Р Е Ш Е Н И Е

 

79                                             15.03.2017 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети февруари                          две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                              ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                  

                                                           НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1017 по описа за 2017 година.

        

Производството е образувано по въззивна жалба на М.И.Д. чрез адв. Б.М. против решение № 580 от 06.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1819/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля, като неоснователен предявения от М.И.Д. против Окръжна прокуратура - гр.Стара Загора, представлявана от окръжен прокурор Д.А. - административен ръководител иск, с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ – да се признае за незаконно и отмени уволнението на ищцата, извършено на основание  чл.328, ал.1, т.10 от КТ със Заповед № 387 от 06.06.2016 г., издадена от заместник на административния ръководител – заместник окръжен прокурор – Е.В., съгласно Заповед № ОП-71/03.06.2016г., както и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ – възстановяването й на длъжност „съдебен деловодител" в Окръжен следствен отдел в ОП гр.Стара Загора, и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ за сумата от 7160.40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за шест месеца, за периода от 06.06.2016г.  до 06.12.2016г.

 

Въззивницата счита, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано. Не се доказало, че лицето, заместващо административния ръководител на Окръжна прокуратура – Стара Загора, подписало заповедта за прекратяване на трудовия й договор, имало делегирани изрични права за подобно действие. Освен това въззивницата не била уведомена за предоставените правомощия на временно изпълняващия длъжността административен ръководител. Излага подробни съображения.

        

         Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да уважи предявените искове, както и да й присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемата страна Окръжна прокуратура – Стара Загора, чрез административния ръководител Д.А. взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, както и че оспорената заповед на административния ръководител на Окръжна прокуратура – Стара Загора е законосъобразна и мотивирана, и не страда от изложените в исковата молба и въззивната жалба пороци.

Моли съдът да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд като правилно, законосъобразно и мотивирано. 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявени са искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност          и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

 

Ищцата М.И.Д. твърди в исковата си молба, че с ответника били в трудови правоотношения, като заемала длъжността „съдебен деловодител" в Окръжен следствен отдел в ОП гр.Стара Загора. Със Заповед № 39 от 24.01.2014 година трудовият й договор е прекратен. Тази заповед обжалвала по съдебен ред. С влязло в сила решение на Хасковския районен съд по гр.д. № 946/2015 г. уволнението й било признато за незаконно и била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.  Със Заповед № ЛС-386 от 06.06.2016 година била допусната на работа, съгласно съдебното решение, но със Заповед № 387 от 06.06.2016 година трудовият й договор бил отново прекратен на основание чл.328 ал.1 т. 10 от КТ. Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била издадена от заместник на административния ръководител – заместник окръжен прокурор Е.В., която нямала делегирани права, нито й били дадени изрични пълномощия да прекратява съществуващи трудови договори. Моли да се признае уволнението й за незаконно и да бъде отменена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 387 от 06.06.2016г., поради липса на компетентност на издателя; ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност, преди уволнението, „съдебен деловодител" в Окръжен следствен отдел в ОП гр.Стара Загора; да се осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 7160,40 лева за времето, през което е останала без работа, от 06.06.2016г. до 06.12.2016г.

 

Ответникът  Окръжна прокуратура - Стара Загора, представлявана от административния  ръководител – окръжен прокурор Д.А. оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че г-жа Е.В. към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение заемала длъжността „заместник на административния ръководител - заместник окръжен прокурор" в Окръжна прокуратура - Стара Загора, като с оглед на заеманата длъжност и Заповед №ОП-71/2016г. от 03.06.2016г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура - Стара Загора й било възложено и осъществявала всички функции на административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Стара Загора, включително тези за прекратяване на трудовите правоотношения със служители от администрацията. В атакуваната заповед изрично били посочени акта на оправомощаването й и законовия текст, от който черпила правата си. Твърди, че заповедта била мотивирана, като били посочени причините за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя - придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно чл.68 от Кодекса за социално осигуряване. Счита, че атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не страдала от пороците, твърдени от ищцата, а била правилна, законосъобразна и мотивирана. С оглед неоснователността на главния иск неоснователни се явявали и другите два акцесорни иска.

 

Безспорно е установено по делото, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „съдебен деловодител“ при Окръжна Прокуратура – Стара Загора. Със Заповед № ЛС – 39/2014г. на административния ръководител  на Окръжна Прокуратура  Стара Загора, на осн. чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ трудовото правоотношение с ищцата е прекратено. С влязло в сила решение № 555/01.10.2015г., постановено по гр.д. № 946/2015 г.  на РС – Хасково уволнението й е признато за незаконно и е възстановена на заеманата от нея длъжност. След влизане в сила на постановеното от Районен съд - Хасково решение, ищцата е подала молба за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Със Заповед № ЛС-386 от 06.06.2016 година на заместник на административния ръководител – заместник окръжен  прокурор Е.В., ищцата е допусната на работа в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура-Стара Загора.

Със Заповед № 387 от 06.06.2016 година, трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж  и възраст съобразно  чл. 68  от Кодекса  за социално осигуряване. Заповедта е подписана от заместник на административния ръководител – заместник  окръжен прокурор – Е.В..

 

Видно от извлечение от протокол № 49 от заседание на Висш съдебен съвет проведено на 05.11.2014г., с решение по т. 3, ВСС е назначил Д.А.А. на длъжността „ административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора“. Встъпил е в изпълнение на длъжността на 12.11.2014г. с подписване на Акт за встъпване в длъжността.

Видно от извлечение от протокол № 3 от заседание на Висш съдебен съвет проведено на 22.01.2015г., с решение по т. 5, ВСС е назначил Е.В.В. – Т. на длъжността „заместник на административния ръководител - заместник окръжен прокурор" на Окръжна прокуратура - Стара Загора. Е.В. е встъпила в изпълнение на длъжността на 02.02.2015г. с подписване на Акт за встъпване в длъжността.

Със Заповед № 178/19.05.2016г. на административния ръководител на Апелативна прокуратура – Пловдив на Д.А.А. на длъжност „заместник на административния ръководител - заместник окръжен прокурор" на Окръжна прокуратура - Стара Загора е разрешен платен годишен отпуск в размер на 10 дни, считано от  06.06.2016г. до  17.06.2016г. включително.

Със Заповед № ОП-71/2016г. от 03.06.2016г. административният ръководител на Окръжна прокуратура - Стара Загора е възложил по време на отсъствието му от работа през периода от 04.06.2016г. до 19.06.2016г. включително, на заместника на административния ръководител – заместник окръжен прокурор Е.В.В. да изпълнява всички  функции и задължения на административен ръководител- окръжен прокурор на Окръжна  прокуратура  гр. Стара Загора.

 

При упражняване от страна на работодателя на правото му на уволнение, в негова тежест е доказването на законосъобразното му извършване. Той е носителят на това право и следователно той трябва да докаже, че са настъпили посочените от него в уволнителната заповед обстоятелства, които съответстват и на посоченото законово основание за уволнение. За да бъде законна една заповед за уволнение, тя трябва да отговаря на всички формални изисквания - да бъде писмена, да сочи основанието за уволнение, а ако съответното основание го изисква - да има мотиви. В настоящия случай тези изисквания са налице. Уволнителната заповед е мотивирана, т.е. изложени са обстоятелства и са посочени правните основания, въз основа на които работодателят счита, че е в правото си да прекрати трудовото правоотношение на работника. Причина за прекратяване на трудовия договор е придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ, действаща към момента на уволнението – 06.06.2016г., работодателят може да прекрати трудовия договор с работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото страните не спорят, че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

 

Работодателят, според своята организационна форма и вътрешни правила изразява воля чрез лица, заемащи длъжности, чрез които осъществява представителство. Ако е предвидено и доколкото не е забранено от закон, възможно е определени правомощия да бъдат възложени на друг субект по делегация. Тогава той ги упражнява поради длъжността, която заема и това не зависи от отсъствието на титуляра. Във всички случаи, когато последният отсъства поради отпуск, болест, командировка и т.н., той бива заместван от друго лице, натоварено временно с всичките му правомощия, поради длъжността си или с нарочен акт от компетентния орган. При тази хипотеза заместващият упражнява правомощията на замествания служител, но именно поради неговото отсъствие, в качеството на длъжността, която по заместване изпълнява. Това общо разрешение може да бъде отнесено към делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение. Кодексът на труда не съдържа забрана за упълномощаване на друго лице, с правомощия за прекратяване на трудово  правоотношение. Допустимо е такова делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово  правоотношение, извън  случаите  на налагане на дисциплинарни  наказания по чл. 192, ал.1 от КТ.    

 

Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението  на  ищцата, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена от некомпетентен орган, който не разполага с изрична представителна власт да прекратява трудови правоотношения. Съгласно действащата към датата на издаване на процесната заповед редакция на чл.167 ал.1 т.3 от Закона за съдебната власт, административни ръководители на органите на съдебната власт са председател на окръжен, административен, специализирания наказателен и на военен съд, окръжен, военно-окръжен прокурор и ръководител на специализираната прокуратура. Съгласно чл.140 от Закона за съдебната власт, в действащата му редакция към датата на издаване на заповедта, административните ръководители на районните, окръжните, специализираната, военно-окръжните, апелативните, военно-апелативната и апелативната специализирана прокуратура организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях. В действащата редакция на чл.168 ал.1 от Закона за съдебната власт е посочено, че административният ръководител при осъществяване на дейността си се подпомага от заместник. В ал.6 на същия член е уредено, че административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Предвид разпоредбите на чл. 140 от ЗСВ и чл.168, ал.6 от ЗСВ и във връзка с разрешено ползване на платен годишен отпуск, административният ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора е издал Заповед № ОП-71/2016г. от 03.06.2016г., с която е определил заместник окръжен прокурор – Е.В. да го замества по време на отсъствието му през периода 04.06.2016г и до 19.06.2016г. включително. Възложено й е да изпълнява всички функции и задължения на административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Стара Загора, в това число и тези по чл.140 от Закона за съдебната власт да освобождава служители от администрацията.

 

В обжалваната заповед изрично е посочено, че същата се издава от лице което заемащо длъжност „заместник на административния ръководител - заместник окръжен прокурор" в Окръжна прокуратура - Стара Загора, в изпълнение на правомощия на длъжността „административен ръководител - окръжен прокурор" на Окръжна прокуратура - Стара Загора, посочен е акта на оправомощаването и законовия текст от който се черпят правата. Заповедта е подписана „за административен ръководител", с посочване на оправомощаващия акт - Заповед №ОП-71/2016г. и заеманата от лицето длъжност.

 

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че  заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата е издадена от компетентно лице, което е упражнило правомощията на административния ръководител на Окръжна прокуратура - Стара Загора по чл.140 от Закона за съдебната власт, възложени му по предвидения в закона ред. Трудовото правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките на чл.328, ал.1, т.10 КТ, поради което искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че заповедта за прекратяване на трудовия договор била издадена и подписана от лице, което нямало подобно правомощие. В Заповед № ДП -71/03.06.2016г., с която Административният ръководител – Окръжен прокурор Д.А. е възложил на заместника на административния ръководител – заместник окръжен прокурор Е.В. правомощията си, е посочено, че се възлагат за изпълнение всички функции и задължения на административния ръководител – окръжен прокурор. Част от тези функции и задължения на административния ръководител – окръжен прокурор е прекратяването на трудови договори със служители в ОП- Стара Загора. След като е възложено на заместник адм. ръководител – заместник окръжен прокурор  да изпълнява всички функции на административния ръководител – окръжен прокурор, не е необходимо изричното изброяване на възложените функции в заповедта. Сред всички възложени функции е и работодателската власт на Административния ръководител – Окръжен прокурор, което обуславя извод за неоснователност на оплакването на въззивницата.

 

Второто оплакване на въззивницата, че делегирането на права на заместника от административния ръководител – окръжен прокурор не й било съобщено като на лице, засегнато от заповедта, тъй като ищцата нямала персонален електронен адрес, както и, че това обстоятелство не било доказано пред първата инстанция от работодателя, съдът намира също за неоснователно. На първо място, такова оплакване не е въведено с исковата молба на ищцата, а съдът е обвързан единствено от релевираните оплаквания в нея и не може да излиза извън тях. На следващо място, разгледано по същество това оплакване е и неоснователно, тъй като, при делегирането на права от титуляра на работодателската власт на заместника, не е налице изискване за уведомяване на всички трети лица, които може да са засегнати от това делегиране.  Не е налице такова изискване, което да се отрази на законосъобразността на предоставянето на правомощията от страна на административния ръководител на заместника му, а от там и на законосъобразността на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. 

 

Искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ, като акцесорен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, с оглед отхвърлянето на първия иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Искът, с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ, за да бъде уважен, изисква уволнението да е признато за незаконно и заповедта за уволнение да е отменена като незаконосъобразна. Тъй като в настоящия случай тези  изисквания на закона не са налице, предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Предвид изложените съображения, съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна. Решението на Казанлъшкия районен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

        

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 580 от 06.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1819/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.         

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: