Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 80                                15.03.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 15 февруари                                         две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1002  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Ц.К.Б. против решение № 916 от 18.10.2016 г., постановено по гр.дело № 137/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Ц.К.Б. против АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. Бургас, представляван от Административния ръководител - Председател Д.В. – П. иск с правно осн. чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД,  предявен за сумата от 1950 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия, респ. бездействия на служителите на администрацията на АС гр. Бургас, състоящи се в неизпращане на ВКС на РБ на депозиран от Ц.Б. писмен отговор на касационна жалба с вх. № 1957/18.03.2011г. по описа на БАС, и приложенията към отговора, ведно с искането за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като неоснователен.

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска му за осъждане на ответника да му заплати сумата 800 лв., както и да му присъди разноските за двете съдебни инстанции, е неправилно.Намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказано, че към неговия отговор на касационната жалба, подадена на 18.03.2011 г. не били представени доказателства за платен адвокатски хонорар  и списък на разноските по чл.80 от ГПК. В тази връзка неправилно съдът приел, че независимо от преждевременното изпращане на делото във ВКС, не е налице хипотезата на чл.49 от ЗЗД. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на ответника да му заплати сумата от 800 лв., като  вместо него постанови ново, с което да осъди ответника да му заплати претендираната сума, ведно със  законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и да му присъди съдебно-деловодните разноски за двете инстанции. Представя писмена защита, както и  лични писмени бележки.

Въззиваемият Апелативен съд – гр. Бургас изразява становище, че  подадената от ищеца въззивна жалба е неоснователна. Намира, че правилно първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, обсъдил е всички събрани по делото доказателства, направените с исковата молба твърдения, както и възраженията, наведени с отговора на същата, като е приел, че към подадения от ищеца отговор на касационна жалба от 18.03.2011 г. по гр.д. № 220/2010 г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас не са били приложени доказателства за платен адвокатски хонорар и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Излага подробни съображения. Намира, че действително от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че ищецът два пъти е посещават кантората на своя адвокат, заплащайки на части договорения хонорар, но този факт по никакъв начин не установява релевантния факт, че ищецът е представил в деловодството на Апелативния съд – гр. Бургас съответните доказателства за тези плащания. Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл.259 от ГПК – двуседмичен срок от връчване на решението, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това жалбата като допустима - подадена в срок и от надлежна страна следва да бъде разгледана по същество.

Предявен е иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявен от Ц.К.Б. против Апелативен съд  гр. Бургас иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1950 лв. , ведно със законната лихва до окончателното й изплащане както и направените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът Ц.К.Б. ***, твърди в исковата си молба, че срещу него и съпругата му било образувано гр. д.  № 368/2009г. по описа на БОС, като с решение № 234/20.07.2010г., постановено по същото дело, исковите претенции са отхвърлени. По повод подадена от ищците въззивна жалба било образувано в.гр.д. № 220/2010 г. по описа на БАС, като съдът с Решение  № 112/24.11.2010г. потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Въззивниците-ищци подали касационна жалба срещу въззивното решение, като препис от нея била  връчена на ищеца по настоящото дело, чрез пълномощника му - адв.Е.А., на 22.02.2011 г. Съпругата на ищеца И.Б. получила препис от касационната жалба на 10.02.2011 г., като на 15.03.2011 г. подала отговор с вх. № 1862/15.03.2011 г. по описа на БАС. От своя страна, в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ищецът също подал отговор на касационната жалба на 18.03.2011 г. - вх. №1957/18.03.2011 г., като към него приложил договор за правна защита и съдействие № 095227/17.03.2011г. и списък на разноските.  Вместо да изчака изтичането на едномесечния срок за писмен отговор на касационната жалба, съгласно чл.287, ал.1 от ГПК, който срок за ищеца изтичал на 22.03.2011г. Администрацията на Апелативен съд - гр.Бургас  изпратили шест дни по-рано, на 16.03.2011 г., делото във ВКС, като по този начин същото не  било окомплектовано с всички относими към производството по касационно обжалване и приложени към писмения отговор на ищеца документи. Според ищеца, по вина на администрацията на ответника, подаденият писмен отговор на касационна жалба с вх.№ 1957/18.03.2011 г. по описа на БАС, ведно с приложенията към него (доказателство за платен адвокатски хонорар и списък на разноските, съгласно чл.80 от 1 ПК), изобщо не  били приложени към делото, респективно ВКС не могъл да се запознае с тези книжа и да ги вземе предвид при постановяването на своя акт.

С определение № 1256/06.10.2011 г., постановено по гр.д. № 427/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о., съдът не допуснал до касационно обжалване атакуваното решение на БАС. Тъй като в това определение на ВКС липсвало произнасяне по своевременно направеното според ищеца искане за присъждане на разноски, последният подал молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, с което поискал ВКС, да допълни своето определение в частта му за разноските. Тази негова молба била оставена без уважение с определение № 112/05.03.2012 г., постановено по гр.д. № 427/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о. Съдът приел, че същата е неоснователна, тъй като с отговора  на касационната жалба ищецът не е представил доказателства за направени разноски и списък по чл.80 от ГПК.

След връщане на делото в БОС, ищецът констатирал, че в кориците на делото липсва представения от него отговор на касационната жалба вх.№ 1957/18.03.2011 г. по описа на БАС, ведно с приложенията към него - доказателство за платен адвокатски хонорар и списък на разноските, съгласно чл.80 от ГПК. Воден от убеждението, че няма вина за грешките на Администрацията на БАС, ищецът подал молба за отмяна на определение № 112/05.03.2012 г., постановено по гр.д. № 427/2011 г. по описа на ВКС- ІV г.о. като представил доказателства в подкрепа на твърденията си за направени разноски. Тази молба била оставена без уважение като неоснователна с решение № 415/17.10.2012 г., постановено по гр.д. № 853/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о.

Ищецът счита, че поради виновно допуснатата грешка от страна на Администрацията на Апелативен съд - гр.Бургас, изразяваща се в изпращане на 16.03.2011 г. на в.гр.д. №220/2011 г. по описа на БАС към ВКС, без към него да бъде приобщен писмен отговор на касационната жалба с вх.№1957/18.03.2011 г. по описа на БАС, ведно с приложенията към него - доказателство за платен адвокатски хонорар и списък на разноските, съгласно чл.80 от ГПК, са му причинени имуществени вреди в размер на платения от ищеца адвокатски хонорар за защита срещу касационна жалба в размер на 1950 лв.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Апелативен съд гр.Бургас, представляван от Председателя  Д.В., с адрес: ***, да му заплати сумата от 1950 лв., представляваща причинени на ищеца имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия, респ. бездействия на администрацията на съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й плащане, както и да му присъди съдебно-деловодните разноски.

Ответникът  Апелативен съд гр. Бургас, представляван от Председателя Д.В., в законоопределения едномесечен срок е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който навежда доводи за неоснователност на иска, като излага следните съображения: Не оспорва, че по постъпила въззивна жалба било образувано в.гр.д.№220/2010 год., по описа на Апелативен съд Бургас, с ответник по въззивната жалба Ц.Б. – ищецът по настоящото дело. С постановено на 24.11.2010г., по същото дело,  решение Апелативен съд гр. Бургас е потвърдил решението, постановено по гр.д.№ 368/2009 год., по описа на Бургаски окръжен съд. Срещу това решение постъпила касационна жалба вх.№142/06.01.2011 год., препис от която е връчен на ищеца Б. на 22.02.2011г. В предоставения му едномесечен срок ищецът е входирал в деловодството на БАС писмен отговор - с вх.№1862/15.03.2011 год., подаден от негово име и от името на съпругата му и преподписан от адв. Е.А. ***, към който било приложено адвокатско пълномощно. С писмо изх.№ 00456/16.03.2011 год. АС гр. Бургас, изпратил  гр.д.№ 220/2010 год., по описа на БАС, на ВКС на РБ, за произнасяне по касационната жалба. Ответникът не отрича, че към момента на изпращане на делото на ВКС едномесечния срок за отговор не е бил  изтекъл. Навежда доводи, че не  било необходимо да се изчаква изтичането на законния едномесечен срок, преди изпращане на делото по компетентност на ВКС, тъй като бил постъпил отговор на касационната жалба, а и за настоящия ищец Ц.К.Б. - ответник по постъпилата по гр.д.№ 220/2010 год. по описа на БАС касационна жалба липсвал правен интерес от подаване на насрещна касационна жалба. Не оспорва, че в деловодството на съда след изпращане на делото във ВКС е постъпил втори отговор на касационната жалба, напълно идентичен с постъпилия преди това, но подписан само от ищеца Ц.Б. и адв. А., с приложени към него „изложения на основанията, и договор за правна за правна защита и съдействие № 095227. След извършена справка по деловодната програма на съда, било констатирано, че не се съдържат данни, писменият отговор да е изпратен допълнително на ВКС, за прилагане към изпратеното гр.д.№ 220/2010 год. С определение № 1256/06.10.2011 год., постановено по гр.д. № 427/2011 год., по описа на ВКС на РБ не било допуснато касационно обжалване на решението постановено по гр.д.№ 220/2010 год. по описа на БАС. В цитираното определение ВКС изобщо липсвало произнасяне по искането за разноски, направено с отговора на касационната жалба. С молба вх. №55420/19.12.2011 год. ищецът Ц.Б. поискал ВКС да допълни определението № 1256/06.10.2011 год. на осн. чл.248 ГПК, като му бъдат присъдени разноските за адвокат, във връзка с изготвяне отговора на касационната жалба. С определение №112 от 05.03.2012 год., постановено по гр.д.№427/2011 год. по описа на ВКС била оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, приемайки, че от една страна няма представени доказателства за направени разноски, а от друга, не бил представил списък на разноските, който съгласно чл.80 ГПК, му давало право да иска изменение на решението в тази му част. С решение № 415/17.10.2012 год., постановено по гр.д.№ 853/2012 год. по описа на ВКС била оставена без уважение подадената от настоящият ищец молба за отмяна на определение № 112/05.03.2012 год. по гр.д.№ 427/2011 год. по описа на ВКС на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Според ответника, нито една от предпоставките за уважаване на претенцията по чл.49 ЗЗД не е налице. Оспорват се твърденията на ищеца, че служители от администрацията на АС Бургас са допуснали нарушение на служебните си задължения/грешка/, които действия са противоправни и виновни. Ответникът твърди, че на 15.03.2011 год. по посоченото дело е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден от ищеца Ц.К.Б., който бил приложен към касационната жалба и изпратен на ВКС за произнасяне по касационната жалба. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че гр.д. № 220/2010 год. по описа на АС Бургас било изпратено на ВКС на РБ, без към него да е приложен подадения от него отговор на касационната жалба. Този факт можело да бъде установен от справка по гр.д.№ 220/2010 год. по описа на АС Бургас. Разпоредбата на чл.287, ал.1 ГПК не задължавала въззивния съд да изпраща касационната жалба, заедно с постъпилия отговор след изтичането на едномесечния срок, в който може да бъде подаден отговор. Този срок задължително се спазвал в случаите, когато срещу касационната жалба не е постъпил отговор. В конкретния случай отговор на касационната жалба бил постъпил от двамата ответници по делото - настоящия ищец и съпругата му, една седмица преди изтичането на предоставения им едномесечен срок за отговор.Счита, че извършените действия по изпращането на гр.д.№ 220/2010 год., по описа на АС Бургас, на ВКС на РБ още на следващия ден - 16.03.2011 год. на ВКС, за произнасяне по касационната жалба, не представляват виновно и противоправно изпълнение на задължения от страна на служители на АС Бургас, а напротив, свидетелстват за бързото администриране на делото и съвестно изпълнение на служебни задължения. Според ответника, разпоредбата на чл.287, ал.1 ГПК, не съдържа задължение за съда да изпраща касационната жалба по компетентност на ВКС, винаги след изтичане на едномесечния срок, независимо дали е постъпил отговор или не. Този извод следвал и от чл.76 от Правилника за съдебна администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища/отм./, действащ към м. март 2011 год., където изрично е посочено, че „Протестът и жалбата се изпращат на по-горния съд по разпореждане на съдията докладчик заедно с делото, най-късно три дни след постъпване на възражението от ответната страна или от изтичане на срока за възражение.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че към представения на 18.03.2011 год. в деловодството на АС Бургас отговор на касационната жалба е бил приложен списък с разноските. Както към първоначално представения отговор на 15.03.2011 год., така и в представения на 18.03.2011 год. отговор на касационна жалба, които били абсолютно идентични по съдържание, не били отразени приложения към отговора. Независимо от това, видно от справка по деловодната програма на съда, съответният деловодител е отразил, какви приложения се представят заедно с отговора на касационната жалба, но нито на 15.03.2011 год., нито на 18.03.2011 год. било отразено представяне на списък с разноските. Твърди, че този списък на разноски е съставен във връзка с подадената от настоящия ищец молба по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за отмяна на определение от 05.03.2012 год. на ВКС по гр.д.№427/2011 год.

Твърди още, че в списъка били посочени направени разноски за адвокат 1950 лв., а от представената разписка, подписана от адв. А. *** е видно, че разликата над 800 лв. и до пълния размер на уговореното по договор за правна защита и съдействие №95277 от 17.03.2011 год. била получена от адв. А. на дата 26.04.2011 год. Т.е., към момента на изтичане на едномесечния срок за отговор на касационната жалба, такива разноски не били направени и било невъзможно да бъдат представени едновременно с отговора на касационната жалба дори и на дата 18.03.2011 год.

Извън направените възражения, твърди, че съгласно приетото в т.1 от ТР №6/2012 год., от 06.11.2013 год., което има характер на задължителна практика за съдилищата, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Твърди, че не са съществували обективни пречки ищецът да представи директно пред ВКС доказателства за извършени от него разходи във връзка със заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, още повече, че по- голямата част от уговореното възнаграждение е била заплатена след изтичане на срока за отговор. Налице било бездействие от страна на ищеца, тъй като касационната жалба постъпила във ВКС на 18.03.2011 год., а определение № 1256 по гр.д.№ 427/2011 год. по описа на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на решението по гр.д.№ 220/2010 год. по описа на АС Бургас, е постановено на дата 06.10.2011 год., т.е. почти седем месеца. Такова бездействие проявил ищецът и след връщане на гр.д.№ 358/2009 год. в Окръжен съд Бургас при подаване на молбата, адресирана до ВКС, с искане по чл.248, ал.1 ГПК, без към нея да приложи доказателства за направени разходи за адвокат. Като страна в производството по гр.д.№358/2009 год. по описа на БОС, както и пред въззивната и касационна инстанция, достъпът му до делото е бил гарантиран във всеки един момент на исковото производство.

С оглед изложеното, ответникът твърди, че ако за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи неприсъдени пред ВКС на РБ разноски за платено от него адвокатско възнаграждение, то тези вреди се дължат изцяло на неговото процесуалното поведение, а не на противоправни и виновни действия от страна на служителите на Апелативен съд Бургас. Моли  съдът да  отхвърли предявения  от ищеца  иск за имуществени вреди в размер на 1950 лв., както и  претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди. При условие на алтернативност, в случай, че съдът приеме, че предявеният срещу Апелативен съд Бургас иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди е доказан по основание до размера 800 лв., на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Ц.К.Б., и моли обезщетението да бъде намалено наполовина.

По делото е безспорно установено и страните не спорят по тези обстоятелства, че по повод депозирана срещу ищеца по делото и съпругата му искова молба било образувано гр. д.  № 368/2009г. по описа на БОС, като с решение № 234/20.07.2010г. предявените претенции са отхвърлени. С оглед депозирана въззивна жалба срещу постановеното решение било образувано в.гр.д. № 220/2010 г. по описа на БАС, като с Решение  № 112/24.11.2010г. съдът е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Срещу въззивното решение е депозирана касационна жалба с вх. № 142/06.01.2011 г., като препис от нея е  връчена на ищеца по настоящото дело на 22.02.2011г., чрез пълномощника му - адв.Е.А.. Съпругата на ищеца И.Б. получила препис от касационната жалба на 10.02.2011 г., като  на 15.03.2011 г. е подала отговор с вх. № 1862/15.03.2011 г. по описа на БАС. От своя страна, в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ищецът също е подал отговор на касационната жалба на 18.03.2011 г. - вх. №1957/18.03.2011г. Гр.д.№ 220/2010 год., по описа на БАС, е изпратено на ВКС на РБ с писмо изх.№ 00456/16.03.2011 год.  -  за произнасяне по касационната жалба.

Не е спорно също, а и видно от приложеното към настоящото дело гр.д. № 427/2011 год., по описа на ВКС на РБ, с определение № 1256/06.10.2011 год. не е  допуснато касационно обжалване на решението, постановено по гр.д.№ 220/2010 год., по описа на БАС. В същото определение липсва произнасяне по разноски. С молба вх. №55420/19.12.2011 год. ищецът Ц.Б. е направил искане пред  ВКС да допълни определението си, на осн. чл.248 ГПК, като му бъдат присъдени разноските за адвокат, във връзка с изготвяне отговора на касационната жалба. С определение №112 от 05.03.2012 год., постановено по гр.д.№427/2011 год., по описа на ВКС, молбата по чл. 248 от ГПК е оставена без уважение. Мотивите на съда са, че липсват представени доказателства за направени разноски, както и че не е представен списък на разноски, който съгласно чл.80 ГПК, дава право да се иска изменение на решението в тази му част. Срещу същото това определение на ВКС, ищецът Б. е депозирал молба за отмяна по  чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като по образуваното гр.д.№ 853/2012 год., по описа на ВКС, съдът се е произнесъл с решение № 415/17.10.2012 год., с което е оставил без уважение молбата.

По настоящото дело ищецът представя договор за правна защита и съдействие № 95 227/17.03.2011г., от който е видно, че между него и адв. А. – БАК, е договорена правна защита и съдействие срещу касационно обжалване по гр.д. № 220/2010г., по описа на БАС, пред ВКС и приподписване на отговори. Посочено е, че договореното възнаграждение между ищеца и пълномощника му е в размер на  1950 лв., от които 800лв. са платени в брой, а разликата от 1150 лв. е платена на 26.04.2011г. Така договореното възнаграждение за адвокат е посочено и в представения от ищеца Б.  списък на разноски, направени от него по в.гр.д. № 220/2010г. по описа на БАС. В подкрепа на твърдението си, че е заплатил остатъка от договорената сума по посоченото по- горе пълномощно, ищецът представя разписка от 26.04.2011г., в която адв. А. е удостоверил с подписа си, че на 26.04.2011г. Ц.Б. му е платил „разликата до общия хонорар” от 1150 лв.  

Ответникът  е оспорил твърдението на ищеца, че към представения на 18.03.2011 год. в деловодството на АС Бургас отговор на касационна жалба е бил приложен списък на разноски. Твърди, че към нито една от жалбите не е приложен такъв списък. Оспорва също, че направените от ищеца разноски по  воденото дело не са били в размер на 1 950 лв., тъй като видно от разписка от 26.04.2011г. към датата на депозиране на писмения отговор – 18.03.2011г. , сумата от 1150 лв. не е била платена. 

По повод оспорването на ответника, на осн. чл. 193, ал.1 от ГПК, съдът е открил производство по оспорване истинността на съдържанието на разписка от 26.04.2011г. за сумата от 1150 лв., подписана от адв. А., както и производство по оспорване  истинността на съдържанието на  списък на разноски за адвокатско възнаграждение от 1950 лв. Оспорените документи са частни свидетелстващи, поради което тежестта на доказване истинността на съдържанието им се пада върху ищеца. С оглед така разпределената доказателствена тежест, по искане на ищеца,  е изслушан свидетеля Н.Г.. Същият твърди, че два пъти е придружавал ищеца до кантората на адвоката му – адв. А., като първият път през м. март 2011г. „ищецът даде на адвоката 800 лв.” , а вторият  път – сумата от 1150 лв.Тези суми били дадени по повод водено от ищеца дело относно недвижим имот. Показанията на свидетеля са непротиворечиви, а и няма данни да е заинтересован от изхода на делото, поради което следва да бъдат кредитирани. 

Видно от приложеното гр.д. № 427/2011г. по описа на ВКС, е депозиран писмен отговор с вх. № 1862/15.03.2011г. от д-р Ц.Б. и И.Б., приподписан от адв. А. – БАК – л.55. В края на отговора е заявено искане за присъждане на направени съдебно – деловодни разноски, „съгласно списък на разноските”. Писменият отговор е подписан от И.Б. и от адв. А.. Непосредствено след отговора, на л.73 от делото, е приложено пълномощно, по силата на което И.Б. е упълномощила адв. А. – БАК, да приподпише писменият й отговор по касационната жалба по гр.д. № 220/2011г. по описа на БАС . В кориците на същото дело липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, както и списък на разноски. Именно, поради липсата на доказателства за направени по делото разноски, и при липсата на списък на разноски по чл. 80 от ГПК, ВКС на РБ, с Определение от 05.03.2012г. по гр.д. № 427/2011г. по описа на същия съд, е оставил без уважение молбата на ищеца Б. за присъждане на направени по същото дело разноски.

Видно от приетото като доказателство по делото заверено копие на писмен отговор с вх.№ 1957/18.03.2011г. по описа на БАС от  д-р Ц.Б. и И.Б., приподписан от адв. А. – БАК, се установява, че същият отговор е подписан само от ищеца Б. и адв. А.. Представен е също като доказателство договор за правна защита и съдействие от 17.03.2011г., от който е видно, че ищецът е упълномощил адв. А. – БАК, за осъществяване на защита срещу касационно обжалване пред ВКС на решението по гр.д. № 220/2011г. по описа на ВАС, както и за приподписване на отговори. В пълномощното е посочено, че от договорената сума от 1950 лв. са платени в брой 800 лв., а разликата от 1150 лв. е платена на 26.04.2011г. Видно от представения списък на разноски, ищецът е посочил, че като  ответник по касационната жалба до ВКС е направил разноски в размер на 1950 лв. – за адвокат.

 Въпреки, че съдът е открил производство по оспорване истинността на съдържанието на Разписка от 26.04.2011г. и списък на разноски, съдът намира, че в случая оспорването не е такова по смисъла на чл. 193 от ГПК, а касае съществото на спора. Ирелевантно се явява установяване съдържанието на тези два документа. Това е така, защото ответникът с доводите си всъщност не оспорва съдържанието на документите, а твърди, че тези два документа са съставени и представени в по- късен етап, с оглед  образуваното производство по чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК – за отмяна на определение от 05.03.2012г. по гр.д. № 427/2011г. по описа на ВКС. В случая действително от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че ищецът два пъти е посещават кантората на своя адвокат, заплащайки на части договорения хонорар, но този факт по никакъв начин не установява релевантния факт, че ищецът е представил в деловодството на Апелативния съд – гр. Бургас съответните доказателства за тези плащания.

Видно от представената от ответника извлечение от деловодната система на БАС относно  движението по гр.д. № 220/2011г. по описа на БАС, се установява, че на 15.03.2011г. и на 18.03.2011г. са депозирани писмени отговори срещу касационна жалба, като са описани приложените към отговорите документи, измежду които не фигурира списък на разноски. 

Настоящият състав намира, че разпоредбата на чл.287, ал.1 ГПК не задължавала въззивния съд да изпраща касационната жалба, заедно с постъпилия отговор след изтичането на едномесечния срок, в който може да бъде подаден отговор. Този срок задължително се спазва в случаите, когато срещу касационната жалба не е постъпил отговор. В конкретния случай отговор на касационната жалба е бил постъпил от двамата ответници по делото - настоящия ищец и съпругата му, една седмица преди изтичането на предоставения им едномесечен срок за отговор. Ето защо факта на изпращането на гр.д.№ 220/2010 год., по описа на АС Бургас, на ВКС на РБ още на следващия ден - 16.03.2011 год. на ВКС, за произнасяне по касационната жалба, не представляват виновно и противоправно изпълнение на задължения от страна на служители на АС Бургас, а напротив, свидетелстват за бързото администриране на делото и съвестно изпълнение на служебни задължения. Още повече, че в разпоредбата на чл.76 от Правилника за съдебна администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища/отм./, действащ към м. март 2011 год., изрично е посочено, че „Протестът и жалбата се изпращат на по-горния съд по разпореждане на съдията докладчик заедно с делото, най-късно три дни след постъпване на възражението от ответната страна или от изтичане на срока за възражение“.

На следващо място следва да се посочи, че ищецът твърди още, че в списъка били посочени направени разноски за адвокат 1950 лв., а от представената разписка, подписана от адв. А. *** е видно, че разликата над 800 лв. и до пълния размер на уговореното по договор за правна защита и съдействие №95277 от 17.03.2011 год. била получена от адв. А. на дата 26.04.2011 год. Т.е., към момента на изтичане на едномесечния срок за отговор на касационната жалба, такива разноски не били направени, поради което е и невъзможно да бъдат представени едновременно с отговора на касационната жалба дори и на дата 18.03.2011 год.

С оглед приетото в т.1 от ТР №6/2012 год., от 06.11.2013 год., което има характер на задължителна практика за съдилищата, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Ето защо за ищеца не са съществували обективни пречки да представи директно пред ВКС доказателства за извършени от него разходи във връзка със заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, още повече, че по- голямата част от уговореното възнаграждение е била заплатена след изтичане на срока за отговор. Налице е бездействие от страна на ищеца, тъй като касационната жалба постъпила във ВКС на 18.03.2011 год., а определение № 1256 по гр.д.№ 427/2011 год. по описа на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на решението по гр.д.№ 220/2010 год. по описа на АС Бургас, е постановено на дата 06.10.2011 год., т.е. почти след седем месеца. Такова бездействие проявил ищецът и след връщане на гр.д.№ 358/2009 год. в Окръжен съд Бургас при подаване на молбата, адресирана до ВКС, с искане по чл.248, ал.1 ГПК, без към нея да приложи доказателства за направени разходи за адвокат. Като страна в производството по гр.д.№358/2009 год. по описа на БОС, както и пред въззивната и касационна инстанция, достъпът му до делото е бил гарантиран във всеки един момент на исковото производство.

Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл.49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е безвиновна по своя характер следва да се установи, че вредите са причинени от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда; противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане.Съгласно Решение № 643/24.08.2009год. по гр.д. № 2005/2008год. на ВКС при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

В конкретния случай, безспорно се установява, че касационната жалба и депозирания на 15.03.2011г. писмен отговор на касационна жалба от И.Б.– съпругата на ищеца, са изпратени на 16.03.2011г. на ВКС на РБ. Ищецът по настоящото дело е депозирал своя отговор на касационната жалба по- късно – на 18.03.2011г., който отговор не е бил изпратен на ВКС. Този пропуск от страна служителите на администрацията на АС гр. Бургас обуславя извод за виновно поведение от тяхна страна, тъй като са изпратили делото на ВКС без да изчакат изтичането на едномесечния срок за отговор за всяка от страните. Тази вина, обаче в конкретния казус, не представлява предпоставка по чл. 45 от ЗЗД. По делото липсват данни, че към приложения от ищеца писмен отговор на жалбата са били приложени и доказателства за платен адвокатски хонорар и списък на разноски. Действително, от представеното от АС гр. Бургас извлечение от деловодната система е видно, че към писмения отговор е приложено адвокатско пълномощно, но това обстоятелство не може да обуслови извод пред настоящия съд, че същото пълномощно е доказателствено средство за действително сторени /платени/ от ищеца разноски. В решението си, постановено по гр.д. № 853/2012г. ВКС на РБ е констатирал, че същите документи не са били налични дори към момента, в който ищецът по настоящото дело е претендирал допълване на определението за недопускане на касационно обжалване в частта за разноски. Всъщност такива доказателства не са били налични и към момента на произнасяне и на съда по гр.д. №427/2011г., по описа на ВКС. При липсата на такива приложени към отговора документи, не съществува вина за служителите на БАС, че са пропуснали да изпратят на ВКС отговора на жалбата, а оттам, че с това бездействие е причинена вреда на ищеца. Само в случай на успешно доказване от страна на ищеца, че доказателства за направените разноски са били своевременно представени, само тогава би било необходимо обсъждането и на останалите доказателства по делото, представени от ищеца, касаещи стойността на заплатените разноски. В допълнение следва да се посочи, че ищецът не е имал обективна пречка да представи пред касационната инстанция тези писмени доказателства – списък на разноските и документите за платено адвокатско възнаграждение. Видно от делата водени пред ВКС – гр.д. 853/2012г. и гр.д.№ 427/2011г. и двете по описа на ВКС, тези доказателства не са били налични дори към момента, в който е претендирано допълване на определението за недопускане на касационно обжалване в частта за разноските. Неоснователни са доводите на ищеца, че той не е бил в състояние да контролира какво е положението по делото – достъпът на страните по делата е гарантиран във всички фази на исковото производство. Страната не може да се позовава на собственото си процесуално бездействие, за да извлича от това благоприятни последици.

С оглед на изложеното, съдът счита, че по делото не са налице две от задължителните предпоставки за търсената отговорност по чл. 45 от ЗЗД – вина и вреда. При липсата на тези предпоставки не може да бъде търсена  гаранционно-обезпечителната отговорност на АС гр. Бургас, регламентирана с чл. 49 от ЗЗД. Ето защо, предявеният иск по чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че решението в  обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства. В останалата му част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  не следва да се присъждат на въззивника разноски за въззивното производство.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 916 от 18.10.2016г., постановено по гр.дело № 137/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, в обжалваната му част.             

    

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: