Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…76…………………14.03.2017 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На четиринадесети февруари…………………………………...……..Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар С.С.…………………...………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1007…по описа за 2017………..……...година.

 

        Обжалвани са решение № 39 от 08.07.2016 г. и решение по чл.247 ГПК от 29.11.2016 г., постановени по гр.дело № 518/2015 г. на Ч. районен съд, с което РПК Ч. е осъдена да заплати Т.Д.К., Н.Г.Д., М.Н.Д., М.И.М., М.И.В., Г.И.В., И.Т.К., Л.Д.П. и М.И.П. сумата в размер на 6466.77 лв., представляваща сбор от нетни добиви и обезщетение за ползи за периода от 06.02.2006 г. до 22.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, до окончателно изплащане на същата, като иска в останалата му част- до размер на 6780 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

        Въззивникът РПК гр.Ч., чрез пълномощника си адв.М.Х., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която кооперацията е осъдена да заплати на ищците сумата 6466.77 лв. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и му се присъдят разноските по делото. Постъпила е жалба и против решението по чл.247 ГПК, в която се преповтарят оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба.

 

        Въззиваемите Т.Д.К., Н.Г.Д., М.Н.Д., М.И.М., М.И.В., Г.И.В., И.Т.К., Л.Д.П. и М.И.П., чрез пълномощника си, вземат становище в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, че въззивната жалба е изцяло неоснователна. Молят да бъде оставена без уважение и потвърдено решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендират за направените разноски. По отношение жалбата против решението по чл.247 ГПК вземат становище, че същата е недопустима и изцяло неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:

 

        През първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗС. Ищците Д.К., Н.Г.Д., М.Н.Д., М.И.М., М.И.В., Г.И.В., И.Т.К., Л.Д.П. и М.И.П. твърдят в исковата си молба, че ответната кооперация неправомерно завзела и ползвала едно общо помещение на жилищния им блок № ., находящ се на адрес: гр.Ч., пл. “С.” № ., вх.. Същото й било предоставено за ползване срещу заплащане на наем за търговски цели с договор от 10.05.2004 г. Договорът развалили с нотариална покана от 24.01.2006 г., с която поканили ответника да освободи и предаде помещението на етажните собственици. Това не било сторено и от тази дата ответникът започнал да владее имота без правно основание, като извършил и преустройства за ползването му като тоалетна към ресторант, тъй като тоалетната била необходимо условие да получи разрешение за ресторант. Наложило се да водят дела, но ответникът започнал да твърди, че той е собственик на този имот и на свой ред завел дело срещу етажната собственост за установяване право на собственост. Твърдят още,  че с решение № 44/06.08.2007 г. на РС Ч. ответната кооперация била осъдена да предаде помещението, за което бил издаден изпълнителен лист от 08.06.2009 г. и образувано изпълнително дело № 20095540400060 на ДСИ при РС Ч.. По искова молба на ответната кооперация обаче било образувано гр.дело № 404/2009 г. на РС Ч. по установителен иск за признаване, че не ищците, а ответната кооперация е собственик на помещението. Искът по това дело бил отхвърлен и решението на съда потвърдено след обжалване в ОС и ВКС. Ищците твърдят, че по този начин, като недобросъвестен владелец, ответната кооперация ги лишила от възможността да си ползват имота в продължение на девет години- за времето от 24.01.2006 г. до приключване на изпълнителното производство по изп.дело № 60/2009 г. на 22.06.2015 г., поради което им дължала добивите, които получила и които би могла да получи, както и обезщетение за ползите, от които ги е лишила и които оценявали общо по 60 лв. на месец за 113 месеца, през които се е ползвало помещението, или общо 6780 лв. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да им заплати исковата сума, ведно със законната лихва.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът РПК Ч. взема становище, че предявеният иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Според него  правното основание на иска бил чл.30 от ЗС, а не чл.73 от ЗС. Твърди, че притежава 29.50 % от общите части на сградата, в които се включвало и процесното помещение. Освен това твърди, че ищците не били лишавани от никакви ползи. Ставало въпрос за помещение от 10.54 кв.м, предназначено за детски колички и велосипеди, а ищците не притежавали такива и поради това не можело да бъдат лишени от ползи. С отговора е направено възражение за прихващане със сумата 10000 лв.- суми, които били вложени за опазване и ремонт на това общо помещение. Освен това, незаконосъобразно ищците претендирали за обезщетение за 113 месеца, тъй като претенциите им били погасени по давност. Нереално били и претендирането на 60 лв. на месец за процесното помещение.

 

        По делото не е спорно, че ищците са етажни собственици в жилищен  блок № 8, находящ се на адрес: гр.Ч., пл. “С.” № ., а това се установява и от представените и неоспорени писмени доказателства- договори от 1970 г. за отстъпено право на строеж; договори за продажба на общинска земя по реда на § 27 ЗС; нотариални актове за покупко- продажба и за собственост върху жилищна сграда, построена върху парцел отчужден за групово строителство, нотариални актове за дарение на недвижим имот. В този жилищен блок се намира процесното помещение.

 

       Не е спорно също така, че ответната кооперация е ползвала процесното помещение с площ от 10.54 кв.м, предназначено за детски колички и велосипеди, находящо се до вх.Б на жилищния блок, по силата на договор за наем от 10.05.2004 г., сключен между нея и етажните собственици на апартаменти. Договорът бил прекратен с едностранно предизвестие от етажните собственици на 26.03.2006 г.  Видно от приложеното решение по гр.дело № 44/2006 г на ЧРС, образувано по иск с правно основание чл.233 ЗЗД, предявен от ЕС, РПК Ч. е била осъдена да предаде на етажната собственост в гр. Ч., пл. С. №., общото помещение за детски колички и велосипеди, находящо се до вх.. на жилищния блок, предмет на наемен договор от 10.05.2004 г. Това решение е потвърдено с решение № 3 от 02.06.2008 г. по в.т.дело № 487/2007 г. на ОС С., като с определение № 17/16.01.2009 г. по т.д. № 619/2008 г. ВКС, ТК не е  допуснал касационно обжалване на решението на ОС С.. На основание влязлото в сила решение, ЕС се снабдила с изпълнителен лист от 08.06.2009 г., въз основа на който било образувано изп. дело № 60/2009 г. по описа на СИС при РС Ч.. Изпълнителното дело приключило на 22.06.2015 г.

 

        Ответната кооперация е предявила установителен иск за собственост на процесното помещение, по който е било образувано приложеното към настоящото дело гр.дело № 404/2009 г. на РС Ч.. С решението по това дело- № 12 от 23.03.2012 г., искът на РПК Ч. е бил отхвърлен. Решението на районния съд е било потвърдено от Старозагорския окръжен съд с решение № 98/26.02.2013 г. по в.гр.дело № 219/2012 г., а с решение № 277/18.11.2014 г. по гр.дело № 3775/2013 г. на Първо отделение, ГК на ВКС е оставена без уважение подадената от РПК Ч. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 98/26.02.2013 г. по в.гр.дело № 219/2012 г. на ОС С..

 

        По делото е назначена съдебно- техническата експертиза, от заключението на която се установява, че процесното помещение “За детски колички и велосипеди” е с площ 10.87 кв. м. От заключението на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза е видно, че пропуснатите ползи за периода 24.01.2006 г.- 22.06.2015 г. възлизат на 3370 лв. /по 30 лв. месечен наем за 113 месеца/, а нетните добиви за същия период възлизат на 3098 лв. Поради липса на документи вещото лице не е дало заключение каква е стойността на вложените труд и материали от РПК за извършен ремонт на помещението.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Съгласно чл.73, ал.1 ЗС, недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. За да се уважи искът по чл.73, ал.1 ЗС следва да бъде установено, че ищецът е собственик на процесния имот; че ответникът е упражнявал фактическата власт върху него за претендирания период, както и размера на получените добиви и пропуснатите ползи.

 

        Безспорно е, че ищците са етажни собственици в жил.блок № 8, находящ се в гр.Ч., и че процесното помещение са намира в този блок до вх.Б на същия.  Иницииралите производството етажни собственици могат да действат лично при действията на обикновено управление, каквито са действията по управление на обща част, каквато е процесното помещение. Поради това неоснователно е възражението на въззивника, че искът не е предявен от всички етажни собственици /в този смисъл: Р 123- 2013- ІІ г.о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Неоснователно е също така възражението, че ответникът е собственик на 29.50 % от процесното помещение. Ответникът е предявил установителен иск за собственост, че той е собственик на процесното помещение, и неговият иск е отхвърлен изцяло с влязлото в сила решение по гр.дело № 404/2009 г. на Ч. районен съд. При положение, че ответникът не е съсобственик на помещението и след като договорът за наем, по силата на който той е държал процесното помещение, е бил прекратен през 2006 г., неоснователни са и доводите му, че е добросъвествен владелец на помещението, тъй като се намира в него на правно основание. Освен това, договорът за наем е правно основание за държане, а не за владение на недвижимия имот. Както вече бе посочено, с влязло в сила решение по гр.дело № 44/2006 г. на Ч. районен съд, водено по иск с правно основание чл.233 ЗЗД, ответната кооперация е била осъдена да предаде на етажната собственост общото помещение за детски колички и велосипеди, находящо се до вх.Б на жилищния блок, предмет на наемен договор от 10.05.2004 г. На основание издадения по това дело изпълнителен лист е образувано изп. дело № 60/2009г. на СИС при РС Ч., което е приключило на 22.06.2015 г.

 

        По отношение размера на обезщетението за пропуснати ползи и на нетните добиви, по делото е назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза, която е депозирала заключение, неоспорено от страните. Вещото лице е определило размерът на обезщетението след справки за цените на наемите на недвижими имоти в гр.Ч. и е определило същия чрез средния пазарен наем, който собственикът би могъл да получава, ако имотът е бил в негово владение. Размерът на нетните добиви е определен на базата на предоставени на вещото лице договори за наем на обект “К.”, част от който е процесното помещение. Относно конкретния размер на обезщетението и нетните добиви районният съд е изложил съображения, които въззивният съд възприема и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Общата дължима сума на нетните добиви възлиза на 3090.77 лв., а обезщетението за пропуснатите ползи е в размер на 3376 лв. или общо- 6 466.77 лв. В този размер исковата претенция се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, а в останалата част до претендирания размер- 6780 лв., следва да бъде отхвърлена.

 

        Във въззивната жалба не е направено конкретно оплакване във връзка с неуважената от първата инстанция претенция на ответната страна за прихващане на разходи за опазване и ремонт на процесното помещение. Въззивникът не е изпълнил процесуалното си задължение да докаже претенцията си за вложен труд и материали за опазване и ремонт на въпросното помещение на стойност 10000 лв. От заключението на вещото лице Г.И. по категоричен начин е установено по делото, че същият не е могъл да изпълни задачата си да посочи каква е стойността на вложения труд и материали от РПК, тъй като липсвали документи. Други доказателства не са ангажирани.

 

        По отношение преценката на правилността на обжалваното решение служебният контрол е отречен пред вид изричната разпоредба на чл.269, изр.2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата-  ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.         

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото следва да се присъдят направените от въззиваемите разноски по делото за адвокатски възнаграждения за настоящата инстанция- 670 лв. на всички въззиваеми за възнаграждението на адв.П.П. и 250 лв. на въззиваемия Г.В. за възнаграждението на адв. С.С..

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                        Р Е Ш И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 39 от 08.07.2016 г. и решение по чл.247 ГПК от 29.11.2016 г., постановени по гр.дело № 518/2015 г. по описа на Ч. районен съд.

 

        ОСЪЖДА РПК Ч., Булстат 000794226, със седалище и адрес на управление: гр.Ч., обл. С., пл. С. № ., представлявана от председателя Г.Х. Т., ЕГН **********, да заплати на ищците Т.Д.К. с ЕГН **********, Н.Г.Д. с ЕГН **********, М.Н.Д. с ЕГН **********, М.И.М. с ЕГН **********, М.И.В. с ЕГН **********, Г.И.В. с ЕГН **********, И.Т.К. с ЕГН **********, Л.Д.П. с ЕГН ********** и М.И.П. с ЕГН **********, всички на адрес: ***, пл. С. №., бл.., вх.. и . направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/, и на Г.И.В.- още 250 лв. /двеста и петдесет лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: