Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 67……………………07.03.2017 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На седми февруари………..…………………………….………….….Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар С.С.……………...……………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1009……по описа за 2017……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 567 от 30.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1750/2016 г. на К. районен съд, с което са отхвърлени предявените от С.К.В. против Военно формирование ...- К. искове за отмяна на извършеното със заповед № ЗЛС-142/05.08.2016 г. на командира на Военно формирование уволнение; за възстановяването й на длъжността “Психолог” в управлението на Военно формирование ...-К. и за заплащане на сумата 5030.40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, като неоснователни.

 

        Въззивницата С.К.В., чрез пълномощника й адв.Д.Д., счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ да бъдат уважени така, както са предявени и й се присъдят разноските по делото за двете съдебни инстанции.

 

      Въззиваемият Военно формирование ...- К., чрез пълномощника си юрисконсулт Р.Х., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и потвърдено решението на районния съд. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

          Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ. Ищцата С.К.В. твърди в исковата молба, че след проведен конкурс, на 24.09.2012 г. била назначена при ответника на длъжността „психолог“. Със заповед № ЗЛС-142/05.08.2016 г. на командира на ВФ ..., връчена й на същата дата, трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Твърди, че без изписване в заповедта на приложеното основание за уволнението й липсвала информация за фактическия състав, по който е уволнена, не ставало ясно кои са конкретните обстоятелства, мотивирали работодателя за прекратяване на правоотношението. Твърди, че това било равнозначно на немотивиране на заповедта за уволнение, което я прави незаконосъобразна. При връчването на заповедта за уволнение отказала да се запознае с “корекцията“ на длъжностната си характеристика. Твърди още,  че притежаваната от нея образователно-квалификационна степен „магистър по психология на охранителните дейности“ е в тясна връзка с длъжността „психолог“; че с акт на МС охраната на държавната граница е възложена на военното формирование, в което работела; че на въоръжените сили на РБ е възложена охраната на стратегически обекти и системи в критичната инфраструктура, участие в операции за пресичане на терористични действия, което пряко кореспондира с изучаваните по време на обучението й учебни дисциплини; че работата на заеманата от нея длъжност предполагала работа с целия личен състав, включително командния състав и завърналите се от мисия военнослужещи. Счита, че е налице недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя следствие влошен микроклимат в служба „Психолози“, „рефлектиращ към работодателя й чрез неговия пряк ръководител- бригадния генерал.“ Уволнението й било изцяло тенденциозно, субективно и последица от недобросъвестни действия на Командира на бригадата и на Началника на служба „Психолози“ на бригадата в гр.Карлово, на чието пряко подчинение е ВФ, в което работила. Сформирането на комисия за административна проверка на документите й за образование било унизително за нея. Въз основа на направената проверка от комисията, със заповед № ЗРД-577/18.07.2016 г. на Командира на бригадата на ВФ ...- К. били иззети функционалните й задължения и предоставени на Началника на служба „Психолози“. Твърди, че с тази заповед били уронени авторитета и личното й достойнство. Подала жалба до Инспектората на МО, на която й било отговорено „лаконично“. Моли съда да признае уволнението й за незаконно и да го отмени; да я възстанови на предишната й длъжност „психолог“ в управлението на ВФ ...- К.; да осъди ответника да й заплати 5030.40 лв., представляващи обезщетение за оставане без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца за периода 06.08.2016 г.- 06.02.2017 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата от деня на предявяване на иска до изплащането й.

 

        Ответникът Военно формирование ...- К. в отговора си по чл.131 ГПК взема становище, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като атакуваната заповед № ЗЛС-142/05.08.2016 г. била законосъобразна, издадена от компетентен орган при стриктно спазване изискванията на нормативната уредба, в т.ч. и на чл.335, ал.1 КТ. В правомощията на командира на ВФ ... – К. било да прекрати трудовия договор с едностранно предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ, когато служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Твърди, че изискването за образование и квалификация може да бъде въведено с нормативен акт или с акт на работодателя- вътрешен правилник, щатно разписание или длъжностна характеристика и др. Към момента на сключване на трудовия договор притежавания от ищцата образователен ценз бил в съответствие с образователно- квалификационните изисквания за заемане на длъжността „Психолог“ съгласно длъжностна характеристика от 19.06.2012 г. През 2008 г. С.В. завършила магистърска програма по специалност „психология на охранителните дейности", от което било видно, че тя не притежава образователно- квалификационна степен „Бакалавър" и/или образователно-квалификационна степен „Магистър" по специалност „Психология". Проведени били служебни проверки от комисия назначена от Командване на Сухопътните войски, комисия назначена от ВФ 34750-Карлово, както и комисия от Инспектората на министерство на отбраната, като последната била във връзка с подадена жалба от С.В.. Установените факти и произтичащите от тях изводи и предложения били отразени в съответните протоколи. В доклад, с вх. № 2-3782 от 27.07.2016 г., от В. И. М. - и.д. главен инспектор на МО, било отразено, че образователните и квалификационните изисквания в длъжностната характеристика за заемане на длъжността „Психолог" във ВФ ... - К. са в несъответствие с изискванията на НКПД и заповед № ...... г. на министъра на отбраната в частта им, с която се допуска алтернативно притежаване на „подспециалности" в областта на психологията, вместо изискуемата специалност „Психология" с професионална квалификация „Психолог"; че С.К.В. не притежава диплома за висше образование с образователно-квалификационна степен „Бакалавър" и/или образователно-квалификационна степен „Магистьр" по специалността „Психология". Отбелязано било и че действията на командванията на Сухопътните войски и на ВФ … - К. по изясняване на обстоятелствата, свързани с назначаването, компетентността и квалификацията на психолозите във ВФ . –К., не противоречат на закона и на вътрешнонормативната уредба и че предложението на комисията за служебна проверка във ВФ 34750 - Карлово за извършване на преглед и корекция на длъжностните характеристики за длъжността „Психолог", с цел същите да се приведат в съответствие с заповед № ...... г. на министъра на отбраната и НКПД, е правилно и законосъобразно. С доклада се предлагало командирът на ВФ ...- К. да създаде организация за преразглеждане на образователно-квалификационните изисквания в длъжностните характеристики за заемане на длъжността „Психолог" в подчинените му формирования, с цел привеждането им в съответствие с изискванията на ПМС № 125 от 24.06.2002 г., Национална класификация на професиите и длъжностите - 2011 г. и МЗ № ...... г. След утвърждаването от министъра на отбраната на доклада, предложенията в него ставали задължителни за изпълнение. Твърди, че нито едно действие при работата на съответните длъжностни лица за изпълнение на тези задължителни предложения, не било тенденциозно. Работодателят- в случая командирът на ВФ имал право да променя изискванията за длъжността, а в случай това било наложително поради констатираните несъответствия. Ищцата не пожелала да се запознае с новата длъжностна характеристика. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.  

 

        По делото не е спорно, че по трудов договор № 575 от 13.09.2012 г. ищцата е изпълнява длъжността „психолог“ в управлението на ВФ ...-К.. От съдържанието на връчената на ищцата длъжностна характеристика, рег.№…/19.06.2012 г., за заемане на длъжността, на която е била назначена, е видно, че са изискуеми следните образователни и квалификационни изисквания: образование – висше със степен не по-ниска от „бакалавър“; квалификация – психология или нейните под-специалности, придобита в акредитирано българско или чуждестранно ВУЗ; Правоспособност-компютърна грамотност; ниво на достъп до класифицирана информация- „Секретно“.

 

        Безспорно е също така, че ищцата С.К.В. притежава диплома за висше образование серия ТРУ - 2006, № 061305, рег. № 489/2006 г. издадена от Тракийски университет- С., образователно-квалификационна степен „Бакалавър" по специалност „Предучилищна педагогика" с професионална квалификация „Детски учител" и диплома за висше образование серия ПУ- ……. г., издадена от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", с образователно-квалификационна степен „Магистьр" по специалност „Психология на охранителните дейности" с професионална квалификация „Магистьр по психология на охранителните дейности".  Продължителността на преминатото от нея обучение по магистърската специалност е четири семестъра, задочна форма.

 

        На 05.08.2016 г. от командира на ВФ ... е утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността „психолог“, рег. № … г., с която изискванията за заемане на длъжността са променени както следва: Образование- висше с образователно-квалификационна степен, не по-ниска от „бакалавър“; Специалност- „Психология“, придобита в акредитирано българско или чуждестранно учебно заведение; Квалификация- „Психолог“, професионално направление „Психология“ в областта на висшето образование- „Социални, стопански и правни науки“; Правоспособност-компютърна грамотност; Професионален опит- не по-малко от 1 година в областта на психологията, свързани с функциите на настоящата дейност; да има разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Секретно“.

 

        По протокол, рег.№ … г. на назначена със заповед № … г.  от командира на ВФ ...- К. комисия е констатирано допуснато неспазване на МЗ № ...... г. при назначаването на цивилните служители С.В. и К. М. и е направено предложение да се извърши преглед и корекция на длъжностните характеристики за длъжността „Психолог във военно формирование“ в съответствие със заповед на министъра на отбраната № ...... г. и Н-12/18.05.2011 г., както и командирите на ВФ … и ... да не възлагат психологична работа по смисъла на Наредба №12/18.05.2011 г. на К. М.и С.В., тъй като лица, със специалност различна от „Психология“ по смисъла на НКПД-2011, обявен с МЗ № ...... г., не могат да изпълняват функционални задължения на „психолог“.

 

        По делото е приложен доклад на и.д. главен инспектор на МО В. И. М., рег.№ … г., от който се установява, че до преразглеждане на утвърдените длъжностни характеристики за длъжността „психолог“ се стигнало по повод на подадени от С.К.В. и К. М. М. на 21.06.2016 г. жалби до Инспектората на МО, че професионалните им качества и обстоятелствата около назначаването им са били подложени на съмнение от  Началника на служба „Психолози“ във ВФ … К.. Извършената от Инспектората на МО проверка и назначената от командира на ВФ 34750 Карлово комисия констатирали, че притежаваните от С.В. и Кунка Минчева образование квалификационна степен отговарят на изискванията за заемане на длъжността, на която са назначени. За резултатите от проверката на Инспектората и назначената служебно проверка С.В. била уведомена с писмо, изх.№ ….г.

 

        Видно от представената заповед № … г. на Командира на ВФ ...- К., връчена на ищцата на 05.08.2016 г., трудовото правоотношение на ищцата с ВФ за длъжността  “психолог” е прекратено на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ, считано от 06.08.2016 г. В заповедта е посочено само законовото основание- чл.328, ал.1, т.6 КТ. В същата не са посочени причините и на кое от посочените в текста основания се прекратява трудовото й правоотношение; липсва посочване, позоваване или препращане към други документи.

 

        От представеното копие от трудовата книжка на С.В. и констатацията от същата, извършена във въззивната инстанция; служебни бележки от Агенция по заетостта- Бюро по труда гр.К. № 576/25.08.2016 г., № 623/15.11.2016 г. и № 17/06.02.2017 г., заверени копия от регистрационна карта № …2016г. на С.В.,***, се установява, че от 06.08.2016 г. и до момента С.В. е безработна.

 

        Видно от представените по делото служебна бележка № 3-1659/06.10.2016 г.,  служебна бележка № 3-1660/06.10.2016 г. и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за м.май 2016 г. възлиза на 838.40лв., БТВ за м.юни 2016 г.- на 781.19 лв., за м.юли 2016 г.- на 825.09 лв. От процесната заповед е видно, че работодателят е определил на ищцата обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие в размер на 838.40 лв.

 

        При така установените факти,  от правна страна съдът намира следното:

 

        Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

 

        В процесната заповед е посочено единствено, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата се извършва на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Заповедта не съдържа указание на коя от двете хипотези се извършва уволнението и в какво точно се изразява липсата на необходимото образование или на съответната професионална квалификация. Липсва каквото и да е посочване на фактическите основания, поради които се извършва прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, но тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни- напр. при съкращаване на щата. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма, вкл. в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ- дали се касае за липса на образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа. В настоящия случай, от заповедта за уволнение не става ясно на основание кой от двата, респ. дали и на двата фактически състава по чл.328, ал.1, т.6 КТ- липса на необходимо образование и липса на необходима професионална квалификация за изпълняваната работа, е издадена.  Непосочването в процесната заповед на приложеното основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ по същество е липса на посочване на фактическия състав, по който е извършено уволнението и съответно - липса на мотиви, тъй като не става ясно кои са конкретните обстоятелства, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Не са посочени причини, наложили промяната, което води до невъзможност за съда да прецени дали е налице нарушение на чл.8 КТ, тъй като служителката е въвела в исковата молба довод за злоупотреба с право.

 

        Уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ е незаконно, ако заповедта на уволнението съдържа само законовия текст, без да се посочва по кой от двата състава се извършва уволнението. Само в рамките на изложените мотиви, съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране. Работникът или служителят трябва да знае обстоятелствата, на които се основава безвиновното му уволнение, за да има възможност да ги обори при оспорването на законността му пред съда. Може трудовото правоотношение да се прекрати и на двете основания, посочени в чл.328, ал.1, т.6 КТ, но работодателят трябва да посочи, че го прекратява на двете основания. Немотивирането на заповедта на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна /в този смисъл Р 346- 2010- ІV г.о.; Р 314- 2014- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК; ОПР 512- 2015- ІІІ г.о. на ВКС/.

 

        Отделно от това, в заповедта за уволнение липсва препращане към друг документ, от който евентуално да се извлекат и обосноват причините за уволнението, за да може служителката да организира защитата си. Въззивният съд категорично не възприема подхода на първата инстанция за проверка законността на уволнението, тъй като районният съд не е проверил законността на уволнението, а сам го е мотивирал и обосновал. Въпреки липсата на препращане в заповедта, работодателят се позовава на два документа, от които ищцата можела да узнае обстоятелствата за уволнението си. Това е неправилно, тъй като при липса на препращане служителката няма как за предположи кои документи са релевантни и кои не. Поради това въззивният съд приема, че за да се търсят мотиви извън самата заповед, е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки- нарочно препращане в заповедта към друг документ и този документ да е известен на служителя. Само при наличието на тези две предпоставки може да се приеме, че защитата на служителя срещу уволнението не е нарушена.

 

        Освен това, неоснователно ответникът твърди, че ищцата е била запозната с Доклада от извършената проверка от Инспектората на МО, което означавало, че е наясно с мотивите за прекратяване на трудовото й правоотношение. Преди всичко, от този доклад не става ясно дали ще има корекции в изискванията за заеманата от ищцата длъжност, тъй като същият съдържа единствено изводи и предложения. От същия също така не е ясно какви корекции ще бъдат извършени- работодателят е в правото си да приеме изцяло, да видоизмени или отхвърли предложенията, тъй като докладът не е съставен от работодателя или друго подчинено нему длъжностно лице. Неоснователно е и позоваването на длъжностната характеристика от 05.08.2016 г. като мотив на заповедта. На първо място, липсва препращане към нея в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. На второ място, действително ищцата е отказала да я получи, но при липсата на препращане към длъжностната характеристика в заповедта, този факт не може да се тълкува в нейна вреда.

 

        При липсата на мотиви в оспорваната заповед, въззивният съд намира, че не е необходимо, а е и невъзможно, да обсъжда въпросите относно това притежава ли ищцата необходимото образование и квалификация за изпълняване на длъжността “психолог” в ответното ВФ.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че прекратяването на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ на трудовото правоотношение на С.В., извършено със заповед № … г. на Командира на Военно формирование ... – К., е незаконно и следва да бъде отменено.

 

        С оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, основателни се явяват и другите два обективно съединени иска- по чл.344, ал.1, т.2 и по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Следва ищцата С.В. да бъде възстановена на предишната работа- “психолог” в управлението на ответното ВФ.

 

     Предявеният обективно съединен иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1 КТ е основателен.  При иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ тежестта за доказване е възложена на ищеца. Той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Вредите съставляват загубеното поради уволнението трудово възнаграждение, а техният размер е равен на изгубеното трудовото възнаграждение или разликата между това възнаграждение и възнаграждението, получавано при новия работодател, когато то е по- ниско. Причинната връзка между претърпените вреди и уволнението не е необходимо да се установява, тъй като тя се предполага. Не е необходимо доказването и на обстоятелството, че ищецът е търсил активно работа- той е регистриран в БТ като търсещо работа лице. Оставането без работа е съществен елемент от фактическия състав на чл.225, ал.1 КТ, който следва да се установи по несъмнен начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства- напр. сл.бележка или удостоверение от съответното БТ или представяне на трудовата книжка, от която да се констатира обстоятелството, че ищецът е останал без работа по трудово правоотношение за определен период от време. В настоящия случай ищцата е доказала, че в резултат на уволнението с процесната заповед е останала без работа за периода от 06.08.2016 г. до 06.02.2017 г./датата преди последното по делото с.з. в настоящата инстанция/, т.е. за период от 6 месеца. Представени са служебни бележки и регистрационна карта от АЗ- Д „БТ”- К., посочени по- горе, извършена е констатация от трудовата й книжка, от които е видно, че след уволнението ищцата не е започнала друга работа по трудово правоотношение. Размерът на обезщетението се определя по правилата на чл.228 КТ. В случая, в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е определил обезщетението по чл.220 КТ в размер на 838.40 лв., т.е. признал е, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в този размер. При това положение обезщетението за шест месеца по чл.225, ал.1 КТ възлиза на 5030.40 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-  07.09.2016 г. до окончателното й изплащане.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ бъдат уважени. При този изход на делото на ищцата /въззивница в настоящото производство/ следва да се присъдят направените разноски в двете съдебни инстанции в размер на 2120 лв. за адвокатско възнаграждение.  На основание чл.78, ал.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 60 лева по двата неоценяемите иска и 201.21 лева по оценяемия иск, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 90 лева. 

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                              Р   Е   Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ решение   567 от 30.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1750/2016 г. по описа на К. районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: 

 

        ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С.К.В., ЕГН **********,***,  съдебен адрес:***- адв.Д.Д., на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, извършено със заповед № … г. на Командира на Военно формирование ... - К..  

 

        ВЪЗСТАНОВЯВА С.К.В. на предишната работа- "психолог" в управлението на  Военно формирование ...- К.. 

 

        ОСЪЖДА Военно формирование ...- К., БУЛСТАТ …., с адрес: гр.К., ул.“Ф. В.“ №., да заплати на С.К.В., с посочен адрес, сумата 5030.40 лв. /пет хиляди и тридесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 06.08.2016 г. до 06.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и направените от нея разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 2120 лв. /две хиляди сто и двадесет лева/.

 

        ОСЪЖДА Военно формирование ...- К., с посочен адрес, да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на Окръжен съд- С.,  държавна такса в размер на 261.21 лв. /двеста шестдесет и един лева и двадесет и една стотинки/ и разноски за вещо лице в размер на 90 лв. /деветдесет лева/. 

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: