Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 69                                07.03.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 08 февруари                                         две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1485  по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от мл. прокурор Л.Т., против решение № 545 от 21.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1282/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда Прокуратура на Република България, гр.София. бул."Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор да заплати  на Д.Д.Т. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Д.Д.Т. от незаконно обвинение по ДП № 99-РП/2015г. по описа на  Военно – окръжна прокуратура гр. Пловдив в извършване на престъпление по чл. 309, ал.1, алт. 1, предл. 1, вр.чл.26, ал. 1 от НК, което производството с прокурорско постановление от 23.02.2016г. е прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване 23.06.2016г. до окончателното изплащане като е отхвърлен иска до предявения му размер. С решението е осъдена Прокуратура на Република България, да заплати  на Д.Д.Т. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца – заплатено адвокатско възнаграждение за защита от незаконно обвинение по ДП № 99-РП/2015г. по описа на  Военно – окръжна прокуратура гр. Пловдив в извършване на престъпление по чл. 309, ал.1, алт. 1, предл. 1, вр.чл.26, ал. 1 от НК, което производството с прокурорско постановление от 23.02.2016г. е прекратено. Присъдени са и разноски по делото.

Въззивникът Прокуратурата на Република България счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Намира, че неправилно Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди  в размер на 500 лв., съответстващо на платеното  възнаграждение за адвокатска защита от страна на ищеца, както и че е направена неправилна преценка относно присъденото обезщетение за имуществени вреди, предвид хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ. Излага подробни съображения  и цитира съдебна практика. Намира, че дори и да се приеме, макар и при липса на доказване в тази насока, че Т. е преживял болки и страдания, обичайни за случая, следва да се приложи разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ и прокуратурата да бъде освободена от отговорност, тъй като се е установило, че единствено ищецът със своите действия е станал причина за сочените в исковата молба увреждания. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение изцяло и постанови ново, с което да отхвърли иска, като приеме претенциите за недоказани по основание и размер  и да освободи Прокуратурата на РБ от отговорност.

Въззиваемият Д.Д.Т. чрез пълномощника си адв.М. моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно, изцяло съобразено със съдебната практика. Намира, че определеното му обезщетение е справедливо и отговаря на практиката на съдилищата. Моли да му бъдат присъдени и направените разноски в настоящото производство.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Д.Д.Т. твърди в исковата си молба, че от дълги години бил на служба в Българската армия и добре познавал функционалните си задължения. Изпълнявал длъжността - "командир на инженерно отделение" на комендантски взвод в щабната рота на в.ф. 48430 - Стара Загора. Твърди, че срещу него е започнало наказателно преследване след като по ДП 99 - РП/2010год. по описа на  ВОП - Пловдив бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 309, ал.1, алт.1, предл.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Твърди, че постановлението за  привличане на  обвиняем му било връчено на 28.01.2016г. Впоследсвие с постановление от 23.02.2016г. Военно-окръжна прокуратура – Пловдив прекратила наказателното производство срещу него. Твърди, че  през периода на водене на наказателното производство срещу него претърпял неимуществени вреди. Според ищеца необходима и достатъчна за репариране на причинените му неимуществени вреди е сумата от 2000 лв. Твърди, че вследствие на водения спрямо него наказателен процес и в пряка причинно-следствен връзка с него е претърпял и имуществени вреди за заплатено до приключване на досъдебното производство адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съобразено с чл.13 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди Прокуратура на Република България да заплати на ответника Т.  обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.01.2016 г. до 23.02.2016г. за претърпени от него унижения, притеснения, уронване на престижа и доброто му име, претърпени болки и страдания от стрес, накърняване на честта и достойнството, нарушаване на спокойствието вследствие на незаконно обвинение за извършване на престъпление по ДП 99/2010 на ВОП - Пловдив,   прекратено с влязло в сила Постановление от 23.02.2015г. на ВОП – Пловдив на осн.  чл. 24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК  в размер на 2000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да осъди ответника да му заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, заплатен адвокатски хонорар, с оглед защитата от незаконно обвинение за извършване на престъпление по ДП 99 - РП/2010год. по описа на  ВОП - Пловдив,  прекратено с влязло в сила Постановление 23.02.2015г. на ВОП – Пловдив. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва изцяло по основание съответно и по размер предявените искове. Оспорва и претенцията за законна лихва върху сумите - обезщетения за неимуществени вреди. Не била посочена коректна дата за правилно изчисляване на претендираната лихва. Крайният момент на увреждането била датата, на която наказателното производство било прекратено с влязъл в сила надлежен съдебен или прокурорски акт. Това бил и моментът, от който при уважаване на главния иск, ще се дължало лихва върху обезщетението според т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. В конкретния казус това била датата, на която е стабилизиран прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство. Неоснователно законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се претендирала от 23.02.2016г. – датата, на която ВОП била прекратила наказателното производство. По отношение на ищцовите претенции във връзка с изплащане адвокатско възнаграждение по досъдебното производство, представеният с молбата договор за правна защита и съдействие не представлявал вреда от незаконното обвинение, а разноски в наказателния процес. Счита, че претенцията за изплащане на тези разноски била изцяло неоснователна, тъй като видно от приложените по настоящото дело материали не се доказвало  участието на защитник в досъдебното производство. Оспорва претендирания размер на обезщетението, тъй като увреждането било от най-ниска степен, поради краткия период - по-малко от месец, особено след като се отчете разумната продължителност на воденото досъдебно производство, това че не била взета мярка за процесуална принуда и че производството е приключило в досъдебната фаза.

По делото е установено, че на 28.01.2016 г. с постановление за привличане на обвиняем по ДП №99-РП/2015г. по описа на  Военно – окръжна прокуратура гр. Пловдив ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл. 309, ал.1, алт. 1, предл. 1, вр.чл.26, ал. 1 от НК за това, че в периода от 03.01.2012 г. до 02.11.2012 г. включително  във в.ф. 48 430 - Стара Загора, при условията на продължавана престъпна дейност - чл.26, ал.1 от НК, на 11(единадесет) пъти сам съставил неистински частни документи: 11бр. разписки за наем на жилище от дати:03.01.2012 г.;01.02.2012 г.;01.03.2012г.; 02.04.2012 г.; 02.05.2012 г.; 01.06.2012 г.; 02.07.2012 г.;01.08.2012г.;03.09.2012 г. 01.10.2012 г. 02.11.2012 г. като в графа "получил сумата" в разписките подписите не били положени от наемодателя му ц.л. Р.Р.Р. от гр.Гълъбово, обл.Стара Загора, а били изпълнени от редник Д.Д.Т. (Т.Д.З.) ЕГН ********** и ги употребил, като ги представил пред жилищната комисия и командването на в.ф.48 430 - Стара Загора както следва: 1 бр. разписка от 03.01.2012 г. - I лист, приложена към заявление - декларация - приложение №8 от 03.01.2012 г.; 1 бр. разписка от 01.02.2012 г. - I лист, приложена към заявление - декларация - приложение №8 от 01.02.2012 г.; 1 бр. разписка от 01.03.2012г.. - 1 лист, приложена към заявление - декларация - приложение №8 от 01.03.2012г.; 1 бр. разписка от 02.04.2012г., - 1 лист, приложена към заявление - декларация - приложение №8 от 02.04.2012г.; 1 бр. разписка от 02.05.2012г., - I лист, приложена към заявление - декларация - приложение №8 от 02.05.2012г.; 1 бр. разписка от 01.06.2012г., - I лист, приложена към заявление - декларация - приложение №8 от 01.06.2012г.; 1 бр. разписка от 02.07.2012г., - 1 лист, приложена към заявление - декларация - приложение №8 от 02.07.2012г.; 1 бр. разписка от 01.08.2012г., - I лист, приложена към заявление - декларация - приложение №8 от 01.08.2012г.; 1 бр. разписка от 03.09.2012г., - 1 лист, приложена към заявление - декларация — приложение №8 от 03.09.2012г. и заявление — декларация — приложение №2 от 03.09.2012г. ; 1 бр. разписка от 01.10.2012г., - 1 лист, приложена към заявление - декларация - приложение №8 от01.10.2012г.; 1 бр. разписка от 02.11.2012г., - I лист, приложена към заявление - декларация - приложение №8 от 02.11,2012г., за да докаже, че е изпълнил свое финансово задължение по наемно правоотношение с ц.л. Р.Р.Р. от гр.Гълъбово, обл.Стара Загора. Мярка  за неотклонение не  била взета.

С прокурорско постановление от 23.02.2016г. наказателното  производство срещу ищеца е прекратено на осн. чл.  24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК, поради направения извод, че  обвиняемият  не е осъществил  от обективна и  субективна  страна състава  на чл. 212, ал.1, пр.2 от НК, така и на  престъплението  по чл. 309, респ.   чл. 316 от НК. Страните не спорят, че постановлението е влязло в сила на  23.06.2016г., след като в съдебно заседание е установено, че му е било връчено на  15.06.2016г.

Видно от приложения договор за правна защита и съдействие и пълномощно  от 05.02.2016г. Т. е упълномощил адвокат С.М. да го представлява  по досъдебно производство № 99 РП/2015г. по описа на ВОП, за което в договора е отбелязано, че е заплатил  сума от 500 лв.  Договорът за правна защита и съдействие в оригинал се намира на лист 151 в приложеното по делото досъдебно производство.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред Казанлъшкия районен съд са допуснати и разпитани свидетели. От показанията на свидетелите М.Д.Ф. и Д.И.П., колеги и приятели на ищеца, които са вътрешно логични и взаимосвързани, се установява, че двамата свидетели познават ищеца  Д.  като добър,  работлив, весел и контактен човек. Същите установяват, че през м. януари 2016г., след като в прокуратурата било повдигнато обвинение срещу него, ищецът се променил – спрял да контактува с колеги, започнал да закъснява за работа, отчаял се. Видимо отслабнал  с над 10 кг. Не му било разрешено пътуване в чужбина, поради обстоятелството, че срещу него се водело досъдебно производство.  Притеснението му идвало  от това, че той се смятал за невинен и въпреки това  срещу него било образувано досъдебно производство с неизвестен изход. Показанията на свидетелите са единни и непротиворечиви, поради което правилно са кредитирани изцяло.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:  Исковете са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В конкретния случай ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление  по чл. 309, ал.1, алт. 1, предл. 1, вр.чл.26, ал. 1 от НК с постановление от 28.01.2016 г., като безспорно не  му е била взета мярка за неотклонение. С прокурорско постановление от 23.02.2016г. наказателното  производство срещу ищеца е прекратено на осн. чл. 24, ал.1, т.1, пр. 1 НПК. Страните не спорят, че постановлението е влязло в сила на  23.06.2016г., тъй като е връчено на  ищеца по делото на 15.06.2016г.

В случая, съдът приема за установено, че именно в резултат на действия, извършени от прокуратурата ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, като след това производството срещу него е прекратено. Ето защо именно този орган  следва да отговаря по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за репариране на претърпените имуществени вреди от ищеца, както и на болките и страданията в резултат на развилото се наказателното производство.

По отношение искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира, че с оглед практиката на ВКС, съгласно която се  приема, че обезщетение за  неимуществени вреди  по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ  се дължи и когато не са ангажирани доказателства  за тях, тъй като е естествено  такива вреди  да са търпени, следва, че само фактът  на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно  за периода  на наказателното преследване  ищецът има  отрицателни  изживявания от незаконното обвинение – то ограничава  възможността  му да води  обичайния  си начин на живот  и му се отразява  емоционално негативно. Когато се претендира обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, съдът следва да съобрази каква е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършени действия по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху ищеца. С оглед изложеното и на осн. чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че в резултат на незаконни действия на прокуратурата ищецът е претърпял неимуществени вреди. Установено е по делото, че същия се е затворил в себе си, спрял да контактува с колеги, нямал желание за работа, отчаял се, видимо отслабнал. От друга страна от  приетите по делото доказателства  се установява, че воденото срещу Т.  досъдебно  производство  е приключило в кратък срок. Ищецът е  бил привлечен в качеството на обвиняем за период по-малко от един месец. Повдигнатото му обвинение не е било  за тежко умишлено  престъпление, съгл. чл. 93, т.7 от НК. Не му била взета мярка за неотклонение.    

С оглед гореизложеното съдът счита, че справедливият размер на дължимото  обезщетение за неимуществени вреди е 1000 лв., за която сума искът като основателен следва да се уважи, ведно със законната лихва от   датата влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство -23.06.2016г. до окончателното й изплащане. За разликата над 1000 лв. до претендираните 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По отношение искането за присъждане обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи извършени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение, съдът намира претенцията за доказана. НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК, без обаче да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено, да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извода, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1  от ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ. Това разрешение е прието и в Решение № 843 от 23 декември 2009 г.  по описа на II г.о. на ВКС за 2008 г., имащо задължителен характер. От документите по приложеното досъдебно производство е видно, че с договор за правна защита и съдействие и пълномощно  от 05.02.2016г. Т. е упълномощил адвокат М. да го представлява  по досъдебно производство № 99 РП /2015г.  по описа на ВОП - Пловдив, за което в договора е отбелязано, че е заплатил  сума от 500 лв. Договорът за правна защита и съдействие в оригинал се намира на лист 151 в приложеното по делото досъдебно производство. Следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществена вреда в размер от 500 лева за заплатен адвокатски хонорар, като следва иска за тази сума да бъде уважен.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва да се присъдят на въззиваемият направените разноски пред въззивната инстанция, което са в размер на 360 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.  Представителят на въззивника е заявил, че няма възражение по разноските.

 

 Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 545 от 21.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1282/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България, гр.София. бул."Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/,  представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                     

 

ЧЛЕНОВЕ: