г. на работещите по трудово правоотношение. Сочи за неоснователни посочените в т.3 от издадения административен акт мотиви във връзка с констатации на експерти от РИО Стара Загора, установени с протокол № 396/02.12.2015 г. и във връзка с назначения служител Боян Петров на длъжност "младши учител по общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - физическо възпитание и спорт", без необходимото образование. Твърди, че посоченото в заповедта основание за прекратяване на ТПО чл.328, ал.1, т.5 от КТ изисквало да бъде обсъден въпросът, дали не са налице предпоставките за ползването на закрилата по чл.333 от КТ. Не било взето становището на РЗИ гр.Стара Загора преди уволнението. Притежавал решение на ТЕЛК №2288/20.10.2015 г. за 88 % трайна неработоспособност във връзка със заболяването му- захарен диабет, което било включено в списъка на заболяванията, които се ползвали от защита при уволнения съгласно чл.333 от КТ и Наредба №5 /20.02.1987 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението му със Заповед №РД 12-211/18.05.2016 г. на Министъра на МОН, да постанови възстановяването на работа на заеманата до уволнението длъжност "директор".

Ответникът оспорва основателността на исковете. Счита Заповед №РД12-211/18.05.2016 г. на Министъра на образованието и науката /МОН/ за законосъобразна. Заповедта за уволнение съдържала необходимите реквизити:  дата на издаването, основания за издаването, правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и изложени подробни мотиви обосноваващи липсата на качества на служителя за ефективно изпълнение на поверената му работа, посочване на датата на прекратяване на трудовия договор, както и заплащане на дължими обезщетения, подпис на издаващия заповедта и на получилия. Заповедта съдържала подробно изложение на мотивите с конкретно посочени случаи, които показвали липсата на знания и умения от страна ищеца като на директор да изпълнява служебните си задължения, така че да се добият нормални и добри резултати в учебния процес. Излага подробни съображения и моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. 

 

            Не се спори, че с трудов договор №РД 12-378/27.08.2012 г. и  допълнително споразумение №ЧР2-117/07.11.2014 г. ищецът Ц.И.П. е бил назначен на длъжността „директор" в ПГ по строителство гр.Казанлък на основание чл.68, ал.1, т.4 от КТ, за времето до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Със заповед №РД 12-211/18.05.2016 г. на Министъра на ОН трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Ищецът признава, че процесната заповед му е връчена на 26.05.2016 г. Като мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е посочено в заповедта, че като директор той не притежава професионални качества: качество за ефективното управление на педагогическия персонал във връзка с правилното водене на училищната документация, умения и компетентност-познаване и прилагане на Наредба №4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета, познаване и прилагане на Наредба №1/04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета в частта относно процедурата за определяне и изплащане на ДТВ за постигнати резултати от труда на педагогическия персонал; познаване на Инструкция №2/29.07.1994 г. в частта относно назначаване на учители. В заповедта е посочено, че при извършени проверки в периода 24.11.2015 г.-16.12.2015 г. от експерти от РИО-Стара Загора на задължителната документация е установено, че ищецът не е осъществил контрол при отразяването на отсъствията на учениците от учебните часове в дневниците на класовете, личните картони на учениците-вечерна форма на обучение и е допуснал в дневника, в който се вписва информация за учебно възпитателния процес в една паралелка за една учебна година да липсва информация в реквизит „сведение за отсъствията на учениците-пренесени и за седмицата“ и в личните картони на учениците, които съдържат информация за резултатите от обучението на учениците от 9 клас до 12 клас да не са попълнени съответните реквизити, разпоредил да се начисли и изплати значително по-малка сума за допълнително трудово възнаграждение на педагогическия персонал, без да има приети с  решение на ПС в училището показатели и критерии за оценяване, сключил трудов договор с лицето Б.С. на длъжността „младши учител по общообразователен учебен предмет в гимназиален етап- физическо възпитание и спорт", което не притежава диплома за висше образование. Сочи се още, че липсата на професионални качества на ищеца да изпълнява ефективно работата си като директор на държавното училище отразява трайно състояние. В заповедта са описани резултати от проверките на РИО —Стара Загора, отразени в констативни протоколи №383/25.11.2015 г. и №396/02.12.2015г.

От длъжностна характеристика за длъжността „директор" на Професионална гимназия по строителство /л.492- л.497 от делото на районния съд/, утвърдена от министъра на образованието, младежта и науката на 26.02.2010 г., връчена на ищеца на 27.08.2012 г. е видно, че целта на длъжността е планиране, организация, ръководство за осъществяване на държавната политика в областта на образованието, учебно-възпитателния процес и цялостната административно -управленска и финансова дейност в училището, като в раздел III са посочени основните задължения на директора, които са свързани с организацията, контрола и управление на цялостната дейност на училището, представителството му пред органи и организации, контрол върху учебно-възпитателния процес, подписване на документите, свързани с областите на неговата дейност, съставяне и съгласуване в РИО сведение за организацията на дейността на училището, изготвяне на длъжностно разписание и поименно щатно разписание, разработване на проекта за бюджет, сключване, изменение и прекратяване на трудови договори с персонала, изготвяне на длъжностни характеристики, утвърждаване на документи, приети от педагогическия съвет, разпределяне на преподавателската работа между учителите, разпределяне на учениците по паралелки, извършване на задължителна преподавателска работа, съдействие на компетентните органи за установяване на нарушения по ЗНП и при извършване на проверки в училището, осигуряване на безопасни условия за обучение, възпитание и труд, награждаване и наказване на учениците и персонала, организация на приемането, обучението и възпитанието на учениците, създаване на условия за стимулиране на творческите изяви на ученици и учители, и за повишаване квалификацията на учителите, съдействие на настоятелството към училището, преговори за сключване на КТД. В длъжностната характеристика подробно са разписани и отговорностите за длъжността, свързани с организацията на работата, управлението на персонала и ресурсите. За необходими за длъжността специални умения и компетентности в раздел IX, т.2 на заповедта са посочени: познаване и ползване на законовите и подзаконови нормативни актове в областта на системата на народната просвета, способност за планиране, организиране и контролиране на дейностите, свързани с изпълнение на преките задължения, способност за работа в екип, способност за анализ на конкретната ситуация и вземане на решения, комуникативни способности и умения за решаване на нестандартни проблеми и ситуации, познаване и спазване на Етичния кодекс на работещите с деца, изпълнение на допълнителни дейности, възложени от министъра на образованието, младежта и науката и началника на РИО.

 

По делото са представени заверени копия на Констативен протокол №383/25.11.2015 г. и Констативен протокол №396/02.12.2015 г. на РИО-Стара Загора, в които подробно са описани проверките, извършени в ответната гимназия в периода в периода 24.11.2015г. - 16.12.2015 г. и резултатите, констатираните нарушения на дейността на директора на ПГС-гр. Казанлък, копие на доклад изх.№2182/29.12.2015 г. на началника на РИО-Ст.Загора до МОН, констативен протокол №407/04.12.2015 г., план за контролна дейност на директора на ПГС-гр.Казанлък за учебната 2015/2016 г. Представени са и заповед №1051/18.11.2015 г. на Началника на РИО-Стара Загора за определяне на комисия в състав: С.Б.- началник отдел „АПФСИО" и Д.П.-старши експерт по професионално образование и двамата в РИО-Стара Загора за извършване на проверка в ПГС-гр. Казанлък на основание чл.8, ал.1, т.22 от ПУДРИО във връзка с постъпили 2 бр.  жалби вх.№6673/16.11.2015 г. ивх.№6737/18.11.2015 г., както и копие на жалба вх.№18.11.2015 г. /л.436/ от учители в ПГ по строителство-гр.Казанлък с оплаквания относно дискриминационно освобождаване от длъжност на база на членство в синдикат. Представен е доклад №80-29/12.01.2016 г. на зам.министъра на образованието и науката относно искане на писмени обяснения от директора на ПГ по строителство-гр.Казанлък, писмо изх.№0602-32/14.01.2016 г. до ищеца, доклад изх.№28/20.01.2016 от ищеца до МОН и Доклад от директор дирекция „Организация, контрол и инспектиране" №80894-648/27.01.2016 г. С писмо изх.№0602-86/29.01.2016 г.  на МОН, от ищеца е поискано да представи в срок до три дни с оглед защита по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.2 от Наредба №5/20.02.1987 г. на МЗБ на медицински документи /епикризи, мед. протокол и, удостоверения и др./ от лечебно-профилактично заведение или от диспансерен отчет за установено заболяване, сред посочените 6 вида в писмото. С писмо изх.№77/11.02.2016 г. до МОН, ищецът е посочил, че боледува от инсулинозависим захарен диабет, и прилага експертно решение /л.951 от делото на районния съд/. Видно от експертно решение на ТЕЛК №2268/20.10.2015 г. /л.952 от делото на РС/ на ищеца е поставена диагноза: инсулинозависим захарен диабет и му е определена 88 % трайно намалена работоспособност. С искане изх.№18-108/18.02.2016 г. от МОН до Директора на РЗИ-Стара Загора е поискано експертно медицинско мнение относно предстоящо дисциплинарно уволнение на Ц.И.П., назначен на длъжността „директор" на ПГ по строителство-гр.Казанлък. С писмо от 24.03.2016г. на РЗИ Стара Загора,  вх.№18-108/25.03.2016 г. при МОН, Директорът на РЗИ-Стара Загора е изпратил ЕР №0604/18.03.2016 г. на ТЕЛК гр.Стара Загора във връзка с писмо изх.№18-108/18.02.2016 г. В приложеното Експертно решение на ТЕЛК №0604/08.03.16 г., във връзка искане от МОН и РЗИ-Стара Загора за експертно мнение на ТЕЛК се сочи, че „Захарният диабет е в списъка на заболяванията, при които лицата ползват защита при уволнение съгласно чл.333 от КТ и Наредба №5/20.02.1987 г. и в конкретният случай с описаната степен на изразеност на заболяването лицето е в състояние да се адаптира при конкретните условия на труд в рамките на професията си, без посочените неподходящи такива в решението.

Видно от представеното искане №03-163/04.04.2016 г. от Министъра на ОН адресирано до Директора на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Стара Загора, поискано е предварително съгласие - разрешение за прекратяване на трудовия договор на ищеца, заемащ длъжността директор на ПГС гр.Казанлък на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Към представените от МОН документи липсва доказателство за дадено преди прекратяването на трудовия договор на ищеца съгласие от Инспекцията по труда-гр.Стара Загора.

По делото са представени множество документи от МОН и РИО-гр.Стара Загора. Представено е и писмо рег.№ 10-09-05-751 § 1 /28.07.2016 г. на Дирекция „БТ"-гр.Казанлък, от което е видно, че в Д"БТ" гр.Казанлък към 15.09.2015 г. са били регистрирани 29 учители общообразователни предмети по 9 бр. посочени специалности в т.ч. физическо възпитание и спорт-1бр.

 

По предявеният иск за отмяна на уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът намира за установено следното: Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Правното основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ е безвиновно основание. Елементите на фактическия състав на това основание са липса на качества на работника или служителя, необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние. Затова в заповедта за уволнение работодателят трябва да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно, като без значение са конкретните причини за това- недостатъчно образование или опит, недостатъчни природни дадености или др. Следователно заповедта за уволнение на това основание задължително трябва да бъде мотивирана от работодателя. Мотивирането може да бъде, чрез посочване на всяко липсващо на работника или служителя качество изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко, като за тях може да се съди единствено по поведението на работника- неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е без значение дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Без правно значение е обстоятелството дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях. Преценката за липсата на качества на работника или служителя се прави с оглед изискванията на определената трудова функция, възложена му по конкретното трудово правоотношение. В настоящият случай процесната заповед №РД12-211/18.05.2016 г. на МОН за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е мотивирана, тъй като са изброени ясно и точно необходимите качества, които ищецът не притежава: ефективно управление на персонала в училището, умение и компетентност /познаване и нормативни актове в областта на просветата/, както и че липсата на тези качества у ищеца води до невъзможност професионално и ефективно да изпълнява служебните си задължения.

Тъй като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, то в тази хипотеза намира приложение предварителната закрила при уволнение, установена от разпоредбата на чл.333 от КТ. Съгласно чл.344, ал.2 от КТ липсата на предварително разрешение води до признаване на уволнението за незаконно и отмяна само на това основание, без съдът да разглежда трудовия спор по същество. Безспорно е, че ищецът страда от заболяване „инсулинозависим захарен диабет", което е сред болестите, посочени в Наредба №5/1987 г. /чл.1, ал.1, т.6/. В разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ е предвидена предварителна закрила при уволнение за работниците и служителите, които страдат от определени болести, изброени в Наредба №5/87 г. на Министъра на здравеопазването. В тази закрила се включва и предвиденото в наредбата задължение на работодателя предварително да събере информация от работниците или служителите, които смята да уволни на определените основания, в т.ч. и поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, дали страдат от съответните болести. От събраните по делото доказателства се установи, че работодателят е предприел действия по изпълнение на задълженията по наредбата-събрал е доказателства от ищеца за заболяването му „инсулинозависим захарен диабет" и е поискал е мнението на РЗИ -гр.Стара Загора, която е предоставила на МОН решение на ТЕЛК. Предвид заболяването и основанието, на което е уволнен, ищецът попада в категорията работници, спрямо които намира приложение предвидената по чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ  предварителна закрила при уволнение. По делото има данни, че МОН е направил искане до Инспекцията по труда- гр.Стара Загора за даване на съгласие/ разрешение за уволнението на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, но не са представени писмени доказателства, както че искането е достигнало до инспекцията по труда, така и, че разрешение за уволнението на ищеца е дадено от нея /ИТ/ до момента, в който заповедта за уволнение е издадена и връчена на ищеца- чл.333, ал.7 от КТ. Предвид това, съдът приема, че въпреки указаната доказателствена тежест, ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че преди уволнението на ищеца процедурата по чл.333 от КТ е спазена, тъй като нормата е императивна, а неизпълнението на която и да е от двете кумулативни предпоставки - мнение на ТЕЛК и предварително разрешение на инспекцията по труда -  обуславя незаконосъобразността на уволнението, само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество- арг.чл.344, ал.3 от КТ.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът незаконосъобразно отхвърлил исканията за конституиране на МОН като необходим другар и за привличането му като трето лице помагач на страната на ответника.

Съгласно ТР №1 от 30.03.2012г., постановено по тълк. д.№ 1/2010г. на ОСГК на ВКС, надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Определението, с което съдът е отказал конституиране на втори ответник и привличане на трето лице помагач на едната от страните в производството подлежи на обжалване пред по – горна инстанция, която е компетентна да се произнесе по неговата законосъобразност и правилност. В тази връзка по жалба на ответника е образувано ч.гр.д.№ 1313/2016г. по описа на Старозагорския окръжен съд, по което съдът се е произнесъл вече по това оплакване на ответника и го е намерил за неоснователно.

Неоснователно е и оплакването, че съдът не положил необходимите усилия за събиране на всички доказателства, необходими за установяване спазването на процедурата по чл.333, ал.1 т.3 от КТ. От данните по делото на районния съд е видно, че съдът неколкократно е отлагал делото и е изисквал по реда на чл.192 ГПК писмени доказателства от МОН и РИТ- Стара Загора по искане на ответника. В последното съдебно заседание, след представяне на исканите писмени документи по реда на чл.192 ГПК и приемането им като доказателства по делото,  страните не са имали други искания за събиране на други доказателства, поради което съдът е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна, дал е ход на устните състезания и е обявил че ще се произнесе с решение.  Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение от районния съд, тъй като съдът е положил достатъчно усилия да събере всички поискани от страните доказателства. Производството между работника и работодателя не е опорочено, поради неучастието на МОН в него. Не са налице предпоставки за обезсилване на обжалваното решение на основание чл.270, ал.3 от ГПК.

Приемането на представения пред въззивната инстанция документ като доказателство по делото е отказано от състава на съда в съдебно заседание като недопустимо. Това е така, защото представянето на писмено доказателство пред въззивната инстанция, което е могло да бъде представено пред районния съд, при полагане на нужната грижа от страна на ответника е недопустимо, тъй като възможността за това е преклудирана. /чл.266 ГПК./

  

Предвид гореизложеното съдът намира, че уволнението на ищеца със Заповед №РД12-211/18.05.2016 г. на Министъра на ОН е незаконно и като такова следва да бъде отменено.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, съдът намира за установено следното: Признаването на уволнението за незаконно и отмяната му обуславят уважаване на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Ето защо искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ е основателен. Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "директор" на ПГ по строителство гр.Казанлък.

 

            Предвид изложените съображения, съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна. Решението на Казанлъшкия районен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

           

            В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 375 лв.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 546 от 21.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1102/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.       

ОСЪЖДА Професионална гимназия по строителство - гр.Казанлък, Булстат 000806803 с адрес на управление гр.Казанлък, ул."Райко Даскалов" №24 да заплати на Ц.И.П., с ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 375 /триста седемдесет и пет лв./, представляващи направените по делото за въззивната  инстанция разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: